Рассвет

Злинчо, здравейте, благодаря Ви!

Эти строки принадлежат Александру Сергеевичу Пушкину.

Вот отрывок из четвертой главы "Евгения Онегина" (строфа XLII):

…
Опрятней модного паркета
Блистает речка, льдом одета.
Мальчишек радостный народ
Коньками звучно режет лед;
На красных лапках гусь тяжелый,
Задумав плыть по лону вод,
Ступает бережно на лед,
Скользит и падает; веселый
Мелькает, вьется первый снег,
Звездами падая на брег.


"Евгений Онегин"

Злинчо, благодаря от сърце!

Я нашла чудесные строки стихотворения "Спи езеро; белостволи буки..." на странице произведений Пенчо Славейкова на "LiterNet":

Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.



Вот еще одно замечательное стихотворение Пенчо Славейкова:

На листовцете на моминската сълза
родените в зори две капчици роса

огрея слънцето с вълшебния си лик -
и двенките в едно се сляха те за миг.

Не сляха ли се тъй и нашите сърца,
като онез две капчици роса?

Ти помниш? - в ясните зори на младостта,
кога ни слънцето огря на любовта!


Електронно издателство "LiterNet" (П.П. Славейков. Стихосбирка "Сън за щастие")

Божидар
Някои по-напреднали души /с повече животи и с по-чиста карма/ слизат доброволно да трупат опитност, избират си родителите, знаят, какви уроци трябва да научат...
Нужна ни е само Вяра. И след като всичко ни е от Бога и доброто/лошото са си отношения само между мен и Бога, то защо да се сърдим на Иван или Петкан, че са проявили именно нея?... Ако сме имали достатъчно смелост да се обърнем навътре в себе си ще видим, че нищо не е случайно.
Живота е прекрасен и благодаря, че е такъв, какъвто е!

Злинчо, здравейте, благодаря Ви!

Эти строки принадлежат Александру Сергеевичу Пушкину.

Вот отрывок из четвертой главы "Евгения Онегина" (строфа XLII):

…
Опрятней модного паркета
Блистает речка, льдом одета.
Мальчишек радостный народ
Коньками звучно режет лед;
На красных лапках гусь тяжелый,
Задумав плыть по лону вод,
Ступает бережно на лед,
Скользит и падает; веселый
Мелькает, вьется первый снег,
Звездами падая на брег.


"Евгений Онегин"

Valentinus! Добър ден!

Я тоже люблю Н. Гумилева и многие стихотворения читаю на http://www.gumilev.ru/verses/.
Одно из моих любимых – «Слово». Нет ли его перевода на болгарский у Любомира Георгиева Занева?

Слово

В оный день, когда над миром новым
Бог склонял лицо Свое, тогда
Солнце останавливали словом,
Словом разрушали города.

И орел не взмахивал крылами,
Звезды жались в ужасе к луне,
Если, точно розовое пламя,
Слово проплывало в вышине.

А для низкой жизни были числа,
Как домашний, подъяремный скот,
Потому, что все оттенки смысла
Умное число передает.

Патриарх седой, себе под руку
Покоривший и добро и зло,
Не решаясь обратиться к звуку,
Тростью на песке чертил число.

Но забыли мы, что осиянно
Только слово средь земных тревог,
И в Евангельи от Иоанна
Сказано, что слово это Бог.

Мы ему поставили пределом
Скудные пределы естества,
И, как пчелы в улье опустелом,
Дурно пахнут мертвые слова.

23 Псалом Давида

Господня — земля и что наполняет ее, вселенная и все живущее в ней;
2 Ибо Он основал ее на морях и на реках утвердил ее.
3 Кто взойдет на гору Господню, или кто станет на святом месте Его?
4 Тот, у которого руки неповинны и сердце чисто, кто не клялся душею своею напрасно и не божился ложно, —
5 [Тот] получит благословение от Господа и милость от Бога, Спасителя своего.
6 Таков род ищущих Его, ищущих лица Твоего, Боже Иакова!
7 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы!
8 Кто сей Царь славы? — Господь крепкий и сильный, Господь, сильный в брани.
9 Поднимите, врата, верхи ваши, и поднимитесь, двери вечные, и войдет Царь славы!
10 Кто сей Царь славы? — Господь сил, Он — царь славы.


Дорогие друзья! От всей души я благодарю Valentinusa и Донку – они вдохновили меня на создание в подфоруме темы, посвященной поэзии.

