sybil_wolf

е seahorse драконовата муха си е водно конче прости ми за намесата. Здравей, Когато са замесени животни символиката им като на тотеми е сравнително интересна. Саблюдава се вида им и начина им на живот. Може би би било символ на бащинство морското конче тогава от гледна точка на тотем.

Здравейте, Случайно попаднах на този филм:2012:Doomsday Има го в мрежата. Поздрави

Здравейте, Поздрави.

Здравейте, Съгласна съм, че вегатарянството е естествен процес. При мен отпадаха определени месни храни (животински видове) последователно. Забелязах, че промяната започна след запознаване с и практикуване на определени духовни учения и практики. С промяната на съзнанието се променят и хранителните навици, както и търпимостта на тялото към определени храни. Ако ли не, тялото си има начини да промени съзнанието. От самото начало на процеса на намаляване на месна храна (не с цел отказване), веднъж годишно практикувах календарни християнски пости, които служат като подготовка на организма за преминаване на друг тип хранене. В един момент спрях всички, месни, рибни продукти включително яйца. Само представата за такава храна ме караше да се чуствам зле. Месоядството е несъзнателен процес. Ако се храни човек съзнателно никога не би опитал подобна храна. Затова на пук на себе си проядох отново месо в съкратен животински формат. Има много вегетарянци, които в един момент се отказват от този си режим на хранене. Отговора защо може да открие всеки сам за себе си – ала е често свързан с това, че прочистеното тяло, изостря чуствителността му, а средата, в която живеем не благоприятства чуствителност към каквото и да било. Последва отново момент на вегетарянство, който предполагам ще се запази и за в бъдеще. Колкото по-чисто е тялото, толкова по-вече представата за нечистта храна (енергийно) отвращава съзнанието. Този процес не е автоматичен, а постепенно настъпващ. Не защото си представяш нещата показани в едно филмче, а самото създание, чийто живот е отнет – независимо по какъв начин. Филмчето е с цел осъзнаване какво се случва, опознаване на една реалност. И това не е цялата картина има много по-страшни неща свързани със отнемането на живота на живи същества било те „домашни” или „диви” с цел консумация. Много от тях заради масовото си консумиране, са убивани по-брутален начин – попуснат в animal cruelty. Друг основен проблем е храненето на домашни животни предназначени за консумация от масите, а още по-страшно е опита за по-големи продажби чрез генно модифицирани или изкуствено обработвани, месни и не-месни храни. Едва ли не – сме принудени да мислим за алтернативни форми на прехрана – месо не, не-месо не, какво ни остава освен светлина. Поздрави

Здравейте, Animal Cruelty - видео Поздрави Модераторска бележка: Видеото не се препоръчва за хора със слаби нерви.

Здравейте, Откриването на метод за осъзнато сънуване е като откриване на начин да се добие малко повече контрол над една неконтролируема част от живота ни. Един от методите за медитация на Ошо, описва метод за осъзнато сънуване, който се изразява в опита да останем будни колкото е възможно по-дълго, в един момент тялото заспива на сметка на съзнанието, което остава будно. Един вид живот прекаран в постоянно будно състояние. Ако съзнанието може да се извиси до някое тяло, което предполага ниво на мир, безметожност и обратно – това е един прекрасен метод за медитация. Осъзнатото сънуване може да се прояви, като осъзнато видение, когато се придобие контрол над 3тото око и предизвикването на различни форми на ясновидство, а не тяхната неконтролируема проява. Молитва за сън – „осъзнат”, е наистина действащ изпитан метод. Сънищата проявени в отговор на такава молитва носят особенно значение за индивида, който ги е призовал. Поздрави

Здравейте, Сънуването има различни форми било то осъзнато или не, както и съня сам по себе си. Съгласна съм с Кристиян, в мнение #61, че не е задължително да помним осъзнат сън за да знаем (осъзнаем) някои неща придобити по време на сън. Сънищата са различни защото зави си, кое от 7те телата е било активно и до колко е осъзната сънуващата личност. Възможно е да се практикуват осъзнати сънища и в същото време да се изпада в дълбок безметежен сън без спомени – след, който не помним ала носим някаква информация в себе си, която се проявява чрез интуицията. Отговора на защо се корени в 7те тела. Физическите сънища са неосъзнати, астралните евентуално и често са осъзнати, а по нататък, някои източници изобщо не ги наричат сънища, а ясновидство, а тези които не помним са най-специални. Целта е да помним това, което забравяме след дълбоки фази на сън и да ги направим осъзнати. Когато спим дълбоко, съзнанието има възможност да достигне по-горни тела/нива на съществуване, които носят ценна информация, до която нямаме директен достъп в будно състояние, поради загубата на съзнание. Как се наричат „сънищата” които са всъщност ясновидски видения? Към коя категория са? Предполагам разликата е в типа видение. Ясновидството има много форми и би се проявило дори в абсолютно будно състояние – като картина/или филмова лента над вече наблюдаван обект/субект/пейзаж. Ала има и ясновидство, което се проявява в съно-подобни/транс състояния и тогава може би спада към осъзнатото сънуване, тъй като от сън е възможно да се събудиш във видение. Един астрален сън, може да се прояви като осъзнато сънуване под формата на ОИТ или от обикновен сън да премине в ОИТ. Или да е астрален сън без ОИТ ала с подвижно астрално тяло – и да се прояви като осъзнат при излизане от дълбока фаза на сън. Поздрави

