Здравейте, радвам се, че имам възможността да споделя мнение по тази интересна тема. Когато говорим за вярата трябва да я разделим от вярванията. Едни са християни, други будисти, трети мюсюлмани - Бог е един. Няма значение с колко имена ще бъде кръстен, защото Бог е любов. Чиста и свята. Дискусията е сериозна и искам да Ви препоръчам една книга, която ме впечатли много - "Лотосът и кванът" от Матийо Рикар и Трин Сюан Тхуан. За науката основната роля играят разума, интелекта, наблюдението, екпериментът, докато при вярата - духовният опит. Колкото и да са съвършени компютрите в днешно време - те са само машини, които не осъзнават, че мислятт. Работят с алгоритми, написани от праграмисти с различни естетически възгледи. Къде сме ние, които мислим, че Бог е една определена личност? Ако изчистим нашето съзнание от всички вярвания ще усетим ли истинската си вяра? Както пише Франсое Жакоб: "Опасността, пред която е изправен всеки учен се състои в това, че не може да измерва границите на своята наука, а следователно - на своето знание. Това означава, че той смесва онова, в което вярва, с онова, което знае. Но най-голямата опасност е убедеността му в неговата правота."