Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3211
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    110

Всичко добавено от Диляна Колева

  1. Незнам Любо идея си нямам дори ,но това е факт. Не съм имала такива нужди за да ти споделя лични. Това което съм разбрала е че го правят поради нежелание да разрешат в дълбочина личните си проблеми във взаимоотношенията и се разтоварват по този начин ,един вид бягство,както написах. При жените подобни връзки започват дори без желание за интимност,но в последствие при задълбочаване на взаимоотношенията неизбежно се стига и до там. Защо не с приятелка ами приятелката не може да предстваи мъжката гледна точка с която обикновенно има проблем въпросната жена ,а роднините ..... те е хубаво да не се намесват в тези проблеми,най малкото са пристрастни.
  2. аз също имах такъв познат ,бяха ни приятелско семейство (сега са в Щатите). Когато съпруга ми го попита след поредната му изневяра , защо го прави и не обича ли жена си. Отгова беше прост "Жена ми?!??!? Как да не я обичам ,тя е майка на детето ми ,моето семейство ,няма друга като нея в моя живот." "Другите жени?забавление,пробвам дали още ставам,да не губя тренинг." Странна логика ,която баче е водеща особено между трийсетта и четиридесетте ,при повечето хора ,по рядко при жените заради по голямото чувство за отговорност и различното разбиране на сексуалните отношения. Изневярата в повечето дългогодишни двойки ,които са заедно от 20 си години ,когато станат на към 30-40 дори не е толкова полов акт ,колкото духовен.Която е по тежката в случая и се случва по често при жените ,но и при мъжете се среща. Желанието на единия от двойката да намери "приятел" с който да споделя без да го ангажира с делничните си проблеми и по скоро да бяга от тях в негово присъствие. Това поведение е по типично за жените ,а мъжете знаейки го доста често се възползват . В процеса на развитие на една подобна връзка се вижда нейното безмислие. "Изтрезнявайки" човек се чувства празен и виновен,защото разбира че е наранил някого без да е спечелил нещо особено или различно. Това един от вариянтите. Когато двама не се обичат и си изневеряват ,просто се разделят,няма вина ,няма празнота само голи обвинения,но мисля че не това се обсъща в тази тема. Децата се пречка за раздялата до време, но това е доста дълъг период в който двамата родители имат предостатъчно време да се опознаят и да открият другия в себе си ,когато децата вече не са мотив те трябва да са разбрали дълбокия смисъл на своята връзка ,не са ли го разбрали ,всичко става рутинно или просто се разделят. Нещата не са прости ,доста често се намесва изкушението ,като проба и начин за израстване в чувствата и взаимоотношенията,колкото и да е наясно човек с това и дори да го разпознае ,трудно е да го пренебрегне особено ако трябва да научи нещо от една предстояща ситуация. Та в тоз ред на мисли ,оправдана изневяра може да има само ако има желание за дълбоко осъзнаване на това което води до нея,разбиране и дълбоко вникване в проблема,който много често просто се проявява като физическа изневяра ,а всъщност е наранена душевност. И понеже това е много трудно ,свързано е с много компромиси ,много болка,наранено его и работа както от старна на единия ,така и от страна на другия не винаги се получава и вместо промяна във взаимоотношенията и начина на живот се стига до "кой от къде е "и повторението на играта със следващия партньор.
  3. Темата е хубава но всичко по нея както виждам е казано. Формулите са много и различни,действието им е различно за отделните моменти от живота. Лично на мен ватанските формули ми помагат най-много и доста силно действат,българските текстове не стигат до мойта душевност. Разбира се при всички е различно.