Здравейте, Ето малко нахвърлени мисли по темата... Смъртта е едно ново начало, в което съдбата и материята (хората) нямат власт. Тя е освободителят на душата от железните окови на живота и пътят към просветлението. Смъртта е в центъра на кръга, тоест оста около, която се върти кръговрата на живота. До известна степен лицемерите както и атеистите не се примиряват със схващането, че един ден ще настъпи и техният край в матерялната им форма. Те не желят да възприемат идеята, че ще загубят всички земни блага въплащаващи техните желания и матерялни ценности. Така те се отдалечават все повече от възможността да се просветят в рамките на човешкото си съществуване. Едва когато лицемерите и атеистите се примирят с тази мисъл ще бъдат готови да започнат своето съзнателно духовно развитие и с всеки следващ живот ( в матерялният свят) да продължават обагатяването на своите човешки души. “Смъртта е свобода за душата и рай за идеята. Когато смъртта настъпи душата става едно цяло с най-висшата форма на религия и е в пряк допир с Демиургът (Платон).” С тази си фраза Платон се опитва да ни покаже, че когато душата е заключена в оковите на тялото тя е подвластна на нуждите на материята, която го изгражда. Когато организма (материята) огладнее се нуждае от храна под една или друга форма и това важи и за живата и не живата природа. Така еволюционно човешкото изживяване е на върха на пирамидата, но материята съдържаща душата я подчинява на рефлексни неосъзнати действия единствено просветения човек може да спре този не осъзнат процес. Неосъзнатите и рефлексни действия и нужди породени от материята и оставени на произвола на съдбата са тези, които ни спират да се откъснем дори и за миг от небитието. Всички действия освен сънят, който ни доближава на крачка от смъртта. Спяйки ние навлизаме в света на не осъзнатото съществуване единственно тогава за миг изглеждащ цяла вечност ние ставаме едно с Демиургът. Има много видове сънища в зависимост до колко човека се е осъзнал и до колко далеч му е позволено да отиде. Не е нужно най-всишите сънища да се помнят за да достигне знанието до човека – страшно е когато съня стане реалност защото живота е един сън миг от вечността. Сънувайки ние се опитваме да намерим нерационално решение на инче рационалните си проблеми. И като всяка поезия и тази идва под формата на метафори (архетипи), но под формата на картини, цветове и символи. Това е така защото ние можем да изтълкуваме развръзката на проблема само в пълно съзнание, а тогава се нуждаем от матерялизиращи идеи. Съня е висшо дело на първопричината даваща шанс на душата и в затвора на човешкото тяло да сложи начало на своето развитие чрез нирваничното състояние до, което ни водят сънищата. Малцина успяват да разтълкуват сънищата си и още малко са тези, които сън без сън сънуват. Ето защо в много случаи състоянията близки до смъртта, или самата смърт на тялото са единствения път към просветлението и началото на нов живот. Живота е спиралата на падението в центъра на която е смъртта. Смъртта от своя страна е спиралата на възхода и пътят към началото на ново падение.

Здравей, Няма нищо страшно в това да се санува смърт защото рядко означава смърт на близък човек или вина (по-скоро убийството, съд, екзекуция би било вина). Смъртта на сън е начин да ти се покаже, че всикчки неща са преходни – нищо не е вечно на материално ниво. Живота продължава независимо от нещата, които безвъзвратно напускат живота ти. Дори някой да умира покрай теб, това не значи, че и ти трябва да умреш, не ти продължаваш да свириш независимо от смъртта покрай теб. Продължаваш да живееш и твориш – в този случай музика. С други думи преживяваш вътрешна трансформация, освобождавайки се от стари азове и персонажи, които не винаги съзнателно познаваш, за да се претвориш в нова личност. Ако близък или приятел умира в съня ти – може би се страхуваш от самотата, страх от изоставяне, да не би случайно някой да те напусне. Такъв сън отново говори за преходността на всички неща, включително и хората покрай нас. Нуждата от самостоятелност и независимост, както и това да можем да се справим сами с живота. Приеми трансформацията, прочистването, чрез смъртта, за да живееш по-богат живот на постоянен растеж. Приеми промяната. Поздрави

Здравейте, Харесва ми идеята за клиника, ала не мисля, че трябва да има строго клинично ограничение, а да се съчетава с храм и лечебница, както и място за всеобщо учение и извисяване на съзнанието, като училище. Както и други тук са с този възглед. В същото време ще трябва да се помисли и за самата структура и организация на „клиниката” или там каквото ще съчетава. Организиран ред и правила на вътрешно и външно ниво на функциониране са важни за всяка организация, администрация, институция. Колкото и да са неприятни без тях би имало анархия. С установяването на реда ще се разискват и практиките, които да се съчетаят. Кои практики ще бъдат включени, зависи от кой, какво би могъл да предложи и на какво е способен – и това е вече споменато тук – както и каква е нуждата на боледуващия . Дори да не се намери някой, който да знае достатъчно, за някоя практика или метод на лечение, именно идеята за училище включено в структурата на клиниката ще спомогне за обучението и научаването на нови методи. Колективното съзнание на общността включена в клиниката ще има възможност за обновление и развитие като се учим едни от други като базата навярно ще е самообучение. Място за тялото, съзнанието и душата – така, че да се получи идеалният баланс между тях.

