borislavil

За безусловната подкрепа на учителската стачка мисля, че е всеки здравомислещ българин. Противното би означавало да си направим харакири. Колкото повече хора го осъзнаят, толкова по - добре! Но сега да поговорим малко за качественото образование. Според моето виждане са необходими няколко неща: 1. Време - качеството не може да се случи от днес за утре. То изисква време. Илюзия е да се мисли, че като ни вдигнат заплатите това автоматично ще ни направи по - добри учители. Не, но би ни мотивирало, би ни подействало като стимул, а това би довело и до по - добри резулати, защото настроението, с което влизаш в клас, е от изключително значение. Съвсем различно е дали ще влезе учител - позитивен и с добро самочувствие или със смачкано самочувствие, изнервен от безпаричие и проблеми, свързани с насъщния. 2. Нов министър и екип. Всички те трябва минимум три години да са били учители (по възможност в последните няколко години). Не ни трябва министър, чието сърце не е учителско! 3. Нова образователна концепция, съобразена с изискванията на живота, потребностите на учениците и много по - прагматично ориентирана 4. Образованието не само на думи, а на дело да стане правителствен приоритет като изключително важна сфера за бъдещото на България 5. Качествен учителски състав. Аз съм за това да се прави избор на учители с конкурс. За да се случи това, учителската професия трябва да се превърне в престижна и добре заплатена 6. Както, щем - не щем, внасяме здравна вноска, така да се въведе и образователна вноска 7. След завършване на всяка образователна степен да се държат тестови изпити по основните предмети 8. В горния курс, някъде около 10 клас да има профилиране, според интересите на учениците и тяхната професионална ориентация 9. За отсъствия и лоша дисциплина да се въведат парични санкции 10. Да нямат право действащи учители да дават частни уроци 11. Учебниците да се създават от работещи учители 12. Максимално да се съкрати административният апарат 13. Аз съм "за" да се въведе диференцирано заплащане, но не като измисленото в момента. Трябва да се оценява от специалисти най - вече пряката работа на учителя с учениците и да се открият някакви обективни критерии, които да дават ясна представа какви резултати е постигнал даден ученик при обучението на съответен учител

Сега да е ясно - аз имам особено мнение за политиците. Смятам, че това са хора, които са вътрешно непълноценни и затова се стремят към власт и към пари, което им придава фалшивото усещане за значимост. За да си успешен политик, трябва да си изпълнен с фалш - няма друг начин. Ето защо не вярвам на политици, нито на синдикалисти, нито на опозиция. Прозрачно е, че те си преследват своите си цели. И ние сме хората, които по някакъв начин трябва да им кажем: "Стига! Дотук! Повече няма да ви търпим да се возите в луксозните си джипове, да си пълните банковите сметки и да живеете на наш гръб без изобщо да ви е еня за нас и за бъдещето на България!" Ася видя автобусите (свищовският автобус беше отпуснат от общината), но това, което е пропуснала да види е с какви автомобили пристигаха депутатите... Братя и сестри, българи, нали разбирате, че това са наши пари? Нали разбирате в чии джобове отиват излишъците и икономиите? Не осъзнавате ли, че ако успеем да ограничим тази партизанщина, ще заживеем малко от малко по - добре - ние, обикновените хора от народа - не само учителите. Управляващите затова се ослушват и протакат нещата, защото не искат по никакъв начин да се ограничат, да излязат от тази конфортна зона, в която са се настанили. От всички нас зависи да ги изкараме оттам!

Донке, в темата за покаянието бях обяснил същността на това необикновено явление. Пак казвам, че то е свързано с фундаментална вина след обръщане към Бога и познаването Му като Любов. Разкаянието е по - различно и то има за основа конкретна простъпка, а оттам и конкретна вина, породена от тази простъпка. Сега - позволи ми един чисто практически въпрос: Ти си чела "Мистерията Лим". Отговори ми - ако беше на мястото на оцелелите учителки или на шофьорът, който е бил зад волана в мига на катастрофата, щеше ли да се породи у теб чувство за вина?

