mecholari

Елезар Хараш из книгата „Закони за медитация“. За медитацията и молитвата Да медитираш според Учителя значи да ставаш все повече Дух, все повече светлина. Медитацията е връзка с истината, а истината поражда чисти и ясни лъчи и просветления. Ако човек търси Истината според Учителя, той ще я намери в противоречията. Това означава, че светлината е навсякъде и ако Духът е с нас, ние ще я виждаме навсякъде. Когато успеем да видим Истината в противоречията, тогава ние ще се освободим от тях. Да виждаш Истината в противоречията, това е Благословение. Медитацията е сливане. Медитацията е сливане с Духа, със светлината, но само чистият може да постигне сливане. В съединението с Бога, в сливането с Бога ученикът ще намери смисъла на своя живот. Да медитираш значи да се слееш с Духа, а да се слееш с Духа това значи да се освободиш от всички проблеми и препятствия. За да се слееш с Духа, трябва да живееш по неговите принципи. Да живееш по неговите принципи и изисквания това значи да придобиеш Божия сила. Казвам: медитацията е ключ за придобиване на Божия сила, защото колко повече медитираш, толкова повече се пречистваш. Да медитираш е едно, а да умуваш и фантазираш е друго. Медитацията не е умствен процес, тя е чисто Духовен процес. Тя се ръководи от Духа, а това означава, че да медитираш това значи да работиш по Божествен начин. Ще ви кажа един знак: знакът е, че колкото повече човек се интересува и търси всичко, което е свързаното с медитацията, толкова повече Духът търси човека, за да му помогне да се освободи от омагьосания кръг на умствения живот. Дълго трябва да се молиш, за да се отвори каналът, откъдето да дойде Духът, и когато той дойде, тогава ти ще пиеш от Вечния еликсир на Живота. Когато се научиш да медитираш, тогава ще придобиеш една особена гледна точка. Това е гледната точка на Духа, а тогава ти ще видиш, че дори и отчаянието е пълно със светлина. Чрез медитацията ученикът може да си изработи една могъща и защитна аура. Чрез самата медитация ще дойдат методите, защото медитацията е общуване с Бога. Да медитираш и да се молиш така означава да дадеш път на Бога да те чисти отвътре. Ученикът трябва да се моли, докато стане храм, тогава потокът от светлина ще дойде в неговия живот. Молитвата е подготовка за сливане с Бога, а сливането ще донесе изобилния живот. Казвам: изобилният живот или пълнотата на живота това е синоним на Богопознанието… И колкото повече живот имаш, толкова повече разбираш Бога и затова Христос казва: Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно. Христос не казва, че е дошъл да донесе една религия, а донесе същественото, а то е животът. Който няма живот, не познава Бога. И за да го познае, трябва да започва да вярва, защото след като е изгубил живота си, той е изгубил и вярата. Сега вярата трябва да се възстанови и да стане врата към живота. Вярата е могъща сила, която може да погълне злото. Вярата се разраства чрез молитвата, а молитвата ще се разгърне като Вяра и сила и ще премахне всичко нечисто в живота на човека, което се е подслонило в душата му. Помнете: Бог може да се роди във вас чрез постоянни молитви. Молитвата е постоянство, това е, което ще преустрои вашият живот отвътре. Всички висши сили се изработват с продължителни молитви. Истинската молитва е Висша и вътрешна дейност… И затова Учителя казва, че човек постига една идея, която живее интензивно в нея. Молитвата е подготовка за медитация, тя постепенно отстранява ума и така се стига до медитацията, която осигурява поток от чисти Духовни сили. Трябва да се знае, че онова, което Духът ражда при медитацията, е самия себе си. Всичко, което желаете да постигнете, се нуждае от постоянство. Ако сте постоянни в молитвата, ще дойдат и Духът и медитацията, а това е съществена част в живота на ученика, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание – тук съзнанието става Божествено. В постоянна медитация се придобиват всички оръжия на победата, а оръжията са търпение, смирение, любов… и т.н. Чрез медитацията от горд ставаш смирен, от мразещ ставаш любящ, от нервен и нетърпелив ставаш търпелив, защото медитацията е закон за преобразяване на човешкото съзнание. Спасението на човека може да дойде само чрез медитацията, откъдето идват всички истински методи и истинското вътрешно познаване на нещата. Медитацията води до раждането на Духа – все повече и все повече, а в това се състои красотата на живота, защото няма по-красиво нещо от това Духът да бъде ръководител на твоя живот. Красивият живот започва, когато Духът е твоят ръководител. Без ръководство от Духа ще се прераждаш неспирно в низши животи. Чрез постоянната медитация ти ще видиш великата справедливост, която се явява и в твоя живот. В Третото око има нещо съществено, има една власт, която превъзхожда силите на света, но това око не може да се развие с умуване, а с пречистване и вглъбяване. Учителя казва: Бог можеш да го срещнеш само по пътя на вглъбяването. Нечистият не може да се вглъбява, защото неговата граница е умът, а умът работи на повърхността, той не може да прониква в тайните на живота, той не може да обхваща и да осмисля. Осмислянето е качество на Духа, на човешкия Дух – на него е дадено да обхваща и осмисля. Умът работи разкъсано и с непостоянство, а на непостоянството не може да се разчита. Постоянството е знак, че Духът се почита. Постоянството е знак на свещено отношение. Щом се молиш и работиш с постоянство, един ден в твоя живот ще изгрее Духът. Постоянството е една велика идея…Защо? – Защото постоянната молитва и работа върху себе си е желание на самия Бог, който е във вас – да ви достави себе си. Щом работиш с постоянство, Бог ще се роди в теб. В постоянството се крие решението на много въпроси на живота. Колкото повече постоянстваш, толкова повече тъмнината отпада. Постоянна медитация това означава от тъмнината към светлината, или от тялото към Духа. Трябва да се знае, че работата със словото е истинско действие. Словото е Бог в действие. От какво се нуждае най-много човек? – От преобразяване. Без преобразяване човек не може да познае Божията воля. От молитва към медитация – само така ще се премахне натрупаната Духовна кал. Когато се вглъбяваш дълбоко, ти влизаш в себе си и едновременно с това излизаш от физическото си тяло. Когато излизаш от своето тяло и когато се вглъбяваш, ти влизаш в Духовния свят. Всеки ден се вглъбявай по малко време в себе си. Докога? Докато намериш своята същност, т.е докато намериш себе си. Чрез постоянната медитация човек се превръща в Бог. Трябва да се знае, че планове, обстоятелства, среда, условия – всичко се нагажда според централните мисли, които ръководят твоя живот. Работи с постоянство и в твоя живот ще се изяви мощната истина на Бога. За да се разберат идеята и символът на медитацията, трябва да се разбере едно много съществено нещо, а то е пречистването. Запомнете: от пречистването започва развитието към Духовния свят… и от тук нататък започват постепенно да се разрешават вашите въпроси. Постоянната молитва оковава във вериги злите духове. Молитвата е една велика основа на живота и без нея човек няма основа, а без основа ти ще бъдеш разрушен. Чрез молитвата ние се подготвяме за Новия живот, а чрез медитацията ще дойдат методите за този Божествен живот. Чрез медитацията Бог ще дойде да живее в нас и тогава той ще разрешава всички наши въпроси. Медитацията е живот в Духа. Когато живееш в Духа, ти се развиваш правилно и тогава условията на живота се създават от Духа и ти зависиш от Духа, а това е най-хубавата зависимост. Медитацията е сливане. Духът е, който дава Мъдростта чрез сливането. При сливането ти медитираш заедно с Бога и започваш да разбираш, че човек образува своя живот или смърт чрез словото си. Всичко се образува чрез словото. Словото е инструмент, с който можеш да си построиш Вечен живот. Казвам: за да разбереш какво е истинска медитация, трябва да пречистиш словото си, а да имаш пречистено слово това значи да разполагаш с първичната сила. Чрез чистото слово сливането с Духа е естествен процес. Ако ти не можеш да се слееш с Духа, ти не можеш да влезеш в истинско ниво на медитация. Светлината на Висшия свят се изразява като Слово, а именно това Слово е образът на Духа. При истинската медитация човек влиза дълбоко вътре в себе си, в своя Дух – откъдето получава мъдростта и после я изнася навън в своето съзнание и оттам – на хората, които са предразположени към тази мъдрост. Който е познал медитацията, той носи в себе си една истинска светлина, или по друг начин казано той носи от лъчистата материя на Духа в себе си. Колкото повече медитираш, толкова повече се одухотворяваш, а колкото повече се одухотворяваш и оживяваш, толкова повече премахваш ума. Когато се придобие чистата духовност, тогава умът ще бъде премахнат, а той трябва да бъде премахнат, защото умът не слуша Духа. Духът се чува само с Духа. Неговото слово се чува извън ума, извън мисленето. Голяма грешка на хората е, че те искат да медитират с ума, а това е невъзможно. Истинската медитация не може да стане с ума, защото Духът не се слива с ума. Само Духът се слива с Духа. Умът, това е змията, това е старото Учение, това са старите мехове. Умът това е омагьосания кръг. Задачата на ученика е да пречисти ума си и да постигне седмия принцип, който всъщност е Духът. Тогава принципите се съединяват, Тогава се сливаш с Духа и в това ниво на висша медитация ще разбереш своя живот и ще знаеш как да го устроиш и на земята, и на небето и затова е казано: Богатството на човека се намира вътре в неговия Дух. В Библията е изразено с думите: „Царството Божие вътре във вас е.“ Самите хора, самите души са произлезли от един много дълбок вътрешен свят и са излезли във външен свят сега те отново трябва да се погрижат за своя вътрешен живот – те трябва да се върнат дълбоко в своята душа и в своя Дух и именно затова медитацията е решаваща. Днес душата на човека се е сляла с ума и затова е станала робиня… Сега тя трябва да се слее с Духа, за да се освободи от робството. Само чистотата определя освобождението и само чистотата определя дълбочината. Медитацията трябва да навлезе в нашия живот като потребност, като нещо съществено, без което нашият живот няма свежест и смисъл. Мъдростта идва от едно изключително духовно присъствие и вселяване, за което ученикът трябва да е станал условие, т.е. трябва да е подготвен. Само на чистия се дава да навлиза в дълбоко ниво на медитация, т.е. в дълбоко Духовно сливане. И само в дълбокото духовно сливане с Бога ученикът може да се обновява. Когато говоря за дълбочината, аз говоря за Мъдростта. Чистотата е по-важна от медитацията. Чистотата е по-дълбока от думите и мълчанието.

