solej

Официалният отговор на ръководството на Братството е ,че в нашите среди се знае истината за спасяването на българските евреи , но до този момент фактите няма как да се докажат документално.А обществото и най-вече политиците-вярват на документи. Моят скромен принос за представяне на истината е включването на тази тема в краткото представяне на Учителя в нета във връзка с кампанията ''Великите българи''.Но то не е достатъчно.

Днес е световният ден на учителя.За жалост или малко хора знаят за него ,или на много колеги не им е до празнуване.Но въпрели това: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ ! Преди няколко години учителите избраха тази песен за свой неофициален химн.Тя не се нуждае от коментар. http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

Поне 10 години се опитваме да съчетаем научното и духовното по отношение на изследването на Паневритмията.Ако докажем и по научен път нейното огромно значение за по-доброто здраве и физическо самочувствие на всеки ,който я практикува,може би много повече хора ще започнат да я играят и така ще изпълним една от задачите ,поставена ни от Учителя.А и ще направим едно голямо Добро за България. Затова нека всеки,който има възможност ,да се опита да помогне.Петдесет човека не са толкова много.

Както се казва -при нас пак е весело.Та нали повечето хора /и от София,и от други градове/ са свободни в събота и в неделя.Ако беше една частна фирма и бързаше да свърши работата,за която е наета,нямаше да има празнични дни и почивки.

Поздрави на всички по случай светочния вегетариански ден! Но той е и на тези ,които обичат да се усмихват.Така че....усмихвайте се повече!

Искрени поздравления и от мен за тези ,които '''хванаха вълната'' ! Братският център е готов.Дано стане и мощен център за интензивен духовен живот !

Навярно има някакъв положителен ефект от коплексните действия /от молитви до...критики/ в нета и извън него.Искрено се надявам да има повече помагащи. Много се радвам ,когато някаква положителна идея се реализира професионално.Ако има нужда от професионално озеленяване,вече има кандидат да направи проект /без заплащане за труда му/. Изводът е ,че Духът се опитва да ни води ,но ние понякога се дърпаме.

Понякога имаме самочувствието ,че живеем задружно и духовно.И че вършим работа след работа за цялото....А всъщност това са си само наши ''пожелания'''.Достатъчно е да видите как се строи една къща на село и колко хора помагат на строежа ...Жалко е, че не можем да бъдем като тях. Естествено някои хора са много бедни, други са далеч от София ,трети са болни...Тях не ги упреквам.Защото имам и трите пречки.Но да живееш в София и да не отидеш поне веднъж да помогнеш, когато нямаш никакви проблеми ,това означава само едно -че си твърде далеч от живота за цялото и от идеите на Учителя.Въпреки лагерите на Рила и многото изиграни паневритмии. Аз не съм изненадан от многото работа ,която е останала за вършене.Имаме ''светлия пример'' на салона в Арбанаси,който се построи за няколко години. Дано се намерят хора ,които да помогнат в Братския център през следващите дни ! Поне положителни мисли можем да отправяме безплатно и без да ходим в София. А на тези ,които отново ще решат, че твърде много критикувам, ще им припомня ,че още в Антична Гърция е казано,че най-мила е Истината.Бих добавил и че тя ще ни направи свободни/ мисълта не е моя/. Май заради забраната '''Не критикувай!'' забравихме да изричаме Истината.А тя е много проста -има много хора за братски трапези и разговори и малко-за братска работа.Няма значение къде-на полето ,в Братските центрове или сайтове.Ако някои не вярва, мога да му дам много,много примери.

Мисля,че информация за инициативата има достатъчно.И тук ,и в www.bratstvoto.net /почти веднага се присъединихме/,и в социалната мрежа фейсбук.Няма значение кой къде е прочел. Сега остава,който може и има желание -да помогне.Това, че казвам някои истини за братския живот в София ,не означава ,че не оценявам положително работата на доста софиянци /повечето от тях са '''постоянно присъствие'' на подобни инициативи/ и на приятели от други части на страната.

