Йордан Анов

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Темата е ясно и точно формулирана, добре ще е първо да се прочете изложението в началото, след което да се правят коментари, а не говорене наизуст.

Често пъти когато имам лошо предчувствие за предстоящо събитие и се допитвам до картите, те наистина ми показват апокалиптични картини, а в действителност не се случва нищо забележително. Получава се така, че картите отразяват собствените ми страхове и тревоги. Бих искал да попитам, защо се получава така и какво означава?

Хомосексуалност и нравственост или защо хомосексуалността се приема като заплаха за „традиционните ценности” Действително хомосексуалността престъпва установената морална традиция, т.е. тя е безнравствена, но само дотолкова, доколкото представлява външен за моралната традиция проблем. Както вече показахме обаче, тя е проблем външен не само за нравствеността, но и за етиката въобще. Ако тук все пак трябва да разгледаме хипотетично хомосексуалността като проблем на моралната традиция, ще е добре да проследим от къде изхожда тая традиция и доколко е актуална за нашата действителност. Основната морална традиция, която прекрачва хомосексуалността, е идеята за интимната любов и съюза. Според нравствеността те са допустими само за разнополови двойки и дори в конституцията на Република България, чл. 46, пише: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.” Следва уточнението, че „Законен е само гражданският брак.” Това е важно, защото при църковния брак е на практика недопустим съюзът между еднополови двойки, въпреки, че съществуват сведения това да е практикувано в отминали времена. Хомосексуалността е грях според религията и няма как да се осъществи като съюз. Макар да не съм специалист обаче, мисля, че няма разумна причина за подобно изискване от страна на гражданското право. Аз считам, че съществуването на такова изискване в нашата конституция е плод на религиозно, а не правно разбиране на съюзът между двама души, от което се губи обективната позиция на правната формулировка. Но да се върнем към моралната традиция. Идеята, че само съюзът между мъж и жена е допустим, е пряко следствие на патриархалната ценностна система и мироглед. Що е то патриархат и защо поставя това изискване, тази морална догма? Най-общо казано патриархатът представлява структура на обществото, базирана на членовете на семейството, в която бащата има главна отговорност и власт над тези членове. Класически пример за такова общество например са описаните в Библията отношения между обществените единици. Конструкциите, действащи в рамките на този тип общество, имат защитен, „консервативен” характер, който се стреми да запази общността от вредни външни влияния. Общността най-често е етническа общност. Ето защо много от патриархалните ценности всъщност са етнически по характер и имат главно етноконсолидираща и етносъхраняваща цел. Такива ценности са кръвта, земята и вярата. Това са базисните етнически ценности, които могат да бъдат открити и в мирогледа на редица подчертано патриархални религии. По-конкретно такива ще споменем по-късно. Тези три ценности представляват базисния модел на обществото векове наред. Достатъчно е до погледнем народното творчество на различни народи по света, за да разберем това. В миналото войната е била нещо обичайно и по правило е била конфликт между етноси. В тези условия е необходим такъв обществен строй, който да поддържа редовно обезкървяваната общност и да осигури оцеляването, както на нея самата, така и на вярата, която тя носи. Защото вярата е представлявала белег на общността и като такъв, тя е била проява културната идентичност на етноса. Ето защо кръвта (продължението на родовата линия) и вярата са представлявали ценности. Още повече — у някои общества вярата с времето сама е израствала до етносъхраняващ патриархален механизъм, който е постановявал вътрешния ред и законите на общността. Когато говорим за патриархат и матриархат (при вторият тип обществен строй водеща роля има жената) не трябва да забравяме условния характер на тези понятия. Много автори подчертават, че либералното отношение към жените и тяхното относително по-привилегировано положение в някои общности все още не е белег за матриархат. Редица етнолози и антрополози днес отричат съществуването на матриархат в смисъла на общество с ръководна роля в полза на жената. Тук обаче трябва да подчертаем, че тези две понятия се отнасят не толкова до цялостното обществено положение и роля съответно на мъжа или жената, а по-скоро до техните общественовъзпроизводствени роли. В този смисъл хомосексуалността е враг на патриархата. Причината е, че като сексуално поведение тя не е репродуктивна. Ето защо е възприемана като „противоестествена” и „развратна”, застъпвайки като полова функция само сексуалното удоволствие, но не и възпроизводството. Във времена, когато науката е била достижение само за малцина, а за понятия като психология, биология и хомосексуалност и дума не е можело да става, в съзнанието на обикновения човек еднополовото сексуално поведение е представлявало не психично явление, компонент на психиката, а поведение, сексуална практика, при това ненужна и дори потенциално опасна. Ето защо със зората на християнската култура се ражда и мита, че хомосексуалността е сексуално поведение, което може да развращава и да отвръща хората от естественото им полово поведение. Тази заблуда, породена от невежество, е и една от причините инквизицията да проявява сериозен ентусиазъм в изтреблението на хомосексуалните, наред с вещиците и еретиците. Хомосексуалността е възприемана като „лоша постъпка”. Ето защо тя е обявена за грях — там където невежеството кара хората да интерпретират фактите погрешно, те намират свои, често погрешни обяснения за природата на нещата. В този смисъл хомосексуалността е безнравствена, т.