Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Променете мисленето си, за да промените света


Guest Христо
 Share

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ? Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ? Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ?

Човек реално може да промени само себе си. Така че може да продължи със себе си, и да завършисъс себе си! :) И най- добре да не опитва с други изобщо ...

Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ?

Считам, че и двете твърдения са напълно верни! Когато аз променя отношението си към нещо, с това създавам съвсем други причинно- следствени връзки около себе си. Очилата може да са розови, може и черни да са, обаче. Начинът, по който ние се отнасяме към нещо, не е "просто". Това е в основата на много ефективни начини за манипулация. Проблемът е, че човек прави каквото иска, после идва каквото следва. Всяка манипулация един ден се заплаща и то по неочакван за нас начин.

Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??

Всъщност промяната на хората около мен е критерият ми за промяната в мен. Иначе не мога да се видя.

Има поне два вида промени. Ако са външни, "хоризонтални", наложени от моята воля, това винаги действа като опъната пружина. Един ден- шляп ... В света на илюзиите- едни илюзии за промени. Пременил се Илия, погледнал се- пак в тия ...

Вторият вид са вертикални. Дълбинни. Те не се балтавят из света на поларностите. Но не стават с моята воля. Само че не стават без мен. За тях, според мен, апостол Павел казва в послание към римляни, глава 8 :

"19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. " (текстът е по онлайн библията)

Ето, не само, че чрез тези промени светът се променя, но и той ги очаква от нас ...

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

"Начинът, по който ние се отнасяме към нещо, не е "просто". Това е в основата на много ефективни начини за манипулация. Проблемът е, че човек прави каквото иска, после идва каквото следва. Всяка манипулация един ден се заплаща и то по неочакван за нас начин."

Ако аз знам, че някой е кофти човек, но си наложа всеки път като мисля за него да си казвам, че е прекрасен човек и той вземе, че стане малко по - добър, това манипулация ли ще е от моя страна ?? :blink:

Link to comment
Share on other sites

Ако аз знам, че някой е кофти човек, но си наложа всеки път като мисля за него да си казвам, че е прекрасен човек и той вземе, че стане малко по - добър, това манипулация ли ще е от моя страна ?? :blink:

Не можеш да знаеш, че някой е кофти човек. Можеш да знаеш, че не ти харесва, дразни те и др. Но кофти ... Как така го определяш? Ти не си кофти, а той- е, така ли ?

Но ако промениш отношението си към него и той променя отношението си към теб. (то и себе си трябва да поизлъжеш за да стане хубава манипулация!:) Ако се пробваш да си налагаш- пружинката доста скоро ще те шляпне. Ако се поизлъжеш- по- нататък става шляпкането.) Не става добър. Или лош. завърта се с други страни към теб.

Link to comment
Share on other sites

Не, това е помощ за неговата Божествена искрица.

Промяната на мисленето води до промяна на отношението, а то до промяна на поведението. Промененото поведение и отношение предизвиква променени реакции, промяна на ситуациите, в които попадаме и на кръга от хора, с които общуваме.

Въпросът бе дали наистина сме приложили и получили резултати - за себе си мога да кажа със сигурност - Да.

При това не се изисква много време за резултатите - максимум година - две. Но промяната наистина трябва да буде радикална и искрена. Ако само декларираме промяна на мисленето, но реално това не се отрази на поведението ни - резултати няма, логично е.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

"Не можеш да знаеш, че някой е кофти човек. Можеш да знаеш, че не ти харесва, дразни те и др. Но кофти ... Как така го определяш? Ти не си кофти, а той- е, така ли ?"

Ами да речем, че той не харесва мен, пък моето отношение към него е неутрално, и да речем, че вътрешно ми завижда за нещо или просто нещо в мен го дразни и за да си избива комплексите реши за удоволствие да се заяжда. Тогава бих го определил като кофти човек.;)

"Но ако промениш отношението си към него и той променя отношението си към теб. (то и себе си трябва да поизлъжеш за да стане хубава манипулация!:) Ако се пробваш да си налагаш- пружинката доста скоро ще те шляпне. Ако се поизлъжеш- по- нататък става шляпкането"

Тоест по - добре въобще да не мисля за този човек ли, отколкото да си налагам да мисля, че е добър, за да може той да се държи по - добре с мен ?? :blink:

Link to comment
Share on other sites

Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ? Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ? Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??