Преди малко прочетох една мисъл на Учителя в книгата "Законите на живота", и открих беседата в която е употребена: Срамът е първото условие за развиване на съвестта. https://beinsa.bg/beseda.php?status=1&id=1765 Надявам се, че ще ви бъде от полза.

Из книгата на Елеазар Хараш "Формулите - свещените ключове на живота': Срещу страха * Господи, нека моят страх се превърне в Любов към Мъдростта. * Господи, предавам сраха си в Твоите ръце. * Господи, освободи ме напълно от ненужния страх. * Господи, нека страхът в мен да бъде начало на зараждащата се Мъдрост. Разбира се ,препоръчвам книгата за изграждане на подход към Живота..

Katerina_84, а ти тебе как искаш да те приемат?

В книгата на Багрина Кларк "Новата земя -обител на радостта" има "разказът на Руми за преминаването й отвъд", за който медиумът Багрина се свързва с починалата си приятелка, и изяснява какво се е случило след смъртта: Боледувах мъчително. Претърпях операции. Станах неподвижна и нямах сили за нищо. Борих се с всичките си сили. Лечители, лекари, приятели и близките ми помагаха, с каквото могат. Не си мислех, че ще напусна Земята. Имах щастливо семейство – съпруг и дъщеричка. Не си представях, че ще се разделя с тях толкова рано – бях на 51 години. Дъщеря ми е ученичка и знам, че имаше нужда още от мен. Усетих едно премаляване, безсилие и се отпуснах. Още не разбирах какво става. Не бях готова психически за смъртта, както е прието да се казва на прехода към другото измерение, където си безтелесен. Все повече се поддавах на усещането за слабост. Започна да ми става студено и загубих усещането за пространството около себе си. Обзе ме невероятно спокойствие, каквото може би не бях усещала. Започнах да не чувствам тялото си и това беше много приятно. Внезапно в съзнанието си започнах да виждам картини – Светлина и в нея неясни сенки. Още не разбирах какво става, но все повече се предавах на това спокойствие и лекота. След много физическа болка изпитвах невероятно облекчение и бях лека. Светлината все повече се усилваше и усетих, че нещо се измъква от тялото ми – то се сля със Светлината. Изпитах неистова радост, еуфория и бях безкрайно щастлива. Същността ми, която беше напуснала физическото тяло, се сля със Светлината. Не си давах сметка, че всъщност е настъпила смъртта – онова нещо, от което хората много се боят. В Светлината се очерта една светеща фигура и ми протегна ръка. И аз протегнах своята и тръгнахме, по-скоро се понесохме в Свет­лината. Мигновено прескочихме като че ли някаква разделителна линия и усетих друго пространство, ако може да се нарече така. Всъщност, не беше пространство, а място без време и ограничения. В далечината започнах да разпознавам мои близки, които ме чакаха и се усмихваха. Мислено приех техните поздрави за добре дошла. Изведнъж осъзнах, че виждам хора, които са напуснали Земята – мои роднини и приятели. В посрещачите отличих две по-високи фигури, които сияеха. Те излязоха напред, дойдоха до мен и едната фигура мислено ми каза: „Твоите мъки свършиха. Сега ще си починеш.“ Другото Светло Същество излъчи към мен розова светлина и усетих екстаз. Не знам колко земно време е минало, откакто Същността ми напусна физическото ми тяло, защото там, където се бях пренесла, нямах никакво усещане за време. Близките ми се отдалечиха и мислено ми казаха, че скоро пак ще се видим. Останаха двете Светли Същества. Онзи, който ме преведе, беше изчезнал. Те ме облъчваха с Любов. Усещах я силно. Чувствах се подкрепена и обичана. Изведнъж в Светлината се отвори прозорец и видях без­жизненото си тяло на леглото. Отчаянието на близките ми ме удари силно и аз разбрах, че съм мъртва, според зем­ното разбиране. „Да, мило дете, ти премина Отвъд.“ Чух тези думи в мисълта си. Каза ми ги едното от Съществата. Бях шокирана, защото изпитвах болката на близките ми и понечих да се върна при тях по някакъв начин. Едното от Съществата ми протегна ръка и с много разбиране и топлота ми каза, че не е възможно. Преходът ми е окончателен. Чух в съзнанието си: „Ние сме твоите Духовни Водачи и ще ти помогнем да осъзнаеш случилото се. Душата ти избра да напусне болното ти тяло. Иначе щеше да страдаш дълго и не би могла да си полезна на близките си. Щеше да си бреме. Тук вече си добре. Ще свикнеш с промяната, както и близките ти. Имаш още време, през което ще можеш безплътно да си на Земята. Сега ще отключим възможностите ти мигновено да попадаш в земното пространство. Когато те повикаме, ще се връщаш тук и ще обсъждаме важни неща. Ето, сега можеш да се върнеш. “ Без да знам как стана, наистина се озовах отново при безжизненото си тяло. Беше много тягостно. Аз виждах и чувах всичко, усещах миризмите – присъствах с всичките си сетива, но без физическото си тяло. То още лежеше там. Усещах шока на близките си. Мъката изпълни цялата ми същност. Докосвах ги, казвах им мислено, че аз съм жива и съм с тях, но те не ме усещаха, не ме виждаха и контактът се оказа невъзможен. Знаех, че имам право 40 земни дни в повечето време да съм на Земята и само от време на време да отивам в Светлината. Обясниха ми, че престоят ми там всеки ден ще се удължава по малко, за да се адаптирам постепенно към другата зона и да се разделя със земното измерение. Бях погълната от състоянието на моите близки и грижите им около погребението, но въпреки това усещах невероятна лекота и свобода. Получавах мигновена информация за всичко, към което се насочваше интересът ми. Тази възможност с времето се засилваше. Започнах да виждам аурите на хората, а по-късно и душите им. По цветовете на аурата знаех емоционалното и здравословното състояние на тези, към които поглеждах. Тази ми възможност с времето се усъвършенстваше и се усилваше. Започнах да разбирам програмата, която е закодирана в аурата – минали, настоящи и предстоящи събития. Можех да чета мислите им. По-късно започнах да разбирам какво мислят трети лица чрез мисълта на друг човек. Невероятно! Виждах какви енергии произвеждаха мислите и чувствата на хората, тяхното смесване, което след време можеше да произведе определено събитие. Много упорито се стремях да внуша мисли на моите близки, но те не ме разбираха. Единственият ми реален достъп до техните съзнания бяха сънищата – в сънищата можеха да ме видят и да им говоря. Контактът в сънищата е реален. Близките ми, и най-вече съпругът ми, се грижеха всичко около погребалния ритуал да е перфектно – направиха го по най-съвършения възможен начин, но това не занимаваше моята Същност. Сякаш земните грижи и суетни около физическото тяло бяха без значение. Просто трябваше нещата да бъдат направени. През цялото време изпитвах самотност, защото в земното измерение можех да контактувам само с Б. Тя има отворен ясен мисловен канал и можех с лекота да се свързвам с нея. Разказвах ù за това, което ми се случва, което усещам и виждам и за възможностите на разширеното съзнание. Тя преживяваше емоционална криза – без да ми обяснява, знаех подробностите около причината и развитието на събитията. Бях щастлива, че и аз мога да ù бъда полезна. На другия ден, след като научи за моето заминаване, Б. ми даде възможност да изпратя писмо на близките си, чрез което да се опитам да ги успокоя, че съм добре и всъщност съм жива. Обясних им за решението на Душата ми да напусне болното тяло, за да спести моите и техните мъки с един полутруп. Помолих ги да внимават в знаците, които ще им давам, за да разбират, че съм вкъщи. Казах им, че желанието ми е било да остарея с тях, но при тези обстоятелства по-добре беше да напусна Земята. Уверих ги, че животът е вечен и пак ще бъдем заедно, както и че ще им помагам оттам, където съм. Разширеното ми съзнание ми даваше все повече информация за събитията около близките ми. Можех да чета мислите им, да разбирам чувствата им. Сетивата ми бяха много по-изострени и, когато отивах в другата зона, различавах повече нюанси на цветовете, чувах музика, която не идваше от материален носител. Мигновено можех да се пренасям от Отвъдното на Земята, както и на различни места по нея. Отивах на любими земни места или на места, които бях искала да посетя. Бавно се разделях със Земята. Изпитвах известна тъга, че там остават любимите ми хора, но радостта от лекотата, от разширените възможности на съзнанието, от онази различна Светлина бяха нещо несравнимо и ме изпълваха с екстаз. В първоначалния момент, когато Същността ми напусна физическото ми тяло и се озовах в Светлината, видях целия си живот като на лента. Той премина през съзнанието ми може би за секунди. След време, когато оставах повече време с моите водачи в отвъдната зона, в забавен каданс се акцентираше на отделни епизоди от изминалия живот. Това бяха важни моменти от житейската ми програма. Никой за нищо не ме съдеше. Усещах любов и грижа, с които бях заобиколена. Просто течеше дискусия, за да получа яснота за значението на дадени събития и обстоятелства и моето участие в тях. Наистина се убедих, че Земята не е нищо друго освен едно Велико Училище. Разбрах, че за нищо не трябва да съжалявам, а единствено да извлека поуките. Чувствах участието на Душата ми в тези обсъждания. Всъщност, тя беше заинтересованата стра­­на, ако мога така да се изразя. Преминаването през различните зони във Вселената и поредицата земни животи са нейни инструменти, чрез които се отварят Божествените ù възможности, заложени от първоначалния момент в нея. Въпросът беше, доколко едно или друго събитие, чувство, мисловно разсъждение или телесно изпитание са допринесли за осъществяването на нейната програма. Разбрах, че моята личност и моето тяло са били служители на Душата ми. Важен момент в тези обсъждания бяха взаимоотношенията с моите родители, с дъщеря ми и съпруга ми, както и с другите хора, с които съм била в кармични взаимоотношения. Разбрах причините за тези срещи, които се кореняха в предишни животи. Разбрах какво е трябвало да променя в отношенията си с тези хора и доколко съм успяла. Разбрах, че няма нищо по-важно от Любовта и Сътрудничеството. Правилният метод в човешките взаимоотношения е на всичко да се отговаря с Любов и Разбиране. Всъщност, това е най-трудният човешки урок. Това, което предстоеше след окончателното ми напускане на Земята, щяха да бъдат много анализи и поуки. Идеята да разкажа какво се случва след физическата смърт беше на Б. Приех я с радост, защото знам колко страх изпитват хората почти през целия си живот при мисълта за „смъртта“. Всъщност, смърт няма. Това е преход от едно състояние в друго. Нашата Същност не умира никога. Тя използва тялото за добиване на опитности и за култивиране на качества. Физическото тяло е много точен и успешен инструмент за това. Изборът на живот в тяло не е случаен. Разбрах, че нашата Същност е преминавала през различни зони, с различни вибрационни честоти, но гъстотата на земната материя и на физическото тяло и тежката забавена вибрация изискват воля, търпение и разум за преодоляване на тази среда. Земният живот в тяло е изпълнен с грижи за тялото и нашата Същност е ограничена. След предишната свобода идва „килията“, но в тази „килия“ ние научаваме трудни уроци. Земните условия са неповторими – наистина Земята е много висок университет и трудно се влиза в него. Веднъж, докато бях в Отвъдното, моите водачи ми показаха огромна книга. Там бяха записани милиарди души, които кандидатстват за Земята. Водачите искаха да ми кажат, че съм била привилегирована и да внимавам много в обсъжданията за пребиваването ми в земния университет. И главното, което в земния живот можем да го чуем много често, е, че Любовта е същността на Мирозданието. Изразяването на Любов е първата и основна човешка задача. Да не се уморяваме да изразяваме Любовта си към другите по всякакъв начин и да я приемаме с радост, когато ни я подаряват. Никога да не забравяме, че жизнената сила на Вселената е Божията Любов! Във всеки от нас има Божествена частица, която ни подтиква да култивираме Любовта и да я изразяваме във всеки възможен момент! Показаха ми души, които не са могли да сторят това – те бяха в сивота и сякаш отделени от цялостния живот, който цъфтеше Отвъд. Трябваше да започнат своето развитие от нулата. Фактически те като земни личности бяха лишили Душата си от възможността да използва зем­ния живот да отвори Божествените си възможности. Това беше пропуснат шанс, какъвто рядко се дава. Искам да разкажа за моята Любов. Аз изпитвах Любов през целия си земен живот. Не разбирах смисъла на омразата. Нали подобното привлича подобното? Когато обичаш, обичта постоянно се уголемява. Тя идва от разни посоки и наистина се чувстваш Божие създание. Когато мразиш, се уголемява омразата и също идва от много посоки. Това са видове енергии. Сега мога да наблюдавам енергиите, които излъчват хората. Хората, в чиято същност е Любовта, светят. Обвити са в Светлина и я привличат. Те се свързват с други светещи хора, понеже енергиите им се извикват една друга. Дори да не се познават като личности, те общуват на енергийно ниво и Душите им се познават. Независимо от сложностите на живота такива хора го преминават пълноценно. 