Говорить о поэзии сложно – ведь мы не только читаем и слушаем стихи, мы сердцем воспринимаем поэтические образы.
Человеческое сердце – это Храм, в котором собраны все сокровища мира.
Закрытые врата человеческого сердца – символически – это отгороженность от ближних, от окружающего мира. Это наши обиды на себя и других людей. Это то, что делает нашу жизнь лишенной вдохновения.

Поднять врата – это значит открыть свое сердце для прихода Духа, сделать свое сердце источником, наполняющим Любовью всех жаждущих.

Поэзия – чудесный магический инструмент, могучее средство с помощью которого происходит подъем врат сердца.

Дорогие друзья! Я буду рада, если Вы сможете поделиться Вашими мыслями (в том числе и собственными стихами) по теме.
Если у Вас возникло такое желание – прошу Вас: пишите в этот подфорум по этой и другим темам на том языке, на котором хочет выразить себя Ваша душа (български, руски,…)

Вариантите са два. Или в енциклопедията пише глупости, или си объркал гражданката, въведена по времето на Петър първи, с кирилицата.

Енциклопедиите рядко, ако изобщо, са източник на нещо повече от обща информация. Ако погледна в тях, то е за да намеря списъка с литературата по определена тема и оттам да подхвана истинско проучване. Дори и такива енциклопедии като Pauly, в които статиите са авторски и имат научна стойност, предлагат все пак основно обзор и сбита информация по определени въпроси. Тъй като написването на една енциклопедия отнема много време, често информацията там е неактуална. Струва си да се четат монографии, а за най-нова информация и последни корекции - статии. По тази логика и някоя българска емциклопедия ще да е пълна с глупости.

Сред всички останали, които съм чела във връзка със славянската писменост, е ето този. Специалист по история на руския език, който не пропуска да спомене ролята на българския период в развитието на славянската книжнина и огромното южнославянско влияние върху руския заради старобългарския. Впрочем никой уважаващ себе си русист не може да пропусне да спомене това влияние, защото без него много явления в руския не могат да се обяснят. Един пример за такова влияние е самата дума "гражданка". За това дори немците се сещат.

Голяма част от информацията ми за настроенията в научните среди е от първа ръка. Преди няколко седмици тук си говорих с един пост док от Украйна, с който обсъждах това, което пишех точно в онзи момент, свързано точно с този период от българската история. Дискусия нямаше за това откъде идва кирилицата и що е то старобългарски език (на него това му е по-ясно, отколкото на много българи), а за иранските влияния върху старобългарския, които се опитвах да доказвам. Но и на това, което е ново като идея, тъй като почти никой не го е разработил, човекът не реагира с "ама защо, ама как! забранено е!", а просто ми изслуша доводите, а накрая дори ми даде една страхотна идея как да обоснова нещо, с което ми помогна. Подобно нещо направи за мен и един хърватски лингвист, с който бистрих същата тема. Той ми даде една друга важна идея.

Тоест аз виждам сътрудничество и взаимно уважение там, където на хората им се привиждат заговори. Действително - същите тези двамата биха се изсмели на някакви неаргументирани изказвания. Аз също.

П.П. А в една българска енциклопедия от не знам коя година пише, че руснаците през септември 1939 навлезли в Полша, за да я освободят от германците Ако на всичко, което пишеше по енциклопедиите, можеше да се вярва, можехме просто да спрем да мислим.

Но както казваше една моя учителка по история: Опитвайте се да не преписвате, но ако преписвате, пак мислете, Че си личи, когато някой не само е преписал, ами не е и мислил.

Здравейте, Меривас!

Катя е права за всичко! Досегът със смъртта няма как да се приеме, освен ако я видим само като една врата, като един обикновен преход, преминаване на по-високо ниво на живота! Като един по-голям и по-истински живот! Книгите, лекциите на Петър Дънов, теософията, "пътят на душите" и много други школи и автори могат да помогнат! Има и култури, които приемат смъртта с радост, а раждането с тъга - всичко зависи от разбиранията! Затова ви препоръчвам книги, които да променят разбиранията ви. В spiralata.net има директно онлайн много книги за смъртта като вход в един по-цялостен и истински от този който познаваме живот! Много биха ви помогнали срещите с психотерапевт - точно сега имате нужда от разбиране, говорене за станалото, от успокояване и подкрепа. Трансперсоналната хипноза може много да направи за вас - в състояние на транс можете да се свържете с душата на сина си, което директно да премахне голяма част от мъката.

