mecholari

Из „Книга на Тайнствата“ Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Учителя в „Слънцето не ще зайде“http://beinsa.bg/beseda.php?id=1107 Учителя през Елеазар Хараш: Когато човек познае себе си, величието на своята душа, тогава Бог ще му даде едно празно пространство и ще му каже: Ето ти това място, можеш да твориш според своите закони. – И човек ще твори много по-съвършено, отколкото е сегашното му състояние. Той ще се старае да твори по образа на Бога. Казвам: Той ще построи духовен свят, но и той ще бъде несъвършен. Има и друг път, още един таен път към по-дълбоко и древно себепознание. Тук човек трябва да открие царството на своя чист и древен дух. Тук човекът вече ще твори по подобие на Бога. Но този свободен дух може да пожелае единствено свободата, без да твори, защото Царството Божие е една велика свобода. Ако такъв дух посети земята и нейните същества, достатъчно е само присъствието му. То дарява тези, които разбират, с нещо повече от всякакво творение. То пресътворява съществата в по – висока степен от стремежа. То дарява на съществата вдъхновение. Стремежът е голяма сила във Вселената, но вдъхновението е велика сила извън Вселената. …..…………... Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл:През Юпитеровия период ще бъде съживен до известна степен умът и тогава човек посредством въображението си ще може да твори форми, които ще живеят и растат като растенията.През Венериния Период, когато умът на човека ще е придобил „чувство“, той ще може да твори живи, растящи и чувстващи неща.Когато достигне съвършенство, в края на Вулкановия Период, той посредством въображението си ще е в състояние да извиква за живот същества, които ще живеят, чувстват и мислят. 420 стр. Модераторска бележка: Екипът на Портала се разграничава от претенциите на автора с псевдоним Елеазар Хараш, да представя своите лични размисли и литературни произведения за "казани от Учителя през него". Смятаме подобни публикации за недостойни и противоречащи на правилата и етиката на нашия форум. При следващ опит да бъдат публикувани и други такива откъси, последните ще бъдат отстранени от темата.

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на Цялото. Ще кажете „Това е абсурд.“ Не, Аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дървото. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега ако приложите туй Учение в себе си, ще можете да пораснете. http://beinsa.bg/beseda.php?id=531 За горното Учителя казва през Елеазар Хараш: Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят. Из "В Храма на Учителя" том 1. Модераторска бележка: Екипът на Портала се разграничава от претенциите на автора с псевдоним Елеазар Хараш, да представя своите лични размисли и литературни произведения за "казани от Учителя през него". Смятаме подобни публикации за недостойни и противоречащи на правилата и етиката на нашия форум. При следващ опит да бъдат публикувани и други такива откъси, последните ще бъдат отстранени от темата.

Явно си дошъл да ме обсъждаш. Да си въобразяваш какво разбирам или виждам. За разлика от тебе аз съм до известна степен подготвен. Преписвам 10-та книга на Елеазар. Две в момента на веднъж. Гледал съм му всички видео интервюта в youtube. Някои по няколко пъти. Зададох ти въпрос, на който не ми отговори. За разлика от тебе, на мен камъните ми говориха за Бога. Написал съм стихотворение по този повод: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11011-ято-ято-мое-ято/?fbclid=IwAR1XEGUj1sEO1arMq2GBFNyJV780SDzKb-RhfI9zHNfH8uZEg1Ul2aZOdEM Ти като си толкова духовен, можеш ли да прогледнеш през неговия символизъм, да видиш през моите очи, това което съм видял аз? Мислиш ли тогава, че беседите на Учителя нямат нива, до които нямаш достъп? Защо си въобразяваш че Го разбираш? Цитирах ти обяснение на личната ми опитност в т.1 т.2.и т.3 . В моето стихотворение става дума и за Пегас. Ето какво съм намерил за това свързано с Братството: http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/99119970813.html Това, че вие не го разпознавате Елеазар като брат и дух е ваш недостатък. НО мнението ви тежи твърде малко в моите очи, защото и аз ви наблюдавам, преценявам и виждам колко ме разбирате.

В едно интервю Елеазар го наричат "Учителю", и той каза че не му е приятно да го наричат така. Каза: "Най-голямата чест е да бъда ученик на Учителя". Но беседите, които съм посочил и извадил цитати, същите тези цитати са дообяснени в книгата "В Храма на Учителя" том 1, от личната връзка на Елеазар с Учителя Беинса Дуно. Но Елеазар не е говорител само на Него но и на 24-те Старци. Така че, той е нещо като Сведенборг.

