Anaid

Благодаря за споделеното, hip! Информацията ти е изключително полезна. Съгласна съм, че на нашия пазар вече има литература. Но, смятам, че тя изобщо не е достатъчна. Още повече, че сънародниците ни масово не знаят какво да търсят, съответно - купуват най-рекламираната в момента книга (било тя и аналитична) или тази, препоръчана му от приятел или роднина. Така се мятат от автор на автор, започват да експериментират с различни методи и като следствие - незадоволителни резултати. Това е лично мое наблюдение. Не бих се съгласила с това, което каза Silviya, а именно: "В крайна сметка като се замисля, излиза,че след като психотерапевтите се занимават с психиката, т.е. с менталното тяло, и го лекуват отдело от душата,..." тъй като точто обратното, психотерапията (психоанализата) възвръща хармонията между Духа и Душата! Когато дадена личност изгуби вътрешната си хармония, наистина става податлива към различни заболявания, независимо дали на психично или физично ниво. Нека не забравяме, че дисхармонията се поражда именно поради дисфункцията на "главния компютър", а всичко останло е следствие. Смятам, че е трудно да си бъдем сами аналитици, защото стартирайки терапията, с мощна сила се включват защитните механизми и блокират работата. Благодарение на тях можем да изпаднем в самозаблуда, че даден проблем сме го открили, приели, анализирали и трансформирали. А след някакъв период от време проблема да се появи отново. Имено затова е специалиста - за да не ни позволи да прехвърлим проблема от едната "лавица" на друга.

Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитатите и на историята! С удоволствие бих посочила източниците си, но имам навика от години да си записвам различни афоризми, притчи, мнения, пословици и т.н., без да отбелязвам книгата, статията, лекцията, сайта... Надявам се този мой пропуск да не създаде проблем! Още няколко изказвания по темата "Любов" на гениални личности: "Ние знаем, че любовта е силна като смъртта; затова пък е крехка (чуплива) като стъклото." Мопасан "Раните на любовта не винаги убиват, но никога не заздравяват". Дж. Байрон "Влюбения в себе си няма конкуренти (съперници)." Цицерон "Защо не се влюбваме ежемесечно? Защото при раздялата би ни се наложило да се лишим от частичка от собственото си сърце." З. Фройт "Ревността винаги се заражда с любовта, но не умира заедно с нея." Ларошфуко

Здравейте, БЛАГОДАРЯ на всички Ви! Изчетох всичко по темата на един дъх, беше невероятно! Ето малко и от мен по темата: Веднъж в едно ъгълче на Земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: - Хайде да играем на криеница, а!? ИНТРИГАТА повдигнала вежди: - Криеница? Що за игра е това? Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях , например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък. ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много. - Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА. Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му. - Един милион, - казала ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни тя се криела на дъното на океана). Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата нараниии очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... “Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение.” - Учителя “Човешката любов е благо, а Божествената е извор.” - Учителя “Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, Вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, Вие сте разрешили една от важните задачи в живота си.” - Учителя “Този, когото обичаш, не може да почувства и възприеме твоята любов, ако няма за това необходимите условия.” - Учителя “Закон: - човешката любов винаги завършва с нещастие.” - Учителя “Любовта никога не се заблуждава, заблуждават се хората.” - Учителя “Ако някой не ви обича, причината е във вас.” - Учителя “Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената, нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.” - Учителя “Човешката любов трае една, две, три години, а някой път и 20 години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича. Щом го изгубиш, тази любов ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички!” - Учителя Любовта е като живака - можеш да я усетиш върху дланта си, но не й в юмрука си... Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитатите и на историята!

Здравейте, Тетрабиблос. Благодаря Ви за забележката. Ще се старая да бъда по-внимателна в боравенето с термините, обещавам. Позволих си да употребя термина "реципиент", от една страна, защото имам спомен, че в превод от латински означава: получаващ, приемащ. Разбира се, ако трябва да съм максимално коректна, ще призная, че под "реципиент" по-често се разбира човек (животно), на когото присаждат някакъв орган, тъкан или клетки от друг организъм с оздравителна цел. От друга страна сметнах, че думата "перцепиент" не е толкова подходяща, защото подразбира човек, възприемащ мислени сигнали, изпращани по време на телепатични опити от друг индивид. А сте абсолютно прав, че се опитвах да избера различна терминология.

Мона, обръщам се към теб, защото забелязвам невероятно сходство в начина, по който изказваш мнението си и нещата, които мисля аз. Би ми било интересно да прочета, трябва ли терапевтирания да приеме терапевта си като по-близък, за да бъде терапията по-успешна. Чела съм, че не са единични случаите, в които рецепиентите се влюбват в психотерапевтите (респективно психоаналитиците) си. И че е почти невъзможно да не се мине през такъв етап от терапията, особено ако терапевта и терапевтирания са от противоположен пол. Вярно ли е? Иво, не смятам, че съществува идеален психотерапевт (психоаналитик) или поне не в психо-физиологичния смисъл на думата. Мисля, че един терапевт е добър, когато е помогнал на потърсилия го за съдействие да преоткрие, приеме и ако се налага - да промени себе си.

Извинявай, Бина, не съм искала да прозвуча агресивно! Съжалявам, ако така си възприела въпросите ми. Сметнах, че е удачно тук да продължи тази дискусия, още повече, че въпросите са провокирани от неща, които си писала по тази тема. И т.к. самата ти сподели, че сме тук за да се развиваме, смятах, че нямаш нищо продив да дискотираме открито. Повярвай ми, не съм искала да те засегна и ти поднасям най-искрените си извинения.

