Диляна Колева

Здравейте, това е нормална реакция на късното отделяне. Това което сте направили сега е трябвало да се случи много по - рано още през втората година. Периодът на отделяне ще е по - дълъг и труден. Връщането на старото положение и допускането на детето във вашето легло на тази възраст и особено в периода на отделяне е фактор да се забави още повече този процес. Детето е достатъчно голямо, за да се поставят нужните граници. На светло, в началото на отворени врати, с много разговори и насока в посока възприемане и свикване с обстановката. Необходимо е да бъдете по - категорични и да спазвате правилата, които вие - родителите сте поставили, в противен случай създавате атмосфера за развиване на манипулативно поведение от детето към вас. Известно време ще бъде по - превъзбудена не толкова заради накъсания сън, колкото заради преживяването на отделянето. Бъдете категорични в решението си и скоро нещата ще се оправят.

Здравей, описаното от теб е поредица от факти, които те карат да се чувстваш неудовлетворена, съответно тревожна. Тези факти, обаче, не са причината. Какво значи да си "дефектна" не знам, но имам чувството, че този резултат много добре се съчетава със собствената ти представа за себе си. По - големият проблем е, че ти вярваш в "дефектите" си. Позволила си Те да бъдат твоето лице, сякаш те е страх да живееш през онова, което всъщност си или не го познаваш!? Много хора, често ходят на психолози и разни специалисти и често ги сменят, в нашите среди има диагноза и за това поведение. Всъщност няма как когато си недоволен от живота и нямаш базово доверие в него и в себе си, да си доволен от нещо, което е част от живота, а специалистите са точно това. Хроничното недоволство смачква, унищожава личността. Казват, че депресията е неумението на човек да сътвори бъдещето си, други казват, че това е подтиснат дълбоко гняв, трети, че това е вътрешния конфликт от разминаването на реалната и желаната действителност. Вероятно има и още теории, всички те, обаче са с общ корен - неумението или нежеланието на човек да поеме отговорност за живота си. Когато си позволиш .... да го помислиш като вероятно, тогава ще се намери и Твоят специалист, който ще те поведе. До тогава няма шанс.

Подкрепям Орлин с две ръце! Тревожните състояния не са грип, който при една консултация да се изпише медикамент и да се чака да отмине. Когато някой влезе в кабинета с изречението "Във вас ми е последната надежда, на вас разчитам" Вече ми е ясно, че този човек не е готов за психотерапевтичен процес. Склонността паралелно да се ходи на врачки, баячки, куршуми и всякакви други шамански истории също е признак, че в човека не е узряло осъзнаването, че той сам е отговорен за процесите, които се случват в главата му и ТОЙ и само ТОЙ може да ги промени. Психотерапията е процес, понякога по - кратък, по - някога излизат дълбоко подтиснати травми и става по - дълъг. Човек живял 20 - 30 - 40 години с оформени възгледи и вярвания, няма как за 2-3-4 часа да промени коренно идеите си за живота и себе си. Може да се научи да се справя със симптомите. Когато започнах терапия с жена от 10 години със синдром на раздразненото дебело черво /диагноза от лекар/ третирала с медикаменти по всички възможни начини. Тя не ме попита колко ще и отнеме, вече знаеше, че сроковете нямат смисъл, за всички 10 години не беше ползвала само психотерапия. Щетите в стомашно-чревния тракт от гладуване и стресово хранене бяха налице. Т.е. за тези години, тя не само не беше "излекувала" нищо, но беше си създала реални неразположения /наричам ги неразположения, защото са обратими/. Нейното състояние започна да се подобрява много бързо, след години изолация, тя започна да излиза, да пътува и да ходи сред хора, започна работа и живот започна лека - полека да влиза в нормални граници, само за няколко месеца. Това се случи не защото сме правили кой знае какво по- различно от всички останали, а защото ТЯ беше готова, вътрешно в себе си вече знаеше, че е по - силна от състоянието си. Нейният лекуващ лекар се свърза с мен, в началото на нашата работа , за да ме попита какъв е механизма за справяне със състоянието, защото се интересува конкретно от този проблем, казах му механизъм няма, всичко е много индивидуално. На въпросът му колко ще трае терапията, отговорих, че може да продължи и година, имайки предвид дългия период на остри кризи. Лекарят отсече, че това е твърде голяма инвестиция и хората нямали емоцинален ресурс да следват такава терапия. А моят въпрос към него и всички, които четат е 10 години с последващи поражения по - добрият вариант ли е? А цял живот с хронично състояние?? Но психотерапията не е панацея, тя е ефективна най - вече за готовите да поемат отговорност за случващото се.

