Йордан Анов

Добре гледахте, добре видяхте, още по - добре отбелязате, недоизказаното в многоточието, но защо не чухте?

Бих искал да задам въпрос на участващите във форум Астрология. Въпросът който ме вълнува е свързан с подредбата на домовете в радикса. Каква е логиката първи дом да се намира под хоризонта ( Asc), а дванадесети, домът натоварен с най - мрачните значения, да е над хоризонта, в зоната на изгрева. Странно ми се струва домовете да се подреждат обратно на часовниковата стрелка, в посока обратна на движението на Слънцето. Успях да си дам философско обяснение и за двете системи на подреждане, намирам подкрепа и от личната си практика, но все пак искам да чуя и мненията на другите участници, като коректив!

На масата захвърлям милувка, разтапяща се в шепота на свещта, чаша вино, строшена с целувка, догаря под завивките на нощта. Разпилените листи самота забравени гонят мое дихание, обвити в цигарена тишина, се давят тихо в своето ридание.

Разгледах първо твоя хороскоп: какво прави впечатление на първо място, което се оказва и е особено важно за твоята личност по принцип: Слънцето, Венера и Меркурий - планетите, обособяващи индивидуалността са в 12 дом. Те са потиснати и неизявени, ограничени в своя потенциал. Меркурий е в процес на търсене на Слънцето, образно казано, търси да намери себе си, своя неизявен Аз. Венера, символът на твоята женска същност, също е заточен в този дом, но положението й и в Овен, допълнитлено утежнява ситуацията: тя иска да се спаси. Предполагам, че това разположение на Венера е предпоставено от една налагаща се Майка, която е твой модел за женственост, но въпреки това, потиска твоите индивидуални ценности и характеристики като жена. Ти притежаваш качествата, с които адекватно да се изяви твоята женственост, но ти лиспват (или не знаеш, че ги имаш) инструментите, с които да постигнеш това. Сега да се насочим към т. нар. мъжки планети, които офоромят социалната адаптивност и приспособимост в живия живот и отношението ни към другите хора, като социални субекти. Основна функция в това играе ролята на Бащата. Той е представен в хороскопа от Слънцето. Като вземем предвид позицията на Слънцето в твоя хороскоп, той (Бащата) е отсъстваща и имагинерна фигура, което, като паралел, показва твоето недиференцирано Аз (усещането ти за твоята собствена ценност, стойност и самоуважение). Марс ни казва как се борим с живота и с какви средства се справяме; при теб той е в 6-ти дом в Скорпион, което показва работа върху личностната психика и прекъсване на връзките с колективните порядки и общоприетите модели на поведение, които в случая, са вредни. Ти трябва да откриеш собствения си модел на живот и на отношения, не онзи, които смяташ за правилен. Т. е. - не гледай какво правят другите. Търси онова, което отговаря наистина на твоите потребности; идеята е да преосмислиш старите модели. Юпитер показва от твоя хороскоп, че ти търсиш идеалния образ на обгрижващия покровител, на ментора и на пазителя. Той е в 8-ми дом, т.е. поредната архетипна идея, която се явява пречка за твоя индивидуален подход на мислене. За да си Царица до Царя, трябва да преосмилиш точно това, точно тази заблуда, за да излезеш от образа на Слугинята (Любовница) до Царя ... Отивам към твоите отношения с въпросния мъж: това, което ми прави впечатление е точният съвпад на неговата Ос: ASC(твоят Плутон)-DSC(твоят Меркурий). Отношението Асц. Плутон изважда наяве твоите най-скрити и дълбоки желания. Неговата личност се явява катализатор на развитие и преоткриване. Десц. Меркурий подчертава отново значението на предната комбинация, но този път ретроградния Меркурий трябва да подходи директно към ситуацията, за да усвои уроците от тези взаимоотношения. Липсващата фигура на бащата е преоткрита в комбинацията Слънце/Юпитер в 10 дом във Водолей. Това отново показва една неуловима фигура, но с неоспорим авторитет, но ти не го приемаш (има неосъзнат бунт). Това идва да каже че любовта като такава липсва, по-скоро става дума за запълване на вътрешни липси (проекция и пренос); за това говори също така твоето Слънце, което не участва в никакви аспекти с планети от неговия хороскоп - това означава, че тази връзка няма да доведе до развитие и до израстване на твоят Аз. Неговият Нептун попада в твоя 7-ми дом, което показва идеализираната ти представа за неговата личност, желание за трансцедентално единие (идеалът за вечната любов). Това очакване обаче, е лишено от стабилна, здрава и реалистична основа. Какъв е изводът? Чувствата ти към този човек не са любов в този смисъл, за който говориш ти. По-скоро те са едно желание за израстване, развиване, самостоятелност и преоткриване на твоя личен потенциал. Ти си намерила в този мъж част от себе си, която на теб ти липсва: неговите планети засягат раними места в твоята карта, които ти трябва да развиеш сама. Той ти е нужен дотолкова, доколкото да извлечеш уроците, които този мъж ти е дал наяве. Желанието ти за близост с него, е желанието ти за близост със самата теб.

