mecholari

Формула от "Свещената Книга на Черното Братство": 40. Нека стопя злото както Изгрева стапя тъмнината. От книгата "Изкуството на безупречността": В този ред на мисли е редно да уточним, че под “черно” не трябва да визираме някакво “зло”, нещо анархистично, нещо мрачно, нещо негативно. Под “Черно” в контекста на тази книга би било по-правилно да се разбира “оригиналният произход”. “Почвата”, която захранва растенията. Реално погледнато черното и бялото са единствените истински цветове. Вселената някога е била изначално “черна”. Всички цветове, са просто илюзия. Те са начина, по който очите ни улавят и интерпретират светлината. Това, че цветовете съществуват в нашето човешко съзнание, не означава, че могат да съществуват самостоятелно и от там да си мислим, че са реални. Следвайки горният пример, приемайки черното като обратното на бялото, би било крайно неточно. Тук черното се явява като първоизточникът, от който произлиза всичко останало. ......................................... Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Учителя https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=27&status=1&high=мрак#result_start

ОТВОРЕНО ПИСМО № 8 Осма Година от Новото Време, Осми Месец, Осемнадесети Ключ - Земетресение Морала е норма за поведение, която е нужна на властимащите, за да бъде човека вкаран в някакъв стериотип и така да бъде по-удобен за нуждите на обществото, дори и това да означава ограбване на неговото личностно развитие. Моралната система е нещо, в което се чувстваме сигурни и прибягваме до него винаги когато се почувстваме застрашени. Това разбира се не разрешава проблема, а просто ни убеждава че проблем няма. Моралната система е като окова, която всеки път когато се опитаме да излезем извън познатото и да изследваме непознатото, ни връща обратно в кошарата с упреци. Обикновено моралната система е най-великото изобретение на нашите най-големи врагове: срама, вината и мисловните стереотипи. Грешката на човека е не в това, коя морална система да избере да следва, а самият факт, че не вярва, че може да постигне Пробуждане без морална система. И наистина коя точно е моралната система и дали тя произлиза от духовно учение или религия е без значение. Всяка морална система представлява затвърдени виждания. Казва ти какъв трябва да бъдеш, за да се впишеш в обществото или за да дойде някаква уж велика сила със съмнителен произход, която да те просветли. Моралът често идва с множество правила за поведение. Това означава живот без свобода. Създаване на хора-роботи, които имат предубедени мнения по всички възможни въпроси. Независимо колко възвишени са техните виждания. Това обикновено правят повечето хора - сменят една морална система с друга, предимно според това какво им изнася на тях и емоционалните им потребности. Моралът означава да си като другите. Това създава усещане за безопасност и предвидимост. Хората, които са непредвидими се считат за опасни, несигурни, ненадеждни. Но именно непредвидимите хора са тези, които променят Света около себе си. Черният Адепт няма морал - той не се вписва в никакви обществени структури, макар да може да се промъква успешно в тях. Черният Адепт няма как да има морал, тъй като е Избрал да не избира, а да Служи на Пламъка и да отразява неговите Импулси, без значение дали резултатите ще се харесат на хората или не. Морал, означава хора, човеко-центрични правила за поведение. Човеко-центричен и богоцентричен е почти едно и също. Това са повечето известни религии и учения. Тези, които поставят човека в робство. В този ред на мисли, Учението на Черното Братство не ти казва какъв да бъдеш, а какъв би могъл да бъдеш, ако искаш да се освободиш от оковите на Света. Затова и дадените Принципи подлежат на задължително тълкуване и изискват търсене и работа върху тях, а не вярване и послушание. Затова, когато Ученикът се сблъска с една морална система, той нито я отхвърля, нито я приема. Той я поставя под въпрос, поставя я на изпитание. Тества я. Заради моралността децата от малки биват учени да слушат родителите си, да забравят за мечтите си и да се примиряват лесно с всичко. Биват учени да изпълняват и да следват първо родителите си, после даскалите в училище, после началниците си на работа - да изпълняват без да се осъмняват, без да задават въпроси. Този тип хора са ходещи ковчези. Те са умрели много преди тялото им да умре. Така цели нови поколения деца се учат как да НЕ мислят самостоятелно и само да се подчиняват. Това често завинаги убива тяхната креативност от тях вече не може да се очаква да създадат нещо ново или да нанесат някаква нужна промяна. Това са хора слуги на обществената система, религии и уж духовни учения, които са дори още по-опасен капан, именно заради красивия начин, по който са представени. На тези хора цял живот им се обещава, че ако са послушни и се подчиняват ще получат един ден свобода, просветление. Обществото казва: трябва да работиш здраво за някой друг, без особено значение за здравето си и своето персонално развитие. Един ден работейки здраво за други хора, ти вече ще си финансово стабилен. Само че междувременно си влошил здравето си и си пропуснал толкова възможности за развитие. Събуждаш се един ден, вече поостарял, болен и без перспективи и всичките ти пари отиват за лечение. Бил си излъган. Религията прави нещо подобно: Обичай Бог (каквото и да е това, по-скоро синоним на нещо неясно и неопределено), обичай ближния (дори и когато този ближен има нужда от насока и корекции, но ти нищо не прави - просто го обичай и толкова), чети Библията и ходи по църкви. И така чакай някой ден нещо да се случи - ангел да те навести, Бог да дойде. Празни обещания. Нищо няма да се случи, защото ти само вярваш на приказки и легенди. ТИ не работиш, нищо не твориш, нищо не създаваш. Не предаваш Знание, защото нямаш лично такова. Имаш само вяра и тя не може да се предаде. Тя си е само за тебе, което те прави един “духовен” егоист и скъперник. Обикновен консуматор, който само яде, но нищо не слага на масата. Само умее да поучава другите как да бъдат морални, но не и свободни. Богоцентричните духовни учения не са по-различни. Това, че са духовни, не ги прави различни. Духовен означава просто, че акцентът не пада върху материалното. Това все още нищо не означава. Ако едно учение само дава неясни наставления и понятия, които звучат красиво и вдъхновяващо, но не водят до Яснота и Свобода, то поставя човека в едни много тънки и невидими вериги. Защо? Защото той вече се усеща като нещо по-висше от материалистичните и религиозните хора (макар да не може да се го признае на глас, защото е учен да бъде скромен). Бъди смирен. Бъди едно с Бога. Един принцип е абсолютно нищо без съпътстваща методология как би могъл да бъде приложен. Това е като да седиш в долината и да показваш на замечтаните хора планинския връх и да им обясняваш колко е чист въздуха там горе и те захласнати да те гледат. Но ако само им показваш планинския връх без да ги научиш как да се катерят и да оцеляват в планината, ако поне веднъж не ги заведеш лично до върха, то ти не си Учител, а мистик-философ. И щом тази философия пълна с поучения, притчи и красиви думи не помага на хората реално да достигнат върха, а само ги вдъхновява да тръгнат и да се пребият по пътя, значи това е дървена философия. Дървена философия, защото при проверка в изпитания се чупи. Затова болестта наречена “морал” следва да бъде изкоренена още в ранните детски години. Децата трябва да бъдат обичани безусловно, а не само ако са послушни. Те трябва да бъдат оставени да правят грешки. След грешката урокът може да бъде обяснен. Може хиляди пъти да обясняваш на едно дете, че след като готвената храна се свали от котлона, последният все още е горещ и пари. Това ще бъде безсмислено. Чак когато веднъж детето се опари, вече ще знае и могат да му се дадат ценни съвети по безопасност - предпазни ръкавици и други способи. Тогава вече ще имаме неговото внимание и то ще има мотив да се научи. Преди това няма да вземе насериозно поученията ни. Да научиш едно дете да бъде вечно послушно, означава да го осакатиш. Зрелостта идва, когато детето се осъмни в поученията на родителите си и реши да ги изпробва да практика, за да види кое действа и кое не. За да се превърне един човек в лидер, в човек на Скритото Знание, той първо трябва да се усъмни в обществените идеи и да ги подложи на проверка. Безпристрастна проверка. Само тогава може да се създаде нов продукт, нещо ново. Ако просто предложим нова морална система, в която да се приоритизират други качества, нищо няма да се промени. Трябва да се промени цялата система. Първата стъпка е премахването на дуалността. Дуалността е белег за човеко-центричните системи (което по-същество е същото като бого-центрични системи, тъй като човек е който създава Бог, а не обратното). В тези системи, човекът дели всичко на добро и зло, заема печелившата според него страна и гледа да прецака тези, които не споделят висшите му възгледи. Те са лошите. Черният Адепт, разбира се, има друг подход. Той знае, че във Вселената няма нищо нито добро нито лошо. Няма друго зло освен болните амбиции на човека и неговия фалшив морал. Пламъкът не е добър или лош и изобщо не се интересува ти кой си, дали си послушен или не. На Вселената не ѝ пука за тебе. Тя си има изградени вътрешни правила и модели на поведение, което е плашещо за моралния човек, понеже така нещата не се получават както на него му се иска и както са го учили. Не може така, нали? На Вселената да не ѝ пука за нас? Несправедливо е! Ние сме толкова важни и специални, че всичко трябва само с нас да се занимава. Затова трябва да има цели тълпи от ангели, демони и разбира се Бог - всички само с нас да се занимават. Иначе си е направо страшно - сам самички в една Вселена, която не се интересува от нас и си действа по своя модел напълно безразлично към нас. Безразличието е едно от най-конкретните характеристики на Вселената. Но емоционалните нужди на човека изискват да се създаде някакъв щит срещу реалността, само и само човек да се чувства емоционално комфортно - затова идват на помощ религиите и морала. Да отстраним дуалистичността от живота си, означава да придобием Яснота. Да виждаме нещата такива, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат. Падащата комета, която удря земята не е нито добра, нито лоша. Нито е дело на Дявола, нито е наказание от Бога. Тя е това, което е - ПАДАЩА КОМЕТА. Нито повече, нито по-малко. Защо пада? Има си куп причини и астрофизични правила, които хората не познават и вместо да изберат трудния път да ги изучат, избират лесния начин: това е дело на Бог. Ако е нещо в наш интерес - това е Божията воля. Ако не ни изнася - неведоми са пътищата господни. Това е подход типичен за тези, които са учени да се подчиняват и да бягат от проблемите, а не да ги изследват, наблюдават и решават. Обикновено тези хора биват старателно обучавани, че винаги всичко е точно по Божията воля и така те по-лесно приемат провалите си и се примиряват. Така човекът сам си слага оковите и се сбогува със свободата си. Щом всичко е точно и Бог за всичко ще се погрижи, значи ти няма нужда нищо да правиш? Освен да вярваш в това, разбира се. Това е много удобно, поне до момента, в който човек не срещне изпитание. Но дали човекът наистина се чувства толкова удовлетворен от себе си и живота си? Хората постоянно се оплакват, че все нещо не им достига. Религията ги учи, че всичко е точно, но всеки ден хора спорят, карат се, отдават се на гнева си, страховете си, нараняват се взаимно, трупат предубеждения и се изживяват на жертви. Явно за Бог всичко е точно, но за човека не е. За човека все нещо не е наред и все нещо не достига. Промяната може да дойде само с постигане на Яснота и развиване на Подход, който да води до ново начало, а не до опити за поправяне на старата система. Яснотата може да дойде само, ако забравим всичко за системата в която сме учени да вярваме и започнем с чист лист хартия, напълно празен. Така ще започнем да виждаме нещата такива каквито са, едно по едно. Само тогава можем да изградим правилен Подход към ситуацията. Ако все още се опираме да понятия като добро и зло, Божия воля и