Милосърдието (Неделни Беседи, 17.09.1916 Неделя, София)
Беинса Дуно
''...Корнилий не е бил прост човек. По мое схващане той трябва да е имал дълбоки познания, бил е посветен, защото Господ на глупави хора не се явява. Ще бъде глупаво един велик музикант да свири на глух човек и да го пита какво е разбрал. Глухият ще му отговори: “Само виждам, че мърдаш пръстите си напред-назад”. А музикантът ще му каже: “Ти си глупав”. И двамата са глупави. Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда?” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно платно, което на места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини. Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време. С един живот човек не може да разбере света...