Диляна Колева

Така е, социалната фобия не позволява на личността да се разгърне и да развие своя потенциал. Прекарването на живота в мисли, какво ще кажат другите, моментално изрязват част от най - добрите избори за човека. Те пречат за развиване на волята и осъществяването на идеите му. Всяко състояние на социална фобия си има своята предистория, но понякога моделите на поведение са програмирани в толкова ранна детска възраст, че дори споменът го няма, а е останало само усещането. Затова търсенето и работата върху първопричините, често отнема доста време и е много трудно да се случи без терапевтичен подход. В случай, че започне опит да се справи сам, човек започва да изработва нови и нови защитни механизми, чрез които да съчетава що- годе качествен живот и обслужване на тревожността. Нещо което ти се опитваш да правиш от доста време. Много агресивен, но и много добър подход е конфронтацията. Прекият сблъсък със страха. Иска се предварителна подготовка, да си готов да станеш и да случиш това, от което те е страх. Има подходящи подготвителни упражнения, може би ще успееш да загрееш с някои от тях. Ето една група такива задачки: "Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение". За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорира мнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол? Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно! Упражнението "нестандартни постъпки" е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност, тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт. Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят. В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващиреакции (exposure/response prevention) За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило. Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона. В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело. Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага " Това не е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате? Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа. НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ - Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща. - Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде и как, важно е лицето да е ново за вас. - Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаемкаква) сте отхвърляли идеята да отидете там. - научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт. - Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм. - Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт. - Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня - Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията. - Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите - Седнете в автобус с непознат номер Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт.

Упражненията не са панацея, те са част от комплекс техники. Приеми, че страхът е изградил мисловен път, в който държи твоята мисъл. Как да го изведеш от там и да го насочиш в нов, не може да ти бъде показано във форум. Тези три техники, които ти написах по -горе са подробно обяснявани многократно из темите в този форум. Прочети, виж как коментират другите минали вече през това състояние, стани прави нещо, разсейване, дишане, разходка, положителни утвърждения, тренировка и т.н. Едно е ясно, колкото повече седиш на едно място, не правиш нищо и анализираш мислите си, толкова по - дълго ще стоиш в това състояние. Ако не успяваш да си помогнеш, най - бързия и ефективен начин е да посетиш специалист. Всичко останало, което изброяваш са си класически симптоми на тревожно състояние, нищо повече. Ще отшумят в момента, в който намалиш вътрешното напрежение.

Здравейте, всъщност първото, което е важно да се направи при ОКР е пациентът да е наясно какво се случва с него. Той трябва да знае, че това е заболяване и преодоляването е доста дълъг и труден процес съпроводен с много усилия и воля. Това не се представя стресиращо и като вид диагноза, а информативно, спокойно, едновременно със стъпките за справяне. Предвид това, че е провеждал психотерапия, би трябвало там да му е обяснено, какво се случва точно с него. Какво са обсесиите и каква е ролята на компулсиите. Вие не трябва да участвате в тази "игра" на неговия мозък. Но как да разпознавате какво се случва ще ви насочи най - добре неговия терапевт, който е най - запознат със състоянието му.

Здравей, мислите са тези, които поддържат състоянието ти т.е. необходимо е да се справиш с тях, за да се чувстваш по - добре. Това става, чрез няколко начина - като ги разпознаваш и елиминираш, като ги заменяш с противоположни, чрез разсейване да преместиш фокуса върху други неща и т.н. Става трудно, но е чисто техническа дейност и върши работа като за начало докато започнеш същинската терапия. В такива моменти, дори и 5 мин разговор с психолога ти / ако той работи с тревожности, знае точно какво да ти каже/ могат трайно да повлияят състоянието. Колкото повече се оставяш на потока от мисли и го анализиращ, толкова по - дълго ще останеш в това състояние. Спортуването е важен момент, ако в този момент започнеш да натоварваш тялото може да се откачиш от мисловния поток много лесно. Пускам ти един линк към 30 мин гимнастика, която действа много разсейващо и тонизиращо и е много подходяща за такива моменти. Ставна гимнастика на Норбеков със специален комедиен елемент. Успех!

Здравей, когато баща ти е направил забележка първия път е трябвало да те запише и на терапия. Към момента със съвети нищо няма да се промени за теб. ОКР са обсесивни мисли, с които се работи дълго и упорито, през специфични техники и едновременно с това работа по твоите мисловни модели. Това, което ще ти напиша, може би си го чела и на други места, то може да ти прозвучи просто, но всъщност е в основата на справяне с обсесиите. Първо, ти ги различаваш, след като ги различаваш ги отделяш от себе си, и правиш нещо съвсем различно от това, с което е свързано тяхното съдържание. Колкото повече изпълняваш компулсиите - ритуалите, толкова повече затвърждаваш омагьосания кръг. Много е важно да успееш да не стигаш до действието.

