Не съм на ясно за страховете
и как точно да се борим с тях, но едно писание ми хареса и се изкушавам да го пусна почти по темата си е
За простотията със страх
автор: regina
Днеска си мисля за простотията и все се сещам за един наш писател, дето разправяше, че на едни простотията им малка като топлийка, а на други-като цяла купа слама голяма.
Забоде си я, значи този, с малката простотия, забоде си я на ревера-върви, а тя въобще не се вижда-толкова е малка... А оня, с голямата, дето е като купа слама, върви с нея по улицата и тя, щото е голяма, разбутва кой, де мине...
Само недогледал човекът, че и разни видове простаци има.Едни знаят, че са прости и си траят, навъртат се окол по-акъллията, белки закачат нещо... Кротки душички са те,... невинни... Не се тупат по гърдите, не нахалстват... простички, ама, какво да ги правиш... Свещенна простота! Трябва само с добро и то, душичката си ще ти даде... и да уважава може, да зачита другия, с една дума - знае си мястото.
А други имааа... леле-мале! Хем просто, хем нахално, че и пробивно, отгоре на всичко,... пък просто, просто, чак тумнато... То нищо не прочело, нищо не научило, ама като зине, майко, мила!... ще удави света от простотия! И все гледат, тъй, като въшката на челото да излезе... Все за обществено положение и обща възхита се натиска... И ако го питаш - по-велик от него няма, слънцето за него изгрява и светът около него се върти... Ама няма да погледне около себе си, да види докъде му са възможностите, да се оразмери, някак - не! Напъва се и се пери, катери се по трупове нагоре, и със зъби и нокти пролазва, там, където въобще не му е мястото. Ей, този вид простак е най-страшен, защото си мисли, че е центърът на Вселената и от него по-горно няма... От него ме е страх.
Чудете се сега, защо сме на тоя хал! Щото от радиация ли, от що ли, популацията на втория вид простаци неимоверно се увеличи. Просто са на всяка крачка. Просто ни изядаха...
хулите