dian2n

Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации. Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година ( и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук. Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него. И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я. То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава. Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват. Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка. И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци. Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват. После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях е доминиращ .

Започни да се замисляш дали всъщност това което сънуваш е само сън. Според мен става въпрос за извънтелесно осъзнато преживяване. Прочети нещо по темата и току виж се окаже, че това е твоето поле на изява. Не съм чел другите неща писани от теб. Имаш ли моменти в които докато сънуваш осъзнаваш че сънуваш?

Виж ти Аз с още двама души сме в една стая. Заложници сме на един човек. Той често влиза в стаята и говори с нас. Казва ни че ще рани всеки един от нас . Стреля в ръката на един от нас, другия го ранява в крака. Оставам само аз и той ми казва да се разкрача и че ще ме стреля в топките. Аз се ужасявам и в един момент наистина се чувствам все едно всичко е реално- наистина не искам куршум в топките. Премислям какво може да направя , но ме е страх от него . Всъщност след като той ни е наплашил достатъчно, той дори не си прави труда да ни държи на мушка - разчита на нашият страх за да не вземем никакви решения, а да се подчиняваме безпрекословно. Но в един момент когато той се доближава до мен, аз сграбчвам една химикалка която се намира до мен и му я забивам в окото. Той пада на земята, а аз започвам да го ръгам с химикалката на всяко място ,което се сетя че е смъртоносно. След няколко намушквания все пак го убих.

Напоследък отново започнах да сънувам сънища истории. Те започват, действието се развива поетапно и в един момент приключва. Аз се намирам в хотел. В един момент в хотела нахлува терористична група и вземат всички хора в хотела за заложници. Извеждат ни в колона навън от хотела и ни товарят на камиони. Виждам как всички хора са уплашени и доста от тях действат неадекватно. Аз самият съм като тях- постоянно мисля какво ли ни очаква и къде ли ще ни водят. В момента когато минаваме през изхода на хотела, виждам че там има няколко врати, а човекопотока се насочва само към едната. Навсякъде стоят хора с оръжия и следят за хората. Един от тях ме спира и с насмешка ми казва " айде ти - към онази врата" и ми посочва една от другите врати които водят встрани. Решавам, че може би ми помага, като ме отделя от другите хора и ми дава възможност да избягам. Странно но страхът ми ме обърква и аз реално не тръгвам към свободната врата ами се смесвам с колоната от хора . Излизаме навън и виждам как на един голям камион се качват всички хора. Един от тях си мушва главата в някакъв отвор на каросерията на камиона и се хили, но в този момент някакъв люк се затваря и направо му отсича главата. Реално той сам си беше виновен за това. След това вече не си спомням какво се случи. Идеята залегнала в тоя сън беше, че не можех да определя дали всъщност някой беше решил да ми помогне или това беше просто гавра. Принципно , мога да открия доста метафори и скрит смисъл в този сън. Но все пак странно за мен си остава как той води до послания които в настоящият момент не са важни за мен. Не мисля, че наслагването на смисъл по отношение на един сън, води до наистина достоверно знание за причината за неговото сънуване. С други думи казано - за един и същ сън може да бъдат измислени различни причини за сънуването му и надали може да се определи точно коя е действително значима.

Преди няколко дни отидохме на една хижа. Искаха от нас да сложим антена на покрива. Сложихме. Когато решихме да си ходим, се обърнах да видя как изглежда сградата отдолу и направо замръзнах. Беше същата ,която бях видял в съня си - сградата на която обсъждахме да слагаме антени. Досега бях в лека заблуда, която ми пречеше да направя връзката- сградата която виждах в съня си беше друга, а всъщност изглеждаше точно като тази хижа. И реално ние не сложихме антена на сградата от съня ми, а на сградата която визуално беше същата като на тази от съня ми - хижата. Просто в съня си, съм виждал тази хижа на място на което тя не съществува в реалността. Сега чакам и Турските черни микробуси

Оценявам желанието за тълкувание на моят сън, макар и да не приемам това което е написано. По причина, че сънищата могат да бъдат тълкувани след дълбоко познаване на самият сънувач. Вселената на възприятие , в която аз живея е напълно различна от всяка друга и нещата в моя свят са валидни за мен, но не и за друг. И като си говорим за сънища, напоследък доста пъти насън размишлявам. Хора са ми казвали ,че човек насън не може да брои. Броил съм. И физични теории съм развивал. И часовници съм гледал и са изглеждали истински. И съм бил убеден, че сънувам, но усещането ми е било за реалност. И доста пъти се събуждам с някакво изречение в главата. Ще ви споделя последното с което се събудих скоро. "Гнус ме хваща в какви мръсни води и подмоли се крият хелерите. А те са домашната котка на първите хора на планетата - децата." Изречение изпълнено с метафори. "Домашна котка" са защото Хелерите са едни от най-разпространените (лесни за отглеждане) аквариумни рибки. Или поне преди години беше така . Наред с гупите , те се купуваха най-често. "първите хора на планетата" Така е - първо е детето, после е самият човек. Удивително. Изненадвам се какво може да измисли човек на сън Винаги си ги записвам, защото само след няколко часа всичко се забравя.