Вальо, позволи една вметка - за да има разкаяние, е необходимо да има съзнание за виновност. Няма нито разкаяние, нито покаяние без чувство за вина. Станимир, напълно съм съгласен, че човек трябва да бъде отговорен, но колкото и да си отговорен, нещата могат да се стекат по такъв начин, че неволно да станеш причина за смъртта на някого. И мислиш ли, че понеже не си искал, а то се е случило, няма да изпитваш чувство за вина? Примерно - шофьор си, възниква технически проблем, който предизвиква катастрофа, при която загиват хора. Мислиш ли, че няма да бъдеш обвиняван или че самият ти няма да се самообвиняваш, още повече пък ако си допуснал и грешка? Случва се и това съвсем не означава, че си безотговорен. А иначе - няма нищо по - хубаво от чистата съвест. Но докато човек има съвест, винаги е възможно да се породи и вина.

Що е това омраза, Мона? Това е едно от нещата, които са ми непознати! А когато направих сравнение между шофьори и учители (с това уточнение, че всеки труд в полза на обществото е ценен и необходим и всеки от нас си тежи на мястото) поставих проблема за ценностите днес... за болката ми, че в съвременното общество духовното все повече се игнорира, а на крепителите на духа се гледа като на аутсайдери... Показателно е отношението на власт-имащите - спомняш ли си на кой ден от стачката на шофьорите удовлетвориха исканията им? А в кой ден навлиза учителската стачка и то при какъв мащаб, а все още няма резултат?! Та въпросът ми е - има ли подобаващо уважение към учителския, интелектуалния труд въобще, или дотам сме докарали нещата, че и шофьорите да ни гледат от високо, просто защото заплатите им са по - добри от нашите, а в днешно време, като че ли уважението към личността е правопропорционално на парите, които въпросната личност притежава. Или поне така мисли мнозинството... Затова и младите се стремят към добре платени професии и никой от тях не иска да става учител. Тъжното е, че и самите учители не искат децата им да стават учители...

Чухте ли какво каза днес Ректорът на СУ проф. Боян Биолчев? Вслушайте се много внимателно в думите му! "Не ме интересува финансовата стабилност на държава, която е пълна с малоумници. Ние трябва да създадем държава на духа, в която младите хора да искат да живеят. Не се ли дадат днес исканите пари, образованието все повече и повече ще се срива до степен никой повече да не може да го оправи!" Страшно звучи, нали? Но затова пък е много вярно като възможен сценарий... "Мозъците" на България да продължават да изтичат, защото тук няма кой да ги цени... А кой тогава ще остане? - преценете сами! И един факт, който красноречиво показва драматизма на ситуацията - около 60 % от преподавателите в Бургас били подали оставките си. Чух го преди малко по новините. Не знам доколко съответства на истината, но ако е вярно, нали разбирате накъде отиват нещата? Още повече, че и в нашето училище се замисляме по този въпрос, а то е най - голямото в общината! Днес българският народ трябва да даде отговор на един съдбоносен въпрос - нуждаем ли се от учители и от образование??? Тази небивала стачка ни кара да се замислим върху приоритетите. Примерно - нормално ли е един шофьор в София да взема два пъти по - висока заплата от един учител? Нормално ли е да има пари за военни и полицаи, а за учителите да няма? И що за общество, и що за свят е този, в който се случват подобни работи?!

Eй, хора, слезте малко на земята... Нима искате да ми кажете, че Максим Став., който отне, макар и неволно, но при доказана вина, един или два човешки живота, не трябва да изпитва чувство на вина?! Как да замени вината с отговорност? Как да направи така, че да има минимум отрицателни следствия? Нима може да върне на родителите техния син дори и да ги обсипе с милиони? Какво трябва да е това човешко съзнание, че в подобна ситуация да се абстрахира от чувството за вина? Не мислите ли, че в някои случии вината не само е здравословна - тя е задължителна!

Не изпадайте в крайност - вината си има своето място! Тя е едно от нещата, което ни прави човешки същества. Ще ви дам прост пример - Хитлер, унищожил в концлагери милиони хора, трябва ли да изпитва чувство за вина или не? Или Максим (световния шампион по фигурно пързаляне) трябва ли да изпитва вина или не? Ако ампутираме чувството си за вина, не ампутираме ли съвестта си? Или може би човек не трябва да има съвест?!