Както каза Донка, щом променим отношението и възприятието си към хора и ситуации, така се променят реакциите ни към тях, следователно това променя и ответните реакции от тях към нас. Ако в един човек наистина има вътрешна промяна, тя неминуемо ще се прояви отвън.

В самата същност на човека не знам дали може да има някаква сериозна коренна промяна, но ако развитието на определени дарби, добродетели, способности и знания се счита за промяна, както и откриването на неразкрити и несъзнавани неща, то тогава светът тотално се променя. Поне при мен всичко се измени на 180градуса. Което си беше проблем преди сега е задача, което преди беше удоволствие сега ме отвращава, хората, с които преди съм общувала вече не са около мен. Промяната стана рязко.

Ако аз знам, че някой е кофти човек, но си наложа всеки път като мисля за него да си казвам, че е прекрасен човек и той вземе, че стане малко по - добър, това манипулация ли ще е от моя страна ?? :blink:

Според мен това ще е хабене на енергия от твоя страна, защото ако си определил някого като кофти човек, той е такъв в съзнанието ти, независимо ти какъв друг етикет се опитваш да му лепнеш. Идеята е въпреки кофтито, което си разбрал за него, да видиш хубавите черти, които го балансират и всеки път, щом се сетиш за него, да извикваш в мислите си хубавото. Това е метода. Защото ако някой мазен и гнусен циганин ме дразни, какъв смисъл да си повтарям колко е прекрасен този човек... ще си кажа - този е хитър и умее да се справя във всякакви ситуации с добър нюх и по-добре да не се забърквам с него, мълчание.. и край. примерно..

Link to comment
Share on other sites

"Тоест по - добре въобще да не мисля за този човек ли, отколкото да си налагам да мисля, че е добър, за да може той да се държи по - добре с мен ?? blink.gif"

Ами мисля , че е точно така.

Ако нещо не ти идва от вътре и не го правиш с пълна убеденост и усещане за това по- добре не го прави.

Постави себе си в най- удобната за теб ситуация, без да се интересуваш кой как и какво ще мисли за теб.

Опитах се да обясня простичко на подобен "кофти" човек силата на лошата му мисъл:

- Когато ти мислиш лошо за мен и насочваш към мен озлобление и ненавист , имай предвид, че аз съм човека , който решава дали да ги приеме или не.И ако аз реша да не ги приема те ще рикушират в мен и ще се върнат в теб с много по -голяма сила.Тогава аз ще съм чиста , а ти нещастен.

Това е.С мислите си за другите всеки определя собствената си емоционална и психическа чистота.

За съжаление света не мога да го променя, мога да променя моя собствен свят, ако повече хора го направят в правилната посока, тогава колективната мисъл може и да промени света.Защото няма по-голяма сила.

Хората са отворени за добрата мисъл и дума, но много често забравят да затворят себе си пред лошата мисъл и така стават уязвими.Типична българска черта е , че сме много състрадателни и отворени за болката и нещастието на другите, но не можем да се радваме заради другите.Т.е. отворили сме се за лошите мисли и действия приемаме ги загнездваме ги в себе си, а сме се затворили за добрите.Плачем за чуждото нещастие, но не се радваме на чуждото щастие.Съдействаме и помагаме на чуждото нещастие, но много рядко и през крива усмивка ръкопляскаме на чуждото щастие.Така не можем да се оправим в нашия малък български свят и затова ставаме все по- нещастни.А за големия свят изобщо няма сила в нас да мислим струва ми се.

Edited by didi_ts
Link to comment
Share on other sites

Ще добавя малко Лао Дзъ- щрих:

"Ето защо мъдрецът

чрез бездействието действува,

чрез безмълвието учи;

нещата се създават

той не подменя тяхното начало;

създава, но не обсебва,

действува, но не е самонадеян;

завършва с успех, но не се хвали."

