Рассвет

Иван Николов *** Между три милиарда единствено тебе избирам и соча, и те вземам до свойто сърце, и ти казвам: „Бъди!” За да носиш до сетния дъх, до нагробната плоча, половината мои победи и мои беди. Изповядвам ти шепотом дума една премълчана, подарявам ти няколко трайни и прости неща: място в моите сънища, белег от моята рана, лъкатушна пътечка до моята пътна врата. Ето хляб, ето сол върху грубата дървена маса, ето стол срещу стол… Ритуалната хапка вземи: споделения хляб, споделената болка – това са наша вяра и клетва, че няма да бъдем сами! В каменисти години навлизаме рамо до рамо, затова пожелай си и ти като мене веднъж само въздуха чист да стои помежду ни и само да замрежва очите ни блясък на слънце и дъжд. Своите скъдни богатства в краката ти сам ще положа, най-високия ранг ще ти дам, най-достойния чин… Милосърден бъди, не лишавай живота ми, боже, от насъщния хляб и насъщната дружба. Амин! *** В средата на живота, в житейски безпорядък, сред Тракия замръквам. И хлябът ми е сладък. И камъкът е топъл, пръстта е ароматна, а гроздовете – сини, а ябълката – златна. И царевично зърно просветва лъчезарно… А Тракия какво е? Река и хълм, навярно. В косата на косача и в сърпа на жътваря старинната извивка на меча се повтаря. И памет в друга памет живее легендарно… А Тракия какво е? Река и хълм навярно. И вчерашна, и днешна – завинаги такава: река тече – изтича, и хълм стои – остава. Иван Николов – поезия, проза, преводи (Електронно списание «Литературен Свят»)

Мили приятели! Благодаря! Хубав ден на всички! Бъдете благословени!

" – Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? – Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. – Учителю, – попитах аз – хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? – Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене. Брат Христо попита: – Ангелите правят ли упражнения, Учителю? – Когато ангелите запеят, създават се нови светове, раждат се нови души, цъфтят нови цветенца, раждат се светли мисли, чувства и благородни подтици в хората. Когато ангелите запеят, създават се нови вселени, нови слънца. – Дирижира ли ги някой Учителю? – Не, те нямат нужда от диригенти, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония. В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без диригенти. – Учителю, защо съществуват различни школи по пеене? – Колкото професори, толкова и школи има – добави брат Христо. – Има само една съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа. В нея следват малките птички песнопойци. Аз ще те науча и ти ще покажеш на другите новото ангелско пеене. С много свирене, с много пеене нищо не се постига. То е механическо пеене и свирене. Не, ти ще отидеш вечер като заспиш в това Божествено училище и докато тялото ти почива, ти цялата вечер ще пееш и ще се учиш по новите методи и като се върнеш в тялото си сутринта, като птичките ти ще чуруликаш по нов начин. – Учителю, – казах аз – моля Ви, помогнете ми да вляза в Рая и никога да не изляза из него! – Учителят се разсмя: – Ти пей, по-малко говори! Все пей и няма да излезеш из Рая, в който се намираш сега." ... "Сега само чрез музиката човечеството ще влезе в Рая. Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето." "Все пей и няма да излезеш из Рая" (Цветана-Лиляна Табакова "Съзвучия от бъдещето")

Скоро получих чудесен подарък – книги на български език – от приятели в Хасково. В их числе: беседы Учителя Петра Дынова, сборник песен, книга о Паневритмии, сборник молитв и формул, сборники стихотворений замечательного поэта Ивана Маринова и многое другое... Благодаря от сърце на Донка и всички приятели! Благословен и светъл да е денят ви, приятели!

Книга "Учитель говорит" Издательство "Гриф и Ко", 1999 г. ISBN 5-8125-0037-1 Стр. 52-59 ( "Правда") "Правда" "Правда" (на български език) "Учителят говори"

Правда От Учителят говори

Книга "Учитель говорит" Издательство: Гриф и Ко, 1999 г. ISBN 5-8125-0037-1 Стр. 72-87 ("Человек") "Человек" "Учителят говори" (за теглене)

Злинчо, благодаря от сърце!