Сега минавате през фазата на отричане -не можете още да повярвате, че вече го няма... Скоро ще влезете във фазата на емоционалните реакции - вина, силна тъга, гняв и неприемане, много плач и мъка. Много по-леко ще преминете с помощта на терапевт! В съвремието психотерапевтът е това, което преди е бил свещеникът. Има и свещеници, които учат психотерапия-християнска например. Имате нужда от силна и опитна личност, психотерапевт, който да е с вас в преминаването през стъпките на скърбенето.А те са проследени и знайни. След гнева и неприемането настъпва една естествена депресивност, силна тъга. Тя преминава евентуално във фазата на търсене и установяване на нови разбирания, вярвания за смъртта, религиозност, вяра и надежда. Добрият изход е приемане и продължаване! Най-доброто, което можете да направите, е да се свържете с опитен психотерапевт, човек с отворено сърце, с широки разбирания и опит. Например Катя Белопитова е такъв човек!

С много сърдечна обич и разбиране: Орлин

Няма го в този тукашен свят и не можете да го видите с очите си, които виждат само в този свят, но той живее в сърцето Ви и там го има и ще бъде винаги. А душите Ви така или иначе са заедно и няма никога да се разделят! Само че Ви е необходимо време, за да го усетите и разберете! А освен това са около Вас и другият Ви син (не го забравяйте!) и съпругът Ви! Сега големият Ви син си е пристигнал у дома! Където по-нататък ще се присъедините и Вие към него и към другите си близки, които са вече там!

Здравейте отново Merivas,

от думите Ви си личи колко много обичате децата си. Да, това е най-важното, което ние като родители можем да им дадем. Другото си зависи от тях самите. Все пак може би си заслужава да се опитате да се научите да се молите. Една молитва, която е всъщност най-силна и действа винаги е Господнята молитва (Матея, шеста глава, 9-13 стих) или наричана още Отче наш. Можете да я намерите във всяко църковно календарче, но аз лично предпочитам думите на Беинса Дуно:

9. Отче наш, Който Си на небесата,
да се свети Името Твое,
10. Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя
както на небето, така и на земата.
11. Хлябът наш насъщни дай го нам днес
12. и прости ни дълговете наши,
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
13.

Отхвърлянето на фактите

13. И когато сме в изкушение,
избави нас от лукаваго,
защото е Твое Царството
и Силата, и Славата завинаги.

Амин

От личния си опит мога да Ви кажа, че тя ме е избавяла (мен и близки мои хора) от всякакви много трудни ситуации, включително и здравословни. Това, че носим Господ в сърцата си е едно, а че е добре да се обърнем към него за помощ чрез молитвата, е нещо съвсем различно.

Ето, всъщност Вие вече се обръщате тук, във форума, за помощ. Направете същото и към Духовния свят. Тогава ще Ви стане по-леко.

Колкото до отхвърлянето на фактите, това е нещо, което е закономерно при голяма загуба и смърт, по този начин вътрешно се опитваме да се запазим от огромната, непосилна болка и мъка, която е трудна за понасяне веднага.

Други закономерни чувства, които се появяват са страхът, мъката, гневът, яростта, ревността. Със сигурност ще си помогнете, ако можете да говорите за тези неща у дома, сред най-близките си, защото предполагам, че и те изпитват същите или подобни чувства. Заедно ще Ви бъде по-лесно да се справите. Това, че имате работа по къщата е добре, защото би Ви помогнало да преодолеете тези първи най-тежки моменти. Болката и мъката са големи, но в работата ще Ви е по-лесно. А за психическото преодоляване ще бъде по-добре и ще Ви облекчи, ако съумеете да си позволите на себе си и на близките Ви да говорите за големия Ви син. Наистина и за него ще е по-добре. Защото той има голяма нужда от Вашата подкрепа по този начин сега.

Тук искам да Ви цитирам едни думи на жената, която в целия свят може би най-много е работила с хора - деца и възрастни - на прага на смъртта. Елизабет Кюблер Рос: "Едно знам съвсем сигурно: Ние не винаги можем да получим това, което желаем. Но ние винаги получаваме това, от което действително имаме нужда."

Помислете си какво означава животът Ви занапред без Вашия голям син. Помислете си какво той би искал за Вас, какво би искал за баща си, за брат си. Опитайте се да изпълните желанието му, волята му. Направете го за него.