40 дни от заминаването ми се навършиха на 25. 02. Ритуалът на четиридесетия ден има много голяма значение. Текстовете, които се четат, помагат на Душата да се освободи окончателно от тленните части, които са ù необходими при земните условия. Освен физическото тяло има и други тела, които са невидими за обикновеното зрение. Те се разпадат постепенно. За видовете тела има много информация и затова тук не се спирам на тях. Просто се разтварят в пространството. Окончателно това става на 40-ия ден – сребърната нишка се отделя и от по-фините тела. Връзката със Земята продължава чрез чувствата и спомените. Все още много силно съм свързана с любимите си хора чрез чувствата. Много осезателно идват до мен техните мисли и преживявания. Това е проблем за Душата, защото тя вече е постоянно в Отвъдното и е обърната към това, което ù предстои там. Има хора, които знаят това, но има и такива, които не го знаят. Мъката на близките, която е естествена, забавя процесите, в които трябва да се включи Душата Отвъд. Оплакванията, сълзите, черните дрехи, постоянното ходе­не на гроба ангажират вниманието на Душата към това, което изпитват и правят близките ù на Земята. Знанието и вярата, че животът е вечен и раздялата е временна, е утешението. С тази мисъл трябва да се свикне и те да се върнат към обичайните си земни дейности. Така ще помогнат на заминалата Душа да се обърне към това, което ù предстои. Помагат ù Любовта и добрите мисли, представата, че тя е в Светлина. Мъката, колкото и странно да прозвучи, не е израз на любов – тя е самосъжаление и несъгласието със загубата, чувството за ощетеност и безвъзвратност. Любовта предполага съзнателна подкрепа за самата Душа, която е напуснала Земята, в нейния по-нататъшен път. Нека това не прозвучи като упрек . Много души са задържани именно заради мъката на близките си и не могат дълго време да продължат пътя си. На 41-я ден водачите ми бяха непрестанно с мен, имам предвид с моята Същност. Обясняваха ми причината за сравнително ранната ми физическа смърт в този живот. Получих яснота, защото ми бяха показани картини от Съ­творението. Да, от Сътворението! Имам предвид Съ­тво­рението на физическите светове и конкретно на планетата Земя. Трябва да обясня нещо, което за ограничените човешки сетива и знания е трудно за проумяване. Причината за разболяването на физическото ми тяло беше съз­нателно насочвана злокачествена енергия много дълго вре­ме. Тъй наречената „магия“ в земния свят е реалност. Всич­ко е енергии, разнородни енергии, които имат сила. Мислите и чувствата са енергии. Независимо в каква зона пребиваваме, ние сме потопени в енергии. Самите ние сме излъчватели на енергии и активно участваме в изграждането на енергийния фон около себе си и на разстояние. Ако сме изпълнени с позитивни мисли и чувства, привличаме такива енергии и сме оградени от тях. Тогава сме в Свет­лина и сме в рая. Раят или адът са състояния, които сами създаваме. Това не са места, където пребиваваме. Важно е това да се разбере много ясно. Мислите и чувствата могат да бъдат контролирани. Любовта и спокойствието могат съзнателно да бъдат култивирани. Когато не успяваме да овладеем поредицата от негативни емоции (гняв, омраза, завист, егоизъм, болестни амбиции и други), ние сме в ада. Показаха ми хора, които са обзети от такива лоши енергии. Те наистина се чувстваха много измъчени, в затворен кръг от тъмнина, от който не можеха да излязат. В такива случаи човек може да си помогне чрез пренасочване на мислите и чувствата в позитивна посока. Могат да се помолят Светлите сили да помогнат за овладяване на негативизма. Показаха ми хора, които са преминали целия си живот в такива чувства. Така възможната полза от слизането им на Земята е пропусната. Те са се върнали към много тъмни периоди от живота на Земята. Фактически са загубили напредъка, който са постигнали в предишни животи. Показаха ми и хора, които излъчваха Светлина, Любов и Добронамереност, хора добротворци. Те бяха в рая. Изпитваха пълно удов­лет­ворение от живота си независимо от обстоятелствата. Бяха в края на кармичното колело и можеха повече да не идват в земното училище – освен ако не го пожелаеха с цел да помагат на земното човечество. Най-сложното, което трябва да обясня, е появата на гъс­тата материя и моето участие в този процес. В начало­то на началата е Първичната Светлина. Тя вибрира с най-високата възможна вибрация. Всяко снижаване на виб­ра­цията на Светлината намалява нейната светимост. Това поражда светове с по-ниска вибрация. Накрая се сти­га до най-гъстата материя – Светлина с много забавена чес­тота. Вселенският творчески закон повелява при създаване на световете да се използват различни видове енергии, но те да бъдат в хармония – никоя енергия не може да има пре­вес. Дисхармонията понижава вибрацията на Светлината. Тук ще обясня нещо, което много малко хора ще приемат – така си мисля. В праначалните светове от Светлина има строители, които са служители на Първоизточника. Те реализират Неговите Идеи, но не бива да нарушават мирозданните закони – Хармонията е задъл­жи­тел­на. Експерименти, в които тази хармония е би­ла нарушена, са причина за понижаване на вибрацията на Светлината и се е стигнало до гъстата материя, която не е била предвидена в Плана на Създателя. Душите, които са създадени и произлезли от Първоизточника, са участници в създаването на световете – те са Светлите Божии Съзидатели. Преминавайки през различните енергийни зони и светове, те отварят Божествените си заложби. По този начин Създателят изразява Себе Си. Преди да се стигне до гъстата материя и да възникнат физическите светове, не е съществувал този тип човечество. Експерименти с дисхармонични енергии стават причина за възникване на тъмни енергии. Законът за кармата възниква като бумеранг за неутрализиране на отрицателните мисли, чувства и действия на хората във физическите светове. Енергията на егоизма и пристрастяването към материята пораждат завистта. Трудно е да се повярва, но в днешното човечество обитават души от тези праначални светове. Те са участвали в създаването на све­товете. И моята Душа е участвала в такъв тип експеримент, чрез който е създадена дисхармония. Наличието на злоба, завист, омраза и егоизъм в земните хора днес е факт. Причините, както обясних, са много назад, когато още не е имало материални светове и не са съществували време и пространство. В този живот към моята Душа дойде като бумеранг завистта на други хора, както и злобата. От това беше засегнато физическото ми тяло. Така моята Душа научава урока, че Божествените закони от самото начало на създаването на Мирозданието са валидни за цялата Вечност и са задължителни. Тяхното нарушаване носи следствия. В по-ограничен план същото се случва и в земния живот – всяко действие, чувство и всяка мисъл донасят следствия. Настоящата книга разглежда тези сложни начални процеси при създаването на Мирозданието. Сега, след като моите водачите ми показаха какво се е случвало по време на Сътворението, аз потвърждавам това. С Б. ме свързва съратничество от тези далечни периоди и не се срещнахме случайно точно в този живот. Вече казах какво се случи на 41-я ден от напускането ми на Земята. Сега съм много ангажирана с моите водачи. Про­дължаваме обсъждането на изминалия живот. Животът е дълбока мистерия. Наистина нищо не е такова, каквото изглежда – всичко определено има смисъл и е част от един всеобхватен план, в който всички участваме. Оби­ча­ни сме и сме подкрепяни. Има моменти, в които не усе­ща­ме това, защото сме потънали дълбоко в отчаянието си и неразрешимите ни проблеми, както ни изглежда. Казвам ви, защото вече имах възможност да видя и да се убедя, че точно тогава сме най-обичани и най-подкрепяни. Ако пов­диг­нем глава и помолим за помощ без съмнения и със силна вяра, тогава можем да усетим реално помощта. Според една известна притча тогава Бог ни носи на ръце и затова следите са едни, а не двойни и ние си мислим, че сме били изоставени в най-трудните моменти. Най-голямата човешка грешка е отчаянието и загубата на вяра, че никога не сме сами. И е така. Наблюдавах тези моменти в моя изминал живот. Виждах подробно ситуациите. Връщаха мислите и чувствата ми от тези моменти, както и развръзките. Баналната максима, че преди зазоряване е най-тъмно, е вярна. Преживявайки дадено огорчение, сме в тъмнината, но после идва прозрението и сме по-силни, ставаме по-устойчиви за следващото изпитание, предвидено в житейската ни програма. Изумително е колко назад във времето има причини, които предизвикват събития в последните ни животи. И с моя последен живот беше така. Вече обясних това. Наистина гобленът, в който всеки е една нишка от цялостната картина, е невероятен. Преплитането на мислите, чувствата и събитията, които пораждат следствията и създават нови обстоятелства, се вижда много ясно. И осъзнаваш, че в крайна сметка, причините за всичко са у теб. Ни­кой, някъде от висините, не те наказва, нито пък просто имаш лош късмет. В контекста на преражданията пъзелът се нарежда удивително точно – виждаме го след напуска­нето на Земята. Бях удивена как някакви наглед съвсем незначителни събития и уж случайно изпуснати реплики се оказват причина за неподозирани по сложност следствия. Нашите мисли, чувства и действия се отпечатват в Записите, наречени „Акаша“, както и в „Книгата на живота“. Във Вселената наистина не съществуват тайни. Във всеки мо­мент ние сме на монитора на гигантския вселенски ком­пю­тър и после можем да получим отговорите на всичките си „защо“ и да разберем колко неуместен е ропотът ни – той само ни изтощава и задълбочава проблемите ни. Благодат е да получиш такава яснота и с такава добронамереност да ти бъдат обяснени нещата от живота. Виж­даш резултата от всяка болка – физическа и душевна. Разбираш, че страданието е инструмент, чрез който Душата ти отваря заложените Божествени възможности. Осъзнаваш, че няма смисъл от лек и празен живот – такъв живот е просто пропиляна възможност. Когато със завист и съжаление си гледал как живеят тъй наречените „успели хора“ и си се чудил с какво те са го заслужили, а ти – не, просто си роптал срещу програмата на Душата си, която е предвидила какъв да бъде животът ти с оглед на резултатите, които цели да постигне. Ще има хора, които ще приемат моето свидетелство за „бабини дивитини“, но все­ки е свободен да си мисли, каквото иска. Животът е низ от усилия, а не от отрицания, с които да се оправдае избягването на усилия. Винаги, когато ис­ка­ме да си спестим усилията, в крайна сметка сме разочаровани. Ясно видях, че Душата ми се е погрижила да натовари себе си и личността ми с поносим товар, а не с непосилен, който да ме унищожи, преди да мога да осъществя програмата. Силата е в нас и тя е премерена. На­мирането на мярата е една от най-ценните опитности в човешкия жи­вот. Животът е вечен и непрекъснат, преди и след Земята. Искам да разкажа колко радост има в срещата с подкрепящата група от души, с които заедно сте обсъждали програмата на предстоящия живот. Едни от тях са слезли с теб на Земята и са приели роли в обкръжението, което е било необходимо, за да се изпълни програмата ти. Други, са останали Горе безтелесни, за да могат да ти помагат оттам да преминеш през сложните ситуации. Тъй като сравнително рано напуснах Земята, част от слезлите с мен, продължават земната си програма. В случая, със за­ми­наването си, аз играя роля, с която им създавам об­сто­ятелства, които те трябва да осмислят и да ги преодолеят. Чувствата, може би, са най-ефективният инструмент, чрез който работи Душата. Анализът на чувствата е много важен – докато протича земният живот и след него. Ако човек , докато е на Земята, е стигнал до разбирането, че трябва да обръща внимание на чувствата, да се опитва правилно да ги използва и да култивира благородство, той вече е преуспял в земната програма. Онези две правила: „Не приемай нищо лично“ и „Не ра­бо­ти с предположения“, ако се прилагат съзнателно, биха спестили много огорчения, обиди и неправилни заключения на хората. Неправилните заключения обикновено водят до неправилни действия, а те до неприятни последствия. Знам, че всичко звучи до болка познато. Има голяма разлика от това, да знаеш как трябва, и да си в състояние да го прило­жиш. Показаха ми много такива моменти от последния и от други животи, в които не съм могла да приложа определена информация. Информацията още не е познание – става такова, след като в необходимите обстоятелства можеш да я приложиш правилно. И когато ти показват наглед нещо уж толкова просто, казваш: „Ми да! Разбира се! Това е!“ И се чудиш как не си го успял. Но никой не те съди. И Отвъд също си на училище!

