Диляна Колева

Винаги има смисъл да се направи консултация със специалист. Едва след това може да се каже нещо конкретно. Проявите на агресивно поведение имат своята предистория и от нея зависи до колко може да се повлияе поведението.

Здравей Morpheuss, Проблемът ти е напълно разрешим. Днес контролно се видяхме с клиентка със същия проблем, която проведе едногодишна терапия /при други хора е за по - кратък период/, напълно успешно. Беше отслабнала на 45 кг в следствие на проблема, от който беше развила страх от хранене, излизане и т.н.. Към момента възвърна предишните си килограми, няма никакви страхове. Тя не е единствената справила се с подобна проблематика. Тези хора просто не пишат повече по форумите, затова и не можеш да прочетеш за успехите. Справянето с проблема изисква силна мотивация от твоя страна, много вяра в справянето и изпълнение на всички поставени задачи. Търпение и разделяне с илюзиите за магически промени. Много хора не могат да се справят с проблема поради липсата на достатъчно вяра и мотивация или неуспешно свързване с терапевта.

Пускам ти една мелодия. Специфичното при нея е, че е в звука на на тона ЛА. Този тон, известен от камертона, влияе на сърдечната чакра и действа успокоително на нервната система. Заедно с клипа с музиката ти пускам и някои упражнения за заспиване, отново подходящи за хора в тревожно състояние. За да ти се получи заспиването е необходимо да държиш фокус върху упражнението, но без напрежение, а с отпускане в музиката. Опитай. 1. Закон за нощно немислене Вземете решение, когато си легнете, да не обмисляте нерешените си проблеми. Да вземеш решение за това, означава да си изградиш принцип и нова ценност - сънят. Осъзнайте, че няма смисъл да мислите точно през нощта как да решите проблемите си – няма да го измислите по-добре заспивайки, отколкото на бистра глава. Направете от това решение - закон за вашето малко вътрешно царство. Ако е нужно, всяка вечер, когато си легнете, си кажете: Възнамерявам тази нощ да спя дълбоко и да не обмислям проблемите. 2. Припомняне на деняНещо полезно, което можете да направите, за да канализирате прехвърчащите мисловни енергии, веднага щом си легнете, е да си припомните набързо деня си в детайли. Освен че ще ви успокои, това упражнение, изпълнявано редовно, подобрява паметта, канализира енергията и прави по-ярки преживяванията ви. 3. Уважавайте чувствата и мислите си Не се борете с чувствата и мислите си, за да ги накарате да спрат и да ви оставят да си починете. Приемете ги. Изпратете им любов. Научете се да ги уважавате – те са част от вас и има защо да са там. Просто не се идентифицирайте с тях, а ги наблюдавайте с любов. Ако са твърде много и не можете да се справите дори да ги наблюдавате, започнете да ги групирате в мислени папки по теми – мисли, свързани с работата, мисли, свързани с гаджето и пр. 4. Изпълвайте се с любов Увеличавайте любовта в живота си. Изпращайте на мислите и чувствата си любов. Представете си как изпращате любов на цялото си тяло, как облак от обич нежно обгръща цялото ви същество част по част. Можете дори да си създадете ангел-пазител, който да си представяте, че застава над леглото ви всяка нощ и ви пази. Необходимо ли е да обяснявам още веднъж, че в каквото вярваме, това Е? 5. Концентрация над дишането Една от най-ефикасните техники за заспиване е концентрацията над дишането и непозволяването на никаква мисъл да ни отклони от това занимание. Вдишваме и проследяваме вътрешно въздуха, който ни изпълва. Издишваме и отново го проследяваме. Можем да си представяме как, вдишвайки, в тялото ни влиза любов, издишвайки - от тялото ни излиза любов. Ако сме се упражнявали достатъчно редовно в тази дихателна техника през деня, ще ни е по-лесно да я приложим през нощта.6. Мечтайте преди сън Създайте си навик да си припомняте мечтаната картина на идеалния за вас живот, докато заспивате. Така вършите три неща наведнъж: изпълвате се с хубави чувства, преди да заспите, втъкавате в подсъзнанието си новия софтуер на мечтания живот, който запечатвате с усещания, и си гарантирате, че ще се събудите с хубави чувства, защото често с каквито чувства заспиваме, се събуждаме със същите. Не забравяйте да се събуждате с благодарност, за да поддържате хубавата енергия поне за начало на деня – благодарете за всичко, за което наистина изпитвате благодарност, че имате, а още по-добре – че умеете да почувствате. 7. Създайте си атмосфера Пуснете си диск с успокояващи мелодии, преди да заспите. Това може да са природни звуци или любим ритъм (за предпочитане да не е забързан). Свалете си iTunes на компютъра и намерете там в Radio радиостанциите, групирани под етикета Ambient. Там можете да откриете денонощно успокояваща музика, дори природна. Няма прекъсвания за реклами, нито говорещи предавания. Необходима ви е само интернет връзка и тонколонки. Заедно с музиката, си изгответе ритуал за всяка вечер преди лягане. Изпийте чаша чай с удоволствие. Запалете ароматна пръчица с любим аромат. Помолете се. Дори само да съберете длани пред гърдите си в молитвен жест и поза лотос, със затворени очи за пет минути успокоява и балансира енергията ви. Можете да отворите завесите преди да си легнете, за да имате усещане за отвореност към света, ако това ви действа добре. А и събуждането от естествена светлина е силен антидепресант. Съчетано с птичи песни действа наистина божествено. Не забравяйте да отделите внимание, избирайки удобна възглавница и приятни на допир чаршафи. Всичко, свързано със съня ви, трябва да е свещено. Уважавайте съня си. В следващата седмица изпробвайте всички начини, за да установите кой работи по-добре при вас и кой – не съвсем.

