Сев

Максим, благодаря за споделенето! Да се представя и аз. На 24 години съм. От една година ме е подгонила музата да се занимавам с духовното си израстване така да се каже. Това ще рече чета постоянно книги на най различни езотерични теми и колкото повече чета толкова повече ми се чете. Немога да кажа, че имам велики прозрения. Някой ден може би Напоследък ме е обзело огромното желание да медитирам и затова вдигам такъв шум около това. Иначе опитвам се да въведа положителни промени в живота си - йога, вегетарианско хранене (в случая по-малко месо), опитвам се да променя начина по който възприемам хората. Искам да се науча да забелязвам повече положителните им качества. Послените месеци работя и над емоциите си. Много търсих форум или група като цяло, където мога да намеря хора, които търсят истината като мен. Незнам как попаднах на този форум, ама нещо ме задържа и ме връщаше постоянно към него. И така в последствие се регистрирах. Много положителни хора срещам тук и много се радвам, за което. Продължавайте все така!!!

Аз съм регистрирана от 6 дена, но чета форума от 3 месеца. Затова смело мога да кажа, че не прибързвам с изводите А и щом съм се регистрирала в последствие във форума, определено съм оптимистка за това какво може да се постигне посредством общуването през Интернет, а и като цяло Като казах за споделяне на собствен опит нямах предвид становища изказани със собствени думи, а имах предвид повече неща от ежедневието. Например говорим за любов. Къде в ежедневието си сме я срещнали. Приказваме за хармония. Къде сме я изпитали и въобще изпитвали ли сме я някога или това е някакво абстрактно понятие. Ето за такива неща приказвам. Освен това държа да отбележа, че казах че има хора, които споделят опит. Просто според мен е много малко на фона на всички цитати. Някак си губи се връзката с действителността. Извинявам се пак ако съм засегнала някой с изказването си. Много усмивки на всички

Все от някъде си започнал нали? Важно е в началото някой да ти даде съвет, насока към която да се движиш. Вярно е, че всичко е много индивидуално, но когато си започнал да се занимаваш с медитация, надали си успявал веднага да постигнеш състояние, в което просто да Си. Затова питам, за началото. Всеки пътешествие е започнало с една стъпка. Моя въпрос беше каква е била първата стъпка?

Да, Буболече, и аз съм стигнала до този извод, колко е важно на децата, независимо от възрастта да се внушават положителни неща като по този начин се влияе индиректно върху начина, по който ще се възприемат когато пораснат. До колкото съм чела по въпроса възрастта от раждането до 3-4 годинки е най-важна, защото тогава се изгражда характера на детето. Някой хора твърдят, че това е възрастта до 7 години. Не зависимо от горната граница, дори детето да е на 15-16 пак трябва да се прилага положителното внушаване посредством думите. Това важи разбира се и за възрастен човек. в крайна сметка, хората се променят постоянно, така че всяко преживяване се отразява в даден етап от живота. Дано повече хора го осъзнаят!

За силата на думите съм се убеждавала стотици пъти сигурно. Стига човек да се загледа по внимателно в ежедневието си и ще го забележи. До скоро и аз не обръщах внимание, но напоследък съм станала по-чувствителна към въпроса. Най лесен пример е, когато някой каже че не изглеждаш добре. Тези думи са в състояние да разболеят човек особено ако в тях е вложена повече енергия. Майка ми е майстор по тези неща. Като ми каже понякога колко бледа и болна изглеждам и честно казано не след дълго започвам да се чувствам така. В такива моменти съм убедена, че думи с положителен заряд са в състояние и да излекуват човек. И това ми се е случвало. Бях много болна преди няколко години. Неможех да стана от леглото. Рядко боледувам, но този път беше много тежко. Едва успях да отида на лекар, а там ме посрещна тогавашната ми лична лекарка с думите: Я колко здрава изглеждаш. Това незнам тогава как го реши. Преполагам, защото кожата ми лесно се зачервява и тя е решила, че изглеждам румена, а оттам и здрава. Каза ми. че сигурно имам някаква настинка и не е голям проблем. Та след тези думи, в моето състояние настъпи огромно подобрение. Не веднага разбира се, но в рамките на няколко дена. Е да ама, не след дълго ми правиха кръвни изследвания и се оказа, че е трябвало отдавна да бъда в болница. Раминах се с болницата, понеже по мнението на няколко лекари вече съм се била почти излекувала. Така че незнам дали да благодаря на тогавашната си лекарка, но ми показа успешно колко са силни думите и особено силата на внушението, като последствие на това, което сме чули.

