mecholari

Има една книга на Неда Алтамарова за магиите. Та, черния маг нагрубява и заплашва жертвата (страх), за да може да се хване магията. Освен това ползва доста предмети от "физическия свят", за да въздейства "нематериално". Така, че с черния маг нормално не можеш да говориш. Единственият ти шанс е да погледнеш на оскърбителното му поведение с безразличие. Това е нещо като да си вътрешно смирен. И да се усмихнеш на "зловещия". Уважението към човешкия живот не е сред приоритетите на черния маг. Той може да ти прехвърли болестите си и да изживее дните ти. Ако си поискаш наречи го "да носиш неговата карма". Единствено Бог може да те спаси, ако Го помолиш. Груповата молитва е резонанс и сливане на силни положителни енергии, свързващи те с любящото сърце на Бога. Така, че някой може да се прави на "велик", или пък може да има нужда да се помолят за него. Да си сложиме розовите очила. Ще те приема за някой , който се стреми да бъде хармоничен. Но все пак в Библията е написано "Който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен би бил в езерото огнено". Така, че възможно е да има как да се спре Живота-излъчването. А може би Живота трябва да си го заслужиш. Култове за съвършенство на които не отговаря никой тука, може би. На човек, който знае от къде идва Познанието, но сам не отговаря на критериите. Благодаря ти, че ми даде от човешкото си познание.

mecholari ,шегуваш се нали? Как ще го плашиш мага или заклинателя ? Дай пример, ако не си правиш майтап ... ? Изчакваш спокойно да заспи, взимаш едно паве и му разбиваш прозореца. Като излезе, казваш да почне да разваля, че иначе "ще му откъснеш главата". А ако почне да ти се зъби, дабре е някой в гръб да го ритне по "шлянците". Изненадата "взема акъла". Самите магове си правят защита за недосегаемост. Така може да ги търпиш поне 20 години и да носиш траурни венци.

11. Много силно уплашваш този, който ги прави. Така енергията се връща в него, когато се страхува по-силно от самия теб.

В Библията има един момент, където Господ говори от храста: "изуй обущата от нозете си, защото там където стоиш, земя свята е." И Дяволът може да шепне от храста. Груповата молитва е едно от най-добрите средства за защита, защото "молете се един за други да изцелеете", и "Учудваха се на Словото Му, което беше с власт. Защото коя е тази Сила, повеляваща на нечистите духове да излезнат?". (А името има беше "Легион"). "Даде Ми се всяка власт на Небето и Земята". Христос

Много пъти в живота съм осъждал постъпките на хората и еднолично съм ги определял като "лоши". Но те са били неконфортни, нежелани, за представите ми. Затова мога да кажа, че съм изпитвал потребност да етикирам хората. Но понеже сме в света на полуистините и обременените с представи хора като мен, е възможно аз да съм съвсем раличен от другите. Но понеже едно такова твърдение като твоето не ми се вписва в интерпретационната система, и нещата, които самия аз върша, като сложа на кантара полуистините, почвам да се заигравам с полулъжите които ми се привиждат. Ако взема и това твърдение: Автоматично ми отпада "да виждам който и да е" от горното. И за пореден път установявам че съществуват думи и твърдения, вкарващи съзнанието ми в идейно противоречие. И при комуникацията ми с хората остава въпросът, защо и как хората искат да ги "виждам"? И какво им носи всичко това? Също ако продължа да разсъждавам върху думите: Искам да споделя впечатлението си, че сякаш хората, с които общувам искат да им кажа "кой съм аз" , за да могат вторично да се самоопределят. Т.е. създавайки си представата за мен, да се мушнат в отрицанието или пък в съгласието с това, което представлявам. Т.е., "заформя се манталитет" да говориш за другия, защото е трудно да изразяваш самия себе си, заради насъбралите се вътрешни противоречиви твърдения. Та моята малка искреност се състои в това, че тези неща ги проявявам самия аз и не виждам смисъл от първия цитат-твърдение на Багира, състоящ се в пълното отрицание на нещо си. Пълното отрицание на нещо си в моята интерпретационна система е "полюс", и затова го приемам като полюсно твърдение. Думичките "да" и "не" са полюсите в общуването и когато се срещнат се създава напрежение. Между тях лумва яко твърдоглава елекрическа дъга. Ако бъдат процентни, напрежението би било по-малко. Така,че моя полюс го пускам да варира, за да симулирам "нетвърдоглавост". Но това, не означава, че ми е присъща. Игрички.

