Диляна Колева

Изключително трудно е да се обясни, КАК да се промени начина на мислене. Ясно ти е, че става въпрос за симптоми на тревожно разстройство, които ти вече си имал. Логично би било да подновиш терапията си. Не медикаментозната, щом вече знаеш как си се справил без медикаменти, а психотерапията, която да работи за промяна на мисловния ти процес. Да вкараш в действие всички онези техники, които са ти помогнали да се стабилизираш предния път и да ги надградиш с нови. Промяната на мисленето е процес, който не става със съвети или точни формули. Има много по темата написано в този форум, разгледай и ще получиш много добри насоки, поне за начало. Тревожността е страх, страхът е нещо, което не е предпочитано в нашата действителност, Когато има разминаване между желаната и настоящата действителност, често се повишава състоянието на стрес, от там тревожността и налице е симптоматиката.

Всичко това е следствие от предните два въпроса. Всичко това зависи от факта, дали сме позволили на любовта да се развива или сме я стопирали на определен етап. Има хора, които постоянно искат да са влюбени и това за тях е любов и нищо друго. За други пък спокойствието и липсата на особени страсти е добрата и балансирана любов. Трети си го представят като постоянно присъствие на двама партньори , авантюри и адреналин и т.н. Всъщност всичко това са етапи, които неизбежно присъстват в дългогодишните отношения на двама души. Но как ще бъдат подредени и в прогрес или регрес ще поведат партньорские отношения е много индивидуално преживяване.

Всяко наше действие и решение в този живот си има определена цена. Какво си готова да платиш , за да бъдеш зависима? От някого, от всички? Струва скъпо, целия ти потенциал, цялата ти същност, всичко креативно и творческо в теб. Готова ли си да платиш всичко това, заради някакво си внимание? За да си независима цената е много по - малка. Трябва да платиш с твоята смелост и отговорност. Плащаш и целия ти живот е пред теб, всичкия фалш и маски, роли, игри, глупости, пада, няма ги. Оставаш само ти. Какво облекчение. Ставаш лека, подвижна, света добива друг образ, можеш да реализираш всички твои идеи, да смениш професията си, да заживееш където искаш, да дадеш воля на фантазиите и да сбъднеш мечтите си. Цената , да разчупиш рамките, в които си се опаковала, да скъсаш опаковките и да отвориш подаръка - твоя живот. Не е трудно, цената - СМЕЛОСТ. Смелост да приемеш ограничените определения и да ги сложиш там където им е мястото на приносителя им. Смелост да направиш каквото си решила, въпреки, че другите ще се присмеят, смелост да повярваш, че всяка добре планирана цел е постижима. Когато си готова ще се появят и хората, онези другите. Не случайно духовните учения казват: "Когато ученикът е готов, учителя го намира." Какво те спира? Онзи страшен, смешен страх от себе си. Окачи го на верижка и го носи като медальон, за да ти напомня, че всеки път, когато пожелае можеш да го свалиш и да хвърлиш където ти хареса. Началото....... да заобичаш себе си. Защо не се обичаш? Защото някой не те е научил. Остави го да живее своя живот, заживей своя, заобичай се. УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ "Вълшебната кухня" ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня. Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен." Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска. Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна." Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа." Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва. И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?" Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам." Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно." Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб." Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание. Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати. Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна. Най - невероятното пътешествие е пътуването към себе си, не го отлагай.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1220&page=2

Психотерапевт, по възможност, който работи с деца.

Възможно е. Това са упражненията за очи, но те са за подобряване на зрението преди всичко. При теб има и психологичен проблем, с който е необходимо да се справиш.:

Изборите никога не се свеждат до два. Но най - често измисляме два, тъй като фокусът ни е насочен двуполюсно - за и против. За да разшириш изборите, трябва да спреш да мислиш за тези двата. 1. Напиши си - но наистина го напиши - на лист с молив, какъв точно е твоят проблем. Опитай се да го формулираш в рамките на едно изречение. - Това е най - трудно, може да ти се наложи да мислиш доста. 2. След като си го написала, прочети го внимателно и си помисли, кое ще е най - лошото което може да се случи при развиването на този проблем, но наистина най - лошото, напиши го. 3. Прочети внимателно най - лошото, което би се случило и си представи, но наистина се опитай да си представиш, че то се е случило, че го живееш и това е така. Най - лошия сценарий е налице, част от твоя живот. 4. Когато успееш добре да го пресъздадеш за себе си, запиши поне 3 варианта за справяне в най - лошия случил ти се вариант. Поне три, което не изключва 4,5,6 и т.н. Когато направиш това, се отпусни, помисли над вариантите и се върни в реалността, в тази действителност, в която си в момента. Предполагам, че с изненада ще откриеш, колко много варианта имаш.