Става дума за една моя стара тема. Сънувах асансьори и някои хора ми дадоха тълкувание. Че било поради някакви социални аспекти. Следват заключенията. След като не сънувам асансьори поради страх от тях (а поради някакви социални проблеми), следва сънищата да ми причиняват този страх. И какво се получава? Имаш социални проблеми и прочие там тълкувания, от там следват сънища в които има асансьори и страх от тях. От там страха се пренася в реалността. И заради някаква социална обремененост, си навличам и страх от асансьори Направо перфектно . Смешно е обаче. Някой някъде споменал ли е че това може да се случи? Аз от страховете се отърсих. Ни от асансьори ни от каквото и друго там беше. Ама пак си ги сънувам де... асансьорите. Даже с оглед на сегашните ми психични занимания, очаквам асансьори на рояци Щото хич не ми пука за социалността. Ама нали знаем, че подсъзнанието страда. Та ... ще има още доста асансьори. Докато подсъзнанието схване как стоят нещата . Не че вярвам в подобни тълкувания де. Много добре знам на какво е синоним асансьора при мен - същото като стаи в стените, скрити стаи . Общо взето - друга реалност. Не е нужно да питам някого за да знам алегориите в моята глава. Повече ме вълнуваше предизвиканият страх от сънуването на тези асансьори. Свършена работа. Нека да разкажа един друг мой сън. Като малък много обичах да ходя на едно място, имаше една сграда там. Нещо като мотел беше . Събота или неделя ако не бях на село , там ходихме.Вътре в гората . Голяма игра падаше. Оттогава вече не ме свързва нищо с това място от много години, но през няколко години ходя да видя какво става - пустош е. Тревата превзема всичко. Сградате се руши, дърветата падат. И ето че в рамките на две седмици, три пъти сънувам сън за това място. В първият сън, сградата е действаща, нощ е , светлини светят приказно. Страхотна гледка е. Времето е тихо и се чувствам чудесно. Обсъждаме да слагаме антени на покрива. Вторият сън - отивам там а там някакви черни микробуси. някакви Турски фирми нещо внасят изнасят . Третият сън. Вървя към сградата а тя превърната в ресторант. Прозорците светят, вътре хора на масите ядат пият. Ама светлината една странна такава, сякаш ... прекалено силна. Става ми странно и решавам да вляза вътре. Но не виждам врата. По едно време си казвам "абе аз нали сънувам, дай направо ще мина през стената ,както неведнъж съм правил насън (вярно е , правил съм го и друг път в други сънища). Бутам се във стената , а тя не поддава. Нормално е - понякога не се получава. Опитвам пак , тоя път по-леко и потъвам. Самото минаване , както и другите пъти е гадно - материята те мачка и виждаш някакви точки цветни. Но преминавам. И се озовавам в някаква тъмнина. Въобще няма лампи, стъпвам директно на утъпкана земя. Чуват се стотици кокоши кудкудякания около мен. Виждам две кучета да се разхождат. Хваща ме страх да не би да се хвърлят към мен и се потапям обратно в стената. Излизам навън и се обаждам по телефона. Идва полиция и ме питат. Казвам им , че вътре всъщност се отглеждат кокошки - няма никакъв ресторант. Мой приятел също е дошъл и ме пита как съм разбрал - казвам му "влязох насън вътре". Оказва се че стъклата са монитори (ето откъде е странната светлина).

Изгледах клиповете. Хубави неща казва. След като съм опитвал няколко метода без успех ,сега измислих нов метод. (липсата на успех ,знам че се дължи на мен. Защото робувам на определени норми и не искам да ги изоставя. Винаги се стремя към равновесие и всяко започнало нещо съм длъжен да го завърша. Това са особености на мисленето ми , които всъщност ми пречат да се справя по всеки един начин по който съм опитвал. Ето например за шума на папагалите. Аз искам да не ми пречи, но също искам по някакъв начин стопаните им да бъдат наказани за това ,че ме смущават, понеже те нямат право да държат такива шумни животни. Знам че ако спре да ми пука за тях, то ще спре и да ми пречи шума им, но стремежа ми към равновесие ме кара да продължавам да им обръщам внимание. Същата история е и с шахтата която дрънчи. Писал съм на ремонтни екипи , идвали са но не си вършат работата добре. И равновесието е нарушено - някой не си върши работата, аз страдам заради това. Мога да игнорирам шахтата, но това ще значи че някой ще си спести работата която е длъжен да извърши. В крайна сметка звукът е неприятен защото е подплатен със разумни мотивации. И няма как да приложа разумни контрамерки, защото аз не съм по-умен от себе си. ) Знам, че всичко това ми пречи и не е лесно да го превъзмогна, защото е част от моя характер. В последно време усилено си променям характера, но надали ще оставя нещата да се случват последователно. По-скоро измислих нов метод Приложих го известно време и всъщност имам голям успех със автомобилните аларми. Методът се състои във моментално игнориране. Без размисли, без увъртане. В момента в който чуя звук който ме дразни, веднага блокирам всяка мисъл която започне да се образува- "пак ли тия гълъби","да взема да ги изгоня ли" , "тоз съсед докога ще ги събира" ... "тая аларма колко още ще пищи", "пак ли да се обаждам на 112" ,"дали е пак оная кола дето оня път се обаждах". НЕ Още преди да се е формирала която и да е мисъл - блокирам. Не мисля за звука, той не ме вълнува. Не се боря с него, а с мислите които възникват като негов отговор. За щастие имам известен опит в блокиране на мисли- тренирал съм да стоя без да мисля. Идеята е да разкъсам зависимостта между дразнител и реакция. Да спра да следвам навика дразнителят задължително да предизвиква реакция. Мозъкът е нещо което се учи лесно, дори поразително лесно. Достатъчно е няколко опита и той вече прави новонаученото. И наистина той започна да игнорира подобни звуци, които се повтарят. Колегите ми правят забележка, че не спирам фаровете на колата като слизам, въпреки че има пищяща сигнализация. АМИ АЗ НЕ Я ЧУВАМ . Тя е там и си писка, но за мен е нещо което не достига до мен. Но там нещата са прости, защото е монотонна. Също с алармите на колите е пак така - бучат си ,но не ме вълнува. С папагалите... лятото ще видим И все пак , в полето на обикновено въздействие , успех може да се постигне. Но има едно друго поле в което ... първобитните рефлекси действат силно. Например - ако мисля усилено за нещо, всеки тактуващ звук (например пищялката за несложен колан в автомобила) започва да ми дава ритъм на мисленето. Но аз не мисля с този ритъм,имам нужда да разтягам определени фрагменти. Но ритъмът от звука диктува темпо. Мисля докато се появи звука пииииит . Това ми блокира мисленето. Спирам докъдето съм стигнал. В периода в който алармата почива (половин секунда) почвам да мисля отначало, защото не ми е стигнало времето да завърша даденият фрагмент. Но срока си е все същият. И този фрагмент се върти ли върти и към следващ не се пристъпва. И реално аз цикля на едно и също място.. И това не е по никакъв начин свързано с някаква пречка от съзнателно естество. Е тук вече... природата побеждава. Все още не знам как да игнорирам такъв звук докато мисля за нещо. Просто появата му , прекратява мисленето ми ,карайки ме да му обърна внимание. Но пък нали това е идеята на алармените звуци-приковаване на внимание.

При отглеждането на определени видове аквариумни рибки се използва кайма от смесени животински и растителни продукти. Освен допълнителните витамини ,които се добавят, се слага и чесън. Действа против вътрешни паразити.

Не виждам видеоклипове.

