Моля те,дано прочетеш това..аз съм на 28 год ,имам две деца -второто на 8 месеца...точно твоя проблем нямам,но имам толкова идиотски ,достойни на твоя...Искам да ти кажа едно- НЕ СИ ЛУДА! НЕ СИ САМА...!!!...нямаш си идея колко сме такива...не сме луди,не сме от емисията за криминални новини...-не се тревожи - Аз също полудявам,всеки ден ,миг след миг,сякъш сили нямам....но няма да дам да ми предрешат съдбата...не, че съм победила,но още знам поне коя съм и че и сега, и да имам чувството подобно на ужаса ,който изпитваш ,мислейки си, че можеш да размажеш главата на дъщеря си едва ли не,аз знам че утре пак ще съм тук,ще съм това което съм,и ще се боря....
Ще ти кажа нещо макар ,че незнам нищо за теб...и знам ,че е налудничево ,но нали сме луди,подяволите!!!!.....
Знаеш ли ,защо е станало така при теб? Защото ,като си родила ,си изпитала неувереност и че можеби не си достатъчно достойна за това,и поради куп малки предишни събития през живота ти,част от които ,дори не помниш,или не осъзнаваш,и точно те-тези уж дреболии ,са се комбинирали ,и са нападнали лабилната ти душа .Точно в даден определен момент си почувствала ,че е така и от уплах ,че не си истинска майка ,тази нелепа комбинация от факти се е възползвала от теб....но ти не си луда....и аз вярвам...ТИ НЕ СИ, И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ нито луда,нито детеубийца...напротив...никой не се намери ,да ти каже че ужаса ти,е точно заради обратното...защото проблема, не е в това че те избива на садизъм към най -съкровеното...това е алюзия...привидното....чувствайки вътрешен порив да нараниш детето-това е объркания сигнал на душата ти,към мозъка,че го обичаш безрезервно и неописуемо много..изкривен до степен на крайна саможертва....но за психоанализата думата "душа" не съществува...
Нямам право да те съветвам,но имам право да изкажа мнение ,под формата на препоръка....Помисли сама..
И когато дойде мига ,в който чувстваш ,че онзи ужас,смесен с неописуемото чувство на желание да нараниш детето си ,те завладее.........просто го назови ,облечи усещането в образ,и го предизвикай,точно както се предизвиква враг-дръзко и със стремежа да го победиш-САМА, И ТОЧНО ТИ!!!!...
И знаеш ли,не само, че при никакви обстоятелства няма и не ще да нараниш детето си,ами за пръв път след това ,ще си дадеш ясна сметка,че не си способна да нараниш всъщност никой,а било то, дори и онзи ,който си го заслужава....и това не е слабост,това е човечност,всъщност,това е нормалната форма на мислене,а не ,заложеният у повечето хора, първосигнален порив на агресия,била тя и израз на самозащита...
Ти нямаш проблем с агресията и риск за детето-напротив,ти си твърде нормална ,спрямо този особено ненормален свят,...и това те обърква и съсипва...и поради това че си повече от нормална,ти никога няма да бъдеш ,това, което те ужасява ,че всъщност си....
А моята трагедия е ,да знам ,какво трябва да направиш ти,но аз да не мога да си помогна сама на себеси......
Пожелавам ти , да бъдеш себеси, и да се харесваш, защото ти си това ,което никой друг, ,никога и при никакви обстоятелства няма да бъде-тоест-неповторима....обичай се,оценяй се...само тогава, ще видиш за пръв път целият свят край тебе -а в него- твоето и само твое, дете,а ти -неговата ,и само негова,най-достойна и най-прекрасна майка!!! poisonivi@abv.bg
Дано имаше смисъл ....