1.Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка. (Из лекция на Елеазар Хараш 03.11.2015 г.). 2.Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат. Осмият старец Уахира Из книга 1, Мордот ин Махария (Мъдростта на Старците) представено от Елеазар Хараш. 3.„Има Бог. И ако замълчите, и камъните ще проговорят за Бога. Така както слепите знаят, че има светлина, така както сакатите знаят, че има здрави хора, така и здравите трябва да знаят, че има Бог.“ (Красимира Стоянова, Истината за Ванга) (С други думи – няма нищо по-глупаво от това, да доказваш съществуването на Бога. Както казва Учителя Беинса Дуно, онзи, който има развити духовни сетива, не се нуждае от доказателства за Бога, защото вижда и усеща всички Негови проявления.) Ти имаш ли общуване с камъните, предали ли са ти някакво послание?

Братството е обединено. То е между всички, които се разпознават като дух с дух. Всички други са секта.

Оригиналното Слово на Учителя се разпространява чрез Виделината, където Учителя говори на всеки индивидуално според нивото му на развитие, в зависимост от специфичните му особености. В осъзнатите сънища, видения, Учението Му, висшите същества и Той ги проектират директно в съзнанието на ученика, в символен език, като картини, нещо което е преди падението на думите. Казвайки, че на Небето е най-мълчалив Учителя има предвид степените на Безмълвие и Тишината на съзнанието, където работи директно Духът. Словото, което е записано при "физическото Му пребиваване" на земята, е претърпяло корекции и преправки, затова трябва да се проверява в Акаша. Но с Него може да се изживее синхронизъм, защото Учителя със Словото задвижва Вселената. Затова нищо случайно няма, а зад случайността работи Божият замисъл и промисъл. Какво казва Учителя: Ако говоря само от себе си, нищо не съм, но чрез Мене говори цялото небе. Задълбоченото изследване на думите на Учителя се прави с методи за придобиване на знание от първа ръка, така че винаги се търси Първоизточника. Казано е "с чистотата на Твоите ръце ще бъда спасен", там е Храма на Истината. Няма друг подход и друга чистота.

"Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 1987-а година, с него да нося отговорност. Дадено ми е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център" https://portal12.bg/publikacii/eleazar-harash-koyto-ima-lyubov-vnasya-znachenie-vav-vsichki-neshta-video Всъщност, трябва да призная, че изпитах раздразнение а не обида. Учителя има една молитва: Молитва на УчителяГосподи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста, ще говоря само истината! Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, който обхващаш всичко в себе си.Амин. Елеазар Хараш дава като метод говоренето постоянно на истината. Например в тънкостта да не казваш "ще дойда след две минути" а да се появиш след половин час. Държи да се изразяваме максимално точно. Например в Библията е казано "ще ви дам камъче с име ново написано", и Учителя дава такова име Елеазар Хараш? Тогава разпознава ли го Духът?

Интересно ми е също, този сайт е кръстен Беинса Дуно, това е духовното име на Учителя. А Елеазар Хараш е духовното име на Петьо Йорданов дадено му от Учителя. От лекция, която вече съм дал: Родените от духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвувам за родения от духа всичкия си имот, всичко, каквото имам. За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена, и любовта отговаря на всеки техен зов. Това е учението, което трябва да се проповядва на хората. http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Т.е. Учителя го разпознава като дух, аз с името Елеазар Хараш съм кръстил темата, обаче трябва да го приемам като Петьо Йорданов, обикновен човечец? Това е защото някой друг не го познава като дух ли е, или в "нормалното му име" има някакъв пълнеж, който е добре познат, човешка близост, сива обикновеност? Това ли е , да приема, че понякога не говори Духа а свободните съчинения на човечеца с препратки към Словото на Учителя?

От тези беседи, които съм пуснал в предишния си пост: Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, където са ни повикали по-рано. Така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва. На друго място момата лъже момъка. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието – отрова. …………………… Ако това се разбира под "човешка любов съединена със злото и нейните последствия са винаги лоши" какво нередно има в цитата на "Петьо Йорданов"? Елезар Хараш ползва малки и главни букви за да разграничи например Любов и любов. Това са похвати. В коя книга или лекция е стр.10.?