е. противоречаща на моралната традиция на патриархалното общество. Днес не живеем в условията на патриархат. Действително в нашата култура са останали реликти от моралния мироглед на тоя тип общество, запазени главно чрез религиозните системи. Пример за подчертано патриархално ориентирани религиозни системи са авраамическите религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това обяснява в голяма степен и позициите на тези религии спрямо хомосексуалността дори днес. По-важното е, че през отминалия век бе наблюдаван постепенният упадък на патриархалният ред. Той започна още с появата на по-големите градски общности и утвърждаването на нов тип социални взаимоотношения. Свидетелства за този процес има и в родната ни литература, като най-ярък пример за това е повестта „Гераците” на Елин Пелин, която разкрива упадъка на старите патриархални взаимоотношения и утвърждаването на новата социална динамика, която отчуждава рода и къса нишката на една от основните етнически ценности — кръвта. През отминалия век се утвърди движението за права на жените и в голяма степен мизогинния автократичен обръч на патриархата беше разкъсан. Днес обаче носители на неговите ялови и сексистки ценности продължават да изповядват мизогинната му доктрина, този път насочвайки активизма и агресията си главно към хомосексуалните. Те атакуват нехетеросексуалните малцинства с разнородни тези, в устрема да намерят някакъв стабилен аргумент срещу тях. Една от тях е, че тези малцинства са „развратни”, „неморални” и поведението им е „противоестествено”, въпреки, че нито едно от тези неща няма доказателство. Идеята за равни социални права на хомосексуалните, изразени в правото на брак с партньор от собствения пол и в правото за осиновяване, се отхвърля категорично, главно защото „свещената институция на брака е само между мъж и жена и друго би било обида пред лицето на Бога” (възможни са и други варианти на тази теза, но това е общата идея). Анти-хомосексуалните активисти системно манипулират общественото мнение, поднасяйки на слушателите си наготово тезата за „неморалната хомосексалност”, „опасността”, която тя носи за „традиционните ценности” (да се разбира „патриархалните”) и за това, че брака е свещен съюз пред Бога, въпреки, че хомосексуалните се борят за граждански права и респективно за право на граждански, а не църковен брак, тъй като гражданският е единственият законен брак в повечето страни по света. Гражданският брак представлява правен съюз между двама души пред лицето на закона и държавата и няма нищо общо с Бог, поне не в държавите, които правят разлика между гражданско и религиозно право. Анти-хомосексуалните гвардейци обаче съзнателно изопачават този факт, говорейки почти само за „свещена институция пред лицето на Бога” и „неморалност” до такава степен, че промиват жестоко и трайно общественото съзнание, втълпявайки му заучени анти-хомосексуални настроения. И наистина — по традиция у нас мнозинството се отнася към хомосексуалността в най-добрия случай с ирония, подигравка или пренебрежение. Масовото съзнание успешно е усвоило готовите формули на радетелите за традиционно общество до такава степен, че дори хора, принципно несъгласни с идеите и възгледите им (дори заклети атеисти), засвидетелстват един активен и интензивен хетеросексизъм и дори хомофобия. Рядко се намират такива, които действително да се замислят върху това, което им се казва и представя като истина, която ще спаси обществото от „поквара”. Което, трябва да призная, е един невероятно забележителен гол от страна на анти-гей активистите, които с демагогията си са поразили еднакво успешно и трайно както неуки и слабо образовани хора, така и такива с висок образователен ценз, културни и обществени дейци, „интелектуалци”. Това какви са опасностите от подобно овчедушно пригласяне оставям на размишленията на читателя, който е исторически грамотен. Ето до къде стигнахме, замисляйки се най-просто върху смисъла на това, което ни се казва като готова максима. Всъщност хомосексуалността не е неморална. Хомосексуалността не е и опасна. Там където битува здравият разум няма място за евтини словесни еквилибристики. Но, уви, ето че те успяват не само да се промъкнат, но и да се настанят в общественото съзнание. Това е причината да съществуват организации за равни права на хомосексуалните и антидискриминационни закони: понякога се налага глупостта да се третира с по-малко обяснения и повече действия. България има да изкачи още много стъпала по пътя към зрялото демократично мислене. Можем само да си пожелаем успех. Източник: Stalik blog

