Katya Belopitova

Здравейте, mimimi! от Вашите думи усещам много любов и загриженост към баща Ви, но също така и страх от това, че не знаете какво да направите и какво още Ви чака. Много е тежко, когато обичаш някого и го виждаш как пред очите ти се стопява и как неусетно изчезват всички познати негови обичайни начини на поведение. Предполагам, че и баща Ви се страхува много и не знае какво да направи, за да се върне отново досегашният му живот. Има обаче едно правило, когато се дава помощ, и то е, че помощта трябва да е поискана. В случая разбирам Вашето писмо като зов за помощ от Ваша страна, как да се справите с тази раздираща мъка. На мен винаги ми е помагала в такива случаи молитвата. Отче наш е най-силната! Но ако имате други молитви, можете и тях да ги казвате. Препоръчвам Ви който и да е молитвеник на Учителя, а също и молитвеника на Лечителя, на Петър Димков. Наскоро излезе ново издание и със сигурност ще можете да го намерите. Там има и формули и молитви за болести! Едно от въздействията на силните чувства и емоции е, че те влияят и без да си даваме сметка за тях, без да изговаряме думите, с които бихме могли да ги опишем. Те влияят и независимо от желанията и решенията ни. А страхът особено от непознатото е много силна емоция. Добре е, ако баща Ви не желае повече да отиде на психолог, може би да опитате Вие или майка Ви, ако тя го пожелае. Това също би могло да Ви помогне! Семейството е една система и когато един от членовете му не се чувства добре, може да се помогне и чрез друг член от семейството. Вие питате кое е правилното. Отговор на този въпрос бихте могли да намерите с помощта на специалист, който в разговор с Вас да Ви помогне да откриете най-доброто за Вас в случая! Със сигурност е възможно това да стане и по скайп, ако имате в къщи връзка с интернет и скайп. Пожелавам Ви от цялото си сърце да намерите верния път! Вие вече сте потърсили помощ, а когато търсите, със сигурност вероятността да намерите е много голяма! Пожелавам Ви сила и издръжливост! Светлина и любов!

Няма го в този тукашен свят и не можете да го видите с очите си, които виждат само в този свят, но той живее в сърцето Ви и там го има и ще бъде винаги. А душите Ви така или иначе са заедно и няма никога да се разделят! Само че Ви е необходимо време, за да го усетите и разберете! А освен това са около Вас и другият Ви син (не го забравяйте!) и съпругът Ви! Сега големият Ви син си е пристигнал у дома! Където по-нататък ще се присъедините и Вие към него и към другите си близки, които са вече там!

Здравейте отново Merivas, от думите Ви си личи колко много обичате децата си. Да, това е най-важното, което ние като родители можем да им дадем. Другото си зависи от тях самите. Все пак може би си заслужава да се опитате да се научите да се молите. Една молитва, която е всъщност най-силна и действа винаги е Господнята молитва (Матея, шеста глава, 9-13 стих) или наричана още Отче наш. Можете да я намерите във всяко църковно календарче, но аз лично предпочитам думите на Беинса Дуно: 9. Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Името Твое, 10. Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя както на небето, така и на земата. 11. Хлябът наш насъщни дай го нам днес 12. и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13. Отхвърлянето на фактите 13. И когато сме в изкушение, избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин От личния си опит мога да Ви кажа, че тя ме е избавяла (мен и близки мои хора) от всякакви много трудни ситуации, включително и здравословни. Това, че носим Господ в сърцата си е едно, а че е добре да се обърнем към него за помощ чрез молитвата, е нещо съвсем различно. Ето, всъщност Вие вече се обръщате тук, във форума, за помощ. Направете същото и към Духовния свят. Тогава ще Ви стане по-леко. Колкото до отхвърлянето на фактите, това е нещо, което е закономерно при голяма загуба и смърт, по този начин вътрешно се опитваме да се запазим от огромната, непосилна болка и мъка, която е трудна за понасяне веднага. Други закономерни чувства, които се появяват са страхът, мъката, гневът, яростта, ревността. Със сигурност ще си помогнете, ако можете да говорите за тези неща у дома, сред най-близките си, защото предполагам, че и те изпитват същите или подобни чувства. Заедно ще Ви бъде по-лесно да се справите. Това, че имате работа по къщата е добре, защото би Ви помогнало да преодолеете тези първи най-тежки моменти. Болката и мъката са големи, но в работата ще Ви е по-лесно. А за психическото преодоляване ще бъде по-добре и ще Ви облекчи, ако съумеете да си позволите на себе си и на близките Ви да говорите за големия Ви син. Наистина и за него ще е по-добре. Защото той има голяма нужда от Вашата подкрепа по този начин сега. Тук искам да Ви цитирам едни думи на жената, която в целия свят може би най-много е работила с хора - деца и възрастни - на прага на смъртта. Елизабет Кюблер Рос: "Едно знам съвсем сигурно: Ние не винаги можем да получим това, което желаем. Но ние винаги получаваме това, от което действително имаме нужда." Помислете си какво означава животът Ви занапред без Вашия голям син. Помислете си какво той би искал за Вас, какво би искал за баща си, за брат си. Опитайте се да изпълните желанието му, волята му. Направете го за него. А притесненията са нещо, което ни пречи да гледаме нормално на всичко около нас и да забелязваме истинските неща. Има много учения в момента по света, които твърдят основно, че вътрешните ни вибрации (т.е. това, което интензивно мислим) привличат това, което ни се случва и че има изобилие и благоденствие за всеки човек. Вярвам силно в това, защото работя отдавна с хора и познавам много и най-различни хора. В клуба, където водя психологически кръг, няколко от членовете преживяха загуба на дете. Но всеки един от нас носи отговорност за живота, който води тук и сега. Идва момент, в който съумяваме да приемем истината и да продължим по пътя си. Повечето ни проблеми идват от това, че се съсредоточаваме върху проблемите и болките, които имаме (и не можем да видим нищо друго, въртим се вътре в тях като в омагьосан кръг), а не върху това, което бихме могли да направим в ситуацията, в която се намираме, каквато и да е тя, и то така, че да излезе най-доброто за нас. Специално аз винаги си задавам въпроса - какво означава тази ситуация за мен и какво да направя, за да се справя с нея. Ако трябва, се наплаквам едно хубаво, или си изживявам напълно болката и се опитвам да извлека най-ценното от нея за мен. И продължавам. Така открих за мен неочаквани способности, развих качества, които, ако се бях потопила в скръбта само, сигурно биха ме довели до тежка депресия, а може би и до по-трагичен край. Вие много ясно успявате да обясните какво чувствате и имате право, а и необходимост да изживеете всяко едно от тези чувства, но от Вас зависи след това какво ще последва. Ще бъда в мислите си с Вас и Вашето семейство! Светлина и любов! ПП Извинете, че преди без да искам изпратих само част от отговора си! К.