Самоубийството в своята същност е отчаян акт на бягство от действителността. Кой от каква действителност бяга, вече е въпрос от личен характер. Неумението на първо място човек да се впише в рамките на общността, в която се намира и нежеланието да надскочи или да промени себе си и или рамките. Аз не познавам някой духовен учител, който да се е самоубил. Напротив, този акт на отхвърляне на живота, който се смята за едничкото нещо, което е наистина наше, се отрича категорично. Често го определят като слабост, но не, това не е слабост, а безразсъдна смелост, породено от отчаяние, с която Човекът се изправя срещу Всевишния и му казва - "Не ти искам подаръка, не знам какво да правя с него." Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват. Това от една страна, художници, непризнати приживе заминават по този начин, потънали в дългове и неразбрани. От друга страна има стотици гениални личности и творци, които чудесно кореспондират със социалната страна и доживяват дълбока старост. Интровертността и затварянето в свой собствен свят не кореспондират с живия живот. Според мен акта на самоубийство, не е свързан с някаква специфика в характера или изключителна способност, а с личността, темперамента и отношението към себе си и към света. Когато преминавах обучението и по суицидология в токсикология в една стая лежаха професор написал десетки трудове и алкохолик изпил десетки литри алкохол. И двамата бяха направили опит за самоубийство по една и съща причина, чувстваха са отхвърлени и неразбрани. Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере.

Много добре са описани процесите, които водят личността до решението за самоубийство, преди век, два, в много от класическите романи, като "Ана Каренина", "Мадам Бовари" , че дори и "Дамата с Камелиите" и "Ромео и Жулиета" и т.н. Този процес е бил описван в голяма дълбочина. Аз лично имах голяма полза от препрочитането на много от тях, за да проследя процесите на депресията, да усетя безисходицата и да "видя" преломния момента, след който настъпва необратим ход. Характерен за творческите натури, затова и толкова добре описван от същите тях. Няма девиантност, а неумение да се мине отвъд границите, което задейства специфичния ход на мисълта.

Да, Ривотрила се спира постепенно по схема изготвена от психиатъра. Отидете при специалист.

Вероятно ще можеш, но с повече време, воля и усилия. Като за начало прочети тук всички теми свързани с натрапливости и тревожност, изкарай техниките, които са описани и се опитай да ги ползваш. Прочети книгата "Обсебен мозък", направи си програма. От там нататък преразглеждане на приоритети, вярвания, ценностна система. Много книги, препоръчвам ти като начало "Силата на настоящето" на Екхарт Толе, в която също има добра система за работа. До колко всичко това ще ти помогне зависи от това, което ще се случва в живота ти и начините по които ще го приемеш и преживееш. Ако един подобен проблем, чрез терапия се повлиява за няколко месеца, без нея отнема години, с неясен ефект. Затова често тук насочваме към психотерапия. Но всеки има варианта и избора да се справи сам. За съжаление психотерапия, чрез направление няма, това е наистина проблем, но можеш да потърсиш психиатър, който работи и терапевтично и работи със здравната каса. Това също е вариант.

Ясно ти е, че става въпрос за натрапливости. Не знам до колко би се справила окончателно сама с тях. След като вече ги различаваш и не те е страх от тях, си направила първата стъпка, след това ги отдели от себе си, отграничи ги - обяви ги за чужди елементи, които не са част от теб. А след това просто стани и направи нещо съвсем различно от това, което ти казват натрапливостите. Колкото и елементарно да звучи, това е една добра техника, но само толкова. За да успееш да се справиш изцяло е необходима терапевтична работа. Натрапливостите, са индикатори за вътрешно напрежение, емоционална неуравновесеност и нерешени вътрешни конфликти.

Депресия Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри. Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение. Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията - " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова. Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза. Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си. ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи. Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота. Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено". ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън. Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение. Добави витамин Д към дневното си меню. Ако нищо от горе написаното не помага направи психологична консултация.

Каква точно промяна искаш да настъпи?

Когато си взимал медикаменти толкова дълго време и не си правил психотерапия, обратния процес е не по- малко дълъг. Няма как да вървиш толкова дълго по една пътека и после за миг да се върнеш обратно. Първоначално се провежда паралелно психотерапия с медикаменти, когато терапевта прецени започва постепенно спиране на медикамента и след това още толкова продължава психотерапията. Т.е. подготви се за психотерапия от поне година. Ако беше я започнал през 2012 г преди да влезеш в кръга на медикаментите, всичко щеше да е доста по - кратко, сега няма как да стане.

