Silviya

Какво ли значи: ..................... ??? Такова съчетание не бях срещала досега, сигурно и то ще трябва да означава нещо

Човекът, който не вярваше в любовта ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ЕДНА МНОГО СТАРА ИСТОРИЯ за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси. Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза. Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана. Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен. Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано. Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?” Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.” Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува. После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея. “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той. “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.” Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?” Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха. Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.” Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи. Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части. Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме. Дон Мигел Руис

Новите фалшификатори

Нека остане чист и животворен! И да потече любовта от всяко изворче, сливайки се в безкраен океан от Любов!

Браво,да! Потопете се в този невероятен ритъм на Dave Weckl, Vinnie Colaiuta, Steve Gadd Сърдечни поздрави!

Даа,и да се промъкнем през прозореца в градината с мъничките феи... Красиви са наистина картините! А пък аз определено се замислям дали да не си боядисам стълбите и терасата в подобни цветове Ето още вълшебство и красота с картините на Роб Гонсалвес

Полезно по Пътя - Души близнаци Лекция на Свердлоу свързана с темата

Много се радвам, че има тема посветена на Орфей. Връщайки се отново към книгата на Никола Гигов-"Орфей и Европа", бих искала да споделя нещо от там, свързано с етимологията на името Орфей. . Ето и линк към предишен мой пост, посветен на Орфеевото цвете, което се превърна в едно от любимите ми. Благодаря на Силвия за богатия материал, както разбира се и на останалите съфорумци.

The Monad: One and Many "Monad' literally means 'unit'. In its broadest sense, it can therefore refer to any natural system or entity, any unitary individual -- from the vastest solar system to the tiniest atom.1 In general, every entity, on any plane, has within it a nucleus, a 'control centre' or 'nerve centre', of more highly developed energy-substance belonging to that plane, and this nucleus, too, can be called a monad. The term is commonly used in a still more restricted sense to refer only to the highest, spiritual portion of any entity's multilevelled constitution. ...Indeed, elsewhere Blavatsky herself says that 'every cell in the human body has its monad, as every cell in animal, vegetable, and even in the (so-called) inorganic bodies'.The key to the matter is that every monad is both one and many, composed of lesser monads, and living its life as part of greater monads. Ultimately all separateness or differentiation is relative and transitory, and in that sense 'illusory'".... *** "В действителност Луната представлява спътник на Земята само в едно отношение, а именно че физическата Луна се върти около Земята. Но във всички други случаи именно Земята е спътник на Луната, а не обратното. Колкото и да е учудващо това твърдение, то не е лишено от потвърждение от страна на научното знание. Потвърждава се от приливите, от периодичните изменения в много форми на болестите, които съвпадат с лунните фази; то може да се проследи и в растежа на растенията и е ярко е изразено във феномена на човешкото зачеване и процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено от еврейската, и са били отбелязани от много наблюдатели на психически и физически феномени. Но засега науката знае само това, че въздействието на Земята върху Луната се ограничава единствено с физическото привличане, което я принуждава да се върти в своята орбита. И ако опонентът настоява, че този факт сам по себе си вече е достатъчно доказателство, че луната действително е спътник на земята и на другите планове на действие, можем да отговорим, като зададем въпроса: майката която обикаля около люлката на своето дете и го пази, подчинена ли му е и зависи ли от него? Въпреки че в определен смисъл е негов спътник, тя е по-стара и развита от детето, което пази. Следователно именно Луната играе най-голямата и най-значителна роля както в образуването на самата Земя, така и в населяването й с човешки същества. Лунните Монади или Питриси, предци на човека, стават в действителност самия човек. Те са Монади, които встъпват в цикъла на еволюцията на Глобус А и които в течение на Кръга на Веригата на Глобусите развиват човешката форма, както току-що беше показано. В началото на човешкия стадий на Четвъртия кръг на нашата Земя те „отделят" своите астрални двойници от „маймуноподобните" форми, които те са развили в Третия Кръг. Именно тази по-фина форма служи за образец, около който Природата изгражда физическия човек. Така тези Монади или Божествени Искри са именно Лунните Предци, самите Питриси, тъй като тези Лунни Духове трябва да станат „хора", за да могат техните Монади да достигнат по-висок план на дейност и самосъзнание, т.е. плана на Манаса-Путр, на тези, които в по-късния стадий на Третата Коренна Раса са надарили с „разум" безсъзнателните обвивки, създадени и одушевени от Питрисите. Така Монадите или човешкото Его на Седмия Кръг на нашата Земя, след като глобусите ни А, В, С и т.н., разделяйки се със своята жизнена енергия, ще одушевят и с това ще призоват към живот други Лайа-Центрове, предназначени да живеят и действат на още по-висок план на битието - по такъв начин Земните Предци ще създадат тези, които ще ги надминат. Сега става ясно, че в Природата съществува троична еволюционна схема за образуването на три периодични Упадхи; или по-скоро три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са се съединили и преплели във всичко до пълна невъзможност за разделяне. Това са плановете на Монадната (или духовна), Умствената и физическата еволюция. Тези три еволюции са същността на крайните аспекти или отражения на Атма, на седмия принцип, на Единната Реалност на плана на Космическата Илюзия. 1. Както показва наименованието, Монадната еволюция е още по-висша фаза на дейност заедно със: 2. Умствената еволюция, представена от Манаса-Дхиани (Слънчевите Деви или Агнишвата Питриси), „даващи разум и съзнание" на човека и: 3. Физическата, представена от Чайа (сенките) на Лунните Питриси, около които Природата е оформила сегашното физическо тяло. Това тяло служи за проводник на „растежа", употребявайки въвеждащата в заблуждение дума, и преображенията - Крайното и Безкрайното, което преминава във Вечно и Абсолютно. Всяка от тези три системи има свои закони и се управлява и ръководи от различни групи висши Дхиани или Логоси. Всяка е представена в строежа на човека, в Микрокосмоса на великия Макрокосмос. Именно връзката на тези три течения го превръща в това сложно същество, което той представлява сега."(Е.Блаватска,"Тайната Доктрина",том1, книга 1,стр.103)