Едно малко пояснение. Гадателите не са астролози, а истинските астролози не са гадатели! За науката астрологията е гадателска псевдопсихологическа мнима наука. Не знам на коя наука се позоваваш, но според бащата на дълбинната психоанализа К. Г. Юнг, астрологията въплъщава цялото психологическо познание на древността.

Едно малко пояснение. Гадателите не са астролози, а истинските астролози не са гадатели!

Едно малко задание, отговора на което ще разберем след четири години, може и по - рано . Днес се сформира новият парламент, записах часа в който пуснаха химна на България - 10:20 14.07.2009г. Разбира се може да използваме и друг час, освен предложения от мен, или да сравним резултатите от различните часове. Нека влезем в ролята на политически анализатори и играта да започне!

Венера и Марс, тяхната връзка, са символи за любовни взаимоотношения, дори някак идеалнизирани. Това значение, както е известно на всички, е породено от митовете. Ако се разгледаме връзката на тези две божеста или по - точно техните деца, се забелязват някои притеснителни персонажи. От брака на Афродита и Арес се раждат Ерос и Антерос, Деймос ( Страх ) и Фобос ( Ужас), както и Хармония. Последните три члена на това "семейство" не се вписват в представите ни, но ми е интересно дали сте ги забелязали в аспектите Венера - Марс?

Искам да споделя за един паралел между наблюденията в моя хороскоп и Таро. От доста дълго време при гледане с Таро ми се появяваше Отшелникът, когато се порових в наталната си карта открих, че този период е започнал горе - долу по същото време, както и квадратурата на транзитния Плутон към моята радикална Луна. Мисля че значението на този транзит се препокрива напълно с изживяването свързано с Отшелникът. Този транзит загуби сила едва наскоро, в Таро същият период, отбелязан от Отшелника завърши с 6 пентакли.

Предполагам, че щом пишеш по темата можеш и да посочиш конкретни примери, в които невроза, например, е излекувана с беседа. Мисля че няма да е проблем и да се изложи и случай, в който словото на Дънов, е имало терапевтичен ефект. Ще ми е интересно да видя практическата страна на този вид терапия, не само теоретичната.

"Роден под щастлива звезда!" Всеки знае какво значи това, но как ще го формулираме астрологично. Може ли да кажем, че това е Юпитер, Венера или Точката на щастието. Тема - закачка, за сериозни астролози

Радвам се, че познаваш уменията си, но за да ти покажем и нашите, хайде да ни дадеш рожденните си данни като, час, дата и място на раждане .

Картите ми дадоха ясни отговори за развитието на една житейска ситуация, която беше само мъглява идея, или по - скоро блян . Зададох въпрос, дали ще си намеря работа, нещо което ми се струваше невъзможно, предвид обстоятелствата. На трета позиция се падна Асо пентакли. Отговорът беше ясен и след два месеца имах работа в желания град. След работата изникна проблем с квартирата, имаш работа, нямаш квартира . При реденето на трета позиция се падна 6 пентакли, квартирата се появи като дар, от неочакван човек, по неочакван начин.

Това че учителят е дал "многобройни метафори, приказки, образно представени мъдрости" го разбрах, но с какво помагат те, ако терапевтът не е успял да извлече личния символ и митологема от несъзнавано на пациента си. Живата връзка са именно със сънищата, лично за мен там е материала, от който трябва да се черпи, особено ако се вземат под внимание Големите или Архетипни сънища, които са личен мит, заместващ с лекота всяко поучение. Това ме кара да повдигна въпроса, защо форум "Сънищата" не е обек на коментар и анализа от терапевтите във Портала?

Странно ми се струва обвързването на психотерапията с даден вид учение, окултна школа или философията на даден гуру. Това би ме накарало да се замисля преди да се консултирам с аналитика, прокарващ подобни течения. Терапията цели разрешаването на проблемите, а не "замазването" им с формули и мантри!

Честит рожден ден, Мона! Желая ти много сбъднати мечти ... и то в кратки срокове!

Човекът се ражда в противоречието и то не с друг, а със собствената си природа. Нека започнем от самото начало, като отбележим бинарното разделение на личността, разграничаването на екстраверт и интроверт. Тази типология се обославя от отношението на човек към обекта и преживяването, което той поражда в индивида. Интроверта пречупва заобикалящата среда през призмата на един вътрешен свят, без да има активно взаимоотношение с обекта, това важи с пълна сила и за екстраверта, но посоката на контакт е противопложна. Като типични представители на тази типология мога да посоча ранните мислители на християнството, Тертулиян и Ориген. Тертулиан е типичен представител на интровертния тип, докато ориген е с тотално екстравертна същност, което личи от подхода към християнството, като обек. За да се направи преход към функционалната структира на личността, ще отбележа само че Тертулиан жертва интелекта на предшестващите го гностици, за да развие чувствената функция, която дава огъня в словото му, докато Ориген, буквално се кастрира, за да премахне сексуалността, да унищожи чувството. Така Ориген успява да втъче интелекта в лоното на църквата. Но и двамата представят крайни случаи. Те се лишават от подчинената функция, за да развият главната, стават едностранчиви и в последствие са убити. Премахвайки това което пречи на доминиращата нагласа, те се лишават от възможността да опознаят и "другата страна". В един момент доминиращата функция изчерпва възможностите си за развитие, става стерилна и закостеняла, тогава тя трябва да даде възможност на подчинената да се изяви, за да вдъхне живот на една нова структура. Като пример за това "разпъване" може да вземем един интовертен поет, влюбен в идеята за жената - муза, който е проециран върху реална жена. Той е влюбен в образа, идеята, но не си позволява желанието да се прояви в действие, за да не разруши идеала. Интоверта трябва да предприеме един екстравертен подход, което не е толкова лесно колкто звучи .

