Рассвет

И аз благодаря. Мислила съм си да заведа Лори, ей така отстрани, да погледа (тя не може да играе), но да видя какво въздействие ще има за нея. До сега все се прлитеснявам, как ще се приеме, но може би ще се престраша да го направя.

Аля, Благодаря!

Любимата ми картина от Иван Шишкин - всяка сутрин, пиейки кафе, тя е срещу мен!
Дори и репродукция, носи дълбочина и освобождение.
Тази широчина, дори фината тъга, играта на облачните сенки по земята, пътят, започващ от погледа ти...
И тази "ежедневна царственост" на единака-дъб, която граничи със самовглъбеност...
...и погледът, отправен към невидимото, така мило и любимо...


"Среди долины ровныя ... "





Среди долины ровныя


(слова: Алексей Мерзляков)
Среди долины ровныя,
На гладкой высоте
Цветет, растет высокий дуб
В могучей красоте.

Высокий дуб, развесистый,
Один у всех в глазах;
Один, один, бедняжечка,
Как рекрут на часах.

Взойдет ли красно солнышко, -
Кого под тень принять?
Ударит ли погодушка, -
Кто будет защищать?

Ни сосенки кудрявыя,
Ни ивки вкруг него;
Ни кустики зеленые
Не вьются вкруг него.

Ах, скучно одинокому
И дереву расти!
Ах, горько молодцу
Без милой жизнь вести!

Есть много сребра, золота:
Кому их подарить?
Есть много славы, почестей:
Но с кем их разделить?

Встречаюсь ли с знакомыми:
Поклон – да был таков;
Встречаюсь ли с пригожими:
Поклон – да пара слов.

Одних я сам чуждаюся,
Другой бежит меня.
Все други, все приятели
До черного лишь дня!

Где ж сердцем отдохнуть могу,
Когда гроза взойдет?
Друг нежный спит в сырой земле,
На помощь не придет.

Ни роду нет, ни племени
В чужой мне стороне;
Не ластится любезная
Подруженька ко мне!

Не плачется от радости
Старик, глядя на нас,
Не вьются вкруг малюточки,
Тихохонько резвясь.

Возьмите же все золото,
Все почести назад, -
Мне Родину, мне милую,
Мне милой дайте взгляд!

Основная тема произведений прекрасного русского художника Ивана Ивановича Шишкина – красота природы и любовь к родному краю.




"Рожь" (1878 г.)

Все рожь кругом, как степь живая,
Ни замков, ни морей, ни гор...
Спасибо, сторона родная,
За твой врачующий простор!

(Из стихотворения Н.А. Некрасова "Тишина")




"Ручей в берёзовом лесу" (1883 г.)


Википедия
Уикипедия
Сайт о жизни и творчестве художника



Картины И.И. Шишкина:

Иван Константинович Айвазовский – выдающийся художник-маринист.

Наиболее известная картина художника - "Девятый вал" .

Воздух, вода и свет на картинах И.К. Айвазовского удивительны – они наполнены сиянием.



"Неаполитанский залив" (1841 г.)


Уикипедия
Википедия
Сайты о жизни и творчестве И.К. Айвазовского - (1) и (2)
Проект "Танаис Галерея"

Картинная галерея

Картины И.К. Айвазовского:

Орлине! Благодаря за темата!
Имали сме подобен случай тук, макар и не с увреждане. Сестрата върви с малки стъпки и бавно, защото има проблем с коленете. Когато играхме за пръв път кръгът осезателно се размести и зейна дупка, а хората се приближиха плътно зад двойката, в която играеше тази жена.
Тогава всички си спомнихме, че се правят малки стъпки... След малко кръгът отново се хармонизира и беше страхотно усещане... Понякога точно бавното постъпателно движение дава усещане за полет...