Здравейте, да, правилното решение е да започнете психотерапия. Наистина намирането на добър специалист е много относително. Проблемът е психологичен и е необходимо да се работи с методите на психотерапията. Тук в тези форуми има много, много, написано по темата, ако го прочетете, съм сигурно, че ще научите дори повече от някои колеги, които практикуват. Така че ....... пробвайте.

От поста който си написала става ясно, че както повечето хора с твоята проблематика имаш голям проблем с увереността и самооценката. От думите ти прозира огромната нужда от одобрението на другите, а това е много тежък товар за психиката. Успявала си някак си да задоволиш тази си нужда, чрез постижения в по- ранен етап. В един момент обаче, както често става, тревожността е дошла с цялата си гама от симптоми, за да ти каже, че така не може повече. И ето ти тревожно разстройство, което не е работено адекватно и постепенно е преминало в сегашното ти състояние. Натрапливите мисли са напълно преодолими. В момента, в който спреш да ги анализираш и си наясно с възникването им - не със съдържанието, нито с честотата, нито с това което стои зад тях. В началото просто е необходимо да ги отличиш като такива и да приключиш с тях. До като се улавяш, че се замисляш върху тях или мислиш за тях, значи не си успяла да направи отграничението и съответно си стоиш в същото състояние. Това е умението, което трябва да усвоиш най - напред. Когато постигнеш това, ти вече ще си повишила с една идея увереността си и може да продължиш напред със себепознанието, преди това подобен процес не знам как би се случил.

Лилито, съпругът ти явно има емоционален проблем, който дори не осъзнава. Подобни заявления, за детският, незрял начин да каже "Искам внимание" Той не го осъзнава това е ясно и търси решение в компенсации с любовни авантюри. Първото и най - важно нещо за теб е да се отърсиш от чувството за безсилие и смачканост, защото то подсилва поведението на съпруга ти. Ти ще търсиш решения, ще искаш разговори, ще показваш, че ти е важен и така ще му даваш нужното внимание, но по един невротичен начин. При теб проблемът е възникнал, тъй като ти липсва добрата самооценка и увереността, с която да се заявиш пред този мъж. Да стане ясно, че този невротичен модел, в който се опитва да те вкара няма да проработи. Едва тогава неговото поведение ще се промени. Докато обслужваш досегашното му поведение, чрез повишаващо се падане на самочувствието и увереността, които водят до примиряване и самосъжаление нещата ще се изкривяват все повече и повече.

Като цяло, промяна на дневния режим и започване на психотерапия, която в състояния като твоето е задължителна. Медикамента е само временно решение.

Това е проблем с поставянето на граници от твоя страна. От самото начало, тази жена те е преценила като човек, който може да манипулира и да не му позволи да постави необходимите работни граници. Сам казваш, че си започнал приятелски отношения, не просто към всички, но конкретно към нея. Тук тя е спечелила емоционалната манипулация и започнала да злоупотребява с отношението. В работната среда приятели няма. Особено когато си на ръководна длъжност и отговаряш за екип който е на друга ейрархична позиция в служебните отношения. Ти просто не си част от тях, това е. За да разбереш как да се справиш с тази колежка прочети книгата "Емоционалното изнудване" . Освен, че ще ти бъде обяснено какво се е случило, ще намериш и точните стратегии за твоята ситуация. Ти си попаднал на емоционално изнудване в бизнес отношенията.