Здравейте! Преди малко търсих информация в интернет за непоносимост към звуци и се натъкнах на понятието мисофония. Не знам доколко може да се идентифицира с това което искам да питам, затова ще опиша как стоят нещата при мен. Става дума за дразнене от повтарящи се звуци. Не задължително на точен интервал и не всякакви звуци. В един момент осъзнах , че не понасям определени звуци, които за други хора не значат нищо. Те не им обръщат внимание и даже се изненадват, че аз ги забелязвам. Проблемът е , че години по-рано положението не беше така. Значи по някое време се е получило. И така , дразнителите са: Гълъби: "бууууу, бууууу, буууууу" все едно някакъв мотор се мъчи да тръгне но не може и опитва отново и отново и отново.Като дете много ми харесваше да ги слушам . Сега нещата са различни. Кучета лаещи равномерно : "бау бау бау................... бау бау бау...................бау бау бау................" Също и с прекъсване нарочно: "бау бау....бау" И пак станаха три пъти. Все едно нарочно го донажда... напук. Или пък мастодонтското "ау ау ау". И край. След двайсет секунди пак. "ау ау ау". Все едно казва "АЗ. СЪМ . КУЧЕ". Да бе, и кво като си? Млъквай! Онзи път една баба в една къща на село.Стара баба , има някакви психични отклонения ,води диалози наум, хъмка, мляска, пак хъмка, пак мляска и това се повтаря постоянно. Откачам. По добре да слушам гълъби - буууууууууу буууууууууууу. Шахта на пътя - колите стъпват, шахтата трака : "тангър-дангър..........тангър-дангър........ТАНГЪР-ДАНГЪР". С различна ритмика според наличието на автомобили. Винаги я чувам и сега дори. За пищящи папагали ,истински музикални инвалиди, няма да говоря - там ситуацията е по-различна- абсолютно алогично подредени тонове предимно във високочестотния спектър ,дразнещи повече със тона си отколкото с ритъма. Всички тия неща ме дразнят. Обсебват ми вниманието. Докато ги чувам ,не мога да се съсредоточа над това което правя. Ако пък съм концентриран върху нещо, ми развалят концентрацията , а това винаги води до изнервяне. И въпреки, че може да се извади заключение ,че ме дразни всичко около мен, има неща които не ме дразнят, а други хора въобще не биха ги понесли. Нещата които НЕ МЕ ДРАЗНЯТ са: -цъкащи часовници - може да е ритмично, но функция на мозъка е да се абстрахира от ритмично повтарящи се звуци. тук той явно се справя. -Непрекъснатото бълбукане на мехурчетата в аквариума - чувам го ден и нощ - никакво дразнение. -Постоянно фучене на вентилатори , компютри,охладители- никакъв проблем . Някои хора не понасят дори най-малкото фучене на вентилатор . -Чайки крякащи посред нощ в 4 часа, решили че вече е време за ставане. Чувам ги - никаква реакция (допреди време ме будеха , даже ми бяха голям дразнител, но вече не. Откакто разбрах, че докато чайките са наоколо ,гълъбите ги няма.) -Врабчета чирикат до прозореца - силно е , но самият звук е безобиден. -Гарги грачат - даже ме кефи звука. -Коли бръмчат,мотори реват по улиците... нека си реват- реакция никаква. Имам един часовник с аларма звъняща в 6 часа сутринта, но тъй като аз ставам от друга аларма в 8 часа, първата дори не я чувам. Пълно абстрахиране имам към нея. Даже мислех, че часовника е спрял да свири, докато един път бях буден по това време и я чух. По правило не мога да заспя ако някой хърка. Знам , че е природно определено (хъркането е като ръмженето, а ръмженето е сигнал за опасност) и затова знам, че с него справяне няма. Допълвам още: много хора знам, че мразят звуци от стържене на вилица в стъкло, тебешири по дъска и прочие. Във връзка с това казвам :Никаква негативна реакция нямам към: -търкане стиропор в стиропор,вилица по стъкло, нож по стъкло,стържене на тъпа бургия при пробиване на желязо (метал в метал),режене на метал с ножовка,стиропор по стъкло,нокти по стъкло, нокти по метал. Не мога да се сетя друг неприятен звук . Всички те са ми напълно безинтересни , не ми пречат , не ме вълнуват. Допълвам още: странни звуци които ми харесват много : -въртящия стол се амортизирал от употреба, скърца като се клати човек - нарочно се клатя да скърца . Колегите се дразнят и заради тях не го правя, но звука много ми харесва- всякакви честоти. -скърцаща панта- красота... чудесен звук . Отварям ,затварям, опитвам различна скорост, наслаждавам се на звуците. -при транспорт на стоки се ползват едни найлонови форми заместващи стиропора. Когато се трият в мокро стъкло се получават уникални звуци - с много различни честоти. Харесват ми , стържа понякога . Колегите ми се карат - тях не им харесвало. В крайна сметка , аз нямам достатъчни познания за да мога да категоризирам различните психологични процеси наблюдаващи се при хората, не знам какви са , не знам кое как се определя, кое е значимо, кое е произволно и няма как да разбера причините за тази моя непоносимост. Това ми е и питането - възможни причини за подобна нетърпимост към звуци и възможни действия за справяне. Ако някой има свои звуци ,които го дразнят може да сподели също. Отворен съм към добри идеи, наскоро се справих с голям мой проблем - неоправдан страх. Успях да систематизирам добра логика и методика и страхът изчезна. Вярвам ,че има начин за справяне и с ритмичните звуци, просто не знам причината за непоносимостта си към тях. Досега съм опитвал замаскиране на негативно с позитивно - опитах да придам различен смисъл на звуците (пискащите папагали). Приех ги като тест: ако ги чувам и ме дразнят, значи все още се вълнувам от глупости. Но този метод изисква дълготрайна концентрираност върху действията и може би съм изгубил по някое време връзката. С чайките пък се получи без да искам - приех, че те гонят гълъбите и вече крякането им не ми е неприятно. Мога да опитам да придам на тракащата шахта функция на брояч на коли и по този начин тя да стане маловажна за наблюдаване (слабо ме вълнува колко коли минават по пътя). Но пък ме е яд, че никой не взема мерки да я оправи и може би това надделява - искам хората да си свършат работата, а не аз да им я решавам.