Има разлика между това да създаваш хората и те сами да се самосъздават благодарение на предварително изградената си представа за теб. А има и друг момент- не можеш да видиш у другите повече от това, което самия представляваш. Така, че у другите проектираш част от самия себе си (винаги). И си внушаваш, че само те еднолично я притежават. Но ако казваш , че едновременно съм унищожител и жертва, събирателен образ на това състояние го самонарекох "овца с вълчи зъби". А учителя Дънов го прочетох някъде "Може ли една овца да излекува пастира? Не може. Но пастира да излекува овцата може". Затова често се моля на Господ, да ми изпрати добър пастир, да ме спаси от умирачката под леда. И Той винаги ми праща някой да ме проводи по безопасен път. Т.е. , благодаря Му на Него за теб.

Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно". Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия. mecholari , много правилно и изчистено разсъждаваш, но ми се струва, че си направил една грешка дължаща се навярно на недоглеждане... Да откриеш някаква причина, не означава да дадеш обещание, нали ? Човек непрекъснато открива причини "за" и "против" ,но единствено след "кантара" може да се обещае нещо и тогава едно обещание е демагогия (както се съмняваш за Багира) или изпитание на волята (което е също много правилно). Изобщо жалко е, когато идейни и умни хора (като Вас) решат да воюват за такива незначителни неща... Мисля,че ще ме разбереш правилно! Поздрави! Ники, недоглеждане е като интервалът между думите, отправени към Багира и тези, които подпират предишните ми постове. Обещал съм си да не вампирствам, но всъщност на хората съм им нужен лош, за да осъзнаят собствената си доброта, глупав, за да си повярват колко са умни, и черен за да бъдат по-бели от сняг. Или пък в мое лице да избълбукат собствените им борби. А Вавилон е счупил кантара много отдавна.

Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно". Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия. Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Като отявлен енергиен вампир, това, което искам да споделя с вас е, че вампирът не заслужава никакво снизхождение. Единственият начин , който би го подтикнал към промяна в източниците на хранене, е адът на съзнанието, причинен от виещия енергиен глад. Тогава вампирът или умира, или се променя. .......... Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат. ......... В многоточието е цитат от книгата на Александър Александрович, "Енергийните вампири", проверено на базата житейски, личен опит от овца със вълчи зъби.

Да мушна нещо от моята "компетентност". ...................... Познавам млад жизнерадостен човек, който по време на великденските пости за първи път в живота си реши да гладува. Забелязах, че през дните, в ноито не се храни моят познат дразни хората около себе си с неуместните си шеги и груби забележки. Преди да започне да гладува шегите му бяха безобидни, меки и весели, с тънко чувство за хумор, а сега той обиждаше хората. Като анализирах поведението му разбрах, че по време на гладуването изпитва енергиен глад и необходимост да се храни с чужда енергия. Чрез своите остри и обидни шеги младежът неосъзнато започна да използва някои “хватки” на вампиризма. Чувството за физическо страдание и отсъствието на радост от очистването на организма започна да се проявява като раздразнение срещу околните, а напреженето от дискомфорта поради гладуването се превърна в гняв и злоба, с които той нападаше хората. Всяко изпитание изисква духовна готовност, в противен случай ще се превърне в енергиен глад, а това означава и във вампиризъм. Когато след време обясних това на моя познат, той ме разбра правилно. Напоследък станаха модерни различни методи за очистване на организма. За съжаление обаче след някои такива практики редица хора започват да се чувстват по-зле отпреди, вместо да постигнат очаквания резултат и да оздравеят. Обяснението е просто. Не е възможно да се постигне ефект на пълноценно физическо здраве, ако човек е затлачен на астрално и ментално ниво. Или ако говорим на езика на езотеричната философия, всеки човек трябвя зядължително да поддържа своите три тела - физическо, астрално и ментално – в постоянна хармония и равновесие. На ментално ниво да “гаси” лошите мисли, които го затормозяват; на астрално – да успокоява чувствата и емоциите си. Едва тогава е възможно в тялото да се осъществят онези положителни промени, които той очаква и желае. Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”. Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще. ................. Цитатът е от книгата на Александър Александрович, "Енергийните вампири". В копривата се съдържа много желязо, а доколкото знам, липсата му е една от причините за развитие на анемия.