Няма как да направя сравнение, тъй като аз съм психолог, а не хипнотерапевт. Мога да коментирам само развитието при прилагането на психотерапия. Ако се опра на опита и изследванията на Пиер Дако известне психоаналитик и психолог, според него хипнозата при тревожни разстройства е неефективна, тъй като става въпрос за съзнателна промяна на мисловен модел. Но едното е личен опит, другото е теория, реален хипнотерапевт с опит в сферата на тревожността би могъл да ти каже най - добре, как действа хипнозата при тези състояния. Често хората задават този въпрос, представяйки си, как се подлагат за 1 - 2 сеанса на хипноза и проблемът с магическа пръчка е решен. Аз лично не съм сигурна в това. Сигурна съм обаче, че при добро познаване на проблематиката и добро самовнушение, справянето с физиологичните симптоми може да стане сравнително бързо. Не само психотерапевт, а единствено психотерапевт може да ти помогне, не зависимо дали прилага хипноза или не.

Трудно е да се каже от един пост, нещо конкретно. Със сигурност обаче, както и на теб ти е ясно, имаш проблем със самооценката, от там и с увереността. Наднорменото тегло по едни определени от някой критерии, е свързано с различни фактори, като най - често срещаните са, генетична предразположеност, стрес, психологичен проблем като хиперфагията, хормонални проблеми. Консултацията с добър диетолог и психолог, може да ти даде най - точно описание на състоянието.

Това е същото като да караш кола, първите месеци, следиш всяко движение на крака към съединителя и спирачката и се стремиш да не объркаш газ и спирачка, след достатъчен брой повторения, движението се автоматизира и ти просто караш и вече следиш повече за пътя и това, което се случва там, от колкото къде се намират краката ти. Това е техническата част. Зад нея стои ли: Ако не вкарам гол...., ако не подам добре......ако се изложа с играта......? Футбола ти е важен заради самото удоволствие от играта футбол или защото имаш авторитети сред футболистите и според теб, чрез футбола ще докажеш, че си добър и важен-- за себе си, за приятелите си, за родителите си?

Проблемът ти , не е със спорта, а животът ти не минава, той сега започва. Най - напред и преди всичко е добре да си отговориш на един важен въпрос. какво точно ти носи спорта и каво го прави толкова специален за теб?

Вероятно ти имаш страх от конфронтация и това се усеща интуитивно от колежката ти, затова отношението е насочено към теб. Самоувереността и спокойствието са хубави и много важни качества, за да се повлияе на една конфронтация е необходимо да владееш и самозаявяването. То не се прави, чрез логически обяснения и доводи. Обяснението и оправданието моментално те поставят в позицията на слабия и това автоматично дава сила на опонента ти. Т.е. той използва собствената ти инерция, за да я обърне към теб и да така вместо да прекратиш конфликта ти го насочваш все повече срещу себе си. Нещо като психологично джудо, в което ти си слабия противник. Самозаявяването се прави, чрез заемане на позиция, без обяснения и оправдания. Обикновено в конфликт се постига, чрез връщане на заявките на другия отново към него, за да може да ги чуе. Например: - Ти си виновна, че кафето ми е студено - Смяташ, че аз съм виновна, че кафето ти е студено? - Да защото си смотана и не можеш да направиш едно кафе - Мислиш, че съм смотана и не мога да направя едно кафе? Целта е да не даваш "храна" за разрастване на конфликта, а да връщаш инерцията там където и е мястото. Ето няколко примерни неотбранителни отговора, които можеш да използваш в ежедневното общуване: • „Така ли?“ • „А, ясно.“ • „Интересно.“ • „Разбира се, че имаш право на мнение.“ • „Съжалявам, че това не ти харесва.“ • „Нека да помисля.“ • „Хайде да поговорим друг път, когато не си толкова разстроен/а.“ Това е само част от уменията за общуване. Към всичко това бих прибавила, нека комуникацията ти не генерира емоции и чувства, остави я просто да преминава, все пак, нямаш нужда от целия този "емоционален боклук".