А притесненията са нещо, което ни пречи да гледаме нормално на всичко около нас и да забелязваме истинските неща. Има много учения в момента по света, които твърдят основно, че вътрешните ни вибрации (т.е. това, което интензивно мислим) привличат това, което ни се случва и че има изобилие и благоденствие за всеки човек. Вярвам силно в това, защото работя отдавна с хора и познавам много и най-различни хора. В клуба, където водя психологически кръг, няколко от членовете преживяха загуба на дете. Но всеки един от нас носи отговорност за живота, който води тук и сега. Идва момент, в който съумяваме да приемем истината и да продължим по пътя си. Повечето ни проблеми идват от това, че се съсредоточаваме върху проблемите и болките, които имаме (и не можем да видим нищо друго, въртим се вътре в тях като в омагьосан кръг), а не върху това, което бихме могли да направим в ситуацията, в която се намираме, каквато и да е тя, и то така, че да излезе най-доброто за нас. Специално аз винаги си задавам въпроса - какво означава тази ситуация за мен и какво да направя, за да се справя с нея. Ако трябва, се наплаквам едно хубаво, или си изживявам напълно болката и се опитвам да извлека най-ценното от нея за мен. И продължавам. Така открих за мен неочаквани способности, развих качества, които, ако се бях потопила в скръбта само, сигурно биха ме довели до тежка депресия, а може би и до по-трагичен край.

Вие много ясно успявате да обясните какво чувствате и имате право, а и необходимост да изживеете всяко едно от тези чувства, но от Вас зависи след това какво ще последва. Ще бъда в мислите си с Вас и Вашето семейство!

Светлина и любов!

ПП Извинете, че преди без да искам изпратих само част от отговора си! К.

Абсолютно си прав. Май някъде беше казано: "Внимавайте какво си пожелавате"?

Точно така - какво и как искаме.

Трябва да си много умен, за да знаеш да желаеш.

Преди време бях написал това - полу на майтап, полу... - Странични ефекти при визуализация

Здравейте Merivas,
ще карам направо, защото Ви предстои да извършите важна работа, а именно: работата по справянето с мъката и загубата, а именно, да си дадете отговор на всички въпроси, започващи с: "Ако бих само....". Това е нещо, което Ви предстои на всички Вас тримата - на Вас, на съпруга Ви и на другия Ви син. На първо място трябва да си говорите за сина Ви, който е преминал оттатък, но не за студеното тяло, не за този син, за когото продължавате да правите помени, а за Вашия 21 годишен син, който е около Вас и който се намира в сърцето на всеки един от Вас. Това може би ще Ви се стори на пръв поглед не толкова лесно, но то е изключително много необходимо за всеки един от Вас, а също и на него, защото той е част от Вашето семейство и си представете как бихте се чувствали, ако бяхте на неговото място и никой не говореше за Вас. Със сигурност имате много неща, които сте искали да му кажете, да си спомните - всякакви дребни и смешни истории, които сте преживели с него и около него. Всякакви по-маловажни и по-важни неща и събития от неговия и Вашия живот. По такъв начин, когато успеете да си поприказвате за него, ще можете по-добре да го опознаете, а също и Вас самите, да си поприказвате за неговите желания, обичани неща, мечти. Но без да забравяте, че те са били част от неговия живот и по една или друга причина той не ги е свършил, което не означава, че трябва Вие да ги свършите. Той е избрал да се роди във Вашето семейство и е имал добри основания за това, времето му тук и сега е приключило и сега е преминал през прага, но той продължава да бъде част от Вашето семейство, независимо, че няма да влезе през вратата, но той ще продължава да обитава в това вътрешно пространство, което Вие - тримата - а и неговите други близки и приятели! - му направите у Вас.

Нещо, което на мен лично ми е помагало много при загуба на близък човек, е молитвата. Ако не знаете каква, пишете и ще Ви напиша. Но Ви препоръчвам молитвите за заминалите ни близки и приятели от Учителя Беинса Дуно или от Лечителя Петър Димков. Има такива и от Рудолф Щайнер. Но е много важно в този период след като са си заминали от нас, ние да им помагаме оттук с подходящите думи. Аз обикновено чета тези молитви сутрин и вечер до 40-ия ден, но може и винаги, когато се сетя. Те са няколко и накрая се казват по три пъти двете формули: "И това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил." и "Мир на душата на брат .... и вечна свелина в пътя му."