Максим го беше казал и напълно го подкрепям - хората да не остават с убеждението, че учителите стачкуват само за да повишат заплатите си! Разбира се, това съвсем не е маловажно и се чудя как интелигентни хора могат да подценяват проблема с ниското заплащане на учителския труд, което де факто е ниско заплащане на интелектуалния труд в България. И после ще се чудим защо ни изтича в чужбина интелектуалния потенциал! Хора, осъзнайте действителния проблем - "отечеството е в опасност!" Нима искате тотално изпростяване на нацията?! Стачните действия са един отчаян протест целта на който е оцеляване на учителското съсловие и на българското образование, оценяване по достойнство на интелектуалния труд. Не разбирате ли - моята тревога е за съдбините на България, защото усещам, че във визията на българските политици за идеалната държава, сякаш няма място за учители. А в моята визия за идеална държава няма място за продажни и нагли политици, които се интересуват единствено от това да им нарастват банковите сметки. Те трябва да отстъпят мястото си на държавници от нов тип - които наистина милеят за съдбините на България и работят всеотдайно за общото благо. В тази идеална държава челно място трябва да заемат лекари, учители, научни работници, хора на изкуството! Горд съм, че в този момент, който е исторически за България, учителите доказаха, че са истински авангард - най - будната част от българския народ, и дадоха прекрасен урок на всички как трябва да се процедира, ако действително искаме България да има по - добро бъдеще, а не да сме белите роби на Европа! Радикално трябва да се промени цялата система (не само образователната!), а радикалната промяна изисква радикални мерки и ние трябва да бъдем готови да платим съответната цена! Който не разбира това, не вижда по - далече от собствения си нос!

Зара, не знам дали си външен или вътрешен за образователната ситема човек, но усещам, че за учителското съсловие си външен... И много се съмнявам, че месечно вземаш толкова, колкото един български учител - около 300 лв, освен ако съпругът ти не е бизнесмен и да живееш на негова издръжка, а да работиш само за да уплътняваш времето си. Това, което си цитирала от Учителя, бих го погледнал от по - различна гледна точка: Знаеш ли, жалко е, че българският учител е изправен пред такъв сериозен, екзистенциален проблем. Мога да те уверя, без да гарантирам за всички - нито аз, нито моите колеги сме алчни - по - скоро сме гладни и се чудим как да осигурим семействата си и да предоставим на децата си възможност да се развиват, да реализират потенциала си. В крайна сметка не живеем в духовния свят, а в материалния и, щем или не щем, е необходимо да се съобразяваме с неговите изисквания и със суровите реалности. На моменти не искаш да имаш нищо общо с учителското съсловие... Че кой ти е казал, че имаш? За манипулация - ще те призная за велик манипулатор, ако успееш да убедиш гладния, че не е гладен! И кой ти е казал, че ако ми повишат заплатата, ще почна да преподавам по - качествено? - Едва ли... По - скоро допускам, че това ще направи учителската професия по - привлекателна, а учителските кадри по - качествени, защото самият подбор няма да е толкова оскъден, колкото е днес поради факта, че заради ниското заплащане учителската професия е безперспективна. Попитай младите, ако не вярваш! А със сърце трябва да работи не само всеки учител. Нещо повече - учителската професия изисква огромно сърце. Ако ти го нямаш, едва ли ще можеш да бъдеш учител 18 години! Какви ти 18 - и една няма да издържиш! За съпоставките - първо, цените в Румъния са малко по - високи. Живея на Дунава - така че позволи ми да знам малко по - добре от теб... Второ - не беше ли Румъния държавата, с която заедно влязохме в ЕС? Дори твърдяха, че е малко по - зле от нас... Какво се случи, че изведнъж се обърнаха нещата дотам, че ние, българските учители, да започнем да си мечтаем да сме румънски? Накрая казваш нещо много болезнено, защото, за жалост, принципно е вярно - като че ли няма държава в света, в която учителите да получават наистина добро възнаграждение... С тревога се питам - накъде е тръгнал, накъде отива този свят тогава?