Здравейте, Извинявам се още веднъж за многото празни мнения – нещо обърках пакJ Надявам се биха могли да бъдат изтрити. Енергийния вампиризъм има много разновидности и реакциите към него имат много форми. Видовете на неосъзнат вампиризъм за мен бяха непознати. В последствие започнах да разбирам и да усещам по-добре начина по който вампиризма функционира. Понякога е трудно да се разбере дали, нападението е осъзнато или не – този проблем идва от директния контакт с вампира или липсата на такъв. Например в семейно/приятелски отношения вампиризма е свързан с контакта между хората и изявата на негативни емоции. Вампира не осъзнава влиянието си – за него прилива на енергия е лъжовен, той/тя просто си мислят, че са изхвърлели негативната си емоция от себе си – освободили са се от излишния товар и това им е възвърнало силите. Тези хора не разбират, че освен да прехвърлят емоцията върху човека до себе си, са се и нахранили от него. Вината, душевната болка, понякога физическо нараняване, са все изяви у жертвата, която ако не към вампира, често действа по същия начин към друг близък човек. С осъзнаването на личността е малко по-различно и реакциите към нападение започват да се променят. Възможно е да се усетят общи вълнови атаки от негативна енергия, които целят да обгърнат жертвата като под було, или целенасочен удър. Ако жертвата съумее да реагира позитивно, щетите са минимални, ако ли не се оформя затворен кръговрат. Осъзнатия вампиризъм е нещо различно – целта е навярно целенасочена борба на воля – желанието на нападателя да изяви егото си чрез конфронтация. Ала има и форми на авто-вампиризъм които биха били трудно различими от осъзнатия ако личността няма осъзнат мисловен процес. Всяка негативна мисъл била тя лична или внушена е форма на вампиризъм бил той насочен към източника на мисълта (лична мисъл) или външно лице (внушено от вън). Позитивното мислене, любовта, не насилието и позитивните емоции са тези, които превъзмогват негативното в живота ни. За всяка негативна мисъл, която възникне в съзнанието ни би трябвало да отговорим с поне три позитивни, ако ли не създаваме негативна вибрация, която изисква специални грижи, иначе някой по-чуствителен покрай нас само като ни види ще се почуства отблъснат от атмосферата витаеща около нас. От нас зависи дали водим осъзнат живот и дали носим отговорност за мислите и постъпките си, за самите себе си. Проявите на енергиен вампиризъм във форуми не са нещо невъзможно. Ако някой реагира по определен начин на нечие съобщение, вината не е само в него, че е засегнат. Зависи дали съобщението предизвикало негативна реакция или позитивна е било предварително заредено с позитивна/негативна енергия. Ако има вампирски съобщения то те са негативно заредени и хората често реагират с негативизъм на тях. Този, който ги пише има/или няма съзнателна представа за това. Форума или всяка друга форма на комуникация, дори е-маил или леце в лице подлежи на емоции, които също биха могли да бъдат вампирски съзнателно или не. Трудно е да се обвини човек във форум във вампиризъм, защото негативната енергия заложена в дадено собщение е начин да се освободи от излишни емоции, това че не се използва подходящия начин не значи, че човека е подсъдим. Смятам, че излизането от конфронтация е по-лесен начин да се реагира на нападки отколкото ако хората се поротивопоставят помежду си и все пак въпроса е спорен. Често искаме да помогнем, а бъркаме в избора си в най-подходящия начин да сторим това. Любовта и позитивната емоция би трябвало да са естественото ни състояние, което не създава имунитет, а по-скоро като цяло променя възгледите ни. Колкото по-дълго стоим във вибрацията на любовта толкова по-добронамерено и позитивно бихме възприели нападението в по-леките му форми. Ала в момента в който сме засегнати от порочния кръг на негативни енергиени взаимоотношения, всичката любов „отива на кино”. До момента, в който не си спомним, че естественото ни състояние е любов. С осъзнаването, съсцето рано или късно се активира и разбираме, че „живота е прекрасен” за съжаление, все още е трудно да се стои в позитивна вибрация всеки миг от живота ни. Заради средата, в която живеем и целия всеобщ негативизъм навсякъде около нас. Ако не си отделяме съзнателно време за прочистване и покой, рано или късно излизаме от вибрацията на любовта. Поздрави