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 320-324 («Евангелие музыки – Любовь») "Мисли върху музиката"

Первый раз слова Учителя Петра Дынова о мучении, труде и работе я встретила в книге "Учитель" (составители д-р Мефодий Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов). Это было в 2001 г. и моя профессиональная деятельность уже давно не приносила мне никакого удовлетворения. Я понимала, что причиной отсутствия радости от выполняемых служебных обязанностей является осознание факта отсутствие смысла в производственной деятельности, не имеющей отношения к созиданию и общечеловеческим ценностям. Результатом постоянных мыслей об отсутствии возможности вложить душу в выполняемые служебные обязанности стали сложные психологические состояния. И вот я открываю книгу «Учитель» и нахожу в ней подтверждение своим размышлениям о необходимости новых форм труда: Книга "Учитель" (стр. 375-377) Часть 5 "Жизнь ради целого" (Раздел "Новое направление в труде" – "Активность и проявление души"). На български език: "Ново направление на труда. Активност и проява на душата" Эти написанные учениками Учителя Петра Дынова слова стали для меня источником душевных сил и опорой в тот сложный жизненный период. Вдохновляющие слова книги "Учитель" помогают мне и сейчас.

Честит Рожден Ден, Иво! Благодаря за Порталът – чудесен източник на радост и вдъхновение!

Эмили Дикинсон Если сердцу – хоть одному – Не позволю разбиться – Я не напрасно жила! Если ношу на плечи приму – Чтобы кто-нибудь мог распрямиться – Боль – хоть одну – уйму – Одной обмирающей птице Верну частицу тепла – Я не напрасно жила! *** Сквозь Школу Мрака – Школу Праха – Сперва пройти – Чтоб облачиться в блеск атласный – И расцвести – Чтоб Лилией среди долины – Царить – звеня – Забыв тяжелый запах глины В сиянье дня – *** Судьба ударила – не сник он, Сбивала с ног – он устоял, Насквозь пронзала Вертелами – Он мук своих не выдавал, Лишив Награды, уязвила – В глаза он молча глянул ей. Тогда она, вздохнув устало, Признала – Человек пред ней. *** Есть одиночество иное – Удел немногих из людей. Его не Случай порождает И не отсутствие друзей, А высота парящей Мысли И плаванье не на мели – Чтоб сосчитать Богатства эти, Не хватит чисел на Земле. *** Так шла я от Черты к Черте Вприкидку, как слепой, Я Звезды слышала у лба – И Хляби под стопой. Я понимала – новый Шаг Последний мой – и тут Далась мне Поступь – пусть ее Познаньем назовут. *** Това е писмото ми до света, който не ми е писал – простите новини от Природата - с техния нежен смисъл. Не знам за кого е предназначен - не ще му видя ръцете. Но от любов към нея, приятели, с лошо не ме съдете. *** Научихме любовта добре – буквите – думите – първа глава от книгата – и откровението – сякаш пресъхна подир това. И тогава всеки от нас – видя във другите очи – светло незнание на дете – детско незнание – да личи. Което единият не бе разбрал – искаше на другият да обясни. Уви! Голяма е мъдростта – и истината – с много страни! Википедия Уикипедия Американская поэзия в русских переводах - Эмили Дикинсон Емили Дикинсън. Стихове Стихотворения Эмили Дикинсон в «Журнальном зале» Избранные стихотворения Стихотворения

"Влияние музыки" "Влияние на музиката"

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 266-270, 319-320 ("Музыка в природе", "Мысли о музыке") "Музиката в Природата" "Мисли върху музиката"

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 26-31 («Музыка – путь постижений») "Музиката – път на постижения"

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 274-280 ("Мучение, труд и работа") "Мъчение, труд и работа"

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 298 – 301 («Человек шестой расы») "Човекът на шестата раса"

Мария-София, благодаря от сърце! "…Мы встретимся у источника жизни, открытого и свободного. Будущие поколения смогут им пользоваться. Много интересного ждет вас впереди, но и тяжкие испытания тоже. Будьте всегда тверды в своей вере и терпимы к делам друг друга. Это сейчас самое важное. Вы все разные, и каждый идет в своем направлении, считая его самым правильным и делая свою работу. Так и должно быть, потому что в конце концов нити всех дорог сбегаются в одну, большую дорогу. … Ничего не бойтесь, не испытывайте страха, не бегите от жизни. Это лучшее, что может быть. До встречи. Обнимаю. Смерти нет, есть лишь изменение жизненных ситуаций. Любите друг друга, живущие!" Эти строки из прощального письма Луулы Виилма являются для меня источником душевных сил и вдохновения.