Честно да си кажа, с риск да предизвикам по бурни реакции и аз съм малко разочарована от форума. Струва ми с, че прекалено много се цитира от различни источници, а по малко се разсъждава върху цитираното. И другото, което ми прави впечатление е факта, че малко се споделя личен опит. Предимно се набляга върху мислите и постъпките на учители примерно, но къде остава личния опит. Тази мисъл ме наблегна след като бях пуснала една тема за медитацията. Е не се намери никой, който да сподели личен опит. В последствие докато се ровех из темите ми се проясни, че има хора, които практикуват медитация и все пак никой не се отзова да сподели нещо с цел да помогне на други търсещи. Та въпроса ми е защо така се получава? Извинявам се за малко мрачниа постинг на фона на другите, ама в момента точно са ме налегнали такива мисли.

На мен любимо сладко питие ми е бананов, ягодов и други видове шейк. Начина на приготвяне е доста лесен: мляко, плод и сладолед се пасират добре. Напоследък го правя и без сладолед. Пак е много вкусно Незнам дали това се брои за десертче, ама при мен върши работа ако ми се прияде нещо сладко.

Солено е да, но аз затова казах, че всеки организъм би приемал различно количество и ако се пие в подходящи дози е полезно. А за това, че ако се пие повече вреди, ами то като се замисля, всяко нещо като се пие в по-големи количества е вредно.

Много съм впечетлена от филма. Дори хора като мен, които нямат влечение към историята могат да го оценят. Направен е с много любов и желание, затова според мен има такъв ефект върху зрителя. Допада ми и начина на представяне на информацията. Много завладяващ филм!!! Прекланям се пред усилията на екипа, който го е създал. Надявам се да има повече филми като този.

Намерих и още един сайт по въпроса: http://www.zdravoslovno.com/Content_Vitamins.html

Напълно съм съгласна с Алиса и й благодаря за споделеното знание. Нека да пробваме да съберем повече информация за храните, които е добре да се похапват през различните сезони. Това, което аз знам е, че киселото зеле е много полезно да се поема през зимата. Богато е на витамин Ц. Може вместо самото зеле да се пие зелевата чорба. Незнам колко е препоръчителното количество на ден, но предполагам всеки организъм би приел различно количество според нуждите си. Пъпеша е също много добра храна за организма и е добре да се правят разпускащи дни през които се яде само пъпеш или само ябълки. Ако се хапва пъпеш не е добре да се приемат други храни, понеже той самия е тежка храна. За ябълките всеки си знае предполагам, че са малка аптечка. Киселото мляко си е за калции. Много по-добре се усвоява от организма отколкото прясното мляко и е добре да се приема всеки ден. На мен една кофичка ми идва много, но пак казвам всеки според нуждите си. Ще пробвам да намеря повече информация по въпроса. И аз в момента незнам много, но темата наистина си заслужава да се разнищи. Ето и един линк за повече информация: http://www.vegebg.org/materiali/guide/osno...veshtestva.html Лек ден и много усмивки

Хубва въпрос И аз мислех да го задам на всички във форума, само че бих го разширила като включа и душата. В случая с медитацията май е по правилно да се каже, че душата се стреми да се съедини с Висшия Аз. Този въпрос всъщност идва доста на време поне при мен, понеже тези дни се опитвах да си изясня точно какво е душата и какво е духа. Силвия, ще ми бъде интересно да прочета твоето мнение по въпроса.