Толкова много цитати и цитати, мисли и слова- по едно време се почувствах все едно съм на проповед в някоя църква. Вярвате ли че всичко това което се пише в тази тема , дава отговор? Мъдростта ми казва :уважавай и чуждите мнения. Но пък реализмът ми казва - те дават ли конкретно разбиране? Имах две мнения по-назад в тази тема , по които (странно защо) , никой не се опита да дискутира. Всички постват някакви цитати ,които взимат от някъде и това е. Предоставих няколко интересни аспекта за дискусия, но никой не ги дискутира. До такава степен ли сте загърбили реалността? Хора, аз лично не виждам смисъл в проповедите- да не се засяга никой. Обаче колкото и да четох това което сте публикували, аз не стигнах до никакъв извод, никакви въпроси не възникнаха в моята глава и общо взето крачих сред всички тия думи ,както човек крачи в блато. Още повече че не виждам как бих могъл да дам коментар на тези ... неща. Нали в размислите се ражда истината. При всички тия проповеди аз размисли не виждам .

От много време ме мъчат всевъзможни сънища с присъстващ елемент - асансьор. Сънувам всякакви вариации- слизане на асансьора в мазата, изкачване до несъществуващ етаж, трансформации на асансьора, странично движещи се асансьори. И дори по време на съня, аз знам че ме е страх от асансьора и го отбягвам. Принципно вече съм приел че имам фобия. А интересното е че когато бях малък , неведнъж съм гледал какво има в шахтата и не ме е било страх. Откакто обаче почнаха тия сънища, никой не може да ме накара да погледна в шахтата когато кабината не е там. Просто е мисия невъзможна. Не мога да си обясня как така сън провокира фобия. А принципно ползвам асансьори редовно.И дори съм засядал вътре, и съм спирал посредата на етажи и не ме е страх.Поне докато в кабината е светло. Обаче сънищата продължават своята атака: Ето например снощи сънувам че стоя в един асансьор а той не иска да отиде на определен етаж ами го подминава и спира по средата. Аз натискам копчето отново и отново , а той подминава етажа и спира наникъде. Тогава се принуждавам да отворя капака отстрани и да дръпна ръчката за да изляза.И след като го правя неколкократно с голяма неохота, най-после се изнервям и започвам да крещя :" по дяволите, не разбрахте ли че не искам да гледам какво има зад кабината, не мога повече да гледам защото ме е страх". А после трябваше да се кача на един покрив минавайки покрай двигателя на асансьора с макарите и въжето и си казах: надали ще мога, та мен ме е страх да ида там. В реалността обаче, аз непрекъснато минавам през асансьорните помещения и никога не ме е било страх да гледам двигателя, макарите и прочие. Но защо тогава в съня си ме е страх? А какво ще стане когато утре се наложи да се кача в асансьорното и открия че не мога да го сторя? Интересно как сънят влияе на реалността а тя от своя страна влияе на един сън. Сънищата не би ли трябвало да са хаотични и лишени от логическа мисъл? Защо по време на сън мога да си спомня за страха си от асансьори и да го споменавам и да се съобразявам с него? Не трябва ли сънят просто да е нещо което да ме плаши? Да го сънувам и когато се събудя да си кажа "е да, това беше просто поредният сън който налива масло в огъня. Но не- аз сънувам и си спомням за страховете си докато сънувам и това ме кара да се страхувам на сън. Един вид - страх ме е защото сънувам това от което ме е страх, но ме е страх не защото го сънувам , а защото си спомням че в реалността ме е страх от него. Какво странно преплитане на сън и реалност... Вече почти съм убеден че получавам послания да се пазя от асансьори. Просто не мога да си го обясня по друг начин.

Сещам се за няколко пъти в които сънувайки разбрах че сънувам и поисках да полетя. Беше яко. В останалите случаи дали падам от някъде или се издигам нагоре, винаги е неприятно усещане и почти винаги се събуждам . Спомням си веднъж сънувам че стоя на пътя зад блока .Вали слаб дъжд и е през нощта. Уличните лампи светят и асфалтът блести. Изведнъж си пожелавам да се издигна нагоре и това веднага се случва. Изстрелях се с доста добра скорост и след няколко секунди бях на 200-300 метра нагоре. Веднага ме обхвана страх. Не се държах за нищо, Около мен нямаше нищо. Виждах града далеч под мен. Замислих се как ли ще сляза обратно. Събудих се.

Не мога да се похваля че сънувам един и същи сън,но има няколко теми по които често сънувам сънища. Едната от тях донякъде мога да си обясня ,но другата и до ден днешен ми е загадка. Първо да кажа че съм изненадан на мнението където се казваше "Аз като мъж трудно си спомням сънищата си" . Е аз да не съм жена не знаех че мъжете не сънуват Едното от нещата които сънувам често е асансьор. Пътувам в асансьор и слизам в мазе или се качвам толкова високо че сградата няма такъв етаж. Винаги се страхувам след като съм сънувал такъв сън. Нямам идея защо толкова неотменно присъства асансьор в сънищата ми. Спомням си навремето как съм гледал в шахтата когато монтьорите оправят асансьора. Не е имало проблеми. Сега не мога да погледна през вратата на етажа ако кабината я няма. А пък ако видя кабината да е спряла с две педи надолу или нагоре, направо отстъпвам като опарен и не могат да ме накарат да се кача. Иначе нямам проблеми - возя се редовно. А ако асансьора захълца или спре между етажите , започва да отнася псувни на поразия. Псувам защото ме е страх- изнервям се.Ако има друг човек с мен - всичко е наред . И в общи линии ме е страх само при преминаването от етажа в кабината. Понякога го правя със затворени очи. Открих че страхът ми е само визуален- ако не гледам не ме е страх Интересно. Ако човек има фобия от паяци и пред него има паяк , дали ако не го гледа пак ще го е страх? Защото аз като не гледам не ме е страх. Както добре знаем , човек сънува почти винаги, но не винаги си спомня сънищата си на сутринта. Е понякога ставам ,обличам се извиквам асансьора и в момента в който го отворя , разбирам че не мога да се кача. тогава си казвам "сигурно пак съм сънувал асансьор тая нощ" . Понякога се шегувам че имам страх от асансьори защото ги сънувам.Страх ме е заради съня. Макар че по-скоро сънят е заради страха. Не знам защо. ФАКТ. Другото нещо което доста често сънувам са риби. Сънища с няколко тематики повтарящи се често. -отивам в гората и намирам река , а в нея аквариумни рибки.понякога ги ловя -гледам аквариума с рибки и изведнъж те излизат от водата и започват да плуват във стаята. запитвам се защо не ги отглеждам в стаята. Като се събудя си отговарям защо -на село съм , махам една от плочките на пътеката пред къщата и отдолу море. пускам въдица и хващам рибка. -вървя през гората и опитвам да си спомня къде е реката в която има аквариумни рибки рибки,рибки , рибки... голяма мания