Една от любимите тези на анти-хомосексуалната пропаганда е, че хомосексуалното поведение е неморално и следователно „хомосексуалността е неприемлива за обществото“. Нека да обясним какви са основите на това твърдение и доколко то е истина. В крайна сметка това е един изключително важен проблем, тъй като от тая позиция се хвърля едно ужасно звучащо обвинение към цяла една малцинствена група от хора. До колко този своеобразен остракизъм е основателен и издържан в морално отношение!? За да изпълним поставената задача ние най-напред ще трябва да дадем определение за понятието морал, да очертаем неговите граници и респективно да установим границите и същността на това, което не е морално, тоест противостои на морала. Според мен тука имаме налице една лексикална грешка. Определението на хомосексуалността като неморална е резултат от заместване на понятие, което или отсъства в речта на говорещия или значението му е непознато. Когато казват, че хомосексуалността е неморална, мисля, по-скоро имат предвид, че не е нравствена. За разликата между морал и нравственост ще поговорим след малко. Нека все пак кажем що е то морал. В рамките на една кратка бележка, като настоящата, е трудно да се отговори на този въпрос. Съществуват много и все хубави определения на морала, но ние тук няма да боравим с тежки и отвлечени понятия, а ще се опитаме да дадем едно по-учебникарско, сиреч по-опростено определение. Понятието морал днес има две основни значения — по-тясно и по-широко. По-тясното определя морала като добродетел, като съзидателно добро деяние. Второто, по-широко определение, определя морала като онова въображаемо пространство, което обхваща понятията добро и зло, т.е. добродетелите и пороците. В рамките на това второ разбиране за морала се намира всеки един човек, който посредством своята свободна воля прави своя свободен избор между добро и зло, т.е. избор в рамките на морала. За да бъдем максимално обобщителни тук ще вземем за база второто значение. В рамките на морала, при това положение, ние имаме категории (добродетели и пороци), ценности, принципи и правила на поведение. Чрез тях се оценяват различните човешки постъпки. Те могат да бъдат добри или лоши, положителни и отрицателни. И след като светът на моралът е съставен от такива дихотомии, противопоставя приемливи и неприемливи постъпки, то ние непременно трябва да си изясним на какви морални ценности, принципи и правила почива дадено понятие за морала, за да разберем защо дадена постъпка се определя като морална или неморална. Преди да си отговорим на този въпрос ще направим обещаното — ще определим що е то нравственост. Самата етимология на думата на първо място трябва да ни покаже значението й. Нравственост изхожда от думата „нрав“, която означава освен характерът на човека, така също обичаите, традициите и обществените навици. В този смисъл нравствеността е устойчивият морален характер на човека, неговите морални навици. Те обикновено се формират неусетно и постепенно в процеса на изграждане на личността. Влияние върху този процес оказват множество външни въздействия — семейството и възпитанието, което то дава на детето, приятелите и компанията, другарите по идеи, настроенията в социалната среда и пр. Нравствеността, в този смисъл на устойчивост и традиция, е нещо трудно променимо. И дори когато някакъв интензивен обществен процес наложи определени промени в нравствеността на обществото, то почти винаги остават някакви реликтни конструкции от иначе отминалите нравствени ценности. Така например християнската култура е оставила множество светогледни шаблони в културата ни и те все още имат сила да оказват влияние върху възгледите и мирогледа дори на иначе атеистично настроени люде. Не е случайна народната мъдрост „Вълкът козината си мени, но нрава си не.” Тук е мястото да се върнем към морала и неговото значение. Има една същностна разлика между морала и нравствеността. В живота на всеки от нас, може би, има моменти, в които нравствеността се оказва безсилна в отсъждането между добро и лошо. Става дума за постъпки и прояви в междуличностните отношения, които не се вместват в рамките на общоприетото, които са нетрадиционни, както в отношението към Другия, така и в разбирането на характера на това отношение. Това са моменти, в които образците на ценностната традиция не помагат: не са убедителни, не са категорични в извода, до