http://www.vbox7.com/play:db6192ea
Разтварям крилете си на пеперуда и летя..., милвам с ръка вятъра и препускам с бялото конче, което пак съм аз, и от сърцето ми струи топлина, която ме разтваря цялата и се разлива навсякъде...
Любов
.................................................
Синева
Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...