За да мога да Ви дам някакъв отговор е добре да ми кажете Вие каква сте на това семейство. Имам само усещането, че сте им близка, но не можах точно да разбера каква. Защото казвате, че сте се запознали с децата. А професионална помощ в случая може да означава и не точно да се отиде на психиатър, а и на психолог или на психотерапевт или в някаква група за взаимопомощ. Трябва да се намери в града, в който живее това семейство, може би има такава група за мъже, загубили съпругите си и останали сами с децата си. Там може би ще намери такава помощ вдовецът. Това, което Вие бихте могли да помогнете, е да го мотивирате да потърси нещо такова. Понякога, когато нещо в дадено семейство не е наред и е трудно да бъде мотивиран този, от когото зависи (както в случая бащата), би могло да се пробва и чрез някой от другите членове. Може да се пробва и чрез училищния психолог на момичето или момчето. Но така ми е трудно да гадая без да имам повече информация. Пожелавам Ви да успеете да намерите верния подход. Освен това не трябва да се забравя и едно много важно правило, че не може да се помага насила. Човек сам трябва да пожелае да му се помогне, за да има смисъл от това. Нашият народ го е казал много добре: "Насила хубост не става!" А пък ако Вие имате желание да им помогнете и ги познавате, сигурно също може да намерите начин - важно е например да се работи с дъщерята за страха й, но това, което Вие можете да правите, е да проявявате истинска загриженост и любов! Светлина и любов!

Здравейте Merivas, ще карам направо, защото Ви предстои да извършите важна работа, а именно: работата по справянето с мъката и загубата, а именно, да си дадете отговор на всички въпроси, започващи с: "Ако бих само....". Това е нещо, което Ви предстои на всички Вас тримата - на Вас, на съпруга Ви и на другия Ви син. На първо място трябва да си говорите за сина Ви, който е преминал оттатък, но не за студеното тяло, не за този син, за когото продължавате да правите помени, а за Вашия 21 годишен син, който е около Вас и който се намира в сърцето на всеки един от Вас. Това може би ще Ви се стори на пръв поглед не толкова лесно, но то е изключително много необходимо за всеки един от Вас, а също и на него, защото той е част от Вашето семейство и си представете как бихте се чувствали, ако бяхте на неговото място и никой не говореше за Вас. Със сигурност имате много неща, които сте искали да му кажете, да си спомните - всякакви дребни и смешни истории, които сте преживели с него и около него. Всякакви по-маловажни и по-важни неща и събития от неговия и Вашия живот. По такъв начин, когато успеете да си поприказвате за него, ще можете по-добре да го опознаете, а също и Вас самите, да си поприказвате за неговите желания, обичани неща, мечти. Но без да забравяте, че те са били част от неговия живот и по една или друга причина той не ги е свършил, което не означава, че трябва Вие да ги свършите. Той е избрал да се роди във Вашето семейство и е имал добри основания за това, времето му тук и сега е приключило и сега е преминал през прага, но той продължава да бъде част от Вашето семейство, независимо, че няма да влезе през вратата, но той ще продължава да обитава в това вътрешно пространство, което Вие - тримата - а и неговите други близки и приятели! - му направите у Вас. Нещо, което на мен лично ми е помагало много при загуба на близък човек, е молитвата. Ако не знаете каква, пишете и ще Ви напиша. Но Ви препоръчвам молитвите за заминалите ни близки и приятели от Учителя Беинса Дуно или от Лечителя Петър Димков. Има такива и от Рудолф Щайнер. Но е много важно в този период след като са си заминали от нас, ние да им помагаме оттук с подходящите думи. Аз обикновено чета тези молитви сутрин и вечер до 40-ия ден, но може и винаги, когато се сетя. Те са няколко и накрая се казват по три пъти двете формули: "И това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил." и "Мир на душата на брат .... и вечна свелина в пътя му." Друго важно нещо е да се освободите от мислите за вина и от обвиненията, защото те наслагват само утайка у Вас, която се разстила и наоколо Ви и Ви вгорчава дните, без да носи нещо добро. Важно е освен разговорите и мислите за заминалия Ви син да се погрижите Вие останалите тук и сега да направите възможно най-доброто за себе си и за околните, на което сте способни. Представяйте си, че той Ви вижда и че би се радвал да сте добре. Въобще правете нещата, които смятате, че биха били добри и за него и биха му се харесали. За един починал «...Останете съвсем спокойни и безмълвни три пъти през де&shy;ня, от които единият път да бъде вечерта непосредствено пре&shy;ди заспиване, така че да пренесете в духовния свят самите мисли. Най-добре е да заспите с мислите: «Нека моята любов да бъде Жертвено влята в обвивките, Които сега те обгръщат Охлаждайки всеки огън Стопляйки всеки студ! Живей нагоре носен от любов, Надарен със светлина!» Важното е да имате истинско чувство при изразите «огън (горещина)» и «студ». Това не са физически «горещина» и «студ», а чувство за топлина и чувство за студ, макар че на&shy;миращият се във физическо тяло човек не може лесно да си състави представа за това, което тези свойства означават за лишения от тяло. Той първоначално трябва да осъзнае, че все още свързаната с него астралност е действена, без да може да си служи с физическите инструменти. Много от това, към което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесе&shy;но в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което же&shy;лае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически дейс&shy;тващите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изжи&shy;вява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помог&shy;нат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуал&shy;ния живот, а са свързани с мистерията на инкарнацията. По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....» Пожелавам Ви много душевна сила в тази важна работа, която предстои на семейството Ви! По всяко време ще се опитам, ако имате въпроси, да Ви отговоря. И само накрая бих желала да добавя, че Духът ни никога не умира, Душата ни също, така че във всеки случай Вие не за последен път сте се срещнали сега с Вашия заминал си син! С пожелание за светлина и любов! <BR style="PAGE-BREAK-BEFORE: always; mso-break-type: section-break" clear=all>

