Диляна Колева

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Има една църква и една духовна общност, която се е погрижила за хора известни като наркозависими.
Често този етикет се лепва с голямо пренебрежение и остава неизтриваем.
Често това се прави от неразбиране.
Иска ми се да дам една информация, която може би ще промени погледа на хора, които не са се интересували какво стои зад този "етикет".
Хероиновата зависимост се получава след първата доза. Втората в 80% от случаите е неизбежна, третата е вече болестно състояние. Какво означава това?
Правени са много опити с животни и са изследвани много хора. След първата доза хероин се получават химични изменения в определени мозъчни центрове. Още след първата доза тези изменения вече са труднообратими. След втората почти необратими, да не кажа напълно.
Често жертвите са деца на по 13-14 години които не са запознати с проблема и в тази сложна възраст реплики от рода -" От един път нищо няма да ти стане" са фатални, когато става въпрос за хероин.
Тези млади хора стават напълно безпомощни и не са в състояние да си помогнат, когато родителите разбират вече е твърде късно. Защото малко след първите дози започва и вътрешно увреждане на органите, деградация на личноста. Ако не умре от свръхдоза, която е задължителна в крайните фази, хероин зависимият умира от разпад на кръвоносните съдове, костите ..... изобщо пълно вътрешно разяждане.
Не случайно в някои държави хероиновата зависимост е обявена за мозъчно заболяване.
Метадоновите програми са химичен начин да се подтиснат тези мозъчни центрове и да се преодолее хероиновия глад. Но деградацията на личността, която настъпва в следствие на това увреждане изисква няколко различини вида специалисти- психотерапевти, клинични психолози и т.н. и около 3 годишен оздравителен цикъл, който като се изключи метадона може да стигне до 6год.
Защо пиша всичко това? За да стане ясно какво се случва с едни момчета в едно защитено жилище, в един квартал в г. Варна.
Без метадон, без психотерапевти, без специалисти. С подкрепата на няколко духовници посветили част от ежедневието си в служба на тези момчета. С помоща на случайни хора и програми за превенция , които се броят на пръстите на едната ръка, те са изградили временно жилище в църковния двор и защитено жилище в един жилищен блок. Учейки момчетата на вяра, мотивация и труд, те се опитват да помогнат в борбата им за оцеляване. Защото при хероиновата зависимост има или смърт или борба. Момчета на по 26-28 год, които са от 10-15 год зависими се опитват да открият живота отново. Всъщност да го открият изначално, защото от 13г до 27г обикновено е един цял цикъл от житейския път, който за тях не съществува.
Освен материалната ежедневна борба, основния проблем е адаптацията след излизането от защитеното жилище. Тогава, когато никой не те иска, когато никой не ти вярва, когато нямаш нито един приятел, когато всичките ти роднин са се отказали от теб, когато си сам. Тези хора имат нужда от мотивация, от вяра и от среда, особено когато се опитват да влезнат в живота с вдигната глава, нека не им обръщаме гръб.

П.П. Много е страшно, че подобна помощ няма за зависимите момичета. Тези момичета са оставени на себе си. Онова "себе си", което са приспали.