А това е таковата, нищо, че е повече.

"Вампирът" е свещта, около която пърха пеперудата, жадна да му се "докаже". В мислите си...

Егоизмът ми ме довежда до жестокост. Понякога не мога да опазя хората от себе си.

От притчите на Соломон: глава 16 1.Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа. 2. Всичките пътища на човека са чисти в неговите очи, Но Господ претегля духовете. 3. Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения. 4. Господ е направил всяко нещо за Себе си, Дори и нечестивия за дена на злото. 5. Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Чудно . Това е стихотворение, което съм писал преди няколко години: Вали от небето приказен дъжд, думи капят в ред свещен, но дали ще дойде буря изведнъж, или прекрасен слънчев ден? Аз виждам дъгата огряла небето събрала дъха на цветята, и с бисер прекрасен- сълзата от мен, дарявам любов на мечтата. Бях го забравил. Все едно, че не е от мен.

. Дон Хуан кара Карлос Кастанеда да говори на тревичките, и да ги приема, че са му равни. За да го оттърси от чувството за собствената му значимост. Един цитат от "Истинската книга за Ванга" (117 стр.): ........ Често с Ванга си устройваме "часове по ботаника". Аз я водя по поляните в Рупите и я слушам, а тя като учител търпеливо ми обяснява. Не знам как и какво "вижда", но ми посочва даже с пръст накъде и какво да погледна: "Тази тревичка до теб знаеш ли коя е?" Зная-казвам. "Ето плодовете на тази тревичка са отлична храна за анемични деца, а това голямото растение с трите листа, който го отглежда в къщата си, вечер сънува кошмари, особено когато то цъфти. Ето, всичките те ми говорят! Това цвете с цветове като камбанки е донесено от страна, където има много размирици. Сега усещам и миризмата на кервиза. И той е лекарство против ревматизъм. Нека от него да има салата на трапезата на всеки дом. А джодженът е против домашно разтройство. Тревата, която расте покрай канала е чудесно лекарство за деца, които се напикават. А тази на която сега сме стъпили, е лек срещу труднозарастващи рани... Говорят ми растенията, но те са много и аз успявам да запомня малко..." ....... На други места като я питат откъде знае нещо, понякога отговаря "това цветенце.." или пък "това дърво ми го каза". 178 стр. от същата книга: ..................... "Често съм се учудвала от вещите й познания по цветарство, но тя казва, че растенията й казват сами от какво имат нужда. Помня, че веднъж една жена я попита какво да прави, защото в къщи имала някакво храстовидно растение, което започнало да загива, защото по невнимание са наранили стъблото му и се е образувала голяма дупка. "Ще вземете блажна боя и ще замажете дупката. Така стъблото ще се спаси и цветето ти няма да загине" Може ли блажната боя да бъде лекарство? - попита жената. "Не знам, отговори Ванга, но цветето ти ми каза какво му е лекарството". ............... Възможности... Според Ванга ,здравите хора трябва да намалят месото в храната си и по възможност да го спрът. Аргументите са, че това е добре за самите тях. На мен ми прилича на меркантилна мярка за човечеството. Нещо като изява на любовта към себе си. Колкото за човекът (142 стр.): ................. "Но толкова ли е нищожен човекът?"- възкликнах един ден аз. "Да, отговори Ванга. Погледнът от висотата на безкрайната вселена, човекът е нищо. Една нищожна прашинка, зареяна в безкрая. Суетно същество, което все се изследва, все се търси и все не се намира. Но човекът е зареден и с "божествена искра", която му позволява често да надхвърли ръста си, да търси, да рискува, да разгадава тайните на всемира, да прави смайващи открития. Вече гледа даже в небето и не се бои от неговите предизвикателства. . . . Истината за този Космос трябва да се търси в старите свещени книги. ...........