Подкрепям инициативата на Донка.Нека който има възможности /като умения,време и пребиваване в София/ и желание -да помогне. Нали затова сме Братство.Но това не ми пречи да си задавам въпроси ,свързани с броя на софиянците в лагера на Рила /една година бяха около 300 / и за тези ,които усърдно помагат и на Мястото на Учителя ,и сега -за Братския център.А може би някои,които не се появяват в Центъра,са заети с шиенето на новите си дрехи за присъствието си на откриването му.И нашите отношения са май като тези между животните в някои народни приказки. Ако наистина има желание,поне непрофесионалната работа може да се свърши доста бързо.

БЛАГОДАРЯ! ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН НА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ ! ПОВЕЧЕ МЪДРОСТ, КОРЕКТНОСТ И ДУХОВНА СВЕТЛИНА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ !

Мястото на Учителя е изключително важно за мен .Там понякога си правя равносметка както за успехите ,така за неуспехите.Там е моята църква и идеалното място за разговори с Бога и Учителя.Едно от любимите ми занимания е и да храня гълъбите с жито /хранят се извън алеите ,за да не мърсят/. Много съм благодарен на братята и сестрите ,които се грижат за него.Но не съм съгласен с желанието на някои от тях пътеките да бъдат асфалтирани ,за да няма трева по тях/между паветата/.Така,според мен,това място ще загуби част от Духа си и природата ще се отдалечи от него.Не мисля ,че е нормално при толкова софиянци в лагера на Рила ,да няма няколко човека ,които да се грижат по пътеките да няма трева.Ако живея в София ,аз с удоволствие бих помагал поне няколко дни в годината. Понякога хората от други населени места по-трудно се ориентират за точното място.Затова съм се старал да давам някои конкретни указания ,които вече са посочени в темата.Показвал съм и това видео: http://www.youtube.c...player_embedded , тази карта: http://www.bratstvot...ils.php?album=9 и снимки. Извинявайте ,ако съм повторил нещо. Приятни мигове в този чудесен духовен оазис !

Мърчаево е едно село ,което сега е почти квартал на София/според последни данни с население от 3000 души/..Намира се по пътя София-Перник,на 17 км югозападно от София ,между Владая и Рударци.От и до селото пътува автобус 59. Преди 9.9 .1944 г.там е имало доста последователи на Учителя ,които са тръгвали в 24 часа и са изминавали цялото разстояние пеш,за да бъдат на беседите на своя любим духовен водач. Там сега има малък музей ,който е в една от къщите на един брат ,който е познавал много добре Учителя.Преди около 20 г аз и borislavil се срещнахме с него точно там,в музея / бяхме доста любопитни/.От него разбрахме и за някои негови духовни преживявания ,които са отвъд видимото за повечето от нас.Те доказват както за наличието на прераждане ,така и за много тясната връзка на Учител-Ученик ,когато последният има мисия.Този брат е вдигнат от смъртния одър ,за да си довърши работата на Земята. През последните години там се организира духовна среща/събор/.За предходните- не знам. Ето малко снимки от музея: http://www.bratstvot...ls.php?album=18 Eлф.радвам се ,че вкусовете ни съвпадат и снимките на един приятел се разпространяват в нета.Жалко ,че той не знае за някои от статиите. На мен ми остава утехата ,че той ме послуша и ги направи за всички нас.А кой знае....може би възрастната сестра стои там почти непрекъснато в една и съща поза.И някой друг може да е снимал.

Е,Учителят е препоръчвал учениците му да имат добра обща култура, да учат не само различни занаяти ,но и да се обучават в гимназии и университети. За разбирането на казаното от него от значение са както миналите ни животи,така и начинът, по който сме започнали да изучаваме Учението /от книги ,които съдържат основни теми и понятия или направо от беседите/.По тази тема вече имаше дискусия във форума. Днес част от последователите му са с духовен опит от йога ,четат източна философия,класическа философия,психология...И това им помага както да разбират по-добре духовните текстове на Учителя,така и да се научат да бъдат толерантни към духовните различия ,които понякога срещат в общуването си с околните.