Само че тук трябва да сме наясно кое е първо, и кое- второ. Ако пробваме ние, такива, каквито сме, да бездействаме и да чакаме да видим какво ще бъде действието, ако чакаме нещата сами да се създадат, но пътем пробваме и и да ги поредактирамеме малко, не ще да станем мъдреци. Първо ще да е постигането на състоянието "мъдрец". Това е доста неприятно, защото не е ясно как става. Дотогава пробваме всичко: и действие, и бездействие, и себе си променяме, и другите, например- волево, целенасочено, или пък- с много любов ... Докато се убедим, че е все едно. Не е това Пътят. Но дотогава пробваме ли, пробваме!

Та, Хриско, пробвай! :)

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ? Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ? Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??

Трите врати на мъдростта

Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът –

Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е,

че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и

неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя

власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху

нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и

радост, но също така и на болка и горчивина.

И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на

радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб,

другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за

всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да

променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки

с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да

продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе

си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново

да преминеш през Третата врата.

- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната

страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече

няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да

преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се

принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че

душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие

със себе си, с друтиге и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, -

този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Приказката е много хубава, ама ...отхвърля напълно възможността човек да променя нещата около себе си с начина си на мислене и с отношението си към тях, единственото което се казва в приказката е, че това което можем да направим е само да приемем света какъвто е. Това е добро като идея, но липсва като вариант творческата сила на мислите ни. :hmmmmm: Все едно светът е даден веднъж за винаги по някакъв определен начин, тоест все едно нищо друго не можем да направим в него, освен да го приемем, нищо не можем да променим.Може би това, което е пропуснато е, че безусловната ни любов ще измени облика на света ? :hmmmmm:

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Според мене всеки човек си има определена сфера на влияние в зависимост от достигнатото ниво на развитие. Освен това в рамките на своя микрокосмос човек има най-голяма власт и колкото повече се увеличава радиуса на сферата на влияние, толкова силата на влиянието намалява. Същото може да се отнесе и към отдалечеността във времето или пък разстоянието (в буквален и преносен смисъл). Също трябва да се прави разлика между материално, емоционално, умствено и духовно влияние.

Link to comment
Share on other sites

Приказката е много хубава, ама ...отхвърля напълно възможността човек да променя нещата около себе си с начина си на мислене и с отношението си към тях, единственото което се казва в приказката е, че това което можем да направим е само да приемем света какъвто е. Това е добро като идея, но липсва като вариант творческата сила на мислите ни. :hmmmmm: Все едно светът е даден веднъж за винаги по някакъв определен начин, тоест все едно нищо друго не можем да направим в него, освен да го приемем, нищо не можем да променим.Може би това, което е пропуснато е, че безусловната ни любов ще измени облика на света ? :hmmmmm:

Светът се променя непрекъснато и без нас - всъщност, приемайки света, ние приемаме правото на света да се променя по своята вътрешна логика, която за нас изглежа като хаос... ясно защо. Когато ние се променяме според същата логика, но съзнателно, ние приличаме на сърфист, който съзнателно избира вълната си, но не е толкова глупав да си мисли, че той може да застави океана да му я прати когато и където той я иска.

Сега за опита - наистина се променят нещата - но само след като се откажем да очакваме и желаем и се борим за някаква конкретна промяна към наше разбиране за "добро". 20 години се опитвах да променя семейния си живот към хармония, радост, мир - колкото повече се стараех, толкова по-зле ставаше. Накрая приех, че не може да стане, свих гордостта си, че мога да променя нещо, и смирено се оттеглих на място и с начин на живот, който на мен си ми беше спокоен и комфортен. Не исках вече от никого да се променя по някакъв начин, за да съм щастлива, но и не смятах, че трябва да изпълнявам претенциите на близките си хора към мен - за да задоволя тяхното разбиране за щастие. Приех, че ние сме щастливи по различни начини и просто всеки има правото на своя начин...

Ето 5 години по-късно наистина всички сме щастливи, животът ни се промени неузнаваемо. Появиха се нови хора, нови ситуации, нови пътища - всеки си намери своята вълна и своята орбита. Което не само не ни отдалечи, но ни превърна в приятели....