Друго важно нещо е да се освободите от мислите за вина и от обвиненията, защото те наслагват само утайка у Вас, която се разстила и наоколо Ви и Ви вгорчава дните, без да носи нещо добро. Важно е освен разговорите и мислите за заминалия Ви син да се погрижите Вие останалите тук и сега да направите възможно най-доброто за себе си и за околните, на което сте способни. Представяйте си, че той Ви вижда и че би се радвал да сте добре. Въобще правете нещата, които смятате, че биха били добри и за него и биха му се харесали.



За един починал

«...Останете съвсем спокойни и безмълвни три пъти през де­ня, от които единият път да бъде вечерта непосредствено пре­ди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли. Най-добре е да заспите с мислите:

«Нека моята любов да бъде
Жертвено влята в обвивките,
Които сега те обгръщат
Охлаждайки всеки огън

Стопляйки всеки студ!

Живей нагоре носен от любов,
Надарен със светлина!»

Важното е да имате истинско чувство при изразите «огън (горещина)» и «студ». Това не са физически «горещина» и «студ», а чувство за топлина и чувство за студ, макар че на­миращият се във физическо тяло човек не може лесно да си състави представа за това, което тези свойства означават за лишения от тяло. Той първоначално трябва да осъзнае, че все още свързаната с него астралност е действена, без да може да си служи с физическите инструменти. Много от това, към което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесе­но в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което же­лае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически дейс­тващите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изжи­вява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помог­нат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуал­ния живот, а са свързани с мистерията на инкарнацията. По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....»


Пожелавам Ви много душевна сила в тази важна работа, която предстои на семейството Ви! По всяко време ще се опитам, ако имате въпроси, да Ви отговоря. И само накрая бих желала да добавя, че Духът ни никога не умира, Душата ни също, така че във всеки случай Вие не за последен път сте се срещнали сега с Вашия заминал си син!

С пожелание за светлина и любов! <BR style="PAGE-BREAK-BEFORE: always; mso-break-type: section-break" clear=all>

Локатор, сърдечно благодаря!

Ваши слова о картине "Среди долины ровныя…" – это и мои слова.

И ещё немного добавлю. Думаю, что сейчас для меня одиноко стоящий дуб на картине – это символ человеческой души, обладающей цельностью и внутренней силой, дающей помощь всем тем путникам на жизненном пути, которые нуждаются в дружеской поддержке.

Образы этой картины для меня неразрывно связаны с народной песней, которую я часто слышала по радио в юношеские годы. Послушать песню "Среди долины ровныя..." можно на сайте "piter.fm".

"Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода.
Вярно е това, но тази любов е важна за децата.
Истинският градинар обича дървото за самото дърво.
Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове.

Хората смесват къщата на човека със самия човек.
И къщата му, т. е. тялото му е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма.
При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени.

Как можете да обичате човек, който се променя постоянно?
Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Щом не го познавате, не можете да го обичате.
Вие обичате човека, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате.
И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на любовта.
Който се домогне до мистичната любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи.
Добре е човек да прави всичко в името на любовта, а малко да говори за нея.

Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате?
Вие го туряте в кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито място и на никого не говорите за него.
Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Следователно, колкото повече говорите за любовта, толкова повече я обезценявате.
Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността й.
Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него,
или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш.
Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек,
говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете, кого обичате?
Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете.
Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече.
Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически.

Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана,
защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го посетило.
Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я;
щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва.
Златото, т. е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичен.

Често се говори за сродни, за колективни души.
Под понятието „сродни или колективни" души разбираме тези,
които са излезли едновременно от Първоизточника на живота.

Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си.
Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат.
Те не чувствуват нужда да казват, че се обичат.
Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа,
той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето й.

За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си.
Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувствува.
Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви.
Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон.
Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен."

Магическата сила на Любовта, Съборни Беседи, 15.08.1940 г., Езерата

"И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка.

Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън."

Ако не бях дошъл , Неделна Беседа, 02.03.1919 г., София

"Всички хора се запитват, откъде иде злото в света.
- Злото иде от доброто. - Защо?
- Като не знае, как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто,
човек предизвиква силите на злото и става нещастен.

Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка,
с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея.
Желанието на момъка е естествено.
Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят.
Тя взела една посока, той - друга и днес взаимно се търсят.
Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго
и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят.

Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже:
ту я намира, ту се разочарова в нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа.
След време се оказва, че не е тя; хване втора и тя не е. Най-после хване една мома и казва:
Тази е сродната ми душа. Той мисли, че ще живее добре с нея. - Какво излиза? - Не била сродната му душа.