Васил, мосля че това което си цитирал се касае повече за практики като ОИТ (Опитности Извън Тялото), а не за медитация. Тези дни усилено се занимавах със запознаване с възможно повече теория за медитацията и определено мисля, че Станимир е прав с мнението, което споделя, че духа не се отделя от тялото, а се стреми да се съедини с Висшия Аз. Благодаря за линк-а към Беседата

Донка, благодаря за милото посрещане. Мисля, че си права за бързането. Това е един вид състезаване само че със себе си. Досега не бях поглеждала от такъв ъгъл и наистина много ми помогна. Вече мисля, че знам източника на проблемите си. Благодаря много Добромир, мисля че не обясних добре какво имам предвид под положителна нагласа и за кои техники говоря. Прав си и съм напълно съгласна с теб, че има доста екстремни практики, които определено могат да имат отрицателен ефект върху не достатъчно опитни хора. Моята идея беше, че дори и за практики, които се знае че не са толкова опасни, пак се набляга повече отколкото трябва върху отрицателния ефект, който може да имат. Като пример мога да посоча медитирането. Доколкото съм чела материали по въпроса става ясно, че това е широко препоръчвана практика и въпреки всичко доста често и по форуми, а и не само се прокрадва идеята за опасностите зад тази практика. Последното, което четох беше, че по време на медитация може някой много лесно да заеме тялото ти, понеже духа се отделял. Това незнам доколко е вярно, но подобни твърдения оказват изключително негативно влияние върху съзнанието на медитиращ, особено ако няма опит. Ако част от мислите ти са насочени към страха, че като навлезеш в дълбока медитация има опасност някой да се вмъкне в тялото ти, то тогава се затруднява самата практика, а мислите може да привлекат наистина недоброжелатели. Затова и казах, че е по добре да се мисли по-позитивно що се отнася до практиките. Относно въпроса ти за по екстремните практики, според мен не са особено приложими в нашия живот. Ако преди години е била успешна практика, в която повтаряш една мантра цял ден, не мисля, че в днешно време е приложима и препоръчителна техника. Да не говоря за по екстремните йога пози. Когато започнах да се занимавам с йога, бях прочела в една книга, че ако стоиш по 3часа на ден на главата си, ще постигнеш просветление. Ами това според мен е строго противопоказно от медицинска гледна точка, особено ако човек има малко по-високо кръвно. А дори и да няма никакви проблеми, самото стоене на главата 3часа би затруднило притока на кръв из цялото тяло. В крайна сметка природата ни е създала да се движим на краката си, а не да стоим на главата си, така че според мен трябва да се спазват природните закони. А и баланса във всички практики е най-важен. Нали идеята е да постигнем баланс със себе си. Как бихме постигнали баланс, ако практиката, която ползваме предразполага към крайности. Бих искала да задам въпрос и към Станимир. Каква е разликата според теб между разум и интуиция? Разума не е ли тясно свързан с интуицията? Това може да се окаже обширна тема за обсъждане, така че може направо да го пуснем в нова тема, за да не разводняваме тази. Лек ден на всички. Благодаря ви за прекрасната дискусия. Дано всеки намери нещо за себе си! Много усмивки

Здравейте, Напоследък и аз съм се запалила по този въпрос. Имам голямо желание да пътешествам напред назад, но незнам защо има нещо в мен, което ме спира. Предполагам има известна доза страх, но и мисля, че не съм готова. Имам предвид все още нямам голям напредък с работата си върху емоционалното си тяло, както и ума ми не е прояснен. Та си мисля, не е ли най добре такива практики като ОИТ да се правят след като човек е по-наясно със себе си Когато е по-уравновесен е и може да контролира чувствата и мислите си. Някъде бях чела, че ако човек не е достатъчно пречистен емоционално, вероятността да попадне в долните нива на астрала е по-голяма. Не искам да приказвам така наизуст, понеже съм го чела отдавна и повтарям по памет, но ми се струва, че ако искаме излизането от тялото ни да е по-положително преживяване може би трябва да се изчака с опитите. Например самия Монро е започнал да излиза абсолютно естествено. Значи за него момента е бил правилен. Ами ако и за нас е така? Какво мислите? Трябва ли да се пробва с това или трябва човек да изчака? Лек ден и много усмивки