Така че приказката е вярна, съветът работи - моят живот и опит са ми доказателство за това.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Какво е облика на света, какво е света?

Аз в случая разбирам съвкупността от всички човешки общества и тяхното състояние.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

"Така че приказката е вярна, съветът работи - моят живот и опит са ми доказателство за това."

Благодаря за споделеното. :)

Link to comment
Share on other sites

Какво означава съвкупността от всички човешки общества и тяхното състояние?

Може би степента в която хората на земята като цяло проявяват в живота си Божественото в себе си. Това е степента в която успяват да изразят Божествената си същност.

Link to comment
Share on other sites

Светът се променя непрекъснато и без нас

Вече и съвременната физика е напълно убедена, че това просто няма как да е вярно.

Дори и от чисто външно гледище всичко е заимозависимо и свързано нерушимо.

Друг е въпроса, че това, което наричаме свят е само отражение на човешкото същество, защото именно то е творец на своята действителност. Навремето е притежавал съзнателността за тази си дейност, сега не. Но това не прекъсва връзката. Сега вече и човек е творен от тази действителност, но относно него, новосътворявания (относително) човек, тя е само миналото, обхванало отражението и резултата от неговите действия.

А процесите са и физически, и психологически - прости и ясни. Онова, което се нарича колективно подсъзнание, или астрал, или поле на вероятности е психическия товар на човечеството, формите на който се изявяват в света на явленията, когато съберат достатъчна плътност.

Съжалявам, че все едни и същи неща повтарям, но подобно твърдение, като цитираното, се възприема за абсурдно от външната наука, съвсем пък - от мистицизма.

Link to comment
Share on other sites

Дължа едно уточнение - под "светът се променя без нас" - имах предвид "без нашите намерения и планове да го променим". Това също е научно доказано и не само от физиката. Ние се променяме заедно със света, в който живеем, независимо дали го желаем или не - можем само да го осъзнаем или не. Можем да си мислим, че стоим на едно място, но това няма да промени факта, че се движим с невероятна за представите ни скорост заедно с нашата невероятно малка планетка.

Промяната се дължи именно на факта, че всичко е взаимосвързано и ненарушимо и именно, за да остане такова. Но и да е Живо.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Димитър, много благодаря за чудесната приказка! Само трябва да се разбере до максимално достъпна дълбочина и да се приложи! Неприятното е, че и най- голямата мъдрост да ни бъде казана, не мирясваме, докато не се опарим сами. Тогава можем да си кажем: "Ей, верно, бе! Пишеше го, казаха ми, мислех си го! Ама ха, де!"

Напълно съм съгласна с Донка.

1. Собственият ми опит напълно и безкомпромисно ми казва, че приказката, която даде Димитър е съвсем мъдра и единствено възможния мъдър подход към идеята за промяна. Всички други подходи ... са много ... болезнени.

2. Да, светът се променя в известен смисъл независимо от нашите намерения да се съобразяваме с това.Той си има едни закони, и те са такива, независимо от това, дали ги знаем, или не; дали имаме намерения да ги спазваме, или не. Даже още по- зле: като не ги спазваме, се оказваме извън него, затворени в един друг свят, света, който сами сътворяваме. Считам, че него Венци нарича свят, " който само е отражение на човешкото същество". Нашето его ни шушне, че ние можем да променяме света по свой образ и подобие, да го изграждаме. Е, можем, всъщност творим си своя свят, но не знаем какво творим, така че после идвало каквото следва ... Общо- взето- за да ни покаже, че е по- добре да не си го и помисляме.

3. Да, всичко е взаимосвързано. Точно поради тази причина, променяйки себе си, променяме и света.

4. Тук е мястото да направя още едно уточнение. Моята промяна би трябвало да е пресечна точка на моето смирение и изпълнението на Божията воля. Иначе е от хоризонталните промени. Дето всъщност са една нескончаема игра на промени, които не са промени.

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Светът се променя непрекъснато и без нас

Вече и съвременната физика е напълно убедена, че това просто няма как да е вярно.