Здравейте, Енергийния вампиризъм/психовампиризъм е едно престъпление, което веднж понесли на гърба си, къде съзнателно или не прилагаме и ние – до момента на осъзнаване – както вече е споменато тук. Колкото по-чуствителен е някой толкова, по-подвластен е той за външно/вътрешни влияния. Сензитивите и емпатите би трябвало да си изграждат специална защита срещу всичко външно, за да няма интериоризиране на нечий чужди негативни влияния. Сензитивите са най-засегнати от енергиен вампиризъм – често от други сензитиви. Ала разликата е в осъзнаването на това кой си и какъв си – и да носиш своята отговорност за това. Хората, които имат психични способност, наред със сензитивизма са изключително подвластни на всякакви форми на насилие особенно енергийно. Какво е леченеието? Любов – отговора си остава винаги любов. Всички видове енергийни вълни и най-вече тези от негативен характер се неутрализират си любов. Не непременно насочена към нападателя, а по скоро самата любов като непробиваем щит. „Ударят ли те по едната буза – обърни и другата за удар” (не точен цитат) това е възможно само с отворено сърце и тази е практиката, която неутрализира всичко негативно в живота ни. Ако обичаме, егото го няма. А няма ли его, няма кой да се засегне – а именно това да си засегнат те въвлича в кръговрат от форми на насилие. Наред със всички психични защити, най добрия неутрализатор си остава любовта. Нападателя в неосъзнатия енергиен вампиризъм, цели да засегне жертвата си – удар по егото, жертвата при реакцията на нападението, изпитва вина и от там енергийния обмен следва, докато единия или двамата не се уморят – и обикновенно единият от двамата замесени остава жертва. Енергийния вампиризъм функционира на база разтройване естественото вртене на една или повече от чакрите на нападателя, при разконцентриращото завъртане на чакрата, следва изтичане на енергия и отслабване на организма. В енергийния вампиризъм, отстъплението не е загуба а победа – ако момента на отстъпление е така преценен, че чакрите не са разконцентрирани и няма обмен на енергия – нападението остава да витае около самия нападател и накрая се обръща срещу него самия. Това е така защото вампиризма създава мисловни и други енергийни форми в астралното пространство и те придобиват малко или много живот. От там и местата заредени с негативизъм и тези изпълнени с покой. Осъзнатия енергиен вампиризъм граничи с убийство. Жертвите на осъзнат енергиен вампиризъм ако не са осъзнати, подлежат на тежки изпитания. Когато атаката е осъзната и насочена към друг човек с подобен капацитет на осъзнатост – вампиризма се превръща във война на ЕГОта. Докато един от двамата не прекъсне кармичната зависимост – защото енергийния обмент от вампирски характер е с кармични основи. И накрая лека за всички неприятности, негативизми и форми на вампиризъм остава ЛЮБОВ с малка доза безразличие. Безразличие не в негативния смисъл на думата, а като израз на недосегаемост – или по-скоро израз на това да останеш незасегнат – и неутрален към проявата на насилие. Поздрави Мир, Светлина, Любов

Здравейте, Хубава тема . Разгледах какво е споменато до момента, да избегна повоторения до колкото е възможно Много от нас са се ровили тук там, а и в себе си за отговори на такива въпроси, като за „края на света” например. Съгласна съм със споментатите източници – ала моето търсене бе малко по-различно, или поне материалите, които ми попаднаха – освен за промяна и потоп споменаваха и за произход на човечеството. Склонна съм да застана зад календара на маите и 2012 като съдбовна за човечеството като добавя, че в хиндуизма има еквивалент на маиския календар и не съм съгласна с това, че Кали Юга е приключила и сме навлезли в нова „златна ера” – ако това стане ще е след 2012 и след прехода. Преминаването в ново измерение на съществуване ми се струва правноподобно наред със всички културно-политико-икономическо-религиозни промени, които настават и тепърва предстои да преживеят своя пик. Книгите на Грахам Ханкок бяха първите, които ми попаднаха на тази тематика и косвенно засягат пророчествата и ролята на Водолея: Finger Tips of the Gods и Mars Mystery – са книги, които представят интересен варят за хода на развитието на човечеството – скритите послания в митове, легенди и релиигии предадени и до днес освен чрез книги а и чрез колективното съзнание. Смяната на земната ос с няколко градуса обратно на часовниковата стрелка е астрономично доказано описва Ханкок. По-късно и Мулдашев изписа някои неща в тази насока и генофонда на човечеството. Пирамидите в Гиза са земно отражение на колана на Орион – в момента не отговарят на конфигурацията на Орион в небесното пространство. При изчисления е открито че „както на небето така и на земята” е било преди около 14 000г. това прави пирамидите досто по-стари от 2000-3000г. Същата схема се открива и в мексико с пирамидите на Слънцето и Луната, ала не толкова самите пирамиди, а пътя който ги свързва – „млечния път” който е бил на земята както на небето по същото време като Орион и пирамидите в Гиза. Ханкок базира първата си книга, на цивилизация построила и дала живот, на всички мегалитни структури на земята, а те са около цялото земно кълбо. Архитектурата и строителството, както и митове за сътворението, и последвалия потоп, който отново предстои навярно, са все неща с които са описани във Finger Tips of the Gods. Интересното бе, че в Мистерията на Марс (лице и пирамиди – тяхното възможно възникване в следствие човекоподобна намеса) – е спомената Ерата на Лъва – и сфинкса, който някога е притежавал лъвска глава и червен цвят. Двете книги не са смесени от автора. Ала посланията оставени през вековете за „края на всета” ни връщат към връпроса зададен от Мулдашев – „От Къде Сме Произлезли?” Живота на тази планета е временен, днес сме тук утре ще сме другаде – това е едно училище за земна благодат и нейната преходност. Времето е на събиране, а не разделно, разделението отдавна е настанало, сега предстои прегрупирането на сродни души, духовни семйства и йерархии. Поздрави