Състоянието ти е следствие на стрес, който се е проявил чрез тази симптоматика. Ако състоянието ти е тревожност и невротичност, антидепресанта е напълно излишен и е твърде възможно дискомфорта ти да се дължи на него. Посети психолог или психотерапевт, който работи с тревожни разстройства.

Както вероятно си разбрала, хапчетата не лекуват социална фобия, но за сметка на това пък могат да затвърдят състояние на тревожност и то да прогресира и да се развива. Социалната фобия е състояние в основата на което стои страха. Невъзможно е да се стане смел с хапчета, необходима е психотерапия и то с продължителност няколко месеца, редовно. Медикамента е една илюзия, патерица, която подпира състоянието и в момента, в който я махнеш след известно време падаш. Необходима е работа по самоувереността, вярата, волята, промяна на гледната точка. Само когато това се случи съзнателно, с участието на мисълта, в нейния чист вид, а не замъглена от хапчета, само тогава може да се продължи напред с друга визия. Хапчето поддържа визията - Аз съм болна, Аз не мога сама,Аз имам нужда от помощ. Много коварен мисловен модел, който сериозно може да провали качеството на целия ни живот, защото засяга изборите ни на работа, на партньор, на живеене ..... Психотерапия без медикамент, а с точните методи и време, за да се случи процеса на "узряване" за новите модели

За да можеш успешно да се разделиш с лекарствата за винаги, трябва да имаш алтернатива. Трябва да знаеш как да се справиш с това състояние. В противен случай никога няма да се разделиш с хапчетата окончателно. За да се случи всичко това, трябва наистина да си силно мотивиран и да вярваш, че изхода е пред теб и от теб зависи тръгваш ли към него или само го гледаш отстрани.

Ако личният ви лекар не е психиатър е трябвало да ви даде направление за такъв. Майка ви трябва да бъде прегледана от психиатър и след това, ако се наложи по следващи изследвания.

Това е неправилното тълкуване на сентенцията : Отнасяй се с ближния си така, както би се отнесъл към себе си. или Отнасяй се към ближните така, както Бог би се отнесъл към теб! Това съвсем не означава, че другия е длъжен или по някакви невероятни закони на справедливостта, която по принцип не съществува, другият ще прави това, което ние смятаме за правилно. В твоя случая има смисъл - няма да позволя да ме бият и унижават, така както аз не бих се била и унижила. Така както Бог не би го направил с мен. Всичко останало се отнася към психологичната проблематика и е изкривена форма на горното. Разбира се, всеки човек е господар на живота си сам избира как да продължи магичната формула АЗ СЪМ........., която ще управлява живота му. Може да е : Аз съм силна, уважавам Себе си и имам право на качествен живот. А може да е: Аз съм слаба, неуверена и не знам какво да правя с живота си. Но не забравяй: Аз мога. Желая ти успех от сърце, надявам се да стигнеш до правилните хора, които ще променят посоката ти. Успех!

Ти нямаш депресия, за да гълташ антидепресанти, както сама си установила от личния си опит, ефект няма. Проблема ти е в сферата на тревожните разстройства и правилният психотерапевтичен метод би ти подействал в рамките на няколко месеца. Преди 10 години, в следствие на случка се е отключил страх, с който ти не си успяла да се справиш. Той е започнал да се проявява на различни места, мозъка ти прави логическата връзка между страха - местата и действието и ти започваш постепенно да отбягваш местата. Това се затвърждава като модел в главата ти и се активира все по - често, като ти започваш да стесняваш в следствие на това социалните си контакти и живот. Вярването в тази логическа връзка е основното, което поддържа страха ти, докато тя не се промени, няма да се промени и състоянието. Всичко това е процес, който (заради дългия период, в който си го развивала) има нужда от време да се случи, като се използват психотерапевтични техники и методи.

Здравей , тези случаи са доста често срещани и вероятно както си забелязала в подобните теми, са се включили и други хора с този проблем. Трудно е споделянето публично заради срама и неудобството. Тъй като това е следствие на тревожно състояние, всъщност няма нищо срамно. Както си разбрала проблемът не е свързан с физиологичната проява , а с мисълта която го провокира. Същата онази мисъл, която активира и паническите атаки. Има техники, които да повлияят на импулса за ходене и на паническите атаки, но за дълготраен и ефективен резултат психотерапевтичната работа върху социалната ти тревожност и страха, който стои в основата на състоянието. Добре е психолога или терапевта, който ще избереш да е работил с подобни състояния, да си наясно какво точно се случва с тялото ти, какво предизвиква симптомите, как да им повлияеш, паралелно с това работа по мисловните модели.

Здравейте добре е да започнете при психотерапевт или психолог, психолог- консултант, който работи с тревожни състояния.

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно. Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. "Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар. http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story