Cveta5

Във въздържанието ми помага това,до колко познавам себе си-кое ме радва,кое натъжава,кое ме прави добра или лоша,и т.н.Преди месец се опитах да бъда като повечето колежки,да се слея със средата,да не бъда различна.Повода беше цинични вицове.Запомних един-два и ги преразказах на други.Бяха удивени,защото 6г не са ме чули да говоря цинизми,а това е резултат от семейството,в което съм израснала и където цинизми и обиди не се използваха.Реакцията на хората не ми подейства толкова,колкото това как се почувствах аз самата.Дори да ви се вижда прекалено,преувеличено,но аз се почувствах омърсена,изцапана,мръсна.Почувствах се достатъчно не добре,за да го направя отново.По същия начин се чувствам след проявен гняв или необмислени,прибързани думи и действия.И затова не ми са необходими други качества,освен едно-това,да чувам душата си.

Може би ще ви се сторя голяма оптимистка,но виждам че все повече хора,и то младите/които са бъдещето/,осъзнават,че "доброто е основата на живота".Добрата дума,действие,жест,ги прави ентусиазирани,щастливи,добри,усмихнати,отк олкото доволството.Моста,връзката между несближимите,според мен,е добрата воля и приемането.Мисля,че мечтата на Атлантида,която е и моя, ще стане действителност,кога-не зная,но вярвам в нея.Много вярвам и много се надявам,защото съм се родила и живея в страната,където са били богомилите и Учителя.

Пътя е един-развитие,промяна,работа в съзнанието,мислите,чувствата.Но само знаенето не е достатъчно-идва ред на моженето и прилагането.И става трудно и стръмно-и пътя се разклонява на много пътища.Следват опит-грешка,тъпчене на едно място или падане,и...след време отново напред.А Учението е едно-учението за безусловната Любов към всичко,всичко на този и онзи ,и всички други светове,без да делим на добро и зло,грозно и красиво.Защото живота е единство и едининение,а не граници,стени и степени.

Митологията-стъпките,пътя на духа през времето и пространството.Те са плода на минали "действителности".Когато ги чета,част от тяхното послание остава в мен,и без да го анализирам или осмислям дори,когато дойде времето и мястото то се проявява в мислите ми,чувствата и действията.

"Нощта целува гаснещия ден и шепне на ухото му:Аз съм смъртта,твоята майка.Аз ще те родя отново."Р.Тагор "Смъртта е угасване на светлината на лампата при лъчите на изгрева,а не угасване на слънцето."Р.Тагор Вярвам в тези думи на поета и човека Р.Тагор,цитирам го ,защото най-добре изразява моите мисли и усещане за смъртта.Години наред скърбях и живях с убеждението за несправедливо отношение спрямо мен,след смъртта на баща ми.Сега знам,убедена съм,вярвам,че ми се случва това,което е най-доброто за мен.

Смисълът на Разпятието...Нашите прадеди са разпънали Исус-пътя,истината и живота.Страдал е и преди кръста,и в желанието си да ни помогне,да ни покаже пътя и начина е понесъл и болката при разпъването.И ние скърбим....и минаваме под масата с неговото тяло отгоре, за здраве.Тази година не минах.Чувствам се виновна,не знам защо.Не мога да приема,че този светъл дух изкупува моите погрешки и да го моля за здраве.Разпъване..,жертва...Той се е жертвал!А ние какво жертваме?Тези дни чета "Последното изкушение" на Н.Казандзакис и се чувствам малка, дребна,направила едва половин стъпка по пътя на тази Любов,която е проповядвал Исус.Разпятието ме боли и...очаквам възкресението!А дали ще дойде без жертва,без моята жертва? Път ви желая, без кръстопът! И много обич!

Няма "ежедневие",ако гледаш всеки ден с очите на дете.Работата,колежките са същите,но се опитвам да открия това което ми е убягвало до сега-и всеки ден е нов.Удивлението ми расте заедно с радоста,че живота е това,което Е. И "денят ми е пълен и затова не е лек,а вечно се смеят само маските."/С.Пенчева/

." Какво е необходимо на човек за да може нещо?"-Вяра,свобода и път.Всичко е в нас.Някога боговете умували къде да скрият "щастието" от хората,и накрая решили-ще го скрием в тях,защото ще го открият там след много труд и усилия.И тук се сещам за мисъл от Учителя,по памет-"Тук сте за да работите.Който е здрав-нагоре към извора."

