mecholari

Ако се говори на база личен опит , аз от дете съм ги виждал, така че потвърждавам казаното от Учителя. Например открил съм първата си среща с "Летач" тъй както малкия Жан, в описанието на "Жан и крокодилът" в книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода". Описанието на "летачите" на Кастанеда ми го даде колежка от университета, когато установи , че и двамата ги виждаме. Там в университета съм наблюдавал и как едно същество се храни от мой колега, и той стана много нервен. Той по принцип и "безпричинно" се държеше агресивно словесно с мене. След време прочетох в Библията, че борбата ни не е "срещу плът", и думите на Христос "И ето иде Князът на този свят и той няма в Мене нищо". Написал съм стихотворение, на база тези опитности: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/1984-пръстенът-на-арабела/ А Елеазар Хараш го приемам като съмишленик, защото той изнася две лекции за паразитите:

Например Луиз Хей в "Излекувай живота си" казва, че ако нещо в поведението на даден човек ни дразни, трябва да преразгледаме себе си и да видим къде ние и спрямо кого друг постъпваме по същия или подобен начин, и променяйки себе си, такъв човек който ни дразни или ще промени и той поведението си, или ще ни напусне обкръжението ни, защото край, урокът е научен и нямаме нужда вече от него. И така работиш със себе си, което е доизясняване на понятието "сянка" а също и закона на привличането, защото хората в обкръжението ни не са случайни, няма нищо случайно, всичко е Божий промисъл. Гълтането е пиене, къде на алкохол, къде на енергия. Виждам че си ровил в стари мои постове, там съм се обявил и за вампир от слънчев тип и работещ със себе си, за разлика на някои събеседници, които ще бъдат канонизирани за светци, може би. Те са видни представители на Бялата ложа. Иначе ако ще се стреляме с цитати от Учителя, аз мога да кажа много свързано с черната ложа и вампиризма: Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това". Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло.Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто. Беинса Дуно 11 август 1913 г. Или пък: http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Будност_на_съзнанието_на_ученика?fbclid=IwAR3IXm66kxq5JiwI-i_oEve2FWAk7pDvE9BpMU8_GsyoeocNOERrz7XDp_g …………………. Кон Круз ти прочете ли изцяло "Отвъд Страха" на дон Мигел Руис, защото и там пишеше за "боговете", които се хранят с нашата енергия? ………………. "Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. Какви са тия същества? Като хората, само че за тях не са нужни специални столове - те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат - не е важно, важно е как действат върху човека. При всяко изпитание лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брат си, лицето му почерня и погрозня и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каин! Наблюдавайте се, да видите какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите какви промени стават с вас - ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства!" "Вътрешна обхода", 29 август 1937 г.

Сянката Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението. Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип. Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите… Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме. Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго” Как можем да се справим със СЯНКАТА? Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността. Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА). Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри. Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин. Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност. http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=176705&df=46&dflid=3

Почна да си гълташ граматиката. Поставяш запетайки вместо точки. Почваш изреченията с малка буква. Не поставяш питанки на въпросителните. А преди като ясновидец ми пишеш "по-спокойно", все едно съм раздразнено животно. После аз съм бил обсъждал другите. Предположение, "осъждане" на базата на предположение и после някой не бил живял в илюзиите си. Да не гълташ със съседките, че показваш такава Неадекватност? Със Учителя ще се разберем след сто милиона по сто милиона години. Който сега го разбира го подценява.

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще Ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и Аз ще слушам всичко онова велико, което ще Ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. (2/стр.207) Из "Двата природни метода" 207стр. И ти се изхвърляш, че разбираш Учителя?

От моя гледна точка някой да ми дава наклон на изразните средства, това е простотия. Това е подценяване на Учителя. Ни най-малко не е лесно да се разбере Учителя, и смисъла, който влага в нещата. Може би са необходими милиони и милиарди години, и сам Той казва, че когато се говори за кратки срокове, затваря очи А може и аз да ви измъчвам сивите вещества като го цитирам. Чистия и нечистия извор… Важно е пред лицето на Бога кой какъв е не за какъв се представя в публичното пространство за пред хората. Всеки трябва да си изправи отношенията с Бога. Преди време щях да си описвам личните преживявания, срещи с дяволи, демони или пък с Учителя. Но няма основа за разговор, когато от другата страна липсва личната опитност. Тогава хората не се убеждават взаимно, този прочел това , този онова, този вярва, друг не вярва, едно велико похабяване на време, енергия и ресурси..

"Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.) "Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри..." Тук всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тук има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тук умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тук умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние. И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност. Коренът на невежеството е нечистият ум и оттук произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване, защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания." Елеазар Хараш, лекция УМЪТ (ВТОРАТА идея за размишление)https://eleazarharash.wordpress.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%…/

Аз в "творчеството" на Елеазар откривам личния си символизъм. Това не мога да го направя нито в твоето нито в това на Донка. Малко 'бонус" и от Ориген, от Уикипедия: Есхатологически възглед Според Ориген очистването и усъвършенстването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24). Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежки условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Да разберете Моето Безмълвие Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие. Защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Не в думите, а в Скритостта на думите От хиляди и милиони години търсех Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки това, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътршен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Прозорливата сила на виждането Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария Из „Нищото – Безмълвната Прародина“ Учителят знае Незнайните пътеки Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината. Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ Съкровеномъдрието на Старците Аз съм възкресявал умрели Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм, или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като прошепна дума на ухото на умиращия, Аз забелязвам – пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът. Аз съм възкресявал умрели, но ако Ме слушат. Тези, които не умеят да Ме слушат, съм ги сложил във времето. Те са за други времена. Аз знам, че който няма уши да Ме слуша, ще страда повече, отколкото е необходимо. Който не умее да Ме суша, времето го поглъща. Него не мога да го възкреся. Той е погълнат от света. Той много пъти ще умира и ще се преражда, докато Ме познае. Из „В Храма на Учителя“ Том 1 Оценявам богатството на тези книги, защото в тях намирам личния си символизъм. Няма как заради наличието на ключови думи да не се сетя за едно „мое“ стихотворение, което написах 2011г. Душа на птица Харесвам Вятъра проникващ до прозрачност във вените и топлата ми кръв. Във звуците на птича песен изчезват призрачните спомени изтривани от следващия дъх. За Mене пеят птиците във болката на чезнещата плът. Във миг на сътворение написах едничка мисъл на Небето. В хармония трепти сърцето със ритъма на Мрака, излива светлина и чака, събуден да я видиш. ………………. Светът се събужда, нашата Прародина ни зове, и който е готов е както във завета, където ангелът го пита "Що виждаш ти?" Знаците могат да се открият в музика, песни, клипове, като например тези: Пожелавам ви да не изоставете много, и по-голямо усърдие в старанието да разберете нещо, което някой ви говори.

Защо се смята, че всичко е толкова праволинейно? Например Учителя казва да се определим към стъпките или на Любовта, или на Мъдростта или на правдата. Следователно се разбира различия по пътя. Ето, ако взема една притча, която демонстрира подхода на Мъдростта. Тя не е дадена от Учителя, но пък той е казал, че всички, писатели, философи, майки, бащи, и пр. повдигат човечеството: Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона. Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става. А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки. – Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме! Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща. И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът. Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес. – Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“. – Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро. Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“. А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора. Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси. Просто трябва да изчакаме края на историята... Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото …………………. Добре сега, отговорете ми въпроса Бог може ли да ползва и "доброто и злото" за нашето възпитание и спасение? Бог обръща ли всичко на добро? Има ли някой упрек към Бога за неговите методи? За какво се хващате, че Бог не може да заблуди човека? Бог е чистата Истина, а Елеазар казва, че именно затова е създаден Сатана, и в него Бог тайно работи за нашето повдигане. Тайната и скрита воля на Бога, като нашето негодувание от методите Му не е насочено директно към Бога, а към другия негов ипостас и така вината ни от недоволството ни към методите Му за нашето развитие и възпитание е много по-малка. Иначе не бихме могли да Го обикнеме. Че грехопадението е желано от Бога и затова е допуснато и пр. Най-накрая, Елеазар казва, че ще умре невежа, а вие опитвате ли се да говорите като последна инстанция, "опазвайки Учението " на Учителя? В книгата „Мистерията Бог“, Елеазар казва :“ Ако Бог ти дава отрова, то е нещо много по-дълбоко от това, ако глупакът ти дава еликсир.“ Значи, пълно доверие към методите на Бога, Та Той е позволил Христос да виси на кръста. Та ние без злото , скърбите и страданията ли ще минем? Елеазар казва, че ако Христос е бил в Рая, да го изкушава змията, тя не би имала никакъв шанс. Дава ли Бог на всчики свои творения да се развиват и творят? Какъв би бил ако не позволи свободната воля? Нима не люби и скорпионите и змиите, защото и те са част от Неговия Замисъл? С цялата им отрова? Прави ли се усилие някой да погледне през очите на другия, прави ли се усилия да се погледне през Очите на Бога и да се разбере неговия замисъл? „Спрях контакта с "творчеството" на Елеазар“... То ако взема аз да напусна смисъла на вашите поучения,ще го приемете ли това с безразличие? Всъщност, Елеазар казва, че само Истината има мисия, но да не се почуствате че така ви се омоловажава значението. Защото без Бог и без Сатана, човек е нищо. Ако Бог си отегли силата дори и за миг от човека, той не може да се пребори и най-слабия дявол. Ако Бог в неговата Царственост и Величие изпълни Сатана, последния ще изчезне, няма шанс, никакъв шанс, както змията срещу Христос. Може ли Бог да има врагове?