  4. Здравей,съвет не мога да ти дам ,но ако това те успокоява аз съм абсолютно в същото положение. От края на октомври след като се върнах от Рила ,минах и аз като теб през няколко антибиотика,които ми бяха изписани само по преценка от преглед със слушалки.Последва пълен срив на организма без температури ,поредица от хреми еднодневни цистити ,кашлици всичко за по 1 ,2 дена луда работа .Сина ми който е на 8 год същата картинка,на него му направихме какви ли не изследвания на кръвта и урината ,няма нищо,дори хематоложката ме попита дали ми е верен термометъра .За тази цел си купих още един но 37.1 е неизменната температура. За разлика от него(който вече е с нормална температура) на мен изледванията на кръвта ,за които настоях след втория месец ми показаха слаба инфекция ,след което моята лекарка ме набута с Аугментин от който червата ми полудяха а температурата си остана непоклатима само последва наново целия срив на организма.Сега вече не пия нищо само прополис и витамини по някаква случайност без да искам вчера изтървах и счупих термометрите и понеже виждам ,че всички край мен са така приемам го за нормално ,нямам друго обяснение ,а обяснението на лекарката ми и антибиотичното лечение ми писна.
  5. Валентин интересно е това което пускаш като инфо благодаря,но виждам че пишеш само за жени,къде е ролята на мъжа? Повечето аборти се правят поради безотговорността или материалното положение на мъжа. Т.е. логично е той също да е потърпевш,ако не е ,значи нещо куца в теорията. Освен това малко са хората които знаят нещо за духовните и енергийни последствия на аборта,как може да си отговорен за нещо което не знаеш. От друга страна пък ако са толкова фатални последствията дали щеше да ни бъде дадена свободна воля по въпроса? Мисля че природните ограничения-за невъзможност за аборт след 10 -та седмица си вършат работата ,предпазени сме въпреки свободата на решение която ни е дадена. Освен това ето и една истинска история. Свещенника в моя роден град реши да е "праведен"отвсякъде.Взе си за жена 18 год девойка около 10 год по малка от него .Заради неговата "праведност"момичето започна да ражда всяка година ,четвъртото дете го роди в Пловдив при специялни условия,лекарите му казаха ,че ако иска да я вижда жива трябва да спре с това ,той си беше наумил 12 деца. Фанатизма му беше толкова силен ,че това решение се отрази на работата му в църквата и тя западна.Загубил е нещо от вярата си явно не знам. Не искам да вярвам че 1 човек може да бъде отговорен за нещо в което учавстват двама и че се случват непоправими неща,не виждам логика.
  6. Мисля че не случайно аборт се прави само в първите седмици на бременноста. След това желания аборт е невъзможен,за спонтанните не мога да коментирам. За духа е важно проникването му в материята а това става с раждането. Когато зародиша е на няколко седмици мисля че е пресилено да се нарича убийство,защото то е все още в много начален стадий дори и за материята и много далеч от всичко останало. За човешко същество може да се говори едва след 6тия месец ,не случайно и това е най-ранния период в който може да се осъществи раждане със благополучен край. Не съм "за" абортите,но не мисля че един аборт извършен в 2,3,5,,7, седмица след зачеването може да се нарече убийство. Не бих насърчила аборт на моя близка,но в никакъв случай не бих натоварила с обвинение "убиец",жена направила аборт.
  7. Благодаря Валентин. Аз колкото повече мисля ,толкова повече се обърквам. Направих си един тест казах на няколко човека от моето обкръжение за тази случка,за да видя какво ще ми кажат. 90 % казаха че биха казали на детето си да премълчи. Какво да си говорим повечем. Останалите 10% се съгласиха че е постъпила правилно ,но не биха постъпили по същия начин. Аз по принцип съм силна националистка ,приспособила съм се и оцелявам сред лошотията ,но сега когато става въпрос за децата ми виждам ,колко нездравословен е климата в България,съжалявам ,че трябва да го кажа ,но виждам само недоволни и озлобени хора,тип Бай Ганьо недоверчиви и невярващи дори и на себе си. И когато се получи така ,че силно развитото чувство за справедливост и отговорност се окаже недостатък,започвам да се замислям,струва ли си да остана в тази среда.