други, ние ще продължим да се въртим в същия омагьосан кръг. Моралът изисква човекът да бъде преди всичко предвидим. Предвидим означава лесен за контрол. Предвидим означава жертва. Ако и аз и ти следваме едни и същи морални правила, то аз лесно мога да предвидя твоят следващ ход. Тоест, по-трудно може да ме изненадаш, по-трудно можеш да ме нараниш. Предвидимият човек не създава нищо ново. Той е програмиран да следва, да се подчинява, а не да води, да твори, да бъде лидер. Затова множество духовни учения учат на принципа на постепенноста - като изгрева. Бавно и славно. Но във Вселената, в природата, в човешкия живот - важните промени стават внезапно, макар и последствията от тях да се влачат дори с години. Понякога са нужди секунди, за да осъзнаеш нещо. Просто умът ти няма капацитета да го приеме веднага преди посланието да е било “преведено”. Тоест, умът е който бави процеса на възприемане или понякога просто го блокира. Само самите промени като такива, се внезапни. Те просто си имат своето темпо и не ги е грижа дали на тебе ти харесва или не. Внезапността е белег на Черното Братство. Постепеността означава да си предвидим. Предвидим означа да си жертва и скоро да бъдеш хванат от нещо по-силно. Изненадата е метода на Адепта. Изненадата променя живота ти за секунди. Моралът е много опасен, защото предполага затвърден модел на поведение. Това е да възприемеш затвърдени стойности и да позволиш те да контролират живота ти. Моралът те прави предвидим и не ти позволява да осъществиш промяна. Не ти позволява да осъществиш магически подвиг. Много често човек успява да види къде е проблема. Вижда, че нещо не е наред в живота му. Вижда, че трябва да промени нещо, но моралът го държи в хватката си и не му позволява. Това са хора, които имат страх да изгубят брега от поглед и така никога не могат да открият нови земи. Те не могат да скъсат с познатото. Това е опасността, която крият богоцентричните учения. Това е болестта, която ще погуби човечеството. Другото също толкова опасно като морала е дървената философия, играта на думи. Има Бог, няма Бог, ти не си това, което си защото Бог е това което е… И подобни. Природата е безпощадна. Там няма морал. Един човек има един морал, друг има друг морал и ако си срещу неговия морал, той няма да те приеме. А може и да тръгне директно срещу тебе. Моралът не може да води човека напред към Новата Епоха. Моралът може само да контролира масите от хора и да въдвори някакъв относителен масов ред, но нищо повече. Само безпощадността може да продължи напред. Когато дойде ураган той не се интересува от твоя морал, нито дали си бил добър или лош. Ако си Воин ти ще съобразиш да потърсиш убежище. Ако ураганът те свари неподготвен, ще те унищожи без изобщо да му пука за тебе. Природата не допуска глупците да оцелеят. Те не са Необходими. Трябва да се пресее Знанието. Не всяко знание е полезно. Някое знание си е направо вредно и трябва да бъде избягвано. Дори изкоренено. Но как? Като се покаже с действия, че то е неприложимо. Да се обяви война-предизвикателство на това “знание”. Да бъде тествано. Има скрити сили, които модулират живота на човека. Според решенията, които взима и действията, които предприема, човек се свързва с различни сили, с различна честота на вибрацията. Да вярва, че чрез морал и мъдрост може да надхитри природните закони е висша проява на наглост и арогантност, която се заплаща скъпо. Много хора си мислят, че ако са добри и спазват висок морал, то на тях ще им се размине битката с обратната инерция. Много от тях дори си мислят, че да имаш противник е нещо нисше, защото философите са над тези неща. Адептът знае, че Воинът има нужда постоянна необходимост от противник върху който да изпробва всички научени умения. Противникът не е нужно да бъде човек. Може да е явление. Може да е твой собствен недостатък. Но да се уповаваш на дървени философи, които просто игнорират механизма на Вселената и го заместват с неясни и красиви думи за божественото и как човек няма нужда от нищо друго освен от Любов към Бога и всичко ще се нареди, е много наивен и глуповат начин човек да се самоунищожи. Дали вярваш или не в Бог е без значение, когато срещнеш ягуар в гората. Ще оцелееш с уменията си да ловуваш, уменията си да оцеляваш, а не с някаква вяра, в която винаги има и капка съмнение. Ще те спаси опитът от безбройните битки в гората. Тук идва проблемът , че ягуарът нито знае за вярата ти нито се интересува от нея. Ягуарът не е лош, нито е добър. Той просто е ягуар, а ти си му се изпречил на пътя. Иначе казано от вярата няма никакъв реален смисъл, освен ако не трябва да се контролират и държат изкъсо големи безименни групи от хора. Тя не е нещо лошо. Тя просто не е необходима. Излишна е. Тя кара човек да се чувства по един или друг начин. Създава фалшива увереност, че ти няма нужда да воюваш за изграждане на умения, а някой (Бог) ще ти даде всичко наготово (само ако спазваш някакви морални правила, които очудващо са удобни за светската власт.) Желанието за морал, означава страх да не бъдеш наранен. Страх от новото. Страх от промяната. И тук идва проблема за човека. Светът, в който живее човека, който според богоцентричните учения е Боожествено подреден и всичко е точно, реално погледнато е в постоянна промяна. Дори изключително малки физични единици като атомите постоянно се движат. Енергията постоянно се движи и не спира ход. Може да се забави, но не и да спре. Дори когато човек физически умре, Енергията не спира. Просто човекът вече не може да ѝ бъде подходящ приносител и Енергията си продължава. И казвайки това, живеейки в свят на религиозни хора, като всеки се опитва да наложи своя по-висш морал над другите, не е учудващо защо човечеството е на прага на самоунищожение. Типичен белег на морала е дуалистичността: добро и зло, ние и те. Тук добро се превежда: “Това, което ни се иска да бъде”. Зло: “Това, което реално се случва, но не можем да разберем защо се случва.” Нека да разгледаме типични за богоцентричните религии и учения морални принципи. МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ Адептът знае, че вярата е куха стомна. Изглежда добре отвън, но вътре няма нищо. Да вярваш означава, да очакваш. Да седиш и да чакаш нещо да ти се случи. Това е все едно рибарят да не отиде до реката, а да си седи вкъщи и да чака някоя риба да му почука на прозореца. Така очевидно няма да стане. Не. Рибарят трябва да стане рано сутринта. Да отиде на реката, да се понамокри малко. Да чака търпеливо, но не да бездейства. Само това може да му осигури риба на масата. Адептът не чака нещо да се случи. Адептът сам прави нещата да се случват. Той контролира територията на своя живот по систематичен и безпощаден начин. Да вярваш в себе си е друго голямо невежество. И кой си ти? Вчерашен вярващ и утрешна жертва на хищниците на света? Умееш ли да ловуваш, да улавяш всеки важен момент и да го оползотвориш напълно? Имаш ли Стратегия за всяка битка преди още да е започнала? По-добре не вярвай в себе си. Макар и Действителен, ти все още си не си Реален. Застани пред огледалото. Това си ти. Дадена ти е възможност. Не я пропилявай. Това си ти. Всяко твое решение ще белязва лицето, което виждаш в огледалото. погледът ще се променя след всяка битка. Кажи на лицето в огледалото: “Бог няма. Аз съм, който е. Аз съм, който е отговорен за всички мои успехи и провали. От днес спирам да вярвам и започвам да се уча неуморно. Ще обява война на всички свои недостатъци и ще водя битката до край. Раните, които ще получа ще са моето придобито Знание, което ще предам на Воините идващи след мен.” Усмихни се на лицето в огледалото и то ще ти се усмихне. Ако искаш да спреш да се притесняваш усмихни се. Ако не се получи, намери друга причина да се усмихнеш. Ако пак не стане, просто се усмихвай без причина. Адептът никога не допуска да се притеснява - Адептът е опасността, от която всички се притесняват. Това си ти и друг няма! Роден си именно ти. Именно сега - в сгъстеното време от милиони години насам. Ти. Сега. Нямаш втори шанс. Би могъл да постигнеш велики дела, които да спасят човечеството от болестта на вярата и морала. Спри да мислиш каква жертва си и излез да ловуваш. Излез от стадото овце, сред които си се родил, хвани гората и стани ягуар. Намери си противник и го атакувай непрекъснато, докато или не рухне или не стане твой побратим и не се присъеди към тебе в лова ти. Недей само да четеш и да се съгласяваш или отричаш - така все още си оставаш в стадото. Всеки философ и моралист обожава да чете и дава мнение, да се съгласява или отрича според моралните правила, които е живял. Това са тези, който нямат куража да влязат в гората и да премерят сили със зверовете. Адептът задължително прилага всичко, което изучава. Прилага всеки Принцип, всяка Стратегия така, все едно живота му зависи от това. И животът му наистина зависи от това. Вярването в следващи прераждания също е много вредно. Защото е вярване. Животът ти е тук и сега. Да се вярва, че може сега да си поспим удобно и да го караме по-полека, по-бавничко е духовно лентяйство. Докато спиш и се залъгващ с вярване, времето си тече. Да. Точно така. Времето, което философите са те учили, че не съществува. Време хем има, хем няма. В зависимост, кой си ти. И ако не изпълняваш дълга си да учиш, да воюващ за Силата и да предадеш Скритото Знание, то ти оставаш заключен във Времето и то тече срещу тебе и ще те помете. Ти нямаш време. Затова действай сега. Вярата, че в този живот може и по-бавничко, без да се напрягаш много-много, пък в следващият живот ще се трудиш повече е самоубийствено поведение. И ако не учиш сега, кой е казал, че такъв като теб заслужава следващ живот? Ако не използваш дара на Живота, то той ще ти бъде отнет и не е задължително да ти бъде връщан. Необходим ли си? Необходим ли си с живота си и с действията си? Да? Не? Тогава направи така, че от днес да станеш Необходим. Спри да мислиш за себе си и как други те приемат или не. Просто бъди Необходим за Пламъка. Примерни морални качества. Скромност. “Не се оправдавай пред другите за това, което си. Ако дълбоко в себе си предусещаш и чувстваш, че си предопределен да извършиш велики дела, откажи се от скромността. Ако при другите скромността е добродетел, за тебе тя ще бъде голяма грешка. Ако трябва да бъдеш лидер, да водиш хора след себе си, да вземаш важни решения, недей да се правиш на смирен, защото това е лъжа и не се чувстваш действително такъв пред хората. Запази смирението си за молитвите в Пустотата. Как тези, които трябва да предвождаш ще вярват в твоите лидерски способности и превъзходство, ако изглежда ти самия се съмняваш в тях? Не прави зла услуга на хората като се правиш на смирен. Изисквай почестите, които ти се полагат, но никога не бъди арогантен и самохвалец. Тогава хората с радост ще ти се покланят, а в своите поклони те ще виждат високия ти ръст и твоето майсторство, към което трябва да се стремят.” Книга на Жълтия Паяк - Водач: 1 Казано е, че скромността краси човека. Казано е също, че скромността е за хората, които нямат други качества. Обикновено скромността се цени изключително от хора, които имат ниска самооценка за себе си. Скромността се цени главно от общества, които са били дълго време подтискани. В такива случаи, ако някой започне да проявява качествата си, това силно подтиска останалите и те се афектират. Затова в такива общества се ценят лидери, които скромничат, което е предпоставка за заформяне на лицемерие. Адептът не може да си позволи да бъде скромен - той е това, което Мисията изисква от него. Адептът е приел огромната отговорност да води други хора по Пътя, да предава знанието на тях. Скромността е типичен добродетел в богоцентричните учения, в които трябва да сме скромни като признаем, че има една велика сила наречена “Бог”, която стои над нас и направлява живота ни. Адептът се пази всячески да не влезе в този порочен кръг. Ако Адептът започне да скромничи и да обяснява на тези, на които предава Учението, че не сме ние главните действащи лица, а Бог - това е лицемерие и бягство от отговорност за действията на Адепта. Нямаме нужда да включва измислени герои в отношенията си с хрооата на които предаваме Традицията. Друг дефект на