Дина

Проблемът за безплодието засяга и жените и мъжете.Логично.

и нищо ужасяващо.

Свободата е личен стремеж.Приеми толкова от дарението, че да не се ужасяваш от товара му.

В едно психологическо проучване се констатира, че "най-страшния" страх за едно малко дете е заканата на родител "Ако не слушаш ще си отида, ще избягам от теб".

Да, опасностите не винаги за зад решетки. Тогава още по- трудно ги виждаме. Та на мен ми се стори опасност и следното: Прави се филмирано проучване . На деца се задава въпросът за това какво разбират под думите "Златно сърце". С нарастване на възрастта от 4 до 7 годишна възраст се увеличаваше драстично броят на отговорите, в които двете думи категорично се разделяха.В детските пояснения алегорията отстъпваше мястото на пояснението, че сърцето не може да бъде метал. "То си е там в човека, а златото е скъпоценен метал. Който има много злато е богат." За какво ли мечтаят децата?

Много си права, че децата пеят и танцуват на различни личности. Защо не и пред затворници. Та не искам да коментирам и написах "точка", защото отдавна разбрах и това, което не искам да коментирам. Теб татко ти те е завел да гледаш филм, а знаеш ли колко време е отнето на тези деца? И дали те са запознати с това,за което ти и Донка изразявате в мненията си. Виждат се лицата и на децата и на затворниците, но от тях не "чух" нищо. Чух думите на директорката. Погледнала ли е през очите на децата преди да подготви този "урок"? Страх или вяра ще бъде резонанса у децата?

Дали само при мен не се отворя линка?

Педофили, значи има там, в затвора. Трудно ми е да кажа за какъв вид ...филия става въпрос в това хрумване за изява на децата. По- скоро ми звучи като закана: Ако не слушаш ще... И тази закана е постоянно присъстваща в ежедневието на растящите деца. Заканата, заканването, наказанията и...в един момент детето се загубва преди да е направило собствен избор. Конкретно: Изявата на децата няма нищо общо със замисъла и мотивацията на организаторите.Точка.

Нито кебапчета, нито бира ще предложа, за да ми е по-истински споменът. Darra, ти така си обхванала територията на таваните, че за мен остана да допълня още и за мазетата. На шега, но другото, което казваш е самата истина. Начин на живот беше за дълго.Към думите ти бих добавила, че се сливаха нощите и дните. Понякога нямаше време и за разговори в разузнаването и тичането от зала до зала. Търсеше се всякаква невъзможна възможност за да се влезе на концерт. Първото изпълнение е на известен музикант и точно неговият концерт в последния момент промени местонахождението си. Лелеееее като си спомня къде намерихме "проход" до залата...през малкото прозорче на една тоалетна и от там по водосточната тръба и през прозореца . П.С. Аорхама, а автографът ми от изпълнителя остана в китарата ми до една стена до която ме бяха притиснали...забравила съм я - стената. Музиката още ми е начин на живот.

ОХ, олекна ми малко! Най-сетне нещо по-темата и частица от нечия тайна.Благодаря ти Багира! Не само заради Силвия.

Като РИС в риск - концинтрирай се, насочи поглед, наостри уши и ... действай!

Нали за това става въпрос? Избирам свободата! Само тогава може да намеря отново хармония в себе си, без да съм изневерила на себе си. Посочих и начина, по който бих го направила. Радостта за мен е стимул, а не страданието.Пак тя, радостта, ще "стимулира" и другите, които са засегнати.

Каква хармония може да има " до стената " ? За кого?

Какво значи оправдана изневяра? Няма такова нещо за мен. Или е изневяра или не! Другото е шикалкавене, компромис / Със себе си или с другите - все едно/, псевдомъдруване и търсене на оправдание...или просто страх. ИЗНЕ-, ИЗВЪН- вътрешното верую, принципи...и те може да не са константи винаги и през целия живот, но не приемам промяна в тях при "притискане до стената". Щом съм до стената , значи не ми е мястото там! Или аз си тръгвам или "те. Обстоятелствата вече са станали факт. Няма борене с тях. Една източна мъдрост ми е помощник от много години и тя е: " Не влизай във война със себе си - отмини ..."

Странна, и без възможност за докосване, душата ,казват,е като струните на китара.За знаещите това и за ценителите на тази музика.

Подтискащи са бодлите на кактусите, но те имат и едни от най-прекрасните цветове.

АКВА, Водата. Идвайки с нея защо виждаш първо кактусите? А и бодлите?

Като чета за полигамията, за неизчезналия "мерак" у много мъже за повече или няколко жени се питам:Как ли и коя от всичките ще бъде повдитната за да спаси света? А питам и мъжете, които не са добре настроени и благоразположени към жените .

Думите са наличният лингвистичен материал. Във формален аспект,този материал-думите- е ограничен от към форма, структура и съдържание.Друга стойност, обаче, естетическата носи неограничеността на "ваенето" и то като съзидателен акт.От вътре, от към тишината, идващите думи са творчество и създават изкуство. В изкуството не борбата, а подборът на най-добрия материал/ думи/, наситен с цветова палитра поражда музиката на езика . Същността. " Дупката вае глината" ! Отвърстието и кухината ? Ах тази наша уста! Хем с двойна преграда заградена, хем ние не можем да опазим отговорно онова и онези неща, които се връщат обратно. Обратно не в нищото, а в нас дето си мислим, че сме много нещо...

Имаш предвид за тинейджърския пубертет, нали. Тогава завършва половото съзряване на човека. Това е само етап от дългия процес на сексуалността.

Не мисля , че очите на това красиво създание са тъжни. Това е спокойствието на силата. Виждала съм истински тъжни , дори плачещи очи на животно от този вид. Разтърсващо е.

Eй, Ина, защо мериш темата с пари?

А да е по нашенско.И ситната. http://vbox7.com/play:f8609815

както почти винаги си прав за цирка + дълбочината + разклоненията + сложността хаха Любов + Светлина + Мир + Радост Да прибавя още: + малка поука ЕХИДНА и ОРЕЛ "Къде се скиташ там из небесата? попитала Ехидната Орела... - Защо си изтощаваш тъй крилата и мирен не седиш на нашии свят в предела? В безвестните онез пространства, птицо смела, каква намярваш тайна благост? Орелът отговорил: "Аз усещам в безкрайното си хвъркане една безкрайна радост: пълзящи гадове не срещам!... Така и ваший дух, поети, лети към идеалните височини, където изкуството всевечно свети, Там вий не виждате на злобата лицето" . Стоян Михайловски Вендор, като автор на темата ти благодаря!