" но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална " Не разбирам това изречение. Слагаш маска на идеалната лоша, гадна и лицемерна личност ли? Ако това показваш, това се отразява. " чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието " Тук мисля, че неосъзнато говориш за себе си, виждаш го не в хората, а в себе си и от това ти е изключително неприятно. И това ще е така, докато следваш горните норми, които си поставяш, а именно - да си гадна, лоша, лицемерна и с маска т.е. фалшива. Всъщност вероятно си много добронамерен и общителен човек, но страхът да не те отхвърлят ти пречи да се разкриеш. Доверието ти е "повредено", а от това личността страда много. Страхът е главния виновник за това, че виждаш света като враждебен и лош. Той те кара постоянно да откриваш заплахи и да се пазиш от тях. Той ти слага маската през която трудно виждаш реалния свят. Страхът е много лош спътник, той често вкарва личността в изолация. Смелостта да се сбогуваш с него е твоят единствен вариант за излизане от неприятните ситуации. Смелостта да се харесаш и приемеш такава каквато си, смелостта искрено да се заявиш, смелостта ти да правиш изборите в живота си. Тогава идват личните постижения, увереността и самоуважението.

Ако това мислиш за себе си, това излъчваш. То се усеща от хората край теб. Ти би ли общувала с някой, който смята себе си за пренебрегнат, изолиран и недостоен? За да привлечеш към себе си хората, е важно какви сигнали им даваш. Промяна на отношението към себе си е необходима. Поведението към хората се променя само, когато се промени самоуважението. До като не уважаваш себе си, и те няма да те уважават. "...... тогава почувствах онова гадно чувство като излишна ... като усетя това гадно чувство и искам да бягам надалеч. " От чувството си......от себе си ли искаш да избягаш или от колегите?

Когато една ситуация се повтаря, проблемът не е в ситуацията. Дори и да напуснеш, ще отидеш и ще създадеш същата история, но на друго място. Казваш, че на всички работни места до сега си Жертва. Какво означава за теб позицията Жертва?

Продължавайки в тона на Георги ще добавя думи на Роло Мей - Свободата е способността на човека да вземе в ръце своето развитие. Виждайки как се развива темата имам две предположения : или не искаш свободата си или много те е страх да се срещнеш с нея. Не знам защо масата хора с тревожност си причиняват това. Виждаш, че си зле и не можеш да се справиш сама. Тук има внимание, но то е неефективно за твоето справяне. Ако аз не се чувствах добре нямаше да стоя и минута в размисли, щях да намеря бързо как и чрез кого да си помогна. Може една, две врати да се затворят пред мен ... ще почукам на трета, няма нищо лошо и страшно в това. Продължавайки да пишеш в тази тема подкрепяш бездействието си, както ти, така и други пишещи с месеци, без никакво развитие по случая. Има хора на които постовете тук помагат трайно, но в повечето случаи постовете са само насока за работа, те не са достатъчни.

Всъщност ти си се завъртял в класически омагьосан кръг. Явно си по - тревожен и притеснителен човек, дори и да не го показваш. Някога си открил, че с марихуаната ще решиш този проблем и това е начина да се справиш с тревожността и всички твои страхове, които са се проявявали по един или друг начин. Бягството през тревата е точно толкова неефективно, както бягството през алкохола, дрогата, хазарта, работохолизма и всички видове зависимости изместващи правилния ход на мисленето и не позволяващи на човека да се изправи очи в очи със своя страх и да стане по - смел и уверен. Марихуаната сега е просто зависимост, ако някога изобщо е служила за справяне със страхове и притеснения това отдавна не е вариант. Всичко което изброяваш като "проблем" с тялото са класически симптоми на силно подтиснат стрес, страх, вредно мислене и липса на увереност и самочувствие. Когато човек не ги разпознае на време и дълго се фокусира в решение на проблема на тялото, а не на мисленето се получава точно това - хронични, повтарящи се симптоми с неизвестен физиологичен произход. И тук лекарите са прави, нямат какво да направят. Това което трябва да се случи за подобрението ти ще се случи отвътре на вън, а не в обратен ред. Т.е. никой няма да ти прекрати симптомите, ти сам ще ги прекратиш. Те са просто един крясък на душата ти през тялото. Имат едно единствено послание: "Стига вече, не можеш повече да живееш така!" Разгледай това изречение във всички възможни аспекти. Това е. На думи просто, но всъщност става въпрос за най - голямата трансформация в живота ти - пътуването към Себе си.