скромнността е че пречи на ясната самопреценка. Скромността е също толкова погрешна като арогантността и самохвалството - всички те са замаскиране на реално състояние на съзнанието. Пореден дефект на скромнноста е, че създава предпоставки за оформяне на постоянен контролиращ страх - бъде скромен, свий се в себе си, не си надигай много главата. Даже по-добре зарови главата си в пясъка, така ако стъпиш накриво няма да те накажат, защото ще си скромен. Адептът е длъжен да нарича нещата с правилните им имена без да надценява или подценява както себе си и уменията си, така и другите хороа и техните качества. Адептът следва да е Безпогрешно прецизен в наблюденията си, действията си и думите си. Друг дефект на скромността, е че тя отново е насочена към егото на човека, а не към целенасочеността на Мисията му. Скромнността отново пренася центъра какъв си ти и как хората те виждат. Акцентът следва да пада върху това, до колко си ефективен в действията си и дали си резултлатен, а не дали си скромен. Лидер, който води хора към поставена цел, не може да си позволи нито скромността, нито самохвалството в никакъв случай. Всичко трябва да бъде кристално точно. Неразбирането на скромността идва от разликите между богоцентричните и абсолюто центричните учения. При богоцентричните учения, главното действащо лице не си ти, а винаги е Бог. Всичко е заради Бог. Всичко е защото това или онова е Божие дело или Божия умисъл. Бог е който Е, а ти си просто част от някакъв план. Затова по-добре бъди скромен. В крайна сметка, ако единственото което можеш да правиш се свежда до това да вярваш в приказки за Бог, то вероятно скромността ще ти приляга перфектно. В абсолютно центричните системи, акцентът не пада какъв си в очите на хората, а дали си Безупречен. В абсолютно централните системи “Бог” отсъства като фактор и си сам със своите успехи и провали. Цялата отговорност пада върху тебе и би било нечестно да скромниш, както по този начин замъгляваш действителността. Няма кого да обвиниш или скромнно да посочиш като свои покровител. Вссичко, което постигаш се базира на твоята Осъзнатост, Будност и Безупречност. Затова се изисква да имаш кристална Яснота и реалистичност. Ако сбъркаш някъде по Пътя, няма Бог който да ти се притече на помощ - съвсем сам си и ще си платиш за всяка излишно действие. Скромнността означава да не вярваш, че си достоен за Пътя, който вървиш и да вярваш, че трябва някой да дойде да ти даде мъдрост, ако си бил достатъчно послушен. Сам да поискаш нещо и да насочиш Намерението си към постигането на целта чрез Безупречни действия би било много нескромно. В крайна сметка как можеш да си мислиш, че сам би могъл да постигнеш нещо, ако не дойде Бог да ти го даде? Ето как скромнноста те е направила роб и от “кал” си станал “тухла” и сега си гладен, но храна няма и трябва да вземеш от другите. И така ставаш “плевел”. Колкото е важно да си наясно с вредните си качества, толкова е важно е да си наясно със силните си качества. Те не трябва нито да бъдат пренебрегвани, нито да бъдат повод за гордост. Те са просто инструменти, с които работим и не трябва да ги игнорираме. Скромността означава подценява на скрития в теб потенциал. Често тази скромност ти е била насаждана от обществото - родители, приятеи, учители - и в резултат на това ти си закопал дълбоко много свои потенциали, които си мислел, че не заслужаваш понеже не си достатъчно добър според моделите на обществото и в хорските очи. Така ти си блокирал пътя си към свободата. Освободи се сега. Не чакай. Прерови всички моменти и събития, в които някой друг или ти сам си се опитвал да се убедиш, че не си достоен за нещо или не си достатъчно добър за нещо. Върни се и разруши тези стереотипи. Казвали са ти че не ставаш за певец, защото гласа ти е грозен. Не ставаш за шахматист, защото мисълта ти е бавна. Не ставаш спортист, защото нямаш развита физика. Отиваш на караоке с приятели и какво правиш? Биваш скромен. Предлагат ти партия шах, но ти пак си скромен. Предлагат ти да играеш футбол с приятели и ти отново скромно отказваш. Отказваш да влезеш в битка за безупречност. Разрови се из библиотеката на своя живот, намери тези качества или дейности за които са те подценявали, принуждавайки те да бъдеш скромен, за да не “загубиш” и покажи на себе си, че можеш да успееш достатъчно добре във всичко, когато Намерението ти бъде насочено към постигане на целта и действаш Стратегически методично. Не бъде агресивен. Агресивността не е порок, а сила. Силата не е нито добра, нито лоша. Тя е просто сила. Ние не бягаме от насилието и не го заклеймяваме, а го изучаваме от близко, за да можем да го контролираме. Богоцентричните морални системи заклеймяват агресивността като нещо негативно. Те съветват индивида да бъде кротък и послушен. Да търси мир и покой. Ако излезем извън опасните и поробващи дуалистични ограничения на морала където всичко и всички са добри или лоши и навлезем в една съвсем различна плоскост в която приемем, че има само енергия ще получим съвсем нови резултати. Енергия сама по себе си не е нито положителна нито отрицателна (макар понякога да бъде полюсна, което е много по-различно). Отрицателен или положителен е начинът, по който умът на човек възприема енергията. В новата плоскост, която избираме, агресията е просто енергия. Това може да бъде видяно у всички хора и най- вече у младежите. Тези младежи, които са бунтари, показват агресия, влизат в разпри са често упреквани като ненадеждни, недисциплинирани, неприемливи от гледна точка на обществото. Те са опасни защото не могат да се впишат в социума. От гледна точка на Абсолютоцентричните учения и по-конкретно Учението на Черното Братство, тези младежи просто имат излишък на енергия, която не могат да контролират. Те са златна мина, понеже имат големи запаси с енергия и ако преминат подобаващо езотерично обучение, тази енергия ще се трансформира и овладее и ще се получи един шлифован диамант. От друга страна младежите, които са винаги послушни, правят винаги каквото им се казва и от ранна възраст са свикнали да се подчиняват, имат много ниски нива на енергия, която определено не е достатъчна за едно езотерично обучение. Те нямат енергия необходима , за да станат Окултни Ученици и още по-малко Адепти някой ден. Те са пленени от обществото. Такива младежи от ранна възраст имат вече ясни кариерни амбиции в обществото. Всичко е предвидено и изчислено. Няма изненади. Кроткият няма какво да предложи на Скритото. Той е послушен и предвидим и най-важното - няма достатъчно енергия. Той не търси Скритото, а само приема това, което обществото му обещава. Той е вече опитомен. Един хищник роден и израсъл в зоологическата градина, след това не може да се приспособи за живот в гората сред другите хищници. Вече е изгубил завинаги Пътя на Воина. Този, който има повече енергия и понякога проявява агресия в различни форми и мащаби, често не знае какво иска да прави със живота си и често се лута от единия край на “масата” на обществото до другия. Лута се, защото вътрешно усеща, че това което търси го няма в обществото. Търси някакъв негов заместител. Нещо приблизително близко. Но не намира. Тук агресията идва като признак за липса на контрол и показва моментите на опити за постигане на Осъзнаване, повечето от които са неуспешни. Ако тази енергия не се овладее на време, агресора след време става тухла и вече с него не може да се работи, не става за Ученик. След още време агресора ече е свикнал да поддържа много високи нива на необуздана енергия, но вече не е младеж и силите му започват да угасват. Вече има нужда от нови източници на енергия и така се принуждава да стане плевел и да изсмуква енергия от другите. Ако Черният Адепт беше много морален, щеше да остане сляп за този проблем и щеше да пропусне много ценни хора, които имат нужда от неговата намеса и ръководство. Агресията е проява на сила, а няма лоша или добра сила. Има просто сила. Ефектите от действието на тази сила могат да се възприемат от умовете на хората като негативни или позитивни за техните цели, разбирания и светоглед. Адептът не бърза да дава оценки, а вижда в перспектива. Вижда в какво би могъл да се превърне индивида, ако бъде обучаван и започне да контролира цялата си налична енергия. Не прави грешки Да се страхуваме от грешките, означава да бягаме от изпитанията и така да загубим правото си на магически и духовен триумф. Човекът иска винаги да печели, но понякога от загубата може да извлече повече. Грешките са задължителни, за всяко едно обучение. Целта не е да бъдеш безгрешен, а да се научиш да работиш с грешките си и да ги правиш свое преимущество. Самото развитие на човешкия род се базира не на безпогрешността, а именно на правенето на грешки. Когато се допусне грешка, индивидът започва да мисли как тази грешка да не се допусне отново, видял е пораженията от нея и сега усилено търси решение. Много хора са толкова уплашени да не допуснат грешка, че отказват да влязат в битка всеки ден. Битка за Безупречност. Да се изправят пред проблемите си, да се изправят пред слабите си страни и изкушенията си. От страх да не допуснат грешка, те остават сковани и не очастват в играта на собствения си живот. Това бива един празен живот. Според обществото да се допускат грешки е недопустимо и показва слабост. Не можеш да служиш на обществото, ако допускаш грешки. Но Адепта не служина обществото - той служи на човешкия род. Разликата е огромна. Който иска да бъде роб на обществото, трябва да съблюдава да бъде изпълнителен и послушен и да не прави грешки, иначе няма да се впише в колектива. Който търси Пътя на Окултното Ученичество трябва да е готов да воюва всеки ден и да прави множество грешки. Грешките сами по себе си нищо не означават - важно е какво извличаш от тях. Всеки новатор, всеки откривател, всеки реформатор знае, че за да стигне до крайния продукт на своята идея, трябва да мине през множество провали. Адептът приема провалите с усмивка и им се наслаждава напълно. Грешките са най-добрият приятел на Адепта - те му показват докъде е стигнат и какво има да се коригира. Безупречността не е всичко да ти се получи от първия път, а да имаш силите да не се отказваш след серия провали. Който се откаже след първия провал, не е човек, който търси Безупречност, не е Воин, не може да бъде Окултен Ученик. Това е човек себецентричен, който мисли само за себе си и това как изглежда той в очите на хората и как те ще приемат провала му. Такъв човек няма да постигне Безупречност. За Адепта Безупречността е много по-важна от това как той самия ще приеме себе си или как другите хора ще го приемат. Адептът Служи на Пламъка, Черното Братство и човечеството и не се интересува как действията му изглеждат отстрани. Адептът е готов да пада и да става, колкото пъти е нужно в името на Безупречността. Важно е да се каже, че Безупречността не е някакъв красив идеал, който се постига и след ставаш кандидат-божество духовен учител или нещо подобно. Безупречността е нещо, което се поддържа постоянно, всекидневно. Казано е че кгоато музиканта инструменталист не се упражнява един ден - само той си знае това. Когато не се упражнява два дни - разбират близките му. Когато не се упражнява три дни - разбира вече и публиката. Така е и при боеца. Когато не тренира редовно, започва да губи издръжливост и скорост. Адептът е експериментатор по душа, което непременно включва правенето на множество грешки. Същественото е да имаш Осъзнатостта за същността на грешките си и да възприемеш същността им, да си научиш урока. Има разлика между това да правиш множество грешки по Пътя към Безупречността в услуга на Мисията, друго да правиш грешки от простотия. Има и хора, които правят грешки без да търсят да извлекат урока и така само трупат товар. Не е решаващо колко грешки ще допуснеш, а какво ще възприемеш от тях. Затова Окултния Ученик е постоянно Буден. Той не върши излишни неща, не говори излишно. Питат го нещо - не отговаря по рефлекс. Първо решава дали изобщо да отговаря и след това, кой е най-точният отговор. Ученикът не говори за забавление. Най-важното е, че той е готов за битка със стереотипите на ума всекидневно, не се притеснява от правене на грешки и дори да допусне