Аз ям месо, но в в много малки количества. Но в цитираната книга се повдигат много интересни въпроси, засягащи и вегетарианството. Цитат: ................ Знаете, че когато истински се култивираме, ние искаме добра информация и искаме да се слеем с характеристиката на Вселената. Не трябва ли да практикувате Шан (Доброта)? За да се слеете с характеристиката на Вселената, Джън-Шан- Рен, вие трябва да практикувате Шан. Ако винаги вършите лоши неща, ще може ли вашият Гонг да се увеличи? Ще може ли да оздравеете? Не правите ли обратното на нас култивиращите? Правенето на това се брои за убийство, то е вършене на зло! Може някои да кажат: “Колкото повече говориш, толкова по-невероятно става – нарече убиването на животни убийство, а сега казваш, че и убиването на растения е убийство.”. Но това всъщност е така. В будизма говорят за Шестте кръга на прераждане, в процесът на които можете да се преродите и като растение. Това е според будизма. Ние не поставяме въпроса така, но ще ви кажа, че и дърветата са живи, и не само че са живи, но имат и сложна мисловна дейност. Ще ви дам един пример. В Америка има човек, който се занимава с изследвания в областта на електрониката, и обучава хората как да използват детектори на лъжата (полиграфи). Един ден в главата му идва идея и той свързва електродите на полиграфа към растението анхуза (anchusa – Adhatoda Vasica), след което го полива и открива, че писецът на полиграфа бързо начертава крива, която се оказва идентична с тази на човешкият мозък при кратък момент на вълнение или радост. Той се слисва. Как може растенията да имат емоции! Дори му се искало да излезе на улицата и да извика: “Растенията имат емоции!”. В резултат на това вдъхновение, той скоро започва научни изследвания и провежда множество експерименти. Веднъж той поставя две растения заедно и нарежда на един от своите студенти да стъпче едното от тях пред другото. След това премества другото растение в отделна стая, свързва го към детектора на лъжата и казва на петима от студентите си да влязат един след друг. Когато първите четири студенти влезли, нямало никаква реакция. Но щом влязъл петият студент – този който стъпкал растението – и писецът веднага започнал да чертае крива, наблюдавана само когато човек е уплашен. Той се смаял! Това разкрива нещо голямо: ние винаги сме вярвали, че хората са висши същества, че имат сетивни функции, че могат да различават и анализират нещата, защото имат мозък – тогава как растенията могат да различават нещата? Не означава ли това, че те имат сетивни органи? Ако по-рано някой бе казал, че растенията имат сетивни органи, мислене и емоции, или че могат да разпознават хора, всеки би казал, че той е пълен със суеверие. А и не се ограничава само с това, в някои отношения растенията изглежда да са надминали днешните хора. Един ден той свързал детектора на лъжата към едно растение и се замислил: “Какъв ли експеримент да направя? Ще изгоря листата му, да видим как ще реагира.” Само при мисълта – дори преди да го е направил – писецът бързо начертал крива, която може да се види само когато някои вика за помощ и животът му е в опасност. Тази свръхсетивна функция, наречена “телепатия”, е вродена човешка способност, вид инстинкт. Но днешната човешка раса дегенерира. Така вие трябва да ги култивирате отначало, да се върнете към вашата оригинална, истинска същност – това е единственият начин да си ги възвърнете. Растенията обаче ги имат, те знаят какво мислите. Звучи доста невероятно, но това са действителни, конкретни научни експерименти. Той провежда различни експерименти, включително и такива въвличащи способността Дистанционно Влияние. Публикацията на неговите статии предизвика доста голяма сензация по цял свят. Ботаници от целия свят, включително и тези в нашата страна, започнаха изследвания в тази насока и това повече не се счита за суеверие. Онзи ден казах, че това на което е станало свидетел днешното човечество, и това което то е изобретило и открило, е повече от достатъчно за да се променят съвременните учебници. Старите понятия обаче все още оказват голямо влияние, така хората нямат желание да ги признаят и никой не се занимава със систематизирането на такива неща. Когато бях в един парк в североизточен Китай, аз видях загинала борова горичка. Там имаше хора практикуващи незнайно какви неща. Търкаляха се навсякъде по земята и след това започваха да събират чи с крака на една страна и с ръце на друга. Наскоро след това цялата горичка пожълтя и загина. Тогава, това което правите добро ли е или лошо? Така както ние практикуващите го виждаме, това е убийство. Вие сте практикуващ. За да можете постепенно да се слеете с характеристиката на Вселената и да се освободите от всички ваши лоши неща, вие трябва да сте добър човек. ..................... От тази гледна точка да бъда изцяло вегетарианец, ми се струва безмислено. Сякаш "мисловното вегетарианство" е с по-голяма тежест.