Когато прочетох поста, веднага в спомените ми изникна един познат от студентските ни години. Когато моят съпруг записа висшето си образование, онзи вече беше студент от пет години в 2 курс, заемаше общежитие безплатно и лъжеше родителите си, че учи. Майка му и баща му работеха тогава в Гърция при безумни условия, и се стремяха да не му липсва нищо. Нашия студент си харчеше доволно парите, в университета не се появяваше, но поддържаше някак статуса си , за да си запази общежитието. И така след 7 години родителите му разбраха всичко и отрязаха приходите. И........ познайте, до ден днешен поредната жена в живота му заема това място на носител на приходи. Родителите му отдавна се отказаха да му съдействат за каквото и да е , по какъвто и да е начин. Човекът се справя, бизнес далавери, жена, която го издържа докато и писне, някой приятел, който все още се полъгва по жалбите му и така. Финансирането на подобно поведение е наливане от пусто в празно. Синът ви е голям, нека сам се погрижи за себе си.

Здравей Катрин, намираш се в ситуация, която не е от приятните за която и да е майка. Детето е последния човек, който е отговорен за ситуацията, в която е поставено, не забравяйте това. То оцелява както може, оцелява емоционално. За него това е изключително объркано положение и желанието на едната и другата страна да го вербуват на своя страна или да го превъзпитават е допълнително напрежение от което той ще се стреми да избяга. Ако от една страна бащата решава да вербува с липса на контрол, а от другата страна детето е постоянно критикувано неговата представа за граници и норма на поведение ще се обърка до степен, в която ще усложни по следващите му взаимоотношения в училище и приятелския кръг. Какво е необходимо да направите? Много важно е, детето да не се чувства нападнато и критикувано. Да не бъде наказвано с цел превъзпитание, колкото и нелогично да звучи това, факт е. Какво ще се получи, ако се опитвате да го превъзпитавате, чрез наказания и караници. Представете си, че си взимате куче, което е малко и още няма навици. Виждате, че то всеки ден отива в хола и се изпикава на килима. Вие го взимате, натривате му носа в изпиканото и за наказание го изхвърляте през балкона. Но на следващия ден, то пак отива и се изпикава на същото място. Вие правите същото - натривате носа и през балкона. Това продължава повече от седмица, когато в един ден виждате, че кученцето отива в средата на хола, изпикава се, натрива си носа в килима и скача през балкона. Т.е. наказанието, чрез критика и агресия водят до привикване, но не и до промяна на поведението. Тъй като то е нелогично. Логичното в тази ситуация е да наблюдавате, кога кученцето прави това и да започнете да го извеждате в този час, за да се изпикае където му е мястото. Т.е. целта ви е не промяна на дадено поведение, а канализирането му в правилна посока. За да постигнете резултат е необходимо да смените подхода, да не се карате, а да питате, за да разберете, защо се чувства така детето или да наблюдавате. Да не наказвате, а да поставяте граници с ясни обяснения. В подобни моменти детето има нужда от разбиране , а не от превъзпитание. Работете с мотивацията му, мотивирайте го, поставяйте му предизвикателства. Направете времето си с него игра, а не превъзпитателно училище. Само така ще се приближите към него и ще подобрите отношенията си.

Добре е, че след 7 години и толкова прегледи, все пак е узрял момента за психотерапия. Това е масово сред хората с подобни състояния. Основното и най - важното е не просто да знаеш, а да повярваш, че това състояние не е болест и е напълно преодолимо. Нужна е промяна на всички нива - физическата активност, начина на живеене, мислене, приемане на заобикалящата действителност, всичко. Това не става от веднъж изисква време, насока, постоянство и вяра. Не знам какво правиш за себе си, но 30 минутна кардио тренировка всеки ден, ще ти даде доста добър резултат + всичко останало, което ще намериш, като упражнения и препоръки из подобните теми тук. Адреналинът трябва да се използва по предназначение, а неговото предназначение да защитава тялото т.е. да го приведе в бойна готовност. Не се плаши от него, използвай го. Спорта е най - добрия начин за изразходването му. На състезателите преди старта им е нужен много адреналин, те са с подобни симптоми - сърцебиене, изпотяване, стягане, особено, ако са в началото на спортната си кариера и това са първи състезания, адреналина може и да им изиграе лоша шега и да ги провали, защото не са се научили да го използват. Това е само едната страна, другата е страха и автоматичното му отключване в мозъчните центрове, за радост и това подлежи на контрол и промяна, чрез придобиване на нови навици и гледни точки. Прочети , тук има написано много по темата по - точно в "Психотерапия онлайн" , което успееш направи сам, останалото може да се случи със съдействието на психотерапевт.