В сърцето на момата живее същото желание - да намери своята сродна душа.
Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда към този или онзи мъж, дано излезе от сродната и душа.
Мъжът вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува.
Приятелите му идват в къщи, поглеждат към жена му - търсят своята сродна душа.
В края на краищата той се скарва с приятелите си и животът му се превръща в ад.
Вместо търсеното щастие, той намира нещастието си.

И тъй, ще знаете, че който е намерил сродната си душа, той се е примирил с целия свят.
За него зло не съществува.

Обаче, който не е намерил сродната си душа, той постоянно се лута,
гневи се, роптае против злото, против неправдите в света.
- Кога може човек да намери сродната си душа?
- Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нещата.
Който се е научил да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото.

- Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?
- Защото не слушаш гласа на Божественото.
Вън има голяма буря, вятърът вее силно. Ако излезеш по това време сред природата,
вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н.
Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му.
За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване.

Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш,
или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе.

Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях.
Силен човек е онзи, който може да се смалява,
да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена.

Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят,
трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената.
Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда.

***
Соломон казва: "Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил".
- Коя е тази жена? - Сърцето. Значи, жената е сърцето в човека, а мъжът - умът.

Затова, именно е казано: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена".
С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце.
Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна,
ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право.
Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа.
Той търси и Христа, като колективен дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.

Мнозина се питат, по кой начин могат да се домогнат до правата мисъл.
По два начина: или чрез голям страх, или чрез силна любов.
Значи, човек трябва да преживее голям страх или силна любов,
за да заработи умът му, да се прояви правата мисъл в него.

Казано е в Писанието, че начало на мъдростта е страх от Господа.
Значи, когато човек се уплаши силно, съзнанието му се пробужда и той започва да мисли право, т.е. става мъдър.

Христос, обаче, препоръчва друг метод: любов към Бога.
Като обикнеш Бога, ти започваш да мислиш право.
Страх от Бога и любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа.
Щом намери сродната си душа, той намира и Христа и става гражданин на Царството Божие.

Този е естественият път, по който човек може да се развива.
Този е пътят, по който трябва да върви той, за да постигне желанията си.
Това не става изведнъж, но постепенно."

Двата метода, Утринни Слова, 07.04.1935 г., София

Благодаря Ви от сърце. Благодаря и на всички приятели!


http://www.youtube.c...h?v=m_AAn1mynkA

Ирина! Благодаря!


http://www.youtube.c...h?v=2QcwC38U3G4

Здравейте приятели.Когато карах курса си по паневритмия и не бях още играла нито веднъж,а живо ме интересуваше всичко свързано с паневритмия,прочетох нещо,което сега си спомням.Съжалявам,че не мога да посоча точния източник.Прочетеното по памет беше следното.Дори ,когато е болен и на легло,човек може да "играе".Например с визуализиация ,като слуша музиката и с мисълта си поставя себе си в кръга и слушайки ,се пренася в играта във въображението си.Това ме беше впечатлило много.Понеже времето беше студено и мрачно,а аз ,както писах , все още карах курса,реших да пробвам тази мислена игра.Записах си песните на Мp3 и си ги слушах цяла зима,докато разхождах кучето,или когато пътувах нанякъде .Нямах собствен опит и затова визуализирах гледани клипчета за различните упражнения.Установих още тогава как ме ободряваше това.

Поздрави и пожелания за светли празници.

прекрасна тема, Приятели! Паневритмията е за всички нас!

Имала съм опитности с хора с увреждания. Едната жена беше в инвалидна количка и правеше упражненията само с ръце, седейки извън кръга. Забележките, които тя направи после свидетелствуваха за фината й сетивност. Тя сподели, че се усеща окрилена само от това, че беше частично участвала и каза нещо като: "много хора в кръга просто не усещат грандиозността на това, което става." Понякога на нашата паневритмия идва и една жена с тежко гръбначно изкривяване, която не може да се изправи вертикално. И тя играе колкото може, извън кръга, защото се стеснява. Гледам лицето й - вглъбено навътре и озарено и си мисля, че и тя усеща много по-дълбоко паневритмията от нас, които имаме като даденост свободата на движението.
Не само че хора с уреждания могат да играят - те се изцеляват играейки. Тялото се поддава по-трудно, когато вече болестта е обхванала твърдите структури, но душата се изцелява. И след нея, кой знае, може би един ден чудото се случва... Въпрос на вяра.