такива, те не само, че не го спират или демотивират, ами обратно - правят го още по-целенасочен в постигане на Безупречността. Бъди трудолюбив Трудолюбието определено е важно качество. Но тук е важно да уточним нещо. Масово се ценят хората, които работят много и са особено горди от това. Черният Адепт знае, че веднъж поел Мисията, няма право да спира да работи. Няма почивни дни, няма празници, няма рождени дни. Но Черният Адепт не работи, заради самото работени и да се покаже пред хороата, колко е трудолюбив. Работи за постигане на резултатност. Има хора, които цял живот работят много здраво, но реално нищо не постигат. Има и други хора, които привидно уж не работоят много, но работят целенасочено и с по-малко работа, постигат по-високи резултати. Затова Черният Адепт не работи здраво, просто за да се хареса на обществото, а търси резултатност, без значение какво количество труд ще изпълни. Важното за него е изпълнението на Мисията. Друг отличителен белег на Черният Адепт, че той обикновено си дава небрежен вид за пред хората, че не се напряга много в трудово отношение, но работи тайно и ако трябва ще работи тайно без спиране, до постигане на целта. Така има Окултни Ученици, които много четат окултни книги и бързат да демонстрират прочетеното. Да демонстрират че са положили много труд, но въпроса е къде са резултатите? Какво по-конкретно са постигнали? Затова е важно Ученикът да има конкретни цели (както краткосрочни така и дългосрочни). Важно е ученикът да противник, срещу когото да изпробва уменията си. Противник не означава непременно човек - това може да бъдат явления от неопределен характер, вътрешни качества и други. Даже бихме могли да отидем и по-далеч като кажем, че Черният Адепт се стреми да свърши максимално ефективна работа, за максимално кратък период от време. Затова често Черният Адепт Стратегически разпределя задачите между своите магически служители. Той не търси слава за себе си, а се стреми само към изпълнение на Мисията по най-добрият възможен начин. Бъди добър, не бъди лош Хората рядко искат да са добри, защото в това няма особено забавление за тях самите. Моралният принцип да бъдеш добър (каквото и да означава това) е построено на убеждението, че ако си добър и хората ще ти отвърнат по същия начин. Това е колкото наивно, толкова и опасно. Хората ще постъпят по начина, по който им изнася на тях. Ти може да ги третираш добре, но те може да те стъпчат по пътя си към целта, която преследват. Всичко идва от страха, че някой може да се отнесе зле с нас, затова ние трябва да сме добри за да го умилостивим. Тази “духовна политика” посява семената на страха и създава духовни роби. Прави човека зависим, а не свободен. Черният Адепт знае, че няма такова нещо като добър или лош. И двете понятия са субективни виждания и усещания на това как човек възприема Действителността. Черният Адепт действа Безупречно според Принципите на Учението и Импулсите на Пламъка и оставя определенията на хората. Човекът трябва да се стреми да бъде максимално естествен. Да бъдеш добър е крайно неестествено. В природата няма понятие за това да си “добър”. Който се стреми да бъде “лош” по обществените определения ще падне, в още по-опасен капан с тежки последствия. Стремежът да си добър обикновено съдържа прикрито лицемерие. Искаш да си добър, за да те потупат по рамото, да ти изръкопляскат, да те похвалят. Искаш да си добър, не защото е полезно, а защото те кара да се чувстваш полезен. Затова често хроата, които се стремят да са добри, са крайно безполезни и ненужни и отчаяно се борят за внимание и място под слънцето. Най-същественото е тази изксутвена и преправена “доброта” (колкото е истинска да изглежда на този, който я прилага), нищо не създава. Не създава ответна реакция. Това е като да излееш чаша вода в пустинята - нищо няма да се случи. Добротата не провокира насрещни прогресивни действия. За разлика от качества като да бъдеш искрен, справедлив, честен, то да бъдеш добър е особено неконкретно качество, чиято цел е предимно вписване в социума. Добър означава предвидим. Предвидим, означава сигурен. Човек, който няма да ни изненада по никакъв начин. Никаква полза от него, но пък ще се чувстваме сигурни когато той е наоколо. Така наречените зли хора са пробният камък за човечеството. Те създават проблеми, които трябва да бъдат решавани и това налага нуждата от нов подход за всяка отделна ситуация. Това дава възможност за израстване и усвояване на нови качества. Черният Адепт има възложена Мисия и не може да си позволи да си играе на добър или лош, а прави всичко необходимо, за да даде възможност на хората да тръгнат по Пътя на Безупречността. Ако не си Безупречен и добрините и злините ти ще са пълен провал. Прошка На пръв поглед няма нищо нередно. Звучи наистина мъдро да простим, вместо да продължим да враждуваме. Но ако погледнем на едно по-дълбоко ниво, веднага ще видим един задаващ се проблем. Какво имаме да прощаваме? Значи първоначално сме приели нещо лично, нещо ни е афектирало, нещо не сме разбрали и след това трябва да простим? На Черният Адепт не му се налага да прощава, защото той изначално приема неутралната и енергийна природа на Вселената. Някой се е опитал да навреди или да обиди Адепта - Адептът знае, че човекът срещу него има своите мотиви, които са продиктувани от системата, в която живее. Човекът може да търси себедоказване, да търси противник или просто да не е успял да разбере конкретно явление и да е реагирал остро. Това няма общо с Адепта. Адептът не приема обидата, затова и няма на какво да прощава. Адептът не се засяга от това, че някой се е опитал да извърши посегателство срещу него, защото е постоянно Буден и има контрол над битието си. Самата концепция на прошката изключва необходимостта от Осъзнатостта и Будността. Адептът няма нужда да получава прошка от никого, защото действията му се основават на Принципите на Учението и са Стратегически обосновани. Адептът действа Безупречно. Ако някой се почувства обиден от действията на Адепта или наранен, това е без значение. Безупречността е по-важна от човешките чувства и разбирания за правилност. По същият начин Адептът знае, че хората правят каквото правят заради себе си и задоволяването на личните си емоционални нужди, а не разади нас. Повечето хора живеят в богоцентричните системи, който реално са човекоцентрични - човекът си мисли, че е център на Вселената и всичко се случва само и само заради него. Ако този човек има повече енергия, той си мисли, че всичко хубаво и прекрасно и му се случва, защото той е много умен, много даровит, изобщо той е най-важен в цялата Вселена. Ако човекът няма достатъчно енергия, той все си мисли че само на него му се случват неприятности, всички са се наговорили срещу него. Нямаме какво да им прощаваме. Хората са това, което са. Ако имаме Яснота да видим човека и неговите действия в дълбочина, никога не би следвало да се засегнем. Ако човекът бъде учен да търси Осъзнатост и Будност, неправилните му действия ще бъдат силно редуцирани. Обобщено в самата прошка няма нищо нередно - нередността идва от принципната основа, от която идва концепцията за прошката. Тъй като тази опасност е добре прикрита и не очевидна за невъоръжено око, тя е изключително опасна. В този ред на мисли прошката дава разрешение на човека да излиза от правилността, като му се обещава, че ако той е прощаващ и другите ще му простят неправилните действия и думи. Това демотивира човекът да търси и тренира Безупречността и го тласка в опасните влияния на вярата и обещанията. Да вярва и да се надява, че ако той сследва това предписсание, другите ще го третират добре. Тоест, прошката се базира на страха и търси да постави човека в окови, да го пороби, а не да му даде свобода. Черният Адепт има друг подход. Той изключва изобщо опциите за прошка. Прошката означава да си след момента. Да си закъснял, тоест да си бавен. Бавен, означава стар. Стар означава умиращ. Ами ако няма после? За Черният Адепт няма бъдеще, няма после. Има само тук и сега. Той трябва да е Безупречен тук и сега, а не да чака после нещо да се случи, някой да му прости. Ако човекът следва Седемте Принципа и е винаги безупречен в словото си; не прави и не казва нищо излишно; търси не само очевидното в хората, но и скритите им чувства и мисли; не чака някой дефект да се появи, а действа превантивно, преди проблема да е дошъл; готов е да трансформира несъвършенствата си и да ги направи свое преимущество; никога не позволява да приеме обида, тъй като разбира човека от негова перспектива - тогава за прошката няма да има вече никаква работа и ще трябва да се пенсионира преждевременно. Милосърдие Адептът изпитва дълбоко уважение към съдбата, която всеки човек сам е изковал, понеже това е картината на неговия живот. Неговото единствено произведение. Затова Адептът е безжалостен в действията си и просто нанася крайният резултат в “архивите” без да взима лично отношение. Цветето е изковало съдба да изучава Скритото Знание. Тухлата е изковала съдбата си да бъде зазидана заедно с другите тухли и един ден разбита на парчета. Плевелът е изковал съдбата си да бъде изгорен. Адептът подава ръка на този, който има истинска Необходимост и го прави веднъж. Който не хване тази ръка, втори шанс няма. Стратегията на Адепта е да повлияе на тези, които са кал. Тоест, тези които все още са в процес на решаване на съдбата си. Това е основния Принцип, който определя действията на Адепта. Когато човекът сам е определил съдбата си няма място за милост. Тогава милостта ще бъде вмешателство в начина на функциониране на Вселената. Нещо повече, често милостта често недоразбрана се проявява като наглост, че ние можем да се месим в съдбата на другите - съдба, която сами са си определили. Мисията означава да бъдеш безмилостен както към себе си, така и към другите. Служенето на Пламъка изисква да следваш Импулсите и да ги реализираш без оглед на това какво им харесва на хората и какво не. Бъди търпелив Тук навлизаме в една особено хлъзгава материя. Да бъдеш търпелив само по себе си е много ценно качество. Но много зависи как разбираш търпението. Много хора разбират търпението като оправдание за бездействие. Да можеш да чакаш е едно, но да бездействаш е друго. Тук множество източни богоцентрични учения играят опасна роля, учейки хората на бездействие, представено като висш идеал. Резултатът обикновено е просто лентяйство. Черният Адепт умее да бъде търпелив, но не спира и за миг да работи. Търпението означава да можеш да изчакаш точният момент, а не да бездействаш. Чакането на момента минава в подготовка. Тук даже “чакане” не е правилна дума. Черният Адепт не чака, а дебне възможността. Дебне точният момент. В постоянна готовност. Затова от търпеливост до търпеливост има огромна разлика. Съществено е как се прилага тази търпеливост. Опасността от неразбирането на търпението идва по един особенно замаскирован и скрит начин. Търпението е свързано с времето. Затова и много богоцентрични учения и западни и източни, проповядват, че време няма (и то време действително няма, но за човека има) и нищо не трябва да се прави - само да чакаме търпеливо и всичко ще се нареди. Като отправим един бърз поглед на света в момента и на човечеството, веднага можем да видим резултатите от “нареждането на нещата”. Посланието на “бъди търпелив” е “бъди спокоен, ти имаш време”. Така човекът постоянно отлага задачи, които следва да разреши. Не днес, нека да е утре. Така намира едно човечество, което няма настояще и живее в илюзорно бъдеще. Две основни грешки са прибързването и забавянето. Но ако допуснем грешка като иззбързаме, все има възможност тази грешка да се коригира с решителни действия. От друга страна допуснем ли грешка от прекалено изчакване, изпуснем ли момента, почти винаги няма връщане назад. Черният Адепт не е така лекомислен и знае, че смъртта постоянно дебне за него да допусне грешка. Затова Адепта е постоянно нащрек и дебне всеки момент и дава всичко възможно от себе си, а когато дава и невъзможното да бъде Безупречен. Човекът бива заблуждаван постоянно с най-различни легенди, богове, и какви ли не илюзии, като например, че има безгранично време (което разбира се зависи само от