Добре, ще задам по друг начин въпросите си. Защо Бог е създал, "допуснал" илюзията Мая, и Елеазар Хараш казва, че спрямо Учителя всичко е степени на невежеството, и Бог ни отнема тези илюзии постепенно, защото Истината е Убиец? И тя не убива само нечистите но и чистите? Но чистите ги възкресява след това. И защо брат Елеазар Хараш казва, че мъдрите са бъркани с добри хора, но те са надраснали святост и грях? Лесно е да се демонизира човек, който някого няма потенциала да разбере.

Кой адрес не се отваря за да му дам ако е необходимо нов линк? Аз кликнах върху това, което си дал и се отваря, но ще му дам пак линк: http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло черно братство#result_start

След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=533&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=fb&id=738&status=1&high=бяло%20черно%20братство#result_start Сега въпрос: Какъв е този Учител, който праща учениците си да учат и двете школи? И после ги изпитва? Кой е Той? Да не го подценявате брат Елеазар Хараш, методите за какво ги ползва, за умиране на всякакво зло?

Според мен, България може да стане духовен център, ако учението на Учителя не стане "ортодоксално", не се допусне да се капсулира и бъде превзето "отвътре" и така мистиците да се отделят в отделни групи, които даже да се превърнат в тайни и вместо обединение на братството отново да настъпят времена на разрив и разединение.

Лука 23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Ето например едно мое стихотворение, което съм написал 2008 г. Детски стихотворения В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал… Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия, и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/2663-детски-стихотворения/ И да вземем книгата "Древни Откровения" на Елеазар Хараш от 2017 година, която в момента преписвам за izvorite.com, в темата "Старците": Древен Вътрешен Наблюдател Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара – Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги. Черният Извор е Спасител Черният Извор е Потаен, Мистериозен Спасител. Той извежда съществата от сътворените светове. В Черния Извор злото умира завинаги, същото, както е при Голгота. Голгота е погребението на злото и тъмнината завинаги. Черният Извор е Прасветлината, която поглъща всяка черна енергия, всяка изкривена енергия, за да остави живот само на Чистата Същност. Разрушава черната енергия Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямо разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества, без зло. Изисква Величествена Преданост Черният Извор изисква величествена Преданост към Бога. Черният Извор е умъртвител на всички заблуждения и на хаоса. Дори и боговете са имали пред него Свещен страх. Черният Извор е Древната Голгота. Старците са Го наричали още „Свещеното Място“. Черният Извор има най-древния Поглед. Ако съчетая това и с един осъзнат сън, който съм имал наскоро, мога директно да потвърдя описанието на черната енергия от брат Елеазар. С него съм говорил само веднъж на лекцията му през май тази година, когато беше и първата ни среща на живо, но видно е как разкрива личния ми символизъм. За това стихотворение открих през септември и друго от Словото на Учителя, събрано от съратниците на Елеазар. Книгата „Божественото Учение за достойнството“ на 110 стр. :„Важно е да разбираш Божественото начало в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите“.Е точно този смисъл съм вложил по-горе, в това „Аз съм по-добър е смисъл“, от него няма смисъл.