  8. и аз това питам ,кога едно нещо е добро и кога не е. Толкова относително. И аз мислейки си че знам за какво става въпрос и знаейки относителността на това понятие ,днес бях изненадана от въпрос изискващ прост и категоричен отговор от 11 годишната си дъщеря . Тя ме попита :"Мамо ,лоша ли съм че казах на госпожата ,че 4 деца преписаха на писменното упражнение? И ако е добро ,защо те ме наричат клюкарка?Добре ли е аз да уча по цял ден или е добре като ......да си пиша домашните в училище и да преписвам и ако това не е добре ,защо е лошо ,че ги издадох на госпожата?" Аз малко се пооплетох,защото наистина не знаех какво да кажа. Иронията е че аз самата преди 15 години бях от тези деца ,които си пишеха домашните в междучасията и преписваха на писменните. Знаех защо не обичахме другите примерните и знаех защо се ядосвахме на тяхното добро поведение. И въпреки всичко ,ние пак израснахме добри хора ,как да обясня на 11 годишното дете ,което сега се чувства зле ,кое е добро и кое лошо и защо? Говорихме дълго и тя реши ,че е сгрешила,защото е създала неприятности както на преписалите ,така и на подсказалите ,които все пак са учили.А аз така и не можах да и кажа дали е постъпила добре или зле. Та що е добро??????Защото аз не мога да отговоря на този въпрос дори когато ми е зададен от дете.
  9. Silviya,радвам се че се разбираме . Дай Боже повече такива семейства като твоето и като моето за сега . И малко тема за размисъл ,гледайте филма "Децата на хората",може би ще се породят въпроси като дали свободата ни не е едно толкова маловажно и нищожно чувство една илюзия,дали точно децата не са този градивен и основен елемент,заради който си струва целия ни живот.Дали струва нещо нашия живот ,ако ги няма те.Дали женитбата ,любовта и свободата изобщо имат смисъл ,ако не става въпрос за дете. Но моля ако можете гледайте филма и тогава комент,иначе няма смисъл да се задават тези въпроси.
  10. Silviya,исках да погледнем нещата от погледа на децата ,които са интуитивни в своето детство. И след като работиш с деца сигурно знаеш ,че децата се радват когато имат мама и татко които са щастливи. След като хората се събират по двойки за да създадат и отгледат поколението си ,след като и животните го правят ,след като децата които са в пряка връзка с едни висши сили се чувстват най-добре с двама родители,кажи ми кои сме ние ,че да го отричаме? Нима произволното създаване на деца без отговорност ,бракове и ангажименти е по -добрият вариянт? Нима подтиквани от собствените си егоизтични чувства за свобода и независимост ни дава право да нараняваме това което сме създали. Знаете ли как се чувства дете с един родител?Скоро гледах детето на моя колежка в развод (това е последния ми допир до подобен проблем ,но не и първия),когато тя дойде да си го прибере вечерта ,то е плакало часове след това ,защото искало да бъде у дома ,където имало и майка и татко и кака и котка и рибка ,а у тях били сами. Кои сме ние че да пропагандираме че безбрачието и свободното създаване на поколение без ангажименти е супер. Това исках да кажа ,нека се допитаме до децата си. Нека погледнем през техните очи,те не лъжат. Всичко останало са си наши интерпретации според зависи от настроението ни.
  11. infinity1305 приеми най- искренните ми пожелания ,за един прекрасен съвместен живот ,това което си направила е прекрасно и се надявам че си избрала правилния човек . Дано видиш красотата на брака в нейната пълнота,но за това трябва да минат години ,както бях писала в един от предните си постове. Тайната е в многото разговори ,многото компромиси и постоянната промяна Без да твърдя че това е всичко Както беше изпял един добър изпълнител. Навярно винаги ще те обичам и ще откривам в теб безброй неща бъди каквато си, това е всичко това е тайната на любовта Бъди загадъчна и пряма Непредвидима като дъжд Непостоянна като вятъра - подухнал изведнъж Навярно винаги ще те обичам и ще откривам в теб безброй неща Бъди една жена, едно момиче с едно сърце, с безброй лица Бъди красивата Елена, която Омир вдъхнови Бъди Мария Магдалена, но бъди... Припев: Знайни незнайни, скрити и явни вечните тайни, тайните на любовта Минали, днешни, бъдещи вечните Всички се срещат във твоето име жена А ако някога, недай си боже, Но както често става в този свят Решиш че повече със мен не можеш и че не сам ти вече мил и драг Ще се сбогувам без обида, а с благодарност за това че те познавах, че те има и сега Припев:... /3x/ Успех !