Здравейте, Всели празници на всички. Подсъзнанието е необходим компонент от структурата на съзнанието. Ако вземем съзнанието като цяло и го разделим на съставните си части. Подсъзнанието е необходимо от гледна точка на това, че паметта ни не може да съдържа всичко преживяно до настоящия момент във всяка минута от съществуването ни. Затова то играе роля на черна кутия която носи паметта ни от преживяното, житейския ни опит и впечатления, всичко, което не ни е нужно на момента за да отселеем. Ала по същия начин имаме достъп до цялата информация, която то съдържа. Дали ще изтеглим тази информация на преден план зависи от нагласата ни и малко от нивото на съзнание, което носим. Например има хора, които наглед не са осъзнати ала в същото време, използват подсъзнанието си за да долавят неуловимото – тези хора изглеждат щастливи отстрани, защото имат избирателна система – и не се бъркат там където незнаят какво има, а несъзнателно използват материала достъпен за тях. Същите тези, ако случайно се заровят в черната кутия, се губят в необятната и пустош и им трябва време да се измъкнат. По същия начин решили съзнателно да се занимаваме с осъзнаване – заряването в дебрите на черната кутия е целенасочено – за някои от нея се излъчва светлина, за други тя е мрак, за трети не съществува черна кутия. Когато работим със подсъзнанието – то е защото сме подтикнати да го направим. Никой не ще се зарови в а..та съзнателно, или поне не първоначално. Първоначалната намеса в подсъзнанието е под съпроводтството, на „висшото съзнание” и може би е на принципа, всеки с времето си. Ако се нуждаем от трус, сътресение си го получаваме по един или друг начин и какво по-хубаво от това, да се заровим в собствения си излишен багаж. Ако сме предразположени да съприживяваме минали моменти, достъпа ни до подсъзнанието е по-лесен. Защото често отваряме кутията и се ровим в нея, къде човъркаме отгоре, отгоре, къде търсим бездънното и дъно. Когато съзнателно започнем, да се прочистваме от вътре на вън тогава живота ни се променя – все по открити ставаме към себе си и към хорота около нас – все пак няма какво да крием – НАЛИ? – всичко е на яве, дори когато мислим, че крием някоя тайна. Защо? Дъното на бездънната кутия е колективното съзнание – „висшото съзнание” и какво се случва като навлезем в това необятно пространство – имаме достъп до цялата информация преминала от всички, единици „черни кутии” в незабравимото/забравено море на сътворението. Веднъж като се докоцнем до необятното отговорите на въпросите ни възникват от „нищото” ала това е така наглед – те идват от висшото съзнание, пресяти през личната символика на подсъзнанието ни и се превъплащават под някаква форма в съзнанието ни, на което са представени символи, които би могло да възприеме. Внушенията, са на принципа на...ровеното в нечия друга черна кутия. Често да не е почти „винаги” на несъзнателна основа, подхвърляме някое парченце тук и там, ала за да се внуши нещо, в кутията има нещо, което го разпознава като сродно по смисъл. Когато, съзнателно съпреживяваме и анализираме нещата в кутията, които сме заровили на дъното, тогава започва лечебния процес. Процес, който не би могъл да е временен, той е постоянен. Дори да стигнем дъното, поради живота, който продължава, ако мислим, че вече няма нищо, то пак се трупа – до кога – ще сме подложени на този робски труд? До момента, в който сме напълно осъзнати във всеки един миг от живота си. Пълното съзнание постоянно е невъзможно без сърце. Сърцето е това което държи кутията празна, до момента, в който вече нямаме нужда от нея. Сърцето не се засяга, от егото и егото няма основа на която да гради Вавилонски Кули на величие. Ала кръга е жесток и затворен. Кое е първо сърцето или ума? Над кое да работим по напред? Сърцето ... без него – кутията не би могла да се изчисти и все пак егото ни води в търсенето на Аза ала не на его а Всшо Съзнание. Дори да постигнем тази благодат, ако сърцето изостава във всеобхватността си, на равно с необятното съзнание, отново сме завлечени в черната кутия, която неволно отново сме запълнили. Блесне ли сърцето, светлината се разпръсква до всички краища на съществото ни, докато няма нищо друго освен светлина, а когато всичко е на светло, то е на яве, няма какво да крием нито от себе си нито от някой друг – тогава посрещаме деня с усмихнати лица, е всяка глъдка въздух е изпълнена с щастие – тогава няма нужда да се доказваме на никой, или да оправдаваме нечий очаквания, тогава сме истински СВОБОДНИ – просто да живеем в мир и любов със себе си и заобикалящия ни свят. Поздрави Aни.

