Венцислав_

Тъй де, тъй... И аз баш за туй говоря... За справка - емотките.

Аз си го открих миналата година и го изтърпях, втълпявайки си, че все пак формите са и психо-символи. Малко филми доизглеждам, особено ако са по-ненаситени (освен ако това не е съпреживяващата цел), като старичките, но явно, без да помня достатъчно конкретика, този ми е харесал. Има го в тракерите.

Еееее, как бе... Ето, колко ясно звучи - "висше преживяване"... И мен също не ме побират думите сега за да изразя отношението си. Добре, че има емотки...

Трудоемкото духовно развитие? Вярно, не съм се замислял - ако покопаеш достатъчно, може и да ти изскочи някой дух от дупката. И колко голяма връзка има това с небивалиците на Монро, които говорят просто за непознаване на човешката лична психика, колективното подсъзнание и взаимодействието помежду им. (на възприятията, горките, не им пречи да бъдат подобни, но не е необходимо и представянето на корените им да бъде толкова ограничено)

Всъщност, това се случва, но между родствени личности - най-често между майка и рожба, или пък с баща, понякога близнаци и т.н. И от определена гледна точка може да се определи като инкарнационна грешка. И е почти задължително, двете личности да са твърде слаби, а когато едната срещне края на своето конкретно земно съществуване, при другата се наблюдава енергизиране, понякога и чудодейни изцеления... Подобни аномалии се случват най-вече когато родител много бясно желае своето родителство. Тъй е пишело в някои книжки...

Земята не е шепа пръст, а и всички допълнителни финоматериални нейни придатъци (или предпоставки). Ако ще да се развихрим в най-фините и ментални сфери, нашите действия и особено резултатите, са единствено земепривързващи. Та нали сами сме определили интересите си - манипулация на земния астрал и издънката му - времевата плоскост. НЕпонятно ми е как някой може да нарича това безумие духовност, колкото и да е ясно, че той няма как да проумее тежестта и гъстотата на кармичните мрежи, с които по този начин безвъзвратно задушава онова крехкото нешице у него, което е единствено духовно. Всекиму по заслуги, ама първо - и вселената ни е подхвърлена по заслуги, второ - погледът ни се разпростира само до ъгъла. Понеже към него най-обичаме да си постиламе розички, ама понеже го правим поради егоцентризма си, зад ъгъла ни чака най-големия бодил. Е, ние не знаем. А тогава ще знаем още по-малко, понеже сами сме си избрали да растем в несъзнателност. Ако ни е грижа за Вселената, ще приемаме това, което тя реши да ни въздаде. Щото когато аз реша да оживя моята локалност тук, умират онези универсалности, които е трябвало наистина да ме оживяват. Мале, като започнем да сеем "духовност" от партерите си, особено пък с методи и техники, направо се изприщвам...

Едно от най-земепривързващите неща, красящо като корона главата на невъобразимо крайния егоцентизъм.

А няма ли разлика между самоосъждане и покаяние?

Определено не можем. Щом сме достатъчно сигурни да отсечем, че някой не е пожертвал нищо, то сме и достатъчно твърди, че да няма от коя цепнатинка да проникне обич в нас. А ако обичта е напъхване на нечий образ в рамките на собствените ни ограничености, то навярно е едно от най-вредните неща (за всички страни) в този свят.

Брей, колко съм бил назад с материала. А аз си мислих, че като питаш за Тихоплав, питаш за Тихоплав и като се интересуваш - се интересуваш. Кой да си спомни за общочовешкото лицемерие... ПП: Почти бях готов да ви пратя във "Виделина", където, доколкото си спомням, преди години с почуда открих, че нямат книгата на Шипов и им я дадох. С почуда, защото самите издатели бяха и сътрудници на библиотеката. Какво високомерие, значи, от моята страна... А специално за вас бях потърсил и точно как се казва въпросния академик, щото още тогава все го наричаш Широв (вероятно за да компенсирам тесногръдието си)...

Тихоплав направо бълват псевдо-физика на конвеер. Но ако специално тази книга ви е заинтригувала, то трябва да обърнете внимание и на "Торсионните полета" на самия Шипов.

Разбира се, че сетивата се развиват - нали се развива и нуждата ни от запълването им с беззначности. Тяхното семе е затъването на човека в материята, най-плътните области от която бяха утробата им. И не култивацията им може да възвърне част от изгубената ни финост, а само смъртта им. Залезът на зависисмостта ни от тях. И нека всеки, който самозаявява своята отправност - "на вътре" - прецени отношението между една подобна и рецепторите, които имат точно обратната и служат за изливане в тях на всичко външно. Реалност - не знам кое е. Но със сигурност това, което знам, е лична действителност. Последната явно представлява една ограниченост, неспособна да докосне универсалността на обективното всебитие. Знанието за мен е също вид сетивност и то - най-идентифицираща. А обратното на реалност е индивидуалност.

Видя и останалата част от поста на Инфи, предполагам... защото не е беззначна в отношението си към цитата. Тогава не бихме имали общение в разхвърляни мисли и чувства, а в усещане на нещо съвсем... Освен това, ставаше въпрос за възприемчивост, а не за пръскане... И освен това, малко "романтичност" (наивност) би ти отивала и на теб... И вероятно би спомогнала за съпреживяване на идеята и за онази чистота, което единствено би донесло разбиране. А телепатията в немалка степен е и естествен процес и в настоящото ни битие, но формите и на проявление са не толкова непосредствени. Със зъби, КрокоГена.