Духовният партньор Може би вече сте чували това словосъчетание или сте го срещали в някоя книга?Или дори сте наясно, че той съществува?Или не знаете абсолютно нищо по този въпрос и сега изпитвате любопитство? Когато за пръв път попаднах на понятието "духовен партньор", действително бях развълнувана.Една инстанция у мен веднага схвана за какво става дума и аз изведнъж осъзнах връзката между дълбокия си копнеж по истински партньор и този, когото бяха нарекли духовен. Но кой е той всъщност? Създавайки всяка душа, Бог е отреждал за нея един определен духовен партньор, когото някой ден да намери, узрее ли достатъчно за такава среща, за да растат заедно двамата и като мъж и жена да стъпят на пътя към Него.Ето защо се казва, че "истинските бракове се сключвали на небето". Ние вече сме срещали своя духовен партньор в най-различни роли и през минали животи:например, в ролята на приятел, съсед,началник,колега и т.н., понякога дори на съпруг или съпруга(без да имаме понятие какво е духовен партньор) като по този начин ни е била предоставена възможността веднъж в по-голяма близост, друг път-на известна дистанция да се опознаем взаимно и да се сближим.Вероятно при тези срещи донякъде осъзнато сме регистрирали прилики или усещане за близост, които не сме успявали да си обясним. Тъй като двете души се познават много добре и освен това притежават еднакви вибрации, всяка от тях носи у себе си образа на другата под формата на визия.Ние можем да я активираме, ако сме в състояние да използваме вътрешния си взор и желаем да разпознаем духовния си партньор.Това, че той също се намира на земята, вече е предпоставка.Не успеем ли, ще разберем, че сме го срещали по отсъствието на познатия ни копнеж или невъзможността да го събудим. Понеже си знае своето предопределение, душата ни кара да търсим този човек, дори и да не осъзнаваме какво правим.Неутолимият на пръв поглед блян, който ни тласка към различни хора и места и понякога дори ни заставя да предприемаме далечни пътувания,е движещата сила в нашето странстване.Той бива уталожен, едва когато срещем духовния си партньор. Вървейки по пътя си, без общо взето да подозираме кого именно искаме да намерим, както и че трябва да се подготвим за срещата, подир няколко години търсене ние в повечето случаи потискаме желанието си или то значително отслабва, защото в един момент преставаме да вярваме в съществуването на човека към когото сме устремени.За щастие, то с лекота се разбужда отново-нали без него не можем да привлечем духовния си партньор. Из книгата "Предопределени един за друг(Как да намерим своя духовен партньор)", Нина Лариш-Хайдер p.s. книгата може да се изтегли от Спиралата

Бурите могат да изваят от камъка прекрасни форми...

Съхранили любовта и чистотата в душите си. Безлюбовието,да, най-вече я сломява красотата...

Ех, а времето, годините, защо ли така безпощадно я сломяват?...

Яяя, копията се оказали по-успешни от оригинала... "Аз съм Чочко от Tau Ceti (BD−16°295). Като минете Малкия Магеланов Облак и завивате наляво. Тате, така и нямаше пари да си купи къща от страната на слънцата, така че за пръв път видях Слънцето при вас. На балкона ми има проснат жълт скафандър, ако имате достатъчно мощен телескоп може да го видите."

Беседата на Учителя "изникна" отново в един наистина необходим момент от днешния ми ден.Но, разбира се случайни неща няма.

Смъртта........днес при споменаването на тази дума, чувствам само болка, защото научих, че моя приятелка е починала на 32г. от рак... Мир на праха и! Думите заседнаха в гърлото ми,пръстите отказват да пишат...