Христо, никой няма намерение да те отказва да четеш беседите.Просто искам да ти посоча ,че е много по-важно да се извличат принципи,отколкото да се взираш почти във всяка дума.Защото езикът се развива,мисленето на хората също. Искам само да ти изясня механизма на създаване на беседите.Учителят е говорил ,а няколко стенографи записвали..Нямало компютри или записващи устройства като днес ,а са се ползвали знаци.Дори някои от стенографите са си имали и някои ''свои''знаци.След известно време бедедата се''дешифрилала.''Създава се текст ,който трябва да бъде издаден /в книга/.Той не е винаги достатъчно издържан от гледна точка на съвременните изисквания /словоред,,думи/.Естествено/с малки изключения/, всеки издател се стреми да се придържа максимално до оригинала /казаното от Учителя/.Затова и корекциите не са толкова много.Поне ''духът''на изреченията е запазен.Имаше и някакъв опит да се издаде това ,което е ''дещифрирано'' без редакторска намеса ,но не се прие добре от съвременния читател. Съпоставяй беседите и написаното в тях.Но не толкова като форма..Понякога наистина има формално противоречие.Но явно то е било продиктувано от някакво развитие ,което ние не сме забелязали.А друг път просто -не можем да се пренесем в тази епоха. Един класически пример ,който вълнува повечето хора ,е за женитбата.Ако търсиш чисто формалния отговор като категорично Да или НЕ,би се объркал и не би го открил.

Изследването е за пиенето на горещ чай в Англия.Горещата води прави малки ранички в гърлото.То става по-нежно и уязвимо.И затова много по-често се образуват ракови образования.Който както иска да си го тълкува .Някой могат да решат ,че е от комбинацията с чая. Но медицинска истина е,че горещата вода не влияе добре на ларинкса .И всеки начинаещ зъболекар ще ви каже ,че спомага за заболявания на зъбите. Естествено ,всеки може да си продължи да я пие .Не искам да уча никого.Само споделям аргументирано мнение. А за текстовете...вярвам на тези ,които са проверени от Учителя.А те не са много.Затова се опитвам да следвам проверени принципи и идеи . Не харесвам ''престрелките'' и ''замерванията'' с цитати от книги ,издадени след 1989 г.Имах ''удоволствието''да видя текст на неиздадени беседи.

А според мен не трябва да се пие вряла вода.Май тук се е получило като с шегата с шесте лъжички захар в чая /Попитали веднъж Учителя с колко лъжици захар трябва да се пие чая и той се пошегувал ,казвайки шест.Тогава всички си сложили шест./.Той никога не е бил привърженик на крайностите/Като пример мога да посоча неговото отрицателно мнение за редуването на обливания със студена и много топла вода / Текстовете на лекциитв са ''дешифрирани'' след като беседата е минала /понякога след повече от десет години/..И понякога са пропуснати обясненията.А и българинът е по крайностите/''силно люби и мрази''/.Затова е склонен към '''крайни'' действия и прилагане.Няма как човек с духовни знания и медицинско образование да е препоръчал нещо ,което може да доведе до рак на гърлото / Вероятността е поне пет пъти по-голяма според последните медицински изследвания/.Голям проблем може да бъде и за хора,на които им се налага много често да говорят/усложнения на фарингити,ларингити/ Моите знания за пиенето на т.н. ''гореща вода '' са следните; -Не се преварява ,а се ''дебне'' и маха след третото ''избълбукване''/принцип ,който някои ползват и при варенето на кафе/.Така не се ''разбива''' , '''разиграва'' и разширява/ много/ естествената вътрешна структура на водата. - Изчаква се да изтине до температурата на тялото или поне около нея /36- 37 гр/. - Пие се на малки глътки.За предпочитане е да има кратко задържане в устната кухина .Опитваме се да ''затоплим ''небцето.Още по-добре е ,ако можем да се концентрираме в тази област /там е вход за духовно хранене/. Не ангажирам никого с мнението си.Всеки има право на мнение и приложение.