  12. Понеже много се задълбочават и преиначават нещата за брака и женитбата ,аз каквото имах да кажа го казах в предни доста постове,но много ми се иска да погледнем на женитбата и любовта от позицията на децата които сме били на своите родители. Говорим много и все казваме ,че детския поглед е много по реален и интуитивен от този на възрастния. Та аз когато бях дете много обичах екскурзиите из родината с мама ,татко и моята сестричка. Много обичах празниците на които се събирахме целия род с братовчедите ,много обичах баба и дядо с техните постоянно кавги ,които бяха много забавни ,радвах им се искренно ,че въпреки всичко баба знаеше че дядо е зевзек а дядо знаеше ,че баба е мърморица и пак си се обичаха. Аз обичах семействата ,харесваха ми пикниците и се чувствах прекрасно. После когато възрастните решиха да се вземат на сериозно и да търсят свободата си ,аз бях тъжна,всичко красиво за мен -подчертавам за мен -изчезна. Който обявява брака и цялата институция за безмислица и глупост ,нима целия български род който -подчертавам се е запазил до днес благодарение на силния патриархат - та това е безмислица може би? Не бих желала да бъда дете на едни хора срещнали се случайно,за малко създали ме с много любов и после решили да бъдат свободни. Не познавам такова дете. А щом децата са щастливи с мама и татко ,дали мама и татко не трябва да се замислят преди да станат мама и татко? Брака,семейството,и цялата институция е прекрасна,изискваща отговорност,компромис и чувство за дълг. И все пак който иска да бъде свободен и неангажиран нека бъде лошо няма ,но нека не натоварва с това например едно дете. С най-добри чувства към всички.
  13. xameleona, твоята позиция по въпроса ми е най близка .Но за съжаление виждам че греша. Много ми се иска да съм откровенна ,защото нямам лоши мисли към никой и не целя с поведението си да нараня някого,но в практиката с взаимоотношенията си виждам ,че голям процент от хората не са способни да бъдат откровенни,много от хората са неспособни дори да защитават позициите си или да застанат зад думите си. Все по често си мисля че мълчанието в много случаи е по добрата позиция ,но дали е правилната не знам. Нямам търпението да търся подход към всеки ,а откровенността е ценна ,когато е поднесена с нужния подход към дадения човек.Това обаче много често изисква много сили и енергия да вложи човек,аз все повече нямам тези сили. И понеже не искам да виждам човека срещу мен наранен(защото със скорпионската си натура много точно уцелвам недостатъците и слабите места)предпочитам да мълча.Което пък натоварва мен и така в един порочен крък от който все по усилено се опитвам да намеря изход.
  14. Сталин го беше казал "Има човек има проблем ,няма човек няма проблем"в друг смисъл е употребено ,но може да се използва и в тази тема. Ние сме хора и Имаме проблеми,ако не си ги създаваме ние ,то се грижат да ни ги създават,за да ни затрудняват,за да ни раздвижат мозъците,за да мислим ,да растем и да вървим напред. Има проблеми в които има болка,има и тъга има много емоции . Има трудноразрешими проблеми ,има и такива по лесни .Има такива които разбираме след дълги периоди от време. Как ги решаваме ?-трудно.Винаги е трудно ,защото това са задачки ,а за да се реши една задача трябва да се понапъне човек. Аз съм имала много проблеми ,постоянно ,много често по независещи от мен причини,все пак живеем с хора проблема не е задължително да си го създаде човек сам.И в момента има дълбок личен проблем.Ами мисля разсъждавам отивам доста в дълбочина,боли ме трудно ми е ,тъжно ми е ,но вървя,уча се ,израствам.Все пак аз съм Човек ,а когато има човек -има проблем. Решаването на проблема става с постепенното вникване в неговата дълбочина и откриването на първопричината ,това изисква доста задълбочен анализ както на ситуацията ,така и на хората участващи в нея,за да има адекватен и подходящ изход.Всяко останало поведение е заблуда.