Aз мога да дам само пожелание, тази непрестанна мисъл за страха от смъртта , да се превърне в мисъл за Бога. До какви ли резултати ще да доведе това? Също, в такива моменти се радвам, че има психиатри и психолози, защото се чувствам безпомощен да помогна. Трудно се работи с хора, далеч по-лесно е да поемеш отговорност за собствените си състояния. И примерно имал съм такива опитности със осъзнато сънуване, че вече се съмнявам, че общоприетия свят е реален. Може би е едно общо съновидение, но да живееш в него и да се страхуваш постоянно, това не е ли ада? Напоследък затова предлагам една книга на дон Мигел Руис, казва се „Отвъд страха“. Може да се свали и прочете безсплатно от spiralata.net. Въпреки, че имам предпочитания и афинитет към словото на Учителя, предлагам тази книга, защото докато я четох един слънчев лъч влезе през прозореца и пред очите ми изрисува бюста на Учителя. А аз се обърнах и тръгнах към по-тъмния коридор , а видението вървеше пред мене. А в книгата по-късно прочетох за връзката ни със Слънцето и слънчевите ангели, за собствения слънчев лъч, който ни свързва със висшите същества. Сънищата, които сънувах докато четох тази книга няма да ги описвам, но те бяха толкова интересни и необикновени, че чудно ми е как можеш да имаш други желания, да прекарваш живота си в страх, като пред теб стои една Велика вселена, с братя по разум надхвърлящи човешкия , че Слънцето е свръх интелигентно, а ти да седиш и общуваш със собствените си страхове, демоните, които сам си създал.

