bee_bg

Поучителния тон не ми присърце макар и верен . Всъщност темата си е напълно нормална и не виждам нищо нередно да се нищят неща които са малко обясними а се случват донякъде защо трябва да се ограничава познанието ?

Клипче заснета полулевитация . Левитация

''Трудно е да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.''

Да! Изглежда ,че нужна комбинация от всичко това .

Съгласен,но работейки денонощно не мисля че пеенето ще помогне. Разумната посока и гъвкав ум спрямо работата трябва . Пеенето си е пеене за душата , но мисля след правилната настройка.Ако работата не ти е по сърце или виждаш че труда ти е безмислен тогава ? Чакане?

Е да но все пак имаме конкретна тема и донякъде примерите от живота ще са от полза дори и да е само един иначе си остава сладки приказки за ...

Писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

Да речем че сте прави. интересно ми е да споделите тези лични опитности помогнали ви за успеха и благополучиието.По точно в какво се изразяват ако не за друго поне за сравнение . И изобщо ще има ли разлика?

Прочети по внимателно ще видиш че сме на едно мнение, дори само първото изречение , понякога думите са пречка. //всъщност Дияна разбра за какво говоря. )

Засега е все още бяло петно . Никой не знае ... само догатки .

...но това е само за вярващите иначе е много абстрактно в съвременния живот някакси става като извинение че има човек съзнание и стремеж за благополучие а бог в случея остава на второ място . тук тотално се разминаваме разрешение и извинение за успех и благополучие не искам и от бог (той си е на небето и дори ни се присмива ) Само слабите казват че бог е на 1-во място може наистина да е така в мислите и действията им но това просто си е така въпреки всичко и на кое масто ще го поставят 2 ро трето и т.н .За мен са по важни земните неща ... сега

Прочитайки някои постова така ми се стори че се внушава. Аз също не мисля че има грешка затова съм сложил кавичките и за парите съм на същото мнение . Просто изключвайки парите се вижда по-ясно истинския успех и благополучие.

Не е толкова лесно да се намери баланс съгласен съм и ако изключим изобщо парите от ''схемата'' нещата ще придобият съвсем друг смисъл за стремежа към успеха и благополучието. Може би при хората отдали се на изкуството е най-ясен този смисъл и такъв стремеж е + . Един творчески живот е невъзможно да се измери със стойноста на парите.

Естествено че е така , но тук говорим за стремеж към успех и благополучие не виждам връзката освен една ,че част от успеха и благополучието се измерват с пари които сами по себеси са само средство. Няма да забравя култовата фраза на Тодор Колев от филма Опасаен чар ' ''Парите са тор от които израстват красиви цветя''

Но аз си мисля за друго къде е ''грешката'' ако човек търси... Грешката е в търсенето . Тук се разминаваме . Това е извинение е за мързеливите и нетърсещите за сегашното им недобро положение в смисъл в че ако се подобри ще се ''покварят'' . Просто ако човек е способен , работи и твори благата ще дойдат и не бива го карат да се чувства виновен че идват при него а при некадърника не , естествно има и друг начин(нечестен) за придобиване на блага...

Да именно това да се настроиш ,ако ти се пада успех и благополучие и обратното. Но аз си мисля за друго къде е ''грешката'' ако човек търси...

Да се твърди че успеха и благополучието са яма и дупка тук вообще не съм съгласен а мизерията и неблагополучието какво ще бъдат тогава дупка на дупките ли ?/ или обратното и към това да се стремим нещо не мога да схвана . А това че има проблем със изхарчването(ползването) на така наречените блага съм съгласен но нали затова има човек глава на раменете да не стига до крайности . ) Мисля си че Диана Илиева много добре го е обобщила в поста си.

Ако сме на самотен остров доста от въпросите ще отпаднат най-основната мотивация ще за оцеляването т.е храна подслон от там нататък започва да става сложно ... От голямо значение е според мен човек в каква среда е ''поставен''и още по важно дали иска да промени нещо.

Хъм това е важно Започни от себе си Другото са дрън дрън исток запад противопоставяне материално нематериално и т.н. Човек може да не е чел дебели книги и да живее и по-стойностно и да е по-духовно ''развит'' от много които са чели. Мисля си че нещата(прочетеното) имат значение когато се прилагат на практика. Някъде бях споменал; ''Истината е в самите нас а книгите са само ключът към нея'' .

Ако говорим за отрицателни емоции всеки знае че не бива да се натрупват(таят) в нас а трябва да ги трансформираме или най малкото ''изпразним'' по подходящ начин. Всеизвестно е че човек когато си поплаче някакси му олеква ,друг когато сподели предполагам има ред начини... При мен проблема се решава ако го има като се движа просто вървя така се успокоявам . А иначе емоции много той живота е интересен защото ги и има .

Ето какво казва един учен от XX век, носител на Нобелова награда, изследовател на космическите лъчи, проф. д-р Робърт А. Миликан; "Не съществува никаква научна основа за отричане на вярата. Който не може да съгласува тези две неща, науката и вярата, сам си е виновен. Аз не мога да обясня защо съм жив, а не мъртъв. Физиологията може наистина да ми открие голяма част от механичните и химически процеси в тялото ми, но тя не може да ми каже чрез какво и защо аз съм жив. А би било крайно ненаучно да се съмнявам в това, че животът в мен има съвсем друго значение. Научните ни познания, сравнени с това, което притежавахме преди сто години, са наистина големи. Но сравнени с това, което още не знаем, са крайно малки. Картата на земята имаше преди години големи бели петна с надпис: "Неизследвани области". Тези бели петна станаха напоследък много редки. Но картата ни за познанието на природата е все още едно много голямо бяло петно. На него природоизследователите са открили само няколко отделни частички. И колкото повече изследваме... ...Принудени сме да признаем ограниченията на познанията си. Ние сме принудени да признаем съществуването на една най-висша Сила - първопричината на нашето битие и живот... ''.

Една мисъл от по-предните постове много ми хареса и си мисля че дава доста точен отговор по темата. ''Някой тук беше написал някаква история за един надгробен камък и надписа върху него. Цял живот, се опитваш да промениш света, държавата, града, семейството, а себе си забравяш. Ако започнем от там. От мен, от теб...до две добри същества още 8 милиона. Аз си мисля, че това е пътя към успеха.''

Така разгледано няма как да не се съглася

Ясно е че всичко ще се разглежда по поразлиен начин най-вече ''сътворението'' Е някои от ученията твърдят че допускат промяна и развитие...