Скъпа Цветелина, много ми се иска да Ви притисна до гърдите си и по някакъв начин да Ви помоля да си затворите очите и да се отпуснете, без да мислите за нищо, нито за хората около Вас, нито за нещата във и около Вас, просто ей-така, да се отпуснете и да се опитате да почерпите от тишината у Вас спокойствие и успокоение. Когато разказвате за неволите си, ми припомнихте времето, когато около месец преди да родя сина си влязох в родилния дом, тъй като ми беше дошъл терминът за раждане. Бях в една стая с още три жени, които бяха там за задържане, правеха им разни изследвания и те непрекъснато една през друга говореха за болежките и оплакванията си. Мълчах и ги слушах и си мислех, че всяко нещо, което казваха те, се отнасяше и за мен. Ужасих се. Бях изплашена, освен това си представях какво ли не, че ще родя дете с какви ли не увреждания - та нали само за такива неща говореха около мен. Изтърпях така ден и половина и взех решение - поисках да ме пуснат от болницата, още повече, че не изпитвах никакви родилни болки още. Наговориха ми какви ли не неща при изписването, но просто не ги слушах, подписах се (нали трябваше да поема отговорност!) и се махнах оттам. Когато си му дойде времето, отидох и родих. Оттогава реших, че здравето е само в мои ръце и когато ми се появят разни мисли (защото подобни неща и на мен ми минават през главата), се опитвам да ги пъдя. Много ми помага в такива случаи пеенето, също и дишането - дълбоко, коремно. Решавам, че първо ще си свърша нещата, които имам да върша, а после, ако ми остане време и ако болката или неразположението не са ми минали, ще се обадя на домашната си лекарка. Досега съм й се обаждала само два пъти, но лежах с много висока температура и просто не можех да стана от леглото. Обикновено тази тактика ми помага така, че в повечето случаи дори забравям какво ми е било. И тук бих искала да Ви дам една история, която е записал Носрат Песешкиан, психатър и психотерапевт от Иран, основател на позитивната психотерапия в Германия: В персийската мистика се разказва за един скитник, който бавно вървял по един безкраен наглед път. Бил прегърбен под много товари. На гърба си носил тежка торба, пълна с пясък, около тялото си бил увил голям мех, пълен с вода. В дясната си ръка имал остър камък, а в лявата заоблен. Стар воденичен камък висял, вързан на старо протъркано въже, на шията му. Ръждясали вериги, с които той влачел тежести през прашния пясък, се впивали болезнено около глезените му. На главата си балансирал полуизгнила тиква. Веригите подрънквали при всяка крачка. Пъшкащ и стенещ, той крачел, като оплаквал тежката си съдба и умората, която го измъчвала. Под парещото обедно слънце го срещнал един селянин. Попитал го: “О, изморени скитнико, защо си се натоварил с този камък?” “Ужасно глупаво – отговорил скитникът – но досега не съм го забелязал”. Като казал това хвърлил парчето скала и се почувствал облекчен. След дълъг път срещнал друг сел-янин, който го попитал: “Кажи, уморени скитнико, защо се мъчиш с тази полуизгнила тиква на главата си и влачиш тежки железа?” Скитникът отговорил: “Много се радвам, че ми каза, не разбирах каква болка си причинявам с това.” Свалил веригите и хвърлил тиквата в канавката. Отново се почувствал облекчен. Но колкото повече вървял, толкова повече страданието му се увеличавало отново. Селянин, който се връщал от полето, го разгледал учудено: “О, добри човече, ти носиш пясък в торбата си, но това, което виждаш напред в далечината, е все пясък, много повече, отколкото ти би могъл някога да носиш. И толкова много вода, като че ли възнамеряваш да прекосиш пустинята Кавир. Точно до теб тече бистра река, която още дълго ще те съпровожда.” С тези думи странникът излял застоялата вода на пътеката, а с пясъка запълнил една дупка. Стоял замислен и гледал към залязващото слънце. Осветявали го последните лъчи. Погледнал се, видял тежкия воденичен камък на шията си и изведнъж разбрал, че камъкът е това, което го кара да върви прегърбен. Развързал го и го хвърлил, колкото се може далеч надолу в реката. Освободен от товарите си, той потърсил във вечерния хлад подслон, където да пренощува. Помислете си за това, с какви способности разполагате в момента, за да се освободите от тези тегоби, които са Ви налегнали: Способността ми да бъде искрена, Способността ми да приема помощ отвън, Способността ми да приема отвън начална скорост Способността ми да си опозная проблемите Способността ми да нямам чувство на вина Способността ми да не се преосигурявам Способността ми да имам време, за да си мисля и да разбера как да намеря изхода от тези мисли Способността ми да забелязвам нещата около себе си Способността ми да не се отдалечавам от истината за живота Способността ми да изхвърлям мислите, които не ми трябват Действително психическите проблеми могат да породят усещането за болка. В психологията се говори за психосоматика. Наскоро прочетох втория том от книгата на Яков Янакиев за Чудесата на Петър Димков, Воин на светлината, издателство Милениум 2009 г. В