mecholari

О, Орлине това е дългогодишен труд на екип от руски и български учени. Аз само съм събрал информацията. http://www.spiralata.net/nakratko/palu6ev.html

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=47244 На този адрес можете да прочетете теорията на торсионните полета, както и друга интересна информация за достиженията на съвременната наука.

Тука виждам предположение, предложение и етикет за поведение(оценка). Но ако да кажеме истината е, че думите са ме разсмяли няколко пъти, забавлявали са ме, т.е. принципно са ми харесали, това предполага, че когато оценяваме хората взимаме в предвид себе си и от тази гледна точка можем да се заблудим. Създали сме си илюзорен свят въз основа на личните ни чувства и преживявания и гледаме едностранчиво на нещата. Иначе бихме предложили и друг алтернативен вариант. Така,че стойността на човека я определяме предубедено изхождайки от себе си. Реална отценка обхващаща всички аспекти на човешката личност, непредубедено е възможно да даде само абсолютен разум, който знае , а не предполага.

А от общуването с лилипутките, кръста ли боли?

Мисля, че се създава до известна степен култ към съвършенство към духовния човек. Показва го употребата на смисъла на думата "трябва". За мен всеки, мислещ върху мотивите нещата да се случват, е духовен човек. Но не да кажеме "Той защо краде?'-"За да има." А "Защо иска да го има?", "Кои са нещата, които карат хората да се чувстват добре(или зле)?" и т.н. Тези въпроси предопределят обръщане към себе си, оценяване на личните реакции към външните реалности. Идва въпроса:"Мога ли да избера да се чувствам по друг начин?", т.е. за свободата на личния избор, активиране на личната сила. Това определя развитие, защото човек избира да не бъде жертва на ситуацията. Ако човек се замисли дълбоко и се обърне към себе си, всъщност ще разбере, че алчността, завистта, ненавистта, гнева, агресията ..., всъщност са продиктувани от страха. Той е единствения мотиватор, двигател на тези състояния. Разбрал това и избрал да се пребори, такъв човек за мен се превръща в духовен.

В защита на смъртта мога да кажа, че тя е времево преобладаваща сравнена с краткия ни жизнен път. В смисъл времето ,от което се помниме,че съществуваме е смешно в сравнение с човешката история, а още повече с историята на вселената. За това смятам,че е напълно нормално някой да си мисли за смъртта и да иска да знае какво се случва тогава. Възможно е да има хора, които са видяли вече толкова много от живота, прозрели са дълбоки истини и живота да им се струва скучен. Вече няма от какво да се изненадат. Затова чакат смъртта от любознателна гледна точка. Копнежът им за знание е по-силен от страха. Това не означава обаче, че ще си посегнат на живота. Може би урокът им е да бъдат търпеливи. Лично мога да кажа, че не се страхувам от смъртта. Завладян съм от жаждата за знание. Искам да знам. Това не означава обаче, че бързам. Смирен и отрезвен от неизбежността, се радвам на живота. Защото това е най-важната роля на смъртта-да те отрезвява. Когато дойде ще вземеш със себе си само това, което наистина е нужно. Всъщност смъртта е мой приятел. Спасява ме от мисълта, че съм твърде важен. Кара ме да мисля за другите (все пак така съм разбрал за нея). Кара ме да мисля за нещата валидни за всички хора, нещата които обединяват. Тя ми носи сигурност. Единственото сигурно нещо е, което ще се случи в живота. Затова смятам, че човек е глупаво да се страхува, особено от неизбежното. �”а живееш в страх е много по-лошо от самата смърт. Защото можеш да избереш да не се страхуваш.

http://slun4ice.hit.bg/Emil_Minev___Slun4e...energetika.html http://www.beinsa.info/ http://bg.clearharmony.net/ http://umaybg.com/Links.htm За интересуващите се от езотерика.

................................................................................ Препоръчвам книгата. В електронен вариант можете да я намерите в www.izvorite.com или в торент тракера zamunda.net, в book bg part.

Няма нужда с нищо да се парадира. Какво като знаеш? Единственото ценно нещо е да се научиш да обичаш. Ако Господ е решил нещо някой да научи, то ще стане. Защото "няма нищо тайно, което да не стане явно". Някои, които крият знание, трябва да се замислят какви са им мотивите. Дали не искат да манипулират и господстват над хората. Другите, които неистово се стремят към знание са още по-опасни. Какви са им мотивите? Единствено любовта, мира, радостта имат някава стойност.....