Ако човек навлезе в надличностното, ще попадне в света на несъзнаваното, в капаните на архетипа. Тогава всяка човешка характеристика е заличена, вече не говорим за личност. Това поставя въпроса за азовото ядро, важността на еговия комплекс. Трябва да сме съпили здраво в себе си, ако се оставим на надличностно влияние в добрия случай диагнозата ще е шизофрения.

Този въпрос изключва трансперсоналността. А що се отнася до човешкото, то се ражда в страданието, в разпъваното между противоположностите. К. Г. Юнг го е описал и мисля че всеки с претенции за познание в психологията би го обяснил по - добре от мен.

Темата още в уводния си пост е изгубила връзка с психологията. Тук се набляга на морално или философското светоусещане. Но ако се опитаме да спазим идеята за човечността и психологията, мисля че ще е хубаво Орлин да разясни на съфорумците, как се ражда човек, когато е разпънат на кръст, между примитивната подчинена функция и доминиращата нагласа на Аз-а, осъществяващ природата на главна функция? Какви са дилемите на екстраверта, който трябва да се изяви по един интровертен начин и обратното? Мисля че ако се засегнат тези теми, ще се разбере как се оголва човек, което води след себе си така наречената човечност, колкото и абстрактно да е това понятие.

Астрологията и лечителството, както и математиката, астрономията и архитектурата са косвени характеристики на Хирон, негови дарове, подаръци, които той раздава на своите ученици. Това далеч не са негови преки характеристики, а по скоро производни, породени от по дълбок мотив. Хирон е белег за рана, която ще носим цял живот, травма която никога няма да заличим, но от която много може да научим. Именно от тази рана произтичат и заниманията с астрология и тн. Това са лекарствата, с които човек се стреми да се опознае и съответно да се излекува или поне да интегрира болката в душата си като един творчески порив. Ако говорим конкретно за твоя Хирон, позицията му в 7 - ми дом, показва че търсиш спасението си в одобрението на другите, било в колектив, било в конкретен човек. Това те прави активен в социалните контакти, желанието да избягаш от Слънцето в 1 - ви дом, да се скриеш от болката дълбоко в личността ти. Несигурността в личните способности, незнанието как да се справяш във външния свят, създава компенсаторно желание да пресилена изява. Опозицията със Слънцето, което е в съвпад с Уран, говори за сблъсък с бащата или в частност идеалистичната представа за него, която в един момент вече не е отговаряла да релната личност. Юпитер иска намесата на авторитет, не като действие, а като съвет. Тук се търси опеката на силна фигура, но Марс трудно ще се подчини на чужда воля, макар че ако станат партньори съвета на Юпитер ще бъде меча на Марс, така ще се постигне до желаната независимост и уветреност.

Чакрите се сравняват с лотос, макар симетрията да подлъгва да се прави паралел с мандалите. Но дори да има връзка, самите чакри никога не са в хармонично състояние, както една с друга, така и сами по себе си. Мандалата е търсено състояние на пълнота и завършеност, което се характеризира с динамичност, нещо което е символизирано от разрушаването на пясъчните будиски изображения. Мигът е важен, да се изживее негова същност, неговата природа, да се усети красотата, а след това идва нещо ново, което трябва да е също толкова пълноценно усвоено. Мандалите са вечно променящи се структури, изискващи вечно лутане и търсене. Този факт не ни позволява да изживеем мандалата като симетрия, още по малко да я постигнем, но това е развиетието. Що се отнася до сериозна литература свързана с мандалите препоръчвам Юнг и "Психология и алхимия", като за начало

http://www.youtube.com/watch?v=EZ1EMqxJ0G4&feature=related

Хубава тема, но тя не трябва да се изчерпва с изображения на мандали, над които да се възхищаваме. Мандалата е краен процес на така наречената от Юнг индивидуация. Разглеждането им трябва да се основава на материали извлечени от сънищата, едва тогава тя има значение и то само за сънуващия. Въвличането на религиозен контекст е допустимо само в случаите, когато в сънищата има засегната такава символика. Будиските мандали имат различно значение от това, което тя може да придобие на едно персонално ниво. те представляват модел на вселената, който не може да се отнесе към индивида, защото няма връзка с него. Но в основата си и двете разновидности са с еднакво значение - цялост.