Човешката любознателност-за мен е пътечка,която води към път.Но "първо трябва да отпътуваш"/А.Германов/.Тръгваме,търсим,губим се и се намираме,и пак търсим,и така безкрай...Течем...Приятно пътуване на всички!!!

Смисъла на моя живот сега-да уча и да зная,и да изградя в себе си търпение,за да може знанието да възрасне в познание.Да давам най-доброто от себе си и да виждам повече усмихнати лица.

Чудесни,както винаги,когато чета мненията ви!Гласувах за щастието,защота това съм постигнала в себе си,и го откривам дори в наглед дребните неща.То не зависи от обстоятелства и хора.От това състояние,от тази гледна точка,се опитвам да градя по нататък.Дали успявам често да бъде така,съм приела,че до голяма степен зависи от мен самата,от моята цел,от моите приоритети.Залагам на вътрешния си глас,слушам душата си.Не мога да дам определение какво съдържа моето щастие,може би нещо безкрайно и необятно,какъвто е живота.А добър....Разбирам го,като служене.Има още път пред мен да уча,да раста,да давам плод,да постигам и пак да вървя....Вечността е пред нас,нали?И това ме прави щастлива!Изпълва ме с детско любопитство към неоткрити възможности.

Знанието е средство по пътя към Центъра,където е Тайната.Не мистично или интелектуално,а заедно-понякога преплетени,друг път разделени,но винаги водещи към една цел.За мен ,знанието е източник на удовлетворение,подтиквало ме е да мисля,да търся,да опитвам,да изживявам.А центъра в нас,във всеки човек,знае-знае какво ни трябва по пътя към себе си.

"Книга на Мирдат"Човек-това е Бог в пелени"от М.Найми.Благодаря ви,уча се да се разповивам,и с ваша помощ!

"От друга гледна точка ограниченията са в пропорционална зависимост с отговорността. Колкото по-малко отговорности може да носи човек, толкова по-големи ограничения е необходимо да получава ... От друга гледна точка ограниченията са в пропорционална зависимост с отговорността. Колкото по-малко отговорности може да носи човек, толкова по-големи ограничения е необходимо да получава ... Разбира се, че пък носенето на отговорност е свързано със степента на съзнание на човека и така се получава едни много интересни взаимовръзки и зависимости... Все пак не е интересно човек да "дълбае" сам в такива философски теми и за това спирам до тук." Интересно ми е,Никола,и съм съгласна с теб.Някой беше казал/неудобство изпитвам,че не помня кой/"Човек се ражда свободен,а цял живот е в окови."Обаче оковите си ги поставяме ние,защото не искаме да се товарим с отговорност.Повечето пъти искаме "меда" а не и "жилото",искаме "доброто" без "лошото",несъзнавайки че се ограничаваме.А оковите от Любов,не са ли за да ни предпазят донякъде от нашия свободен избор?Докато разберем,"...че ти,не съдбата,не орисията,нито хората около теб,ти единствен носиш,каквото и да направиш,какъвто и да станеш,цялата отговорност"Н.Казандзакис.

Да се посее семе означава да се даде възможност на нещо заложено в семето, но все още съвсем непроявено да се развие само свободно. Нашата роля е само да му осигурим подходящи условия - не ние да определяме какво и как да порасне...С усилие засявах семената на доброто и любовта в мен самата.Слагах ги на мястото на самокритиката , критиката,взискателността.Помагаше ми една малка книжка на Учителя с мисли за всеки ден.Засяването беше по-трудно,порастването по-лесно,защото светлина дойде от много места.Налагането на "моето добро" на другите не им позволяваше да бъдат свободни.След време плодовете сами пръскаха семената си и порастваха там,където има благоприятна почва и условия.

"Защо е трябвало да се отрече от Исус три пъти." Разликата между думите и делата.Защото е лесно да дадеш дума,да обещаеш,да кажеш пред себе си и другите "аз научих това и това и вече живея според Божествените закони",но когато тръгнеш да прилагаш, нещо в теорията се пропуква.И ако не се опитва отново и отново,няма как да бъдеш цялостен.Цитирам Учителя по памет:Мислите,думите и делата да вървят заедно,има ли разминаване,виж го къде е и работи над него. Дали сатана ни изпитва или Бог,не знам,но изпити има по всяко време, за да падне плявата от нас.