Бог), има прераждания. Така че можеш да си правиш каквото си искаш, ако не се справиш в този живот, в следващият ще се постараеш повече. Малко хора се замислят над това, че всичко трябва да бъде заслужено, нищо не се дава наготово. Безупречност може да се постигне, само след като се осъзнае, че времената са много сгъстени и няма време за губене. Само когато имаш постоянно усещане, че смъртта е на стъпка зад гърба ти. Когато осъзнаеш, че имаш само тук и сега. Кой е казал, че е задължително да се преродиш? Пропилял си този живот, защо трябва да ти бъде даден втори шанс? За да пропилееш и него ли? С какво си го заслужил? Когато Адептът започне да мисли постоянно за смъртта си, започва да постига контрол над времето си. Сгъстява Намерението си и постига и невъзможното. Придобива търпеливост, но не чака нещо да се случи, а действа. Дебне както себе си, така и другите. Дебне за всяка слабост. Който игнорира това правило, го чака единствено провал. Да се подчиняваш. Светът се води не от тези, които се подчиняват, а от тези които не се подчиняват и търсят нови хоризонти, нов подход. Инак, всичко вечно ще си остане същото. Подчинението означава липса на промяна. В природата почти нищо не се запазва същото, а напротив - непрекъснато търпи промяна. Разбира се, едно бунтарство основано на лични интереси е също толкова безсмислено, но индикира наличието на високо ниво на лична сила, която може да бъде овладяна и насочена. Децата биват учени, че най-важното е да се подчиняват. В много случаи, това е единственото наследство от родителите им. В подчинението се крие огромна опасност - децата свикват , че винаги ще има някой, който да мисли вместо тях, ще им казва какво да правят (дори и когато не е в техен интерес), някой, който ще ги води в неизвестна посока. Така обществото възпитава статисти, които никога няма да станат главни герои, нито режисьори на собствен филм. Така децата се учат да се страхуват от силата и да я следват, вместо да се опитат сами да придобият сила и да я овладеят. Пълно подчинение на родителите, после подчинение на учителите в училище, след това на работодателя. Път към робство. И в същото време поробителите продават идеи за свобода. Това са по-очевидните взаимовръзки. Има и някои по-скрити. Който бъде опитомен да се подчинява, никога няма да бъде свободен да направи действителна промяна в живота си. Тук лесно можем да направим връзката, защо богоцентричните религии и учения заемат над 90% от населението на света и защо малка част от така наречените “властимащи” искат над 90% от населението да бъде научено да не мисли самостоятелно, да не бъде креативно и да се подчинява безпрекословно. Тази идеята е в самата основа на богоцентричните учения - има един Бог и ток контролира всичко. Ти нищо не можеш да създадеш. Само Бог създава. Ти не трябва да мислиш - Бог ти е дал ясни закони. Трябва само да се подчиняваш и да следваш неговата повеля. Едно умишлено обездвижване на човешкия род. Една опасна болест, облечена в красива обвивка, която чрез насаждане на добре прикрит страх, чувство за вина и срам, гарантира сигурност (или по-точно усещане за сигурност) на човешкия род, но също така и неговата бавна смърт. Черният Адепт не може да бъде част от тази система, защото той е буден и свободно мислещ. Той е неудобен за системата на човека, защото вижда ясно капаните отдалеч и не се подчинява. Не се поддава на контрол и не е предвидим. Черния Адепт може да те изненада във всеки един момент, което го прави негоден да бъде част от богоцентричното общество. Нека не се залъгваме, че богоцентричните системи се отнасят само до тези, които следват богоцентрични религии и учения. Има много хора, които изобщо нито са духовни, нито религиозни и са типични представители на тези системи. Основнита идея, че има някой друг, който направлява живота ти, а ти си само пионка, се пренася във всички сфери на битието. За религиозния това е Бог. За негуховните и нерелигиозните това може да бъде държавата, правителството, началника и т.н. Система на подчинения, която създава едно удобно за манипулиране население. Население от полуроботи, без ясна цел в живота. Мотивирани от реклами и социални мрежи. Хората обожават да има някой, който да им казва какво да правят, но понеже са горделиви не искат натискът да става директно, затова искат и да ги лъжат, че те самите са тези, които правят избора, когато реално решението е взето предварително без тяхно знание. Стига да не нараняваме тяхното самолюбие, те ще продължават да се подчиняват. Какво е рекламата по телевизията? Тя казва: ти човеко имаш правото на избор! Но дали наистина е така? Истинската свобода започва, когато човекът прозре, че от векове е бил най-нагло лъган и продължава да бъде лъган. Сигурността и свободата са винаги обратнопропорционални. Колкото повече сигурност ти обещават, това винаги е за сметка на свободата ти. Свободата е нещо много персонално, докато сигурността има предимно колективен характер. Когато нямаш енергията и уменията да направляваш сам живота си, няма как да имаш или да търсиш свобода. Ще търсиш сигурност и за целта ще трябва да се лишиш от свободите си. Това може да бъде видяно във възпитанието на младежите. Родителите изискват от децата си подчинение, защото не вярват, че децата им могат да се грижат за себе си. Ироничното е, че ако тези деца не бъдат оставени да правят грешки и ако няма кой да им помогне да извлекат поука от грешките си и да им даде методика как да развият аналистични и оперативни умения, те никога няма да са в състояние да се грижат за себе си. Ще заменят родителите със съпруг/а или с работодател - някой друг, който да се грижи за тях и да им казва какво да правят. Затова много мъже тайно търсят в бъдещите си съпруги образа на майката. Същото важи и за много жени, които търсят в съпруга си закрилата, която са получавали от баща си. Черният Адепт е по определение свободно същество, което не се вписва в системата на подчинението. Той не може да бъде част от верижната реакция, на която стават жертви хората. Как можеш да излезеш от системата на Света? С Безупречност. Много подробни инструкции за това се дават в “Изкуството на Магията” и по конкретно в Седма Част “На Кръстопътя”. Дай и другата буза. А защо на първо място се е стигнало до там да ти ударят едната буза? Тук отново се насажда идеята, че човек е безпомощен и има от Бог да се грижи за човека. Всичко зависи от Бог. Човекът не може да предвиди събитията и трябва да се примирява с това, което се случва. Единственоото, което може да направи е да бъде послушен и да се надява, че няма да го наранят прекомерно. Черният Адепт няма да се задоволи с тази ситуация, какво да правим ако ни ударят едната буза, а ще отиде преди момента. Не са те ударили. Не е Бог, който е пратил човека, който ти е ударил плесница. Ти самият си допуснал да бъдеш ударен. Защото не си Безупречен. Могат да ти удрят бузата всеки ден. Няма значение дали ще дадеш другата или не. Първо трябва да разбереш как се е стигнало до удара. Второто съществено в тази ситуация е ти какво възприемаш от случилото се, а не само какво ще направиш. Ако не възприемеш нищо, каквото и да направиш ще бъде погрешно. Черният Адепт наблюдава събитията преди те да са се случили. Безупречните действия променят човешката съдба. Черният Адепт наблюдава какво масово правят хората и той не прави като тях. Една голяма част от хората когато получат удар по едната бузата ще отвърнат агресивно. Друга част ще обърнат и другата буза. Черният Адепт просто няма да бъде там където е опасността. Самото влизане в конфликт, в повечето случай е излишно. Особено деградивно е когато ссме влезли в конфликт без да сме го планирали. Тоест, означава, че изобщо сси нямаме и на представа какво се случва - липса на Осъзнатост, липса на Будност, липса на Безупречност. Само духовно перчене, че сме особено възвисени и не искаме да продължава конфликта (който просто може да нямаме ссилите да спечелим) и затова сме готови да дадем и другата буза. Щом си стигнал до непланиран конфликт, след това колкото и духовно перчене да демонстрираш, случаят ще бъде “след дъжд качулка”. Това е човек със съзнание на жертва. Този тип хора няма да оцелеят в Новата Времето, което ще бъде Време на изпитания, Време на оцеляване. Време кое ще отправи предизвикателства към морала на хората и ще ги накара да се усъмнят във всичко, които си мислят че знаят и могат. Поискай и ще ти се даде Това е правило много типично за богоцентричните системи и главно за християнството. Това предполага прилагане на вяра и бездействие. Също така означава доброволна зависимост, която елиминира концепцията за свобода. Тази идея е изключително опасна. Така човекът се отдалечава от необходимостта и се доближава до желанията и неконтролируемите емоции. “Искам, значи те трябва да ми го дадат.” Това правило измества център от постигането на целта със собствени усилия, което значи че няма нужда да развиваш качествата и талантите си , за да можеш да постигнеш обекта на желанието си сам. Трябва да имаш вяра, че тези от които ще поискаш ще са достатъчно милосърдни да ти го дадат. За последните 1700 години църковен морал, света е видял, че нещата не се случват на този принцип, а по-скоро на принципа: “По-силния и по-подготвеният взима всичко и после разпределя благата по свое усмотрение.” Поискай и ще ти се даде е много мъдър и красив идеал. Проблемът с него е че е именно това: идеал. Не е правило със практическо значение. В изключително гъстите времена,в коитоо живеем, не можем повече да си затваряме очите и да мечтаем за утопичен свят, който сам ще възцари и в който всичко ще се случва с магическа пръчка. Черният Адепт, знае че има права да получи само това, което му е Необходимо, за да може да изпълнява Мисията си и постигането се случва с насочено Намерения и Безупречни действия, а не чрез поискване и надежда, че този срещу нас е християнин по Великден в благотворително настроение. Благотворителност Благотворителността е опасно явление, което в остър разрез с един от най-древните Вселенски Принципи - Необходимостта. Даваш. Защо даваш? Необхоодимо ли е? На кого е необходимо? На този, които го получава необходимо ли му? Или може би му трябва нещо друго? Или по-скоро ти е необходимо на тебе да дадеш нещо за да се почувстваш по-добре? Като всесилен и всераздаващ. Усещане за значимост. Демонстрация на ресурси и сила. Разбира се, благотворителността в смисъл да даряване на парична сума, не е единственият вид благотворителност, но определено е най-често срещаният. По-лесно е да дариш някаква сума, отколкото да се ангажираш да поемеш отговорност за конкретен човек, да го изслушаш, да видиш какви са проблемите му, грешките му и да му предадеш практическо знание, което ще реши не само настоящият му проблем и всякакви еквивалентни проблеми, които могат да възникнат в бъдеще. В този смисъл, може да се каже, че просията е едно от най-опасните престъпления, понеже няма рисков фактор за деятеля. При други престъпни деяния където има риск, извършителя има шанс да Осъзнае (макар повечето нищо да не осъзнават). Получава изпитание. При просията огромни суми (говорейки за колективната дейност) буквално “изчезват” някъде под масата и това поражда дисбаланс на други места. Черният Адепт, знае, че е част от неговата Мисия не да помага безразборно, за да добие някакво лично усещане за значимост, а организирано да търси достойните, които да получат Дара на Скритото Знание. В природата макар да има общодостъпни природни ресурси, нито едно живо същество не ти дава нещо благотворително. Всичко следва да бъде заслужено с Безупречни действия. Съществено е и какво се дава - Черният Адепт дарява неща, които не могат да бъдат развалени от времето. Дарява умения, а не материални блага. В един по-особен смисъл Черния Адепт никга не дава безразборно или безпричинно, само заради самото даване. Той винаги дава Стратегически, така че да постигне максимален резултат в Мисията. Благотворителността е тясно свързани с други две морални ценноости на богооцентричните учения: да се помага на ближния и да бъдем щедри. Щедростта е невежеството да си мислиш, че имаш нещо освен живота си и да искаш да изпиташ чувство за