По начина по който го описваш, са натрапливости. Виж техниките за натрапливи мисли.

Трудно. Това се преживява много трудно, още по-трудно го прави факта, че си изгубила вярата в себе си. Ти някак не вярваш в това, че си силно човешко същество и можеш всичко, стига да се освободиш от товара на чуждите мнения, желания, обвинения и амбиции. А това е най - трудната част. По някакъв начин си повярвала на всичко което някой ти е казал, повярвала си, че всичко което ти се е случило е безнадеждно необратимо. А това е не е така. Човек сам твори живота си всеки ден, ти си творец, но само ако вярваш в това. Вярата е най - трудна за постигане и доста лесна за смачкване. Някой е смачкал вярата ти. "Това" се преживява през възстановяване на вярата.

2 месеца по-късно - промяната на дневния режим наистина се оказа важен момент, отделих много време проучвайки себе си и стигнах до неприятно физиологически проблем , причина за депресивните ми състояния. Всичко това е вече минало. Нещата ми се изясниха, но... Последните дни стресът стана неконтролируем и не знам какво да правя, чувствам се ужасно във всяко едно отношение, не мога да издържам натрапливостите и глупавите ритуали, МРАЗЯ ГИ, но те са по-силни от логиката, от волевостта, от мен.... Блъскам си главата, търся решение, но не откривам, какво да правя? Няма нужда да откриваш нещо, което вече е открито. Ясно ти е, че натрапливостите не са истина, нужно е обаче доста усилие да успееш да ги разпознаеш като такива. Това става с концентрация и поддържане на фокуса върху: "Това са натрапливости. Аз съм добре. Тези натрапливости не са моя АЗ." Когато успееш да постигнеш това идва момента със задържане на ритуалите. Задържаш ги 10 - 20 мин и те отшумяват. Ако продължаваш да обслужваш омагьосания кръг - мисъл/действие. Не просто се напрягаш, а се отдалечаваш от момента на прекратяване на повторението все повече и повече. Така че към дневния си режим, добави важното упражнение на игнориране на мисълта, отделянето и от теб и задържането на ритуалите. Това е. Простичко, но се приготви за използване на целия си ресурс от воля и вяра, за да ти се случи подобрението.

Препоръчвам книгата "Емоционалното изнудване" на Сюзън Фаруър. Освен начините, с които ни изнудват или ние сме се научили да го правим, като част от общуването си, там са представени и правилните стратегии за излизане от подобни отношения.

Нужно е уточнение, какво точно "не издържаш" и за какво търсиш начин: - за чувството на празнота - за липсата на доверие - за страха от изневяра - за страха от себе си - за липсата на подкрепа. Какво имаш предвид под "някакъв начин"? Някакви начини има, но те не ти вършат работа. Нужен ти е твоят начин, който се случва в процес на работа след като знаем коя си, каква си и как си стигнала до тук.

Здравей, проблемът не е в теб, нито си виновна за нещо. Така си преценила така си направила. Приятелят ти има проблем. Когато нямаме зрелостта да уважим гледната точка на другия и да приемем случилото се, конфликтите са неизбежни. Ако сега е това след време ще е нещо друго. Ако си дала всички отговори и те не са приети, значи този човек не иска отговори, а те наказва.

Една мисъл от будизма: "Когато тичаш след мислите си, приличаш на куче, което тича след пръчка: всеки път, когато пръчката е хвърлена, ти тичаш след нея. По-скоро бъди като лъв, който вместо да тича след пръчката, се изправя срещу този, който я хвърля. Човек хвърля пръчка на лъв само веднъж." Миларепа

Всяка мисъл,която поражда в теб страх и напрежение и се повтаря е натраплива. Ако има мисъл и усещане, вярвай на усещането. То ти подсказва коя е натрапливата мисъл. Слет това просто я игнорирай. Развий правилната представа, че това не си ти, а някаква си си мисъл. Стани и се заеми с някаква дейност, разсейвай се, дръж в главата си правилната представа. Освен дихателните техники,прави дълги разходки за бременноста ти също е полезно, внимавай какво слушаш икакво гледаш - информацията е храна за душата. Правилната психотерапевтична методика е важна за теб.