Поздрави за темата. Време е да си поемеме личната отговорност и активно да участваме в спасяването на планетата. Неразбралите да си лежът в кожените канапета, да не ги е грижа, и да ни казват какво да правим. И да ни говорят колко много знаят, но ще споделя със тях, че мълчанието с действие е много по-ценно от празнодумство. И няма нужда да ни се извиняват и да ни се оправдават с другите. Разбрахме , че нищо няма да направят. kompi, ти си голям пич. Да знаеш, че ти подкрепям инициативата. Но няма да се снимам и да си кача снимките в интернет за да ти го докажа.

Ето един сайт, на който си заслужава да се обърне внимание. Който има възможност да експериментира.

Валентине, мозъка е филтър. Всеки приема значението на смисъла който влага в думите. Не може да поеме повече от личната си нагласа. Аз и ти ще виждаме различни неща в едни и същи думи. Когато мисля за ценни неща се сещам за въздуха, водата, любовта. Колко струва 10 минути да не дишаш? По-малко от един Ролс ройс? Ти какво избираш? Можеш ли да оцениш въздуха? Оцени въздуха и водата и след това оценявай човешката душа. С горните ми постове казах, че съм твърде малък да оценявам хората. И вярвам, че само силата, която ни е създала може да го направи. Човешкото его завърта всичко около себе си. Лично се чувствам прашинка от вселената. Няма да ти цитирам Кастанеда, Учителя, Буда, Мохамед, Исус Христос или някоя друга велика личност. Ето ти мнението на една прашинка, моето: МОЛИТВА Аз често се питам на света дали съм му нужен, какво бих допринесъл за общото благо? Да оцелееш в света бих казъл егоизъм е нужен, и никой не чува те когато говориш му благо. Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни и мъка облива ме черна на тласъци. Те хората във свойта вселена сами са си важни, защо да ги будя със мои проблясъци? Обичам дърветата, животните, птичките, цветята, водата, пчелите, тревичките, че те са тъй горди, тъй силни, смирени, приемат смъртта в красота, извисени! Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия, не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф, не оставят след себе си разрушения, егоистични решения, не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф. Когато умират изчезват телата им, и всяка частичка от тях е във полза, завещават тази нагласа добра на децата им... А човекът жесток е, не виждам от него аз полза. Господи, казват, че измислен си от тези страхливо чакащи смъртта. Един въпрос тревожи ме, отговори ми, къде у хората да намеря доброта? Да знаеш, че сърдя ти се малко, предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко. Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица, да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица. Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух, да пея щастлив всеки миг, всеки ден. Когато животът отнемеш ми, малкият дух, да умра знаейки да обичам, благословен. Сега не намирам голям смисъл в живота и срам ме е да бъда човек, защото да убивам ме учат, това е кивота, алчна смърт да нося на бъдния век. Да трупам мангизи, машини, богатство, да складирам успехи, да бъда велик. Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство, прости ми , смили се, дай ми пера в този миг. Защо си ми дал да нося отговорност, сред глухи и слепи капути носещи смърт? Копнея, желая птичата волност, без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт.

Това е линк за притчата на учителя: Да изпълниш Волята Божия Валентине, понеже цитираш Кастанеда ще ти припомня една случка описана в книгите му. Заедно с дон Хуан се намират в един мексикански град. Там в едно кафе група сираци почистват след посетителите и дояждат остатъците от консумираната храна. -Жал ми е за тях, понеже не могат да получат образование, добър живот и т.н.- цитирам по памет. -Жал ми е за тебе-казва дон Хуан- тези деца може би по-лесно ще разберът тайните на вселената. Част от тях в енергийно ниво са ти равни, и дори те превъзхождат. Дон Хуан се въздържа да оценява хората, които не са негови ученици енергийно. Пошли ми се струват коментарите със Ролса. На пари ми меришат. Дон Хуан говори за силата. Как силата избира воина. Как воинът избира да и служи. В горният ми каментар замених силата със Бог. Надявам се ,че ще ми простиш. Замених стойността със отсъждане. Исус Христос според писанието ще дойде да ни съди, т.е. да ни преценява стойността. При учението на дон Хуан силата преценява какво да ти се даде, а ти трябва да се бориш за това. Когато достигнеш определено ниво на вътрешната си сила, започваш да работиш с енергиите и т.н. Набляга се на личното ти отношение, нагласа, практикуване. Докато не постигнеш определена нагласа на съзнанието и не запазсиш енергия няма нищо да получиш. Сега ти ми кажи, кой е определил тези граници и нива от енергия? Не се ли в тях състои даването на отценка и определяне стойността на човека?