По принцип тази тема трябваше да бъде пусната в "Духовни мостове", защото Елеазар Хараш изнася над 70 учения, но заради предвижданата реакция на такива модератори като Донка, избрах да я пусна в "Литература, поезия и лирика". Второто все пак подчертава Вдъхновението и творчеството, което няма друг източник освен Бог и Словото на Учителя. Сега въпросът е: може ли да се разбере Учителят без да се проучат и доучат ученията, изнасяни преди Него? Има ли върху какво да се стъпи? Върху какво е работила душата-търсач преди това, в предишните си прераждания? До къде е стигнала за да стане пригодна да изучава новото? Могат ли да се прескачат етапи и така дали ще се получи пълнота? Какъв обем ще заемат тогава Думите на Учителя? Той спира ли да говори след като си "замине"? "Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено. И Аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано. Днес повечето хора говорят неразбрано. Мислите ли, че нещата са ясни? Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано? Защото хората са изгубили Първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя Първичен Произход." http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Кой се занимава с това, кой е взел присърце думите на Учителя, кой изследва Древността, древните езици, освен Елеазар? Има ли такива методи да се върнеш там, за да намериш това, което Бог изначално е вложил в теб? Ако методите са в Учителя и той ги дава на по-развитите ученици, би ли било удачно да се обменяме с тях, на свой ред да ги проучваме? Ами ако имат по-правилен подход от нас? Този подход как е формиран? " Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, светът на Божествената хармония. " https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html Кой е избрал Учителя да го слуша? Нима всичко това е свършило вече? "За тази работа, върху която сега работя, Ми са потребни най-малко 10 милиона години, за да я докарам поне до един край." https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-05-11-10.html

Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&s_type=beseda&id=929&status=1

Веднъж заслушах негова лекция но не се чувствам свързан с него или пък Георги Изворски например. Но мога а ти кажа как търся връзка и кой се сдобива с моето доверие. Например Ваклуш го слушах, и каза , че такива същества не съществуват, дявол няма, и спрях да го проучвам. Но например един ден посрещайки Слънцето един слънчев лъч ми изрисува бюста на Учителя. И след това попаднах на лекция на Христо Маджаров, който разказваше как на Даниел Цион три пъти от Слънцето му е слязъл и се е появил Христос Т.е. намерих обяснение и подобна опитност, затова редовно слушам Маджаров, купих си лично от него "Космогонията на Розенкройцерите", а от съпругата му в момента чета книгата за българската Кабала. А ако например някой се зачете в "Храма на Учителя" от Елеазар Хараш, там има също казано за слънчевата раса. Т.е. Бог ме е благословил да ми покаже нещо, което търся като обяснение и опитност у другите. Изследвам собствената си психика и нейните прояви и след това попадам и на литература. Например Луиз Хей казва "Всичко, от което имам нужда идва при мен, всичко което трябва да знам ми се разкрива" . Аз съм го допълнил и с "Господи, благодаря Ти!". Елеазар също има формула за това: 650. За книгите Господи, намери ми най-редките и специални книги, според както е Твоята Воля. Из "Формулите, свещени ключове на живота" На Елеазар започнах да му чета книгите за Старците , но първо осъзнато сънувах такъв. Даже съм написал стихотворение по този случай: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/12179-наковалня/ Съответно всички книги от Елеазар съм ги взел след септември месец 2017.

Ако се говори на база личен опит , аз от дете съм ги виждал, така че потвърждавам казаното от Учителя. Например открил съм първата си среща с "Летач" тъй както малкия Жан, в описанието на "Жан и крокодилът" в книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода". Описанието на "летачите" на Кастанеда ми го даде колежка от университета, когато установи , че и двамата ги виждаме. Там в университета съм наблюдавал и как едно същество се храни от мой колега, и той стана много нервен. Той по принцип и "безпричинно" се държеше агресивно словесно с мене. След време прочетох в Библията, че борбата ни не е "срещу плът", и думите на Христос "И ето иде Князът на този свят и той няма в Мене нищо". Написал съм стихотворение, на база тези опитности: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/1984-пръстенът-на-арабела/ А Елеазар Хараш го приемам като съмишленик, защото той изнася две лекции за паразитите:

Например Луиз Хей в "Излекувай живота си" казва, че ако нещо в поведението на даден човек ни дразни, трябва да преразгледаме себе си и да видим къде ние и спрямо кого друг постъпваме по същия или подобен начин, и променяйки себе си, такъв човек който ни дразни или ще промени и той поведението си, или ще ни напусне обкръжението ни, защото край, урокът е научен и нямаме нужда вече от него. И така работиш със себе си, което е доизясняване на понятието "сянка" а също и закона на привличането, защото хората в обкръжението ни не са случайни, няма нищо случайно, всичко е Божий промисъл. Гълтането е пиене, къде на алкохол, къде на енергия. Виждам че си ровил в стари мои постове, там съм се обявил и за вампир от слънчев тип и работещ със себе си, за разлика на някои събеседници, които ще бъдат канонизирани за светци, може би. Те са видни представители на Бялата ложа. Иначе ако ще се стреляме с цитати от Учителя, аз мога да кажа много свързано с черната ложа и вампиризма: Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това". Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло.Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Беинса Дуно 11 август 1913 г. Или пък: http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Будност_на_съзнанието_на_ученика?fbclid=IwAR3IXm66kxq5JiwI-i_oEve2FWAk7pDvE9BpMU8_GsyoeocNOERrz7XDp_g …………………. Кон Круз ти прочете ли изцяло "Отвъд Страха" на дон Мигел Руис, защото и там пишеше за "боговете", които се хранят с нашата енергия? ………………. "Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. Какви са тия същества? Като хората, само че за тях не са нужни специални столове - те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат - не е важно, важно е как действат върху човека. При всяко изпитание лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брат си, лицето му почерня и погрозня и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каин! Наблюдавайте се, да видите какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите какви промени стават с вас - ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства!" "Вътрешна обхода", 29 август 1937 г.

Сянката Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението. Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип. Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите… Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме. Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго” Как можем да се справим със СЯНКАТА? Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността. Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА). Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри. Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин. Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност. http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=176705&df=46&dflid=3

Почна да си гълташ граматиката. Поставяш запетайки вместо точки. Почваш изреченията с малка буква. Не поставяш питанки на въпросителните. А преди като ясновидец ми пишеш "по-спокойно", все едно съм раздразнено животно. После аз съм бил обсъждал другите. Предположение, "осъждане" на базата на предположение и после някой не бил живял в илюзиите си. Да не гълташ със съседките, че показваш такава Неадекватност? Със Учителя ще се разберем след сто милиона по сто милиона години. Който сега го разбира го подценява.

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще Ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и Аз ще слушам всичко онова велико, което ще Ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. (2/стр.207) Из "Двата природни метода" 207стр. И ти се изхвърляш, че разбираш Учителя?

От моя гледна точка някой да ми дава наклон на изразните средства, това е простотия. Това е подценяване на Учителя. Ни най-малко не е лесно да се разбере Учителя, и смисъла, който влага в нещата. Може би са необходими милиони и милиарди години, и сам Той казва, че когато се говори за кратки срокове, затваря очи А може и аз да ви измъчвам сивите вещества като го цитирам. Чистия и нечистия извор… Важно е пред лицето на Бога кой какъв е не за какъв се представя в публичното пространство за пред хората. Всеки трябва да си изправи отношенията с Бога. Преди време щях да си описвам личните преживявания, срещи с дяволи, демони или пък с Учителя. Но няма основа за разговор, когато от другата страна липсва личната опитност. Тогава хората не се убеждават взаимно, този прочел това , този онова, този вярва, друг не вярва, едно велико похабяване на време, енергия и ресурси..

"Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.) "Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри..." Тук всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тук има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тук умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тук умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние. И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност. Коренът на невежеството е нечистият ум и оттук произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване, защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания." Елеазар Хараш, лекция УМЪТ (ВТОРАТА идея за размишление)https://eleazarharash.wordpress.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%…/

Аз в "творчеството" на Елеазар откривам личния си символизъм. Това не мога да го направя нито в твоето нито в това на Донка. Малко 'бонус" и от Ориген, от Уикипедия: Есхатологически възглед Според Ориген очистването и усъвършенстването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежки условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Да разберете Моето Безмълвие Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие. Защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Не в думите, а в Скритостта на думите От хиляди и милиони години търсех Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки това, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътршен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Прозорливата сила на виждането Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Учителят знае Незнайните пътеки Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ Съкровеномъдрието на Старците Аз съм възкресявал умрели Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм, или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като прошепна дума на ухото на умиращия, Аз забелязвам – пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът. Аз съм възкресявал умрели, но ако Ме слушат. Тези, които не умеят да Ме слушат, съм ги сложил във времето. Те са за други времена. Аз знам, че който няма уши да Ме слуша, ще страда повече, отколкото е необходимо. Който не умее да Ме суша, времето го поглъща. Него не мога да го възкреся. Той е погълнат от света. Той много пъти ще умира и ще се преражда, докато Ме познае. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Оценявам богатството на тези книги, защото в тях намирам личния си символизъм. Няма как заради наличието на ключови думи да не се сетя за едно „мое“ стихотворение, което написах 2011г. Душа на птица Харесвам Вятъра проникващ до прозрачност във вените и топлата ми кръв. Във звуците на птича песен изчезват призрачните спомени изтривани от следващия дъх. За Mене пеят птиците във болката на чезнещата плът. Във миг на сътворение написах едничка мисъл на Небето. В хармония трепти сърцето със ритъма на Мрака, излива светлина и чака, събуден да я видиш. ………………. Светът се събужда, нашата Прародина ни зове, и който е готов е както във завета, където ангелът го пита "Що виждаш ти?" Знаците могат да се открият в музика, песни, клипове, като например тези: Пожелавам ви да не изоставете много, и по-голямо усърдие в старанието да разберете нещо, което някой ви говори.

Защо се смята, че всичко е толкова праволинейно? Например Учителя казва да се определим към стъпките или на Любовта, или на Мъдростта или на правдата. Следователно се разбира различия по пътя. Ето, ако взема една притча, която демонстрира подхода на Мъдростта. Тя не е дадена от Учителя, но пък той е казал, че всички, писатели, философи, майки, бащи, и пр. повдигат човечеството: Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона. Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става. А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки. – Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме! Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща. И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът. Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес. – Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“. – Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро. Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“. А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора. Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси. Просто трябва да изчакаме края на историята... Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото …………………. Добре сега, отговорете ми въпроса Бог може ли да ползва и "доброто и злото" за нашето възпитание и спасение? Бог обръща ли всичко на добро? Има ли някой упрек към Бога за неговите методи? За какво се хващате, че Бог не може да заблуди човека? Бог е чистата Истина, а Елеазар казва, че именно затова е създаден Сатана, и в него Бог тайно работи за нашето повдигане. Тайната и скрита воля на Бога, като нашето негодувание от методите Му не е насочено директно към Бога, а към другия негов ипостас и така вината ни от недоволството ни към методите Му за нашето развитие и възпитание е много по-малка. Иначе не бихме могли да Го обикнеме. Че грехопадението е желано от Бога и затова е допуснато и пр. Най-накрая, Елеазар казва, че ще умре невежа, а вие опитвате ли се да говорите като последна инстанция, "опазвайки Учението " на Учителя? В книгата „Мистерията Бог“, Елеазар казва :“ Ако Бог ти дава отрова, то е нещо много по-дълбоко от това, ако глупакът ти дава еликсир.“ Значи, пълно доверие към методите на Бога, Та Той е позволил Христос да виси на кръста. Та ние без злото , скърбите и страданията ли ще минем? Елеазар казва, че ако Христос е бил в Рая, да го изкушава змията, тя не би имала никакъв шанс. Дава ли Бог на всчики свои творения да се развиват и творят? Какъв би бил ако не позволи свободната воля? Нима не люби и скорпионите и змиите, защото и те са част от Неговия Замисъл? С цялата им отрова? Прави ли се усилие някой да погледне през очите на другия, прави ли се усилия да се погледне през Очите на Бога и да се разбере неговия замисъл? „Спрях контакта с "творчеството" на Елеазар“... То ако взема аз да напусна смисъла на вашите поучения,ще го приемете ли това с безразличие? Всъщност, Елеазар казва, че само Истината има мисия, но да не се почуствате че така ви се омоловажава значението. Защото без Бог и без Сатана, човек е нищо. Ако Бог си отегли силата дори и за миг от човека, той не може да се пребори и най-слабия дявол. Ако Бог в неговата Царственост и Величие изпълни Сатана, последния ще изчезне, няма шанс, никакъв шанс, както змията срещу Христос. Може ли Бог да има врагове?