mecholari

Наблюдавайки сюжетната линия на темата, болните хора отиват при лекаря, вече регистрирали някакво заболяване. На доктора му остава от купищата знания да "прасне" компетентно диагнозата. Но за самия себе си - погледнал да види светлината и паднал мъртъв на земята... Сещам се за един Библейски лечител, изрекъл : "Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. А вие вървете и ме следвайте". Разбира се неговата митохондрилна ДНК била съвършенно копие на първоизточниковата. "Преди да е бил ???? Аз съм" (Още нямаш 50 години и казваш , че си видял ????? незнам кой си?). Всичко, което говорел се случвало, сам бил изрекъл, че ще дойде на "второ пришествие". Времево погледнато, щело да бъде трето , може би. Метнал се бил на Баща му, който Е бил, който Е и, Който ще бъде. Разбира се лекувал и смъртта, клосните, немите и слепите по рождение генетично увредени хора ,им изменял носителите на общочовешката информационна "еднаквост" в рамките на един живот. Давал им копие на "нормалната" сетивност. Но днешните доктори не могат да излекуват деградацията на ДНК.. Деградация на лечителската практика... Тука моят асоциативен ум се сеща за едни думи на Учителя Дънов "Ако искате да ви излекувам, трябва да ми вярвате". Но всеки си изразява, колкото си може, вътрешното си състояние. И говори : К-ала-бала. Постоянното присъствие на смъртта би ли помогнала в осъзнаването на живота? Възможно е да започнеме да наблюдаваме неговите проявления, и да грабва вниманието за себе си, тъй както сега упорито , нежелано , смъртта. Някакъв парадокс на съзнанието. А свети Иван Рилски, бил ли е лечител?

Две ръце изскачат от нищото и те "гепват". Това е смъртта ако не мислиш за нея.

Moжеш да опиташ, с тази мудра: http://www.dobra-magia.com/%C5%E7%EE%F2%E5...%F0%E8%F2%E5/1/

Воистина воскресе!

A на коя фирма мотото е "Копието, по-добро от оригинала"? "И пак с плътта си ще видя Бога". "С кожа и плът си ме облякъл, с кости и жили си ме оплел, живот и милост си ми дарил". Последните две копи-пейсчета си ги намерете от къде са.

За да бъде човек щастлив, необходимо е да спре да се страхува. http://vbox7.com/play:4366ca2d

Господ казва каквото си иска, на който си поиска. "Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог". Пс 46:10 "Бог на всяко утешение". НО "Знае Бог тези, които са Негови" II тим.2:19

Maгията на мисълта е много силна. Много внимавам какво си мисля за другите хора. Защото ги превръщам в такива, за каквито ги мисля. Защото понякога мислите могат да се чуват много силно. И се "превръщат в окови". Това е нещо като да си "умираш да се подмажеш" на някого и същия да сподели, че хората обикновено това правят когато го срещат.

"Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, който всичко преодоля". Петър Дънов, 64 стр. от Завета на цветните лъчи на светлината. Тези думи "ми звучат много силно' и са тема за размисъл за мен. Тука сякаш се съдържа "преодоляване" на егоистичното съзнание. То много неща може да си стори, но са недостатъчни.

Съгласен съм с мнението на мекота. Страховете отключват собствената агресия. Но има и друг момент-енергията може да се почувства "физически". Има и един въпрос, който също е небходимо да се зададе, когато се почувстваме "кофти": "Господи, тези мисли мои ли са"?

Новородените къде са? Има възможност да нямаме интуицията да ги усетим . Може би това е причината да избираме втвърдена едновариантност.

Надменността ми е нещо като да си мисля, че има по-слаби от мен. Така отнемам силата на хората. "Бог твой отреди силата ти". Между моята преценка и това, кото притежават хората, там е интуицията. "Заедно с изкушението, се дава и средството за преодоляването му". Т.е. ,може би ,на всекиму се дава толкова, колкото може да понесе.

Това написаното от тебе, как кореспондира с приказките ти - mecholari за павета, счупени прозорци,"шлянци" и прочие физически дейсвия? Май се опитваш да се поставиш самоволно над закона, ако говориш сериозно и без да се майтапиш? Страха води до агресия. А понеже казваш, че съм пристрастен може би, това не е ли нещо като да имам известен опит в сферата на магиите? Та искам да те питам, ти имаш ли опит в тази сфера, или си чешаш фантазията? В реда на "здравомислието ми", благодаря ти за критериите, които ще ме направят "безопасна игла". Защото шубето е голям страх. Но който го шубе е подвластен на магия.