Ако прочетеш поне една от темите в този форум, ще намериш сама отговора на въпроса си. Отговаряно е и обяснявано многократно. В темата, в която попита за психолог, терапевт също ти е отговорено. В момента е много важно какво отношение ще изградиш към това състояние, тъй като това ще е определящо за мислите, които ще се оформят. Затова спри да четеш и да питаш на посоки, а отиди на психотерапевт.

​Нямаш духове, нито други подобни. Имаш проблем, случват се такива неща в тази възраст. Детско - юношески кризи им казват Както ти каза д-р Първанов нужен ти е психолог, психотерапевт. Родителите ти трябва да се поинтересуват за такъв и да ти запишат час. Психолога, психотерапевта може и да не види родителите ти дори, но трябва да е ясно, че те знаят, какво се случва с теб, най - малкото, за да ти съдействат.

Имах късмета, още първите двама клиента, в самото начало на моята терапевтична практика, да се справят бързо със състоянието на тревожност и натрапливости и в много кратки срокове да спрат рязко всякакви медикаменти и да продължат като силни и смели хора. Казвам късмета, защото още в самото начало видях не просто, че е възможно, но и колко бързо понякога може да стане това. От тогава няма сила на този свят, която да промени вярването ми, че това не просто е възможно, но всеки го може. Именно тази моя увереност помага в 60% от терапевтичния процес. Ако твоя психотерапевт не вярва в твоето възстановяване, това НЕ Е ТВОЯТ терапевт. Може би нечий друг, но не и твоят. Тревожното състояние се предизвиква от самия човек и само той е в състояние да се справи с него, под ръководството на психолог терапевт, който знае как да го насочи и е стабилна негова подкрепа, както и с активното участие и ангажираност на търсещия помощ, състоянието се преодолява.

​Илиянче, 4-5 юли - тук http://vili.bg/pod-naem/kashta-gnezdoto? Релакс.

​Имаш щастливо Аз и невротично Аз, всички хора го имат. 95% от хората са с изразена тревожност и невротичност, просто тя варира в много широки граници. Тревожността е от леко притеснение и неразположение в долната граница, до силен страх и ужас в горната граница. Повечето хора успяват да се справят с тревожността си преди да се е превърнала в неприятният психологичен страх, който с помощта на фантазията държи тревожността в горната граница. Твоята основна задача е да излезеш от това фантазно състояние, което поражда усещането за постоянна опасност и кара тялото ти да реагира, като все едно трябва да се спасява от смърт. Колкото по - скоро осъзнае реалната задача, която има човек със засилена тревожност, толкова по - бързо се избавя от това състояние. Трябва да държиш тази мисъл в главата си: " Ето, моята фантазия си играе с мен, отново." Ако вместо това дадем воля на мисли обслужващи и подхранващи страха, като: "Има ми нещо, болна съм, луда съм, умирам....", все мисли водещи до усещането за края на Аз-а, ние засилваме състоянието и помагаме на тревожността да отиде в горната граница.

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ. Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си? - Сега добре ли съм? = Аз съм зле. - Кога ще се оправя? = Не се оправям. - Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм. Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна. Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Здравейте rummis, това, което описвате е едно към едно с моя племенник, който вече е в 4ти клас. На тази възраст, той също вече познаваше всички марки коли, знаеше всичко за карането на автомобилите и постоянно караше въображаемия си автомобил, който се променяше според това, с кого беше в близки емоционални отношения. Когато беше с мен, караше моята кола. Вървим пеш, а той държи ръце отпред и кара, дори търси място за паркиране, когато решим, че ще седнем някъде. Имаше и фантазен приятел, но той винаги беше в колата. Има си баща, но той в тези години напълно липсваше емоционално. Т.е. беше в къщи, но не знаеше как да общува с детето си. Въображаемите приятели и ситуации, често идват на помощ на децата в тази възраст, за да успеят да преработят емоциите от преживяването си. От раждането до седмата година, децата приемат света през усещанията си. Те не могат да осъзнаят и да изразят своите емоции, затова много често ги изиграват, през някаква дейност. Ако например, детето се върне от детската градина и иска да пусне 5 пъти едно и също филмче или любим епизод, значи е напрегнато и това е неговия начин да се успокои, то не може да го обясни или да го изговори. Ние сме разумни и е добре да уважим това действие. По същия начин и виртуалната кола и приятел идват в момент на някаква емоционална нужда, те са помощници за изразяване на емоция, която детското съзнание все още не е в състояние да преработи. Когато съзрее достатъчно, за да намери друг начин, помощният ще изчезне. С риск да се повторя ще кажа и аз, че е добре да се обърне внимание за мъжката среда в живота му. След седмата година, детето има огромна нужда от това, то започва да изгражда своята мъжка половина и му е нужен пример, като поведение, мисли, говор и т.н. Вуйчото е добър вариант, индивидуален или групов спорт с треньор мъж. Приятелят, ако е готов за това също е добре да се включва. Имате умно дете, задачата ви е да успеете да го насочите в посока, в която да се развива с удоволствие.