  15. Напълно съм съгласна с теб azbuki,още повече че и аз от 2 месеца "опитвам "разни хапове безрезултатно. Душевното състояние много често предизвиква болестите. Да се излекуваш по начините по които описваш е е добрия вариянт ,но не винаги е ефективният. Човек може да е по упорит когато става въпрос за него самия. Когато го правиш за детето си нещата се усложняват. За да излекуваш детето си без хапчета ,само енергийно,билково и с мисъл е необходим разхот на доста енергия,която за съжаление в днешното динамично ежедневие сме израсходили с години напред. Аз имам 2 деца които гледам при абсолютно еднакви условия.Едното не боледува,а другото е постоянно болно,хомеопатията не му действа благоприятно ,времето което аз мога да му отделя за да стоя до него когато е болно също не е много и ето ти го спасението с химията.За съжаление сме се завъртели в този порочен кръг и колкото и да ми с е иска да излезна от него все по трудно ми с е получава. А освен това според Дънов (много добре е описано в "Книга за здравето")всяка физическа болест си е свързана с болест на душата,за да има обаче благоприятно енергийно и мисловно "лечение"първо трябва да има правилно осъзнаване и откриване на проблема.
  16. Понеже темата е "Вегетарианството и взаимоотношенията между хората",а аз тези дни имам доста размисли по темата ,бих искала да споделя,огромната си тъга. Тази Нова година бяхме при моя род в моя край.Аз не ям месо от една година и това е първата ми нова година немесоядна.Съпруга ми възстанови това свое състояние почти паралелно с мен. Къде всъщност е проблема.Баща ми е поредно поколение ,животновъдец-има няколко ферми от различни видове животни,с това се занимават и изкарват прехраната си поколения от моя род.Майка ми е много добър кулинар спец на месни ястия ,тя постно не готви ,поне аз нямам такъв спомен. Та отидох със свито сърце ,защото знам ,колко са прекрасни събиранията ни ,колко веселие има ,но как всичко се върти около масата ,вкусните ястия и хвалбите на тези които са ги приготвили. След като разбра майка ми че нямам дори най-малко намерение да вкуся от най-новата рецепта ,приготвена,(подчертавам и го твърдя )с много любов тя не каза нищо ,като всяка майка ,въпреки гордия си нрав се опита достойно да приеме решението ми ,като не си спести малко конско относно това мое решение.Аз сготвих постно и така ядохме поотделно ,беше и много тъжно ,видях го в очите и.Нямаше кой да оцени това което тя смяташе за своя гордост по празниците имаше песни танци и т.н. но на мен ми беше много мъчно всеки следващ ден в който трябваше да и откажа гостоприемството .На третия ден тя свари боб това не беше се случвало поне от както аз се помня като човек. При баща ми беше още по сложно,защото той беше приготвил много килограми месо свинско ,агнешко ,което беше за нас. Взех месото ,а на него докато му гостувахме му правех взевъзможни постни глезотийки ,за да му покажа колко е вкусно всъщност и без месо.Оказа се че той с най голям интерес опита всичко ,хареса му и запомни как да си го прави. Месото което взех от него раздадох на мои роднини които ,не могат да си позволят ,а искат месо. Този път мина ,но ми е много тъжно,прекъсването на една традиция,която е вървяла от както се помня като човек ми е много болезнено.