Много често най- добрата преценка е интуицията на човека. Влез и се запознай със специалистите, които практикуват най - близо и е най - удобно да се посещават често. Техниката която ти дава Александър за развиване на интуиция в този случай мисля, че би свършила чудесна работа.

Здравей, преди всичко, нека погледнем това, което казваш с друг поглед. Да признаваш или да обвиняваш, това е поведение на човек, който смята себе си за виновен за нещо. Да имаш страх, не е диагноза, нито е провинение. Това аз го наричам наследство, тъй като никой на този свят не се ражда страхлив, той бива научаван да бъде такъв. Започва да гледа света през нечии чужди очи, възприема хората по начин, който му е показан, държи се така, както са му показали и както са се държали с него. Това е страха, това е тревожността, това са психологичните проблеми. Натикването ни в чужди рамки и модели, които не работят за нас в някакъв момент. За да излезеш от този вреден за теб модел, първо трябва да имаш алтернатива, а ти нямаш. Никой, който е стигнал до този форум или до психолога няма, иначе просто заменя или пробва докато се получи. Т.е. ти сама, ако можеше до сега щеше да си го променила. Защо нямаш? Защото не си имала в живота си равно по авторитет на баща ти лице, което да ти покаже работещ друг такъв модел. Ако е имало ти не го откриваш сама в момента. Казваш, че имаш страх от отхвърляне. А знаеш ли какво представлява този страх? Защо е толкова важен за теб? Коя си ти, ако този страх изчезне? Това са въпроси, които трябва да намерят своите отговори, за да продължиш на пред. Отговорите им няма да дойдат отвън, от някой друг. Някой трябва да те провокира и насочи, за да стигнеш до тях.

Това което описваш са класически обсесии свързани със страх от замърсяване и заразяване. Те не са истина и докато не се научиш да ги различаваш и да ги отделяш от себе си, няма как да ти се случи подобрението. С всяко вярване ти отиваш и правиш нещо, което е свързано с тях, това пък са компулсивни действия, които засилват още повече обсесивните мисли и се получава един омагьосан кръг, който става все по - коварен. Излизането дори и през терапия е сложен процес, а за сама става още по - трудно. Тук често сме препоръчвали книгата "Обсебен мозък" Там подробно са описани през случаи появата и развитието на този вид страх има и практическо ръководство за справяне. Бих препоръчала да опиташ с описания там механизъм и ако не успееш възможно по - бързо да се свържеш със специалист работещ с ОКР, за справяне с проблема.

Да, права си, да бъдеш интимна с всеки, с който се запознаеш е диагноза, а не норма. Ние обаче не говорим за това. Дългосрочната връзка, може да е в рамките на година, пет, а може и повече, без да се вземе решение за брак. Когато избираме партньор и той е усетен като човека, с когото бих искала да бъда близка, най-естественото продължение е интимността. Хората които правят толкова подробни неинтимни проучвания за даден партньор обикновено имат свой личен проблем, на партньора им нищо му няма. Фамилните консултации са предимно с хора, които имат характерова и сексуална несъвместимост и това не са го разбрали преди брака, дори и да са били интимни повече от година. Така че, тук проблем с партньора ти няма, ти имаш проблем със себе си. Той се опитва да се нагоди спрямо твоите изисквания и очевидно му е невъзможно. Би било невъзможно за всеки физиологично здрав млад мъж. Не разбирам за какво искаш да му дадеш шанс? Ако е да продължи да "изневерява" на мъжката си природа, като ти това го приемаш лично, тъй като за теб това е нормално, а за него не, не виждам как би се стигнало до нещо по - различно. Явно имаш за приятел мъж, който обича жените и секса и това няма да се промени. До колко ти ще станеш Жената в неговите очи и това ще е достатъчно, това няма как да знаем докато няма пълноценно партньорство. Затова добре е първо да определиш, какво искаш ти от това партньорство. След това да го формулираш много точно и тогава да му го кажеш. Ако той поеме отговорност да го направи за теб, добре. Ако не е, значи не е готов да следва твоите вярвания и морал, с което ще ти даде отговорите които търсиш.