който водят и пр. Тогава ние се обръщаме към моралното чувство. То е като сетиво за моралното, което ни помага тогава, когато знанието и образците са неадекватни на ситуацията, в която сме попаднали. В този смисъл моралът означава една по-висша от вече достигнатата степен на човешкото като ценност. Ситуациите породени извън общоприетата нравственост често пъти влизат в конфликт с нея. Това обаче далеч не значи, че те са опит да се разклати върховенството на човешкото. Напротив даже. Затова нравствеността се носи от хората и е институционализирана в законите, бидейки утвърдената традиция. Морала обаче често пъти достига по-висши ценности и в този смисъл той е достижение на малцина. Ето защо проявата му води до конфликт с утвърденото, с традиционното и узаконеното. Това е и причината моралните хора често пъти да са схващани като безнравствени и формално това е съвсем вярно. Морала е като проблясък в човешката душевност и поради тая причина често пъти надскача своето време. Някои достижения на морала се преобразуват в нравственост десетилетия, дори може би векове след като са се появили като идея. Пример за високо морална личност, приемана от мнозинството си съвременници за безнравствена и престъпна, е Иисус Христос. За членовете на синедриона той е бил безнравствен тип, който осквернява Божието име; днес Иисус обаче е един от еталоните за висши морални ценности. Тая същностна разлика между тия две понятия ме кара да мисля, че тези, които определят хомосексуалността като неморална, всъщност правят лексикална грешка. Те употребяват думата морал в случая с неточен смисъл. Но, нека игнорираме това и хипотетично приемем, че хомосексуалността наистина е неморална. Какво значи това? Етиката, науката за морала, дял от философията, разпознава три състояния на морала и моралния свят на личността. Първото от тях е аморала. Аморалният човек е този, който съществува в някакво доморално битие, който няма понятие за морал. Такива са били например Адам и Ева до мига, в който са яли от плода на познанието. Такова е и малкото бебе, което върши някаква беля, без да съзнава смисъла от действията си. Такова е и кучето, което хапе стопанина си, без да има възможност да даде морална оценка на действието си. Такъв е и човека, пред чиято кола е изскочило изневиделица дете и той го е блъснал, без да има възможност да реагира навреме. Този човек е физически убиец на детето, но носи ли той морална отговорност? Мисля схванахте добре що е то аморалност. Когато Адам и Ева отхапали от плода „за познаване на доброто и злото“ и когато малкото дете започне да се възпитава от родителите си и навлезе в стадият на конкретните мисловни операции, те всички прекрачват в света на морала. Те са морални личности, защото притежават понятие за морал, и са способни да вършат морални (добри) дела. Но имат свободен избор да вършат и други, противоположни на моралните. Противоположно на моралното деяние е неморалното. Разликата между аморала и неморала е в това, че при първият няма никакво понятие за морал и извършителя на дадено действие често пъти не съзнава смисъла му, а при вторият личността има понятие за морал и съзнание, способно да преценява и оценява дадена ситуация, поведение и пр. Ето защо неморалното поведение е отрицание на моралното — защото е съзнателно и целенасочено. В основата на морала е свободата, посредством която човек избира в коя посока да върви — към доброто или към злото. Но за да направи избора си той трябва да има възможност за него. Там където няма възможност за избор, няма и етичен проблем. Поставеният в такава ситуация се намира в света на аморала. Той не се ръководи от законите на етиката. Ето как стигнахме до същината на въпроса и ще му турим края още преди да сме се усетили. Сега, когато вече имаме понятие за това що е то морал и при какви условия възниква, ще си зададем следния фундаментален въпрос: Морален проблем ли е хомосексуалността? И отговорът е едно съвършено НЕ. Сексуалната ориентация на човека не е плод на съзнателен избор, а представлява част от конструкцията на съзнанието му. Това се отнася и до хетеросексуалната, и до хомосексуалната, и до бисексуалната ориентация. Следователно, тъй като отсъства условието за свободна воля, (хомо)сексуалната ориентация на човека не може да представлява етичен проблем. Твърдението, че хомосексуалните престъпват законите на морала е лъжа.