Искам и аз да се присъединя към овациите за Мона! Не мога да се съглася, че българина няма пари, за да посети психоаналитик или психотерапевт. Ако той нямаше пари, едва ли щяхме да се сблъскваме непрекъснато с разни псевдо-ясновидци, псевдо-гадатели, псевдо-магове и т.н., които са окичени от главата до петите в злата, каращи скъпи западни коли, рекламиращи се в огромен брой печатни издания и тв-предавания. Защо сънародниците ни са склонни да дават три-четири, че дори и пет-цифрени суми на гореупоменатите, но не и на дипломирани терапевти? Да, българина е свикнал с кафе-терапията (или ракио-терапията), но не осъзнава, че тя (те) не му решават проблема, а единствено отклоняват за момент вниманието от агонията на душата. И като стана дума за кафенета, забелязали ли сте колко хора има в заведенията, какъв невероятен поток от коли има по улиците? Че, тези хорица да не би на версия да сядат да консумират или пък колите им вървят с изворна вода? 75% от българите имат пари, за да посетят психотерапевт, но се страхуват. И не само поради това, че не знаят на какъв специалист ще попаднат и дали той наистина е такъв, а защото се боят да се разкрият, да свалят всички маски от лицата си и да изчистят всички "шкафчета" на съзнанието си. Тоест, българина се притеснява, тревожи, да не кажа, страхува, да разбере Истината за себе си. Лично мое мнение е, че за да може дадена личност да поеме по пътя към Духовното себепознание, тя първо трябва да е преминала през психо-физиологичното такова. В противен случай, пак от моя гледна точка, ще се барикадра с всички възможни защитни психични механизми.

Здравей, Бина. Благодаря ти за отговора. Макар, да си призная, очаквах нещо по-конкретно. "Не мога да ти дам компетентен отговор, още повече не ми е ясно за кое Учение става дума.". От моя гледна точка, има 3 Учения, които си заслужават коментар: Моисеевото, Христовото и това на Учителя - Петър Дънов. Ще задам въпроса си по друг начин: кое е "Учението" за теб самата? Това, което лежи на принципа: "Око за око, зъб за зъб" или това, което приканва когато те ударят по едната буза, да объреш другата, за да те ударят и по-нея. Или това, което ни учи, че не трябва да усетим този удар? Колкото до Библията, знаеш ли кога е писана тя, по-точно, колко години след кончината на историческата личност, наричана Христос? Казваш, че тя е нещо много важно, но да си призная, не разбирам кое й е толкова важното? Това е книгата с може би най-много противоречия! Ще споделя своето виждане, но първо искам да прочета твоето. Много лесно би било да ти предоставя готовия "продукт", но сама пишеш: "Участието ми във този форум цели да получа отговор на много неясни за мен въпроси, най-вече в тези области за които ме питаш.", а това може да стане, с търсене на Истината и постоянство. Ще се радвам, ако и другите участници изкажат мненията си. Модераторска бележка: Моля пишете по темата и спазвайте дух на уважение и толерантност към другите участници!

Здравейте! Не бих се съгласила с това, че зодията определя какъв камък трябва да носим. jul прави много добре, като носи този камък, който отговаря на моментното й настроение. Помислете, когато се явяваме на интервю за работа или отиваме на театрална постановка - дали ще облечем едни и същи дрехи, да не говорим, че и цвета, по всяка вероятност, ще е различен. Някой ще се опита да ме обори с твърдението, че ако носим постоянно 1 камък, то ще можем да почерпим от него необходмото ни. Ще приведа само 2 примера: мой познат поръча да му изработят пръстен с оникс, който отговаряще и на зодията му. Направи го съзнателно, защото вярваше във влиянието на звездите върху неговия живот. От друга страна, според книгите, оникса е идеален камък за тези, които искат да подобрят финансовото си състояние, а той имаше нужда и от това. Резултата от този пръстен бе точно обратен на очакванията - вместо да увеличи приходите си, след около 3 години фирмата на този мой познат фалира. Моя приятелка боледуваше от базет. Кехлибара е камък, който казват че помагал при този вид проблеми. Въпреки 5-годишното му носене - подобрение на състоянието нямаше. А, че планинския кристал е най-универсален като камък, спор няма и е нучно обяснено защо е така!

Здравейте. Темата ми допадна. Подкрепям мнението на Психотроник! Искам да задам няколко въпроса към Бина: 1. Какво е "Мистика" според теб и защо смяташ, че тази тема е табу?; 2. Защо въприемаш мнението на Психотроник като "прекланяне" пред новото; 3. Защо смяташ, че Психотроник отрича: "Блаватска, д-р Рудолф Щайнер, Учителя – Петър Дънов, индийската философска школа и т.н."; 4. Какво за теб е Библията?; 5. Каква е разликата и сходството между науката, Учението и религията? Венци, дай поне един пример за: "такива абсурди изводи да извличат понякога". "Истината не се достига в лабораторни условия." - може би частично имаш право да го пишеш. Но, да си призная, запознавайки се с предишни твои твърдения, оставам с впечатлението, че си привърженик на философията. Иска ми се да напомня на участниците в този форум как се формира философското твърдение и уравнение: "Котката е бозайник. Кучето също е бозайник. Следователно кучето е котка". Правдоподобно, нали?! Но, е вярно от гледна точка на философията! Хубаво би било наистина да се замислите над думите на Психотроник, защото в тях се крие повече Истина, отколкото първоначално сте открили.