Изненадах се на толерантността,която не очаквах,и ме заболя,че не мога да приема това което те смятат като дар към мен и искат да ми доставят радост и да с епохвалят с труда си в същото време.Много ми се иска повече хора да разберат че не живеем за да се храним ,а се храним за да живеем. Много ми се иска повече хора да разберат че събирането по празниците не е задължително чревоугодничество ,паржоли и преяждане. Много ми се иска масовата психоза с препазаруването по хранителните магазини за празниците да стане осъзнат процес а не маниакална истерия. Честита нова година на всички и нека взаимоотношенията ни не зависят от това какво ще има на масата
  17. С тантричния секс ми стана интерсно ,преди време събрах информация в нета има филмчета школи и така. Е много се смях. В главата ми дойде като пример следното:Аз съм гладна и някой ми дава хляб ,но аз вместо да го взема и да го изям ,го гледам ,побутвам го мириша го и казвам че се храня.Крайния резултата е Хляба е цял ,а аз съм гладна. Няма такова нещо плътска консумация с духовен отклик. Който има сексуално желание консумира,който няма такова медитира. А в дъното на всичко си е похотта.Сещам се за една притча бях я чела в "Наука за себереализацията",тогава много груба ми се видя ,но сега е подходяща за случая. Един момък отива да иска една девойка ,тя била млада красива ,едни дълги коси едни румени бузи красота. Тя обаче му казала сега няма да ти отговоря ,ела след три месеца. Отишъл момъка след 3 месеца ,девойката -нищо общо. А тя 3 месеца гладувала ,изкарала всичко от себе си сини кръгове под очите залинели косите няма я руменината. "Сега искаш ли ме ?" Момъка си отишъл, не я харесвал вече. Взаимоотношенията ни са толкова повърхностни,а ние искаме да ги облечем с големите си думи и да ги направим нещо забележително.Ама дела трябва не думи.
  18. Секса и ролята му в човешките взаимоотношения, предназначение? ползване? практики? трансформации? цели?... Ролята му във взаимоотношенията не ми е много ясна ,но като се има предвид колко големи идустриални империи се градят върху сексуалното желание и похот трябва да е голяма тази роля. Предназначение -до колкото ми е известно -размножаването и съществуването на човешките същества. Практики -в нета има много ,но по добре да не се разглеждат обстойно. трансформации- трудно ,доста хора които ги искат много ги говорят ,но на практика май нищо съществено. Цели- да изчезне. На мен лично много взе да ми писва от цялата голотия навсякъде -билбордове ,реклами ,филми та даже и анимацията опорочиха ,колкото и да ми е приятно това занимание ,напоследък все по често започва да ме отвращава начина по който се натрапва. За съжаление виждам едно много упорито и направо хипнотично целенасочено внимание към секса и обслужващите го институции. А като се запролети ,започвам дори да се комплексирам от факта че изглеждам добре. Аз лично не искам дори да си обяснявам ролята му в човешките взаимоотношение,защото всичко е покрито с много лъжа в дъното на която стои чистата похот. Приемам факта ,че сме същества които сме тук и една от целите ни е да овладеем материята,а сексуалното общуване е част от овладяването на материята.С преминаването ни напред ,това чисто плътско взаимоотношение ,най-вероятно ще отпадне.
