Диляна Колева

Здравей Никол, много неприятна е ситуацията, която описваш. До колкото разбирам от написаното, ти си приела ситуация, в която ще отглеждаш детето си сама, тъй като явно бащата не желае тази бременност. В такива ситуации е излишно да се възлагат някакви очаквания към биологичния баща. Ако го правиш , само ще си трупаш разочарования, поне за момента, след раждането на детето понякога отношението се променя. Чисто финансово е редно да се разберете, ако не взаимно то по законов ред, с което той да е част от отглеждането и до там. Всички останали взаимоотношения ще са следствие на неговото желание да присъства или да отсъства от живота на детето.

Тревожното разстройство е състояние, което е стряскащо, когато не се знае за какво става въпрос, всъщност е напълно преодолимо стига да се разглежда като тревожно разстройство и се работи с психолог ,психотерапевт , не като, всичко друго, което изброихте. Тревожните състояния са едни от най - често срещаните към момента психологични неразположения. В основата на тяхното развитие е страха. Получавайки първия симптом, често хората се отправят по прегледи с различни специалисти изследващи физиологичното състояние. Там разбира се, няма проблем и не даването на точен отговор и обяснение на състоянието засилва чувството за страх, което пък засилва симптомите на тревожността. Така хората се завъртат в един омагьосан кръг, често с години. Пиейки хапчета и стоейки си в къщи, твърде вероятно е да засилите симптоматиката или да я "разнообразите" с нещо ново. Тези две дейности дават на мозъка ви послание "Аз съм болна" и тялото започва да се държи като "болно", а всъщност то е в идеално здраве. За тревожните разстройства тук из темите е обяснено много подробно - от какво се получава, как се развива, как се повлиява, техники, методики и т.н. Изчитайки по . голямата част е твърде възможно да добиете една по - ясна представа за това какво ви се случва и да го повлияете благоприятно. Психотерапевтичния процес ще ви помогне по- бързо и по - лесно да се справите със състоянието.

Любовта е много силно чувство, предизвикващо едни от най - мощните емоции променящи живота ни. Единственото равно на него по сила чувство е Страха.

Ако позволя на нещата, които ме дразнят да съществуват и се примиря с тях, ще си докарам единствено емоционални, а в последствие и физически неразположения. Уменията за общуване са изключително важни, това е една от любимите теми по които работя. За да постигнеш резултати в общуването с хората и да получиш това, което искаш....... нещо повече да ти го дадат с удоволствие е изключително важно как го заявяваш. Преди време ми се появи теч в кухнята, от повреда на съседите от горния етаж. Не ми се занимаваше със съседски разговори и не познавах добре жената и не знайно защо реших, че ще чакам, течът да спре от само себе си Всеки ден ставах, гледах го и се ядосвах. Не исках да поема никаква отговорност и чаках нещата някак си да се оправят от само себе си. Да, ама не. Течът ставаше, все по - голям. Знаех, че съседката от горе, ако реши, няма да направи нищо или ще го направи, когато си поиска, затова беше много важно как ще подходя. За целта се посъветвах с възрастната съседка до мен, която познава всички в блока от години, разбира се първото нещо, което ми каза, беше, как тя имала същата авария и колко месеци и скандали със съседите от горе е имала и колко трудно стигнала да поправянето и. Съвета и беше да го ударя на жалба, че съм сама, че не мога да се справя, и т.н., да предизвикам съжаление. Тази стратегия обаче никак не ми хареса. Най - малкото не е в моя стил. След няколко дена размисъл, реших, че тъй като това е мой проблем, но няма как да го поправя, ако не бъда допусната в дома над мен, няма как да го поправя, дори и да искам. Да го удрям на жалби, щеше да е жалко за мен, да прехвърлям отговорността щеше да предизвика съпротива, да се опирам на закони за етажната собственост щеше да е загуба на време. Появих се на вратата на съседката с единствената стратегия, която измислих: "Имам теч, знам че не знаете, но при мен се получава изключително неприятно. Тъй като проблема е по - скоро мой, ще съдействам по всички възможни начини, дайте да видим какво можем да направим." От среща ми се отговори с желание и готовност за бързо справяне с проблема. Дадох си сметка, колко безсмислено е да чакаме проблемите да се решат от само себе си, или да се съветваме с хора, които ще ни кажат само и единствено собствения си житейски опит ( както правя и аз сега), който не винаги е положителен, или да мисля стратегии, в които да не съм Себе си, да отказвам да поема отговорност за справянето със ситуацията и ежедневно да изпращам лоши мисли на участващите в ситуацията , без дори да съм им казала какво ме тревожи. Марсин, желая ти успех в откриването на новите стратегии.