Оля е дала много изчерпателна и точна информация за природата на числата, за което й благодаря. За вибрацията на името в ежедневния живот на всеки му е пределно ясно, там сме личност обособена от едни или други фактори, избрали сме си маска, отговаряща най-добре на ролята ни в обществото, в което живеем. Но какво се получава в един паралелен свят, свят на виртуалната реалност, където вибрираме с други имена и сме се родили по друго време и често сме много различни, с други роли. Това ме накара да си направя малък експеримент с числата и вибрациите заложени в ника и дата на регистриране в сайта, получиха се доста интересни резултати.

Ако променим гледната точка и спрем да обсъждаме какво смята религията за астрологията, ще получим широко поле за работа, като разгледаме какво смята астрологията за религията. В средновековната астрологическа доктрина са разгледани няколко позиции, които се приемат като пряка причина за появяването на най-разпространените религии. Както може да се предположи като основен фактор в съвпада, пораждащ религията е ролята на Юпитер. Средновековните астролози са приемали че религията на юдеите се е зародила при съвпада на Юпитер със Сатурн, тази позиция може да се намери и в Кабала и сефиротичното Дърво на живота, където сефирот Бина, отговаряща на божественото име Яхве, астрологично се съпоставя именно със Сатурн. Появата на исляма се отбелязва от съвпада на Юпитер със Венера, което е изненадващо, предвид строго патриархалния строеж на тази религия. Християнството е родено под съвпада на Юпитер с Меркурий. Интересно е мнението на средновековните астролози около раждането на Христос. Под влияние на иранската традиция Юпитер е приеман за символ на доброто, а Сатурн за повелител на злото, през 29 май 7 г. пр. хр. тези две планети са направили съвпад в точката на пролетното равновесие между Риби и Овен, комбинация на доро и зло, огън и вода, материа и дух, тик трябва да се прибави и опозицията към Марс, което означава че неговата първична животинса реакция и импулс са ограничен, което е характерно за християнството.

Мис Америка Miss Drag-Queen of America издига в ръката си пластмасов микрофон вместо пламтящ факел и короната й се протяга алчно към звездите като небостъргачите на нощен Манхатън. Тази вечер подиумът я освобождава от робството да бъде мъжествена, само защото се е родила мъж. Тя не иска да бъде жена – единият пол не би означавал нищо без другия под великолепието на роклята й. Затова на въпроса на журито отговаря простичко и без капка кокетство, че ще се върне към мъжките дрехи, когато станат разкошни като женските. И милиони плазмени екрани умножават красотата й - съвършеното лице с цвят на пустиня, застиналия Ниагарски водопад в очите й, брилянтина, примигващ в електронен екстаз като безкрайните светлини на Лас Вегас. И в този кадър няма нищо по-модерно от стоическата й усмивка, скъсала завинаги с лошия вкус на миналото. И няма нищо по-изгубено извън фокус от образа на истинската женственост. Тази вечер силуетът й се извива към небесата като иронична въпросителна, като укор, като прозрение, внезапно заискряло в ликра. После се спуска над зрителите с послание, небрежно свито от филм на Алмодовар: Лека нощ… и не забравяйте – казва тя, и гласът й вибрира през сърцата в стерео - че всички ние сме толкова по-истински, колкото повече се доближаваме до мечтите си. (Николай Атанасов)

Подобни показатели могат да се наблюдават в преднаталния хороскоп или по-точно казано в космограмата в момента на на зачеване. Най-ясна картина се получава когато се разгледа хороскопа на майката, съответно 5-ти дом при първа бременност и най-вече Луната, нейната позиция и аспекти в транзитната карта, защото тя пряко е свързана с бременността и износването на плода. Като акценти в знаците може да има нараняване или "злосторни'' планети в Рак и Телец. Струпването на планети в ъглите позиции на хороскопа също е притеснително при такива ситуации.

