д-р Тодор Първанов

Това за емпатията наистина не е мое мнение. В психотерапията има толкова школи и положения,че избягвам да коментирам неща от ,,кухнята''.Противното би значило непрекъснато да съм в спор с някого. За това и предпочитам да давам цитат на някой който при всяко положение е по-голям авторитeт от мен.

Ето какво Ричард относно НЛП и емпатията-

Емпатията може да ви изиграе лоша шега. Представете си, че идват с такова оплакване при вас: “Излизайки на улицата, аз изпитвам фобична реакция, става ми лошо, завива ми се свят, заболява ме главата”. Ако вие се престараете с отразяването, напълно може да се разболеете. На терапевтите често им се налага да слушат за болки, печал, пустота, страдания, болести и други тъжни неща. Вживявайки се в тях след посетителите, вие можете да създадете проблеми на себе си, вместо това да помогнете на клиентите.

Някои критици твърдят, че НЛП е много хладно и технично, че може да сработва само с прости привички и фобии, но не се отнася до “централните екзистенциални проблеми”. Интересно, чели ли са те изобщо нещо от НЛП? Е, навярно са чели, но само в рамките на техните собствени модели. Важното е, че методиките работят. И някак си ни безпокои казионния хуманизъм, пропит с насилието, с което е пропито и обществото като гъба с вода.


Клиентът не е длъжен да стои пред терапевта и да му разказва за проблемите си. Реалния риск в терапията, засягаща съдържанието, се заключава в това, че вие можете да станете най-близка дружка на клиента си. Цялата работа се заключава в това, че вие стоите редом с тях, и че започват да ви плащат с пари за това, да слушате дълги разкази за всякакви житейски неприятности – та нали никой друг не иска да прави това за тях.

Едно от важните преимущества на НЛП е, че то практически снема вероятността от създаване на отношения на зависимост. Доколкото професионалистите работят много бързо, а клиентите, осъществили необходимите изменения с тяхна помощ, им приписват минимална отговорност за това – много по-малка, отколкото, когато се работи с терапия, ориентирана към съдържанието.



И така, ако вие сте от people-helpers, в настоящето или пък в бъдеще време станете такива, психотерапевт или човек, стремящ се да реши нечии проблеми, не си струва да мислите, че всеобхватната любов към човечеството е основание и единствено задължително условие за вашата дейност. Хората предпочитат да ги обичат по единично. За всички няма да стигне; не сте бог. Но няма нищо трудно в това, да се считате за маг или да се стремите към това. Помните ли дон Хуан; всички ние, обикновените хора, сме черни магьосници един за друг. Магът, като такъв, изразходва разумно силите си.

Възможно е да звучи шокиращо, но да се обича и страда заедно с клиента изобщо не е необходимо. Да се помогне обаче, е необходимо, и ето тук вие сте длъжни да направите всичко, което е по силите ви.
Ако стоящият пред вас просто се нуждае за подобрението си от вашата любов, съчувствие и поддръжка – какво пък, дайте му да ги усети, избягвайки да получите неговата зависимост. Но нека някъде в душевния център да остане място на невъзмутимост и дистанцираност – едно такова скрито от нескромните погледи езерце, чиято повърхност винаги е спокойна. Явното безразличие е един от неписаните, но тежки грехове, и клиентите не го прощават.

По-добре научете човека, как да предизвика към себе си любов от околните, която често не му достига. Но самите вие стойте настрана от уважение. Иначе вашата работа е да се издигате в собствените си очи.

Прекрасните черти във вашия характер могат и да ви подведат в работата ви. Така една терапевтка, много топла, емпатична, съчувстваща, работеше с млад човек, който и разказваше колко е тежък живота му в семейството, с жена му, и колко е силна потребността му да се махне. Тя отговаряше: “Аз разбирам как сте могли да го направите”. В този дух продължаваше вече час, а после тя се обърна към мен, и попита искам ли да добавя нещо. Аз станах, погледнах този младеж и му казах: “Аз искам да ти кажа, че ти си истинско пеленаче! Правиш интрижки зад гърба на жена си, а после идваш тук и плачеш на рамото на терапевтката си. Това нищо няма да ти даде, доколкото ти изобщо не се каниш да се променяш. Така ти ще си останеш такъв нещастен цял живот, ако сега не скочиш, не си теглиш един шут отзад и не отидеш при жена си да й кажеш какво искаш от нея. Кажи й за това открито и ясно, с приятни думи, за да може тя да разбере какво трябва да прави. Ако ти не направиш това, ще си останеш завинаги такъв нещастен и никой няма да може да ти помогне”.

Доста обърканият клиент си отишъл в къщи и направил това с жена си. Впоследствие той съобщи, че това било най-важното преживяване в досегашния му живот.

Никой не ви призовава да използвате прословутите дзен-техники, включващи в себе си забележителния прийом “привеждане на тежък предмет в съприкосновение с главата на клиента”.

Терапевтката не била достатъчно гъвкава с клиента. Тя правила това, което може. Има и хора, с които никой никога не е бил добър, и такъв подход при тях би сработил с голяма вероятност. Но едва ли това би им помогнало да извършат специфичните изменения, за които са дошли при терапевта.