Здравейте И тук се случват хубави неща независимо, че остават 5 минути до 12 . Интересното от дочутия разговор бе, че някой е засилил "усилвателя", може би има общо с начина по-който всичко се задвижва по-бързо. Интересно е да се наблюдава как хората се подготвят за 12. Например, забелязвате ли, че хора тръгнали по-пътя се събират заедно по един или друг начин?

Здравейте, Тази сутрин, с приятеля ми, минахме през едно малко магазинче. Там се продават стоки от Индия. Наглед като всяко друго магазинче от подобен вид, само с разликата, че всичко бе специално подбрано и представено. Както и да е. Разглеждахме си спокойно, питахме за цени...През това време собственика на магазина (чужденец) водеше телефонен разговор, който на мен ми направи специално впечатление, по наглед кодирания начин да се предаде информация непредназначена за всяко ухо. Като излязохме от магазина повторих думите на екзотичния магазинер на приятеля ми, който бе също впечатлен от разговора ала не бе разкрил смисала му, какъвто аз виждах. След кратко обсъждане на телефония разговор достигнахме до единомислие. Следва описание на телефония разговор между магазинера и негов познат: "...да много хубаво беше в Индия! ..... някой беше усилил усилвателя и имаше страхотни преживявания ..... не се притеснявай, тук също се случват и се очакват хубави неща .... остават 5 минути до 12 ... Ом намая Шивая " Как възприемате, Вие, този разговор? Като се има предвид, че часа бе към 10:45 am.

Здравей, ^Ani^! Ако се чувстваш по-добре с котка до себе си - защо ще я отстраняваш? Ако наскоро сте се местили просто си осветете и пречистете дома, за да няма енергийни натрупвания. Иначе, кучето е това, което избира най-доброто място за легло в празна стая, котката е тази, която посочва най-неблагоприятното място. Котката е привързана към теб, затова все е на леглото ти. Обикновено, като се нанасяш в ново място, човек инстинктивно усеща най-доброто място за леглото му в стаята. Котките балансират енергията на човек, като отнемат излишъка от негативна енергия, затова успокояват. Това не означава, че излъчваш негативна енергия, колкото това, че котката е привързана към теб, а и евентуално усеща настроенията ти. При астрални проекции котките може би биха помогнали повече, отколкото навредили, защото биха могли да те последват или открият в астралното пространство. Ако същността ти не се проявява на физическо ниво, мисля, че е нормално физическото ти тяло да е полу или изцяло, временно обездвижено.

Здравей, Това, което ти се случва е спонтанно ОИТ. Това, че нямаш предварителна представа за ОИТ и възможността да се научиш да го правиш контролирано, внася страха от непознатото и от смъртта. Макар, че именно спонтанно ОИТ би трябвало да изкоренява този страх - защото ти не си тялото си, иначе не би могла да се усетиш извън него. Тук дискутирахме "в" и "извън тяло", за по-лесно го наричам "извън телото". Това, че губиш способността си да се движиш се нарича парализа при сънуване. Много хора изживяват този феномен в по-леки фази на сън "REM" (който се характеризира с бързо движение на очите). Парализата при сън (сънуване) не винаги въврви с ОИТ, ала често е предпоставка за него. Ако предварително програмираш съзнанието си, както са те посаветвали тук, ще имаш повече контрол над сънищата си. Не би могла да умреш - или по-скоро тялото ти не може да умре. Защото има нишка, която свързва сънуваното тяло (астралното) с физическото тяло. Тази нишка не може да бъде прекъсната толкова лесно. Независимо къде отиваш, тя винаги ще те връща при физическото тяло. Физическото тяло, би могло да умре единствено и само - в много определени и специални случаи, които според мен изключват това, което се случва на теб. Всеки среща по-пътя си единствено това, което би му помогнало и/или насочило по пътя. Мисля, че това, което те плаши е, че добиваш съзнание за това, което ти се случва - съзнателно сънуване - т.е. тялото спи, а съзнанието не спи и осъзнава ситуацията, в която се намира. А това е един плюс в осъзнаването като цяло, както и себепознанието.