Идеал е наистина добър пример в някои отношения /обща работа,занимания с музика,психология/.За съжаление прагматичността на Западния свят и там оказва влияние.И отношението към парите е малко по-различно от нашата представа за духовност.Но да се живее заедно не е много лесно.Особено на места с много по-ярко изразен индивидуализъм. Затова нека не идеализираме ИДЕАЛ ,а просто да се поучим от положителното ,което е постигнато там.

E,май съм запознат с разрешението.Днес работихме за него.Радвам се ,че най-вероятно утре да нямате проблеми с предвижването. Но по мое скромно мнение организаторите трябва да предоставят някаква основна информация за предвижването от автогарата ,гарата...А и има сателитни карти.Някога се криехме/ по времето на социализма/.Но сега времето е друго. И за Мадарския събор, и за някои други братски срещи, домакините се бяха постарали малко повече. Естествено,не е проблем да се обадим на посочения GSM,но така ще ангажираме твърде много само един човек.

Може би ще намерите нужната информация за автобусите от автогарата във Варна тук ; http://gtvarna.free.bg/liniq1.htm .Макар че ,според мен ,тя не е една и трябва да знаете къде точно е крайната спирка на автобуса ,с който ще пристигнете в града.За нея лесно можете да проверите тук : http://www.avtogari.info .Основната автогара е една -Варна ,но има и Младост,Автоекспрес..Най-добре е да питате някой варненец.

Да,с Borislavil лесно и весело се играе. Преди повече от 20 години бяхме по-срамежливи и играехме двамата. По-точно-учехме се да играем. Поздрави на всички ,които са играли и преживяли хармонични Паневритмии по време на Лятната духовната школа 2010 г.! А и не само там.

Радвам се ,че Borislavil e запазил бодрия си дух и стила на писане'' драги ми Смехурко''.Наистина доста хора някога бяха добре покрай мен .И не само заради спалните чували ,които носех...Мога да припомня как някои си хапнаха ''състезателно'' три килограма кашкавал за три дни.И то изнесен от мен/ с големи мъки/ в лагера край Чистотата.Или как ''зареждаха'' братската трапеза с....кроасани.Не съм още''пенсионер'',защото бях в лагера през 2009 г. /въпреки здравословните рискове/.А ти ,Борка ,къде беше през тази година? След като направих малък ''скок'' в миналото ,бих искал да поставя два важни проблема за пребиваването на Рила. Първият е за огромното количество товар,който някои носят на гърба си.Понякога наистина искаме да бъдем готови за различни обстоятелства.Но това може да стане причина за различни травми.И на гръбнака,и на коленете.И да забравим/ по здравословни причини/ за Рила.Учителят съветва да бъдем разумни.А част от нас не са.Такъв бях и аз.Познавам и такива приятели.Вече има и по-леки екипировки,палатки...Готви се и в кухнята.Не е необходимо да се запасявате като за месечна обсада.Пазете здравето си! Ако се разболеете ,това ще засегне не само вас ,но и близките ви. Вторият основен проблем е за летателните апарати,които прелитат над Паневритмията.Миналата година въртолет ,а тази -самолет. Макар по различно време/като дни/. А това не само пречи на играта на Паневритмия ,но и носи риск за играещите /от ''кацане'' върху тях/.И тази година самолетът е заснет.Но какво от това? Ще продължим ли да бъдем прекалено толерантни? Не ни ли защитава Законът за вероизповеданията? Нали трябва да можем да извършваме духовните си практики свободно и без притеснения? Нали се изискват разрешения за летене над определена територия? Не можем ли да изискаме от отговарящата за това агенция забрана за прелитане над местата ,където се играе паневритмия/ за периода от 1 до 22 август/ ? Аз не знам дали някога ще се кача в лагера.Но за тези ,които го правят ,е необходимо да се създадат достатъчно добри условия за духовна работа.Все пак това е духовна школа ,а не пътуващ ''планински'' цирк.