Здравейте. Доста от сънищата които сънувам са смислени и последователни - цели филми. Винаги има събития в тях, винаги има действие, планиране , осъществяване ... И доста от нещата които сънувам са продиктувани от вече случили се събития, преиначени и събрани в едно смислено приключение. ОСВЕН НЯКОИ... Понякога сънувам сънища в които се разказват неща които въобще не мога да свържа с нищо от това което ми се е случило през деня. Недоумявам защо сънувам дадено нещо след като то въобще не ме вълнува и не съм си го и представял дори. Наскоро сънувах подобен сън. Вървя си по пътя и един познат ме настига и ми казва "ела вкъщи намерих уреда". Знам естествено за кой уред става дума .Знам че го бях накарал да го търси и се зарадвах доста когато разбрах че го е намерил. Веднага тръгнах с него. Влязохме в тях и отидохме в неговата стая. Само че най-ненадейно ми се доходи до тоалетна. Казвам му "къде ви е тоалетната" ? А той "върви напред в следващата стая и там е. Отварям вратата на следващата стая и виждам човек на легло - това е баща му. Отварям и следващата врата , но там няма тоалетна. Връщам се и го питам "а не може ли да ме заведеш че не я намирам". Тръгваме. Влизаме в стаята с баща му. Навежда се и отваря някакъв капак на пода . Казва ми " там долу е тоалетната, аз не мога да дойда с теб защото ме е страх". Слизам и изведнъж се оказва че стълбата води на улицата. Минавам покрай жена подреждаща дрехи на една сергия. Виждам че всъщност се намирам насред пазар със маси. Вървя напред и след малко виждам градска тоалетна. Спомням си че съм виждал тази тоалетна ---Фактически наистина съм я виждал - сънувах я преди два дни. Тогава сънувах , че влизам в една такава тоалетна а вътре има една голяма стая с размери 40 на 40 метра. Таван на около 3 метра. Вътре полутъмно . По цялата земя бяха разположени местата за ходене по нужда , но нямаше никакви кабинки- просто подредени в редички насред огромната зала. И ВСИЧКО ПОТЪНАЛО В МРЪСОТИЯ. Ужасна мръсотия. Нямаше чисто място къде да стъпи човек, а как се очакваше и да върши нещо въобще. Тоалетни чинии няма. Обичайните дупки с две места за стъпване. --- Спомних си за тоалетната. Въобще не ми се искаше да влизам . Чух приятелят ми отдалеч да се провиква - "не там, там не ходи!". Продължих направо. Вървя и пред мен много маси, навес и хора седнали край масите. Минавам между тях и вървя напред. Вървя още и виждам точно в средата между масите една голяма дупка 10 на 10 метра - квадратна пълна с боклуци. Казват ми - това е тоалетната. Гледам и се чудя. Очакват да застана на ръба на това нещо и да... Оглеждам се и не вярвам на очите си. Навсякъде около мен има маси с хора. Масите са масивни дървени , много занемарени, стари, потънали в мръсотия.По тях има храна от всевъзможен вид, разпиляна мухлясала.Мухи хвърчат навсякъде . По земята е пълно с боклуци и най-вече кал. Поглеждам хората - груби,стари, облечени с дебели мръсни дрехи, брадясали немити .Тъпчат се ,крещят и се смеят. Изведнъж се оказвам по средата между хора които сякаш са се пренесли от друго време . Обхваща ме страх.

Страхът от смъртта Изчетох всички заглавия на теми от "езотерика" но не намерих някъде да се говори за смъртта. Кой се страхува от смъртта? Какъв страх е страхът от смъртта -осъзнат или примитивен? Защо се страхуваме от нещо което сме изпитали. Какво е смъртта? В биологически план смъртта е спиране на живота на едно същество. Защо хората се страхуват да умрат? Така или иначе някога всеки ще умре. Ако беше нещо от което може да се оттървем , би било нормално да се страхуваме. Страхът обаче е всъщност защото умирайки ще "слезем от сцената".Всички ще останат след нас и ние няма да сме там за да наблюдаваме, да се месим и да чувстваме. Още като бях малък се замислих за смъртта и честно казано доста се уплаших.Представих си че един ден ще дойде времето да умра и след като го сторя повече никога няма да живея.НИКОГА. Това е доста дълго време.По точно -безкрайно дълго.Ще лежа в гроба а столетията ще се нижат и аз няма да усещам нищо и никой няма да си спомня за мен.Никога не ще имам възможността да чувствам нищо от света в който съм живял .Колкото и време да мине , няма да мога да съм жив отново.Всичко това ми изглеждаше ужасно страшно. След време също се връщах към размислите си за смъртта ,но вече с едно по разумно виждане за нещата.Намерих доста контрааргументи с които смъртта вече не беше толкова страшна . Представете си времето преди своето раждане.Времето когато майка ви и баща ви още не са се познавали дори.Къде сте били вие? Никъде. Някой познавал ли ви е, знаел ли е че ще се появите? Никой никога. Какво сте усещали вие тогава? Нищо. Да се върнем още по назад.Войни,робство,създаването на българската държава... Къде сте били вие? Никъде. Още по назад-динозаврите. Кое обединява момента преди раждането на един човек с момента след неговата смърт? Липсата на осъзнаване.Както след смъртта си , така и преди раждането си на нас ни липсва осъзнаване за живота.Липсва ни осъзнаване за самите нас, за всичко около нас-за самият живот като понятие. ПРЕЧИЛО ЛИ НИ Е ТОВА ЧЕ НЕ СМЕ БИЛИ ЖИВИ? Изпитвали ли сме неудобство от това ,че животът е течал а ние не сме били там за да го усетим? Липсвал ли ни е? НЕ Какво ще стане след като умрем? Ще спрем да усещаме живота.Ще бъдем отново извън него.Нещо което вече сме преживяли и не сме съжалявали в момента в който сме го изживявали (докато сме "изживявали" откъснатостта си от света на живите) . Защо след като явно и преди сме се справили добре, това да ни затрудни сега? Какво му е лошото да си мъртъв? Всеки е бил мъртъв преди да се роди и от това не му е било зле. След смъртта си просто ще повторим онова което сме били винаги. А да не забравяме че светът е съществувал винаги ,а това че можем да го усетим си е наша грижа. На кого ли му пука за нашите грижи?