Михаил Левин, чрез ректификация по събития е получил рожденна карта на България. За по-подробно разглеждане на данните може да погледнете тук. Днес 24.04 транзитното Слънце се завръща на рожденната си позиция. По този начин днес празнуваме рожден ден на нашата мила родина, и като подарък бихме могли да разгледаме нейния солар, да направим прогнози и да видим как ще се развият събитията в бъдеще, може също така да отбележим важни събития и да наблюдаваме как те се превеждат на астрологичен език в космограмата Разглеждайки солара лично мен ме притеснява позицията на Марс в 7-ми натален дом в съвпад с куспида на 12-ти транзитен. Ако се позоваваме на правилата и значенията на домовете и знаците в муданната астрология това буквално би могло да означава война или в по-лек вариант лоши дипломатични отношения. Друга интересна позиция е и Юпитеровата революция в 1-ви дом в опозиция с притеснителния Марс.

Както казва Елза Парини, любовта е 90% самонавиване и 10% предразполагане от другата страна, аз бих вмъкнал там някъде и 1% желание за лична драмата.

Вървим през времето, а утре е все така далеч. Докосваме се до сега, за да умрем в миналото. Красотата е вечна, спомените непреходни. Поздрав, Силве, както и за всички приятели!

Ще ти бъда благодарна, ако споделиш повече по този въпрос, Вендор. Какво е значението на съвпада на северния възел на единия партньор с южния възел на другия (по оста 5-11 дом)? Ако трябва да се изразя образно нодалната ос е черната дупка в радикса, тя изкривява плоскостта на мандалата, като я оплътнява в позицията на южния възел и разширява там където се намира северния възел. Южният възел представлява плътната материя изкривяваща времето и пространството и засмуква всичко в близост, северният възел е изхода на оформилият се канал, той е така наречената бяла дупка, която изхвърля всичко засмукано в друга времева матрица, в друго измерение. Ако отразим това в плоскостта на психологията ще видим южния възел като основа на нашето съществуване, едно дълбоко скрито в нас кълбо от емоционални възли, препятствия и комплекси, с които трябва да се борим за да се развиваме и прогресираме, НО това може да е и зрънцето на цялостната личност заложено в най-дълбоките нива на психиката, все още неизявена. Знака в който попада тази критична точка показва характера на препятствията , с които ще се сблъскаме, а господаря на тази край от нодалната ос и неговите аспекти ни дава допълнителна информация за света с който се сблъскваме, свят на неосъзнати пречки и проблеми. По оптимистична е картината в областта на северния възел, планетите които попадат в съвпад с него изразяват подчертано положитлните си характеристики, а позицията по дом и знак показва областта в която можем да работим за да разплетем заложеното скрито в южния възел, да се справим с препятствията и да си осигурим един стабилен растеж. Господаря на северния възел е владетел на един друг свят изпълнен с лекота и постоянни успехи. Ако се спрем на посочения от теб пример maggee, ще видим че единия партньор, представен от северния възел е спасението за другия, той се явява като спасителна глутка въздух и средство за разбиране на собствената си природа. Може би ако имах малко повече информация бих направил по-точна характеристика на този аспект, но при всички обстоятелства двамата са свързани през времето и пространството, обединявайки две вселени.

Таня, лично аз не бих направил синастрия в този случай, повече от известно е че най-важното в астрологията е точното време на раждане, или ако не точното, то поне приблизително. По-добре малко, отколкото нищо. Но все пак бих разгледал поне хороскопа на Моника и евентуално да съставя хороскоп за началото на връзката.