Терапията ще ти помогне много, за да подредиш себе си. В теб има много гняв, вина, чувство за безсилие. Повторение на модела, нормално, това е единственото ти познато нещо, към другото е необходимо някой да те насочи. Силно ти препоръчвам тази книга http://chitanka.info/text/26986/6#textstart Това е кратък терапевтичен курс за хора, в твоето положение. Има групи включи се в някоя, споделянето и съпричастността помагат много. Но не стой сама, да си силна, означава да знаеш, кога да помолиш за помощ. Тогава се появяват и правилните хора.

Няма как да ти дадем готова рецепта , за това как да постъпиш. В теб има много нерешени въпроси. Да поправиш взаимоотношенията между майка си и баща си е невъзможно, но е напълно възможно да им позволиш да повлияят на твоите партньорски взаимоотношения. На 22 год е добре да определиш какви са твоите приоритети и в какво си решила да вложиш енергията си. Ако целите и приоритети ти са неясни, ще се луташ в нечии чужди. За да работиш спокойно за подобряване на партньорските взаимоотношения е добре да ги отграничиш от тези с родителите ти. Само тогава ще можеш да се вложиш пълноценно във връзката си.

Няма техники за "обичане на себе си". Това не е физиология, а процес, който е оформил определено отношение към себеусещането. За да бъде променено то, е необходимо да се случи подобен процес , но в друга посока. Да повтаряш пред огледалото 20 дена, че се обичаш, да се награждаваш, да правиш любимите си неща поне 2 пъти в седмица и т.н. предложения, често срещани в книгите за приложна психология са помагащи, но в никакъв случай не са самия процес или "техники", които да доведат до него. Когато човек не се обича, значи има нещо в него, което го е накарало да се определи като човек недостоен за обичане. Често това са вменени чувства за вина, за отговорности, страх и други подобни, които имат нужда от подходящ подход и отработване. Гневът е много неприятно емоционална състояние, необходимо е да се намери канал или начин за изливането му навън, но без това да наранява хора или притежателят му. Физическото изливане на гнева, може да се случи, чрез агресивни действия, които са насочени към ....... неодушевен предмет - викане на силна музика, агресивен спорт - кик бокс, ..... или: Как да се освободим от гнева по положителен начин Предполагам, сте наясно, че да се гневиш и ядосваш не е полезно за здравето. Няма нужда да го дискутираме. Ако изхождаме от теорията, че всички сме едно, всички сме свързани и всяко наше действие спрямо друг рефлектира рано или късно върху нашия живот, да си изкарваме нервите на някой друг, означава, че всъщност ги изкарваме върху себе си, само че с отложено действие. Никоя енергия не се губи във Вселената и не можем просто така да се разтоварим от отрицателното напрежение и то да изчезне. Необходимо е да преобразуваме тази енергия в положителна, ако искаме трайно да се чувстваме добре и да нямаме проблеми със себе си. Само едно малко уточнение искам да вмъкна тук – че по-добре да се ядосаш и да изкараш отрицателната енергия навън по някакъв начин (викане, блъскане, в нашата страна е много разпространено ругаенето), отколкото да го потискаш в себе си по някаква причина (примерно, от неадекватно възпитание или криворазбрани морал и култура). Здравите хора са тези, които не задържат в себе си отрицателни емоции. Така че, ако съществува някаква скала, на първо място ще бъде да се научим да се освобождаваме от гнева по положителен начин, на второ - да се освобождаваме от гнева по някакъв, какъвто й да е, начин, на последно – да го задържаме в нас. Ще започна с някои по-екстремни, необходими за по-темпераментните натури, но нека всеки си открие начина, който най-много му допада. Държа да подчертая, че когато си позволиш да извадиш от себе си цялата сдържана лудост, нещо така силно се успокоява в теб, че вече почти нямаш нужда от агресивни практики. Ти променяш темперамента си дори. Така че.. не се сдържайте 1. Блъскане във възглавница. Когато сте много ядосани, отивате на леглото си и започвате да налагате възглавницата с юмруци, като се оставяте на негативната енергия във вас да ви води и да се излива през ръцете ви. Удряте възглавниците и си го изкарвате като на боксова круша, докато не ви олекне и не ви се прииска да спрете, за да си починете. Тогава лягате изтощени и наблюдавате енергията в тялото си. Една от динамичните медитации на Ошо, съвременен индийски просветлен учител, се изпълнява точно по този начин . 