Можеш също да пребиваваш в непрестанна молитва, с нагласата , когато се "умориш", че Диригентът, т.е. Господ Бог, сам ще спре мислите ти.

формула: Мирно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност. Из Молитвена хранилница

https://www.youtube.com/watch?v=fSbNReQ1jvQ&list=RDcV6eJOP0wZM&index=3&spfreload=10

https://www.youtube.com/watch?v=o4NLGVKEAW4

Мене от дълго време ме интересува архетипа на вълка. Защото съм виждал такъв в полусънно, полубудно състояние. Невероятно силен и мистичен. И ето на какво попаднах днес: 01.07.2016 06:07 - Дорогой граф! Я не удивляюсь тому, что слово "България" есть на этой карте. Более 10 тыс. лет назад часть идельских българ ушла на Ближний Восток и основала там державу Самар(Шумер), в которую вошли и Балканы. Так вот, слово "българ" по-български значит "волчея или черная("бълг" - "волк, вълк" и одновременно "черный") голова("ар"), и это слово сакланское(ведь идельские българы сохранили очень много сакланских слов и после того, как взяли у фино-угров тюркский язык). Так вот, сами шумеры на своих табличках сохранили название "черная голова". А это название у нас произходит от того, что наше древнее знамя имело изображение волчьей головы(волк - тотем българ). Так что нашему имени даже по писменным источникам - около 10 тысяч лет. ........................... 7). Насчет названия "Балкан". "Балк" - это форма сакланского слова "булг" - волк, а "кан" по-български - "гора, холм, насыпь". Т. обр. "Балкан" - "Волчие горы". Это потверждается тем, что второе българское название Балкан - Макидан"(отсюда - "Македония") значит "Волчея долина или Волчье ущелие". Волк был тотемом, поэтому у него более 10 названий(бури, булг, мак, син или чин, кур и т.д.). http://atil.blog.bg/history/2016/07/01/dorogoi-graf.1461455 A примерно какво съм писал преди години, за тази наша среща: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11008-градът-на-вълците/#comment-30230 Веднъж, видях Вълкът в мъглата разтърсен от неведом блян… Настръхнах във уплаха непозната, във страх и необятен свян. Мълчеше, пред разстрела на поета описващ жадните за хлеб. О, Боже ! Виж каква несрета… Вълкът да жали,... за поет.

Преди 10 години на хижа Пионерска ме посети едно същество, да кажеме, че беше катеричка, и през носа ми започна да ми святка в главата, все едно правеше ренгенови снимки, и от святкането си виждах черепа. Неприятно. Иначе преди години, бях на палатка в една чужда държава, и във сънно състояние усещах присъствието на един плъх, когато се събудех, него го нямаше, иначе го усещах само на сантиметри от главата, и така няколко нощи поред. Съчетах плъха и катерицата в един фантастичен разказ: "Дяволът спусна черна пелена, скривайки Светлината на Слънцето. И черен плъх прати в главите на хората, да присвятка в костите на техните черепи. Две моми чувстваха в тъмното и хванаха се за ръце от далече. И едната протегна ръка, и откъсна черен гарван от мрака. И Сам дойде до нея огромен черен Вълк. И хвръкна гарванът. Другата мома вдигна глава и появи се огромна Луна. И нарисува върху нея Кръст. И роди се в небето дъга, а момата облече червена дреха и сложи искрящо виолетова корона, превръщайки се в Тайната на новия свят. И заизпълва дяволът момък. И момъкът се тресеше под напъна на смъртта. И молеше се с „Отче наш“, защото друго нищо нямаше. Кацна гарван и момъкът протегна ръка, и извади от гърлото му златна огърлица. И сложи на гърдите си Огнен кръст. А Господ написа молитвата на челото му и в ръката му пламна меч. Облече се в искрящо синята дреха на Смъртта, както първата мома ,и вдигайки глава видя Луната. И сълзи дъжд заваляха от безоблачното небе, благодарящи на Господа!" Направих го с идеята, че никой няма да ми влезе в положението и да ми каже какво е това. Тълкователи нанайсе.

Преди години сметнах ,че работата със завета е много силен метод и не е за мен, че не съм достатъчно чист и достоен, и спрях да го чета. Докато една нощ не го сънувах, което за мене беше знак свише, че трябва да продължа. Според мен, докосването до учението на Учителя забързва и сгъстява времето и задвижва кармата и дихармата. Затова напълно възможно е да ни се случват и по-неприятни смущаващи неща и събития, които обаче при правилен подход носят ценни уроци, и развържеме ли ги си отиват завинаги. Ефектът е ускорена еволюция. Значи, винаги трябва да сме с нагласата, че Бог обръща всичко на добро. Иначе, в завета пише, че самия Учител е бил нападан от злите сили при съставянето му. И колкото повече човек върви в духовния път, толкова и са по-драстични и пропадъците в ада. Периодично ученикът слиза там, и пак повтарям , това е за негово добро. За край, открих още един метод за работа със завета, разработен от Орлин Баев, който е модератор в сайта, раздел психология: Лично на мене много ми допадна.

Често пъти си лягам да спя и си пускам да слушам радио "Беинса Дуно", по което се четат денонощно беседи от Учителя. И точно когато се събудих през нощта и отворих тази тема да те прочета, това течеше по радиото. Вкарах няколко ключови думи в Google и открих беседата. Сега ти ми кажи, вярваш ли в случайността, и има ли цитата нещо общо с темата на разговора? Даде го "случайността". Колкото за парализите, имал съм случаи, когато в съня ми съм парализиран или се движа много ограничено, и да чувствал съм доста силна болка в областта между ануса и тестисите. Много болезнено, но не са както при теб в ръцете и краката. Също , при пълна парализа са идвали и са се гаврили същества с мен , тотално брутално, а аз съм могъл само да се моля през това време.