Има една църква и една духовна общност, която се е погрижила за хора известни като наркозависими.
Често този етикет се лепва с голямо пренебрежение и остава неизтриваем.
Често това се прави от неразбиране.
Иска ми се да дам една информация, която може би ще промени погледа на хора, които не са се интересували какво стои зад този "етикет".
Хероиновата зависимост се получава след първата доза. Втората в 80% от случаите е неизбежна, третата е вече болестно състояние. Какво означава това?
Правени са много опити с животни и са изследвани много хора. След първата доза хероин се получават химични изменения в определени мозъчни центрове. Още след първата доза тези изменения вече са труднообратими. След втората почти необратими, да не кажа напълно.
Често жертвите са деца на по 13-14 години които не са запознати с проблема и в тази сложна възраст реплики от рода -" От един път нищо няма да ти стане" са фатални, когато става въпрос за хероин.
Тези млади хора стават напълно безпомощни и не са в състояние да си помогнат, когато родителите разбират вече е твърде късно. Защото малко след първите дози започва и вътрешно увреждане на органите, деградация на личноста. Ако не умре от свръхдоза, която е задължителна в крайните фази, хероин зависимият умира от разпад на кръвоносните съдове, костите ..... изобщо пълно вътрешно разяждане.
Не случайно в някои държави хероиновата зависимост е обявена за мозъчно заболяване.
Метадоновите програми са химичен начин да се подтиснат тези мозъчни центрове и да се преодолее хероиновия глад. Но деградацията на личността, която настъпва в следствие на това увреждане изисква няколко различини вида специалисти- психотерапевти, клинични психолози и т.н. и около 3 годишен оздравителен цикъл, който като се изключи метадона може да стигне до 6год.
Защо пиша всичко това? За да стане ясно какво се случва с едни момчета в едно защитено жилище, в един квартал в г. Варна.
Без метадон, без психотерапевти, без специалисти. С подкрепата на няколко духовници посветили част от ежедневието си в служба на тези момчета. С помоща на случайни хора и програми за превенция , които се броят на пръстите на едната ръка, те са изградили временно жилище в църковния двор и защитено жилище в един жилищен блок. Учейки момчетата на вяра, мотивация и труд, те се опитват да помогнат в борбата им за оцеляване. Защото при хероиновата зависимост има или смърт или борба. Момчета на по 26-28 год, които са от 10-15 год зависими се опитват да открият живота отново. Всъщност да го открият изначално, защото от 13г до 27г обикновено е един цял цикъл от житейския път, който за тях не съществува.
Освен материалната ежедневна борба, основния проблем е адаптацията след излизането от защитеното жилище. Тогава, когато никой не те иска, когато никой не ти вярва, когато нямаш нито един приятел, когато всичките ти роднин са се отказали от теб, когато си сам. Тези хора имат нужда от мотивация, от вяра и от среда, особено когато се опитват да влезнат в живота с вдигната глава, нека не им обръщаме гръб.

П.П. Много е страшно, че подобна помощ няма за зависимите момичета. Тези момичета са оставени на себе си. Онова "себе си", което са приспали.

Има една църква и една духовна общност, която се е погрижила за хора известни като наркозависими.
Често този етикет се лепва с голямо пренебрежение и остава неизтриваем.
Често това се прави от неразбиране.
Иска ми се да дам една информация, която може би ще промени погледа на хора, които не са се интересували какво стои зад този "етикет".
Хероиновата зависимост се получава след първата доза. Втората в 80% от случаите е неизбежна, третата е вече болестно състояние. Какво означава това?
Правени са много опити с животни и са изследвани много хора. След първата доза хероин се получават химични изменения в определени мозъчни центрове. Още след първата доза тези изменения вече са труднообратими. След втората почти необратими, да не кажа напълно.
Често жертвите са деца на по 13-14 години които не са запознати с проблема и в тази сложна възраст реплики от рода -" От един път нищо няма да ти стане" са фатални, когато става въпрос за хероин.
Тези млади хора стават напълно безпомощни и не са в състояние да си помогнат, когато родителите разбират вече е твърде късно. Защото малко след първите дози започва и вътрешно увреждане на органите, деградация на личноста. Ако не умре от свръхдоза, която е задължителна в крайните фази, хероин зависимият умира от разпад на кръвоносните съдове, костите ..... изобщо пълно вътрешно разяждане.
Не случайно в някои държави хероиновата зависимост е обявена за мозъчно заболяване.
Метадоновите програми са химичен начин да се подтиснат тези мозъчни центрове и да се преодолее хероиновия глад. Но деградацията на личността, която настъпва в следствие на това увреждане изисква няколко различини вида специалисти- психотерапевти, клинични психолози и т.н. и около 3 годишен оздравителен цикъл, който като се изключи метадона може да стигне до 6год.
Защо пиша всичко това? За да стане ясно какво се случва с едни момчета в едно защитено жилище, в един квартал в г. Варна.
Без метадон, без психотерапевти, без специалисти. С подкрепата на няколко духовници посветили част от ежедневието си в служба на тези момчета. С помоща на случайни хора и програми за превенция , които се броят на пръстите на едната ръка, те са изградили временно жилище в църковния двор и защитено жилище в един жилищен блок. Учейки момчетата на вяра, мотивация и труд, те се опитват да помогнат в борбата им за оцеляване. Защото при хероиновата зависимост има или смърт или борба. Момчета на по 26-28 год, които са от 10-15 год зависими се опитват да открият живота отново. Всъщност да го открият изначално, защото от 13г до 27г обикновено е един цял цикъл от житейския път, който за тях не съществува.
Освен материалната ежедневна борба, основния проблем е адаптацията след излизането от защитеното жилище. Тогава, когато никой не те иска, когато никой не ти вярва, когато нямаш нито един приятел, когато всичките ти роднин са се отказали от теб, когато си сам. Тези хора имат нужда от мотивация, от вяра и от среда, особено когато се опитват да влезнат в живота с вдигната глава, нека не им обръщаме гръб.

