Рассвет

Сайт "Персо-таджикская литература" http://www.sattor.co...sian/index.html (На сайте представлен сборник «Родник жемчужин. Персидско-таджикская классическая поэзия», а также страницы, посвященные Рудаки, Омару Хайяму, Джалаладдину Руми, Хафизу ...)

Лъчезарна, мила, и аз ти благодаря! В. Борисов-Мусатов. Осенняя песнь (1905) Вера Звягинцева Балкон осенью памяти Виктора Борисова-Мусатова …Кто-то дверь незакрытой оставил, И задержанный, жалобный стон Неоплаканной тихой печали Замер глухо у старых колонн. Вспоминают застывшие клёны Всё забытое в знойные дни – Прошлой осенью тихие стоны Неразрывной осенней любви. И, не выдав тревожной печали, Тихо падают листья с перил… Кто-то дверь незакрытой оставил, Кто-то сердце здесь с осенью слил. Стихотворения В. Звягинцевой

Виктор Эльпидифорович Борисов-Мусатов в детском возрасте получил серьезную травму спины, но это не помешало ему стать художником, лирические произведения которого наполнены ощущением красоты и нежности. Весна (1901) Водоём (1902) Колокольчики (1903) Волшебный мир В.Э. Борисова-Мусатова (Сайт «Победившие судьбу») Краткая биография и картины: (1), (2) Картины:

Марина Ивановна Цветаева *** Мне нравится, что вы больны не мной, Мне нравится, что я больна не вами, Что никогда тяжелый шар земной Не уплывет под нашими ногами. Мне нравится, что можно быть смешной – Распущенной – и не играть словами, И не краснеть удушливой волной, Слегка соприкоснувшись рукавами. Мне нравится еще, что вы при мне Спокойно обнимаете другую, Не прочите мне в адовом огне Гореть за то, что я не вас целую. Что имя нежное мое, мой нежный, не Упоминаете ни днем, ни ночью – всуе... Что никогда в церковной тишине Не пропоют над нами: аллилуйя! Спасибо вам и сердцем и рукой За то, что вы меня – не зная сами! – Так любите: за мой ночной покой, За редкость встреч закатными часами, За наши не-гулянья под луной, За солнце, не у нас над головами,– За то, что вы больны – увы! – не мной, За то, что я больна – увы! – не вами! Добре е, че скърбите не за мен, че не за вас кръвта ми се вълнува и че светът едва ли някой ден под наште леки стъпки ще отплува. Добре е, че в разпътен час дори не казах дума грешна и лукава, че тънък руменец не ме гори, когато леко ви допра с ръкава. Добре е, че с безпаметни слова в прегръдките ви друга, друга пада и друг целувам аз, но за това не ме проклинате да тлея в ада. Че мойто нежно име в ни една безпътица не споменахте всуе… Че никога в църковна тишина над нас не ще запеят „Алилуя”! Благодаря ви, че не бяхте лош, че досега таите отклик верен на всеки зов: за моя сън в среднощ, за редките ни срещи в час вечерен, за неразходки в лунен здрач стаен, за слънцето, което косо плува, и че – уви! – скърбите не за мен и не за вас кръвта ми се вълнува. Превод: Иван Николов *** Русской ржи от меня поклон, Полю, где баба застится… Друг! Дожди за моим окном, Беды и блажи на сердце… Ты в погудке дождей и бед – То ж, что Гомер в гекзаметре. Дай мне руку – на весь тот свет! Здесь мои – обе заняты. 7 мая 1925 Ням поклон пред руската ръж и пред нивата с руска селянка. Друже мой! Зад прозореца – дъжд, а в сърцето – беда неразсеяна. Ти си цял в дъждове и беди, както Омир е цял – в хекзаметъра. Дай ръка – и с мен пребъди! Виждаш мойте ръце: заети са. Превод: Иван Николов Стихотворения Марины Цветаевой (поэтическая библиотека «Стихия») Иван Николов – поезия, проза, преводи (Електронно списание «Литературен Свят») Сродни души. Марина Цветаева в превод на Иван Николов

Скрито богатство

"Скрытое богатство" "Скрито богатство"

"Чистосердечные" "Чистосърдечните"

"Устойчивые связи" ("Опорные точки жизни") "Устойчиви връзки" ("Опорни точки на живота") "Реальности в жизни" "Реалности в живота"

"Добрая жизнь" ("Опорные точки жизни") "Добрият живот" ("Опорни точки на живота")

И още Феликс Менделсон Бартолди:

Илья Ефимович Репин – выдающийся русский художник, с его творчеством связаны высшие достижения русской реалистической живописи. Садко (1876 г.) Воскрешение дочери Иаира (1871 г.) Википедия Уикипедия Сайты, посвященные И.Е. Репину: (1), (2) Картины И.Е. Репина в «Энциклопедии искусства» Картины И.Е. Репина на Российском общеобразовательном Портале Картины И.Е. Репина в «Русском музее» (виртуальный филиал) "Садко" (Википедия) http://www.youtube.com/watch?v=ZIokTo1kAt0

Книга "Источник Добра" Издательство: Рила, 2003 г., ISBN 5-8125-0333-8 Стр. 123 - 125 ("Поэзия") "Изворът на Доброто"

В правда, истина и святост Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София

Иван Николов *** Между три милиарда единствено тебе избирам и соча, и те вземам до свойто сърце, и ти казвам: „Бъди!” За да носиш до сетния дъх, до нагробната плоча, половината мои победи и мои беди. Изповядвам ти шепотом дума една премълчана, подарявам ти няколко трайни и прости неща: място в моите сънища, белег от моята рана, лъкатушна пътечка до моята пътна врата. Ето хляб, ето сол върху грубата дървена маса, ето стол срещу стол… Ритуалната хапка вземи: споделения хляб, споделената болка – това са наша вяра и клетва, че няма да бъдем сами! В каменисти години навлизаме рамо до рамо, затова пожелай си и ти като мене веднъж само въздуха чист да стои помежду ни и само да замрежва очите ни блясък на слънце и дъжд. Своите скъдни богатства в краката ти сам ще положа, най-високия ранг ще ти дам, най-достойния чин… Милосърден бъди, не лишавай живота ми, боже, от насъщния хляб и насъщната дружба. Амин! *** В средата на живота, в житейски безпорядък, сред Тракия замръквам. И хлябът ми е сладък. И камъкът е топъл, пръстта е ароматна, а гроздовете – сини, а ябълката – златна. И царевично зърно просветва лъчезарно… А Тракия какво е? Река и хълм, навярно. В косата на косача и в сърпа на жътваря старинната извивка на меча се повтаря. И памет в друга памет живее легендарно… А Тракия какво е? Река и хълм навярно. И вчерашна, и днешна – завинаги такава: река тече – изтича, и хълм стои – остава. Иван Николов – поезия, проза, преводи (Електронно списание «Литературен Свят»)

Мили приятели! Благодаря! Хубав ден на всички! Бъдете благословени!

" – Учителю, Вие казвате, че ангелите пеят, но те не свирят ли? – Не, те само пеят. Инструментите са човешко изобретение. Всички инструменти се стремят да достигнат човешкият глас. Човешкото гърло е Божие дело, Божие изобретение, най-съвършения инструмент. Изключение правят само клавирните инструменти. – Учителю, – попитах аз – хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? – Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене. Брат Христо попита: – Ангелите правят ли упражнения, Учителю? – Когато ангелите запеят, създават се нови светове, раждат се нови души, цъфтят нови цветенца, раждат се светли мисли, чувства и благородни подтици в хората. Когато ангелите запеят, създават се нови вселени, нови слънца. – Дирижира ли ги някой Учителю? – Не, те нямат нужда от диригенти, защото живеят в света на съвършената Божествена хармония. В бъдеще музикантите и певците от шестата раса ще изнасят концерти без диригенти. – Учителю, защо съществуват различни школи по пеене? – Колкото професори, толкова и школи има – добави брат Христо. – Има само една съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа. В нея следват малките птички песнопойци. Аз ще те науча и ти ще покажеш на другите новото ангелско пеене. С много свирене, с много пеене нищо не се постига. То е механическо пеене и свирене. Не, ти ще отидеш вечер като заспиш в това Божествено училище и докато тялото ти почива, ти цялата вечер ще пееш и ще се учиш по новите методи и като се върнеш в тялото си сутринта, като птичките ти ще чуруликаш по нов начин. – Учителю, – казах аз – моля Ви, помогнете ми да вляза в Рая и никога да не изляза из него! – Учителят се разсмя: – Ти пей, по-малко говори! Все пей и няма да излезеш из Рая, в който се намираш сега." ... "Сега само чрез музиката човечеството ще влезе в Рая. Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето." "Все пей и няма да излезеш из Рая" (Цветана-Лиляна Табакова "Съзвучия от бъдещето")

Скоро получих чудесен подарък – книги на български език – от приятели в Хасково. В их числе: беседы Учителя Петра Дынова, сборник песен, книга о Паневритмии, сборник молитв и формул, сборники стихотворений замечательного поэта Ивана Маринова и многое другое... Благодаря от сърце на Донка и всички приятели! Благословен и светъл да е денят ви, приятели!