Не съм вегитарианец. Преди няколко години прочетох книга на Учителя Ли Хонгжъ, който преподава Фалун Дафа. И философията му по отношение яденето на месо ми се стори доста добре обоснована. Ще дам цитат от негова книга, която можете да намерите тук: www.bg.clearharmony.net ................... Нека поговорим за монаха Джигонг, популяризиран в литературните произведения. Монасите не трябва да ядат месо, но той е ял и така са го направили доста уникален. Фактически, след изгонването му от манастира Линг Ин, подсигуряването на храна става реален проблем за него, за неговото оцеляване. За да запълни стомаха, той ядял каквото намерел, просто гледал да запълни стомаха и не е имал привързаност към каквато и да била храна - било му е безразлично какво ще яде. На това си ниво на култивация, той разбира тази истина. Всъщност, Джигонг е ял месо само няколко пъти, може би веднъж- дваж. Щом като чуят за монаси които да ядат месо, писателите проявяват интерес, защото колкото по-сензационна е темата, толкова повече читатели привлича тя. Както казват, литературата трябва да надхвърля живота, затова и те са го популяризирали. А всъщност, отстранена ли е привързаността, това какво яде човек няма значение. В югоизточна Азия и южните райони на Китай, като Гуандонг и Гуанши, някои мирски будисти не казват, че култивират Буда-същност, сякаш фразата “култивирам Буда-същност” да им звучи твърде старомодно, а казват че са вегетарианци или че не ядат месо, с което искат да кажат, че понеже са вегетарианци, то те култивират Буда-същност. Ето колко просто им се струва култивацията на Буда-същност. Значи казвате, че просто като сте вегетарианец можете да се култивирате в Буда? Знаете, че това е само един вид привързаности на хората, едно от желанията им. Така че вие само се освобождавате от тази привързаност, тази една привързаност. Но вие също трябва да се освободите от завистта, конкурентността, прекомерната радост (самодоволството), стремежът за себеизтъкване и толкова много други привързаности. Стремежи и желания у човека колкото искате. Само чрез отстраняване на всички привързаности и всевъзможни желания, човек може да се култивира до Съвършенство. Значи просто като отстраните привързаността към месото може да се култивирате в Буда? Такава идея е неправилна. По въпроса с храната, човек не трябва да е привързан не само към месото, но и към никоя друга храна. Същото е валидно и за други неща. Някои хора говорят, че просто обичат да ядат специфична храна – това също е желание. След като достигне определено ниво, култивиращият няма да има тази привързаност. Разбира се, това което преподаваме е Закон от висше-ниво и което преподаваме се основава на, и интегрира различни нива. Да се постигне изведнъж това е невъзможно. Вие казвате, че просто нещо ви се яде, но когато вашата култивация наистина е достигнала момента да отстраните тази привързаност, вие няма да сте в състояние да го ядете. А ядете ли го, вкусът вече няма да е същия, и може да е всякакъв. ...................