2. Крещене под музикален съпровод. Колкото и откачено да звучи, по- добре да се разтоварваме от отрицателното така, отколкото това отрицателно да си стои в нас и да насилваме примерно хората кротко и пасивно под маската на хрисим, културен и интелигентен човек – всеки от нас познава по няколко такива случая. 3. Пеенето на високи тонове, но и обикновеното пеене, дори тананикането, облекчават изключително негативните вибрации. Шаманите много добре знаят това и затова част от ритуалите им включват песни и танци. Певците също го знаят. Не е случайна поговорката: Който пее, зло не мисли. Песента, танцът изчистват ума ни, синхронизирайки ни с вибрациите на музиката, която слушаме. 4. Динамична медитация: Извършване на некоординирани движения. Какво означава това? Пускате си най-хаотичната музика, която имате или такава с много инструменти или смесени стилове, отпускате се и оставяте тялото си да се движи само, следвайки импулсите си. Това е като да изтръскате, да изхвърлите навън негативните вибрации. Обикновено използваме ръцете си, за да се изтръскаме от енергията, но това може да стане и чрез цялото тяло. Отпуснете се, дори и това да означава да се въргаляте по пода за известно време или да подскачате като маймуна. Оставете тялото си да говори. Това е първата част на упражнението – в нея изхвърляме негативната енергия. После можем да запълним отворилото се пространство в нас с позитивна енергия, като си пуснем музика, която харесваме и й се отдадем в хармонично танцуване. Или пък след тръскането можем да се успокоим в неутралната ни енергия, като просто легнем и наблюдаваме вибрациите в нас, пространството на покой, останало след изхвърлянето на отрицателните вълни. Не забравяйте, че всичко е енергия, ние самите сме енергия. А живеем в предизвикателните времена, когато се учим да я управляваме. 5. Дишане. Както вече обяснихме тази практика, и тук вдишваме и си представяме как тялото ни се облива от спокойствие. Издишваме и визуализираме как напрежението излиза от нас. Пет-десет минути. Много приятно упражнение. А ако задържаме въздуха между вдишванията и издишванията, за колкото секунди ни е приятно, увеличаваме степента на спокойствие и възстановяваме връзката с душата си, понеже умът спира за миг да ни засипва с мисли, когато не го снабдяваме с кислород. 6. Спорт. Много от нас несъзнателно се отбиват във фитнес залата, когато се чувстват напрегнати и също така несъзнателно се разтоварват чудесно от напрежението до... следващия път. Ако искаме да се възползваме от тази практика пълноценно и трайно, е време да започнем да правим това съзнателно. Т. е. да знаем какво правим като отиваме да спортуваме и когато спортуваме, да сме съсредоточени.

Тревожността ти е породена от страх. Това което си правила до сега е мислене и анализ на точно тази ситуация, която ти предизвиква страх, няма как да се справи с тревожността, защото ти всъщност работиш за нея. Правейки подобни сравнения, постоянно, ти всъщност затвърждаваш една и съща невронна верига, която е пусковата за твоя страх. Каква е била твоята първоначална ситуация, за да се формира твоя страх, в момента дори няма особено значение. За да бъде повлияно възможно най- бързо и ефективно състоянието ти първо е необходимо да се научиш да управляваш тази мисъл, след това вече можеш да работиш със същността на страха. Тъй като от доста време имаш този проблем, ще ти бъде много трудно да постигнеш сама напредък в положителна посока. Процесът е продължителен, изисква се и преживяване, за да се променят основни твои вярвания.