Хората с увреждания са интелигентни, разумни и сърдечни същества. Те имат същите като всеки друг нужди от любов, социално включване, изява, общност и приятелство. Как мислите - какво е мястото на хората с увреждания в паневритмията? Например на хора на количка - такъв човек би могъл с едната си ръка да натиска бутона, а с другата да прави движенията. Или да бъде бутан от някой брат или сестра. Според мен далеч по-важна е менталната нагласа, а не толова самите упражнения. Така че присъствието на хора с увреждания в кръга единствено би терапевтирало невротичния перфекционизъм и би позволило вътрешният взор да се отдели от фиксацията в "дърветата" на движенията, за да се преживее "гората" на молитвеното милосърдно и всеприемащо съзерцание! Какво ако човекът е с патерици и така трябва да бъде цял живот - да не играе ли, смазан от максималистичния идеализъм на участниците или да се включи колкото и както може? Или човек с МС, който се люшка доста, но все още се справя с движението - да играе ли, макар и неточно, или не? Какво мислите?

Съгласна съм със Станимир!За да постигне хармония,човек трябва да се научи да цени и да се радва на това което има,и да благодари че го има,защото винаги има и по-лошо.Абсолютно щастливи хора няма.В много случаи зад лъскава фасада се крие огромно нещастие.Не пожелавай да си на мястото на друг,колкото и хубаво да ти се струва - може да се окаже че е по-лошо от твоето.

А, за по-фините светове не знам. Колкото и да се опитваме да си представим съзнанието на по-развитите духовно същества, няма как да успеем. Какви са целите и стремежите им, как се чувстват, как възприемат света, страдат ли... ? Просто няма как от сегашната си позиция да разберем това. Но един ден ще станем като тях и ще разберем от собствен опит.

Колкото до това, какъв е стимулът да еволюираме, след като имаме пред себе си цяла вечност за да го направим... Ами, нека да сравним съзнанието на растението и това на човека. Разликата е колосална. Разумно ли е да искаме да останем хора, след като божествения потенциал, който всеки един човек притежава предоставя такива неограничени възможности? Ние не можем да си представим съзнанието на следващото еволюционно стъпало, но то със сигурност ще е много по-обхватно от сегашното. А това, че разполагаме с неограничено време е вярно, но във вселената всичко е взаимосвързано. Всичко си има своя ход на развитие и различните еволюции са строго синхронизирани. Всяко изоставане си има своите тежки кармични последствия, защото всъщност изоставането означава откъсване от общия космичен ритъм. Никой не ни кара насила да се развиваме духовно, но и никой няма да ни чака. Ако не искаме да се качим на влака, влакът няма да чака, докато решим да се качим, а просто в определения момент ще тръгне по своето направление, а ние ще трябва да чакаме следващия. ...

Сега ако разглеждаме еволюцията простираща се във вечността, нещата изглеждат доста абстрактни и неопределени. Но ние като хора си имаме съвсем конкретни цели пред себе си, а постигането (и само постигането) им ще ни даде възможност да съзрем и да разберем следващия етап от своето развитие.

<br /><br /><br /> Промяната в мисленето сама по себе си не е достатъчна за да се окаже сериозно влияние върху хората около нас. От съществено значение са вътрешната ни сила и равновесие, увереността, вярата. Също така това как другите ще реагират на една промяна в нашето мислене е доста несигурно. Някои ще се повлияят в положителна посока, докато други ще се опитат да ни окажат яростно съпротивление. Изявяването на положителния полюс от наша страна, задължително ще доведе до засилено проявление на отрицателния около нас. Могат да се променят само тези, които са готови да се променят. Ние всъщност с положителното си мислене само стимулираме същото мислене и в околните, но изборът си остава техен.

Иван Маринов

В покой ли съм

На всички, на които не успях досега да изрека своята благодарност...

В ПОКОЙ ЛИ СЪМ, или на път
тревожи ме едничка мисъл:
поройно дните ми текат,
а ред за теб не съм написал.

Коя си, или кой – не знам,
и как така във мен остана?
Издигна си неземен храм,
превърна се в мехлем за рана.