Нарочно пускам втори отговор за да не се смесва с предния ми писан преди известно време. Досетих се за още нещо на което се натъкнах размишлявайки върху душата. Да си представим един човек.Можем да го наблюдаваме, да го изучаваме да си представяме какво мисли и усеща, но никога не можем да усетим нещата все едно сме в самия него.Такова усещане можем да направим само относно себе си.За другия човек обаче как можем да сме сигурни че той наистина чувства себе си точно така както ние чувстваме нас.При определено положение може да погледнем на всички хора като на едни биологични машини-мислят си че имат усещания, че са индивидуалности и че всичко което усещат им се случва на тях, но това не може ли да е измамно усещане.Откъде сме сигурни ,че всеки човек с изключение на нас изпитва точно това което и ние? Да си представим че успеем да създадем машина с изкуствен мозък който работи досущ като човешкия-може да мисли, да чувства и да усеща. За нас това е една машина, понеже тя си е точно това-сбор от електронни компоненти. Дали обаче машината ще има усещане за самата себе си както ние имаме такова за самите нас ? - ако тя няма такова усещане, тогава защо ние да го имаме? Та нали ние сме също един вид машини-състоим се от точно определени клетки които съставляват нашият мозък и без тях ме бихме могли да мислим.Следва че машината ще има усещане за самата себе си. -ако тя има такова усещане то какво наричаме тогава "душа".Нима машината има душа? Да си представим ,че създадем биологично копие на даден човек.Не го накараме да се РОДИ, а го създадем.Например чрез "сглобяване" на клетки така че да се получи точно копие на човек. След като това е човек следва той да има себеусещане и да се чувства като отделна личност.Следва че трябва да има душа. Тогава как въобще се ражда тази душа? Откъде идва и се влива в човек? Защо и е да го прави? Защо "сглобеният " от нас човек просто не останеше без душа? Душата не е ли всъщност едно голо себеусещане. Къде отива душата когато мозъкът не работи-когато спи? Защо не усещаме времето прекарано в сън? Защото душата е усещане , а усещането при спящ мозък е спряно. А като умрем? Край на душата.

Преди всичко погледнете ми подписа. Материала който ми каза да прочета не го прочетох докрай.Хвърлих му само бегъл поглед. Да виновен съм .Да, говоря без да знам.Да , не спазвам съветите които ми се дават. Да, опърничав съм. Аз обаче не говоря за еволюцията на духа на човека.Говоря за повсевместната (физическа ,ако щете) еволюция. Съжалявам ако не съм разбрал смисъла на темата.Все пак всеки разбира различни неща от едно и също нещо. Аз си казах мнението.

Страхът е проява на подсъзнанието. Ясно е че страхът от смъртта ръководи доста от действията ни.Но има и редица други страхове които не водят до смърт.Някои от тях дори са безмислени страхове. Ще говоря само за обикновения страх.Няма да засягам страха от неуспех, от злепоставяне и други по специфични страхове. Говоря за обикновеният страх който не се повлиява от разума-за подсъзнателния страх (ако щете за примитивния страх). Ето сега е 3 часа през нощта ,вратата до мен е отворена за да става течение ,че в жегите трябва да се проветряваме през нощта (поне тия които нямат щастието да имат климатик).Докато лампата свети всичко е наред.Но след като свърша с тази тема ще си лягам, а тогава лампата ще я угася.Какво ще стане с вратата? Дали ще я затворя? Най-вероятно да.Защото ме е страх.От какво ме е страх? Ами например ,че когато се обърна ще видя през нея да влиза някакво същество.Или докато стоя и чакам да заспя , нещо ще се промъкне безшумно в стаята и ще стои зад гърба ми . Не че вярвам наистина ,че това ще стане.Не че ако вратата е затворена то не може пак да влезе (какво като го чуя ).Самата възможност това да стане поражда страха. В този случай вратата се явява нещо като сигнална бариера която би ме предупредила.Нещо като бариера между фантазията и реалността.И по-скоро като обратен датчик-докато всичко е тихо проблем няма-фантазиите са в света на фантазиите а реалността си е реалност.Но когато бариерата липсва? Остава разумът.А дали силата на разума е предпоставка за разграничаване на фантазия от реалност? Не е ли всъщност силният разум този който многократно се е убеждавал в това че и най-малко вероятните неща също могат да се случат.Дали разумните доводи могат да бъдат сигурна бариера срещу нашето въображение?♦ Ето как се получава ,че независимо от това че не вярвам в него всъщност се страхувам от него. Като малък и ме пращаха в мазата много ме беше страх и казвах така "предпочитам да се сблъскам със най-гадното същество ,но предварително да ме предупредят отколкото да се натъкна на каквото и да е но внезапно.Страхът от неизвестното. Как се преодолява страх който е извън контрола на разума? Как може човек да спре да се страхува от нещо което знае че не е възможно да се случи? В интерес на истината вече втора поредна вечер спя на отворена врата.Вярно че се старая да не поглеждам към нея.Вярно ,че несъзнателно се заслушвам в шумовете доста повече от колкото бих го правил при затворена врата.Вярно ,че се старая да не мисля за това (което значи че все пак страха е налице). ВЯРНО Е СЪЩО ТАКА ЧЕ ПРЕЗ ДЕНЯ ХИЧ НЕ МИ ПУКА КОЛКО Е ОТВОРЕНА ВРАТАТА КОГАТО СПЯ Също така не ме е страх от тъмното ,а от това което има в това тъмно. Също така утре ще се смея на това че ме е било страх , а довечера страхът пак ще го има. Въобще...защо нощта поражда страхове? Ако това е някакъв вид фобия то фобия към какво е?