  19. Когато се заговори за чувства винаги се сещам за един прекрасен фил "Града на ангелите". Който го е гледал знае за какво става въпрос един ангел ,който решава да падне на ниво човек ,забележете ,за да разбере неща като какво е вкуса на ябълката,какъв е полъха на вятъра,какво е докосването,защо човека плаче , и кога скача от радост. Два дена след като става човек неговата любима заради която става човек умира ,дойде ред да разбере какво е мъката. Това сме ние щом сме тук на земята значи сме онези същества изтъкани от чувства ,живота ни се върти около тях в опознаването им и усещането им.Ние сме тук ,за да овладеем материята ,чувствата са част от нея . От чувтвата боли -боли от радост ,боли и от мъка -надоло и малко в ляво. Както казва Максим за 2-3 дена или малко повече всичко отшумява идва тихата радост или дълбоката мъка вече не ни задушава отминало е ,запознали сме душата си със чувството ,ако тя не го е разбрала то ще ни връхлети пак. Хората казват "нещо в мен се пречупи" това е когато вече познаваме чувството и душата ни няма нужда я запознаваме повече с него. Някой казва "вече не ми е мъчно"да защото вече познава това чувство то не може да го изненада разбрал е неговия смисъл.Това според мен не безчувствие това е разбиране,знание. Чувтсвата се овладяват постепенно първо ще ни е мъчно или радостно с месеци ,ще се случи втори път ще ни е мъчно седмици ,после дни и после ще е само един момент чувтсвтото е разпознато.
  20. много интересни истории. И мен ме пазят на 100% иначе няма как да съм тук още. Бях на 16 г учех в селището където живееше моята баба в планината.Там пада доста сняг зимата,та през ноща беше започнало да вали точно когато се прибирах от място на което не биваше да ходя. На другия ден вече имаше доста натрупан сняг ,както никога моята баба ме изпрати за хляб фурната в която трябваше да отида имаше стъпала които снега беша направил на малки планини,когато тръгнах да се качвам по заледените снежни стъпала вече знаех ,че няма да мога да слезна.Купих 5 хляба носех ги в две ръце и нямаше как да се хвана за парапета докато слизах по стъпалата не държейки се никъде си мислех ,как просто няма да слезна до край и на последното стъпало се хлъзнах ,паднах назад хлябовете хвръкнаха а аз се парализирах закараха ме у дома ,това беше село на около 100км от Бургас с една мед.сестра която по незнам какви причини реши да ми бие урбазон но тъй като не можа защото не можех да се обърна ,реши да ми го исипе в устата ,последва разнасяне с носилки ,клатъшкане по линейки ,оставиха ме да се оправям сама по болниците ,когато всичко свърши ме оставиха да лежа 40 дена неподвижно -смачкан 6-ти гръден прешлен ,лекаря каза -на милиметър от пълна парализа -последва прохождане на ново и голяма промяна в живота ми.Както и за всички около мен.Това се случи на 12.12.1991 интересно но тази дадата 12.12 от тогава вече 3 пъти разтърсва живота ми. Подобни истории има доста в моя архив пазят ни няма грешка.
  21. Здравей Ина ,хубаво предложение -предколедно ,но аз тези дни ще съм извън Варна на 25.12 мога или 21.12.
  22. много е хубав този стих бяса. За тълкуването на сънищата по принцип съм малко против някой друг да тълкува сън на непознат мисля че не се получава,затова малко собствена интерпретация от тези дни. Търсейки отговор на силно емоционален проблем ,както обикновенно ,знам че съня е един от моите начини за получаване на отговор.Та в отговор получих следния сън. Бях на място( както обикновенно в моите сънища) в средата на нищото светлината както винаги бяла и някак притулена. В средата имаше малка къща с голям наситеносин кактус (даже знам кой вид )Кактуса беше огромен колкото човека който седеше до него(човека също познавах ,човек с доста емоционални проблеми в момента)До нас имаше езеро голямо кръгло и тъмно,наблизо имаше къща аз излезнах от там имах проблем навсякъде в "това място"се бяха появили паразити тънки като конец в светлосин цвят,които като се залепят за кожата щипят ужасно и се размножават много бързо.