Определянето на стабилността на един брак е трудна задача и дори да са налице добри показатели винаги има възможността да прекъсне най-неочаквано. Първо бих искал да отбележа още няколко пункта за направата на възможно най-точна прогноза за успеха на една бъдеща връзка. Първо трябва да се разгледат хорокопите на двамата партньори, да се определи изискването на 7-ми дом, липсващи елементи, синтетичен знак, както и общата ориентировка на планетите в полускълбата на радикса. След като са определени изискванията за партньор в радикса, трябва да се пристъпи към създаване на карта за началото на връзката. Крайния пункт в тази последователност е да се направи наслагване на двата хороскопа и да се разгледат мидпойнтите които се образуват. Чак след това може да се направи стандартната синастрия. Разглеждайки хороскопите на брачни двойки, поне по мое мнение, отдавам най-голямо значение на позицията на Сатурн. Макар и да му се придава значение на "голям злосторник" екзалтацията му във Везни е много показателна за ролята му във взаимоотношенията. Но най-важното значение на Сатурн е разкрито в алхимичните текстове, където той се именува като "черно слънце", от металите му се приписва влиянието върху оловото, което съдържа в себе си солта за трансформацията в злато. Ако пречупим това тълкуване презпсихологията, ние ще намерим Сатурн, като символ на Сянката, такава каквато я описва Юнг. Точно в това е отношението на тази "зла" планета в брачните отношения. Когато се влюбва един средностатистически неосъзнат и воден от импулса мъж, има голяма вероятност той да се влюбва в несъзнаваната проекция на образа на Жената която той си е създал, отражение на женската част от душата или идеята за неговата Анима. Тук се появява и ролята на Сатурн, като учител преподаващ уроци за душата. Едва след разбирането на заложеното в значението на Сатурн можем да пристъпим към идеите на Слънцето и Луната, като образи на Царя и Царицата в хороскопа. Другият фактор, който намирам за изключитлно важен е нодалната ос. Тя се явява в ролята на арматура скрепваща двата хороскопа в траен съюз. Ако изключим кармичното тълкувание на тези обекти, на чисто психологично ниво те дават много по-важна информация. За жизнеността на връзката, за страстта в нея помагат образите на Венера и Марс, или митологичните образи на Вулкан и Афродита и техната бурна и безрасъдна любов. И като последен показател ще посоча астероида Юнона, жената на Зевс, ревнивата съпруга, която много повече държи на институцията брак и "позата", която той представлява пред обществото. Тя не залага на неговата пълноценност и щастието в него, а като инструмент, бижу за парадиране пред приятелки.

Раждането си е раждане, и с поемането на първия дъх се поема и енергията на планетната конфигурация. Обстоятелствата около седмачетата могат да се прочетат в преднаталаната космограма, където Луната е в мутабилни знаци и често наранена от аспекти с Марс и Сатурн, а Луната е в последната си четвърт.

Доколкото разбирам разглежданите противоположности са на базата на слънчевия знак. Подобна проява е напълно нормална имайки предвид една недооценявана позиция в хороскопа, а именно опозицията на Слънцето със Земята. Но за да се прояви една такава зависимост имаме промяна в посоката на движение. Слънцето грешно е приемано за его и символ на аз-а, то е просто волята събрана и насочена в двицение напред, разбира се в зависимост от контекста на разглеждания въпрос то може и да е жизнен център. Земята от своя страна е късогледство и движение назад, може дори да е признак на проявен комплекс за компенсация и по-конкретно за несигурност. Тъй като всикчо в картата се движи по дойки, същото важи и за умереността и пренасищането.

Отговорът е Г) Работник в затвор. Този път победител е Таня.

Нека тази тема ви остане подарък от мен!

Благодаря, Мона, за полезната информация. Много полезни знания, с които да направим пътвата стъпка. Благодаря и ще чакаме с нетърпение другите серий.

Благодаря на mihailo, за приведения пример. Много интересен случай от астрологична гледна точка. При съставянето на декомбитурата е видно разположението на Сатурн в Дева.Сатурн отговаря за скелета на човек, а Дева, анатомично отговаря за гръдния кош, което включва ребрата.С влиянието на Сатурн в този знак, се подсказва проблеми с цялостта на костите в тази област, секстила с Марс показва внезапността на случилия се инцидент.Също така Марс управлява и върха на 8-ми дом(хирургичнара намеса).До известна степен Лъв също управлява контузената област, господаря Слънце е в 6-ти дом в съвпад с гоподаря на дома Уран. Марс е важен фактор в тази декомбитура, като символ на порезни рани, изагаряния и мускулната тъкан управлявана съзнателно.Той прави тригон в широка орбиса с Меркурий, стария господар на Водолей, който управлява точно пищяла и в комбинация дава нараняване на пръсеца.Тъй като декумбитура е част от хорарната астрология, прави впечатление съвпада на Меркурий, Нептун и Венера, което прави този дом и знак доста натоварен и следователно порезната рана е много сериозна.Нептун е символ точно на водата, а Венера на ликса, красотата, което показва от своя страна мястото на произтичането на нещастието.

Мона, направила си едно много стегнато и ясно изложение на природата на седмиците в Таро. Така изложени картите могат да станат с една идея по-ясни за начинаещите в тази материя, като мен. Ще е изключително полезно, ако подобна характеристика бъде направена и на останалите карти от Малките аркани. Благодаря!