Това е един евентуален начин на естествено придобиване (възвръщане) на тази способност (колко ангажиращотвърда дума). Но от гледна точка на диалектичната ни мръсноастрална действителност, не е кой знае колко трудно, на базата на личната воля, подобна да се развие от всеки желаещ. Както всички останали фрагментарни култивации, така и тази се постига с определени упражнения и насоченост. Само че има две малки проблемчета, които по същество не се отличават толкова. Първо, чрез тази насоченост и според природата на психикита ни, е много лесно да дойде едно моментче, в което започваме да овеществяваме въображаемата си спосбност - все още въображаема, но овеществена за възприятията ни (сигурен съм, че си има думичка за това, но специалистите да се произнесат). Второ, дори и реално да се развие подобна възприемчивост, нейната субстанциалност е такава, че се свързва, изкривява и променя от личния астрал (понеже и тя си е астрал) и възприетото ще е винаги изкривено от приемащия. А именно той най-трудно би повярвал, че в тази в неговата допълнителна рецепторност няма и грам обективност, защото тя го прави поооо... егонадут. (не знам защо за повечето от нас това се измерва с реално повдигане на пръсти, докато вътрешноастралното и то, особено на по-фините и рафинирани нива, е безмерно опасно във всички посоки)

Просто сега трябва и другото изречение да прочетеш, че да разбереш за кой бог говориш.

Не само, че не са едно, ами направо са атнагонисти.

Че свободна ли е тогава?! Аз мисля, че въобще не разбираме какво означава, че "бог ни даде свободната воля" и последствията, които започнахме вече сами да си поемаме. А свободната воля на човека е проявление на Луциферчо. (по-точно Той Е свободната воля)

Посланието в скобите ми беше насочено към другите, а не към теб. Да се опитат по-ясно да разберат за какво говориш, защото от отговорите им видях, че си виждат техни неща. Стан, какво според теб е Юда? И какво би се случило с християнството, дори външното и догматично такова, ако Христос не бе разпнат и после възкръснал?

Хайде кажете, за добро или зло е тажи служба... Каналите, през които се изтичат нечистотиите от напреженията в дадена общност... Хората, които които я изпълняват (да са им здрави далака и черния дроб), се изявяват като материализатор на неблагородството, но в същото време чрез тях се прочиства същото от общия организъм... (мисля, че не се разбра добре за какво говори Bethedi)

Това всичко е все един вид издигане на кундалини. Само от условно различни неща предизвикано.

Друго издигане на кундалини няма. Но има издигане на друга кундалини, ако се образува етерен мост между левия и десния (женски и мъжки) канал на симпатиковата нервна система, а това става след едно пък спускане на онова, което би могло да се нарече Иисус в нас. Но за да попадне в човешката система първо е необходимо човек да е съзрял безплодността на цялата диалектика и да се е отказал от себе си. А нашето обсъждане тук на кундалини и възможностите, които ни предоставя, са категорично доказателство, че сме по другия, култивационен път. Иисусовият 40-дневен пост в пустинята е нещо невъзможно за нас, поне на този етап. Да не говорим за кръщението на Йордан, което е една от първите фази на пускането на Светлината в човека... Чак след това тя тръгва по пътя към плексус сакралис... Това е пътя на липсата на път. Това е посоката на безпосочната личност. Светлината не би повела никоя друга.

Всичките тези фокуси си имат и проекции върху главния мозък. Освен това, връзката с качеството на цялостното микрокосмично небе (старо) е в навитата кундалини. И както се смята, че когато тя тръгне нагоре освещава човека, всъщност го прави завинаги подвластен на миналото. Е, разбира се, подарява свръхфизични възможности, а повечето от нас търсят точно това, нали... И наистина, целият този небосвод от аурични фокуси, си е нещо като матрица и на физическия небосвод в света на явленията. Това се отнася особено много за момента на раждане. Нали за това астрологията е... хайде, наука да бъде - за външно поопознаване на даденостите във Висшия аз. Това, разбира се, не е много полезно за онези, които наистина търсят освобождение от земните си окови, но...

Но това са различни неща. Това са местоимения за заместване на различни части от изречението.

Мисля, че целта на темата не е била да предизвика подобно напрежение, но вероятно е несъобразена с евентуалните реакции. Но, както и да го гледаме, всеки тук говори за собствените си възприятия, затова някак не и отива обявената и "принципност". Аз първо исках някой да ми отговори за "сърдце", просто защото ми стана интересно. И споделям мнението на всички, които досега са се изказали, независимо от позицията им, но не виждам повод да съм така твърд в някоя конкретна позиция. Не е задължително тя да изключва другите. Всичко зависи само от личностните ни нагласи и май, както обвиняваме темата в нетолерантност, така самите ние я проявяваме към нея. Просто е добре да се разгледат малко по-общо възможните психични отражения и да се вземе решение за насоката или наличието на темата, без някой от нещо да се засяга, защото всички сме ограничени в собствения си поглед, а изходът ще е за "общото благо". Би могла малко да се попромени и насочи... Примерно, на мен не ми прави добро впечатление забраната за писане от неспециалисти в психотеми, но можете да направите нещо като специализиран съветник... Давам само подтик за размисъл, а не конкретно предложение. Щом самата тема е с толкова ръбове, нека ние сме по нежни...

Терминът "Втора смърт" се среща само в "Откровение" - процесът на заместване на старите небе (висш аз) и земя (личност) с нови. Там е казано, че всички ще бъдат засегнати от втората смърт, но не и този, който победи (в процеса). Откровение 20:6 "Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години"