Ася, образователната система е част от цялата обществена система и като такава тя не може да остане незасегната от това, което се случва в обществото. Всички ние, медиите, филмите, цялата обществена пропаганда и философия на съвременния човек са причината образованието днес да не е това, което е било преди 20 години. Факт! Осъзнавам, че от година на година все повече и повече се налага да снижавам критериите за оценяване, защото в противен случай просто ти казват, че ще прогониш учениците от това училище с твоите високи изисквания. Започват оплаквания от ученици, родители... Те не се интересуват от знанията и подготовката, която получават, а от... оценката. Идва при мен ученичка от елитна паралелка и се пазари: "Господине, не е необходимо да изисквате толкова от мен. Аз няма да кандидатствам с литература, а с химия и биология. Така че ми трябва само оценката." Хубаво, но нали изискванията трябва да са еднакви за всички? Ако заради ученички като тази снижа критериите, трябва да ги снижа за всички. Ако не го направя, започват оплаквания... На следващата година ме махат и повече не ми дават да водя елитни паралелки, защото съм "проблемен" учител. Ако продължавам да упорствам - просто системата ме изхвърля. Друго - учебните планове и програми не зависят от нас, учителите. Да не мислиш, че някой ни пита за нещо! Да не мислиш, че ние пишем тези неразбираеми и отблъскващи за децата учебници? - Не, министърът си има свой кръг от хора, на които дава възможност да припечелят някой и друг лев, а и самият той да припечели. Това е тъй нареченият бизнес с учебници. По всеки предмет има по седем, осем. А дали те са подходящи, качествени - от това никой не се интересува. Важна е печалбата. А ние учителите просто трябва да ваправим своя избор и от неподходящите учебници да изберем този, който като че ли е най - малко неподходящ. Така че не само според народа, но и според мен, "рибата се вмирисва от главата." Да, учителите допуснахме грешка като мълчахме цели 18 години, защото се опитвахме да бъдем благоразумни, търпеливи... Живеехме с илюзията, че управляващите ще лапат, ще лапат, пък най - накрая ще се сетят и за нас, но... това не се случи. Търпението се изчерпа, защото сме притиснати до стената и няма накъде повече да се отстъпва. В крайна сметка - може да сме бедни, но пък имаме достойнство! На всичко отгоре сме и едно от най интелигентните съсловия и е трудно, да не кажа непосилно, управляващите да се мерят по акъл с нас. Подцениха ни и си вкараха таралеж в гащите!

Ася Иванова, личи си, че не си свързана с учителското съсловие и нямаш и грам представа какво представлява учителският труд днес. Вчера по Дарик радио слушах предаването на Томислав Русев. Той каза, че не на 100%, а на 300% подкрепя учителската стачка, защото е бил учител и знае за какво иде реч. Напуснал е заради ниското заплащане, а негова колежка заяви, че е била три години учителка по английски и е напуснала не само заради ниското заплащане, а и заради това, че не е успяла да издържи на психическото натоварване. Аз съм учител с 20 години стаж. Основната ми заплата е 366 лв. За сравнение - в Румъния заплатата на начинаещ учител е 560 лв, а на учител с моя стаж - около 1000 лв. Вчера получих писмо от моя бивша ученичка, която живее в Щатите. Тя е възмутена от това, което се случва в България - от това безобразно отношение към учителите и към техния труд. Казва, че средното образование, което преди десетина години е завършила в България, е много по - добро от това там, но средната заплата на американски учител е 4000$, а учител с моя стаж стига и до 8000! Още нещо за качеството на образование, което ясно трябва да бъде разбрано: Качеството на учителите зависи пряко от това доколко е добре платена тази професия, защото тогава повече студенти и с по - качествен състав ще се ориентират към педагогическите специалности. Учителското съсловие е застаряващо. Не се ли вземат спешни мерки - то постепенно ще изчезне. А ако няма учители, няма да има ученици. Ако няма ученици, няма да има студенти. Няма да има нито образование, нито наука. Къде отиваме тогава? - Ставаме белите роби на Европа! А не е ли това целта? Майка ми работи в Гърция - гледа възрастни хора. За три дни изкарва толкова, колкото аз взимам за месец! Защо не сме почнали стачката през лятото? Ами ти не виждаш ли с какво пренебрежение, да не кажа презрение, се отнасят управляващите към нас?! Те сега не искат да ни обърнат никакво внимание - камо ли по време на ваканция! А и не мисли, че ни е голям кеф да стачкуваме - нали разбираш, че оставаме без заплати? Но... по добре да изгладуваме един месец, отколкото да водим полугладно съществуване до края на живота си! Как ще бъде наваксан загубеният материал? - Да припомня някои неща - по времето, когато аз бях ученик, всяка учебна година започваше с едномесечна бригада, т.е. до средата на октоври. И нямаше никакви проблеми с наваксването на материала! Преди три години 75% от румънските учители стачкуваха ефективно три месеца (!) - септември, октомври и ноември, но учебната година не беше анулирана, въпреки заплахите. Не на последно място - и аз имам две дъщери, които са ученички, като голямата е в подготвителен клас английска паралелка. Мислиш ли, че не се притеснявам? Но съзнавам, че е жизнено важно да се повиши престижа на тази професия, защото тя изисква особено призвание - всеки може да стане продавач или шофьор, но не всеки може да бъде учител! А за съкращението на учители, за закриването на училища - то не зависи от нас, учителите. Примерно, за да се закрие едно училище, е необходимо решение на общинския съвет. Болно ми е, когато по тази толкова актуална и болезнена тема днес се изказват неподготвени хора! Българи, бдете! Подкрепете учителското съсловие и не допускайте то да бъде заличено, защото учителят е крепител на духа!

