''Потискайки вътрешните си импулси, давайки пълен контрол на ума, който преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила, човек може да си повярва, че живее съзнателно, но така ли е наистина? Фактически живее по чужди правила и се отдалечава от своя път. Вместо да следва заложената програма, той всичко преценява - това желание ще ме нарани (тоест, ще нарани егото ми), значи аз няма да го желая, значи съм истински будист (пък става така, че се превръща в истински пазител на егото си). От опит и от наблюдения върху близки мои хора зная, че това води до затваряне към света, все по-голяма изолация (нямам предвид физическа) и неудовлетвореност.''
Според мен могат да се ползват чуждите ''правила'', но не на сляпо.