П.П. Много е страшно, че подобна помощ няма за зависимите момичета. Тези момичета са оставени на себе си. Онова "себе си", което са приспали.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

А мен ме зарадва... Нека който таи някаква обида в себе си, да може да я каже и да осъзнае, че обидата си е само негова. Ние всички сме на своите Пътища и те задължително включват изчистване от затаените обиди.
И аз съм минала през това, и аз съм виждала в репликите на други хора "удари" към мен, докато в един момент реших, че е крайно време да приложа един съвет, прочетен в умна и добра книга:
Когато усетя, че някой ме замерва, някой се опитва да ме "мушне' - да си представя, че съм "една важна персона", около която се е събрал целия свят под формата на малки човечета, и тези човечета ми крещят и стрелят по мен с кибритени клечки и т.н.... - (да ви напомня за една прочута книга? - жалко, че я четем в твърде ранна възраст! Толкова мъдрост има в нея!) И ми става смешно - защото аз съм надула себе си толкова, че да се чувствам център на хорския живот и мисли, техен смисъл и техен "враг". После ми става малко срамно, че съм смалила другите хора до лилипути, които си нямат други мисли и друг живот, ами са посветили времето си на Мен. И после се разлива една спокойна вълна, размерите се хармонизират - аз се смалявам, хората стават колкото и като мен и изведнъж забелязвам, че те си щъкат около мен всеки по своя важен за него само Път, а аз съм спряла междувременно да вървя по моя, зяпайки и страхувайки се от тях.
После идва най-важното "осветление" - крясъците и стрелбата срещу мен съм си ги правила аз самата - или както се изрази Мона по-горе - това си е моят сценарий на моя филм. И този сценарий ми е нужен, за да спра и да се огледам дали не съм се отклонила някак от Пътя си.
И сега ми се случват тези неща - макар не толкова често - но вече си нам как да ги преодолявам - задължително САМА! Защото това си е само мой филм, и само мой сценарий.

Ами ако наистина все пак някой "скача" срещу мен? Ами това не е мой проблем, а негов - това е част от неговия Път, не от моя.

Просто споделено.

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Представите ни за Рая, вкл. и моите до скоро си бяха чисто човешки.Често рисувани от човешките ни чувства. А от там и разочарованиата, защото очакваме, а не приемаме това, което Е. Това, че не можем да приемем различни гледни точки, това, че не можем да разберем другия показва, че сме в сенките на нещата. И имаме работа над себе си.
Всичко, което ни заобикаля е прекрасно. След като Бог е допуснал в света полярностите, то е за наше добро. Да се учим. Благодарна съм за обидите, благодарна съм за добрите думи, благодарна съм на многоцветната дъга от хора. Защото всеки човек, всяка ситуация ми носи нещо. Опит. Няма добро/зло, има неразбиране, уроци за учене...
Земята е училище, всичко в живота на ученика е за негово добро. И, за да стигнем до Рая трабва усилена работа, вътре в нас...
Най-голямата ни грешка е, че се стараем да променяме външните условия, а не се стараем да се учим от тях...