Брат Елеазар Хараш извежда аспекти на окултното познание, които са свързани с много тънка и дълбока психология. Аз имам около 30 негови книги в книжен вариант, от него и кръга на неговото общество, близките му съратници, с тематични извадки от Словото на Учителя и личното му вдъхновение от връзката му с Учителя. Затова смятам, че например "В Храма на Учителя", том 1, не бива да има човек от братството, който да не я е прочел. Бог обръща всичко на добро за нашето израстване, впряга и злото за Своите планове., за да се научим да различаваме. И какво казва например брат Елеазар Хараш в друга лекция: "Преди да започна, само няколко думи: Всички учения са от Един Източник, абсолютно всички без изключения, включително и черни братства и секти – всичко има Един Източник. Какво искам да кажа? Няма два източника, няма две воли, няма два Бога – Един Бог действа навсякъде и ако Бог те е изпратил в някакво черно учение или секта, то е много ценен опит; Той те е заблудил, за да може след време да различаваш истинския Учител. Така че, Той е навсякъде и всичко е негов план – и когато те заблуждава, и когато те прояснява, е Негов план. Всички клони са от едно дърво; всички реки отиват в морето, затова почитаме всички учения, както и всеки човек, защото – какъвто и да е този човек или това учение, там е и Бог. И ако ти не почиташ едно учение или един човек, ти вече не можеш да имаш реална връзка с Бога - само един човек или едно учение, тъй като всички са заедно." Иначе тук в сайта съм дал линк към малка електронна библиотека с книгите на Брат Елеазар Хараш: Разбира се първо съм попаднал на неговото разрешение за свободно разпространение във всякакъв вариант и формат, дори и за комерсиални цели на неговите книги, което го определя като безсребърник, обърнат към духовното израстване на читателите. А на най-ниска цена в книжен вариант може да се намерят тук: http://www.knigi-bg.com/category.php?id_category=204

7 октомври 2014 г. ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО ЗЛОТО (лекция 1) ЗЛОТО – продължение (първа идея за размишление) САТАНА (лекция 2) ДЕМОНИТЕ (втора идея за размишление) ДЯВОЛЪТ (лекция 3) ЛЪЖАТА (трета идея за размишление) ЗЛОТО (лекция 1) Да си направим ограждащата формула. Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране. Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“. Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран. Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога. Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения. Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение. В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма. Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре. Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него. Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга. Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания. Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него. Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н. Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата. Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н. Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма. Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това. Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови. ЗЛОТО – продължение (първа идея за размишление) Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове. Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание. Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.) Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло. Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти? Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място. Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“. Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога. Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва: – Не вярвам в Бога, вярвам в природата. Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения: – Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките? – Да. – А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата? Мълчание. – Твоя работа. Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш. Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога. САТАНА (лекция 2) Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите. Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение. Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото. Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят. В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията. Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него. Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени. Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете. Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види. Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство. Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана. Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система. Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие. Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам: Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света. Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението. Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания. (Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.) Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях. ДЕМОНИТЕ (втора идея за размишление) Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог. Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава. Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека. Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират. ДЯВОЛЪТ (лекция 3) Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат. Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг. Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога. И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие. Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи. Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите. Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно. Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието. Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той. Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия. Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“. Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена. ЛЪЖАТА (трета идея за размишление) Всяка лъжа е влог в черната каса на злото. Който лъже другите, животът ще го излъже. Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта. Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа. Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете. Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа. Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации. Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове. Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни. Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“ Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари. АУМ Лекцията е от Елеазар Хараш..