И хубаво е, че си в мен,
че в този божи свят те има,
че се прераждаш всеки ден,
че лъч си в мразовита зима.

От щастие обезумял,
поклон не сетих да направя.
Неоценим е твоят дял
за моето душевно здраве.

До днес така и не реших
с какво да те даря богато.
Дано смутения ми стих
да е достоен за отплата...


Стихотворения

Диди, а не е ли възможно просто да си навлязла в период, в който имаш нужда от известно усамотяване?
Аз за себе си съм установила, че периодично имам нужда да бъда повечко време сама, да осмисля някои неща ...

Не зная защо така разглеждаш приятелството и въобще контактите с хората.
Аз имам приятели от по-зряла възраст, включително и с хора, с които се запознах тук, в този сайт. Имам и приятелства, които продължават повече от 20 години.

Какво е основното за мен в приятелството, как го различавам от общуването с други хора? Приятелите ми винаги питат и искрено се интересуват от мен, изслушват с интерес всичко, което искам да им кажа, докато в останалите случаи хората предпочитат да говорят предимно за себе си. Също винаги са готови да ми се притекат на помощ, без много-много да разсъждават това даване, даряване или инвестиране е. Както и аз спрямо тях. Това е.

Човешките радост и тъга са обикновено доста илюзорни, но все пак и двете се основават на нещо истинско. Истинската радостта се основава на познаването и осъзнаването на божественото, на духовната същност на всичко съществуващо. Истинската тъга се основава на осъзнаването на несъвършенството в света, от което произтичат всички страдания на хората. Божествената основа на вселената е факт. Несъвършенството на проявения свят също е факт. Факт е също така, че утре няма да си спомняме днешните страдания. Божественото е вечно и неизменно, докато несъвършеното е преходно. Не можем да изменим божественото, но можем да изменим преходното. Значи, въпреки моментното несъвършенство в света (което е причината за нашите нещастия, страдания и тъга), то все пак с течение на времето е обречено да отстъпи пред божественото. Това е посоката на движение на цялото битие: от материалното към духовното, от несъвършенство към съвършенство, от тъга към щастие, от незнание към знание... Ако се абстрахираме от настоящия момент, т.е. ако разгледаме вселената от гледна точка на вечността, то съществува единствено щастие и съвършенство. Освен това божественото е навсякъде. Несъвършенството е само в проявения свят, но божественото присъства дори и в него. Несъвършенството е неспособност да се прояви божественото. Значи тъгата идва от неспособността ни да проявяваме божественото в живота. Всяка неспособност обаче можем да превърнем в способност.

Диана
Напълно си права. Наблюдавам и аз тази тенденция, дето всеки можел да "помага". И как различни школи за лечение леко, фино казват, че другите не вършат работа... За това е нужно високото съзнание, но, колко ли го притежават?
Бизнес... днес всичко е бизнес за жалост





Вяра и любов

Да, въпросният символ, за който говори Кристиян, действително е в състояние да пренесе всичко.
Включително и неща, които неопитния оператор, използващ този символ, може да прикрепи съвсем несънателно - разни, както той се изрази, ПЕП .

Усмихвам се, но не е много за смях.

За мен е доста опасно това, дето всякакви енергийни практики, включително рейки, се ширят съвсем свободно и дори бих казала комерсиално. Много школи пускат реклами, набират активно членове, обучават нахъсано куцо и сакато ... реално заради получавания хонорар, а "благородния" мотив, който прикрива таксите е: "Да обучим колкото може повече хора да си помагат и да помагат на другите!" или "Да дадем на хората тези знания, дето толкова години са били скрити!".