Закон за вечната младост

Добрите новини идват от различни места, научаваме за тях по различни поводи, пътищата ни отвеждат по странните си завои и ни срещат с жертвени и всеотдайни мъже и жени.
Мястото е кв. Аспарухово, гр. Варна: наркокомуна до православен храм и една огромна надежда за спасение ...
Отец Георги е първият български свещеник, който се занимава със зависими от наркотиците младежи. Започва без проект и финансиране. "С благословлението на митрополита, помощта на моя събрат отец Добромир и енорията", уточнява отецът. "Започна случайно, не умишлено, нито пък съм бил упълномощен от някого. Но който е отишъл при Христос, всеки е бил изцеляван."
Отец Георги работи с младежите по на пръв поглед простичък начин. Разговаря с тях, кара ги редовно да се изповядват и причестяват. Създават заедно план на живота. Всеки петък пред цялата енория и пред момчетата, които гравитират покрай храма с надеждата да намерят Бога и да се избавят от зависимостта си, отецът отслужва света Литургия пред чудотворната икона на Св. Богородица и пред иконата на Св. Бонифаций. "Той е бил алкохолик, затова се молим и пред него за зависимите." Отец Георги учи зависимите, че е грях доброволно да се отказваш от живота и да се предаваш на смъртоносната отрова. И е намерил много ефективен начин да ги убеди в това. "Грижим се за инвалиди - казва той. - Пратих веднъж един наркоман в онкологичното отделение да гледа раково болен и да видиш как влезе в бърза и устойчива ремисия. Защото видя какво е животът, какво значи скръб и страдание."
Под духовното наставление на отец Георги 102 наркомани са успели да се освободят трайно от зависимостта. Други петима са на път да го сторят. Най-младият от тях е бил 12-годишно момче, най възрастният - на 33 години.
Плътно до отец Георги е и дякон Михаил: двамата мъже ежедневно устояват каузата си и се борят. Създали са схема на самофинансиране, тъй като, независимо, че община Варна ги подкрепя по различни проекти за превенция, парите са малко и не стигат. А когато се отнася и до наркозависими, всичко се усложнява.
Не моля никого за финансова помощ, достатъчно е да се знае, че тези хора ги има и най-важното: че те дават надежда!

Сега се прави и сайт на наркокомуната, ето я главната страница.

Само искам да вметна, че вегетарианството няма морални и духовни кодекси.
Те принадлежат на определената вяра или учение, което следва вегетарианеца, може би доста преди да е станал такъв.
Духовните и морални ценности принадлежат на ученията, не на вегетарианството, което често е последица от тях. Така че нека не объркваме съвсем нещата. Вегетарианството не е религия, а е част от споделянето на дадено вярване. Вегетарианството не е път, а е част от някакъв път. Нека не го издигаме в култ или в някаква висша ценност.

Понеже това е извадка от мой пост, се намесвам.
Какво общо има това, което пиша с тебе, Ани???
Как така някой взима цитат и го слага в контекста на неговите умозаключения, и още повече, решава, че то е за него. Вкарваш ме във филм, който не е мой, сценарият не е мой и няма и как да бъде.

Навремето имаше една такава тема - за писането във форумите и сега имам доста болезнено дежа вю ...
Изключително ми е неприятно някой да ми вменява мисли, които не са мои, пък и да се сърди и обобщава за иронични препратки и виртуални шамари ...
А и това, което пиша е препратка към текст на Камю, но не бих могла да си представя, че ще се обяснявам за всеки пост - опткъде идва, каква е инвенцията му и защо го пиша.
Едно голямо недоразумение (като горепосоченото) явно е много податливо и блага почва за словесни недомислия.

Само искам да вметна, че вегетарианството няма морални и духовни кодекси.
Те принадлежат на определената вяра или учение, което следва вегетарианеца, може би доста преди да е станал такъв.
Духовните и морални ценности принадлежат на ученията, не на вегетарианството, което често е последица от тях. Така че нека не объркваме съвсем нещата. Вегетарианството не е религия, а е част от споделянето на дадено вярване. Вегетарианството не е път, а е част от някакъв път. Нека не го издигаме в култ или в някаква висша ценност.

Само искам да вметна, че вегетарианството няма морални и духовни кодекси.
Те принадлежат на определената вяра или учение, което следва вегетарианеца, може би доста преди да е станал такъв.
Духовните и морални ценности принадлежат на ученията, не на вегетарианството, което често е последица от тях. Така че нека не объркваме съвсем нещата. Вегетарианството не е религия, а е част от споделянето на дадено вярване. Вегетарианството не е път, а е част от някакъв път. Нека не го издигаме в култ или в някаква висша ценност.

