Здравей отново, Лилия!
Снощи си мислех за теб. А ти разговаряла ли си с баща си за това как се чувстваш, за болката, която ти причинява.
Родителите обичат децата си. Ако баща ви не се интересуваше от вас, нямаше ли сам да поиска да се раздели със семейството си. А ти казваш, че той се грижи за издръжката ви.
Снощи във въображението ми се появи картина, в която ти със сълзи на очи се опитваш да достигнеш до сърцето на своя баща. Казваш му, че го обичаш, но че отношението му е много строго към вас. Разкажи му всичко, което си споделила в този форум. А защо не, да го попиташ дали те обича. Сподели, че искаш да имаш едно щастливо семейство.
Попитай го какво очаква от вас, къде, според него и вие допускате грешки.
Когато ти казах да се бориш за щастието си, не казах нищо за оръжията ти.
Да имаш любов в сърцето си. Да можеш да простиш грешките на своите родители. Да не допускаш в никакъв случай омразата да те завладее. Омразата не е градивно чувство, а разрушително. Прошката ще те изпълни с топлина и сила. Не забравяй молитвата към Бог. Бъди трудолюбива. Учи прилежно. Разхождай се, съзерцавай природата. Вземи лист и напиши какво чувстваш, за какво мечтаеш. Напиши стих. Нарисувай картина. Обичай живота още повече, когато ти е трудно, защото изпитанията са твоите житейски уроци. Те ще ти дадат мъдрост.
Мисли за хубавите неща, които очакваш да ти се случат. И когато щастието те "удари" по главата , тогава ще знаеш, че то трябва да се пази.
Моли се и за баща си.
Почитай баща си и майка си...Така е заръчал Бог.
Може би с твоята помощ баща ти ще стане отново добър човек.