Здравейте, Живот, смърт, безсмъртие, дух, душа, тяло, съзнание – толкова много понятия, които не заслужават излишни изблици на емоционална енергия. Човешкото съзнание, трудно достига отвъд илюзията на това, което се нарича живот и смърт, а това допринася, за липса на разбиране на понятия и представи. Това се случва, защото твърдата материя на 3D създава ограничение за съзнанието, като например това да разделя (самото съзнание разделя заради материята, която го съдържа) времето и пространството като две напълно различни неща, както и това да гледа на времето като на линейно. Всичко е само миг, нищо повече, миг в който трудно се умира и още по-трудно се живее, защото съзнанието гледа в съня а не отвъд него, не гледа в мига, а преди или след него. Много трудно е да се стои в мига и да се осъзнава и възприема всичко в един единствен миг. Миг, в който всичко, което е не съществува и съществува едновременно – всичко в света е минало и бъдеще – без настояще забулено от колективното съзнание. Ако само за един миг се осъзнае парадокса на това, че всичко което е не е, в същия миг, съзнанието се слива с цялото. Ала при положение, че колективното стои напред или назад във време-пространството единицата трудно би могла да задъжи мига на цялото. Този миг, е център на съществуването и несъщецтвуването, който от гледна точка на живот и смърт в оглед на душата изглежда така...живота е спиралата на падението в центъра на която е смъртта. Смъртта от своя страна е спиралата на възхода и пътят към началото на ново падение. Душата е вечното съществуване, пътникът по спиралите на живота и смътта. Тоест душата е кръговрата на живота в центъра на който е смъртта проходът към вечното съществуване. А вечното съществуване се съдържа в несъществуването си. Има някои интересни изображения даващи израз на горе-споменатото... Спиралите на възхода и падението: И центъра на вечното съществуване - кота нула А най-парадоксалното е че универсалната точка на събиране както е горе-посочена е центрирана в тялото на човека – мястото където се събират двете спирали е сърцето – носителя на душата. Всичко това ме връща към едно старо мнение, че тялото само по-себе си е надарено със всичко необходимо за достигане на края в началото на съществото, което носи.

Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"... Учителя много точно се е изразил относно ОИТ – човек е затворник, мислейки за тялото си като за окови защото, ”Наитина Опитност Извън Тялото не е съвсем точен термин. В пътя на духовното израстване, ученикът осъзнава, че има "душа обширна като Вселената"...” Невъзможно е да излезем извън тялото си, не и ако мислим, че излизаме от вън на вътре в астрала. Ние сме в астрала посредством тялото си или поне едно от тях, защото притежаваме астрално тяло и поради това, че астрала подлежи на модификации от съзнанието. Единствено ако осъзнаем собственото си тяло бихме могли да ”излезем” от него, движейки се от вътре на вън. Едва когато сме изцяло съзнателно и абсолютно в тялото си на матерялно ниво, чрез неговото съзерцание и усет за самата материя, която го изгражда, бихме могли да добием представа за астралното си тяло. Това е ключа към възможно излизане от тялото в астрала. Ала това е по-скоро, не да излезеш от тялото си, а да да усетиш онова от телата си, което може, безпрепядствено от твърдата материя, да се разходи тук и там и да се върне обратно към малко по-силно матерялната си обвивка. Ние сме тук в 3D разбира се, ала това същото се проявява на още няколко нива едновременно. Всичко е до насочване на вниманието към някое определено тяло, а вратичка към някое тяло, е някоя чакра. Така докато си стоим тук в 3D, в рамките на секунди можем да получим информация от някое от тези тела които имаме, във форма подходяща и възприемчива за съзнанието ни. Повечето свръх сетива, отражение, на матерялните са преведени през астралното тяло, макар определени комбинации от тях да преминават на други нива освен астрално и/или матерялно, в зависимост от чакрата, която ги активира и прави възможни за възприятие. И душата е обширна като вселената, защото като мине през цветовете на дъгата и изклистализира, тогава е възможна радикалната трансформация на материята, във всеки един миг. Платон говори за сътворението и душата, за съзнанието като предполага смъртта на физическото тяло като единствен възможен изход от затвора на тялото. Ала възнеслите се духовни водачи, са пример, за това как изкристализирилата душа, съзнание, дух, могат да трансформират, и променят нивото на вибрация на материята до такава степен, че да преминават от едно състояние в друго, от едно ниво на съществуване в друго, пожелание. При възнасяне се сливат с единицата, с цялото и сътворението, ала не губят формата си, не губят тялото си, което представлява парче от пъзела на вселената.