Гордостта е състояние на задоволство при осъществени очаквания.Когато допуснеш това задоволство да те заслепи,пропадаш в поредния капан на илюзорните си личности.Не случайно, във всяка духовна школа се съблюдава точно този момент-на будност, да останеш буден точно в момента в който си усетил победа над себе си.Усетиш ли да се прокрадва това задоволство, удовлетворение от себе си, усилваш бдителността.След всяка победа над себе си, се чувствай полезен за делото за духовното израстване на човечеството.

Приказка е любовта... ... and ...

... All that I am All that I ever was Is here in your perfect eyes They're all I can see I don't know where Confused about how as well I just know that these things Will never change for us at all...

Божествената любов е принцип,а не чувство.Като всяко чувство, човешката любов има свое начало, кулминация и край.И подобна градация, би могла да те изведе и на по-горно стъпало в еволюцията на духа, но само когато позволиш на духа да се прояви в теб.Тогава ще се превърнеш в неизчерпаем извор на любов, независещ от външните прояви и дребни страсти.И тогава това "усещане за единение на телата, умовете и душите" е наистина прекрасно, но няма нищо общо с онези ниски,краткотрайни вибрации на похотта.И тук идва мястото за целомъдрието, чистотата,но не в смисъл на аскет, загърбил всякакви човешки чувства, а чистота в мисли и действия, устремени към разгръщане на самия себе си.Защото любовта е неизчерпаема, когато се разширява,а не са задушава от егоистичния АЗ. Но ако не си изпитал човешката любов, как ще разбереш Божествената, казва Дънов.

Мила didi_ts,твоята болка е и моя болка, особено когато става въпрос за деца.Сърцето ми се къса когато видя тъжния поглед на едно дете, породен от неразбирателството между родителите му.А това е следствие от неосъзнатото отношение на тези хора за любовта и желанието за деца.Безотговорното поведение по отношение на децата в последствие, е също абсолютно неосъзнаване и принизяване на човешката духовност,ако изобщо може да се открие такава при подобни хора.И тук, мила, при подобно "произволното създаване на деца без отговорност ", слава богу има осъзнати хора, които безвъзмездно полагат грижи за дечица, оставени за осиновяване, или ги отглеждат в своите семейства, а колкото за случая който споменаваш,и който за съжаление не е единствен, обикновено се намесват роднини или приятели,или се появява втори родител в живота на детето, и кризата се преодолява, възможно най-човешки и разумно, или поне това е моята молитва да бъде. За съжаление,в повечето случаи, именно поради низкото съзнание на родителите, се стига до неописуеми трагедии.Та, в този род на мисли, беше и моето изказване за формалния брак, който според мен е плод точно на неосъзнати хора.И този традиционализъм, детето непременно да остане с биологичните си родители, независмо , че те проявяват нетърпимост един към друг... Но емоциите стават в повече при подобна хлъзгава тема , както и нашите интерпретации, както пишеш и ти, особено когато се заговори за нараненото детско сърчице, резултат от безлюбовието на биологичните му родители. Апропо,да не станат отново недоразумения, нашето момченце расте в присъствието и на двама ни, и ние никога не бихме допуснали то да бъде наранено, АКО отношенията между мен и съпруга ми достигнат точка на нетърпимост. Любовта има много прояви,да,но въпроса е да се прояви, а това е плод на дълъг процес на съзнаване, който преминава в осъзнаване и накрая в самоосъзнаване.

И защо ли така се е получило,"възрастните да се вземат на сериозно и да търсят свободата си", след като цялата брачна институция е прекрасна?... ... и някак тук се сещам за думите на Дънов, че ще дойде време когато националностите ще отпаднат(цитирам по памет, не претендирам за точност) ...и друго се замислих, дали пък точно този традиционализъм няма нещо общо с порива на толкова млади хора в България да имигрират?... Децата...прекрасен божи дар...всеки ден работя с малки деца, и понякога си мисля, че полагам повече грижи за тях, отколкото за собствения си син.Благодаря на Бог, че ни е дарил с прекрасно 8 годишно момченце, свободно и щастливо дете, което дори не проявява ревност,наблюдавайки ме как усърдно полагам грижи за другите дечица в градината. И тук напълно се съгласявам с думите на Силвия: .

Ех, kalina madara, формалната женитба води до формални отношения в брака по традиция,което само по себе си е абсолютна безсмислица,а да не говорим, че любовта няма нищо общо с формалности, традиционализъм и брак по традиция...просто смешно...както и личният избор-способен си на личен избор в едни доста високи нива на духовна еволюция, всъщност дори и тогава не бих го нарекла личен избор, но тук темата вече се задълбочава в друга насока.Мисълта ми е, че за съжаление много хора следват една заложена програма, която именно им диктува подобно формално и традиционно отношение към брака и любовта.

Много Благодаря! Насладете се на неподправено изкуство... Весело настроение с тази невероятна "Възможност"!