Всичко, което маркирах е типично за житейската позиция "жертва". Като "Творецът" или "Авторът" , другата житейска позиция, която е много по - приятна , никога няма да си прецакана, ти просто ще имаш възможности за промяна. Няма да са ти нужни етикети, като низи души и висши души, всички ще бъдат учители и всяка комуникация с тях ще е безценен урок, който носи само положителна вибрация, защото ще сигнализира - променяй се, развивай се , бъди смела, живей. В тази насока ще ти препоръчам горещо да прочетеш няколко пъти прекрасната притча "Малката душа и Слънцето" - http://lammen.alle.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/ Творецът не очаква нищо, нито злонамереност, нито добронамереност, той го създава. Очакването е паразитна реакция, с която доброволно даваме правото на другия да определи какво да ни даде и какво не. Така изпадаме в парадокса, от една страна му даваме това право, а от друга страна после сме недоволни. И....... великото разочарование. Да залагаш някакви предположения е нормално , но да оставиш очакванията да определят емоционалния ти живот вече си е предателство на себе си. На авторът нищо не му вреди, то е основа да сътвори нещо ново, ако е достатъчно креативен и с добър потенциал това може да е ново начало, ако в този момент не е, то може да е поне старт на нов мисловен модел. За "Творецът" и за "Авторът" няма "трябва" има "може" и "не може", като второто не носи негатив, а вариант за нови възможности. Той съобразява това спрямо собствените с емоции и чувстване, а не съобразени с угодата на другия. Това не означава да не уважаваме мнението и потребностите на другите , не. Да ги приемем, но не и да ги одобряваме, ако сме на различно мнение, да уважим правото им на избор , но не и да го примаме за свое, ако тое в разрез с нашите принципи. Да имаме смелостта, ясно , точно и отговорно да изложим позицията си, по ясен и достоен начин. Да чукаме на някого от долния етаж, защото ни е шумно не е заявяване на позиция, а скрито обвинение през един панел. Всичко това се учи, твоето родителско училище, явно те е научило на друг тип поведение, ти си го усвоила до съвършенство и сега събираш плодове. Но и другото се учи, вече не от родителите, а точно по този начин по който ти се случва, чрез ситуации, които те докарват до безисходен вариант , в който единствения изход е да промениш модела си, себе си, ..... и е много важно това да се случи в твоя полза, а не обратното. Добре е да посещаваш психолог, започва вече да пробива и в България така наречената "лайф коучинг" консултация, която е много подходяща за този тип проблематика, надявам се да ти помогне.

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт. Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си. Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика. Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна) Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация. Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец". Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения. Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