Има една книга на Неда Алтамарова за магиите. Та, черния маг нагрубява и заплашва жертвата (страх), за да може да се хване магията. Освен това ползва доста предмети от "физическия свят", за да въздейства "нематериално". Така, че с черния маг нормално не можеш да говориш. Единственият ти шанс е да погледнеш на оскърбителното му поведение с безразличие. Това е нещо като да си вътрешно смирен. И да се усмихнеш на "зловещия". Уважението към човешкия живот не е сред приоритетите на черния маг. Той може да ти прехвърли болестите си и да изживее дните ти. Ако си поискаш наречи го "да носиш неговата карма". Единствено Бог може да те спаси, ако Го помолиш. Груповата молитва е резонанс и сливане на силни положителни енергии, свързващи те с любящото сърце на Бога. Така, че някой може да се прави на "велик", или пък може да има нужда да се помолят за него. Да си сложиме розовите очила. Ще те приема за някой , който се стреми да бъде хармоничен. Но все пак в Библията е написано "Който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен би бил в езерото огнено". Така, че възможно е да има как да се спре Живота-излъчването. А може би Живота трябва да си го заслужиш. Култове за съвършенство на които не отговаря никой тука, може би. На човек, който знае от къде идва Познанието, но сам не отговаря на критериите. Благодаря ти, че ми даде от човешкото си познание.

mecholari ,шегуваш се нали? Как ще го плашиш мага или заклинателя ? Дай пример, ако не си правиш майтап ... ? Изчакваш спокойно да заспи, взимаш едно паве и му разбиваш прозореца. Като излезе, казваш да почне да разваля, че иначе "ще му откъснеш главата". А ако почне да ти се зъби, дабре е някой в гръб да го ритне по "шлянците". Изненадата "взема акъла". Самите магове си правят защита за недосегаемост. Така може да ги търпиш поне 20 години и да носиш траурни венци.

11. Много силно уплашваш този, който ги прави. Така енергията се връща в него, когато се страхува по-силно от самия теб.

В Библията има един момент, където Господ говори от храста: "изуй обущата от нозете си, защото там където стоиш, земя свята е." И Дяволът може да шепне от храста. Груповата молитва е едно от най-добрите средства за защита, защото "молете се един за други да изцелеете", и "Учудваха се на Словото Му, което беше с власт. Защото коя е тази Сила, повеляваща на нечистите духове да излезнат?". (А името има беше "Легион"). "Даде Ми се всяка власт на Небето и Земята". Христос

Много пъти в живота съм осъждал постъпките на хората и еднолично съм ги определял като "лоши". Но те са били неконфортни, нежелани, за представите ми. Затова мога да кажа, че съм изпитвал потребност да етикирам хората. Но понеже сме в света на полуистините и обременените с представи хора като мен, е възможно аз да съм съвсем раличен от другите. Но понеже едно такова твърдение като твоето не ми се вписва в интерпретационната система, и нещата, които самия аз върша, като сложа на кантара полуистините, почвам да се заигравам с полулъжите които ми се привиждат. Ако взема и това твърдение: Автоматично ми отпада "да виждам който и да е" от горното. И за пореден път установявам че съществуват думи и твърдения, вкарващи съзнанието ми в идейно противоречие. И при комуникацията ми с хората остава въпросът, защо и как хората искат да ги "виждам"? И какво им носи всичко това? Също ако продължа да разсъждавам върху думите: Искам да споделя впечатлението си, че сякаш хората, с които общувам искат да им кажа "кой съм аз" , за да могат вторично да се самоопределят. Т.е. създавайки си представата за мен, да се мушнат в отрицанието или пък в съгласието с това, което представлявам. Т.е., "заформя се манталитет" да говориш за другия, защото е трудно да изразяваш самия себе си, заради насъбралите се вътрешни противоречиви твърдения. Та моята малка искреност се състои в това, че тези неща ги проявявам самия аз и не виждам смисъл от първия цитат-твърдение на Багира, състоящ се в пълното отрицание на нещо си. Пълното отрицание на нещо си в моята интерпретационна система е "полюс", и затова го приемам като полюсно твърдение. Думичките "да" и "не" са полюсите в общуването и когато се срещнат се създава напрежение. Между тях лумва яко твърдоглава елекрическа дъга. Ако бъдат процентни, напрежението би било по-малко. Така,че моя полюс го пускам да варира, за да симулирам "нетвърдоглавост". Но това, не означава, че ми е присъща. Игрички.