Здравейте, Ако оставим ОИТ на страна - какво се случва с хора в клинична смърт разказващи за състояния близки до смъртта? И там има два лагера: "за" и "против" - дали оставащия без кислород мозък не променя химията си и така произвежда халюцинации или тези изживявания са малък поглед, към това какво ни чака от "другата страна". ОИТ техники са с цел да доведат съзнанието извън тяло, без възможността за смърт. Ако ОИТ се прояви в "реално" време и пространство, то това е равностойно на състояние близко до смъртта - "преди тунела". Много е интересно как изпаднали в клинична смърт разказват неща, случили се в съседната стая, например на болничното заведение да кажем? Разбира се, винаги има "за" и "против". В следтствие този дебат, квантовите физици са се позамислили - и отговора е в полза на състояния близки до смъртта и ОИТ. Нещо за вереме-пространството си говорят квантовите физици, за фотони и тяхното движение, като частици и вълни, за много измерността на сътворението и пространствеността - и за онези 21 грама, които незнайно къде изчезват при настъпването на смътта. А и да не говорим за всички религиозни и "псевдо" религиозни източници с книги на смъртта - Тибет, Египет, че пък защо ли монаха (свещеник) или най-добрия ти приятел, ще се занимава с тялото ти при смъртта му - да му чете и да му разказва (ала не на тялото, не на физическото тяло, а на... съзнанието) какво му предстои. Може би, това е само загуба на време, че да не остане някой свещеник безработен евентуално!? Има много източници "за" и "против". Като се разгледат и двете страни, кое предпочитате - да се препъвате, или да продължавате, по пътя? Скептицизма е нещото водело учените до доказване на противното (да кажем). Ако си против и недай си Боже ти се случи нещо, като да изпаднеш в клинична смърт и после разказваш "врели не кипели", а за теб това е било най-истинското преживяване в живота ти, тогава какво? Или да не е състояние близко до смъртта. Отдаден на медитация си някъде там и къде ли още не, ала разбира се - отречем ли ОИТ - не отричаме ли и медитацията, алтернативната медицина, време-пространство? Всички сме скептици до доказване на противното.

ППС и ОИТ си ги има в исориите на народите Египет, Тибет, Индия - някои теолози разглеждат библейски пасажи от гледна точка на ОИТ и/или ППС. ОИТ е астрална проекция - има най различни методи - ала и самия астрал и всичко подбно на ОИТ варира - можеби защото е пренаситено с емоция. Няки смятат, че след ОИТ сетивността се засилва - може би - ала поне е вид доказателство за бесмъртното същество съхранено в преходността на тялото. ОИТ ги делят на съзнателни и несъзнателни - или по-скора котролирани и не. Беше ми интересно да се занимавам като един вид проверка дали е възможно. При мен подейства метод работещ с 3тото око. След това ми се е случвало неконтролируемо при съзерцание на звездно небе. И така се забелязва, че естествените спонтанни ОИТ са един вид опит да се измъкнеш от съществуването тук и сега, което с времето се разбира няма мисъл. ОИТ или астрална проекция може и да е частична. Също така зависи къде ще попаднеш и дали ще запазиш реално време-пространство. Интересно е когато се тренира с хора разделени във време пространство. Това упражнение не е нищо повече от оказване на място за среща в астрала, като за всеки учасник би било индивидуално ала интересно е да се наблядават общи елементи като това колко хора са били, и как са изглеждали и тн. А място би било при дървото, при извора, край лагерния огън, на средата на земята. Хората участници бяха от различни страни. Може би ще откриете животински братя и сестри по този начин : ) Има и едно друго подобно упражнение. Ала не толкова астрално колкото телепатично. Макар, че се наблюдават 2 групи хора приемници и изпращачи някои са по добри в едно от двете. А трети покрай приемането на изпратеното долавят какво ли не свързано с изпращача. Чаша, сувенирче и тн. предмети главно или животни бяха всред предпочитаните. Виждала съм и двете неща изпълнеми. Забелязваше се, че много хора работеха чрез сън други чрез медитация, визуализация. А и така се учи да се разпознават телепатичните съобщения. Някой евентуално би трябвало да води картотека и статистика - един вид научен труд: )

Идеята за космоса като холограма както и квантовите възгледи за неразделно време-пространство, позволяват да се наблюдава даден момент, сегмент от време-пространството, който би бил равностоен на миг (или повече) от даден живот. Чрез ясновидски сопособности много неща минали или бъдещи могат да бъдат обект на наблюдение - както лични така и от семеен, групов, национален, глобален, космечески характер. Има предостатъчно литература и научни изследвания за деца помнещи минал живот - често и почти винаги предходен - когато хората засегнати и познатих в миналото все още не са починали. Тези спомени избледнияват след определена възраст за да не пречат на хода на развитието на новата личност. Има спомени често поради специални обстоятелства при смъртта, както и способността на дадена душа да намери покой. Миналото би трябвало да си остане минало - ала все пак има различни регресивни методи били те под ръководство или самостоятелни. Смятам, че при наличието на нерешим проблем единственно тогава пожелание отговора би могъл да се открие отвъд време-пространствената граница. Дори някои медитивни практики придполагат това. Като цяло иформациятя губи смисъл като заживееш в миналото а не в момента. Ала ако се програмира съзнанието да върне забравен момент (регресия) на момента може да нямя резултат, а по късно да бъде проявен в зависимост от обекта на концентрация. А и информациятя, която търсим би могла да се прояви чрез всяко едно от 7те ни тела.

Mи просветление и огъня на душата

Да кажем, че е гръм от ясно небе - изненада - промяна - може да е позитивно или негативно. Ако е от вече буреносно небе - не е изненадващо, проблема придобива фокус, набрана е скорост и намира израз. Светкавица - идея, искра, просветление - може и като божествен символ да се възприеме. Пламва огън - идеята ще даде плод. Наказание или благословия - които - огън - прочиства и/или разгаря огъня на душата. Огъня със гръм и светкавица от буреносно небе - борба вече открета с вътрешен или външен израз. Огъня символизира и душата понякога.