нея от 12 до 17 стр. е поместено едно писмо на Лечителя Петър Димков от 1933 г., в което той описва на дълго и нашироко изключително много и тежки заболявания, които е имал по онова време и перипетиите на леченията, които е предприемал и как е решил, че те няма да му пречат да живее и в продължение на 4 години успява да се освободи от тях и през дългия си 95 годишен живот боледува само веднъж сериозно поради отравяне. Тук бих желала да Ви дам един откъс от неговите мисли за болестите: "Всички знаят - казва лечителят, - че една и съща болест може да има различни въздействия върху различните хора. Въздействието трябва да бъде лекувано, защото то води към истинската причина. А тъй като умът е най-деликатната и чувствителна част от тялото, той показва много по-определено, отколкото тялото, атаката и направлението на болестта. Затова умът е избран за показател какво лекарство или лекарства са необходими за болните. При болест има промяна и разлика в настроението и онези, които са наблюдателни, могат да забележат тази промяна по-рано, преди да се появи болестта, и чрез лекуване могат да я предотвратят изобщо. Когато болестта съществува вече от известно време, пак настроението на болния ще бъде указател и ще доведе до правилното лекарство. А всеки, който иска да бъде здрав, трябва да спазва следните четири равновесия, върху които почива здравето: душевното, половото, хранителното и трудовото. Първото изисква от нас оптимистически да гледаме на света, защото песимизмът, подобно на ръждата, която разяжда желязото, разяжда нашите душевни сили; второто изисква от нас да бъдем по-въздържани в полово отношение, защото похотливостта ни изтощава умствено и физически и ни прави морални страхливци, неспособни за житейска борба; третото изисква от нас да ядем бавно и грижливо да дъвчем храната, която трябва да бъде чисто вегетарианска, с повече плодове, за да не замърсява тялото ни и никога да не преяждаме; четвъртото изисква от нас да се пазим от преумората и безделието, еднакво вредни за здравето ни." На друго място той казва: "И все пак кое лекува? Лекува природосъобразният живот, който включва: - Суровата прясна растителна храна (плодове, зеленчуци, семена); - прясната вода; - чистият въздух; - слънчевата светлина; - телесните упражнения; - спокойният сън; - веселото настроение." Пожелавам Ви светлина и любов! Искрено Ваша Катя Белопитова

Здравейте totenkopf, най-напред бих желала да Ви поздравя с Новата година. В това време между Рождество Христово и Богоявление е най-подходящо за вглъбяване в себе си и за откриване на вътрешните ресурси. А Вие имате много такива, защото непрекъснато търсите отговори и се опитвате да разберете защо така се случват нещата. И когато се обръщате навътре е най-добрият начин за намиране на вътрешните Ви сили. Когато прочетох Вашата изповед, веднага се сетих за днешната мисъл (за 4 януари 2010 г.) на Учителя Беинса Дуно: "Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича, без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора." И сега искам да споделя няколко мисли, които преминаха през мен докато четях това, което сте изстрадали досега. Говорите за непълноценно семейство, но не винаги пълните семейства са пълноценни. Все по-трудно става да се поддържа в днешно време тази семейна пълноценност поради многото ангажименти на хората (членовете на това семейство) във външния, материалния свят. За сметка на това, всеки един от нас си търси сам, откъде емоционално да си намери компенсацията за непълноценността на семейството, в което е роден и възпитан - било то чрез приятели, по-възрастни хора, колеги. Всеки един от нас се движи в различни кръгове, които търси и създава сам и във всеки един от тези кръгове той разкрива и развива част от своите качества. Само в идеалния случай може да получим всичко само от един кръг - но тогава си мисля, че не бихме имали възможност за личностно развитие. Освен това Вие пишете, че не сте били лишен от почти нищо поради големите лишения на родителите Ви. Това е нещо, което може наистина да Ви радва, че те и дядо Ви все пак, макар и самите по своему страдащи, ще бъдат винаги на Ваша страна. А топлината, светлината и любовта са неща, които е добре да потърсим първо в себе си, а тогава те ще дойдат и отвън. Но това е процес, който може да бъде задача за цял живот. Вие в момента сте на пътя, тръгнали сте да ги търсите. Като героя в приказките, който първо трябва да се пребори с различни опасности - независимо дали става дума за дракони, змейове, великани, зли магьосници, а те се намират наистина в живота ни (Вие самият сте се срещали вече с тях като чета за проблемите, които сте имали) - и след като е изминал този изпълнен с препятствия път и проявил смелостта и куража си, може да спечели принцесата. Това, че сте имали тази приятелка и сте вкусили от всичко хубаво, което човек може да изпита с друг, Ви показва, че можете да бъдете щастлив с друг човек. Но както сам казвате, че връзката Ви е била неуравновесена, дори знаете защо, заради налагане и водене в отношенията, това Ви показва, че наистина сте и мъдър, защото не сте побързали да се обвържете, за да не се случи тази раздяла по-късно. Прави ми впечатление също, че много гледате към миналото. Едно от важните неща, на които ни учи животът е, че за да живеем добре, трябва да гледаме напред и когато сме имали разочарование да вземем само поуката от него, за да не го изпитаме наново. И тук ми се иска да Ви дам една приказка, която намерих в Интернет: Приказка за стария китаец и пеперудата Старият китаец имал една чудно красива копринена дреха. От известно време насам всяка сутрин, когато се загръщал в нея, от ръкава й излитала една пеперуда, подобна