Дори и от чисто външно гледище всичко е заимозависимо и свързано нерушимо.

Друг е въпроса, че това, което наричаме свят е само отражение на човешкото същество, защото именно то е творец на своята действителност. Навремето е притежавал съзнателността за тази си дейност, сега не. Но това не прекъсва връзката. Сега вече и човек е творен от тази действителност, но относно него, новосътворявания (относително) човек, тя е само миналото, обхванало отражението и резултата от неговите действия.

А процесите са и физически, и психологически - прости и ясни. Онова, което се нарича колективно подсъзнание, или астрал, или поле на вероятности е психическия товар на човечеството, формите на който се изявяват в света на явленията, когато съберат достатъчна плътност.

Съжалявам, че все едни и същи неща повтарям, но подобно твърдение, като цитираното, се възприема за абсурдно от външната наука, съвсем пък - от мистицизма.

Венциславе, защо точно смяташ така? Не съм сигурен какво имаш предвид. По отношение на мистицизма, не бих могъл да кажа със сигурност, но в окултните разбирания (така де, тези от тях които вече са общо достояние и следователно не са чак толкова окултни:) всичко се изменя, всичко се движи, т.е. светът е в постоянен кръговрат и в постоянно изменение.

Например, смята се, че материалният свят ще има известен край и рано или късно човек ще трябва да се пренесе към един различен свят, устроен по друг начин. Това ако не е промяна...

Друг е въпросът дали няма накаква цикличност, но ми се струва, че нещата по-скоро трябва да вървят като в една спирала, а не в кръг. Защото в края на краищата има развитие.

А във физиката, хм... Там нещата са сложни. По принцип, никаква логика не може да отрече това, че нещата могат да се променят, а и те в някои отношения се променят. Например, не се знае накъде върви вселената, но се смята, че тя се разширява постоянно. Освен това, в последнот време са намерени минимални промени в измерваните стойности на някои константи. Т.е. тези константи има голяма вероятност да не са константи. А от там могат да произлязят най-различни последствия. Ако се окаже, че те се променят (може би по някаква функция, а може би не), тогава и други неща могат да се променят; например, скоростта на светлината всъщност може да се запише като функция на константи. Даже има въпроси относно това дали някои закони не могат се променят много бавно, но засега няма такива сведения, доколкото знам.

Физиката е не само пример за това доколко може човек да анализира явленията около себе си, но и за това доколко трябва да внимава да не изпада в прибързани заключения при такъв анализ. Най-класическият пример са законите на Нютон. Един от тях гласи, че силата е равна на масата, умножена по ускорението. За тела, движещи се с малки скорости, този закон е верен дотолкова, че няма как да бъде измерено някакво отклонение.

Но ако се има предвид теорията на относителността, тогава силата е равна на масата по ускорението, заедно с още един член, в който присъства скоростта на светлината. Тъй като тя е много голяма, при малка скорост този член е почти нула, поради което формулата на Нютон е точна (почти точна, технически, но реално разликите почти не могат да бъдат измерени, става въпрос за разстояние от например 1 на минус 10та степен см) при малки скорости, но при големи такива близки до с, тогава всъщност трябва да се използва по-сложна формула. И така това, което Нютон е наблюдавал, за времето си е било абсолютно верен закон, или по-точно е смятано за такъв, в смисъл, че никой не е могъл да измери каквото и да е отклонение от този закон и всичко сякаш се е подчинявало точно на него, но този закон всъщност не е абсолютно верен. Той е вярно приближение за малки скорости.

Иначе по отношение на промяната на света чрез мисленето, бих казал, че трябва да се внимава да не променим света според някое наше разбиране, което не е правилно. В такъв смисъл, мисля, че е добре първо да работим над разбиранията си и също така да се опитаме да намерим смисъл в една такава промяна. Също така, трябва да внимаваме да не се опитваме да променим света само с мислене, за да компенсираме нуждата от някое наше действие, от това да преминем през известни преживявания. Защото има и други начини да се промени света, струва ми се, но трябва първо желание.

