Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mountain77

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от mountain77

  1. Много благодаря Буболече! И лекарката каза че може да направя житния режим без да навредя на бебчето което нося. Така че ще опитам пък дано издържа без кафе.Това най много ме притеснява. До скоро писане
  2. Благодаря Буболече!И аз така си мисля, но за всеки случай търся и мнението на по-знаещи от мен. И аз като повечето хора желая да родя и отгледам здрави и добри деца.
  3. Здравейте, отново! Искам да попитамнякой знае ли как ще се отрази житния режим на бременна жена, или на кърмачка? Благодаря предварително!
  4. Здравейте хора! Може ли да сменим темата?Погледнете какво хубаво време се е отворило навън! Някой спомня ли си за какво точно възникна цялата олелия в тази тема? Ще ми се да споделя с всъчки нещо което да породи приятни емоций във всички който четът, но не се сещам какво. Затова ето ви едно стихче: Сърце Туп-туп, туп-туп. Часовник отмерващ човешки живот. Туп-туп, туп-туп. Веднъж във раван, веднъж във галоп. Туп-туп, туп-туп. Посоката вярна през времето следва. Туп-туп, туп-туп. Целта си финална стремежно преследва. Туп-туп, туп-туп. В лава топено, калено във мраз. Туп-туп, туп-туп. С огън горено, браздено с елмаз. Туп-туп, туп-туп. дори да сгреши, назад не поглежда. Туп-туп, туп-туп. През радост и болка само ни превежда. Туп-туп, туп-туп. Туп-туп... Туп... ... --- Само да подчертая че не съм го писала аз. Намерих го в нета и ми хареса.
  5. Здравейте! Представям ви малко информация за едно от Е-тата.Смятам че ще я оцените.Това което пише по-долу е преведено от мои приятели от немски: Ето о друго мнение повъпроса за Е 621: За съжаление сега виждам че втората статия не е преведена до край, за което се извинявам. Да ви кажа честно аз съм съгласна с второто мнение.И се опитвам да избягвам продукти садържащи Е621, но ми е трудно защото не съм вегетарианка. Надявам се информацията да ви е от полза макар и не пълна.
  6. Не съм веща по въпроса но според мен повече от една чаша силно кафе на ден е вредно да се пие.Освен това съм усетила елемент на пристрастяване.Колкото повече пиеш толкова повече ти се пие, до момента в който не усетиш че имаш сърцебиене. Хора направо ви "завиждам" Бих искала и аз да мога без кафе, но за съжаление не мога без чаша кафе сутрин. Не знам защо сме превърнали пиенето на кафе в ритуал?! Щеше да е хубаво ако пиехме билов чай сутрин.
  7. Мечтая си за простички неща: за дом, семейство и деца! За слънчева градина във която да тича бодро детско "ято" Мечтая си за хубави неща за мир,любов,за светлина, спокойни да сме за света, за свойте братя подуша.
  8. Много благодаря! Така като чета информацията която сте подали започвам да си задавам въпроси.И като човек който винаги пита преди да действа отново ще задам няколко въпроса: Следващото новолуние при което луната се придвижва от Водолей към Рибби е на 17 февруари т.е. утре,може ли да започна житен режим от утре? Новолунието през март е на 19-ти но тогава не знам то кой в кой знак преминава луната.На 19-ти ли трябва да започна за по-добър резултат? 19-ти е понеделник и това ще допринесе за:"Ако Житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе си. Ще завърши в сряда - денят на Природата, с която човек трябва да се свърже. " От което имам нужда, но не знам дали правилно съм разбрала че житния режим през март се почва на новолуние. Хора извинявам се за глупавите си въпроси, но когато правя нещо искам да е изпипано и хубаво. Отново ви благодаря за подкрепата!
  9. Здравейте! На скоро разбрах от приятели, че през февруари се прави пречистваща житна диета.В търсене на повече информация по въпроса попаднах тук(в този форум).Много се радвам че има такова място където хора с близки интереси да обменят опит. Бих искала да попитам освен през февруари през кой друг месец може да се прави житната диета? Някъде прочетох че може да се прави и през март, но не знам дали е така и кога точно трябва да се започне за да е ефикасна и за душата, а не само за тялото? Моля за повече информация по въпроса.
  10. Здравейте всички!От скоро разглеждам форума и темите в него.Всички са много интересни.Сега искам и аз да се включа в дискусията за смъртта."Смъртта е занимание самотно!"-както е казал Рей Бредбъри. За смъртта всеки е мислил, и си е представял определени неща,но когато я срещне всичко се променя.Най- лошо е когато загубим близък човек, защото е лесно да мислим за собствената си смърт, но не знаем как да пуснем душите на близките си чието време е дошло. Може би е така защото не сме се научили да обичаме.Според мен ако човек открие Любовта в себе си(онази красивата, освобождаващата, ангелската Любов) ще спре да се страхува от смъртта, ще престане да вижда онази черната с косата на всеки ъгъл.Не знам дали сте анализирали поведението си при изпращане на близък в последния му път.Но картинката е интересна.Ще си позволя да ви разкажа нещо лично. Последното погребение на което бях беше през 1992 година или някъде по това време.Тогава съм била на тринадесет години, но гледах на нещата по особен начин.И аз като всички плаках, но не защото баба ми си е отишла от този свят а защото повече няма да видя усмивката и, няма да ни посрещне на коледа с домашна вита баница и тям подобни неща.С други думи беше ми тъжно не за баба ми като човек а за онова което ми е давала.Това го установих след години. На самото погребение не пожелах да се сбигувам с тленните останки.Роднините бяха шокирани от моето изказване:"Няма да целуна това тяло за сбогом, защото това не е моята баба!Баба ми е вече далече от тук." Тогава не осъзнавах какво точно казвам просто ми се изплъзна.Дойде ми отвътре както се казва.От този момент нататък започнах сериозно да мисля:"Защо съществува смъртта?Кой я е измислил?Мога ли да си тръгна от този свят когато реша?Какво ме спира да не го направя?" Напоследък си мисля и за това дали мога да оставя родителите си,когато имдойде времето да напуснат този свят? Ще имам ли сили да кажа: Прости, Прощавай, отвъд заминавай и там ще се срещнем когато е речено. Или въпреки всичко което знам и мисля за смъртта ще ги оплаквам така както те самите са оплаквали своите родители. АЗ лично съм готова за онзи момент в който ще усетя лекото потупване по лявото рамо и ще чуя в главата си:Хайде време е да дойдеш отвъд, тук вече няма какво да правиш.Тази форма не ти приляга.Ела да ти "ушием нова дреха". Без жал ще стана от тялото си и ще тръгна. Но това не значи че не ме е страх от смъртта. Страх ме е от смъртта на любимите хора, може би защото още не съм се научила да Обичам по правилния начин. Вие как мислите? Възможно ли е да изпратим любим човек отвъд с песни и танци(както е правилно)? Опа аз май малко се поувлякох.Та исках да кажа че за мен смъртта е необходимост път към живота, така както живота е път към смъртта.И тази последователност не е просто кръг по който се движим а спирала на човешкото израстване.Спирала на израстване на душата.Пътя по който се стига до отца.
×
×
  • Добави...