''...опознаващи себе си, разбираме за двойствеността на душата ни. Несъзнателното, интересът
към което ни подтиква към открояването на обекта. Никой човек не се ражда изключително добър или зъл,
ако използваме религиозните понятия. Никой
не се ражда съвършенно съзнателен или напълно несъзнаващ
(освен ако няма физиологически причини за последното). Всички противоположности
се съдържат в нас и ние можем да ги обединим в "Златната среда" на Съзнанието.<br />
Или казано на ежедневен език, човекът има власт да оформя себе си и да превръща непълноценностите
в качества. Да усъвършенства себе си, издигайки съзнанието си над инстинктивността и субективността.
Едно просто житейско упражнение: следващият път,
когато изпитвате гняв или агресия, замислете се върху себе си, потърсете причините, зависимости,
стъпете в страни и се разгледайте.
Бог също обединява мракът и светлината, добро и зло в Себе Си.
Този Бог е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Хората възприемаме тази тайнствена, вселенска същност
като нещо недостижимо, външно, някъде далеч из дебрите на религиозните книги.
Но, Бог се намира в душата на всеки един човек. За това, разбира се, в никоя една религия боговете не са
абсолютно милосърдни или абсолютно жестоки
(има малка разлика между политеизма и монотеизма в това отношение), но са и едното и другото едновременно.
Тъй като, и ние самите сме такива.
Колкото повече човек разбира за себе си, толкова повече разбира и за света.
Това е балансът в себепознанието. Вътрешно и външно познание едновременно. ''
Опознай себе си, за да опознаеш и Бога