И понеже Ричард много ми харесва ще дам още 3 цитата –

---Преди няколко години, когато изучавах различни методи за изменения, повечето от хората считаха, че психолозите и психиатрите са експерти по личностно изменение. Струваше ми се, че много от тях са къде-къде по-добри примери за психози и неврози. Вие някога да сте виждали “Ид”-а, ,,То’’-то или как е относно ,,инфантилната либидонозна реакция-формация’’? Аз мисля че , който може да говори на такъв език няма право да нарича другите “психове”.

---Много от хората се намират в депресия, защото живеят скучен и безсмислен живот. И беседата с терапевта няма да промени това, ако човекът в резултат на това не започне да живее по друг начин. Ако някой прахоса 75 долара за сесия при психиатър, вместо да ги даде на вечеринка – това не е психично заболяване, това е глупост. Ако вие нищо не правите, разбира се, че ще изпадате в депресия. Крайният вариант на това е кататонията.
-----,,Съпротивата има само в главата на психотерапевта който не знае какво да прави с пациента срещу себе си.Аз 30 години практикувам психотерапия и нито един път не срещнах пациент който се съпротивлява на терапията.’’

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим.

Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит."

Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’
И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно"
Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията.

За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия.

Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне.

Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората.

Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея.

Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна.

Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно.

Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал.

Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим.

Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит."

Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’
И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно"
Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията.

За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия.

Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне.

Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората.

Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея.

Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна.

Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно.

Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал.

Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим.

Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит."

Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’
И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно"
Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията.

За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия.

Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне.

Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората.

Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея.

Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна.

Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно.

Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал.

Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим.

Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит."

Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’
И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно"
Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията.

За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия.

Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне.

Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората.

Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея.

Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна.

Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно.

Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал.

Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех.

Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни.

Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща.

Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние.

Каква е целта?

Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема.

Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват.

Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия.

Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък.

Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали.

Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти-

Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той.

Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите.

Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех.

Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни.

Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща.

Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние.

Каква е целта?

Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема.

Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват.

Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия.

Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък.

Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали.

Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти-

Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той.

Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите.

Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.

Не мога да приема ,че човека при който сте отишла е психотерапевт.Поведението което описвате е типичното мое поведение което имах преди 20 години.Нямах си понятие какво е психотерапия ,но на визитката ми гордо се четеше,,Психотерапевт’’.Звучеше ми много западно, модно и различно.Истината е ,че си нямах и понятие какво е психотерапия и си изписвах лекарствата наред.Предполагам и тогава някои мои пациенти са се чувствали излъгани очаквайки да не им давам хаповете,но …това знаех, това правех.

Днес е различно,знам че използването на лекарства е нещо което определено пречи на психотерапията и забавя овладяването на тревожността с пъти. За да не стане грешка подчертавам-говоря за психотерапия на тревожни разстройства .За шизофрения ,БАР и други диагнози написаното не се отнася,там медикаментите са задължителни.

Ако, човека бе психотерапевт би трябвало задължително да направи няколко неща.

Първото е да ви даде ясна и разбираема за вас информация какво всъщност е Тревожното разстройство.Кое поражда тревожността ,механизмите които я подържат,симптомите които са свързани с нея и някои от начините за повлияване.С две думи в рамките на 1-2 срещи той трябва да ви направи експерт в собственото ви състояние.

Каква е целта?

Просто е, пълната и точна информация за състоянието автоматично намалява тревогата.Когато човек знае какво му е ,това го успокоява.Второ-когато вие станете експерт в собствената си тревожност,това означава, че ще можете да схванете логиката на всичките тези неща които психотерапевта ще ви предложи да правите за да я овладеете.Знанието ще ви мотивира да ги правите.Повечето хора си мислят ,че психотерапията е просто говорене.Няма нищо по-грешно.Психотерапията е винаги и правене на определени неща, които водят до решаване на проблема.

Друго много важно, което е трябвало да ви обясни веднага този психотерапевт е-във вашият мозък всичко е здраво и никакви вещества не липсват.

Това е още по- важно.Ако, наистина в мозъка ви има дисбаланс на химически вещества и той се нормализира от медикамента,за какво по дяволите ви е нужна психотерапия.Пиете си медикамента и това е напълно достатъчно.Разглеждан в тази плоскост проблема просто изключва нуждата от психотерапия.

Алтернативата е, или сте болна и си пиете лекарството и то нормализира химията и сте добре или сте здрава и поемате отговорност за промени които да доведат до овладяване на тревожността.Щом ви е изписал и лекарства е бил длъжен да ви уведоми как те действат.Трябвало е да подчертае ,че точно защото сте напълно здрава транквилизаторите могат да премахнат тревожността ви буквално за минута-това се дължи на тяхното действие в тялото, а не на действието което имат в самият мозък.

Понякога при мен идват хора които вече приемат медикаменти за потискане на тревожността .На част от тях аз поставям като условие спирането им ,на друга го правя в хода на терапията, но възможно най-бързо.Иначе рискувам терапията да се провали.

Ще си позволя да цитирам и двама известни психотерапевти-

Милтън Ерисон е отказвал да приеме за психотерапия пациент който поне 3-4 дни преди това не спрял медикаментите,,На размътен от хапчетата мозък, каква психотерапия може да се прави? –обичал е да пита той.

Жан Бекио в книгата си ,,Нова хипноза ‘’ отбелязва ,че когато прави психотерапия с човек които приема и медикаменти след спирането им повтаря сесиите.

Получава се едно двойно удължаване и оскъпяване на лечението, което се провежда съчетано –психотерапия и медикаменти.