Багира:" За някои хора наистина е много неприятно да открият в себе си неприязън към някого. За омраза- да не говорим. Но това се случва с човека поради неговото собствено безлюбие."Точно ,за мен.Ако знаехте какъв удар представляваше това,да открия ,че аз...аз...аз...това малко "аз"което искаше да бъде голямо,изпитва омраза,да го призная на самата себе си,да го приема.И чак след това се опитах да го разбера.Омразата иска да нарани,смачка,обезличи другия,докато изпитващия разбере,че причинява това на себе си.Лекувах я с приемане и разбиране,и най-лесното/което дойде доста по-късно/с любов към себе си.Да се приема такава каквато съм,без да се опрделям като добра или лоша,да се харесвам и обичам-това ми помага и при други негативни отношения-защото обичта към себе я проектирах и върху другите.Рядко,но ми се случва,да достигна до основната си същност-покой,приемане,разбиране,любов към всичко съществуващо и случващо се.

Степените на духовно развитие/колко светски звучи израза!/не ги определяме ние,не е и необходимо.Иска ми се "до всяко добро същество да застане поне още едно"!!!

Да,имала съм такива дни,когато съм искала да кажа на целия свят,че го обичам такъв какъвто е,без да го разделям на категории,качества и всякакви там деления.Така разбирам Учителя-да приемеш всичко с чисто сърце и да видиш своите възможности и тези на другите,които даже не подозират че ги имат.Много неща съм търсила в себе си и не съм откривала,докато отворя тук и чрез мисъл,тема или статия,намеря отговора.Вълшебно е!!! И спокойно и радостно!!!

Съгласна за ограниченията-иначе безкрайните ни желания ще ни смачкат.За свободата-право пропорционална е на:светлината на ума,широтата на сърцето,благородството на душата.Последните в голяма степен зависят от нас.

За мен истината е двете в едно.Изживяванията при екстаза приложени в ежедневието.Екстаза-случва ми се,а не когато го търся или искам-когато се вглеждам в красивото,картини на класици и Родопа планина.За мен е невероятно и чудно и радостно как душата се радва,когато приложи преживяванията от екстаза,и как личноста остава назад,назад ,и няма нищо против това!

Не,не си представям Левски,Ботев,майка Тереза като егоисти!Ако почнем дискусия сигурна съм,че ще ми докажете обратното,защото съм съгласна че в твърдението на Кристиян има достоверност.В "Посланията от Тибетеца"от А.Бейли прочетох това-голям егоизъм проявяват хора стремящи се да се развиват духовно/перифраза/.Ако имате желание и време,моля кажете ми,как егоистичния мотив води до алтруистичен плод?Къде по пътя се обръща или видоизменя?И кой го обръща-аз или кълна в мен?Независимо какво ме привлича или подтиква в духовното развитие,щом като плодовете му са щастие и хармония за мен и за хората около мен,стремя се към него.Желая да създам условия в себе си,за да може кълна "да расте,а аз да се смалявам" Благодаря за темата!Даже започнах да правя аналогия между "Парфюмът" и разпъването на кръста.Единия,изпълнен от омраза,създаде парфюм и направи хората щастливи и те го разкъсаха:Другия-преизпълнен от любов,проповядващ любов,даващ любов-разпънат.Единия привнася щастие от вън,Другия дава щастие от вътре и те учи да го достигнеш и заработиш сам,с труд и саможертва на личноста.Как само искам да рушим бентовете в нас,за да сме "извор, а не щерна"!

Аз съм "за"всеки метод,който помага на човек да се чувства добре.Моето убеждение е,че най-много,при лечение помага вярата в собствените си възможности.Баенето и другите споменати методи помагат до някъде,може би 50%,останалото го прави вярата доколкото я има в човека.Вярвам,че потенциалните възможности на човека са големи,но вярвам че не сме създали необходимите условия вътре в нас,за да можем да ги проявим.

Аз съм любопитна-гледам 3-4пъти през седмицата новините по бтв,сървайвар,Нistory,NG.В петък 9.12 от 21ч. по NG ще дават начини или идеи за опазване на планетата ни/това запомних от рекламата/.Хареса ми "Пътуване в Афганистан" на Венелин Петков и "Великата ерес" на Г.Трайкова.Тази седмица гледах за потенциалните възможности на човека при екстремни ситуации и биохимичния път по който те се задействат-за спасяване живота на други хора и собствения си.

Приказните песни-изпята приказка!Като в детството-приказка или песен ти харесва от раз и без много да мислиш искаш да я слушаш отново и отново.И това се получава,когато песента хармонира с теб точно в този момент,и ти я запомняш завинаги.Защото запомняш мига на хармония.Нека да има приказни песни за всички,независимо от жанра!