Много пъти съм получавал "сънна парализа". Ето това се даде да прочетеш: Сега трябва да се яви Учител на човечеството, Който да прекара самосъзнанието през Космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова Светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. Ако не се повдигне, животът ще остане за хората непознат – terra incognita. Каква е разликата между думите когнос и кома? Медиците употребяват думата кома, която означава една болест – вцепеняване. Като се вцепени, човек очаква да дойде някой да му помогне. Много от съвременните хора страдат от състояния, подобни на тази болест. Съзнанието им се вцепенява и те очакват отнякъде помощ. В този случай страданията идат в помощ на човека. Те разтърсват съзнанието му, събуждат го, освобождават го от това вцепеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрез насилие например, но чрез подтици, които страданията събуждат. Всеки подтик влива нещо живо в организма на човека. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спят. Те усещат като че са вън от тялото си, искат да влязат вътре – не могат; искат да се пробудят, да кажат нещо – пак не могат. Това състояние се нарича кома. Как може човек да се освободи от това състояние? Когато изпадне в това положение, човек започва да се моли и изгубва съзнание. След това се стряска, отново идва в съзнание без да може да определи колко време е траяло това състояние. Та при всяко пробуждане на съзнанието човек минава през това положение. То трае няколко секунди, но изглежда като че продължава векове. Когато минава през това състояние, човек се мъчи, ходи, сяда, става, движи се и после легне да спи. Тъй щото при всяко пробуждане на съзнанието човек отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спал по-рано. И тъй ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповядват. Под чужда воля той може да си представи, че минава море или че влиза в огън и т.н. Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за себе си става ясновидец. Тогава вие можете да накарате този човек да отиде в Лондон, в Ню Йорк да провери какво става там. Той може да види какво се върши по Атлантическия океан, колко параходи пътуват, какво става там и т.н. Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозата на болните и да им препоръчва начини за лекуване. Щом излезе от това съзнание, той се проявява като обикновен човек. Следователно в човека има състояния, възможности, способности, които в бъдеще могат да се развият. Те очакват тия условия като най-благоприятни за тяхното развитие. Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен или, както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и способности.Щом се събуди от този сън, той става обикновен човек.Това показва, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие. Докато не е развил онова, което Бог е вложил в душата му, човек още не е в своята сфера, не живее живота на своята душа. И тъй време е вече да се потопим в Духа Христов или да влезем във Висшето, в Божественото съзнание, да видим какво трябва да правим. Който живее в това съзнание, при започване на всяка работа той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. http://petardanov.com/index.php/topic/1519-1926-12-28-проява-на-музиката-в-съзнанието/#gsc.tab=0 ............................................................

Само да допълня, че тази част ме провокира да участвам. Изнамерих част от сън, който съм споделил с един Приятел. Изпратил съм му го на 25.04.2014: "В един друг момент, бях в стая панорамата на прозореца на която гледаше в голям, модерен град. Помислих си, че ми прилича на Лондон. Реших да се движа в съня си, осъзнавайки, че сънувам а на пода пред мене имаше едно черно кълбо от тъмна енергия. Приемах го за интелигентно и по някакъв начин, в доизвестна степен -страшно. Въпреки това го улових пълзейки със ръка. Чувството беше неописуемо и странно. След това бях на един мост във вътрешността на града. Беше много слънчево и ясно, и аз вдигнах поглед търсейки да гледам в Слънцето. Изведнъж видях огромни пирамиди, едната от която беше тази със "залепения връх". А на самата пирамида отгоре имаше конник със копие в ръка, вдигнато право нагоре с връх към небето. "

Хубаво е да заспиваш преди 9:30 вечерта, за да можеш да ставаш поне един час преди изгрев слънце. И съответно, да посрещаш Слънцето. Това го казвам само, че в случай не го знаеш и наистина не знам как процедираш. Това е една от възможните причини да изпитваш негативизъм в съня си. Друга е начина на хранене. Добре е да не ядеш след залез слънце, при това обилно. Още по-важно е какво и как ядеш. Но това е твърде дълга и обширна тема, която бих съкратил, в много да дъвчеш и никога да не преяждаш, сурова храна, предимно плодове и зеленчуци. Някой да го клеймосаш като недоброжелателен, всъщност, може да е с по-силна и особена енергия, на която да не си свикнала. Но не изпускам и възможността наистина да е такъв. Гаранции няма. Следващия път питай какво иска. Може да е важно. Сънищата са портал към други светове.

Аз бих ти препоръчал, следващия път като ходиш на обучение, да ползваш нещо за запис. Примерно диктофон, или пък телефон с тази функция. Така може по-късно да прослушваш какво е говорено и да вникнеш в същността. Изглежда си твърде честен, ненатрапчив човек, на който му е трудно в тази действителност. Или имаш свръх изисквания към себе си, но по-скоро според мен , си човек със съвест, нахалството ти е чуждо, идеята неприемлива, и така амбицията и мотивацията ти олекват, и си неспособна да упорстваш. Както се вика, си в задънена улица при първия начин на търговия. За това по-скоро имаш моите адмирации. Не може агресивно да продаваме на всяка цена. Ако някой е болен, това е твоя работодател, а не ти самата. Според мене, но аз не съм специалист. Затова е хубаво да пишеш в съседния форум, както те посъветва АлександърТ.А.

Дай ми колиба от скромна по-скромна. Имаш ли нужда - и лудост ми дай. Тебе обаче до кръв да Те помня - с Теб да вървя до без дъх, до безкрай! Това е куплет от стихотворение на Рабиндранат Тагор. Какво прозрение, смирение, смисъл-потайна дълбочина. Колко са готови на това?