Себестойността му е голяма. Но ако собственикът му реши - да направи от него кокошарник, не само ценността, но и себестойността му ще падне много. Мисля че те разбрах? За кокошките може да бъде безценен. Стойността е много абстрактно понятие. Някак си ме подсеща за намерението за притежание и монотонност, поточност. А Бог е многообразие. Понеже съм го приел него за създател, измивам си ръцете и го оставям да бъде и съдник. Избрал съм да бъда наблюдател. Напъвам се да бъда безпристрастен. Сещам се за пияницата носещ Ангела на раменете си в притча на Учителя.

Благодаря ви за добрите думи. За приятелството може да изпишеме много, мога да кажа само , че прошката лекува. Ако ответнета страна обаче не си вземе поука, лекичко се отдръпвам и оставям бъдещите ни отношения в нейни ръце. Колкото до хумора, винаги съм се чудел на колко различни неща се смеят хората. Даже ми се струва, че не мога да дам компетентно мнение. Хуморът е загадка за мене.

Обикновено в компания се смея като олигофрен. Трудно ми е да го правя, когато около мене има хора приемащи живота в черни краски. А на тях им е трудно да ме разберът. Обикновено ме питат: "Сега на какво се смееш?". Жал ми е за такива, които се опитват да ме накарат умишлено да замълча, да престана да се смея. Жал ми е за хора, които се приемат твърде насериозно. Признавам си, че започвам да ги иронозирам, особено когато използват епитети, мислейки ,че ме обиждат. А понякога мълча а след това прощавам. Ето ви едно стихотворение, което написах за иронията: Какво е тънката ирония- да бъдеш ти первезно зъл? да криеш нещо, мания, в очите да го кажеш щом не би могъл? Да кажеме, че пишеш стихове, и с тях целиш да нараняваш, създаваш собствен свят от митове, и грозно ти от истината бягаш. След туй си слагаш маската, самодоволен, изграждаш с тухли невидима стена, раняваш хората, уж жест неволен, и радвайки се тънеш в суета. И криеш даже сам от себе си, в сърцето си скръбта, там пусто е а плаващите пясъци убиват любовта... със суета. A това е виц, който днеска прочетох и се смях: Срещнали се двама талибани.Единият попитал: -Как си? �”ругият: -Бомба съм. Не ме питайте защо се смях. И аз не знам.

Радвам се, че в този форум намирам един жаден за истината журналист. И сега ще му дам материал за работа. Нека си изтегли от торент тракера zamunda.net , който вече е функциониращ ,филмът Free Energy - The Race To Zero Point . В него се демонстрират научни изобретения, които биха дали енергийна независимост на хората от електрическите компании и топлофикации. Т.е. безплатна електроенергия, двигатели работещи на водна основа, които биха бутнали монопола на нефтената индустрия, електромобили . Студен ядрен синтез , който е екологично чист и безотпадъчен, научни разработки предизвикващи левитация на предметите. Част от учените са били убивани, а други вкарвани във затвора без присъда заради своите изобретения. Ако не може да го намери филма в тракера, да се свърже с мен на лични съобщения, ще и го изпратя лично. Нека да провери фактологията и във следния материал: http://www.fenomenibg.com/modules/news/art....php?storyid=98 Подкрепена от журналистическите си похвати, да потърси дали публикуваните данни по дати са истина. След като провери обстойно нещата да публикува статия въз основа на тях, в медията, която представлява.

"Не приемай нищо лично" казва Толтекската книга на мъдростта.