Мнението ми е същото като на Станимир.
Уважавам мненията на всеки един потребител, като не търся в тях злонамереност или обида или порицание.
Може би е на място въпроса - Какво целя с поста си?
Ако целя порицание, поучение, лична изява, търся одобрение, важно ми е единомислието с повечето потребители, държа на подкрепа и т.н. То писането във форум се превръща в кошмар за пишещия.
Не мога да кажа, че не ме интересува мнението на потребителите, защото това означава, че не ги чета или изобщо не ме интересуват постовете им. Потребителското мнение за мен е важно. Естествено че хората мислят и се изразяват различно, естествено че постовете ми не се харесват на всички, но моето приемане е вид уважение на различното мислене, като в дадено открито порицание в никакъв случай не виждам обида. Това си е личен начин на изразяване.
Исус е бил порицаван и не обичан от толкова народ, че коя съм аз та никой да не ме порицава?
Та Ани няма какво да те притеснява това или онова написано от еди кой си, а триенето на постовете, защото някой не ги харесва е напълно излишно действие и бъди сигурна, че освен теб надали някой друг го забелязва. Ако не беше го обявила сега в тази тема, аз например никога нямаше да разбера, че правиш нещо подобно.
Хората се занимават преди всичко със себе си и рядко помнят дълго нещо, което не ги засяга лично, затова да се тормозим какво мислят хората е напълно излишна гимнастика на мозъка( и това не го казвам аз , а известен автор, аз само споделям опити и наблюдение).

Мнението ми е същото като на Станимир.
Уважавам мненията на всеки един потребител, като не търся в тях злонамереност или обида или порицание.
Може би е на място въпроса - Какво целя с поста си?
Ако целя порицание, поучение, лична изява, търся одобрение, важно ми е единомислието с повечето потребители, държа на подкрепа и т.н. То писането във форум се превръща в кошмар за пишещия.
Не мога да кажа, че не ме интересува мнението на потребителите, защото това означава, че не ги чета или изобщо не ме интересуват постовете им. Потребителското мнение за мен е важно. Естествено че хората мислят и се изразяват различно, естествено че постовете ми не се харесват на всички, но моето приемане е вид уважение на различното мислене, като в дадено открито порицание в никакъв случай не виждам обида. Това си е личен начин на изразяване.
Исус е бил порицаван и не обичан от толкова народ, че коя съм аз та никой да не ме порицава?
Та Ани няма какво да те притеснява това или онова написано от еди кой си, а триенето на постовете, защото някой не ги харесва е напълно излишно действие и бъди сигурна, че освен теб надали някой друг го забелязва. Ако не беше го обявила сега в тази тема, аз например никога нямаше да разбера, че правиш нещо подобно.
Хората се занимават преди всичко със себе си и рядко помнят дълго нещо, което не ги засяга лично, затова да се тормозим какво мислят хората е напълно излишна гимнастика на мозъка( и това не го казвам аз , а известен автор, аз само споделям опити и наблюдение).

Мнението ми е същото като на Станимир.
Уважавам мненията на всеки един потребител, като не търся в тях злонамереност или обида или порицание.
Може би е на място въпроса - Какво целя с поста си?
Ако целя порицание, поучение, лична изява, търся одобрение, важно ми е единомислието с повечето потребители, държа на подкрепа и т.н. То писането във форум се превръща в кошмар за пишещия.
Не мога да кажа, че не ме интересува мнението на потребителите, защото това означава, че не ги чета или изобщо не ме интересуват постовете им. Потребителското мнение за мен е важно. Естествено че хората мислят и се изразяват различно, естествено че постовете ми не се харесват на всички, но моето приемане е вид уважение на различното мислене, като в дадено открито порицание в никакъв случай не виждам обида. Това си е личен начин на изразяване.
Исус е бил порицаван и не обичан от толкова народ, че коя съм аз та никой да не ме порицава?
Та Ани няма какво да те притеснява това или онова написано от еди кой си, а триенето на постовете, защото някой не ги харесва е напълно излишно действие и бъди сигурна, че освен теб надали някой друг го забелязва. Ако не беше го обявила сега в тази тема, аз например никога нямаше да разбера, че правиш нещо подобно.
Хората се занимават преди всичко със себе си и рядко помнят дълго нещо, което не ги засяга лично, затова да се тормозим какво мислят хората е напълно излишна гимнастика на мозъка( и това не го казвам аз , а известен автор, аз само споделям опити и наблюдение).