Ако разбирам правилно, ти търсиш връзка с мъж, с който да не правите секс, но всичко извън стандартния полов акт за сексуално задоволяване е позволено. Съответно намираш. Не знам каква е вярата ти, но виждам в нея огромен парадокс - тя не позволява секса /преди брака , предполагам/ , но няма нищо против неговите перверзни алтернативи. Т.е. ти лишаваш себе си и партньора си от НОРМАТА в едни партньорски отношения - привличане, емоция, любов секс / в тази последователност/ Като даваш пълна свобода на порното и всички видове сексуални задоволявания. При това положение и така поставени нещата ти ще срещнеш основно партньори, които приемат за нормално всичко онова, което е извън единственото, което масата народ нарича нормално - стандартния секс с постоянен партньор.

Към всичко така добре обяснено до тук, ще добавя още един акцент. В тази възраст децата преживяват първата си житейска криза. Това е периода на отделянето. Не случайно в тази възраст довереното лице /най - често майката/ стават изключително търсени и важни, защото детето се сблъсква със страха от изоставянето, най -ярко това се наблюдава при децата тръгващи на детска градина в този период. Неразвитото все още усещане за време и пространство не позволяват на детето да възприема разделите като временни и то показва това с бурен и продължителен плач. Преживява раздялата като окончателна. Ако детето израства в напрегната и тревожна обстановка, с ежедневен страх и конфронтации, страхът от отхвърляне и изоставяне става много силно проявен. Това дете на 3г и 8 месеца се страхува. Няма добра алтернатива извън обсега на майчиното присъствие. Бащата е заплаха в неговите представи, сигурността е в майката. Това е възрастта, в която детето трябва да бъде поето от бащата и той активно да се включи в дневните му дейности и игри, времето на баща и син, сега трябва да става все повече и това да подготви влизането му в мъжкия свят. В този мъжки свят въвеждането е добре да става през правила, но и през много любов и даване на чувство за сигурност. Когато това липсва, вече се описа какви са последствията. За да се възстанови доверието на децата в бащата и да се избегнат психологичните изкривявания е важно да се коригират вашите партньорски взаимоотношения и паралелно с това отношението на бащата към децата.

Има една техника, казва се "създаване на изкуствено усещане, чрез насочено внимание". Т.е. можеш чрез насочване на вниманието към даден мисловен стимул да си променяш усещането. Например: Ако се сетиш как преди време си ял кисел лимон, вероятно целия ще изтръпнеш и ще ти се напълни устата със слюнка. Дал си стимула, реакцията се е случила. Мозъкът обаче е регистрирал, че това е вече минало. В следващия момент може пак да си предизвикаш същия спомен, но реакцията ще е много по - слаба. Опитай и ще видиш. Тази техника обикновено се използва в обратния на описания от теб вариант - да създаде приятното усещане, а не да го изгуби. Явно добре владееш умението да насочваш вниманието си към определени събития и да си създаваш усещания, ами просто започни да го правиш в градивна и приятна посока, а не в негативната и тревожната.

Нищо няма да премине докато отношението ти към самата себе си е на недоверие и страх. Обяснено е, да, но то не върши работа, ако не му повярваш веднъж за винаги и нуждата от постоянни потвърждения не изчезне. Това че търсиш постоянно патерицата на която да се подпреш, за да се закрепиш, означава, че "куцаш" и то много сериозно. Има една притча за един човек, който стоял на единия си крак, а другия държал свит. С времето свития крак започнал много да го боли и той започнал да търси, кой да му помогне. Минали много хора със съвети. Едните му казвали, да го масажира, други му давали лекове за успокоение, трети съветвали да си потърси патерици. Минали източни мъдреци, които му подавали различни мантри, други които го карали да си представя, че има два крака, за да се облекчи и т.н. Дълго време гледал тази сцена един човек и накрая се доближил и му пошепнал: "Човече, ти имаш два здрави крака, защо просто не го спуснеш и не стъпиш и на другия?" Вътрешния ресурс, който всички ние имаме, а не ползваме, това е метафората на свития крак. Да го отпусна и да стъпя на двата си крака, означава да поема отговорност за себе си, да повярвам в себе си, да заживея заради себе си. Ако не са ни научили на това, няма как да се сетим, че просто трябва да стъпим и на двата си крака. А може би, често хората просто не искат и дори не знаят, че е така.