Нуждата от психотерапия е като нуждата от болниците. Всеки избира дали да се лекува сам или в болница. Дали говорим за лечение на тяло или на ум , приликите са едни и същи. Вярно е че в българия не се обръща много внимание на психическото здраве .Дали това е от глупост или от страх? Имаше една приказка че този който казва че има нужда от психолог всъщност е онзи на който такава помощ не е нужна.И обратното. Относно самолечението-проблем няма, стига да знае човек какво прави. Обаче тук има малко разминаване .От една страна всеки счита че може да оправи психичните си проблеми.От друга страна психичните прояви са най-малко разглежданата тема около нас.И така-откъде АДЖЕБА точно по тема която е извън нашите познания се оказваме най-големите специалисти? За съжаление едно време в училище не учихме психология, и наскоро някой на когото му предстоеше да го учи ми се оплака че бил излишен предмет ,а за даскала направо казваха че бил психясал. И точно тия хора след време ще твърдят ,че нямат нужда от психолог защото те знаят как да разрешат психическите си проблеми ...хехе... Според мен има умаловажаване на тази така обширна тема.Ширят се заучени фрази и върху тях се гради мнение за това кое е редно и кое не е. Пък и психиката не е някоя тема за която да се почерпи опит от други сфери на живота, както например са свързани физика,математика... За днес толкова... Утре пак...

ЧОВЕЧЕ , ТИ МЕ РАЗБИ. Честно ти казвам -погледнах дали като име на човека дал тая тема не стои моето , а аз да съм забравил кога съм го написал това. Сега само трябва да установим кога достигна до тези прозрения.Понеже аз също съм достигнал до извода ,че нашият свят е един свят на вярата.Жалко ,че не видях по-рано тази тема.Пък ако я нямаше щях аз да я започна. Точно преди две минути отговаряйки на една друга тема в този форум ми мина през ума за "точността" на точните науки (имайки предвид еволюцията като една от точните науки). След това асоциацията ме доведе до желанието да напиша тема за точността на точните науки в нашия свят.Търсейки място във форума попаднах на твоята тема и останах поразен.Не вярвах че някой е достигнал до моя извод. Геометрията-точна наука. Равнината е съставена от безкраен брой прави.Всяка права е съставена от безкраен брой точки.Определение за точка? Може би това би било най-вярно. "Точка е онова тяло което в себе си не може да побере по-малко по размер тяло" От което следва ,че големината на една точка е 0. 1000 точки образуват линия дълга...0 безкраен брой точки образуват линия дълга ...0 Тогава как въобще се образува тази линия? Явно понятието точка ,въпреки че е вярно като тяло с 0 измерения (линията е едноизмерно тяло,равнината двуизмерно, и.т.н) всъщност не може да образува други тела. Пълна лудница. -Измерване на телата: Всяко тяло има определена дължина.Как измерваме дължината? Като наложим отгоре друго тяло и кажем така "това нещо е дълго колкото онова другото нещо " хехе нещо ама хич не ми мяза на точна наука. -Измерване на времето: Един час е времето за придвижване на една стрелка от едно до друго място със скорост която е същата с която може да бъде осигурено придвижване за същото време до същото място. ХМ... Залъгалка за дечица. Математиката -точна наука. Кое по-точно и е точното? 2+2=4 .Две круши +две ябълки = две дини ? Или всъщност е точна само ако се спазят условията: -Обектите с които се извършват действията са еднакви -Обектите не претърпяват никакви промени -Резултатът е само обектите в самото място -резултатът се взима в момента на действието-не по-късно и още някои Като цяло може да се каже:2+2 е равно на четири само ако сме съгласни да изпълним по-горните условия.Тоест "аз вярвам ,че когато ти смяташ ще спазваш условията за които сме се договорили" Пак вяра. От тази гледна точка науки като история,география,биология следва да се считат за точни науки понеже втора световна война е имало,континента европа съществува, а в африка има слонове. Докато 2+2 невинаги е 4 От 1000 точки не се получава никаква права. Телата имат размери които не могат по никакъв начин да бъдат измерени. Времето не може да се измери. Преди години имах една интересна теория която гласи "нищо не може да се докаже" Обаче ако "завъртим" тази теория ще следва че дори и тя не може да се докаже,От което следва ,че е грешна.Ако обаче е грешна значи все пак нещо може да се докаже. След години усъвършенствах теорията и тя придоби облика "не може да се докаже ,дали нещо може да се докаже" Отивам да чета темата .След това може да допълня още. Допълвам Странно защо,но пак се заговори за бог.Защо винаги когато се спомене вяра и се асоциира бог. Когато вярвам че пускайки камък той ще падне на земята къде е тук бог ? Говорим за вяра.По-точно за първичната вяра.За това ,че всяко постижение на човек се гради върху вярата-математика,физика,закони ,формули.Всяко нещо в основата си е вяра.Няма да изтъквам наклонностите на човешката психика към вяра ,понеже нямам познания в психологията.Обаче ще кажа че една от функциите на всеки жив организъм е способността му за приспособяване, а оттам и към оцеляване.Стремежът към оцеляване подтиква всяко същество към по-бързо приспособяване към средата с която е в контакт.Стремежът към познание на човека е пряко свързан с оцеляването.Защото човек би могъл да живее без да се интересува от нищо,но тогава той би бил изложен на прищевките на природата и би бил силно зависим от нея.С желанието си за контрол над живота си човек е прибягнал до опознаване на света.Всеки има различна потребност от познание.Не всеки има достатъчно умствен капацитет да се стреми към по-голямо познание.Всичко е индивидуално. Но в един общ аспект-вярата е онова до което интуитивно сме се добрали и за съжаление друг избор нямаме.Защото частите на една система никога не могат да разберат собствената си система. За да разберем някоя система трябва да сме по висша система от нея.Трябва да сме система в която изучаваната система е съставна.Не може да изучаваме системата от която сме направени и в която живеем.Тоест нашият свят.Ако приемем че в света има различни нива на съществуване, то всяко ниво може да наблюдава само нивата които са под неговото ниво.За нива над неговото не можем да знаем ,а собственото не можем да опознаем. Един груб пример. Безмозъчно същество не може да опознае какво е "мислене". Мислещо същество може да разбере какво е "липса на мислене".Живеем в триизмерно пространство и можем да си представим двуизмерното,едноизмерното и нула измерното.Но защо не можем да си представим 4 измерното? Защото дву,едно и нулаизмерните са по-низши от триизмерното и можем да имаме представа за тях.Четириизмерното,пет,шест...това са измерения в които нашето е съставна част.Не можем да придобием представа за нещо в което сме съставна част.(Ако клетките от нашето тяло имаха мозък дали биха знаели че изграждат един организъм? А дали ние не изграждаме нечий организъм? Напълно сигурно е че нашият свят е съставна част от друг свят.Понеже единственото нещо което е сигурно в природата е нейната безкрайност.) За съжаление не мога да дам пример със системите,но някой който е учил нещо по темата може би ще даде такъв. В крайна сметка може да се каже само едно: Няма нищо лошо в това ,че светът ни е свят на вярата.Друг начин няма.Не можем да опознаем машината от която сме част самите ние. Сега се замислям ,че човек винаги опитва да опознава света възоснова на някакви инструменти.В математиката има формули,измерването е с инструменти,опитите се извършват с наблюдения. Може би ако спрем да използваме инструменти ще успеем да разберем света? А дали въобще е възможно. Все пак знаейки че има невъзможни неща човек трябва да се примири ,че може би никога няма да може да опознае света без помощта на вярата. Кои са тези невъзможни неща? Противоположностите например.Може ли едно нещо хем да е бяло ,хем да не е бяло.В един друг свят може би това е възможно...

Само не разбрах защо постоянно се говори за Бог? Вярно ,че елемент от компромисното съгласие за съществуване на бог е отъждествяването му с процеса еволюция (мое мнение) ,но друга връзка между еволюция и бог не виждам!!! А относно въпросното ми "мое мнение" то е следното: за да бъдем все пак толерантни не е редно да се отхвърля тотално съществуването на бог.Най-смисленото определение за бог е това че еволюцията и бог са едно и също нещо -бог е във всичко (вярно е-всичко е създадено по еволюционен път) -бог не можем да го видим но той съществува (вярно -еволюцията не се вижда ,но я има) -бог ни помага ако сами си помогнем( напълно вярно-като си помогнем сами "подтикваме" еволюцията в по-добра насока) и още такива примери... Само че тук темата не е да намерим бог.Тогава защо бог се замесва в темата по еволюцията??? И нещо да запитам:Много се вълнувам от еволюцията като явление.Някой знае ли къде в интернет може да бъде прочетено нещо по въпроса.Или някоя книга? Дали има писано нещо по закони на еволюцията.Има ли въобще такава наука? Не ме вълнуват празни приказки .Искам нещо научно.

Какво е душа? Първо бих искал да кажа: моят отговор не е за религиозни хора.За хора които сляпо вярват в нещо измислено.За хора за които израза "душата е в сърцето на човек" е смислен.За хора които не могат да мислят нестандартно и приемат всяко твърдение което се е наложило в обществото. Второ-въпреки ,че съм човек реалист, аз виждам обяснение на всичко което граничи с парапсихичното и дори вярвам в някои неща.Въпроса е че моята вяра е така да се каже "логична" вяра. И така... Нека си представим дадената ситуация. Както много добре знаем, един от проблемите на хората е придвижването им.Създадоха се автомобили, влакове, самолети.Всичко това за да може човек да се придвижва все по-бързо.За да може пространството да не бъде проблем.Естествено сме далеч от телепортирането,което ще реши много от проблемите, но нека в нашата ситуация да си представим следният метод на придвижване. Даденият човек иска да отиде от град А до град Б.Сега да си представим ,че науката е толкова напреднала че можем да сканираме всеки един атом от тялото му и също така да можем да създадем по това един напълно идентичен клонинг на този човек.Какво следва? Човекът влиза в транспортното средство в град А.Машината го сканира, и изпраща информацията за конфигурацията на атомите в неговото тяло в съответната репликационна машина в град Б.Там бива изграден клонинг на човека. Да си представим че сканирането отнема мммммм 2 минути.Изграждането -и то две минути.Пътуването на информацията по кабела естествено е близка до светлинната скорост ,но понеже е голяма -това ще отнеме 2 минути.Общо 6 минути.Ако става въпрос за разстояние между точките в порядъка на 10 -20 хиляди километра, то това е най-бързия метод за пътуване.Несъмнено. Сега обаче остана една подробност.В дадения момент съществуват двама напълно идентични хора.С това целта на пътуването не е докрай изпълнена.Все пак пътуване се нарича преместването на един обект от едно в друго място.Следователно първият човек (малко ще е странно да се каже оригинала , понеже копието е 100 процента като него) трябва да умре. За да не стават нещата гротескни и да слагаме умъртвително устройство в камерата в град А ще си позволя да предложа следното:процесът на сканиране всъщност се осъществява чрез разпадане на атомната структура на "оригинала".Така ще получим с един куршум два заека.Решаваме проблема с двата "обекта". Остава само репликанта (тоест "клонинга"). Тъй като той е 100 % верен с "оригинала" следва да се смята , че всъщност сме получили транспортиране на един човек от град А до град Б. Всички мисли които е имал "оригинала" ги има и в "копието". Всичко е вярно доколкото се основава на логиката.НО... Смятам вече всеки е усетил , че има нещо нередно .Нещо поради което вярвам никой разумен човек не би използвал такъв начин на транспорт , въпреки че по всички правила на логиката това си е чисто и просто едно придвижване. Какво обаче се е променило? Защо интуитивно усещаме че нещо не е наред. Първо да си отговорим на един въпрос:може ли да се счита че "копието" не е същият човек като 'оригинала" .Практически това не може да бъде доказано по никакъв начин. (моля без задълбаване от рода на "няма такава идеална технология която да гарантира 100 % идентичност". това е извън темата) След като не може да бъде доказано ,следва да се приеме че "клонингът" е всъщност самият "оригинал". Тогава защо ни се струва че все пак са различни хора? Защото има нещо което не е успяло да се пренесе при транспортирането. Това е душата. Именно защото душата не е материална. Мислите,паметта , характера, емоциите-всичко това е плод на подреждане на неврони в мозъка и може да бъде копирано.Душата обаче е незаменима.Когато "оригиналът " умре в камера А , с него умира и душата му.Тя не може да се репликира понеже няма материален носител. Дори най-развинтената фантазия ,която създава машини на времето не може да си представи дори машина за пренасяне на душа.И аз не мога.Защото човек има неща които знае как могат да се направят но просто няма нужните инструменти за това.А за машина за пренасяне на душа дори няма и бегла идея. Ето нещо към което може да се стремим.Защото ако не след 100 то след 300 години тази машина за която разказах ще бъде възможна ,но как ще пренасяме душа??? И представа си нямам.

Още нещо: -докато сънувам (без да знам че сънувам) използвам познание от реалността -споменавам игра която съм играл на компютъра (докато сънувах че се движа в шахтата на един асансьор казах на колегата който беше до мен "ухаааа тука е точно като в доом3".