<br />На мен ми е по-интересна другата страна - защо съ-страдващият получава в ответ озлоблението и отхвърлянето? <br />Не можем да обясняваме отхвърлянето на състраданието само с качествата и състоянието на този, който ги отхвърля, защото състраданието предполага две страни и всичко, което се случва между тях зависи и засяга и двете страни. <br />Ако отхвърлянето причинява болка на съ-страдащия, значи той е зависим от това как страдащият ще приеме неговото състрадание и как ще преодолява своята болка и мъка. <br />Последното означава, че съ-страдащият съзнателно или не очаква от човека, към когото изпитва състрадание определен &quot;правилен&quot; начин на поведение и промяна - т.е. неговият начин. <br />Ами в този случай агресивното отхвърляне на неговото състрадание не е ли огледален образ на скритите му (понякога и от самия него) очаквания?<br /><br /><br /><br /> Донке, умишлено се опитвах да избягам от конкретиката, но с въпросите си така ме притискаш, че просто няма как. "Мистерията Лим" беше акт на моето състрадание, но там ситуацията беше много деликатна, специфична, а възелът на взаимоотношенията изключително заплетен. Болеше ме за децата, за техните родители, но и за учителките, които бяха на въпросната екскурзия, защото се сблъсках и с тяхната драма и трагедия. Така че моето състрадание беше многообхватно. Родителите не можеха да си обяснят как мога да състрадавам едновременно и на тях, и на учителките. Книгата им прозвуча като защита на учителките. Възприеха ме като техен адвокат. На всичко отгоре не можеха, а и няма как да оборят и един факт от нея, а не искаха да се чуват други гледни точки освен тяхната. Не харесаха някои от своите реакции, описани в книгата. Виждаха и тълкуваха фактите по доста различен начин. Освен това моят подход към осветлявяне на събитията беше нетрадиционен, защото се опитвах да се докосна до невидимите измерения на реалността и да потърся духовните причини за това, което се беше случило. Някои от родителите са атеисти, а други - евангелисти, т.е. с възгледи различни от моите. Написах прекрасни думи от сърце за децата им и си мислех, че това ще бъде достатъчно, за да тушира различията помежду ни, защото благодарение на тази книга децата им ще останат в паметта на поколенията. Точно тук обаче се получи нещо, което не бях и предполагал - една от причините, за да скочат родителите срещу мен, колкото и парадоксално да звучи, беше ревността им - "как е възможно, възможно ли е изобщо външен, чужд човек да обича толкова силно децата ни и да страда с такава огромна болка за тях, та читателите да се питат дали неговата любов не е по - силна от нашата?" Получаваха се парадоксални ситуации - противоречия между родителите по отношение на книгата, противоречия между родителите от една страна и техните майки и бащи - примерно родителите не приемат книгата, а бабата на детето тайно от тях отива в книжарницата и закупува няколко бройки от нея, за да я прати на свои близки в страната. Има и една група от родители, които са бизнесмени, умовете им са бизнесменски и не могат да си представят друга мотивация, за да извърши човек нещо, освен парите. Та те смятаха, че съм искал да забогатея за сметка на тяхното страдание. Не мога да отрека - имах очаквания и продължавам да имам, че тази книга има потенциалът да се превърне в лечебен балсам не само за страдащите родители, но и за всеки, който в даден момент от живота си ще загуби любимо същество. Знам, че създаването на "Мистерията Лим" беше едно от нещата, за които бях поел ангажимент в невидимия свят да свърша. А бог ще бъде Този, Който ще отсъди как съм се справил с поставената задача и дали съм допуснал някаква грешка, проявявайки своето състрадание. Но аз съм чист пред съвестта си - мога да погледна всеки един родител в очите, но не съм сигурен, че всеки един от тях ще издържи на погледа ми!

Възлюбете Господа Причините могат да бъдат от най - различно естество съобразно спецификата на конкретната ситуация. Ти си визирала някои от възможните причини. Моето усещане е, че колкото по - силно егоистичен е човек, толкова около него сякаш се създава по - твърда и непропусклива черупка по отношение на състраданието. Егото обича да бъде силно. То не понася да е слабо, не обича да му състрадават, защото тогава се чувства в слаба позиция, уязвимо. За да си възприемчив, отворен за състраданието, е необходимо да се смириш. При силно страдание, когато си добродушен, това се случва, но когато си прекомерно горд и с его, което втвърдява аурата, тогава от страданието не само че не омекваш, не се смиряваш, но се и капсулираш, затваряш в собствената си болка, ставаш непропусклив по отношение на състраданието, мислейки си, че никой не е в състояние да страда като теб и да те разбере. Това създава стена между теб и другите. Довежда до изолация, т.е. до самоизолация, до самота. Светът става чужд, враждебен. Но най - лошото от всичко е, че обикновено такива хора, вместо да научат урока си, се озлобяват и още повече влошават положението си.

Преди години съпругата ми имаше сериозни здравословни проблеми с щитовидната жлеза. Направиха й снимка. Лекарката беше категорична - дори няма смисъл да й изписва лекарства - положението е такова, че няма друго решение освен операция. Вечерта преди лягане се помолих за напътствие. През нощта сънувах Богородица. Тя ми каза,че ако искам съпругата ми да се излекува, да й предам в продължение на 40 дни вечер, когато си ляга, да слага до възглавницата си три неща - лист, химикал и празна рамка от картина (портрет). След като направи всичко това и отиде на преглед, се оказа (за изненада на лекарите), че възелът е изчезнал.

Благодаря, Вальо, мисля че няма противоречие между нас, а що се отнася до децата от Лим, случайно или не, точно днес се навършват три години и половина от трагедията. Да си спомним за тях с тази великолепна песен на Сигнал www.zazz.bg/play:036851cf и да се помолим за родителите им. И нека това бъде изява на нашето състрадание!

Selsal, разбира се, че за далновидната политика по отношение доходите на учителите - това е моята гражданска позиция, а не нещо пряко инициирано от съня. Нагряването на печката, т.е. напрежението в образователната система, не би било проблем, ако... таванът на къщата не беше дъсчен. Това е интересен нюанс, нали? Дали таванът не е свързан с управляващите? Bee_bg, хубаво продължение на съня, според мен, защото в тази държава наистина са необходими кардинални промени. Не само учителите водят мизерно съществуване!

Вальо, съ-преживяването е от изключително значение при съ-страданието! Без способността да съпреживяваш, състраданието става невъзможно. То е вид отзивчивост, при която чуждата болка трябва да докосне сърцето ти. Точно това докосване се превръща в източник на състрадание. Няма как да се мине без него. В противен случай - това, към което призоваваш - да не страдаме, а да останем при радостта, ми звучи много теоретично и ми се струва, че няма нищо общо с реалната действителност, когато се изправиш пред майка, която преди няколко дни е изгубила детето си. Не само че няма да има мост между твоята радост и нейното душевно състояние, но пък ако започнеш и да й обясняваш, че тази ситуация е илюзорна - или въобще няма да чуе думите ти, или ще възприеме поведението ти за толкова неадекватно, че повече няма и да иска да разговаря с теб. Припомни си 11 глава в Евангелието на Йоан - когато умира Лазар и сестра му Мария излиза плачеща да посрещне Исус, той толкова е трогнат от скръбта й, че се натъжава духом и се просълзява. А колкото до припадналия анестезиолог - по мое мнение, може да не става за лекар, но има голям потенциал за връзка с надземните сфери.

Да кажа и аз няколко думи за този сън. Понеже съм във вихъра на стачните действия и виждам как стоят нещата, наистина ситуацията е взривоопасна и то не само за образователната система, но и за цялата страна. Възможно тълкуване е старият, леко модернизиран тип печка да е образователната система. Огънят, който сме запалили вътре - да са стачните действия, а старата къща с дъсчен таван, която е готова всеки момент да се запали, да е държавата. Дай, Боже, да не се стига до това! Трябва повече разум и мъдрост, по - далновидна политика по отношение на доходите на учителите, които наистина са в окаяно състояние, а заслужават да живеят значително по - добре и да се гледа на тях с уважение, а не с пренебрежение, дори презрение!

Приветствам Станимир за написаното и го поздравявам. Вярно е - състраданието започва със страдание, но не трябва да свърши там, а при радостта на духа. Само че пътят е дълъг и труден, а понякога и невъзможен. В последните години така се стекоха нещата, че често трябваше да се опитвам да давам утеха и да изведа към светлината хора, които бяха загубили най - милото - децата си. На базата на този опит си направих някои изводи. Необходимо условие, за да бъдеш действително, а не мнимо състрадателен, е да си човек с разширено съзнание. При разширено съзнание твоите граници стават разтегливи до степен да преживяваш чуждата реалност като своя собствена... да изпитваш чуждата болка като своя собствена. На тази база възниква състраданието. То ти дава подтик, но не защото си велик спасител, а защото произтича от естеството ти, да потечеш към другия - да се опиташ да изцелиш неговата болка, да я превърнеш в светлина, в радост на духа, която самият ти преди това трябва да си постигнал. ("Радостта е естественото състояние на духа.") Но тук възниква обикновено проблем, защото ти може да си тотално отворен за страданието на другия, но той така да се е капсулирал в своето страдание, че да е тотално затворен за твоята радост, за радостта на духа.

Тази нощ сънувах нещо, което усещах, че по някакъв начин е свързано с течащите в момента протестни действия на учителите от цялата страна. Бяхме се събрали учители в една стара къща с дъсчен таван около пернишка печка на дърва и въглища от стария вид, от времето на дядо и на баба, която бяхме запалили. Температурата беше толкова висока, че в един момент по дъсчения таван започнаха да припламват искри. Събудих се с усещането, че всеки миг ще пламне пожар...

? Ще оцелее ли българското учителство на фотосинтеза? Ето, това е въпросът - ще оцелее ли българското учителство на фотосинтеза? Та тази учителска стачка никак, ама никак не е случайна! Тя е въпрос на оцеляване - на оцеляване на учителското съсловие и на българското образование, защото е факт - учителите днес са в немилост. Учителската професия е нископлатена, безперспективна, непривлекателна и излага учителските семейства на мизерно съществуване. Затова никой не иска да става учител, за да мизерства с 300 лв, въпреки че има хора, които се раждат точно с това призвание. Не е необходимо да бъда пророк, за да прогнозирам - ако нещата не се променят по такъв начин, че учителите да получават за труда си наистина достойно заплащане, само след 10 - 15 години ще се усети остър недостиг на учителски кадри, а не само недостиг на учители по английски, както е сега. Естествено е да пада нивото на образованието. Първо в педагогически специалности днес влизат обикновено тези, които не са успели да влязат някъде другаде... И стават учители от немай къде. Но те са наемници и сърцето им не е в училището, в което работят. Второ, учебното съдържание е много усложнено. Учебниците се пишат на много висок, неразбираем за учениците стил от хора, които си нямат понятие от възрастовите особености на учениците. Но учениците не са студенти, нито пък тесни специалисти! Трето - от година на година все повече падат критериите, както и дисциплината, защото... за да имаме ученици в нашето училище, не трябва да сме много строги и взискателни, не трябва да наказваме и да пишем ниски оценки. Мога да продължа много в този дух. Боли ме за пренебрежителното отношение на управляващите, за липсата на разбиране от страна на родители и общественост... Виждам как се затрива една изключително благородна професия, а с нея и бъдещето на България. Та стачката я възприемам като светлина в тунела. Не съм виждал досега учителите толкова единни и нахъсани. Дори и управляващите са неприятно изненадани! Аз съм учител в най - голямото свищовско училище с близо 800 ученика и 50 учителя, от които стачкуват ефективно и безсрочно всички без четирима! И утре ще обсъждаме текста на отворено писмо, в което заявяваме своята готовност, ако не се поситгне съгласие по нашите стачни искания, да предприемем и по - драстични мерки, вкл. и колективно подаване на молби за напускане. Ако учителите от цялата страна са изпълнени с подобна решимост, победата ще бъде наша! Вярвам, че това ще се случи!

Много съм разсъждавал за тези два периода при Ошо. В крайна сметка стигнах до извода, че той е искал след заминаването си от света, казанота от него да не се превърне в религия или вид учение. В една от беседите си той споменава, че Кришнамурти е основал фондация с една единствена цел - да не бъде канонизиран или нещо от този род. За мен Ошо си остава първият учител и си мисля, че вторият период не е случаен. През 2000 година на Рилските езера Учителят ми даде видение, свързано с Ошо, в чиято школа бях известно време. Съдържанието на видението е следното: Ошо е застанал пред една катедра и произнася слово. Пред него има много народ - хора, които сякаш са хипнотизирани и не отлепят очи от него. Но в един момент някой все едно ме накара да погледна зад и малко встрани от Ошо. Там беше този, който му подсказваше какво да говори. В контраст с Ошо, той беше черен и отблъскващ, но хората не го забелязваха, а продължаваха да слушат и гледат в захлас Ошо. Усещането ми беше, че е Учител от Черната ложа. При друго откровение Учителят ми каза, че философията и методите за работа на Ошо са дудизтични, т.е. инволюционни и че никой ученик досега не е прогресирал, използвайки подобни методи за работа. А що се отнася до Кришнамурти - той е съвсем друга тема.

Борислав, по този начин не се ли превръщаме в "донори"? Да, Еси, сравнението ти с донор е много подходящо - някой е загубил кръв, т.е. жизненост и ти му преливаш от своята собствена като му помагаш да възкръсне за нов живот.

Състраданието има за основа страданието. Само човек,който е страдал, може да бъде състрадателен и колкото повече е страдал,толкова е по - състрадатален, защото страданието дълбае в сърцата ни вместилище за любовта, а състраданието е дете на любовта,която пък от своя страна е Основа на всичко съществуващо. Състраданието не е ментален процес, а екзистенциален. Необходима е известна чувствителност,сензитивност, откритост на сърдечния център, за да можеш да почувстваш, да преживееш и да споделиш като приемеш върху себе си, като своя собствена, чуждата болка и по този начин облекчиш този,който я изпитва. Както в планината - по - силният помага на по - слабия да си носи багажа. Според мен е погрешно да се твърди, че великите същества не познават страданието, не страдат... Напротив - размерът на тяхното страдание е непосилен за обикновеното човешко същество. Един Учител, слизайки на земята, прави огромна жертва, която е плод на неговото състрадание - Той става изкупител на карма. Нека да си спомним, че за Исус Христос се казва,че се е натоварил с нашите скърби, че е поел върху себе и изкупва нашите грехове. За Учителя се твърди - негови ученици са имали видение как той, прегърбен от непосилната тежест на Земята, я носи на раменете си. На Шива пък му посинява гърлото, защото изпива отровата на света. Съмнявам се в качеството на състрадание, в което не рискуваш нищо, в което не си готов да дадеш, да пожертваш нещо от себе си, за да облекчиш или да изцелиш болката на страдащия, а си готов единствено да раздаваш безплатни съвети. Учителят казва: " Всеки на този свят се ражда, за да изтрие сълзите на някого."