Тези дни разбрах, че има гостуващ психотерапевт, американец ако не се лъжа, който ще проведе обучение за създаване на ново умение. Прозвуча ми интересно и проявих интерес. Не толкова заради умението, което упоменаваха, а заради начина по който ще се случи. В самото начало се сблъсках с нещо, което ми е много познато но до сега съм стояла от другата страна - първото условие. Първото условие - обучението продължава 21 дена, предплаща се и ако пропусна дори 1 ден, прекратяват достъпа ми до обучението. Причината - неврологичните изследвания са установили, че за да започне да се сформира нова невронна верига в мозъка, отговаряща за дадено поведение, са необходими 21 повторения в рамките на 21 дена без прекъсване и пълно разбиране на процеса. ( т.е. да не се изпълнява автоматично ). Това го пиша, защото много от хората, които търсят помощ, очакват това да се случи мигновено, без особени усилия или при еднократно прилагане на упражнението. Няма как с еднократно направена медитация да се подобрят социалните контакти или с петденвни упражнения да се преодолее тревожността. Важно е, първо да има добра мотивация, след това да има вяра в процеса, търпение и постоянство на изпълненията. По тази причина много от първоначалните упражнения, са за развиване на точно тези качества, които след това да се насочат и помогнат за възстановяване на общото състояние. Всяко едно парченце има място в големия пъзел, дори и първоначално да не можем да определим какво всъщност означава то.

Всичко това идва от проблем със самоувереността и вярата като цяло. Факт е, обаче, че ти си ги установила тези проблеми, знаеш къде ти е слабото място. Как си опитвала да се справиш до момента с проблема и какво още мислиш, че можеш да направиш. Когато има проблем от психологичен характер много важно е до колко човека е успял да ползва собствените си ресурси за справяне и как и как си представя да ги използва в бъдеще.

В основата на всички подобни мисли стои страха и вината. Това са основните чувства, които ги хранят и ги превръщат в неприятна натрапливост. За да се справиш с тези мисли е необходимо да промениш както поведенческите си реакции, така и основни твои вярвания. Дори и да успееш временно да се справиш със ситуацията, тези твои чувства ще ескалират по - късно или в съвсем друга посока и отново ще те вкарат в същия дискомфорт. Тези твои изречения, според мен най - добре показват, в какво се състои чувството ти страх и вина. Тъй като вече три години не можеш да се справиш с това състояние, а то вероятно се засилва и става още по - неприятно, значи не успяваш да използваш ресурсите си за справяне. По тази причина, както каза и д-р Първанов, е необходима консултация със специалист. Най - малко, за да ти даде насока и да разбереш на какво се дължи това състояние.

Здравей, не си луд, има изход. Хубавото е, че започваш психотерапия, тя, всъщност е един от най - добрите ти варианти, там би трябвало да ти стане ясно всичко по твоето състояние. Това е тревожно състояние, което си има своите начини за овладяване, случва се след подобна загуба, особено след като по принцип си тревожна личност. Когато си успял да овладееш сам тревожността до някаква степен след като си спрял медикаментите, е било необходимо да започнеш психотерапия. Това щеше да доведе до трайно стабилизиране на състоянието и сега вероятно тревогите ти нямаше да са толкова силни или най - малкото щеше да имаш начините, с които да ги овладееш. С две думи, решението ти за психотерапия е добро и наложително.

От една страна поставяш ревността, от друга озлоблението. Това се много неприятни чувства в основата, на които стои страха от загуба и дълбоко неприемане към себе си. Не можеш да заобичаш или да приемеш някого, ако се страхуваш от него, а ти се страхуваш от тези хора. Няма какво да направиш, за да прекратиш този контакт, ( с което си мислиш, че ще спреш да се страхуваш) и това ти безсилие води до озлоблението. Всъщност, колкото повече мислиш за това, толкова по - трудно ще излезеш от това състояние. Фокуса ти не е в правилната посока, за да заобичаш, първо е необходимо да поработиш над себе си. Кое е това, което те кара да се страхуваш?

http://vbox7.com/play:68bac22295 Обърни внимание на последното изречение от клипа. Всички останали послания в него, дават част от отговорите на въпросите ти. Какво да направиш? Или положи свръх усилия и прочети повече от колкото си чела до момента по темата и по - конкретно в начините за справяне, направи си програма и я следвай с всички усилия на които си способна, задавай въпроси по вече изпробвани неща, коригирай, и върви напред. Или направи същото, но като започнеш и терапия, за да има човек, който да е ангажиран пряко с твоето състояние и да ти помогне по - бързо да го преодолееш. Всичко останало е загуба на време, а времето е ценно.