на сливов цвят. Вечер тя отново се връщала там. В живота си човекът нямал други чудеса освен дрехата и пеперудата. Дрехата била ушита от една много стара и мъдра негова приятелка. Пеперудата долетяла сама. Един ден той усетил, че трябва да се откаже от нещо важно. "Имам само дрехата и пеперудата. Ще се откажа от пеперудата," - помислил си той. "В дрехата е вложен труд, напомня ми за някого. А пеперудата сама дойде. Сигурно и сега ще знае при кого да отлети." Пеперудата веднага разбрала какво си мислел човекът. Станало й много тъжно, но нали била съвсем малка - тъгата й била незабележима за него. И отлетяла. Тя самата не знаела накъде, защото съвсем не била толкова мъдра и съвършена, за колкото я мислел старият китаец. Но (в началото съвсем незабелязано) след нея тръгнал и един конец от дрехата. Той дълго я следвал. И макар дрехата да била изтъкана от най-тънка коприна и поради това ръкавът, от който тръгнал този конец, да се скъсявал много бавно, все пак на третия ден китаецът разбрал, че нещо с дрехата му не е наред. Събрал той в едно вързопче малко храна и най-необходимите си вещи и поел към дома на онази много стара и мъдра своя приятелка, която била изработила дрехата. В началото вървял много бързо и макар пътят му да изглеждал съвсем чист и равен, все като че ли нещо го спъвало. Опитал се да върви съвсем бавно, но тогава като че ли нещо го дърпало напред. "От годините ще да е," - мислел си китаецът - "някога познавах точния ритъм, пътят сам ме водеше. Сега бързината на краката и бързината на сърцето са станали различни - не могат да свикнат една с друга." И така, с много усилия и с чувството, че извършва нещата неправилно, той стигнал до дома на приятелката си. Тя вече била на смъртно легло и а-ха да склопи очи, но току се сепвала от нещо, което сякаш я връщало към живота. Когато старият китаец прекрачил прага й, тя внезапно проговорила: "Тебе чаках. Върви по копринената нишка." И издъхнала. Той много се зачудил, защото, макар че ръкавът му се скъсявал с всеки изминат ден, не му идвало на ума, че всъщност той бавно се разплита. Нали конците били съвсем тънки и човешкото око не можело да ги забележи, когато били отделени един от друг. След погребението китаецът тръгнал напосоки. Бил толкова тъжен и объркан, че не се замислял накъде върви. Чудел се само, че изведнъж пътят му се сторил много лек - сякаш сам го водел. Вече не се препъвал, нито нещо го дърпало напред. Бързината на краката се била изравнила с тази на сърцето. И което било още по-чудно, ръкавът на дрехата бил спрял да намалява. Но когато минало известно време и човекът вече започнал да обръща внимание на нещата около себе си, той още повече се зачудил, защото гледките като че ли се повтаряли. Така един ден разбрал, че върви в кръг, но всяка следваща обиколка била съвсем малко по-кратка и различна от предишната - пътят му очертавал концентрични окръжности. И когато кръгът така се смалил, че китаецът вече не можел да направи и крачка напред, той седнал в центъра да си отдъхне и за пръв път вдигнал поглед нагоре. Цялото небе и короните на дърветата се виждали сякаш през съвсем тънка паяжина, която блестяла в преливащи цветове на светлината на слънцето. "Чудна работа," - промърморил китаецът - "тази паяжина има цвета на моята дреха." И щом разпознал цвета, на рамото му кацнала малка пеперуда, подобна на сливов цвят и той усетил, че го изпълва небивало щастие. Тогава пеперудата проговорила: "Сега вече сме изминали един и същи път. Аз познах пътищата на хората като тебе и ти вече можеш да се скриеш под ръкава на дрехата като мене." И китаецът разбрал каква била паяжината над главата му. "И още, никога не вземай решения, преди да си изминал пътя." Старият китаец притворил очи и се замислил. "Значи не е трябвало да избирам между дрехата и пеперудата и човек не трябва да се отказва от чудесата си. Сигурно моята стара приятелка ми е пратила пеперудата в мига, в който е почувствала наближаването на смъртта. А аз в своята прибързаност не съм я разпознал и с лека ръка съм я пропъдил." И той заспал под коприната на собствения си ръкав, знаейки, че онази част от него, която му пречела да проумява нещата, безвъзвратно е изчезнала. © Елка Димитрова. Всички права запазени! © 1999-2006, Словото WEB програмиране - Пламен Барух И тъй като сега е точно времето на големите чудеса, ще Ви подаря още една притча: Една нощ един човечец сънувал сън. Виждал се как върви по морския бряг, а до него крачел Господ. В съзнанието на човека като на филмова лента минавали сцените от живота му. И под всяка сцена, като субтитри, човекът виждал два чифта следи в пясъка: едните - негови, другите - на Господ. Когато и последната сцена завършила, обръщайки се назад и обгръщайки преживяното в един последен поглед, човекът с изумление открил, че на много места в пясъка по брега имало само един чифт следи. Направило му впечатление, че това се случвало винаги в най-тежките му изпитания, в най-скръбните му мигове. Откритието разтревожило човека и той се обърнал към Господ: - Господи, нали ми обеща, че ако те последвам, ти никога няма да ме изоставиш? Защо тогава в най-трудните за мен времена в пясъчната диря на живота ми има само един чифт следи? Не разбирам, защо когато съм имал най-голяма нужда от теб, теб просто те е нямало? - Скъпи синко, любимо мое дете, - отвърнал Господ. - Аз те обичам и никога не бих те изоставил. Виждаш само един чифт стъпки в пясъка, защото... когато бяха непоносимите ти страдания, когато беше останал без капчица сили и вяра в себе си, аз бях този, който те носеше на ръце... Пожелавам Ви кураж и смелост да вървите по пътя, по който сте тръгнали и да откриете истинската Любов! Светлина и любов!

