Едно писание от сходна тема което ми допадна.
айде нема нужда
всички знаете приказката ,за този дето го пускаш на масата ,а той ти се качва на главата.
бе то хубаво да ти се качва ,ако е нещо от сорта на ореол или поне корона на мисс Мокра Фанелка от Долно Уйно, лавров венец от неудоубита от радиация дафина / ох 1 ви май да живей ,живей труда и 20-ет годишнината от Чернобил/...
отплесвам се от темата,паля една цигара ,за поема въздух / обичам да виждам това ,което дишам/ и продължавам.
та в тоя ред на мисли ,моите които са забъркани като мюсли в Данон/ да бъде непрофесионалист за 3 секунди/ много мразя някой да ми дава тон в живота ,освен ако не ми плаща .
щото който поръчва музиката там ,нали...подава на оркестъра едни такива финикийски знаци.
та значи темата днес е за свободата. свободата на словото и свободата на избора.
-какво мисля
-какво пиша
-какво казвам
-какво правя си е моя собствена работа.
а думата ми е за толеранса между хората.който или липсва / абе май хич го няма / или никой не знае има ли такова животно изобщо и сее ли се или се копае.
уважавам чуждото мнение. каквото и да е, дори и различно от моето. за да се харесваме -не е нужно да сме сиамски близнаци и да мислим под строй.
А дали ще го приема, след като го изслушам -си е моя работа.
мда.
аре немаше нужда...
автор:
midnight_witch