Намерих много интересни мнения в тази тема. Явно вълнува доста хора. Разбира се не всичко ми допада и подкрепям донякъде Мона с това, че не бива да се налага едно мнение за всички. Според мен всички ние сме твърде различни помежду си и поради това опасностите за всеки един от нас са строго индивидуални. За мен самата съм намерила две конкретни опасности. Едното е гордостта, защото много лесно се самоубеждавам колко повече знам от другите и как съм с една крачка пред тях, което не само спъва цялото ми развитие, ами и ме връща назад. Другата опасност е това, че прекалено много бързам. Искам всичко да постигна на момента, искам да пробвам всички възможни практики на куп както и да надмина възможностите си на момента. Знам, че това идва от егото ми, но също знам, че това са две конкретни пречки, върху които да работя. Друго, което забелязвам е свързано със самовнушението. Ако човек се чувства готов вътрешно за дадена практика, защо тя да е изключително рискована. Знам, винаги има риск, ама то всяко нещо, което правим има риск, не е ли така? Лошото е, че така си внушаваме страх от дадени практики, което според мен намалява положителния ефект и е главна причина за отрицателни последствия. Ако правим дадена практика с идеята, че е опасна, тя ще стане опасна. Ако имаме нагласата за положителен резултат, то той ще дойде. Както каза Донка, нека всеки да сподели за себе си каква опасност е намерил по пътя си. Лек ден и много усмивки

Тези дни прочетох една много полезна поне споед мен книга, в която се дават полезни съвети за начинаещи в медитацията. Хубавото е, че книгата съдържа малко на брой медитации, но добре обяснени, така че човек не може да се обърка откъде да започне. Заглавието е: "Въведение в медитацията" от Рой Юджиин Дейвис Може да си я намерите в izvorite.com Друга книга, която ми допадна е "Оранжевата книга" от Ошо. Там са описани доста методи за медитация, така че всеки може да намери нещо за себе си. Тази книга може да я намерите в spiralata.net. Надявам се да ви допаднат Весел ден и много усмивки

За медитацията Съвети и практики Здравейте, Първо искам да ви се представя. Регистрирах се вчера във форума, но чета и следя темите от доста време. Много се радвам, че ви има, понеже това е един от малкото форуми, в които откривам много неща, които ме вълнуват и в същото време темите са обсъждани в дълбочина и ме карат да се замислям върху въпросите от различни гледни точки. Аз се занимавам с йога от половин година, преди това практикувах петимата тибетци. Допадат ми асаните и идеята, която стои зад хатха йога, но нещо вътрешно ме влече да се захвана сериозно с медитация. Досега съм поизчела малко литература по въпроса, но ми се иска да мога да разбера повече от хора, които са практикували и практикуват. Основния въпрос, които в момента ме занимава е какви опасности може да възникнат с практикуването на медитация. Има ли някакви подготвителни практики преди да се започне сериозно с медитиране? Заминавам се и с йога нидра, което е предимно релаксиране и визуализиране. Предполагам това ще ми помогне и при медитирането, предимно от гледна точка на по лесно концентриране. Интересуваме и какви източници да ползвам. Доста съм объркана в момента. Има много литература по въпроса, но ми се иска да започна от най подходящата. Извинявам се предварително, че задавам толкова въпроси накуп. Разглеждах темите във форума и се надявам да не съм изпуснала някоя, която да покрива точно тези въпроси. Ако е така, ще съм благодарна да ми дадете линк-а, за да мога да прочета повече по въпроса. Благодаря ви много! Лек ден и много усмивки