Здравейте, Боби! действително, когато прочетох написаните от Вас редове, ми минаха мислите за умора, преумора, за горещини, защото сигурно и това играе роля. Но ми се струва, че по-скоро нещата са свързани с това, което се случва във Вас вътре - мислите, които Ви минават в главата - за способностите Ви, за качествата Ви, за това, което Ви чака в бъдеще. Когато не сме много сигурни в самите нас, често ни се струва, че губим почва под краката си и като че ли пропадаме. Много от нещата около нас се влияят от това, които виждаме около нас, а то не винаги е положително и не благоприятства особено добро самочувствие и увереност в бъдещето. Важно е да се обърнете към Вас самия, да откриете всички онези хубави неща, които се крият у Вас, да започнете да мислите за това, което желаете да постигнете. По начина, по който пишете, усещам, че сте умен, наблюдателен, отговорен, искрен - това са изумителни качества, които са гордост за всеки, който ги притежава. Пожелавам Ви успех в тази важна задача, която Ви предстои. Мога да Ви препоръчам една книга, която на мен и на много мои близки хора много им помогна: "Законът за привличането" от Естер и Джери Хикс. Тук Ви давам и едно упражнение, което е добре да го правите вечерно време: преди да заспите, да си представите седем хубави неща, които са Ви се случили през деня, в обратен ред (от вечерта към сутринта). Възможно е те да бъдат и съвсем малки - нещо красиво, което сте видели, хубав разговор, който сте провели, нещо хубаво, което сте изпитали, книга или мисли, които сте прочели, нещо дребно, което Ви се е случило и е било важно за Вас. Пожелавам Ви невероятни преживявания по пътя, по който ще откриете кой сте всъщност и какви огромни заложби са скрити у Вас! Светлина и любов! Катя Белопитова

Да, наистина, г-н Костов, това е трудна задача, но усещам, че във Вас ги има силите, които са Ви необходими за нея! Обръщайте се винаги, когато започнете да се съмнявате в успеха си, към любовта, която се излива от сърцето Ви към съпругата Ви и към сина Ви! И най-вече към Вас самия! Светлина и любов Ви пожелавам в тази не лека, но много благородна задача! Бъдете здрав и черпете от любовта у себе си към тях, към Вас! И тук ще Ви дам две мисли от Учителя Дънов, включени в тазгодишните "Мисли за всеки ден": 30 април "Ние не трябва да търсим щастието понеже сме родени щастливи. Всеки, който търси щастието в света, ще стане нещастен. Защото щастието трябва да го носим със себе си. Щастието зависи от един вътрешен процес. Ако ти обичаш някого, ти си щастлив. Ако не обичаш, не си щастлив. Два начина има, за да бъдеш щастлив: ако обичаш, ще бъдеш щастлив; ако те обичат, пак ще бъдеш щастлив." (2, с. 445) 15 юли "Който е дошъл на Земята, той има само една задача - да изпълни волята Божия. При това всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства. Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията любов." (1, с. 138) Светлина и любов!

Здравейте г-н Костов, прекрасно е, че изпитвате такива красиви чувства към съпругата си и към детето си и също така, че се обръщате за помощ към нас, защото това е първата крачка. Но Вие също така може би се досещате, че когато нещо толкова нежно и крехко като доверието в любимия човек, в съпруга, в бащата е било по такъв груб начин ("с тежки обиди и ревност от нищото") потъпкано, не е толкова лесно и просто да бъде отново възстановено в предишния му вид. Спомнете си за това, което сте изпитвали Вие самият в трудното Ви детство. Не бих желала да Ви обезкуражавам, но просто Ви обръщам внимание, че ако искрено и дълбоко в себе си желаете отново да се съберете със съпругата и сина си, то трябва да сте готов и на търпение и очакване. Ако действително имате проблем с пиенето ("а имам лошо пиянство"), то може би няма да е лошо да се обърнете към група на анонимните алкохолици, защото там би могло да Ви бъде оказана компетентна помощ както от водещия, така и от самите участници в групата. Пътят към доброто е дълъг и се състои от много стъпки, но пък любовта, която изпитвате към Вашата "прекрасна жена" със сигурност ще Ви дава сили и енергия. Най-важното е да не се отчайвате и да не бързате! Мислете за това, което бихте имали, ако отново спечелите сърцето на съпругата си. Не забравяйте също така, че може би тя често се стряска насън или наяве от това, което се е случило между Вас и може би чисто и просто се страхува. А освен това мисли и за сина Ви. Прошката е нещо, което също е от изключително голямо значение - ако Вие искрено и от цялото си сърце й поискате прошка, е възможно тя също да Ви прости в един момент. Защото човешките отношения не са просто вещ, която е счупена и после може да се залепи и отново използва. Но съм убедена, че ако дълбоко в себе си Вие ги обичате двамата и не мислите какво ще получите отсега-нататък и какво ще се случи между Вас занапред, те двамата ще усетят искреността Ви и може би отново ще се сближите. Тук бих искала да Ви припомня още веднъж (защото вероятно я знаете) приказката за мечката и лошата дума "Закачило се едно мече в гъсти бодливи храсти. Минал един дървар, съгледал го и извадил мечето от трънака. Мечката видяла какво направил дърварят и му рекла: – Жив да си, човече! Голямо добро ми направи! Искаш ли да станем другари? – Че знам ли какво ще излезе от нашето другарство? – Защо бе, човече? – Ех, как да ти кажа, Мецо... "На мечка вяра да нямаш" казва народа, ама всички мечки не са като тебе, я! Мечката отговорила: – То и на човека не бива много да се вярва, ала виждам, че ти не си от тия хора. Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало къде да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го приютила и нагостила с каквото има. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла: – Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва! – Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам: миришеш на лошо. Докривяло на мечката. Рекла му: – А сега вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полекичка. – По-силно, по-силно! - настояла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Рукнала кръв, ала мечката нищо не казала. Дърварят си отишъл. Минали години. Един ден дърварят отново попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл: – Какво стана, Мецо, с раната? – Коя рана? - попитала мечката. – Дето те ударих по главата. – Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих… Но думата, която тогава ти ми рече, никога няма да я забравя!..." Нещо друго, което бихте могли да правите, е да се молите. Потърсете си в молитвеник на Учителя Петър Дънов или на Лечителя Петър Димков Вашите молитви и си ги казвайте сутрин и вечер - те имат голяма сила и много помагат. Опитвайте се освен това да гоните от главата си лошите мисли, гнева, насочете се към хубавите преживявания със сина Ви и съпругата Ви, формулирайте си искрени желания, свързани с тях и си ги повтаряйте! Една прекрасна формула от Учителя е "Любов и съгласие!". Друга хубава молитва е: "За Бога, за когото аз живея, всичко мога да направя! Амин". Ако те са непрекъснато в ума Ви и в сърцето Ви, съм сигурна, че скоро ще усетите благотворното им влияние! Усещам у Вас доста сила и съм сигурна, че ще съумеете да прекъснете неблагоприятните събития в живота Ви досега - все някога животът ни предоставя шанса за това, да вземем нещата в свои ръце и тогава вече нещата зависят само от нас, но не забравяйте, че няма да сте сам, когато положите усилия! И тук ще Ви дам още една чудесна молитва, много силна: "Слава на Тебе, Господи Боже наш, който си ни показал Светлината на Истината, Мъдростта и живота вечен. Слава на всички Архангели Божи от чина на Херувими, Серафими, Престоли, Господства, Сили, Власти и Началства и на Светлите ти Духове от чина на Обичта, Вярата, Надеждата, Кротостта и Въздържанието и също и на всички напреднали ангелски и човешки души (сиреч чада Божии), чрез които Господ Исус Христос, с помощта на Великия Космичен Человек, ръководи функциите на Всемира за слава Божия. Амин" Пожелавам Ви много вътрешна сила и увереност в себе си и в невидимите същества около нас! Светлина и любов!

Здравейте, segregated1, като четох думите ви, се сетих за следната притча, която всъщност много обичам, за залата с 1000-та огледала: Имало един храм, в който се намирала зала с 1000 огледала. Веднъж едно куче се загубило в този храм и стигнало до залата с огледалата. Започнало да лае, а срещу него 1000 мними кучета. Като видяло, че те също му се зъбят и ги вижда как лаят, то ставало все по-агресивно, докато накрая му се пръснало сърцето и то умряло от удар. След известно време пак куче стигнало до храма. Било уморено от дългия път, гладно и жадно и влязло в храма да потърси храна и подслон. Озовало се в залата с 1000 огледала. То също видяло себеподобните си. Какво се случило? Замахало любезно с опашката си и 1000 кучета му отговорили със същото. Кучето радостно и доволно напуснало храма. Подарявам ви я и освен това мога да ви препоръчам една книга, която много ме впечатли преди няколко месеца, когато я прочетох и ми се струва, че ще ви разкрие много неща и за вас самия, подзаглавието е: Всяко пътуване има таен смисъл, който пътуващият не осъзнава... Книгата е от Дан Милман, който е бивш световен шампион по спортна гимнастика, инструктор по бойни изкуства, университетски преподавател и професор в колеж. Казва се "Пътуванията на Сократ", издателство Юнивърс Нова епоха, 2008. На български са излязли и поне още три негови книги, така че си мисля, че и те си заслужават, но аз прочетох неговата за Сократ, която миналата година беше бестселър в Германия. В предговора към тази книга за изданието в България, Дан Милман пише през април 2008 г. следното: "тази книга, която държите в ръцете си, е повествование; други са практически наръчници без никакви елементи на художествена измислица. Заедно те съставят пълен курс на обучение в "Пътя на мирния войн" - един подход към живота с мирно сърце и войнски дух, защото за да живееш и обичаш в този свят, се изисква смелост." Пожелавам ви от цялото си сърце смелост! Светлина и любов!

segregated1, да, слава Богу, имате много идеали и принципи. С течение на времето вие сам ще разберете кои са важните за вас към дадения момент идеали и принципи. Тези неща не се дават веднъж за винаги, а с опита, който непрекъснато трупаме, те се променят. Опитът идва не само от това, което научаваме и работим или от общуването с близки и непознати, от книги и други източници на информация, а и от това, което преживяваме вътрешно (често това е незабележимо за околните хора!), от емоционалните ни преживявания, страдания, колебания, съмнения. Този вътрешен опит ни обогатява и ни помага по-нататък. Той ни помага след това да разбираме по-добре хората, с които влизаме в контакт, но също така ни отваря очите и ни дава обяснения затова, защо близките ни се държат по един или друг начин. Когато придобием това усещане и разбиране (което не означава, че трябва да го приемаме) за тяхното поведение, когато сме отворени към различието (че той не реагира и не чувства като нас самите) у другия човек (независимо кой е той - дали близък, на когото държим, или на когото разчитаме или не толкова близък, но с когото се налага да общуваме, било то състудент, колега, човек, с когото пребиваваме известно време), тогава ни става и по-лесно сами да се справяме с тези чувства, когато се появят у нас, по-лесно можем да си обясняваме нещата, а и по-лесно можем да си намерим приятели. Всъщност не споменавате нищо за това, което ви помага да се оправяте досега със ситуациите, в които се намирате или с това, което се случва около вас. Освен от спомените ви за семейството, може би как дядо ви се е справял, от книгите също, имате ли човек, с когото можете да споделяте, когато ви е тежко на душата? Въпреки че и при мен беше така, че гледах сама да се оправям с тежките за мен ситуации, или защото не знаех как точно да ги споделя, притеснявала съм се, или пък не съм искала да ги товаря с моите проблеми. Казвате, че справедливостта и търсенето на истината се оформят при вас като най-важни ценности, което ме кара да съм спокойна за вас, че сте на правилния път. Пожелавам ви успех по този път, който може да не е толкова лек, но вие вече сте тръгнали по него. Светлина и любов!

Здравейте! Прочетох вашите изповеди и те много ме развълнуваха. Бих желала първо да ви поздравя за това, което правите в момента, търсейки изход от вашата не лека ситуация, при това изход не само за себе си, а и за майка си, към която изпитвате отговорност и благодарност, за това, че е била до вас и то по начина, по който може. Много добре е и това, че сте посетили психотерапевт, което също показва, че имате воля, постоянство и обикновено това са качества, които винаги водят до успех, понякога успехът идва по-късно. Това, че при психотерапевта сте говорили повече за вас е напълно естествено, защото независимо от това, с точно каква т.нар. "заявка" или за кого се отнася тя, отивате при психотерапевта, той може да помогне на този, който търси помощта. А тъй като семейството е един организъм (независимо в какво здраве се намира той или кои органи в него боледуват), когато започне да се лекува един от органите, започва да се оправя и целият организъм. Бих желала да ви кажа няколко думи за възрастта, в която се намирате, защото това е много важно и за вас самия, за да можете да разбирате това, което се случва във вас. В този период от 14 до 21 години вие преминавате през така начерения "пуберитет", усещате се вече самостоятелна личност и тогава е важно да може да се отделите от семейството, за да поемете вашия личен път. Тогава е важно да имате идеали, към които се стремите, все по-важни стават за вас разгръщането на собствената ви личност, стремежът към свобода и независимост. Външната свобода се изразява в поемането на отговорности за да можете да поддържате равновесие. За вас започва да става много важна истината, осъзнавате вътрешната си свобода, въпросът "Кой съм аз?" започва много сериозно да ви занимава - и то във всички важни за вас сфери на живота ви. На 18 години и 7 месеца човек преминава през един важен момент в своята биография, който се нарича лунен възел. Тогава започвате по-ясно да усещате своя път в живота, започвате по-силно да усещате собствената си личност, тогава е възможно и да усетите вътрешно в каква професионална област желаете да се развивате. Може да се каже, че тогава настава преходът от юношеството към живота на възрастните, зрели хора. Обикновено когато човек не го осъзнава това, се случва нещо, попада в някаква житейска ситуация, може да се каже и криза и му се налага да преосмисля или осъзнава нещата от живота си. В този период за вас става важно самовъзпитанието, търсенето на идеали и на ценности, търсенето на истината и автентичността. Истината има три страни: научната истина (всичко свързано с ученето в училище и в университета, за тези, които продължават обучението си, както е случаят при вас), психологическите истини (за общуването с близките, приятелите, другите хора) и духовните истини (за ценностите в живота, който всеки от нас изгражда). Вие изграждате критичното си отношение и ето, вие не можете повече да понасяте това, което наблюдавате в семейството си, боли ви от страданието, което усещате при майка си и баба си, безразличието на баща си. Възможно е и той да изпитва страх от несправяне със собственото си семейство. Но каквито и да са причините за това, за вас е важно в момента да можете да намерите изход от собствената си ситуация. Защото изходи от всяка ситуация има, не винаги ги виждаме и не винаги успяваме да ги преценим предварително като такива. Както казвате, "идеи не липсват". Вие желаете да бъдете опора на крехката си майка и щом вече имате това желание, със сигурност ще успеете, защото желанията ни винаги се сбъдват - рано или късно, но най-вече, когато сме готови за това. Загубата на близък човек (който при това като дядо ви, починал преди 9 години, очевидно е внасял сигурност в семейството ви и ред) е нещо, което е част от нашия живот. Но те си отиват от видимия ни свят, но продължават да живеят у нас, вътре в душата ни и много често може да се случи, че връзката ни след това с тях да продължи да бъде по-сила на вътрешно ниво. И можете вътрешно да отправяте към дядо си въпрос, когато търсите начин за справяне, отговорът може да дойде по най-неочакван начин. Друго нещо, което можете да правите, е да си казвате молитви или формули, защото те винаги са много силни и ни помагат във всякакви ситуации в живота. Пожелавам ви от сърце да откриете в себе си силите, които ще ви бъдат необходими в този така важен период от вашия живот! Любов и светлина!