Не си падам по ,по дългите мнения но този път ,ще се поутпусна .Има един страх и несигурност от любовта ,мисля че всичко хора минават или тепърва им предстои да минат през това .Като че ли живеем в една тъмна пещера ,и никой не е излизал навън от нея или по скоро малко са тия които са излезли ,новият свят на съществото ,което е живяло дълго време в пещерата му е нов и несигурен .Има хора като Христос ,Дънов и други големи личности ,които са успели напълно да излезнат и живеят в новият свят на топло и светло сред природата ако приемем ,че е имало зима и сме се принудили да влезим в пещерите ,като длълго сме седяли там и сме забравили ,какво е навън.Тези светли личности се връщат и ни показват светлината за да излезнем от пещерата ,но много от съществата ги е страх от новото и немогат ,и неискат да повярват .Има други които тръгват към светлината ,но се връщат после пак повтарят ,други птръгват и се спират после продължават и .тн. .С течение на еволюцията повечето се надявам да излезнем ,но ще има сигорно такива ,които никога няма да пожелаят да излезнат ,и ще изберат да останат в привидно сигурният им свят .
Иначе на пръв поглед резултати от добротата ,която произлиза от любовта няма ,докато от агресията примерно ,която пък от своя страна излиза от страхът ,резултатите са веднага и пътят е кратък ,но те са за кратко и непостоянни ,докато тези от любовта са вечни а пътят е дълъг иска се постоянство и воля за да се следва .