Исках да знам как да се озвободя от тях ,не бях виждала подобни.Човека ми каза "Ще ги напръскаш с препарат,но с този препарат ще убиеш и всичко живо за което са се захванали" Аз се ужасих ,защото знаех че те са навсякъде,"Това значи да убия всичко тук??" Не исках да го приема реших да се изкъпя в езерот ,знаех че то е чисто ,когато влезнах да се къпя не бях сама,не знаех кой е с мен ,но не бях сама и тогава усетих как паразитите са и във водата бяха се залепили по цялото ми тяло,изкочих с ужас от водата изтичах до къщата взех препарата и погледнах към домашния си любимец-морското свинче,което незнайно защо не беше едно а отново бяха 2 ,видях че паразити има и там ,ужасих се . Един глас ми казваше напръскай ги бързо и аз без да знам как ги напръсках и виждах как умират агонизирайки ,ужаса ми беше неуписуем,защото аз през живота си не съм убивала и муха,изпаднах в паника ,когато друг глас ми каза "Защо просто не се помоли ,нещата щяха да са съвсем различни" Събудих се много.много ужасена,чувствах се много зле. Та разума или т.н. обективен ум ,който слушаме обикновенно понякога ни спретва голяма шега. Една голяма борба на моя обективен ум и интуицията ми. За съжаление разума ми е преобладаващ и затова не мога да реша проблема си. Каза ми се много ясно какво трябва да правя ,въпроса е как да обърна съзнанието си ,защото разумността прави непоправими грешки понякога. Паразитите и живите същества са моите мисли,а както виждам паразитите преобладават Всеки със задачите си. Е да се запиша и аз в темата
  23. Шесто чувство.шесто тяло и шесто ниво ,са общо взето едни и същи неща,на които ние отдаваме различни проявления. Ето малко по темата . "Третото и четвъртото тяло имат привиден стремеж към Бога,нереален,защото да говориш за Бога и да му се отдадвш,да посветиш живота си на Бога ,това са винаги различни неща. Четвъртото тяло -знанието-не е способно за постигане на себепознание,защото себепознанието се нарича любов,а не знание.Себепознанието се нарича душа ,а не разсъждения. Посвещението в петото тяло,във висшата душа означава да умреш за човешкия живот.Привидно да го има ,но дълбоко навътре в себе си ,в реалността да си умрял. Интуицията се намира между шестото и петото тяло.Тя е несътворено слово ,което е скрито в свръхсъзнанието на човека. Любовта превръща страданията на петото тяло в мъдрост т.е.страданията на висшата душав мъдрост.Така лщбовта.която преодолява страданията ,познава вкуса на Бога.Така петото тяло узрява. В шестото тяло мъдрия е прекратил ума чрез пълно овладяванет.е. чрез пречистване.Не унищожение на ума,пречистване и така той е станал чист дух. Шестото тяло е мъдрост по дълбока от света и по дълбока от вселената.Затова в Библията е казано ,че само на духа е дадено да узнае тайните на Бога. Истинска медитация е в шестото тяло.Тука умът е отсечен от силата на безмълвието.Медитацията на шестото тяло е естетствено самопотапяне в собствения си чист дух." Шестото чувство или интуицията се дава на човека като дар ,никой не може да си я вземе или се дава или не,може да се работи ,за да се заслужи ,но ако някой сам каже че е развил интуиция ,се лъже много. много хора намирайки се в четвъртото тяло твърдят подобни неща ,придобивайки знанието ,запознавайки се със сухата фактология ,се лъжат че знаят всичко ,но всъщност по този начин са много далеч от мъдростта ,знането само по себе си не носи свръхсетивност или допир с другите светове нито пък така нужната чувствителност.От много знания хората понякога изпадат в безверие,защото изпадат в големи заблуждения.Границата е много тънка и е хубаво човек да се вглежда между редовете на своето знание.
  24. Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат. Ще бродят близки по таз земя, ах, как не искам да съм сама. Решат ли двама, да дирят брод, в тях грейва пламък за цял живот, той пръска искри, в скръб и тъма, ах, как не искам да съм сама. Делят ли двама една съдба, допрат ли рамо в една борба, ще легнат чисти във таз земя, ах, как не искам да съм сама. Мария Нейкова ("Козият рог")
×
×
  • Добави...