Един Божествен План се разкрива на световно ниво в няколко етапа: –Египетски – в Египет, Персия, Гърция и др. Изявява се от учениците на Хермес, Орфей, Зороастър. Този клон има за задача да подготви съзнанието на човечеството за идването на Христос; –Палестински – изявява се от есеите и има изяви в Египет, Палестина, Рим, Англия, Германия и пр. Има за задача да внесе християнството в света; –Български – от Египет минава през Индия, Арабия, Сирия, Мала Азия и България, откъдето чрез богомилите и техните креации залива цяла Европа и дава мощен тласък на европейската култура. Има за задача да събуди заспалата човешка мисъл, да реализира Христовото учение и да подготви света за идването на Новата Култура на Водолея. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на Новата Култура. Учителят Беинса Дуно Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл 584 стр. Вечерно Упражнение Вечерното упражнение – ретроспекция – е от по-голяма важност за напредването на кандидата в сравнение с кой и да е друг метод. То има такъв голям ефект, че дава възможност човек сега да научи уроците не само на този живот, но и уроци, които обикновено се предвиждат за бъдещи животи. Вечер след лягане в леглото тялото трябва да се отпусне. Тогава кандидатът започва да преразглежда в обратен ред сцените, станали през деня. Той започва със случките през вечерта, после минава през тези от следобеда, обеда, предобеда и накрая свършва със сутринта. Кандидатът трябва да се стреми да обрисува пред себе си всяка сцена колкото е възможно по-достоверно, като пресъздава в ума си всичко, което е станало. Кандидатът цели при това да бъде съдия на своите действия, да установи дали неговите думи са придали значението, което е имал предвид, или са придобили грешен смисъл, да види дали е преувеличил или смалил опитностите, които е разказал другиму. Той разглежда своя манталитет във всяка сцена. При яденето – дали е ял, за да живее, или е живял, за да яде – чревоугодничил. Нека той сам се съди. Нека да се обвинява, където трябва, и да си дава похвала, където е заслужена. Хората понякога намират за трудно да останат будни, правейки упражнението. В такива случаи може да се седне в леглото, докато е възможно да се следва обикновеният метод. Ценността на ретроспекцията е огромна, много по-голяма, отколкото можете да си представите. На първо място ние извършваме работа по възстановяването на хармонията съзнателно и за по-малко време, отколкото би могло да направи това тялото на желанието по време на съня. Така печелим повече време от нощта за допълнителна работа. На второ място всяка нощ изживяваме своето чистилище и първо небе, а също така вграждаме есенцията в духа във вид на Право Чувство при дневния живот. Така избягваме чистилището след смъртта, а също печелим и времето, прекарано в първото небе. И последно, но не най-маловажно, извличайки есенцията на опитностите, което спомага за растежа на душата, и вграждайки ги в духа, ние фактически живеем в мисловност и развиваме неща, които обикновено бихме получили в бъдещите си животи. Чрез добросъвестно изпълняване на това упражнение ден след ден ние изгонваме нежеланите случки от своята подсъзнателна памет, така че нашите грехове се заличават, нашите аури започват да блестят с духовното злато, извлечено от опитностите на всеки един ден чрез ретроспекцията, и по този начин ние привличаме вниманието на Учителя. „Чистия ще види Бога“, казва Христос, и Учителят бързо ще ни отвори очите, когато сме готови да влезем в „Стаята на Познанието“ – Света на Желанието, което придобиваме нашите първи опитности на съзнателния живот без плътното тяло. Утринно упражнение Концентрацията – второто упражнение, бива изпълнявано сутринта, колкото е възможно по-скоро след събуждането на кандидата. Той не трябва да става, за да отваря транспарантите или да прави други неща. Ако се чувства добре и му е удобно, трябва веднага да се отпусне и да започне да се концентрира. Това е много важно, тъй като в момента на събуждането духът току-що се е върнал от света на желанието и по това време съзнателната връзка с този свят е много по-лесно постижима, отколкото през което и да е друго време на деня. Ние сме запомнили от лекция 4, че по време на сън теченията на тялото на желанието и неговите вихри се движат и въртят с огромна скорост, но в момента, когато тялото на желанието влезе във физическото, неговите токове и вихри биват почти спирани от плътната материя и нервните токове на виталното тяло, които носят съобщения към и от мозъка. Целта на това упражнение е да успокои плътното тяло до същата степен на инертност и невъзприемчивост, както в сън, въпреки че духът вътре е напълно буден, бдителен и съзнателен. Така ние осигуряваме условия, при които сетивните центрове на тялото на желанието могат да започнат да се въртят, докато се намират в плътното тяло. Концентрация! Това е думата, която означава много, но малцина разбират смисъла ѝ. Ето защо ние ще се постараем да изясним значението ѝ. Речникът