себе значимост. Единственото реално нещо, което можеш да дадеш на някого е да му предадеш Скритото Знание. Тук е съществено да се каже, че може да се предаде само Знание, което е преживяно и Осъзнато. Всичко друго остава заблуда. Единственото реално което може да се даде, е да се научи Окултния Ученик как сам да стига до Пра Източника (Пламъка). Концепцията за оказване помощ на ближния е друга илюзия. Когато помага безцелно, само защото ни е вкоренено, че така е морално, е огромно неуважение и незачитане към човешките същества и съдбата, която сами са си написали. Черният Адепт не е просто някакъв помощник, а този, който ти предава Свещеното Знание. Отговорността как прилагаш това Знание пада на твоите плещи. Има ситуации, в които Черният Адепт може да помогне без да бъде молен да го прави. Отличителен белег: Черният Адепт помага тайно и никой не разбира за помоща му. Черният Адепт може да откаже или приеме да помогне, ако бъде замолен. Отличителен белег: Черният Адепт рядко следва да окаже помощта, за която е бил замолен - той помага за това, което счете че е необходимо. В буквален смисъл Черният Адепт рядко помага по човешки начин - той по-скоро ти дава изпитание, предизвикателство и ако го преминеш получаваш урок. Това е помоща. Справедливост и правосъдие Справедливостта е много опасна и често придружена от различни видове насилие. Справедливостта се определя от морала. А моралът за различни хора и общества е различен. Разбира се, този който налага справедливост, смята, че неговата морална система е единствено правилна и другите са погрешни. Не винаги се дава на “невежите” да се адаптират към “правилната” морална система и често биват заставани на сила. Инквизицията. Комунизма. Справедливостта е изключително невежество и един Окултен Ученик максимално страни от нея. Справедливостта е изкуствен морален принцип, който е в рязко противоречие с Необходимостта и естественият подбор на природата. В природата ягуарът изяжда маймуната. Така е било, така е и така ще бъде. Маймуната не отива да се жалва и да търси справедливост. Защо? Защото тя е част от една хранителна верига, в която се пада храна на ягуара. Справедливостта е да кажем, че ягуара е зъл, само защото симпатизираме на маймуната. Човекът има трудности да разбере, че в природата има непрекъснати сблъсъци на сили, но по един естествен начин. Човекът се страхува да не бъде губещата страна и затова се опитва често да нарушава правилата като налага на сила това, което му отърва на него и го нарича справедливо, защото е част от някаква морална система, която служи на неговите цели. Черният Адепт не търси мъгляви понятия като справедливост, а поддържа естественият ход на нещата. Необходимостта. В този ред на мисли, Черният Адепт се явява като лесничеят, който съблюдава за реда в гората. Адептът никога няма да се намеси да защити маймуната от ягуара. Ако някой бракониер се опита да убие маймуната или ягуара, тогава Адептът ще се намеси да ги защити от бракониера, тъй като той нарушава природната системата и нарушава естествения ход на нещата. Човекът толкова много се е усъвършенствал в нарушаване на природните принципи и се гордее колко е гениален и всемогъщ. Но истината е, че никой човек не може да промени природните принципи, а само да ги забави. Когато се опита да спрем течаща река с нескопосано направен дървен бент, въпрос на време е преградата да падне и тогава насъбралата се вода да удари с още по-голяма сила. Така човекът може да си мисли, че е постигнал някакъв контрол над природата и да нарушава нейните правила, но когато дойде ураган, цунами, земетресение или изригне вулкан или смъртоносен вирус, природата отново възстановява баланса. Това е справедливост. Семейството като основна социална единица Човечеството е минало пред различни етапи на развитие, в които основната социална единица е била различна: племе, род, клан, семейство. Семейството вече не е основна социална единица. Ако погледнем линията на времето, ще видим че в началото основната социална група е по-голяма и постепенно се свива докато стигне до семейство разбирано в тесен смисъл: баща, майка и деца. Наблюдава се, че в днешно време родителите имат все по-малко влияние над децата си и последните се самообразоват както успеят. Независимо кой какво смята за правилно, човекът следва да се адаптира към Вселенските промени, а не да се опитва да опитва да нагоди природата към себе си. Семейството никога няма да бъде основна социална единица в Новата Епоха. Затова именно следва да се обръща специално внимание на децата и тяхното духовно развитие. В Новата Епоха семейството ще се разгради още повече и човекът ще остане сам. В последствие хората ще започнат да се групират по духовен белег, но това ще стане в следващо Време. Черният Адепт няма семейство - има само Пламъка. Адептът учи сам. Работи сам. Минава изпитания сам. Единствените, които успяват да го последват по този трънлив Път са останалите Окултни Ученици. Умение за работа в екип, част от обществото Умението за работа в екип е определено ценно качество. Да може човек да се синхронизира с екипа. Но това качество последните десетилетия е толкова силно пропагандирано, че вече едва ли не е задължително. Нека го кажем отново - умението за работа в екип е полезно. Но въпросът е, че хората като цяло и най-вече младите поколения вече не се учат да действат самостоятелно, а винаги да разчитат на колектив, който да свърши тяхната работа при нужда. Обществото не иска да има лидери и хора които могат да се справят сами, а от млади да ги научи че единственият начин за оцеляване е този в група, в обществото. Затова и има все по-малко самостоятелно мислещи хора. Те умеят да работят в екип, в който често труда не се разпределя равномерно, но ако не са в екип, ако са сами, те не знаят как да действат. Чувстват се безпомощни, понеже са свикнали винаги някой да им помага. Черният Адепт умее да се приспособява към различни групи, но знае, че най-важното за Окултния Ученик е да се учи да действа сам. Защо? Защото Ученикът винаги е сам, когато го застигне изпитание. Окултните изпитания не се преминават групово, а индивидуално. Обучението на Окултния Ученик е индивидуално, а не групово. Осъзнаването и възприемането са индивидуални процеси. Работата в екип е полезна за живота в обществото, но пренебрегването на обучаване на хората да работят самостоятелно е осакатяващ фактор. Грижа за възрастните В много индиански общности в Америка, когато някой остарее прекомерно и и вече не може да изпълнява ежедневните си задължения в племето и е повече в ущърб, отколкото от полза за колектива, сам и напълно доброволно се оттегля на някое самотно място, където да прекара последните си дни в усамотение. Тази традиция не е само сред индианците, но и сред много други общества. Това е реката на времето. Отива си дядото, отива си бащата, отива си сина. В тази последователност. Ако бащата се концентрира да помага на отиващият си дядо, това ще бъде за сметка на сина. Реката трябва да тече и да бъдем насочени главно към новите поколения, защото те са все още кал, която може да се превърне в благодатна почва. Насаждането на морал за грижа на старите е едно много опасно оръжие, което се използва от множество правителствени структури, които искат да си намалят разходите, като се отърват от финансовата отговорност към старите, които цял живот са рабоотили з аобществото. Много по-евтино излиза на едно правителство да насади страх у младите: “Грижи се за старите си родители. Един ден и ти ще остарееш. Как искаш да се отнасят с тебе?” Една морална норма, зад която има насаден страх и се крият прекалено много финансови сметки е крайно съмнителна. Всяко едно действие е за сметка на друго. Засилването на една позиция е отслабване на друга. Това много трудно се приема от обществото и най-вече моралистите от богоцентричните религии и учения. Звучи жестоко, точно като естествеността на природата от която човекът постоянно бяга и се опитва да смекчи безпощадността на природата с философстване и морал. Идеята, описана по-горе не е нещо ново. Това е истината, която всеки си мисли, но никой няма куража да изкаже гласно, защото ще бъде заклеймен като неморален и отхвърлен от скъпоценното му общество. Но всеки си го мисли. Никой не игнорира съпруг/а и децата си, за да гледа болен възрастен родител понеже му доставя удоволствие, а защото го приема като задължение. Морал. Задължение заради това, че родителите му са го гледали. Но синът или дъщерята не са избрали дали да се появят на бял свят. Нямали са избор. И родители те им са ги издържали до пълнолетие (макар често без липса на желание), защото така ги задължава светския закон. Новите поколения стават все по-големи консуматори. Креативността бива изместена и шаблонни модели на поведение. С всяка следваща година опасностите, които грозят младеща са все повече. Все по-рядко се инвестира в младите поколения. И като говорим за инвестиция, не става въпрос толкова за финансови средства, колкото за тяхното адекватно обучение как да се справят с опасностите на света. С младежите не се общува достатъчно. Никой не ги изслушва и не се опитва да разбере проблемите през които минават. Обществото не иска да им помогне да развият умения, които да има дадат свобода и независимост, а точно обратното - биват учени как да станат по-послушни и изпълнителни и за предпочитане много-много да не мислят и да не разсъждават. Петият Принцип гласи: Заеми позиция преди всеки отделен миг. Заеми позиция, преди младежите да са станали тухли, чиято структура да не може да се моделира. Помагането на старите, направено без желание, по задължение на на сила насаден морал и страх от това какво ще си помислят хората е ограбване от времето и ресурсите, които могат да се вложат в новите поколения. Адептът знае много добре, че всеки трябва да посрещне съдбата си с достойнство и безупречност. Съдбата, която сам си е начертал чрез своите действия и решения. За всеки идва момента на неговата последна битка. Адептът-Воин не разчита някой да го гледа на старини. Адептът не търси подаяния и благотворителност. Той е предал Свещеното Знание на избраните от него Ученици и е готов да умре във всеки един момент, без да моли някой да се отклонява от Пътя си, за да го спасява. Контриране с Принципи: Да си Безупречен не изисква послушание, а действия. Конкретни действия. остави всичко излишно означава да оставиш всичко което не работи правилно за постигане на Мисията ти. Да станеш Слънце, означава да не спиш само с своите си вярвания кео е добро или зло, а да предадеш нещо което работи на другите. Да работиш със скритото е да разгърнеш скрития си потенциал, който е бил постискан от моралистите. Да не си агресивен? Защо? Да си послушен? Защо? Да не правиш грешки? Защо? Да си преди момента, означава да не се надяваш на някакъв Бог да те спасява когато се успиш и после стане трудно да се измъкнеш от опасност, а да предвиждаш максимално идващите опасности и да ги изпреварваш. Шести принцип засяга това да не приемаш всички морални уроци буквално и да не ги вземаш за чиста монета, а напротив - да гледаш на тях безпристрастно. Някои от тях може да се полезни други - не. Но начина да разбереш това, не е да им вярваш. а да ги тестваш в битка. Семи Принцип означава да позволяваш да те заблуждават с морални доктрини, а да имаш усмивка, тоест Яснота. който има ясна цел, усмивка, той и сто пъти да пада, пак ще става и ще продължава напред. Това означава да имаш скрита цел, да имаш Мисия. Когато имаш Мисия, всякакъв морал става излишен. В тази глава посочваме само една малка част от моралните правила на богоцентричните системи. Идеята ни не е да сме изчерпателни и да разгледаме един пълен списък от морални правила, а по-скоро да дадем пример с някои от тях и как Учението на Черното Братство ги тълкува. Ако Окултния Ученик се сблъска с морална задача, която не е дадена в тази книга, той следва да използва наученото от горните примери,най-вече като начин на тълкуване. Този, който работи за Безупречност винаги ще намери изход от която и да било задънена улица. УР Братски, Мориел Яману https://docs.google.com/document/u/0/d/13YLRFFvgRNB1RtOts29PdcfawXKbRwUS/mobilebasic