Не знам защо си мислите, че сте стигнали до истината, след като не задавате правилните въпроси. Един такъв би бил :"Защо ни говориш всичко това?". В понеделник слезнах от Рила планина, като последно бях на Рилските езера. Търсейки теория на струната през Google попаднах на този сайт. Извинявайте но не вярвам в случайността. От малкото, което прочетох тука, разбрах, че Дънов е истински учител. Повярвах му, заради думите, които говори, а аз ги следвам и чувствам. Това за тъмнината с лъча светлина лично съм го преживял, използвайки техники от книгите на Кастанеда, по-точно-походка на силата и спиране на вътрешния диалог (тишина). Както и упражнението прегледът от книгата на Тайша Абелар "Магическият преход". А това вие, че не виждате летачите е защото нямате достатъчно енергия за това. Тълкувайте си го както си го искате, но в съня си съм сънувал и себе си. Мога да ви кажа, че това което сте приели от медиите, че е човекът всъщност не е. Исус Христос е човекът. А учението на Учителя няма да го разберете ако изберете да се страхувате. И слушайте Добромир и Донка, защото аз не съм официално дъновист. Открих го учителя съвсем на скоро, а преди това бях заразен от вируса "Дъновистите ходат на езерата само за да правят разгулен секс". Къде е истината? В медиите? Какво за тях е човекът?

Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и Ново раждане - петото. В новото раждане човек се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарствате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христос, можете да заповядвате на тези духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да излекуват и възкресяват хората. Думи на Учителя. Не знам как го приемате лошото. Не знам дали присъства в новините. След като това нещо не е лошо, защо въпросът е "медиите-защо са изпълнени с негативизъм?". Негативното в медиите обаче те кара да се страхуваш. Ако не сънуваш нищо или ти преобладават кошмарите, затова е. Въпросът е искаш ли го? Като толкова време някой убива или се правят атомни бомби, некой го пребиват или изнасилват, ти с какво всъщност помагаш на тези хора? Помагаш на някой друг със страха си но не и на хората. От тебе какво всъщност зависи? Можеш да избереш да не се страхуваш. Можеш да помогнеш на себе си, а след това и на другите. Ти какво избираш? Когато избереш да не се страхуваш, тогава избираш да обичаш.

Бина, а какво иска да каже Учителят с "Новото раждане"? Той просто спестява негативите, а Кастанеда казва истината в очите. Колкото за новините, пусни си кабеларката и гледай и филми изпълнени с насилие. А сапунките не падат по-долу. Всичко това ти показва какъв трябва да бъдеш. Жалък страхливец, страдаш, жертва, губи ми се любовта и истинското призвание на човека. Когато простиш и се освободиш от страха, всъщност се превръщаш в създание от чиста любов, можещо единствено да обича. Превръщаш се в магическо същество общуващо с братя по разум. Да разпозна Учителя?

Аз бих допълнил към горният пост и ,че това което учителя говори за пълният мрак , в който идва лъч светлина е всъщност голямата смърт в книгите на Кастанеда. Това е момента, когато съзнанието на летача си отива завинаги.

Трябва да се замислиш върху собствените си думи. Твърдиш, че тези неща ти носят страх. Адът идва при теб, защото се страхуваш. Ако не ти се чете Кастанеда, чети Учителя и дон Мигел Руис. На едно място в Толтекската книга на мъдростта, дон Мигел Руис казва: Да убием хищника у нас, за да не бъдем жертви. Как си го обясняваш последното? Молитвата, положителните мисли, твърдения, които те кара да възприемеш Учителя имат същото предназначение. Мисли, защото ключовите думи в написаното от тебе е "страшно", т.е. кара ме да се страхувам.

Като искаш да знаеш ще ти кажа нещо, което съм разбрал. Докато се страхуваш, чувстваш се виновен, другите са ти виновни (т.е. съдиш ги), никога няма да можеш истински да си щастлив и да заобичаш. На това учат всички велики духовни водачи: Прошка, благодарност, ЛЮБОВ, и т.н. Ако ти се стремиш към любовта, искаш да бъдеш обичан и да обичаш, към това се стремиш и това искаш, тогава какво ти пречи? Пречи ти страха. Имаш ли файда от него? Ако прочетеш статията, която съм посочил при предишният ми пост, ще разбереш кой има интерес да се страхуваш.