Има разлика между това да създаваш хората и те сами да се самосъздават благодарение на предварително изградената си представа за теб. А има и друг момент- не можеш да видиш у другите повече от това, което самия представляваш. Така, че у другите проектираш част от самия себе си (винаги). И си внушаваш, че само те еднолично я притежават. Но ако казваш , че едновременно съм унищожител и жертва, събирателен образ на това състояние го самонарекох "овца с вълчи зъби". А учителя Дънов го прочетох някъде "Може ли една овца да излекува пастира? Не може. Но пастира да излекува овцата може". Затова често се моля на Господ, да ми изпрати добър пастир, да ме спаси от умирачката под леда. И Той винаги ми праща някой да ме проводи по безопасен път. Т.е. , благодаря Му на Него за теб.

Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно". Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия. mecholari , много правилно и изчистено разсъждаваш, но ми се струва, че си направил една грешка дължаща се навярно на недоглеждане... Да откриеш някаква причина, не означава да дадеш обещание, нали ? Човек непрекъснато открива причини "за" и "против" ,но единствено след "кантара" може да се обещае нещо и тогава едно обещание е демагогия (както се съмняваш за Багира) или изпитание на волята (което е също много правилно). Изобщо жалко е, когато идейни и умни хора (като Вас) решат да воюват за такива незначителни неща... Мисля,че ще ме разбереш правилно! Поздрави! Ники, недоглеждане е като интервалът между думите, отправени към Багира и тези, които подпират предишните ми постове. Обещал съм си да не вампирствам, но всъщност на хората съм им нужен лош, за да осъзнаят собствената си доброта, глупав, за да си повярват колко са умни, и черен за да бъдат по-бели от сняг. Или пък в мое лице да избълбукат собствените им борби. А Вавилон е счупил кантара много отдавна.

Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно". Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия. Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Като отявлен енергиен вампир, това, което искам да споделя с вас е, че вампирът не заслужава никакво снизхождение. Единственият начин , който би го подтикнал към промяна в източниците на хранене, е адът на съзнанието, причинен от виещия енергиен глад. Тогава вампирът или умира, или се променя. .......... Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат. ......... В многоточието е цитат от книгата на Александър Александрович, "Енергийните вампири", проверено на базата житейски, личен опит от овца със вълчи зъби.

Да мушна нещо от моята "компетентност". ...................... Познавам млад жизнерадостен човек, който по време на великденските пости за първи път в живота си реши да гладува. Забелязах, че през дните, в ноито не се храни моят познат дразни хората около себе си с неуместните си шеги и груби забележки. Преди да започне да гладува шегите му бяха безобидни, меки и весели, с тънко чувство за хумор, а сега той обиждаше хората. Като анализирах поведението му разбрах, че по време на гладуването изпитва енергиен глад и необходимост да се храни с чужда енергия. Чрез своите остри и обидни шеги младежът неосъзнато започна да използва някои “хватки” на вампиризма. Чувството за физическо страдание и отсъствието на радост от очистването на организма започна да се проявява като раздразнение срещу околните, а напреженето от дискомфорта поради гладуването се превърна в гняв и злоба, с които той нападаше хората. Всяко изпитание изисква духовна готовност, в противен случай ще се превърне в енергиен глад, а това означава и във вампиризъм. Когато след време обясних това на моя познат, той ме разбра правилно. Напоследък станаха модерни различни методи за очистване на организма. За съжаление обаче след някои такива практики редица хора започват да се чувстват по-зле отпреди, вместо да постигнат очаквания резултат и да оздравеят. Обяснението е просто. Не е възможно да се постигне ефект на пълноценно физическо здраве, ако човек е затлачен на астрално и ментално ниво. Или ако говорим на езика на езотеричната философия, всеки човек трябвя зядължително да поддържа своите три тела - физическо, астрално и ментално – в постоянна хармония и равновесие. На ментално ниво да “гаси” лошите мисли, които го затормозяват; на астрално – да успокоява чувствата и емоциите си. Едва тогава е възможно в тялото да се осъществят онези положителни промени, които той очаква и желае. Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”. Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще. ................. Цитатът е от книгата на Александър Александрович, "Енергийните вампири". В копривата се съдържа много желязо, а доколкото знам, липсата му е една от причините за развитие на анемия.

А това е таковата, нищо, че е повече.

"Вампирът" е свещта, около която пърха пеперудата, жадна да му се "докаже". В мислите си...