Какво е най- лошото, според теб, което би станало, ако не се подчиниш и вземеш сама решение за живота си?

Оставам с усещането, че нямаш нищо против другите да правят с живота ти каквото намерят за добре. От една страна родителите ти, които ти казват, че на 22 години трябва да си стоиш в къщи, да не работиш за себе си и да правиш това което те ти кажат и ти се съгласяваш. Майка ти казва, че ще те води на психиатър. Студент по медицина си, знаш, че това няма как да стане насила, нито пък психиатъра е твоя специалист, с какво точна се съгласявш от решението на майка си? От друга страна приятеля ти, който ти е намерил работа /не ти, а той/ Започваш това което той ти е намерил, ами нормално да не се харесате с работодателя, все пак това не е твой избор. И в този момент ти се отказваш да се отстояваш не си търсиш нова работа, а си изпълнителната дъщеря, която отива да си стои цяло лято в къщи. Ти си на 22 години, твое задължение е да управляваш живота си. Най - лесното нещо е да си намериш работа в курортния сезон във Варна, всички работят, но доброволното подчинение на родителите ти е по - важно за теб. Осъзнаването на несъстоятелния страх е първата стъпка към промяна. Заради него ти стоиш в една позиция и не смееш да мръднеш. Така се дресират и животните от малки, през страха. Един много хубав разказ по този повод ще ти разкажа: " Еднин баща, завел малкия си син на цирк. След представлението, решили да се разходят и да видят отблизо участващите животни. Детето видяло, големия слон, който бил толкова внушителен на сцената, да стои кротко вързан с една верига за крака към малък кол, който можел да измъкне само с едно движение. Попитал баща си, защо слона е вързан за този малък кол, след като може да го измъкне всеки момент. Бащата не знаел. След години вече порасналото дете отново посетило този цирк, пак се разходило зад сцената и пак видяло същата ситуация. Този път там бил и дресьора на слона. На въпроса на момчето той отговорил следното: " Когато ни дават слоновете те са съвсем малки слончета. Ние ги вързваме за този кол, който за тях в тази възраст е голям и непосилен за измъкване. Слончето протестира, дърпа се, опитва се по всякакъв начин да се отскубне, но не може. С времето то запомня, че този кол е непоклатим. Сега когато вече е голям, слонът не прави никакви опити, тъй като има спомена, станал вярване, че този кол е здрав и силен и той не може дори да го разклати. Така се дресират слонове" Така се "дресират" и децата. Помисли за "кола" наречен твои родители, дали са толкова силни, колкото си мислиш?

Здравей Дори, прочетох първия ти пост внимателно и разбрах в подробности следствията на определено променено твое поведение, но не разбрах причината за него. Описваш един много сериозен парадокс: " В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях, " Човек Не може да се опитва да е добър, той или разбира света по различен начин и се променя към него или не го разбира и започва да се насилва да бъде нещо, за което не е готов. Да бъдеш добър, по начина по който аз го разбирам е да си достатъчно осъзнат, за да можеш да приемаш хората такива каквито са, да им се радваш и да ги разбираш. Това категорично изключва всякакав вид изисквания и манипулации. Поведението, което си започнала да припознаваш като "добро" е всъщност отключване на твои страхове, най - вече страхът от отхвърляне, който тормози хората, като ги кара да мислят, че трябва да правят разни неща, за да получават одобрение от другите и това да им дава усещането за ценност, важност и значимост. Много по - освободена си била преди да решиш да бъдеш добра. Сега си страхлива, този страх те сковава и те кара да се държиш нетипично, което се улавя от другите и те съответно се отдрапват. Ти би ли дружала с някой, който има изсквания и критерии? Важното тук обаче е, какво ти се е случило, че си решила да се променяш. Вероятно е нещо, което дълбоко е засегнало твоето самочувствие, самооценка и увереност. Вероятно е свързано със загуба или отхвърляне. Както каза Георги, това можеш да го "разплетеш" и "пренаредиш" с помощта на специалист.