И е добре това желание да е чисто, защото иначе ми се струва, че светът няма да се промени много добре. Сигурно и затова в момента не можем да променим някои неща - защото това е твърде отговорно.

Затова е и добре да започнем от себе си. А по отношение на приказката, хубава е, но може би не свършва само там? Но другото сигурно не е вече за писане.

Link to comment
Share on other sites

Приказката е много хубава, ама ...отхвърля напълно възможността човек да променя нещата около себе си с начина си на мислене и с отношението си към тях, единственото което се казва в приказката е, че това което можем да направим е само да приемем света какъвто е. Това е добро като идея, но липсва като вариант творческата сила на мислите ни. :hmmmmm: Все едно светът е даден веднъж за винаги по някакъв определен начин, тоест все едно нищо друго не можем да направим в него, освен да го приемем, нищо не можем да променим.Може би това, което е пропуснато е, че безусловната ни любов ще измени облика на света ? :hmmmmm:

Да, приказката е хубава, но защо правиш такъв извод? В същност тя ни казва следното - че светът се променя чрез нас; всеки, променяйки себе си, спомага за промяната на света.

Светът не се променя сам, ей така, от само себе си. Всички тези физични явления, които наблюдаваме в същност са следствия от действията на различни същества - като казвам действия нямам предвид само някакъв конкретен акт (с какъвто сме свикнали тук, на физическо ниво), а говоря съвсем общо.

Допълнително е това, че когато се променим към по-добро, неизбежно сработват природните закони, които най-често (ако няма някаква друга причина, примерно кармична) ни отвръщат с добро.

Link to comment
Share on other sites

Според мене всеки човек си има определена сфера на влияние в зависимост от достигнатото ниво на развитие. Освен това в рамките на своя микрокосмос човек има най-голяма власт и колкото повече се увеличава радиуса на сферата на влияние, толкова силата на влиянието намалява. Същото може да се отнесе и към отдалечеността във времето или пък разстоянието (в буквален и преносен смисъл). Също трябва да се прави разлика между материално, емоционално, умствено и духовно влияние.

Ще си продължа разсъжденията от снощи, тъй като късно през нощта обикновено избягвам да се натоварвам прекалено много и оставих мнението недовършено.

Та като говорим за една обхватна промяна, отнасяща се за цялото човечество, тя разбира се не е по силите на отделния човек. Но когато се комбинират и съберат в едно влиянията на една група от хора и ако тази група е добре организирана и в синхрон (по между си и с Космичните закони), то тази група дори и да обхваща една малка част от всички хора, е способна да предизвика промяна в цялото човечество и социално устройство, която ще повлече и останалите хора. Всъщност на икономически план примерно това се осъществява и в момента, защото една малка част от хората определят икономическото състояние засягащо абсолютно всички хора. Но в случая аз говоря за духовно влияние и промяна. Принципа разбира се е същия, като различна е само формата му на проявление. Глобална духовна промяна може да се осъществи единствено ако определен брой хора, всеки от тях с достатъчно широко духовно влияние обединят стремежите си в една обща посока и по този начин обхванат цялото човечество. С това свободата на хората, които като част от цялото са обект на влиянието няма да се наруши. За тях просто ще стане по-лесно да осъществят духовна промяна вътре в себе си, но решението за това пак ще си остане тяхно и ще им се наложи да положат известни усилия. С нарастването на броя на осъществилите известна духовна трансформация в себе си, тази трансформация ще става все по-лесна и за останалите хора, които още не са я осъществили.

Цялата тематика може да се усложни ако се включат влиянията черната ложа, на Духовните Учители и други по-висши същества (част от които се разглеждат от астрологията), достигайки до Бог, но за всичко това нещата трябва да бъдат усетени интуитивно, защото са извън възможностите на конкретния ум.

Link to comment
Share on other sites

Guest hrisko_89

Какво означава съвкупността от всички човешки общества и тяхното състояние?

Цитат(dimitar @ May 2 2009, 08:27) post_snapback.gifКакво е облика на света, какво е света?

Светът е това, което хората правят с него, и неговият цялостен облик се определя от това което хората правят с него в най - общ план, тоест кочина.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...