Не чети нищо и се фокусирай върху позитивното мислене. Увереност, че всичко ще се случи по най - добрия начин. Измисли си утвърдителни фрази, с които да се надъхваш, когато страха ти се обади. Това е просто страх идва, пробва се и когато го поставиш там където му е мястото в неговите здравословни граници, всичко е ок.

Ако разбирам правилно си влюбена в момче, с което нямаш пряк контакт и се опитваш да получиш информация за него, чрез брат му и приятели. Въпреки, че не получаваш информация, фантазиите за любовни отношения продължават да се развиват в мислите ти и ти причиняват голямо неудобство. Ниското самочувствие и липсата на увереност ти пречат, да предприемеш каквато и да е стъпка в посока на това да споделиш симпатиите си, които се развиват в действия само във фантазиите ти. Това те обърква. Направиха ми впечатление тези твои думи: "дали да се унижавам да се моля за вниманието му." Приемаш самозаявяването си, като унижение и просия. Което идва да каже, че много се страхуваш от отхвърлянето. Всъщност те е страх да не би да бъдеш отхвърлена. Когато се справиш с този страх, ще можеш спокойно и с усмивка да приемеш чувствата си, да ги харесаш и да имаш желанието да ги споделиш. Докато се страхуваш и срамуваш от тях, няма как да ги покажеш и това да изглежда красиво. Всичко това може да дойде след като спреш да разглеждаш ситуациите през твоята призма на правилност и погрешност. Преценявайки поведението своето и на другите през тези две крайности те води до загуба на нюансите, на цветността на изборите. НЕРЕШИТЕЛНОСТТА КАТО ПОСЛЕДИЦА ОТ КАПАНА „ПРАВИЛНО-ПОГРЕШНО" Веднъж запитах мой пациент дали му е трудно да взема решения, и той каза: „И да, и не". Може би и вие трудно вземате решения дори за дребни неща. Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Нерешителността идва от жела­нието да бъдете прав, а с отлагането на избора се изба­вяте от тревожността, че избирате сам тогава, когато чувствувате, че сте сгрешили. Отнемете ли правилност­та и погрешността на всяко решение (тъй като „правил­но" включва сигурност), взимането на решения става мълниеносно. Ако се опитвате да решите кой колеж е най-подходящ, има опасност завинаги да останете де­мобилизиран, дори след като сте взели решение, защо­то ще се съмнявате, че решението ви може да е погреш­но. Най-добре е да си кажете: „Подходящ колеж не съ­ществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б — други." Нито един от двата не е подходящ, просто единият е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А,Б или Я. По същия начин можете да облекчите невроза­та „нерешителност", като престанете да преценявате всички възможни резултати като правилни и погрешни, добри или лоши. или пък по-добри и по-лоши. Те про­сто са различни. Ако си купите тази рокля, която харес­вате, ще изглеждате по начин, който ще е различен (но не по-добър от начина, по който ще изглеждате в онази рокля. Откажете се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установи­те, че вземането на решение е просто въпрос на преценя­ване кои последствия бихте предпочели в даден на­стоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (тъй като ви кара да живеете в минало­то), в следващия си настоящ момент просто ще решите да вземете друго решение — и неговите последици ще бъдат различни от последиците на първото решение. Но никога не се опитвайте да делите решенията на правил­ни и погрешни. Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира мидени черупки, не извършва не­що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни. Нищо повече) Може би смятате, че погрешните схващания са не­редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро­ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този въпрос никога не може да се даде задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата си „За свободата" Джон Стюарт Мил[1] заяви: „Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за­душим." Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя­ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва­ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно. "