Здравей, докато се включат д-р Първанов и Орлин, ще ти дам обратна връзка за това какво "чувам" от поста ти. Описваш едно "добре отгледано" тревожна състояние, което е започнало и се развива много преди да станеш майка. Като тревожен и страхуващ се човек, всички нови или неочаквани събития в живота ти водят до обостряне на състояние, или т.нар. нервни кризи, паник атаки и т.н. термини. Още преди да стигна до средата на поста ти, където споменаваш за клаустрофобията, става ясно, че я имаш. Усещането което описваш, че изпитваш към плода е клаустрофобично чувство, което ти всъщност изпитваш към себе си, просто правиш проекцията върху плода. Да избягаш от асансьор и тоалетна е лесно, но да избягаш от проекцията в собствената си утроба, физически е невъзможно и това поражда фаталистичното мислене. Клаустрофобията е само един от симптомите на тревожността., Явно при бременност, заради силния стрес от сблъсъка с новото и неочаквано за теб събитие, точно клаустрофобията ти сигнализира, че си в стрес. Както сама обясняваш това не е само по време на бременност, а се е случвало години наред в живота ти под различна форма. Т.е. ти не се страхуваш от бебето в корема, а от собственото си справяне в новата ситуация, което покачва нивото на тревожността, отключва клаустрофобичния симптом и се проявява като проекция, която качва нивото на тревожност. Преди да решиш да забременяваш втори път, започни терапия, която да реши проблема с тревожното състояние. С книги процеса ще е бавен и непоследователен. "Излекувай живота си" е хубава книга, която насочва към работа с утвърждения и внушения, ако преди това не ти е ясно, защо изобщо се намираш в това състояние и какво е то, утвърждението няма да има голяма трайност като ефект. Книгите са чудесен спътник за себеусъвършенстване, след като терапията е свършила своята работа.

Родена си, за да живееш собствения си живот, а не нечии чужди решения. 21 години е чудесна възраст, за работа по осъзнато излизане от родителски модели и оформяне на собствена идентичност, смисъл и цел. Чувството, желанието за принадлежност е силно развито при нас хората, тъй като сме социални същества и винаги сме живели в общности. Първата общност на която вярваме, че принадлежим това са първичните ни семейства. Това е само "тренировка" за момента, в който сме готови и осъзнаем, че ние можем да изберем или сътворим собствената си общност, често много по - добра от тази, която ни се пада по рождение. Ти си във възрастта, в която е време да помислиш в тази посока. Коя си ТИ, какво искаш за СЕБЕ СИ, как и с кого виждаш живота СИ. За да можеш да направиш всичко това е необходимо голямо количество себелюбие, много увереност и смелост да прекрачиш към промяната. Необходима ти е подкрепа, но не от хората които никога не са те подкрепяли, там няма какво да търсиш.

Това са натрапливи мисли, следствие са на стрес или силно напрежение напоследък. Тревата има отношение, ако си я спрял сега или я взимаш сега. При повече от две - три години към настоящия момент няма отношение.

Здравей, разбирам те. Проблемът, обаче не е започнал от година и половина, той е доста по - отдавна. Такава проблематика се отключва от дадено събитие или промяна във външните фактори, но не те са причината. Вероятно, самоувереността и самочувствието са липсвали през целия тийнейджърски период. Метафората, с която се определяш - "скоба" , говори доста ясно за отношението ти към себе си и по - рано. В нея има доста информация. От година и половина вероятно и други неща в живота ти са се променили. Фокусирането ти в тялото е просто едно бягство от истинския проблем свързан с отхвърляне, неприемане и чувство за провал. Това, обаче няма как да го коментираме или разберем тук. Необходими са доста време и информация, затова те съветвам започни терапия, докато все още тялото е съхранено.

Няма по - страшно от самия страх. Ние имаме най - ценното нещо на този свят - изборът за това как да се чувстваме. Ако не го ползваш правилно, край. Влизаш в омагьосаните кръгове на фантазно нещастие, виртуален страх, глупави предсказания и илюзията, че знаеш какво си мислят другите. Това са най - страшните преживявания, да вярваме в изброеното. Ако отиваш на работа, за да угодиш на някого или да се харесаш на група хора, никога няма да стигнеш до спокойствието. Върни се в колектива и си върши работата, не се обяснявай, не се оправдавай и не се извинявай. Просто работи. Това е най - точната стратегия, всичко останало са измислици на мозъка. Кой, какво и на кого е казал е ниска вибрация, клюка, интрига не стой в тази енергия, пусни я да мине покрай теб.

Прочети 1;2;3;5;10;11;13 и 15 глава от тази книга https://m2.chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli Ще ти стане ясно и защо си в това положение и как да излезеш. Ако имаш въпроси след това, няма проблем ще дискутираме.