"Няма да скърбим"? Множествено число? От името на кой друг говориш? На всички? Защо не ползваш: "няма да скърбя"? Излагам се когато говоря лоши неща за самия себе си. Това е защото се съгласявям да се самоунижавам, автоматичен рефлекс, клякам пред енергийните вампири. "Една демонокрация по-малко. И това е нещо". Голям успех, искаш да кажеш: "един демон по-малко"? Вместо : " един брат по-малко"? Неуспех...

Глава VII "ЦЯЛОТО " ВЪ В ВСИЧК О "Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко. Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание." Кибалион Колко често мнозинството от хората са чували да се повтаря твърдението, че техният Бог (наричан с различни имена) е "Всичко във Всичко" и колцина са подозирали вътрешната окултна истина, скрита зад тези небрежно произнесени думи? Често използваният израз е отглас от древната Херметична максима, цитирана по-горе. Както се казва в Кибалион: "Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание." И след като това е така, нека потърсим истината, чието разбиране означава толкова много. В това изказване на истината, в тази Херметична максима, е скрита една от най-големите философски, научни и религиозни истини. Представихме ви Херметичното учение относно Менталната природа на Света, истината, че "Светът е Ментален, съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО". Както се казва в Кибалион, в откъса, цитиран по-горе: "Всичко е в ЦЯЛОТО." Обърнете внимание обаче и на съпътстващото го твърдение, че "също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във ВСИЧКО". Това очевидно про-Кибалион 65 тиворечиво твърдение е съвместимо в съответствие със Закона на парадокса. Нещо повече, то представлява прецизно херметично твърдение за отношенията, съществуващи между ЦЯЛОТО и неговия Ментален Свят. Видяхме как "Всичко е в ЦЯЛОТО" и нека сега разгледаме другия аспект на проблема. От Херметичното учение следва, че ЦЯЛОТО е Иманентно ("съществуващо във, присъщо, пребиваващо във") на своя Свят, както и на всяка част, частица, елемент или комбинация в Света. Това твърдение обикновено се илюстрира от Учителите с позоваване на Принципа за съответствието. Учителят кара ученика да образува Ментален образ на нещо - човек, идея, нещо, притежаващо ментална форма, като най-предпочитаният пример е този за автора или драматурга, изграждащ идея за своите литературни герои, или за художника или скулптора, създаващ идеалния образ, който той иска да изрази чрез изкуството си. Във всеки от посочените случаи ученикът ще установи, че макар представата да има битие и живот единствено в собствения му ум, все пак той, ученикът, писателят, драматургът, художникът или скулпторът, в известен смисъл също е иманентен, съществуващ в мисловния образ или пребиваващ в него. С други думи, цялата ценност, живот, дух на реалността в мисловния образ е извлечена от "иманентния ум" на мислителя. Помислете върху това за момент, докато разберете идеята. За да дадем съвременен пример, нека кажем, че Отело, Яго, Хамлет, Лир, Ричард III са съществували единствено в ума на Шекспир по времето на тяхното създаване или раждане. И все пак Шекспир също е съществувал във всеки от тези литературни образи, дарявайки ги с тяхната жизненост, дух и действие. Чий е "духът" на литературните герои, които ние познавaме като Макбет, Оливър Туист, Юрая Хийп - на Дикенс ли е, или всеки от тези характери притежава индивидуален дух, независим от своя създател? Притежават ли Венера на Медичи, Сикстинската Мадона, Аполон Белведере собствена реалност и дух, или изразяват духовната и мисловната сила на своите създатели? Законът на парадокса обяснява, че и двете предположения са верни, разгледани от подходяща позиция. Майкобър е едновременно Майкобър, но и Дикенс. И пак, макар да може да се каже, че Майкобър е Дикенс, все пак Дикенс не е тъждествен с Майкобър. Човек като Майкобър може да възкликне: "Духът на моя Създател присъства в мен - и все пак аз не съм ТОЙ!" Колко различно е това от шокиращата полуистина, така гръмогласно провъзгласявана от някои полумъдреци, които изпълват въздуха с грубите си викове: "Аз съм Бог!" Представете си бедния Майкобър или подлия Юрая Хийп да крещят: "Аз съм Дикенс", или някой от незначителните глупаци в пиесите на Шекспир тържествено да обяви: "Аз съм Шекспир!" ЦЯЛОТО е в земния червей и въпреки това червеят е далеч от това, да бъде ЦЯЛОТО. И все пак остава учудването, че макар и червеят да съществува като нисше нещо, създадено и притежаващо своето битие единствено в Ума на ЦЯЛОТО, въпреки това ЦЯЛОТО е иманентно в земния червей, както и в частиците, които са съставни елементи на земния червей. Може ли да съществува по-голяма мистерия от тази: "Всичко в ЦЯЛОТО; и ЦЯЛОТО във Всичко"? Ученикът, естествено, ще разбере, че илюстрациите, дадени по-горе, неизбежно са несъвършени и не съвсем точни, тъй като представят създаването на ментални образи в ограничения, краен ум, докато Светът е творение на Неограничения, Безкраен Ум и те са разделени от разликата между двата полюса. И все пак това е просто въпрос на степен: действа един и същи Принцип, във всеки от тях се проявява Принципът на съответствието - "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." И в степента, в която Човек разбира съществуването на Обитаващия дух, иманентен в своето съществуване, в същата степен той ще се издигне в духовната скала на живота. Това е значението на духовното развитие - познаването, разбирането и проявлението на Духа вътре в нас. Опитайте се да запомните тази дефиниция за духовното развитие. В нея се съдържа Истината на Истинската религия. В Битието съществуват много нива - много поднива на Живот - в Света има много степени на съществуване. И всички зависят от напредъка на съществата по скалата, най-ниската точка на която е най-грубата материя, а най-висшата е отделена с тънка преграда от ДУХА на ЦЯЛОТО. И нагоре, и напред по тази Скала на Живота всичко се движи. Всички са върху Пътя, чиято крайна точка е ЦЯЛОТО. Целият процес представлява едно Връщане у Дома. Всичко е насочено Нагоре и Напред, независимо от всички противоположни привидности. Такова е Посланието на Просветлените. Херметичното учение относно процеса на Менталното създаване на Света се изразява в това, че в началото на Съзидателния цикъл ЦЯЛОТО, в аспекта си на "Съществуване", излъчва своята Воля по посока на аспекта си на "Ставане" и процесът на създаването започва. Счита се, че процесът се състои от понижаване на Вибрацията, докато се достигне до една много ниска степен на вибрираща енергия, и в тази точка се проявява възможно най-грубата форма на Материята.Процесът, при който ЦЯЛОТО се "включва" или се "поглъща" в своето творение, се нарича етап на Инволюцията. Херметиците вярват, че тoзи процес е Съответствие на менталния процес на художника, писателя или изобретателя, който е погълнат толкова дълбоко в него в процеса на менталното си творчество, че почти забравя за своето съществуване и в този момент почти "живее в своето творение". Ако вместо "погълнат" използваме думата "унесен", вероятно ще дадем по-добра представа какво имаме предвид. Този Инволюционен етап на Създаването понякога се нарича "Изливането" на Божествената Енергия, точно както Еволюционното състояние се нарича "Поемане". Крайната точка на процеса на Създаването се счита за най-отдалечена от ЦЯЛОТО, докато началото на Еволюционния етап се разглежда като началото на обратния мах на махалото на Ритъма - идеята за "пристигане у дома" се съдържа във всички Херметични учения. Учението е, че по време на "Изливането" вибрациите стават все по-ниски и по-ниски, докато накрая импулсът се прекрати и започне обратният мах. Но с тази разлика, че докато в "Изливането" творческите сили се проявяват компактно и като цяло, от началото на етапа на Еволюцията, или на "Поемането", се проявява Законът на индивидуализацията, т.е. тенденцията на разделяне на отделни Единици Сила, така че накрая това, което напуска ЦЯЛОТО като индивидуализирана енергия, се връща в своя източник като безкрайно високо развити Единици Живот, издигащи се все по-високо и по-високо в скалата посредством Физическата, Менталната и Духовната еволюция. Древните херметици използват думата "медитация" при описването на процеса на менталното създаване на Света в Ума на ЦЯЛОТО. Думата "съзерцание" също често била използвана. Но идеята, която се имала предвид, като че ли била тази за използването на Божественото внимание. "Внимание" е дума, произлизаща от латински корен, със значение "протягам ръка, изпъвам ръка", и по този начин актът на Вниманието всъщност представлява мислено "протягане, изпъване" на ментална енергия. Така основната идея става лесноразбираема, когато разгледаме действителното значение на думата "Внимание". Херметичните учения за процеса на Еволюцията се изразяват в това, че ЦЯЛОТО, след като е медитирало върху началото на Сътворението, като по този начин е създало материалните основи на Света, дава материален израз на мисълта, след това постепенно се пробужда от своята Медитация и правейки го, започва да осъществява процеса на Еволюция на Материално, Метално и Духовно ниво, последователно и по ред. Така започва движението нагоре и всичко започва да се движи по посока на Духа. Материята започва да става по-малко груба, в битието се появяват Единиците, започват да се осъществяват комбинациите, Животът възниква и се проявява във все по-висши форми и Умът става все по-очевиден - вибрациите непрекъснато стават все по-висши. Накратко, целият процес на Еволюцията във всичките й фази започва и продължава в съответствие с установените Закони на процеса "Поемане". Всичко това продължава еони и еони от времето на Човека, като всеки еон се състои от безброй милиони години, но въпреки това Просветлените ни съобщават, че цялото сътворение, включително Инволюцията и Еволюцията, е просто като "премигването на клепача" за ЦЯЛОТО. В края на безбройните цикли от еони времe ЦЯЛОТО изтегля своето Внимание, своята Медитация и Съзерцание за Света, защото Великото Дело е приключено и Всичко е затворено в ЦЯЛОТО, от което то е възникнало. Но Мистерията на Мистериите е, че Духът на всяка душа не се е изпарил безследно, а се е разширил безкрайно, Създаденото и Създателят са се слели. Такова е посланието на Просветлените! Горната илюстрация на "медитацията" и последващото "събуждане от медитацията" на ЦЯЛОТО представлява, разбира се, само един опит на Учителите да опишат Безкрайния процес с помощта на краен пример. И все пак: "Каквото долу, това и горе." Разликата е просто в степента. И точно както ЦЯЛОТО се събужда от медитацията върху Света, така и Човекът (след известно време) престава да се проявява на Материално ниво и се оттегля все повече и повече към Обитаващия дух, който всъщност представлява "Божественото его". Има още един въпрос, който искаме да разгледаме в този урок и който се доближава твърде много до едно нахлуване в метафизичната спекулативна сфера, въпреки че намерението ни е просто да покажем безполезността на подобна спекулация. Споменаваме въпроса, който неизбежно възниква в ума на мислителите, заели се с търсене на Истината. Въпросът е: "ЗАЩО ЦЯЛОТО създава Света?" Въпросът може да бъде поставен под различни форми, но горната е същината на изследването. Хората са полагали огромни усилия, за да отговорят на този въпрос, но все още не съществува отговор, който да си струва името. Някои са си представяли, че ЦЯЛОТО е имало какво да спечели чрез това, но това е абсурд, защото какво е това, което ЦЯЛОТО би могло да спечели и което то вече да не притежава? Други са търсели отговора в идеята, че ЦЯЛОТО е "искало нещо, което да обича", а трети - че то създава за удоволствие или за забавление, или защото е "било самотно", или за да демонстрира силата си - всичко това са хлапашки обяснения и идеи, принадлежащи на детинския етап на мисълта. Други са искали да обяснят мистерията, приемайки, че ЦЯЛОТО се е видяло "принудено" да създава, поради собствената си "вътрешна природа" - поради своя "вътрешен инстинкт". Тази идея е напредък в сравнение с останалите, но слабото й място е в мисълта, че ЦЯЛОТО е "принудено" от нещо, вътрешно или външно. Ако неговата "вътрешна природа", или "творчески инстинкт", го принуждават да прави нещо, в такъв случай "вътрешната природа", или "творческият инстинкт", трябва да бъдат Абсолютът, а не ЦЯЛОТО, и по този начин тази част от предпоставката е невярна. И все пак ЦЯЛОТО наистина създава и проявява и като че ли изпитва някакъв вид удовлетворение, докато го прави. И е трудно да избягаме от извода, че в някаква безкрайна степен то трябва да притежава това, което би трябвало да съответства на една "вътрешна природа", или "творчески инстинкт", в човека, със съответното безкрайно Желание и Воля. То не би могло да действа, освен ако не Желае да Действа, и не би Искало да Действа, ако не Желаеше да Действа, и не би Пожелало да Действа, ако не получаваше някакво Удовлетворение. И всички тези неща биха принадлежали на една "Вътрешна природа" и могат да бъдат постулирани като съществуващи съгласно Закона за съответствието. Но все пак предпочитаме да мислим за ЦЯЛОТО като за нещо, което действа изцяло СВОБОДНО от всякакво влияние, вътрешно и външно. Това е проблемът, който лежи в 72 Тримата посветени основата на затруднението - и затруднението, което лежи в основата на проблема. Строго погледнато, не може да се каже, че съществува каквото и да е "основание" за действието на ЦЯЛОТО, тъй като "основание" означава "причина", а ЦЯЛОТО е над Причина и Следствие, освен когато самото то не Пожелае да се превърне в Причина, а това е момент, в който се задейства и Принципът. Виждате, следователно, че въпросът е немислим, точно както ЦЯЛОТО е Непознаваемо. Точно както казваме, че ЦЯЛОТО просто "Е", по същия начин сме принудени да кажем, че "ЦЯЛОТО ДЕЙСТВА, ЗАЩОТО ДЕЙСТВА." И накрая, ЦЯЛОТО е цялото Основание само по себе си, целият Закон само по себе си, цялото Действие само по себе си - и наистина може да се каже, че ЦЯЛОТО е Собствената си Причина, Собственият си Закон - и дори нещо повече, че ЦЯЛОТО, неговото Основание, Действие и Закон са ЕДНО, като всичко това са различни имена на едно и също нещо. По мнението на тези, които ви изнасят настоящите уроци, отговорът се съдържа във ВЪТРЕШНИЯ АЗ на ЦЯЛОТО заедно с неговата Тайна на Съществуването. Законът на съответствието, по наше мнение, обхваща само този аспект от ЦЯЛОТО, за който може да се говори като за "Аспектът на СТАВАНЕТО". Зад този Аспект е "Аспектът на БИВАНЕТО", в който всички Закони се изгубват в ЗАКОНА, всички Принципи се сливат в ПРИНЦИПА - и ЦЯЛОТО, ПРИНЦИПЪТ и СЪЩЕСТВУВАНЕТО са ТЪЖДЕСТВЕНИ, ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Следователно метафизичната спекулация по този въпрос е безполезна. Тук разгледахме въпроса само за да покажем, че сме запознати с него, както и с абсурдността на обикновените отговори в сферата на метафизиката и теологията.В заключение за нашите ученици може би ще бъде интересно да научат, че макар и някои от древните и съвременните херметични Учители да са предразположени към прилагането на Принципа на съответствието по този въпрос и достигат до извода за "Вътрешната природа", все пак според легендите, когато напредналите ученици задали този въпрос на ХЕРМЕС Велики, той им отговорил с ПЛЪТНО СТИСКА¬ НЕ НА УСТНИТЕ, без да промълви и дума, показвайки, че НЯМА ОТГОВОР. Но в такъв случай може би е решил да приложи аксиомата на своята философия, че "устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането", вярвайки, че дори и неговите напреднали ученици не притежават Разбирането, което им дава право за достъп до Учението. Във всеки случай, ако Хермес е притежавал Тайната, той е пропуснал да я съобщи и що се отнася до света, УСТНИТЕ НА ХЕРМЕС СА ЗАТВОРЕНИ за нея. А щом Великият Хермес се е колебаел да говори, как би могъл да дръзне да преподава обикновеният смъртен? Но помнете, че какъвто и да е отговорът на този въпрос, ако наистина има отговор, истината си остава следната: "Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко." Учението по този въпрос е категорично. И можем да добавим заключителните думи от цитата: "Който действително разбира тази истина, е постигнал велико познание. Кибалион от Тримата посветени.

