borislavil

Дали ще мислиш положително или отрицателно зависи от твоята вътрешна нагласа, от това, което си разкрил в себе си. Ако си направил разкритие на Източника на Любовта, ако си изпълнен с Любов, ако Любовта прелива през бреговете на твоето същество, тогава и да искаш (друг е въпросът, че няма да искаш!), няма да можеш да мислиш отрицателно - тази "способност" ще ти е отнета. И това е истинската основа на положителното мислене, а не готови формули и рецепти за живота, които биха могли да направят така, че да крием своята вътрешна агония с усмивка и красиви, но лишени от пълнеж, фрази. Любовта е необходимата основа... за всичко!

Един от най - важните и трудни изпити за окултния ученик (изпит на който многократно съм се провалял!) е да остане спокоен, тих, невъзмутим, вътрешно недокоснат и външно нереагиращ по никакъв начин и когато хората го хулят, и когато го превъзнасят. Ученикът знае, че "Истината няма нужда от защита!" Той трябва да е чист в мислите, чувствата, намеренията и постъпките си. И тогава не се вълнува, не се интересува от мнението на хората, от тяхната оценка за това, което е направил, защото за окултния ученик единствено важно и меродавно е мнението на неговия Учител, Който изразява Божественото Съзнание. Като се замисля - лично на мен много по - голяма услуга са ми правили не тези, които са ме обсипвали със суперлативи, а тези, които са злословили по мой адрес и то в много случаи и неоправдано. Но докато славословът може да раздуе егото ти до безкрайност, ако не си бдителен, то хулите могат единствено да те смирят, ако подходиш правилно къв тях, и затова са много благодатни!

Митке, прости ми за прямотата, но... той може да е специален за теб - въпросът е дали ти си специална за него. А от това, което си написала по - горе, аз оставам с впечатлението, че не си. Има сериозни индикации за това. Какво означава "уморен"? Това не може да бъде оправдание за мъж, който те харесва и обича. Ще споделя нещо лично от времето, преди доста години, когато бях на бригада след осми клас в едно село, но... така се случи, че пламна любов от пръв поглед между мен и момиче от съседно село, което отстоеше на седем километра. И един ден момичето беше дошло да ме види. Закъсня с прибирането и тогава аз тръгнах, за да я изпратя до нейното село и след това се прибрах отново пеш, т.е. още седем километра, макар че през деня бях цял ден на работа и би трябвало да се чувствам уморен, но... любовта ми даваше криле и сили. И така е винаги, когато има любов! Помисли в твоя случай, дали изобщо има любов?

Поздрав за нашите рожденици днес - kalina_madara и mihailo! http://www.zazz.bg/play:a7e41976 http://www.zazz.bg/play:5edf9d01

Да, maggee, както казваш:"наистина знаем всичко, което ни трябва,което ни е необходимо - опита и знанията на душата ни". Но... можеш ли да твърдиш, че познаваш душата си, която е отломка от Божествения Дух? И не е ли всъщност това целта на всички езотерични учения, на всички духовни практики - да направим разкритие на това Божествено естетество у нас? Нима Учителите са случайни хора и напразно слизат на земята, след като хората нямат нужда от такива учения, които, според теб, само ни отклоняват от пътя ни? Най - хубаво е да не мислим и да не се стремим към Бога, да не се стремим към духовно съвършенство, а да си живеем един прост, обикновен живот, изцяло потопени в делничните си проблеми, без мисъл за възвишеното. Нали така? Но... огледай се около себе си... Нима мислиш, че тези, които нямат духовни интереси и стремежи са по - добри от тези, които имат? Погледни очите, лицата им... сравни тяхното излъчване. Духовния тип хора са много по - магнетични, харизматични... Тяхната аура е много по - светла, точно заради висшия им стремеж, заради възвишения им начин на мислене, заради молитвите им и другите духовни практики... Те призовават светли същества, които са винаги около тях (това е причината за тяхната харизма), подобно на пчеличките, които се събират около разцъфнал розов храст. Чрез нашата съзнателна, вътрешна духовна работа ние разнасяме благоуханието на душите си надалеч. Но за да се случи това, душата трябва да разцъфне. И както всяка сутрин поливаме цветята си, за да не загинат, така и всяка сутрин трябва специално да се погрижим за душата си. Или както цигуларят преди да започне своя концерт, първо настройва своята цигулка, така и ние трябва да се настроим на Божествен лад. Ако оставим дивачките да се развиват естествено, плодовете им ще продължат да си бъдат стипчиви. Но ако ги облагородим, тогава можем да се наслаждаваме на приятния им вкус. Ние сме дивачки. Нима призоваваш да си останем такива? Всеки ден огледалото на нашето съзнание се замърсява. И всеки ден трябва да полагаме грижи, за да го почистваме. Условията на живот на земята са трудни, материята - гъста. Преди години ми беше дадено видение, за да разбера в каква ситуация се намираме - бях попаднал в тъмна и безлунна нощ, в гъста и непроходима гора. В отчаянието си се помолих на Бога да ми помогне, да ме спаси и тогава чудна светлина огря единствената, спасителна за мен, пътека. Само нея и нищо друго наоколо. И аз, вървейки по пътеката, се любувах на тази изключително красива светлина и... продължавам да се любувам. И да искаме, ние не можем да бъдем независими от Бога (това е изкушението на падналия ангел!) Нашият живот зависи от Бога. Прекъснем ли връзката си с Него - прекъсваме връзката си с Извора на Живота и ще се превърнем в живи мъртъвци - в локви, пълни с кална и застояла вода, а не в чисти изворчета. Аз съм минал по този път, опитал съм горчивите му плодове и не го препоръчвам, но... който иска, може да си направи своя опит!

Диана, ето в какъв смисъл я употребява Учителя в лекцията "Практично приложение на музиката" 2 г ООК: Ако ти кажеш на мъжа си: "Аз ще ти помогна",и ти не говориш истината. Ти можеш всичко, но като си невежа, как ще му помогнеш? Великият закон, който ръководи съдбините, той иска да ни покаже, че сме невежи. Ти казваш на мъжа си: "На мен уповавай - на твоята възлюбена Станка". Провидението всеки ден ни показва, че ние нищо не можем да направим.

Да, обикновено "човешката любов е патологична", защото тия, които се обичат, са половинчати същества и се вкопчват един в друг като удавници. Проблемът е, че и двамата не могат да плуват и вместо любовта да ги извиси, както трябва да бъде, тя ги повлича към дъното, както често се случва. Егоистичната ни природа ни прави половинчати, непълноценни същества, защото тя ни капсулира и ни откъсва от Цялото, от Източника на Живота, на Любовта. Затова се превръщаме в бедняци, които гледат да се докопат до другия, за да вземат нещо от него, за да го ограбят. Това е прийом на Черната ложа, при който ти си важният, а не другият - другият се превръща само в обект за експлоатация, който е принизен до степен да задоволява само твоите желания и капризи. Докато Белият Брат ще дойде при теб не с идеята да вземе нещо от теб, да те използва, а с чистосърдечното желание да ти помогне, да ти дари, според възможностите си, онова, от което се нуждаеш. И наистина - прави са тези, които твърдят, че "по - блажен е не този, който получава, а който дава!" Няма по - голямо щастие от това да виждаш сълзи на щастие в очите на хората!

Да, borislavil действително възнамерява да се качва на 16 август. Излизам и с конкретно предложение за среща на съфорумци - на 18 август в 18 часа пред входа на старата хижа.

Има чудесен лек за агресията и той не струва пари. Изисква обаче търпение и постоянство. Предполагам сте забелязали, че колкото е по - медитативно съзнанието на един човек, толкова по - малко агресивен е той. Това не е случайно, тъй като чрез медитация (пребиваване в мълчание определено време в тихо и изолирано място) се достига до фундаменталния мир, който е отвъд всяко интелектуално усилие да бъде постигнат, и човек става наистина миролюбец и миротворец - и вътре, и вън от себе си. Едно доуточнение - мълчанието не е проста работа, колкото и просто да изглежда на пръв поглед. То има три степени, които съответстват на трите свята - физически, духовен и божествен. При първата степен мълчанието е съпроводено с говор - умът ти бръщолеви ли бръщолеви... подскача като маймунка от тема на тема. При втората степен - мълчанието е съпроводено с размишление върху възвишена идея. А мълчанието придобива съвършенство едва при третата степен, когато никаква мисъл не преминава през съзнанието ти и то е изцяло в състояние на възприемчивост. Именно при тази трета степен се постига този неописуем мир, който погасява всяка агресия в зародиш до степен, че ставаш неспособен (просто не ти е в природата) да нараниш някого съзнателно дори и с розов лист.

Веднъж приятел ми беше казал във връзка с една приятелка:"Борка, какво ли не бих дал, за да може някога и мен някое момиче да ме гледа по начина, по който това момиче гледаше теб!" Всичко друго у човека може да е лъжовно, но очите и погледа - никога!

Силве, обикновено наричаме "Провидение" нещо, за което сме в неведение, но още по - голямо неведение е човек да смята, че е единственият творец на съдбата си. Това твърдение произлиза от незрелостта и арогантността на човешкото "его", което възприема себе си като Върховния Повелител на света. Още преди няколко месеца, когато изказваше подобни идеи, си мислех да ти пиша, че по този начин предизвикваш Съдбата и кой знае какво ще ти се стовари на главата. Не го направих тогава, защото нямаше да ме чуеш и вероятно щеше да го изтълкуваш като заяждане. Според това, до което съм достигнал, мога да твърдя, че има същества, наречени "Господари на Карма", които ни предлагат, съобразно кармичните уроци, които трябва да усвоим, варианти за бъдещ живот на земята, като ни показват и основните моменти, през които трябва да преминем (т.е. сценария), ако изберем даден вариант. Или с други думи - сценарият ни се задава (с наше съгласие), а ние, като актьори, трябва да си изиграем ролята по възможно най - добрия начин. Колкото по е будно съзнането на човека и е във връзка с неговото Свръхсъзнание, толкова по - подготвен за това, което има да му се случва, е той (т.е. знае програмата на своя живот). И обратно - ако си загубила или е мъглява връзката между твоето съзнание и Свръхсъзнанието, тогава сякаш ти се случват неща като изневиделица, които ти възприемаш като Провидение. Всеки в живота си има такива случки, които го карат да се усети, че не е център на вселената и че не е толкова велик, колкото се е мислел. С една дума - това, което наричаме "Провидение", ни кара да се смирим. И едва тогава става възможно нашето възлизане нагоре или "пътят на зазоряването", за който говори Учителят. Не е важно колко книжки е изчел човек и с колко информация е натъпкал главата си. Важни са вътрешните опитности и смирението, защото те са нещата, които ни дават достъп до Висшите сфери.

Сингониум, приеми тази катастрофа като крушение на досегашните ти модели на мислене и поведение - в този смисъл умира "старата" Сингониум, но... истинската Сингониум не е умряла. Напротив - предстои и нещо ново, което изглежда по - престижно, по - представително в очите на хората, свързано с посредническа дейност и общуване с хора, връзки. Нуждаеш се от промяна, от обновяване... според съня на братовчедка ти.

Ревността е едно от най - глупавите и незрели проявления на човека, което отравя взаимоотношенията, любовта и живота ни. Ревността е претенцията на себелюбовта, че е любов. Или че е грижа за другия, а всъщност е грижа за себе си. Но в любовта не ти си важният - важен е другият! Важни са неговите нужди, неговото щастие. Ако обичаме някого истински, ще му дадем свободата да бъде себе си, а не чрез това грозно, собственическо, потискащо и деформиращо чувство, наречено "ревност", да го ограничаваме, подкастряме, да се опитваме да го вкараме в определени рамки, да го подчиним на собствените си потребности и желания, да го манипулираме... Така осакатяваме не само личността на другия, но му пречим да реализира в пълнота и потенциала си, т.е. не само че не го правим щастлив, а го правим нещастен. И в крайна сметка разрушаваме любовта, като я превръщаме във връзка между двама нещастници. Въпросът е - дали при това положение изобщо я е имало или сме се заблуждавали взаимно? Идеята ми е - аз не вярвам в любов, която произвежда ревност, защото ревността задушава пламъка на любовта и му пречи да се разгори. (Нали, когато запалим огън, не наливаме вода отгоре му?) А без любов този свят е несравнимо по - беден, а животът на хората - лишен от творчески заряд, от красота, от щастие и пълноценно общуване!

Приятели, преди време, когато действително достигнах дълбините на отчаянието, направих едно откритие за себе си (но без да считам това за някаква лична заслуга!) - едва когато човек осъзнае собственото си безсилие, едва тогава става възможно да осъзнае не просто силата, а Могъществото и Величието на Бога, Който е нашият Спасител, Който е нашият изходен Път и в най - безнадеждната и безизходна ситуация. Едва тогава осъзнаваме не само интелектуално, но и екзистенциално думите, че "това, което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И че когато Бог живее в теб и ти живееш в Бога, тогава всичко става възможно, защото Бог е неограничен свят на възможности. Но това осъзнаване се ражда от утробата на най - голямата болка, на най - големия мрак. Просто няма друга възможност или... поне аз не виждам... колкото и да ни се иска да има по - лек и по - безболезнен начин.

Преди време един познат ми каза: "Колкото и да получаваш, колкото и да ти е висока заплатата, парите никога не стигат." Това е манталитета на бедния човек, който може да притежава и милиони, но винаги ще си остане беден и недоволен, с усещането, че нещо му липсва. Обратно - един човек може и да не получава висока заплата, но в същото време да не изпитва недоимък и да живее с усещането, че винаги има толкова средства, колкото трябва да има, колкото са му необходими и по тази причина той е доволен от живота си и е изпълнен с благодарност. Сещам се за една история - един американски бизнесмен седем пъти фалирал и най - накрая останал без пукнат долар. Въпреки това той казал, че все пак му е останало нещо. Когато го попитали какво, той отговорил: "Всичко това, което раздадох на сиромасите." Та и аз си мисля, че ние сме богати не с това, което притежаваме, не с парите си, а с това, което даваме на другите. Тогава живота ни се изпълва с изобилие и призракът на недоимъка изчезва безследно.

Мона, подготви се наистина да го загубиш... Щеш или не щеш, приключваш с един деветгодишен период от живота си и започва друг, за който нещо друго (или някой друг) ще бъде знаково! Промяната понякога носи болка (в този случай, според съня ти, и при теб ще донесе), но ражда и нови възможности, които при старите условия не е било възможно да се проявят. Така че... остави старото да си отиде, макар и да имаш усещането, че заедно с него ще умре и част от теб, но... ново предизвикателство чука на вратата ти... според мен , защото винаги, когато се затваря една врата, се отваря друга и... започват да ни се случват неща, които дори и не сме подозирали, че могат да ни се случат.

Отчаянието е загуба на смисъла, на мотивацията за живот... навлизане в тъмна, пуста и бездънна бездна, в която липсва светъл лъч и в която не се виждат трите основи на живота - Вярата, Надеждата и Любовта. При отчаянието битието се превръща в огромно бреме и жестока болка. Всичко ти е станало толкова безразлично, че не само нищо не е в състояние да те зарадва, но и имаш едно единствено желание, продиктувано от факта, че си в едно гранично състояние - между живота и смъртта - и въобще не ти пука дали ще си жив или мъртъв - единствено ти се иска да се освободиш от този непосилен товар... Проблемът е, че се чувстваш и си абсолютно безсилен, за да го направиш, тъй като съзнанието ти е не просветлено, а затъмнено - ти си загърбил Източника на Светлината... за теб няма Бог, няма и безсмъртна душа и... ако си по - решителен, в това състояние, би могъл и да свършиш със себе си... Заради своята безумна гордост си влязъл в тази бездна, от която обаче не можеш да излезеш сам, с лично усилие, защото тогава ще станеш два пъти по горд, отколкото си бил, преди да влезеш в нея. Излизането от бездната, спасението е плод само на Божията милост, която по този начин съкрушава и смирява сърцето ти, за да го обърне покаяно към Източника на всяка Светлина.

Няма никакви проблеми, най - лесно е да намериш приятели, когато ги поканиш на трапеза. По - трудно става, ако ги поканиш да ти окопаят лозето. Още по - трудно е, когато всички са настръхнали срещу теб - хулят те и те презират, но истинските приятели не се притесняват (въпреки че могат да понесат някакви негативи) да останат до теб и да те подкрепят, защото вярват в теб, познават същността ти, както никой друг, и те обичат. Приятели са и тези, които, когато постигнеш някакъв значим успех, който предизвиква завистта на хората, няма да ти завиждат тайно или явно и да злословят зад гърба ти, а ще се радват чистосърдечно, като малки деца, заедно с теб, защото успехът на един от приятелската компания, е успех за всички от компанията. Приятелят е винаги отворен, чутък за това, което се случва в живота ти, за проблемите, които те вълнуват, и е готов винаги да ти съдейства, ако се налага. С приятеля можеш да бъдеш безпределно искрен и не си задаваш въпроса дали можеш да споделиш нещо с него или не можеш. С годините, понеже някои приятелства се превърнаха в предателства, се научих да изпитвам приятелите си - дали са златни или обикновени, тенекиени монети. Не мога да си позволя лукса да допускам прекомерно близо до себе си хора, които ще ме целунат, но... с целувката на Юда... или които аз ще понеча да прегърна, а те ще забият острие в гърдите ми! http://www.zazz.bg/play:66153c25

При положение, че живеем сред хора, в общество, просто компромисите са неизбежни. Чрез тях ние се адаптираме, вписваме в окръжаващата ни среда, хармонизираме отношенията си с другите. Тези компромиси са разумни, целесъобразни, оправдани. Но има и друг тип компромиси, които тежат на съвестта (ако човек има такава), и точно те трябва да се избягват. Разбира се, дали човек да направи компромис или не, зависи от конкретната ситуация. Има граници на компромиса, които не бива да се прекрачват. Вярно е, че разумният отстъпва, но... не е правилно, според мен, безкрайно да отстъпва. Всичко е много вариативно и зависи от конретната ситуация, пред която сме изправени... от всички "за" и "против" даден компромис, който според вътрешното си усещане трябва или не трябва да направим и ако го направим по какъв начин и в какви рамки да стане това, за да запазим себеуважение и да не се превърнем, заради криворазбраната си доброта и разумност, в жертви.

Да бъдеш добър и компромисен би могло, но само в определени граници, защото ако престъпиш тези граници, рискуваш да се превърнеш в глупак. Но това не е най - лошото - рискуваш да се превърнеш в безгръбначно и безпринципно мекотело, което не само че никой не уважава и никой не те смята за нищо, ами и самият ти преставаш да се уважаваш. Безпринципната компромисност за мен е изключително грозно и уродливо явление, проява на безхарактерност. Някои я практикуват, защото искат да се харесат на всяка цена, на всекиго... да не си нарушават душевния мир, хармонията и комфорта... да извлекат някакви дивиденти, лична изгода... или просто да им се възхищават другите колко са "печени" и добри. Но това е криворазбрана доброта... криворазбрана проява на любов и толерантност. Има ситуации, които са толкова принципни, че не търпят компромиси... дори и с риск да си създадеш врагове! Но нека не забравяме - стойността на един човек се определя не само от неговите приятели, но и от това доколко достойни са неговите врагове!

Ще споделя с вас, приятели, едно от упражненията, които сутрин правя за хармонизация: Използвам алтернативно дишане - вдишване през лявата ноздра, задържане на дъха, издишване през дясната ноздра. После по обратния ред, за да се затвори кръга - вдишване през дясната ноздра, задържане, издишване през лява ноздра. Във фазата на зъдържане използвам във всеки кръг по една от следните 10 формули като я произнасям мислено, трикратно: 1. Божестена хармония тече през мен и хармонизира моето физическо тяло 2. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моя етерен двойник 3. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето чувствено тяло 4. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето умствено тяло 5. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето причинно тяло 6. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето духовно тяло 7. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Любовта 8. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Мъдростта 9. Божествена хармония тече през мен и хармонизира моето тяло на Истината 10. Аз съм в хармония с Бога и Божието благословение тече през мен към всички същества

Поздрав за теб, Моника 13 - нека и твоят свят да стане по - красив и бял... такъв... като душата ти! http://www.zazz.bg/play:ece01c40

Моника 13, напълно съм съгласен с теб. Моят опит ми подсказва същото - когато търсим хармония в нашите взаимоотношения, в които, по една или друга причина, се е появило напрежение, винаги ми е правило впечатление, че, когато започна да се моля искрено за човека, с когото имам проблеми, той омеква и отношенията ни се хармонизират. Но, за да се случи това, е необходимо първо аз да съм му простил в сърцето си (ако има за какво) и да се моля с действителното желание да се нормализират нашите отношения. Молитвата ни трябва да има здрава и стабилна основа, за да бъде ефективна, действаща - сърцето ни да е чисто и в него да няма и помен от обвинение и гняв или някакви недоброжелателни мисли.

Ех, Ани, ако теорията беше практика, действителност... този свят нямаше да бъде това, което е! Има път за извървяване от едното до другото. Много е лесно на думи да бъдем мъдри, но в реалния живот... Преди години за пръв път (и единствен досега) ми се наложи да живея в панелка. В горното жилище живееха студенти, които почти всяка нощ устройваха шумни, "яки" купони. Имах чувството, че... конницата на Будьони галопира ( без да преувеличавам!). Понякога нямаше купон. Атмосферата беше по - интимна. Тогава се чуваше обаче скърцане на легло и страстни, ама много страстни възклицания. Сами разбирате, че трудно беше да се спи при тези условия... Та като стана дума за условия... Да, за хармонията са необходими условия. Първо, вътрешни - връзката с Вътрешния център. Когато сме установени в него наистина е по - трудно да ни помръднат оттам, но не и невъзможно. И въпреки че монасите от Шао Лин казват: "Щом ние сме спокойни, нищо не може да ни разтревожи." - това ми се струва по - скоро в сферата на добрите пожелания. Знаем, че и Исус се е гневил, и Учителя... И те са изпитвали, макар и рядко, дисхармонични моменти. Външните условия - някои от тях зависят и от нас. Примерно - къде и с кого ще живеем. Дори когато скоро направихме среща в София с някои приятели - порталци аз споделих, че в София е лудница и не бих живял... Не че няма да се пригодя, но... предпочитам едно сравнително малко и спокойно градче като Свищов... къща в тих квартал, с голям двор, пълен с плодни дръвчета, красиви цветя и храсти, в който птички чуруликат и от който се съзерцава река Дунав - т.е. добре е човек да се стреми да си създаде и условия отвън, които да благоприятстват, а не да препятстват тази хармония, която сме създали вътре в себе си - външното трябва да съответства на вътрешното! Иначе нали се сещате, че отшелниците нямаше да се усамотяват нейде в планините, а щяха да си медитират в Ню Йорк?... А те отиват там само когато... им потрябват пари

Прегръщам ви с нежността на тази песен http://www.vbox7.com/play:9982e1da