Марсин, ти си поставила себе си в позицията на жертва. Нито Луна, нито Уран, нито съседите, нито шефката ти е нужно да приемаш – като под това предполагам разбираш "одобрявам", "разбирам", тълкуваш или изпращаш в графата "ниски вибрации". Ситуациите ти са провокирани от това, че не умееш да се самозаявяваш. Когато човек се чувства жертва, той се държи като жертва, изглежда като жертва, дава заявка за жертва и всички го приемат за жертва. Дори има един момента на несъзнателно приканване да се държат с теб като с жертва. Как ти звучи обърнатия вариант на твоите думи - " От доброто има и по - добро и аз съм отговорна това да се случи" Докато си подготвена за по - лошо и очакваш някой да го случи, то това ще стане. За да промениш нещо е необходима да поемеш адекватна отговорност за случващото ти се, и да я приведеш в действие за това се изисква смелост. За да се случи това е необходима работа по твоята самоувереност, чувството ти за вина, което е толкова силно, че от поста ти оставам с усещането, че ти си готова на всичко това и едва ли не мислиш, че го заслужаваш. Има един егоизъм нарича се "здравословен егоизъм", ако ти не го приложиш, всичко това ще продължава да ти се случва. Една притча, за това , защо не е добре да си състрадателна и съпричастна с всички и още по - малко да обичаш враговете си. Да приемаш тяхната същност, да не ги съдиш и да таиш омраза към тях , да, но да ги обичаш и то всичките. ...... Обичането е силно чувство, ако се научим да го споделяме с най - близките в оня смисъл, който е заложен в него е голяма стъпка. „Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“ Ведическа история из "Динамика на подсъзнанието"

Някой беше казал "Всяка една връзка, която се пази в тайна не си заслужава вниманието" Извадена от контекста може да звучи всякак, важното е ти как го чуваш. Ако мнението на родителите му е толкова важно за него, то това би било пречка не само в началото на връзката ви. От поста ти личи, че много искаш да бъдеш с този мъж,. В такива случаи човек е малко като заслепен, прави всичко възможно връзката да съществува без да се замисля, че в тези взаимоотношения не е сам, а са най - малко двама. Често човек в страха си да не загуби някой прави неща, с които го задушава и се получава обратен ефект - губи го. От друга страна ми направи впечатление израза " имам проблеми , не ми е до връзки" ...... сякаш тази връзка е още една тежест, която му пречи да си реши проблемите, а не партньорство, в което да открива съпричастност и подкрепа. Дали не се намира между "чука и наковалнята" в конфликт за който не вижда изход?

Ще ти отговоря с цитат от един много добър самоучител по самопознание на Норбеков, надявам се да го чуеш чрез неговите думи. "Ако сега ви кажа "Здрассссссссти, аз съм кралят на еди коя си държава." Помните ли, бях обещал да се върна към тази тема? "Ай сиктир - ще кажете вие любезно, - не ни пречи да си гледаме хемороидите между ушите." Така ли е? Но ще го кажете, само ако се опитам да ви изпързалям за нещо, което не е вярно, да ви се представя такъв, какъвто вътрешно не съм. Ако обаче видите проснат петкилометров килим и глашатая вика:"Негово величество кралят на еди кое си кралство!", а зад мен пристъпва свитата, следва кортеж от коли, а горе кръжат вертолети със знамена - просто ще сте принудени да станете и да ми се поклоните. Точно като този глашатай пред вас винаги се движи отношението ви към себе си, самоуважението ви, чувството ви за собствено достойнство. Отпред върви външността ви, мимиката ви, осанката ви, вашите чувства, мисли, душевно състояние. Всички те провъзгласят с пълно гърло:" Негово високо превъзходителство работникът от домоуправата на номер 6!" А какво ще стане, ако някой ден най - ненадейно се самооцените като личност? Какво ще стане, ако се държите като лидер? Какво ще стане, ако се почувствате кралски? Не чувам. Казвате, че е "глупаво"? Скъпи мои! Може ли да има нещо по - глупаво от досегашното? Най - глупавото вече ви се е случило. А такова нещо виждали ли сте? Жена, по - точно топчесто съзнание с лунички, но незнайно защо всички мъже я ухажват. Случвало ли ви се е? Защо е така? Защото някой някога я излъгал, че тя е на й- красивата. И тя от глупост повярвала. А сега всички го чувстват! Представете си: ставате сутринта и си казвате, че сте чудесна, чудесен, много чудесна.... Гледате се в огледалото, усмихвате се на себе си с кралска усмивка и с волево усилие се докарвате до състояние на абсолютна сигурност, че сте най - най и направо... Въпрос: при това положение ще си облечете ли каквото падне? Не! Дори ще си спомните къде завряхте преди петдесет години гребена си, когато се ресахте за последен път. Осанката и мимиката ще започнат да се променят. Цялата ви външност ще се промени. Маниерът ви на поведение ще се промени, ще се промени езикът ви. Някакви странни, непривични думи от само себе си ще започнат да изскачат от устата ви, да се нагаждат към новото ви състояние. И ако случайно краката ви са криви, Ваше величество, никой вече няма да го забележи. А дори и да обърне внимание, няма да посмее да се подсмихне. Ако пък не е съвсем тъп, даже ще си окачи обеца на ухото, че вътрешното достойнство е над всякакви физически недостатъци. Защото вие и с криви крака гордо и твърдо ще стоите над своето си: АЗ СЪМ КРАЛ! Така че равнис по кого? По себе си. По най - доброто в себе си, което някога сте зарили дълбоко - дълбоко при мечтите. Ето това ще упражним. Нали? Което се тренира, то се развива." Като това е само началото, докато си повтаряш "Аз съм безинтересна, ето всички така мислят", за съжаление ще виждаш само това.

"Ако не си сигурен да целунеш ли момичето или не, за всеки случай го целуни." - Янина Ипохорска

Здравейте Рената, за съжаление понякога е не просто трудно, а невъзможно да се каже нещо конкретно. От така представената информация, аз не бих се ангажирала с мнение, тъй като за мен има много неизвестни. Когато човек така рязко променя решенията за живота си и те са свързани с моментални действия или е импулсивен, невротичен, или има предистория, която може и да не съществува за вас, но за него си е реален проблем, или има друг проблем за който няма как да гадаем, а е необходимо неговото участие. Как точно си представяте да се борите за запазването на подобна връзка?

Нали не си представяш, че ще успееш да сложиш на първа линия в паметта си всичко, което прочетеш в живота си? Автори и биографии ще са ти необходими само, ако ще ставаш историк, че дори и тогава пак ще си ги припомняш в случай на нужда. В нашата памет има огромен резерв, който се отключва при необходимост. Опитай се да излезеш от рамката, в която се представя учебния материал и да излееш съдържанието му така както на теб ти харесва, ще видиш колко добре си го запомнил.

Правилно пишеш, дори бих те насърчила, да задаваш още въпроси ако имаш. Проблемът с тревожността сред тинейджърите е доста актуален и не се дава гласност, защото те се срамуват или страхуват да говорят за това. Намираш се във възраст, в която има много неизвестни, много несигурност. Сега ти предстои да се наложиш в социалната среда, която никак не е толерантна. Всичко това води до повишаване на нивото на стрес. Стресът от своя страна те държи в постоянна тревожност и спомага за завишения адреналин, който е виновникът за всичките ти симптоми. Научи се в подобни моменти да дишаш дълбоко и бавно. Ако усетиш, че те завладява паника, бързо си измисли начин да се разсейваш. Погледни рязко назад, какво прави човекът но последния чин или преброй дърветата през прозореца, просто нещо, което ще прекрати развиването на процеса. Ако усетиш плашеща мисъл веднага я замени с нещо хубаво. Помни ти определяш какво да дадеш на мозъка си - страх или смелост. Нашето тяло е инструмент и ние изкусно можем да работим с него стига да знаем как. Можем да го разболяваме и да го лекуваме. Ако от 15 годишна усвоиш умението да се лекуваш, това ще ти даде много предимства за напред. На възраст си, в която тепърва ще се оформят мисловни линии и модели, чрез които ще моделираш живота си. Направи ги полезни за теб.

Здравей Дори, никъде не грешиш и няма проблем. Единственото разминаване, което се случва е, че вероятно търсиш запознанства на място където има предимно мъже търсещи секс. Скоро един приятел ме попита : " Защо всички жени, с които излизам искат сериозни връзки, аз искам приятелка, с която да правим неангажиращ секс?" За съжаление в днешния тип взаимоотношения това се смята за норма. Има доста жени, които сериозно биха се притеснили, ако след втора - трета среща мъжът не им предложи секс, за тях това е равносилно на - не ме харесва. От другата страна стои самооценката ти, каквото и да ти каже мъжът отсреща при теб винаги ще възниква въпроса: " Достатъчно добра ли съм? Защо гледа другата? Само за секс ли си мисли?" и т.н. Когато бях на 23-24 имах подобен проблем, с тази разлика, че носех брачна халка и имах 2 деца. Работейки в изцяло мъжки бранш, неприличните предложения бяха ежедневни и безцеремонни. Нямаше притеснения нито от семейния ми статус, нито от това че имах деца, аз бях 23 годишна добре изглеждаща жена - подходяща за неангажиращ секс. До тук нищо изключително, всяка втора жена на тази възраст има подобни предложения, изключително ненормалното беше как аз реагирах на всичко това. Моята ниска самооценка ми говореше: " Ти не си изобщо красива жена, щом те атакуват така, значи имаш вид на лека жена, нещо в теб не е наред". Прибирах се често с плач в къщи и питах съпруга си - Аз имам ли вид на лека жена? Безумно изкривяване на моята представа за себе си благодарение на ниската ми самооценка. Това е добре наистина да се поработи на време, защото често не позволява на човек да разгърне потенциала си, да направи най - добрите избори, да се радва на възможностите си не само в партньорските взаимоотношения, но и в избора на приятелства, на бизнеспартньори, на работа и т.н.. Неговия вътрешен изкривен глас проваля животи. Разглеждай предложенията към теб, като избори, които можеш да приемеш или да отхвърлиш, а не като липси, които не можеш да запълниш.

По всички предмети ли си така или по определени, които те затрудняват?

Има много добри страни, ще го разбереш като започнеш терапията.

Всъщност ти си наясно и си взел добро решение. Работата със страха е ключовата при това състояние, тъй като човек трудно може сам да се измъкне от капана му, особено ако се е оставил да го завладее, помощта на специалиста е добър вариант. Имаш и избран специалист, освен, успех в справяне със състоянието не знам какво друга да кажа. Всички симптоми които изброяваш са следствие на активиран от теб физиологичен процес свързан с адреналина, който вероятно ще ти бъде добре обяснен или тук из темите можеш да проследиш. Важно е да знаеш, че си здрав и щом не си взимал до сега медикаменти излизането от състоянието би трябвало да се случи в рамките на няколко месеца. Успех!

Направи консултация с психиатър.

Ето това не бива да му казваш никога. Така създаваш човека - жертва, който ще се научи да обвинява някой друг за собствените си несполуки. Детето няма нужда от вашите определения. За него мама и татко са едни, дали са заедно или не, това за него няма значение, те просто СА. Ако, обаче си поставиш за задача да му вмениш, че те СА глупаци, то ще започне да ги приема като глупаци, а не като големи, зрели хора, които са решили да се възползват от свободата на избора си и да изживеят живота си по по- добър начин. Как ще ви възприеме зависи от вас, не избирай негативния вариант, правиш много лоша услуга на детето си. Господ не съди и не прощава, той е предоставил тези права на нас. Докато се самоосъждаш, никога няма да си простиш. Просто не прави първото.

Според мен е силно наложително да започнете психотерапия, възможно най - скоро. Страховете са свързани с определени мисловни модели и вярвания, които е необходимо да бъдат повлияни. Само медикаментозната терапия няма как да им повлияе. Срамът, който неоснователно изпитвате води до вина и самообвинение. Неинформираността за възникването на подобни състояния, води до чувство за безсилие и неадекватна реакция, което засилва още повече състоянието на страх. В процеса на терапия най - напред ще ви бъде изяснено какво всъщност представляват натрапливите мисли, които имате, след това ще ви се предложат техники за реакция. В процеса на работа ще осъзнаете, защо се пораждат те и как да успеете да ги трансформирате.

Търсенето на отговорите е процес, който започва със себепознанието. Когато човек се завърта в една и съща ситуация и не разбира защо се намира там, със сигурност нещо в него очаква да бъде намерено и развито. При теб това е себеобичането. Ти не се обичаш. Изпитваш огромно чувство за вина, и страх. Когато човек позволява да бъде нараняван, значи той дълбоко в себе си вярва, че го заслужава. В него е онова дете, което трябва да угоди и да бъде добро, само за да му кажат, че е добро, да се почувства прието и обичано, да докаже че може, че е кадърно, талантливо ........ Това се превръща в част от живеенето му. Често се превръща в гоненето на каузи или пък в обвинение на целия свят, че е против него, бунтар или безличен , всичко това се движи от страха. Търсенето на нови връзки ти дава нужната доза одобрение. Докато продължаваш да търсиш одобрението извън себе си, а не вътре в теб, ще се чувстваш все по - изгубена. Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дреб¬ни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?" „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара ку¬тия. Седя на нея, откакто се помня." „Поглеждал ли си ня¬кога вътре?" - попитал непознатият. „Не. Защо да гле¬дам? Вътре няма нищо." „Я погледни" - настоял непозна¬тият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пъл¬на със злато. Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи матери¬ални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобре¬ние, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в ко¬ето не само че е включено всичко това, но и то е безкрай¬но по-голямо от всичко, което светът може да ни даде. Екхарт Тол

Страхът от споделяне е основен за подпомагане на изолацията на хора с подобен проблем. Приятелите ти също може да имат този проблем и да се крият по същия начин като теб, никой не е гарантирано безпроблемен, няма значение какъв е проблема. Да отидеш на психиатър или на психотерапевт , психолог, НЕ Е диагноза, а самопомощ на интелигентен, зрял човек с добра психологична култура.

Не знам дали ще ви помогне да се справите сами, но...... алтернатива. Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.

И ето тук е започнало всичко. Ясната мисъл да отидеш на лекар, е всъщност ясното послание на подсъзнанието ти, аз съм болен, нещо не е наред. Щом си чел във форума, значи би трябвало да си прочел причините за това състояние, за което всички лекари казват: "Няма ти нищо", но мозъкът повтаря убедено "Не, ти си болен, най - вероятно от нещо, което те не могат да открият" и се започва фантазия за най - страшните нелечими болести. Всъщност си отключил един страх за собствения си живот и си му прокарал много добра невронна пътека, по която той необезпокояван да стартира и да предизвиква всички онези физиологични симптоми. Многократно из темите е писано, че подобно състояние на страх, всъщност прави едно единствено нещо - стимулира отделянето на адреналин от надбъбречните жлези. Насищайки кръвта с адреналин се ускорява пулса и се засилва сърцебиенето. Това се получава в повечето лоши или хубави моменти от живота на човека. Напълно естествена физиологична реакция. Изпомпвайки този адреналин, всъщност тялото се подготвя да атакува физически ( такъв е подсъзнателния ни рефлекс), но.... изненада, атака няма. Обаче в крайниците вече има изпомпана кръв, която да стартира процеса - борба или бягство. Ти не ги употребяваш и какво става? Те се схващат. И т.н. с всички останали симптоми. Ако прочетеш внимателно темите ще намериш обяснение за всяко едно нещо, което те тревожи. Насоките: 1. Ти си здрав 2. Спортувай и да не те притеснява, че сърцето ти бие по - силно, това му е работата 3. Когато мисълта дойде отпрати я - разсейвай се, дишай 3:6:3, сменяй фокуса, концентрацията, 4. За промяна на мисленето, и създаване на нов модел, с психолог, психотерапевт ще ти е много по - лесно.

Здравейте, явно чувствата ви към този човек са били много силни, щом сте предприели тази промяна в живота си. В подобни ситуации най - важното е да не изгубите себе си, достойнството и самочувствието си. Каквото и да предприемете то трябва д аобслужва вашите интереси, а не нечии чужди. Агресивното поведение по принцип е индикатор за слабост и страх. Компромис в такива отношения води до тяхното затвърждаване. Обичайки такъв човек е важно обичащия да не превърне в жертва себе си.