Стомахът е ада, дробовете са духовния свят, главата - Божествения свят Всички енергии отиват от стомаха нагоре. https://beinsa.bg/izgrev.php?id=9363

Учителя казва, че в червата е ада в човека. Така че ,стомаха се захранва от жителите на ада. Т.е, демокрацията е демонокрация, докато не се сложиш на пост и молитва. Блага дума на устата, туй е ключа към сърцата...

Реших повече да не се явявям на сцената. Моля модераторите да изтрият профила ми.

Като говориш че някой е тъп (полковник), ти трябва да ти умен за да си го преценил това. Когато получаваш признанието "умний", личното ти съмнение в това , несигурността ти е по-важно от колко пари даваш или раздаваш на някой лъжец... Явно напътствията на Учителя не работят. И освен лъжец съм и тъп да ги прилагам.

Няма демокрация. Има демонокрация.

Принцип на противоположностите Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднакво и различно са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят. Спрямо Учителя съм лъжец. И заслужавам отвращение.

Идеш при някой човек, иде ти да го нападнеш, да му кажеш лоша дума. Кажи добро за него. Това не ти костува нищо, в себе си да кажеш добро.

Всички те уважават, умния.

Голямо изопачаване думите на Учителя?

И лицата ви щяха да светнат и не щеше да има никакъв шум тук. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог. Да имате тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. Идеш при някой човек, иде ти да го нападнеш, да му кажеш лоша дума. Кажи добро за него. Това не ти костува нищо, в себе си да кажеш добро. Имаме три неща: Минали погрешки, настоящи възможности и бъдещо повдигане. В миналото са погрешките, от него да се ползуваме. Настоящето са възможностите и тях да използуваме, а бъдещето, към него трябва да вървим. Там са всичките възможности, поставени от Бога за нашето повдигане. Та желая вие все да имате 7 круши останали, когато мине някой пътник покрай вас, като подухне този Божествен ветрец, да паднат и да каже той: „Много благодаря на Господа за тия круши, които остави за мене.“ Интересно ми е, че на други места за числото 7 Учителя е казал, че представлява диамегърът на Вселената и подразбира закона на хармонията, и закона на съвършенството. Душата също има 7 облекла.

https://mega.nz/folder/3QBgWKgC#P8ix8_p3wu6SSbVSb0w6NQ Книгата може да се намери по име на автор на буквата "Т".

Според тълковника на Теун Марес, главата оэначава интуитивна менталност, а белия цвят ( в случая ня косата ) - мир, или нуждата от мир. Затова те подканям да прочетеш тази книга: https://petardanov.com/forum/243-интуицията-гласът-на-душата/ Тя е по Учителя. Учителя обръща внимание на други места на начина, позицията, в която спиш. Например аз когато спя на дясната си страна съм по-предразположен към кошмари. Но за жените е обратно, например в книга на Тензин Римпоче пише за стойката при спане,че канализира праната. Затава според мен си получила натиск към леглото. ТИБЕТСКА ЙОГА НА СЪНОВИДЕНИЯТА И СЪНЯ Тензин Уангял Римпоче

https://www.scribd.com/document/496284961/Теун-Марес-Ученията-на-толтеките-Том-2 От 192 стр. нататък има наръчник по сънуване.

Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=phrase&id=1348&status=1&high=Между мене и Бога разлика няма да правиш#result_start

https://m.youtube.com/channel/UC_zpuqpjmFZfKq4E-rMGBvw/videos

Баба е много строга. Когато последния път я сънувах, сама ме викна и в ръцете си държах фигурите, статуетки на малки индианци. И аз мислех,че й зная името, но чух, да я наричат с друго име. Тя с мене даже не иска да говори, отминава ме като великан мравка. Тогава, чух и че съм много агресивен, затова, чудя се вече Мекичко ли, благо да ви говоря, като си нямате всъщност работа с мене, а с Баба ми.

Разбира се, съзнанието генерира технологиите, да поставиш техника и технология пред съзнанието е загубена кауза. Може да се гледаме и чуваме без средствата на предлаганите форми на комуникация. А ти търсиш ли в общуването някаква форма на надмощие?

Аз преди малко сънувах ескалатор, на който всеки беше награбил голям технологичен продукт, и един грубо ме блъсна изкачвайки се по стъпалата нагоре. и качих се горе, сам в позиция на изчакване.

Разбира с в последните два поста съм представил нецялостно хронология на сън, който сънувах и записах във форума, и мислеки за синхронизъм, съм заспал и сънувайки осъзнато съм слушал разговор на мои роднини, и събудил съм се точно тогава, когато моя роднина да извъни за да говори с майка ми, след това с мене и да му разкажа съня си, предавайки част от разговора в съня така като аз съм го чул, който съм чул предварително. И част от идеята е , момче и момиче разпознаващи се в тази битова житейска ситуация, седящи да четат темата за осъзнато сънуване, да им подейства като египетски бръмбар скарабей, да си създадеме фейсбук, където да се разговаряме, а не да се ебеме, и с това "какво да помогнем", а да не става въпрос за формиране на стадо. Нито на оргия. Фейсбук в сънуването.