дава няколко определения. Те са приложими към нашата идея. Едното определение е: „да се събереш към център“; другото (от химията) „да превърнеш до крайна чистота и сила чрез премахване на неценните съставки“. Приложено към нашия проблем, едно от горните определения ни казва, че ако съберем нашите мисли към един център, една точка, ще увеличим тяхната сила, както се увеличава силата на слънчевите лъчи, фокусирани в точка чрез събирателна леща. При установяване на всички останали неща за определено време цялата ни мисловна сила се прилага за постигане на целта или разрешението на проблема, върху който се концентрираме; можем да бъдем така задълбочени в обекта, че дори и топ да изгърми над главите ни, пак да не го чуем. Човек може да бъде така погълнат в четенето на една книга, че да забрави всичко друго. И от духовна гледна точка кандидатът трябва да се сдобие с тази способност да остава вглъбен в идеята, върху която се концентрира, така че да може да изключва от своето съзнание света на чувствата и изцяло да насочва вниманието си към духовния свят. Когато се научи да прави това, той ще види духовната страна на предмета или идеята, озарена от духовна светлина. Така ще придобие знание за вътрешната природа на нещата. Нещо, за което обикновеният човек не може и да мечтае. Когато е достигнал тази степен на абстракция, сетивните центрове на тялото на желанието започват бавно да се въртят в плътното тяло и така си правят място. Това с времето ще става все по и по-определено и ще бъдат нужни все по-малки усилия, за да се задвижат. Обект на концентрация може да бъде някой възвишен идеал, но за предпочитане е да бъде от такова естество, че да издига кандидата над обикновените обекти на чувството, над време и пространство. Няма по-хубава формула от първите пет стиха на Йоановото евангелие. Вземайки ги като обект, изречение след изречение, утрин след утрин, те ще дадат на кандидата чудесно проникновение за началото на нашата Вселена и начина на сътворяване – проникновение далеч над всяко книжно знание. След време, когато кандидатът се е научил да задържа твърдо за около пет минути идеята, върху която се концентрира, той може да се опита неочаквано да я изхвърли от съзнанието си и да остави на нейно място празнота. Той не мисли за нищо, просто чака да види дали нещо ще влезе във вакуума. Когато му дойде времето, свободното пространство ще се изпълни със сцени и гледки от Света на Желанието. Когато кандидатът проникне към това, той може да изисква да се появи пред него едно или друго нещо и то ще се появи, а той може да го изследва. Главното все пак е, че чрез следване на горните инструкции кандидатът се пречиства, неговата аура започва да свети и несъмнено това ще привлече вниманието на учител, който ще възложи на някого задачата да му оказва помощ, ако се изисква такава, за следващото стъпало на напредък. Дори ако минават месеци или години, без да идва видим резултат, трябва да се знае, че никое усилие не е напразно. Великите Учители виждат и оценяват нашите усилия. Те желаят да ни помогнат толкова силно, в степента, вкоято ние желаем да работим. Те могат да виждат причини, поради които нашата работа за човечеството в този живот или по това време би била нецелесъобразна. Някога спънките ще изчезнат и ние ще бъдем допуснати до светлината, където ще можем сами да се уверим във всичко. Древна легенда гласи, че търсенето на съкровище трябва да става в спокойствието на нощта и в абсолютна тишина; една проговорена дума преди съкровището безопасно да е изкопано, неизбежно ще причини изчезването му. Това е мистична притча, която има отношение към търсенето на духовна светлина. Ако раздрънкваме или разказваме на другите опитностите на нашата концентрация, ние ги изгубваме, те не могат да да имат гласно предаване и ще се стопят в нищото. Чрез медитация ние трябва да извлечем от тях пълно знание за основните космически закони. Тогава опитността не ще бъде разказвана, защото ние ще видим, че това е черупка, която прикрива ядката на суетността. Законът е от универсално значение, както веднага се забелязва, защото той обяснява много факти в живота и ни учи как да се възползваме от дадени условия и как да избегнем други. По усмотрение на откривателя законът може свободно да се изложи за добро на човечеството. Опитността, която разкрива закона, тогава ще се появи в своята истинска светлина. Тя е само то временен интерес и не заслужава по-нататъшно внимание. Ето защо кандидатът трябва да счита всичко, което се случва при концентрацията, за свещено и да си го пази за себе си! Най-накрая трябва да се пазим от това да гледаме упражненията като на обременителна задача. Трябва да оценим тяхната истинска стойност. Те са нашата най-голяма привилегия. Само като ги правим така, ще можем да жънем плодовете им. Евангелие от Йоан 1 глава: 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. 4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Между другото Григорий е на 74, може вече на 75 години.