За мен не случайно сме ги "загубили" разни знания. И никой нормален човек сега няма да даде в ръцете на дете или дори на неуравновесен (забележете, не казвам луд, а просто неуравновесен - силно емоционален и/или импулсивен) възрастен някакво запалително средство, а какво остава да му даде в ръцете примерно детонатор за ядрена бомба. Защото ще му е ясно, че обясненията след това - ама аз без да искам, ама аз само реших да пробвам, ама аз тогава просто изпуших за момент, ама аз исках само малко, ограничено, за добро, ще са ... малко е да се каже безполезни.

Абсолютна заблуда е, че всеки, който в един момент му е щукнало и си е навил на пръста да получи инициация или въобще да се научи да работи с еди каква си енергия, би могъл да го прави, още по-малко пък - за добро.

Върнете се на първа страница в тази тема и прочетете пост №2 и №4 на Кристиян - той е много изчерпателен.

Малко хора (все още) са пригодни да бъдат научени да ползват и работят с по-фините нива на света. И човекът, който ги учи, е абсолютно отговорен за това, какво и на кого дава. Дори и привидно да бяга от отговорност след това.

Ако трябва да дам един конвенционален пример, то бих попитала: Бихте ли се оперирали при сляп хирург?

Е, сега повечето т.нар. енергийни лечители и всякакви други подобни са или слепи, или едва-едва прогледнали и хич не се знае колко виждат, дали не са астигматици, далтонисти, късогледи ... Обаче иначе смело действат, лекуват, правят енергийни корекции и всякакви там неща; неща, които понякога (да не кажа често) вредят и на тях самите, именно защото не виждат какво точно правят. И това, че някои го правят от гол ентусиазъм, без заплащане, не ги правят по-истински, по-виждащи или в някаква степен по-добри/полезни. Напротив, дори са още по-опасни, защото повече хора са склонни да опитат при тях, нали е без такса, т.е хем няма да са на загуба, хем явно човекът насреща им е идеалист, не е комерсиален ... Обаче това, че не взема такса, не го прави по-виждащ или по-компетентен в това, което върши. Ама нали и тези, опитващите, също са слепи и също не виждат какво точно се върши ...

Благодаря на всички за всичко.
С много обич
Ася

В добронамерената критика няма лошо, така всеки може да се вгледа в себе си и да си поправи грешките.

За своята мога да кажа след като съм я осъзнала вече. Дълги години си четях и работех със Словото. Винаги съм си мечтала някой ден да съм част от Бялото братство. Представях си светли, чисти, прекрасни хора, всичко толкова перфектно и идеално,... че аз не бях за там...

Мина време, живота ме заведе при хората, които представят, съставят бялото братство на земята... и първите ми впечатления бяха... втрещих се... Нямаше нищо общо с идеала, който си бях създала... Дааа, но грешката си беше само моя. Моите представи, рамки, етикети не бяха реалността
Трябваше ми време да осмисля и да приема-всички сме хора, така, както аз не съм съвършена и се уча, така е за всички... Важно е да сме добронамерени, да разговаряме, да се изслушваме и да имаме желанието, стремежа да изправяме грешките си, да си прощаваме и да израстваме...

Чета критичните мнения и си спомням своите лични усещания в началото... Но си спомням и думите на нашата Маги, когато тя за пръв път се оказа сред нас след дълги години самостоятелно израстване и за беда (и съвсем не случайно, явно) се оказа на почти единственото за целия ни курс повишаване на тон от хората, които обичат да размахват с пръст. След конфузния случай седнахме с нея на чай и аз все още леко засрамена, макар и да не вземах участие в непряитната сцена, изразих съжалението си. Няма да забравя думите и: 'Ако човек съди за учението по първото нещо, с което се сблъска, и се отблъсне от него и хората заради постъпка на друг човек, който и да е той, значи той все още не е разбрал най-важното и мястото му не е там. Ако ние критикуваме и се отдръпваме заради някого, значи ние самите не сме постигнали безусловната любов, а я търсим и виждаме недостатъка и у другите".

Ани, отново се присъединявам към обективния ти поглед.
Моето мнение съвпада с твоето и също се базира на безпристрастност и много разговори с „обикновени” хора. А „обикновените хора” – са по-обективно огледало за нашите слабости и грешки като Братско Общество. И мисля, че определено нямаме интерес да се правим, че мнението на външни хора е без значение, защото така си оставаме все още общество, затворено в своята същност и криещо се зад оправданието, че е „неразбрано” и че другите са ни виновни.
Не зная предимно какви са контактите на останалите и с какво разнородно количество хора общуват, но се съмнявам, че всеки говори по въпроса за Паневритмията с външни хора или прави сериозно проучване. Повечето общуват по тези въпроси само с братски хора. А естествено, че мненията в братските среди ще бъдат оптимистични и хипербализирани, но те далеч не са обективни, защото са пристрастни и се базират само на факти, в полза на затвореното ни общество..
А останалите хора, все още подигравателно ни наричат „ония там откачалки по белите нощници”..(други по-остри епитети – няма да казвам..) Така са ни наричали и по времето на Учителя и сигурно и ще продължат така, ако ние не променим основни неща в нагласата и PR-ра си.

И тук искам да благодаря на Орлин, който каза неща от изключителна важност в първия си пост – за промяна в парадигмата на самите личности (участници и организатори), както и осъвременяване и адекватност към реалната обстановка на времето ни.
(Не искам да навлизам в подробности за „тъмните петна и компромати” в Обществото ни – повечето ги знаят. Но, стари грешки продължават да се повтарят и не се търси излизане от тази схема.)

Вярно е и, че има много нови хора – но, те са от най-близкия или семеен кръг на последователи на Учението. И като такива – имат предимството дори да вземат „лични частни и безплатни уроци”.
Всички други, напълно нови хора – определено се отказват, именно поради причините, които посочва Ани. Аз лично, макар уж да съм от „старите сестри”, т.к. съм в братските редици още по апокрифно време от 88-89г., трябва да призная, че много неща ме дистанцираха. Навярно преди съм била „млада, наивна и зелена”, но отдавна няма как да си затварям очите. И тези неща са най-вече новопоявилите се „авторитети по всичко”, в чието поведение се забелязва една надута компетентност и демонстративно превъзходство пред останалите, с което си поведение именно те стават причината много хора (и то от най-ревностните дългогодишни последователи) да се оттеглят. Както и е причина да не се привличат външни хора в редиците, или да не се задържат други, освен близки на наличните, които се чувстват страхотно в „играта на йерархичност и власт”. (Който е от години в тия среди – го знае по-добре и от мен, че истината е точно такава.)

Предполагам, че думите ми не са лице- и ушо-приятни, но като ще си говорим честно – нека е с обективни факти. Аз не съм от хората, които си заравя главата под юрганчето и се прави, че проблемът го няма. Но, за жалост, повечето хора предпочитат да продължават така.
Изказването ми се базира на много разговори и споделени мнения с хора от Братството, които имат смелост само в частен разговор да изказват разочарованието си, от страх, че ако го направят публично – ще загубели авторитет и изява пред другите.
Базирам се и на много разговори с всякакви хора, включително и през многократните ми пътувания зад граница – и всички те нямат никак добро отношение към Общество Бяло Братство (и многото му частни организацийки тук) и изучават Учителя индивидуално и в самота. Повечето споделят само разочарования от срещите си и мнението, че ни липсва единност и толерантност към външните хора, а я проявяваме само към „себеподобни братя и сестри”.

Темата е от сериозно и наболяло значение. Мисля, че заслужава разискване и активност, изразяваща се в конкретни предложения за действие, а не замазване на проблема с красиви цитати и мечтани картини.. които няма как да се нарисуват сами в реалността. За сто години нищо от самосебе си не е станало – няма и да стане!

Ани останх много изненадана от това, което си написала за ограниченията - аз лично не признавам никакви и в кръговете, които играя, няма такива. Много се радваме на всеки нов и непознат човек - много повече отколкото на тези, с които се знаем от курса! Отношението към неопитните е не просто дружелюбно, но винаги те са на най-голяма почит и най- опитните играят с тях и пред тях. После винаги тях поздравяваме първи. Някак негласно всички приемаме новия непознатия човек като "изпратен", а това означава много за нас.

За популярността. Когато започвахме курса, ми се наложи малк0о с рогата напраед да преодолея сериозна съпротива срещу публична разгласа. Опитаха се да ме убедят, че "ако една душа и е дошло времето, тя сама ще намери пътя към кръга" и обявите из града и в сайтовете на града ще привлекат "тъмни сили" и това би се изтълкувало като натрапване. Нещо се спомена и за теменужките... Само че аз това с теменужките отдавна за себе си съм го изтълкувала и направих каквото вътрешно се чувствах, че ми е поставено като задача. И нищо лошо не стана - обратното - кръгът порасна почти тройно и всеки от новите разказваше как "случайно" е видял обявата или му е казал човек, който е видял обявите.
Така че е време да преосмислим своето отношение към публичността и да намерим разумната и здравословната мярка. Ако тръгнем да убеждаваме хора, това би нарушило свободата им сами да решат. Но ако не пуснем обявите, ако не организираме курса, ако се срамуваме и страхуваме да кажем (Клаудия!!) на познатите и съседите си, че танцуваме Паневритмия сутринта, то къде, при кого ще заведе Духа онези, които изпитат импулса да се включат? Много по-трудно е човек да пита, да търси в един малък град.
Друга широкоразпространена заблуда, която постепенно се изживява напоследък, благодарение на позициите на една разумна и далновидна група от хора, е че Паневритмията задължително е свързана с наряди, четене на беседи и други подобни традиционни практики в братството. Едва ли не се смята, че Паневритмия играят само тези, които ходят на беседи и по някакъв начин участват в братски живот. От лични контакти знам, че тази мисъл спира много хора - "много искам да играя, но не ми е комфортно да участвам в групи или някакви други практики, и затова не идвам. предпочитам да чета сам и да мисля и прилагам". Това е широкоразпространено и само поведението на хората, които играят Паневритмия и участват в другия братски живот може да убеди тези хора, че няма нищо задължително и нищо неправилно в Учението и всеки сам решава къде в какво и как да търси Пътя.

Само да допълня хрониката на Иво, че клипчето, което предизвика толкова бурни залпове от смях, не е само мое дело (те най-хубавите работи стават колективно) и е част от концерта и съпътстващата го кампания за събиране средства за ремонта на къщата на брат Сава, която ще бъде Детска школа по изкуствата.
Ето го и него:



Изпълнението е на:
Виделин Джеджев - цигулка
Йоана Стратева - цигулка
Радостина Няголова - пиано

Според мен са чували по-малко от половината. А още по-малко знаят наистина за какво става дума. Естествено, че не се играе масово, а само по големите градове. В момента благодарение на медиите Паневритмията получи популярност, но все още хората не са напълно наясно нито с учението на Учителя, нито с Паневритмията.

Една от причините да няма тази популярност като йога и тай-чи-чуан е дълбоката „нелегалност” в която беше бялото братство през епохата на социализма – пълното затъмнение на това учение или осмиването му. Дълго време по телевизията се въртеше пиесата на Ст.Л.Костов „Учителят”. Някои може да са я гледали. Белите братя все още се наричат – дъновисти и сега. Непопулярността на учението води до непопулярност и на Паневритмията. Същата съдба в Германия има и Евритмията при антропософите. За съжаление учението на бялото братство няма толкова дълбоки корени, като йога при индийците, нито Ци гун, чиито корени са в даоистката и конфуцианската школи, залегнали дълбоко в съзнанието на китайците.

Другата причина за трудното прилагане на Паневритмията е, че за разлика от йога или китайската гимнастика, тя не може да се практикува индивидуално. Необходими са повече хора за да се постигне търсения ефект. Това е една от причините поради която аз например не мога да играя редовно – лятно време обикновено съм в едно село където има прекрасен въздух, но за Учителя никой не е чувал, да не говорим за Паневритмия. Такова е положението в селата и малките градове почти навсякъде. В този случай мога само да практикувам упражненията, препоръчани от Учителя. Никой не би ми попречил обаче да си изпълнявам някои йогистки асани или да си играя китайска гимнастика. За тях и един човек стига.

На въпроса на Иво „какво може да се направи?” – мисля, че е много добре да се въведе в часовете по физкултура. Там се изучават хора. Няма да е проблем да се изучава и Паневритмия. Може и да има свободно избираем предмет – Паневритмия. Но не знам доколко това е реализуемо? През 1939г. това е било направено: „Въвеждане в училищата”. От там идва и така популярната след това утринна гимнастика. Но малко хора знаят, че началото на тази гимнастика е било въвеждането на Паневритмия, макар и за кратко в училищната програма. Предполагам, че някъде има кръжоци за изучаване на Паневритмия.

Мисля, че с популяризирането на Словото на Учителя сред българския народ, ще намери своето място и този сакрален танц?

Според мене огромна част от Словото на Учителя е била за идните векове и идните поколения. За съжаление не мога да дам конкретен цитат в момента, но имам предвид например екологичните проблеми. В такъв смисъл сега тази част от Словото понастоящем е по-разбираема и по-силно въздействаща. Така стигаме до извода и колко са важни такива проблеми, щом преди десетилетия са ни предупреждавали за тях и са били давани конкретни насоки за решаването им. Изключително се радвам, че е имало хора, които педантично са записвали думите на Учителя.
Малко ще се отклоня от темата. На снимките от времето на Учителя хората изглеждат очебийно по-различно от сегашните. Малцинство са тези с фини черти на лицето. Вижте как е вземал обикновени хора, насаждал е в тях нов дух и знание, за да се променят те съществено, да направят скок не само в собственото си развитие, а и на много други хора и народи. Сегашните хора са по-възприемчиви, готови са за различна информация, която на времето си е била недостъпна или дори опасна.
Учението събира в себе си всичко - вяра, наука, окултизъм, които често са в противоречие на външен план, но са едно в духовен, защото се подчиняват на общи универсални закони.
Трудно ми е да намирам точните думи.
Благодарна съм на всички, които се трудят Словото да бъде достъпно, да живее с пълна сила и да допринася за добрия живот на съвременните хора.

Архип Иванович Куинджи – один из моих самых любимых художников. Картины замечательного мастера живописи наполнены поэзией и удивительным светом.




"Лунная ночь на Днепре" (1880 г.)


Википедия
Сайты, посвященные жизни и творчеству А.И. Куинджи: (1) и (2)


Картины А.И. Куинджи:

В Санкт-Петербурге завершается работа выставки "Рериховский век". Эта выставка – важнейшая часть Международного проекта "Рериховское наследие", направленного на сохранение наследия семьи Рерихов в их родном городе и во всём мире.

Я побывала на этой выставке и нахожусь под большим впечатлением от увиденного.

В числе самых интересных экспонатов выставки – картины Николая Константиновича Рериха (на выставке представлены и картины из Болгарской национальной галереи иностранного искусства).

Мне нравятся многие работы Н.К. Рериха, в том числе картины из цикла «Гималаи».




Гималаи. Голубые горы


Википедия
Уикипедия
Сайт "Николай Рерих"
Сайт "Музей Рериха в Нью-Йорке"
Картины Н.К. Рериха (сайт «Каталог работ Н.К. и С.Н. Рерихов)
Виртуальный музей Николая Рериха
Картины Н.К. Рериха на выставке "Рериховский век"
Национална галерия за чуждестранно изкуство



Картины Н.К. Рериха:

Олга Блажева

(31.12.1901 - 06.08. 1986)



Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г.


Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.

Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.

След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско.

Източник :"Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г