Нямах достъп до интернет доста дни и не можах да отговоря по-подробно за предназначението на чувалите ,които можете да ползвате ,когато товарите раниците си на конете. Преди повече от 15 години видях това '''приспособление''.Тогава основният маршрут беше х.Вада - Седемте рилски езера. И го споделих/ след години/ в нета. Разбира се ,че чувалите не са задължителни.Но са средство да си спестите някои неприятности.Макар че по маршрута х.Пионерска-Седемте рилски езера има по-малко клекове, при движението на конете покрай тях ,понякога раниците се закачат и се късат, а ако са тип ''самар''/останаха малко/-изкривяват. В голяма степен такова закачване много по-трудно може да се случи ,ако си вземете един голям чувал от захар, брашно /50 кг./ ...Естествено, трябва първо добре да го изперете.Преди да тръгнете ,пробвайте дали можете да ''облечете ''раницата си с него./зависи колко е голяма и пълна/ Започнете от ''върха''/най-високата точка на раницата/ .Отворът на чувала трябва да стигне до ''дъното'' на раницата.За да бъде ''обличането '' по -трайно и сигурно ,по-добре е да зашиете горната част на чувала /заедно с раницата в него/.Затова трябва да си носите голяма игла и здрав и по-дебел конец. Ще е добре ,ако напишете на чувала някакъв знак или име ,за да откриете раницата си по-бързо,ако е сред друг багаж /при разтоварването/ .

Полицията е задължена поне да минава покрай лагера.Все пак в него има различни хора и нека не се заблуждаваме -понякога се срещат и такива, които не са за това място.Но все още няма изградена ефективна система за допуск до лагера.Има много спорове,идеи,но....Някои братски групи си правят списъци и раздават нещо като пропуски.Но до този момент никой не ми е искал такъв ''документ'' при регистрацията./А личната карта се показва само ако има проблем, свързан с полицията/. Въжета наистина има ,но те очертават границите на лагера и от там -голяма част от от отговорностите ни по отношение на природата/районът се почиства след събора/. Не подценявайте екипировката си.Особено ,ако имате с вас дете.Аз имам доста голям опит на Рила /и на студ,и на пек, и в големи дъждове и ветрове/.Истината е ,че има хора ,които си навредиха на здравето ,заради несъобразяване с условията/вкл.и аз/.И Учителят е казал ,че трябва да се съобразяваме със силите си.Зависи много и от натринираността на конкретния човек.Засега не се очакват много ''неприятни ''дни.Но кой знае? А по-горен пост съм дал линкове и за вида палатка ,и за обувки ,и за спални чували.,,,Вече има достатъчно добри фирми за екипировка и в България.Но не бих искал да правя явна реклама.

Преди няколко дни приключи по-голямата част от работата на работната група в лагера край Седемте рилски езера.За жалост, времето на Рила е било доста дъждовно.Дори е имало и градушка.Пострадали са палатки /скъсани са/. Затова не подценявайте планината.Препоръчвам ви да си вземете от по-дебелите найлони /за оранжерии/ или някакво покривало за палатките си.Добре би било да ползвате и еластични връзки за закрепване им /разпъването им/. Понякога те предпазват от скъсване /при силен вятър/. Бъдете готови и за големите братски трапези по време на празничните дни на 19,20 и 21 август.Носете си постелки за сядане и за слагане на храната.Не забравяйте вода и прибори.Заделете и част от храната ,която носите за лагеруването, за тези много ценни за Братството дни. За да не се чуствате малко неудобно.Макар че всички са поканени и никой не е останал гладен.