Гледната точка на шамана за психичните заболявания автор: Стефани Мароне, откъс от книгата й „Природното медицинско ръководство за шизофрения“, цитиран в статията: What a Shaman Sees in A Mental Hospital От гледна точка на шамана, психичното заболяване е сигнал за „раждането на лечител“, обяснява Малидома Патрис Соме. Тоест, психичните разстройства означават духовно пробуждане, духовни кризи, и трябва да се тълкуват като такива, за да може да бъде подпомогнато раждането на лечителя. Това, което Западът разглежда като психично заболяване, хората от племето дагара („дагара“ е етническа група в Западна Африка -Гана и Буркина Фасо, от която произхожда Малидома Соме) разглеждат като „добра новина от другия свят„. Човекът, който преминава през криза, е бил избран, за да предаде съобщение от духовния свят на своята общност. „Психичното разстройство, поведенческото разстройство от всякакъв характер, е сигнал за това, че две очевидно несъвместими енергии са се слели в едно“, казва още д-р Соме. Тези нарушения се проявяват, когато човекът не получава помощ при справянето с присъствието на духовната енергия. Едно от нещата, които изненадват д-р Соме, когато той отива в САЩ за първи път през 1980г., за да вземе своята магистърска степен, е как тази страна се отнася към психичните заболявания. Когато негов състудент е изпратен в психиатрична клиника заради „нервна депресия“, д-р Соме отива да го посети. “Бях шокиран. За първи път се сблъсквах с това, което тук причиняват на хората, които проявяват симптоми, каквито съм виждал в моето родно място“. Това, което д-р Соме забелязва, е, че се смята, че тези симптоми са патологични и че това състояние трябва да се „лекува“. Това е в пълно несъответствие с начина, по който в неговата култура се гледа на такава ситуация. Когато оглежда пациентите и вижда, че някои от тях са в усмирителни ризи, други – упоени от лекарства, а трети – крещят, той отбелязва: “Ето как се отнасят към раждането на лечителите в тази култура. Каква загуба! Каква загуба, че човек, който най-накрая се слива с енергията от другия свят, просто е зачеркнат”. Казано по друг начин, ние на Запад не сме обучени как да се справяме, нито сме научени да признаваме съществуването на психичните явления на духовния свят. В действителност психическите способности се омаловажават. Когато енергиите от духовния свят се проявяват в психиката на западния човек, той е напълно неспособен да ги интегрира или дори да признае това, което се случва. Резултатът може да бъде ужасяващ. Извън правилния контекст и при липсата на помощ за справянето с пробива на реалността от друго ниво, човек практически може да полудее. Приемът на антипсихотични лекарства утежнява проблема и предотвратява интеграцията, която може да доведе до развитие на душата и растеж на индивида, получил тези енергии. В психиатричното отделение д-р Соме вижда много „същества“, които стоят близо до пациентите, такива, които са невидими за повечето хора, но шаманите и лечителите са в състояние да видят. “Те причиняват кризите на хората”, казва той. Досеща се, че тези същества се опитват да се слеят с телата на пациентите, измествайки лекарствата и техните последици, и по този начин увеличават болката при процеса. “Съществата действат като багери в енергийното поле на хората и са наистина жестоки. А тези, на които причиняват това, крещят и крещят“, казва още той. Напуска болницата, неспособен да понесе гледката. Традиционно всички дагара помагат на човека да помири енергиите от двата свята – „духовния свят, с който той се слива, и този на селото и общността“. Такъв човек е в състояние да служи като мост между световете след това и да помага на останалите с информацията и изцелението, от които се нуждаят. Така че с раждането на новия лечител, духовната криза приключва. “Връзката между единия и другия свят е дар“, казва още д-р Соме. “До голяма степен знанията и уменията, които са придобити от това сливане, са знания и умения, предоставени директно от другия свят“. „Съществата“, които увеличават болката на затворниците в психиатричното отделение, всъщност се опитват да се слеят с тях, за да им предадат своите послания. Хората, които те избират, не получават помощ при осъзнаването как да бъдат мост между световете и опитите за сливане биват осуетени. Резултатът е поддържане на първоначално разстроената енергия и прекъсване на раждането на един лечител. “Западната култура целенасочено игнорира раждането на лечител“, твърди д-р Соме. “В следствие на това опитите на другия свят да проникне в този и да привлече вниманието ни, няма да спрат. Ще бъдат още по-упорити”. Духът е привлечен от хора, чиито усещания не са притъпени „и гледа на чувствителността като на покана“, отбелязва още той. Тези, които развиват душевни заболявания, са чувствителни, но западната култура гледа на тях като на свръхчувствителни. Останалите култури не ги виждат по този начин и като резултат там чувствителните хора не преживяват себе си като прекалено чувствителни. На Запад “културните предразсъдъци са тези, които ги заличават“, са наблюденията на д-р Соме. Френетичният ритъм, бомбардирането на сетивата и насилието, които характеризират западната култура, могат да смажат чувствителните хора. Шизофрения и чужда енергия При шизофренията има специална „възприемчивост към количеството изображения и информация, която не може да бъде контролирана“, казва д-р Соме. “Когато този вид пробив настъпва в момент, който човекът не е избрал лично, и особено, когато е придружен с образи, които са плашещи и противоречиви, той просто полудява“. Това, което се изисква в такава ситуация, е, първо да се разделят енергиите на човека от външните чужди енергии чрез използване на шамански практики (това, което е известно като „почистване“), за да бъде чиста аурата му. С изчистването на неговото енергийно поле той вече не поглъща чужда информация и по този начин няма причина да се плаши и безпокои, обяснява д-р Соме. Това дава възможност на човека да бъде в синхрон с енергията на духа, която навлиза от другия свят и ражда лечителя. Когато тази енергия е блокирана, се създават проблемите. “Енергията на лечителя е високо волтаична”, наблюдава докторът. “Когато е блокирана, тя просто изгаря човека. Това е като късо съединение. Предпазителите не работят. Ето защо тя може да бъде наистина страховита и аз разбирам защо тази култура предпочита да я ограничи. Хората крещят, поставени в усмирителни ризи. Толкова тъжна гледка“. Още веднъж, шаманският подход работи за изравняване на енергиите, така че да няма запушване, да не блокират „предпазителите“ и човекът да се превърне в лечителя, който е предназначен да бъде. Тук трябва да се каже, че въпреки всичко, не всички „същества“, които нахлуват в енергийното поле на човек го правят, за да го превърнат в лечител. Има и негативни видове енергия, които са нежелано присъствие в аурата. В тези случаи шаманският подход я изчиства от тях, вместо да синхронизира различните енергии. Алекс: луд в Америка, лечител в Африка За да се убеди в разликата в отношението към психичните заболявания в западния свят и в неговата култура, д-р Соме взема със себе си в Африка, в родното си село, един психично болен пациент. „Бях предизвикан от любопитството си да разбера дали има истина в това, че психичното заболяване може да бъде свързано със синхронизирането със „същество“ от другия свят“, казва д-р Соме. Алекс е 18-годишен американец, който е преживял нервен срив на 14. Имал халюцинации, желание за самоубийство, минал е през кръговете на опасна остра депресия. Настанен в психиатрия, приемал много лекарства, но нищо не помага. „Родителите му бяха направили всичко възможно – без успех“, разказва д-р Соме. “Не знаеха какво повече да направят“. С тяхно разрешение д-р Соме завежда сина им в Африка. “След осем месеца състоянието на Алекс се нормализира. Той дори успяваше да седи по цял ден с лечителите и да им помага в работата им с техните клиенти… Алекс прекара близо четири години в моето село“, разказва д-р Соме. Алекс сам избира да остане, но не защото има нужда от лечение. Той се чувства „в по-голяма безопасност в селото, отколкото в Америка“. За да съвмести своята енергия с тази на съществото от духовния свят, Алекс преминава през шамански ритуал, предназначен за целта, въпреки че той е малко по-различен от този, през който преминават хората дагара. „Той не е роден в селото, затова и подходът към него е малко по-различен. Резултатът е подобен, въпреки, че ритуалът не е буквално същият“, обяснява д-р Соме. Фактът, че привеждането на двата вида енергия в синхрон работи при лечението на Алекс, убеждава д-р Соме, че връзката между различните същества и психичните заболявания е наистина универсална. След ритуала Алекс започва да споделя посланията на духовното същество към този свят. За съжаление хората, на които ги споделя, не говорят английски (д-р Соме отсъства в този момент). В резултат на целия този опит, обаче, Алекс отива в колеж да учи психология. Той се връща в Съединените щати след четири години, защото „открива, че е направил всички неща, които е трябвало да направи, след което може да продължи собствения си живот“. Последното, което д-р Соме знае, е, че Алекс е завършил магистратура по психология в Харвард. Никой никога не е мислил, че той изобщо ще бъде в състояние да завърши бакалавърска степен, какво остава за по-висока. За психичното заболяване на Алекс д-р Соме казва: “Това е неговият стремеж към духовно пробуждане. Неговата работа и неговата цел са да бъде лечител. Никой не е обърнал внимание на това“. След като вижда колко добре работи шаманският подход за Алекс, д-р Соме се убеждава, че духовните същества са точно толкова проблем за Запада, колкото и за неговата общност в Африка. „Но въпросът все още остава, решението на проблема трябва да се намери тук, вместо да се налага да изминем целия път до друг континент, за да търсим отговора. Трябва да се намери начин, по който малко внимание, отвъд патологията на всички тези преживявания, да доведе до възможността с правилния ритуал да се помага на хората“. Копнеж за духовна връзка Общата нишка, която д-р Соме е забелязал в „психичните разстройства“ на Запад, е „много древна родова енергия, която е в застой, но в крайна сметка се проявява при човека“. Тогава неговата работа е да я проследи обратно, за да се върна във времето и да открие това, което е духът. В повечето случаи духът е свързан с природата, особено с планини или големи реки, казва още той. Когато става дума за планина, като пример да обясни това явление, „това е духът на планината, който върви редом с човека и като резултат създава изкривяване на времето и пространството, което се отразява на човека, уловен в него“. Това, което е необходимо, е сливане или сближаване на двете енергии, „така че човекът и планинският дух се превърнат в едно“. Отново, шаманът провежда специфичен ритуал, който да доведе до привеждане към това сливане. Д-р Соме вярва, че тази ситуация е толкова често срещана в САЩ, тъй като „по-голямата част от тъканта на тази страна е съставена от енергията на машини, в резултат на което връзката с миналото е прекъсната. Можеш да бягаш от миналото, но не можеш да се скриеш от него“. Тогава те посещава потомствения дух на природата. „Не става дума толкова за това, което духът иска, колкото че това е, което човек иска“, казва той. „Духът усеща нашата покана за нещо голямо, нещо, което ще направи живота смислен, и се появява в отговор на тази покана“. Този призив, за който ние дори не сме осъзнати, отразява „силния копнеж за дълбока връзка, връзка, която се издига над материализма и притежанието, и се движи в конкретно космическо измерение. Този копнеж е неосъзнат до голяма степен, но духовете не правят никаква разлика между съзнаваното и несъзнаваното“. Те се отзовават и на двете. Като част от ритуала, за да се слеят планинската и човешката енергия, тези, които получават „планинска енергия“, се изпращат на избраното от тях място, откъдето вземат камък, който ги призовава. Те носят този камък до края на ритуала и след това го запазват като спътник, някои дори го носят постоянно със себе си. „Присъствието на камъка е от голямо значение за настройката на проницателната способност на човека“, отбелязва д-р Соме. „Той получава всякаква информация, която може да му послужи, така че това е като да носи осезаеми насоки от другия свят за това как да живее живота си“. Когато „енергията е речна“, този, който е призован, отива до реката и след като говори с духа ú, намира камък, и изпълнява същия като планинския ритуал. “Хората мислят, че трябва да се направи нещо необичайно в необичайна ситуация като тази“, казва още той. Случаят съвсем не е такъв. Понякога е толкова просто, колкото да носиш камък. Свещен ритуален подход към психичното заболяване Един от даровете, които шаманът може да даде на западния свят, е преоткриването на ритуали, които за съжаление са забравени. “Изоставянето на ритуала може да бъде опустошително. От духовна гледна точка ритуалът е неизбежен и необходим, ако искаш да живееш“, пише д-р Соме в Ритуал: Сила, лечение и общност. “Подценяващо е да се каже, че ритуалът е необходим в индустриализирания свят. Моят собствен народ ми показва, че без него вероятно е невъзможно да се живее нормално“. Д-р Соме разбира, че традиционните ритуали на неговата общност не могат да бъдат приложени в западния свят просто така, затова с годините шаманска работа в САЩ той създава такива, които отговарят на потребностите на западната култура. Въпреки че ритуалите за различните хора и групи са различни, той е сигурен, че те като цяло са необходими. Един от ритуалите включва помагането на хората да открият, че напрежението им идва от факта, че те „са призовани от същества от другия свят да лекуват заедно“. Ритуалът им позволява да се отпуснат и да приемат призива. За посвещаването е нужен друг ритуал. В различните общности по света младите хора биват посвещавани в зрелостта, когато достигнат определена възраст. Липсата на такова посвещаване на Запад е част от кризата, в която хората живеят, казва д-р Соме. Той настойчиво приканва обществото да обедини „креативните възможности на хората, които минават през този сорт преживявания, с намерението да създаде алтернативен ритуал, който най-малкото ще направи пробив в разбирането за тази криза“. Друг ритуал, който често говори за нуждите на тези, които идват за помощ при него, е запалването на голям огън на открито и изгаряне в огъня „на елементи, които символизират проблемите на хората… Това могат да бъдат проблеми, свързани с гняв и безсилие срещу прародител, който е извършил убийство или поробване, или нещо, с което потомъкът трябва да живее“, обяснява той. „Ако това са неща, които блокират човешкото въображение, целта на живота му и дори вижданията му начина, по който може да подобри живота си, то тогава има смисъл се работи по отношение на това как бъде освободен пътя, който може да доведе до нещо по-творческо и по-пълноценно“. Примерът за проблемите с предците представя ритуали, създадени от д-р Соме, които се занимават със сериозни дисфункции в западното общество и в процеса „провокират просветление“ у участниците в тях. Това са ритуали, свързани с наследството и дисфункцията, към която са насочени, е освобождаване-на-предците. Някои от духовете, които се опитват да се върнат, както е описано по-горе, могат да бъдат „предци, които искат да се слеят с потомъка в опит да излекуват това, което не са били в състояние да направят, докато са били в собственото си физическо тяло.“ “Когато връзката между живите и мъртвите не е в равновесие, настъпва хаос“, казва той. “Дагара вярват, че ако няма равновесие, дълг на живите е да излекуват своите предшественици. Ако предшествениците не бъдат излекувани, тяхната болна енергия ще преследва душите на тези, които са длъжни да им помогнат“. Ритуалите са фокусирани върху изцеление на отношенията с нашите предци, както при специфични проблеми с отделни прародители, така и при проблеми с цялата общност, съдържащи се в нашето минало. Д-р Соме е виждал изцеления с изключителни резултати при провеждането на тези ритуали. Прилагането на свещен ритуален подход към душевното заболяване, вместо човек да бъде отхвърлен като патологичен случай, дава на засегнатия – и на общността като цяло – възможността да започне да гледа по различен начин, който води до „огромно изобилие от възможности и ритуални инициативи, които могат да бъдат много, много полезни за всички“, казва д-р Соме.“ Stephanie Marohn – „The Natural Medicine Guide to Schizophrenia“, pages 178-189, or The Natural Medicine Guide to Bi-polar Disorder Превод от английски, Е. Генева http://espirited.com/психиатричната-клиника-през-погледа/

