Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7082

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    92

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Станимир

  1. Станимир

    За вярата

    От Станимир,

    Вярата, това са крилете,
    които те пренасят през пропастта
    между теб и обичания.


    Обичта без вяра ще си остане несбъднат блян, доброто – само пожелание.
    Вярата е силата, която води до осъществяване.




    МОЯТА ВЯРА

    Моята вяра е Пътя към Теб!
    Моята вяра е всичко що имам,
    но имайки нея смело напред
    аз през живота си ще премина.

    И никакви бури, нито беди
    вярата в мене не ще угасят,
    нито заплахи или смърт дори
    пътя към Тебе ще пресекат.

    Бил си далече, недостижим –
    тъй говори се по света.
    Но аз имам вяра – имам крила,
    дори над безкрая ще прелетя.

    Аз имам вяра – имам очи,
    с тях виждам огнените Ти следи,
    искрящи с мека топлина лъчи,
    оставени, сякаш заради мене.

    Гласа Ти чувам в своето сърце,
    тихо упътващ ме по всяко време –
    глас тъй окрилящ, тъй зовящ,
    глас тъй нежен и тъй зорко бдящ.

    Към Тебе протегната във безкрая
    е моята вяра-ръка все напред,
    и знам, тя докосва Те, също тъй зная,
    че ако имам вяра, имам и Теб!
  2. Станимир

    Сянка

    От Станимир,

    Аз птица съм, а ти си моята сянка –
    защо избрала си таз глупава съдба:
    аз да летя, а ти да пъплиш по земята
    в преследване обречено във всички времена?

    Нима разчиташ с полета си – имитация
    да се откъснеш от повърхността?
    А може би високото те плаши,
    отнемайки ти от сигурността?

    В небето слънцето блести сияйно,
    но туй сияние тъй чуждо ти е, знам…
    Защо избрала си да бъда между теб и него,
    не се ли криеш всъщност ти зад мен от срам?

    Не е ли по-удобно да си сянка –
    да можеш „смело“ да надигнеш глас –
    за всичките беди що те сполетяват,
    да кажеш, че виновникът съм аз?

    Аз птица съм свободна в небесата –
    за мене твоите измислени окови не важат…
    Но ти, защо сама се приковаваш –
    нима не виждаш този тъй обширен свят?!

    Нима не можеш да откриеш своето място –
    защо е таз обсебеност от мен?
    Та аз не те държа – ти си свободна!
    Повярвай и поискай, и ще полетиш до мен!
  3. Станимир
    Цветя - безброй цветя

    растящи, всяко в своята квадратна клетка

    от четири стени високи - непристъпни.

    Тухла върху тухла, камък върху камък,

    старателно са подредени

    в търсене на някакъв уют гротесков.



    И само песен - нежна песен -

    всред задушаващите камъни се чува,

    но рядко тя достига до цветята,

    неразривно срастнали се със стените.



    А песента все пак не секва -

    да се чудиш на старанието на певеца

    всред каменния лабиринт

    тъй всеотдайно пеещ на цветята.
×
×
  • Добави...