"Ще види плодът от трудът на душата Си и ще се насити; праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието Си, защото Той ще се натовари със беззаконията им. .......................... И Той взе за Себе си греховете на мнозина и ще ходатяйства за престъпниците." Исая 53:11,12 Това, което виждам у другите хора е част от самият мен.

Aко няма изначално добро, откъде идват мислите за светлината и топлотата в душата?

Превърна се душата в огледало, и всеки в нея се оглежда. Душата чиста оглежда се в бяло, а черната "оцапва те" да види се с надежда. На кой си "брат" , на кой си "зложелател", не е важно, щом в душата си на всекиго приятел.

Гадано ми е на Таро, от хора запознати, но съвсем отскоро ,спонтанно, се докосвам до силата им сам. Значението на картите в зависимост от подреждането чета от книжка за колодата ,която ми е под ръка. Това, което искам да споделя с вас, че принципно работата с картите подразбира разбулване на бъдещето, т.е. имаме това, което е било, тенденциите и нагласите, които действат в настоящия момент, и накрая това, което ще се случи. А аз изпозвах Таро за анализ на минало свършено действие. Задавайки конкретен въпрос , за конкретен човек, който "добре" познавам, отношението му към зададения въпрос ми се разкри доста правдоподобно, в предвид постъпките му, както и ситуацията в семейството му, надеждите и страховете (които всъщност е споделял отчасти с мен). Понеже се избира сигнификатор, седмата карта в подреждането показва какво представлява самия човек. И аз го "виждах" точно такъв. Впечатлен съм.

Хората изначално са добри. "Истински" не са добри единствено за мен. Защото проектирам "сянката" си върху тях. Това са аспектите от съзнанието ми, с които не искам да се срещам. "Виждам ги" у тях, защото "у мен липсват". След това започвам да искам да се променят , защото не мога да го "понеса" че са "такива". Все едно, че нещо са ми длъжни. "Контрол". "Дръж се с хората така, както искаш те да се държат с тебе".

Имам спомени от много малък. Първите са ми от около едногодишен. Та когато бях 3-4 годишен, прекарвах лятото на село при баба и дядо. В двора имаше много животни, а това лято се бяха излюпили и патенца. Във един леген ги "учех" да плуват. Те си можеха ама аз започнах да уча едно от тях да плува под вода. И плуваше докато спря да мърда. За първи път се срещнах със смъртта, която сам причиних. Изпитах силна болка и много ревах, докато ми обясняваха какво е станало. Възможно е защото съм 'чувствителен" затова и в момента да напират в очите ми сълзи. Вдоста по-съзнателна възраст имахме много козлета. Едно от тях го обичах силно, сякаш повече от другите, беше доверчиво и обичаше да се гали и играе с мен. Когато вуйчовците ми започнаха да го колят, то успя да им избяга. Изхвърча през вратата на двора и никой не можа да го хване. След това се върна само и издъхна на входната врата. Нямаше къде да отиде... Подарявам ви това мое стихотворение: Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятъра, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

Ще преразкажа разговора ми с една жена миналата събота. Тя ми сподели, че си е "осиновила" куче "само два килограма". Предишната му собственичка, се държала ужасно с него, "ритала го като футболна топка". От това животното много се озлобило. "Около година цялата ходех изпохапана. Всички се чудеха защо го правя. Но любовта и търпението ми дадоха резултати. Кучето се успокои и сега е дружелюбно и с мен и с хората". Тука се сещам за думи на Учителя "Любовта ви е истинска, ако когато се докоснете до един човек, той започне да се променя към добро". Е, животните са нашите по-малки братя.