Нещо и за символа на влака, защото вълците и влака работят в тандем : ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР (Влакът-стрела) Аз съм влак – ешелон от приятели. Карам два или двеста вагона. Често сам, със прегрели двигатели. Често с два или двеста милиона. Мойте братя – това са мостòвете, а тунелите мои сестри са. С дивни релси, на всичко готови, неръждаеми от потрисане. Мойта майчица родна земята е, а баща ми – баща ми ме кара. Туй е нашата страст необятна: да сновем между крайните гари! Аз съм влак, десеторно блиндиран. Само крайните гари обичам: висините, които раздирам, и морето, което съблича. Имам също учителка. Линия. Тя ме учи на кратки престои. Скоростта - тя ми казва - светиня е, но понякога трябват завои. Има истини еднопосочни във циклопски сърца и държави, но при двулиние и двуочие, от насрещни не ти прилошава. И понятие "денивелация" съществува в обемните линии: там и чайки, и ереси кацат, и орли от космични пустини. Мойта жажда висока, дълбока е: не признавам междинните гари. Нужен съм само на прости докери, на алпинисти и планинари. Страшно ценни ми са товарите: нося пратки от звездни летища. Пипнете ме - ще се опарите! На слънца и комети мириша! Ала карам и остри докачвания, самовлюбени самотии; возя и два сорта вторачвания: “само тоя” и “само тия”… Влача гордости непогалвани; канари от ламтежи измамени - за наситняне, за овалване, като пясък и морски камъни. Карам мании за величие и занитени верски устои – за разбиване, за обтичане от вълнения и прибои. Те стърчат недостъпни във прилива като статуи, истукани, ала отлив и скреж усмири ли ги, те събират стъкла от буркани... Возя също и стръв за въздействие - недоучени да ни учат: за оцвъкване, сквернодействия от крайбрежните птици и кучета... Фанатизми пренасям на блокчета и отшелници - мърша до мърша; и очи на светци - като копчета пред душите, които се гърчат. И очи на яйца – на водачите, - остъклени от гордост и злоба: да пикаете, ако рачите на сурата им и на гроба... От морето пък влача по върлото водорасли, промишлени пени; ешелони със буци от гърлото, непосрещнати, нестопени. Ту поклащам рибари на въдици, ту сърцата, от тях уловени… Те се мятат без дъх, ала въдят си оправдания, преклонения. Закачени у мене на куки са, като скелети – няма да крия, - и стотици морални кукувици и религиозни скумрии. Във контейнери карам касапите – разфасовани, опаковани; и гърлата, езиците, капите на колегите им черковани… Причастявани, кръстени, ръсени (на джелатина аргументи), влача хиляди вежди навъсени на пророци от екскременти. Карам стъпки от сутрешно тичане на души, без любов оскотели; но и тиня от лесно събличане пред акули и мекотели. На брега фереджета стоварвам от лица и гърди, и от… прочие – ала нечия пъклена вяра отвисоко ни хвърля по плочите! Карам жертви на мъртви вълнения и компромиси във ковчези; морски болести-двоумения, хорски болести от кафези. Но товаря и бисерни мисли с песъчинки, от милост набъбващи; разполагам и с пълни амнистии и от минало, и от бъдеще. Че мигът и моментът са вечности, във свободната воля затворени: с колко близости и далечности пред отворен семафор сме спорили! Дай ми, Боже, лъжите да гоня, трака-трак, трака-трак, трака-трака - че експресът бил влак двувагонен и стоножката – твар еднокрака… Дай ми, Господи, ток и гориво, зарад близки или душмани да не казвам на правото криво, но да слушам гласа си стомàнен. Да не вярвам на ничии версии и семафори, и витрини, непостилани с пот и траверси денонощия и години. На съставите и депата ни ти съосие чисто внуши ни – калибрирай душите, разклатени от сергии и адски машини! Аз препускам, дълбоко блиндиран. Изтребители-клюки налитат. Често моя маршрут е миниран или враг управлява стрелките. Братя мои, дано се опазите от завои, които обръщат, и от чумата, от заразата във тунел да си правите къща! И тунелите, и мостòвете, са родени да ги потрисам. Да престанете да ги тровите – те не са депа за мотриси! Е, с баща ми понякога влачиме и състави за всякоя гаричка – с пасажери от РЕП-а до мача и от биричката – до скаричка… Аз съм влак. Ешелон от приятели. Карам два или двеста вагона. Ако имам и сродни двигатели, ще издърпаме двеста милиона! 2-8.10.1998 Автор: ,? Бургас

Ако искаш, прочети всички коментари за вълците тук: http://www.kaldata.com/forums/blog/265/entry-11008-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/ И нещо изцяло изтъкано и вдъхновено от сънищата ми и сънищата на други участници, точно тук в този форум: http://www.kaldata.com/forums/blog/265/entry-9505-2012/

https://www.youtube.com/watch?v=jccGfGBkky4

https://www.youtube.com/watch?v=JzxDXLGJoYU#t=166