Има такъв автор в братството. Той има 45 книги със Осияния по 300 стр, Казва се Григорий Жорж Кьосев, а се е прекръстил на Григорий Ватан. Ватан е древният език, на който Учителя дава песни и формули. Григорий разказва личния си път и своите Богообщения. Аз лично съм му прочел 40 книги но не бих повторил да му ги прочета пак по причини, които нямам желание да споделям. http://neobyatnotogovori.blogspot.com/p/blog-page_12.html http://toyonus.com/01-Bulgarian/07.Osiyaniya ot Elma - knigi PDF i nay-novi/

Според мен, вътрешно усещаш, че времената са много динамични, времето отлита безвъзвратно и трябва да хванем "превозното средство". Самата Земя е един прекрасен космически кораб, който ни носи във Вселената. Тя е живо същество и си повишава вибрациите. И ние трябва да работим върху себе си, за да не останем от общото развитие. Има окултни школи, които казват, че във всяка еволюционна вълна има изоставащи, и ако изостават твърде много могат да останат за друга еволюционна вълна, която обаче ще бъде след милиарди години. И на тях няма да им е приятно това положение, но се налага за да не пречат на останалите. За това в сънищата се явява момента на учене, училище. Да се научиш да бъдеш спокоен е също гигантски урок. Всеки трябва да разреши сам задачите в живота си, уповавайки се на Бога и търсещ Неговата помощ.

Отворете през компютър: https://mega.nz/#F!s34ThKxA!IppE-rB78E1kKEzeDUwSIw

……………………….. Аз съм бил често при хора, които са умирали, разбирате ли, правил съм опити; няма да ви кажа сполучил ли съм или не съм, но правил съм много наблюдения, турял съм ръката си на сърцето и съм виждал пулсът как замира. Усещам как иде един момент, когато може да стане прекъсване. Само като пошепна думи на ухото на умиращия, аз забелязвам - пулсът се усилва, той си разтърси главата и оживее човекът. Сега не е въпросът да ви разправям тези неща, но наблюдения съм правил. Това е един закон не механически. Една дума може само да му кажеш на ухото на един човек, на дясното ухо, и да го въздигнеш; може да пошепнеш на лявото ухо едно дума и да го умориш, но ако знаеш как да кажеш думата. „Онези, които чуят гласа ми, ще оживеят", казва Христос. Това не са празни думи. http://petardanov.com/beseda_s.php?s_type=all&id=1775&status=1&high=дълги глави Това е извадка от беседа на Учителя. Тя е разширена със следните думи в книгата "В Храма на Учителя" 1 том: Аз съм възкресявал умрели, но ако Ме слушат. Тези, които не умеят да Ме слушат, съм ги сложил във времето. Те са за други времена. Аз знам, че който няма уши да Ме слуша, ще страда повече, отколкото е необходимо. Който не умее да Ме суша, времето го поглъща. Него не мога да го възкреся. Той е погълнат от света. Той много пъти ще умира и ще се преражда, докато Ме познае.

"Отвъд страха" от дон Мигел Руис. Има я в електронен вариант в spiralata.net.

Критиката в учението на Учителя, по принцип е деструктивна. Той казва, че трябва да държим за хората в съзнанието си по една добра черта, защото за това , което се мисли расте и зрее. Мъчна задача е да изнасяш погрешките на хората, и според Учителя, мислейки за тях и по този начин свързвайки се с тях, неизбежно има един процес на "заразяване и окалване". Придобиваш същите недостатъци. А може би те са си вътре в теб, и трябва да изчистиш тяхната проява в собственото си поведение, за да не те "докосват" и от вън. Така знаеш кой си и какъв си , и за какво се бориш. Тогава негативното отношение отвън не би те засегнало. Преди години си говорих с един свещеник, който беше направил ревизия на по-високостоящи от него. И като открил злоупотреби, за награда го понижили в сан. Така че , добродетелни и съвестни хора има навсякъде, и добрата новина е , че Бог проповядва абсолютно на всички. Обаче, Той е скрит, крие се зад всичко, което ни докосва. Не винаги разкрива методите за нашето възпитание. Зад всички същества, които контактуват с нас е скрита Неговата Воля. В Библията например е описан момента на "грабване". Например, Откровение 12 глава 5 стих и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. Така, че не се притеснявай, ако някой някъде те носи. Може да нямаш силата да отидеш там сам. Иначе като легнеш да спиш, ако искаш се ограждай. Има формули от Учителя "Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния."