[Магията на Кръстова гора]

По принцип на 14 септември, но... тогава е голямо стълпотворение. Иначе се ходи в петъчен ден, когато има среднощна служба под звездите. Бихме могли да отидем примерно през юли.

[Магията на Кръстова гора]

Ами да - идеята не е лоша - само трябва да видим практически как може да се осъществи, защото сме от различни краища на България, а трябва да съгласуваме и времето. Мисля си, че и други ще изявят желание да се включат, та току сме станали един бус хора...

[Нова среща в София - април 2011]

Добре - става ли в 14:30? За мен няма проблем и в 12:00, защото сутринта ще пътувам от Пловдив. Но както на вас ви е удобно. А то, ако е хубаво времето, можем и да се поразходим...

[Магията на Кръстова гора]

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

[Нова среща в София - април 2011]

Ами 12 часа на 2 април в Братската гостилница!

smehy, щом имаш желание за срещата, няма как да си нежелана и да останеш встрани и излишна. Ако трябва дори, ще те сложим на централно място!

[Нова среща в София - април 2011]

Сега не разбрах - има ли желаещи за среща в София на 2 април (събота) по обяд? Ако няма желаещи за среща на съфорумци, тогава тези, които искат да се видят лично с мен, нека ми пишат на лични!

[Банално, но истинско]

Човешко и разбираемо е в любовта да има очаквания – че човекът, когато обичаш, ще ти отвръща по подобаващ и желан от теб начин. Обаче винаги когато се появи очакването, ние трябва да сме нащрек, с будно съзнание, защото може би любовта ни не е чиста… може би в нея се е промъкнал користен, търговски елемент – „танто за танто”… може би това очакване е знак за наличието на себелюбов, която ние погрешно сме разпознали като Любов. Да снемеш от любовта очакванията, това на практика означава да снемеш огромен товар и да се увериш, че източникът на твоята любов е чист. Първо, Любовта е безусловна – аз обичам някого независимо дали той ме обича или от начина, по който той отвръща на любовта ми. Обичам го просто защото не мога да не го обичам. В любовта важният съм не аз – ако има аз, тогава няма любов! В любовта важен е другият – неговото щастие, неговото удовлетворение, разгръщането на неговия потенциал и цялостност. И ти си щастлив, когато любимият човек е щастлив! Нима това не е достатъчно? Любовта не мисли за себе си, не дири своето си, не капризничи, не безобразничи, не се сърди, не поставя условия, изисквания… не чертае директиви, не се съобразява с правилници, наредби и закони. Тя е закон сама по себе си. Ако живееш наистина в Любовта, ти не мислиш за минало, нито за бъдеще – живееш единствено с и в настоящия момент. Тоталното потапяне в настоящия миг ти придава усещането за вечност… за нещо Божествено. Ето защо се твърди, че Любовта е другото име на Бог. Но Любовта може да бъде позната само от този, който има смелостта, решителността, дързостта да изгори в нейния изпепеляващ пламък… за да възкръсне от пепелта подобно на птицата Феникс!

[Среща в София]

Мислете за удобно място за повече хора,защото скоро Борислав ще идва в София.

Ами то мястото е ясно според мене -Новата гостилница.."Здраве и Живот"..Ако изберете ден събота през месец април и аз ще дойда на срещата.

Ами да - Борислав възнамерява (живот и здраве) на път за Пловдив (или на връщане от Пловдив) да се отбие и в София, за да се види с приятели. Ако има повече от трима - четирима, желаещи да се срещнат с мен, можем да направим обща среща. Ако няма - ще проведа индивидуални срещи. Идеята за среща в събота (евентуално 2 април) е интересна, защото наистина и хора, които не живеят в София, биха могли да дойдат. Така че, приятели, нека да сондираме този вариант за среща на 2 април!

[Суфиите]

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.

Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

[Суфиите]

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

[Молитвата със свои думи]

Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам!

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

- Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти!

Из „Любов” Елиф Шафак

[Честит Рожден Ден! - 3]

Дълбока благодарност и топла прегръдка в студения зимен ден за моите приятели от форума.

БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!

[Какво мислите за духовната дейност на Михаил Иванов?]

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

[Мисли от Учителя за Любовта]

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.

"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.

[Поздравления в стихове]

Без Любов - Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.

Независима от телефон и случай.

Няма да боли. И няма да копнея.

Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -

но и няма да ми запламти лицето.

Няма вдън-земя от мъка да потъна -

но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече

жест като безкраен хоризонт да сторя.

Няма да ми притъмнява - но далече

няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -

но и утрото за мен не ще изгрява.

Няма от слова да зъзна вкочанена -

но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -

но и няма от сърце да се засмея.

Няма да умирам аз от поглед само -

но и всъщност няма вече да живея.

[Какво мислите за томовете "Изгревът"?]

Наистина има уникални и много ценни материали в тези томове. Материали, които са събирани години и ги няма никъде другаде. Това е голям труд, който като цяло според мен изисква уважение.

Въпреки това има едно НО.... Всъщност тук има не едно или две но-та.

Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)

Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"

Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!

[Необикновените способности на Учителя]

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[Загуба на любим човек. Изповед.]

Ще ми каже ли някой защо пробуждането трябва да става по такъв жесток начин, защо?

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

[Какво мислите за томовете "Изгревът"?]

"Изгревът" на Вергилий Кръстев

Томовете на "Изгревът ..." са предимно братски фолклор и митове

Това е известно на всеки, който сериозно се интересува от историята на Братството.

Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.

Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

[Учителя и Кришнамурти]

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.

Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__

Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

[Учителя и Кришнамурти]

В началото на

века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910

година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".

Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и

навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да

бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,

а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече

Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.

Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се

събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха

присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а

през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и

чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за

Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси

на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за

Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.

Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.

Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за

предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано

- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама

представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват

там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да

бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е

Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която

носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от

следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха

само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За

това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.

Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,

Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради

липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,

пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди

езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен

домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този

начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и

Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и

Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в

парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите

теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е

няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да

се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко

необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати

не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от

цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на

теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия

Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на

едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно

се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато

Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.

Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви

Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата

приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава

писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото

Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,

които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да

вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек

като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.

Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е

вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител

е в България."

Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с

Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на

Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани

и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:

"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като

равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че

единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той

наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе

озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и

всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка

на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,

на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в

България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.

Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата

мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас

разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на

теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

[Учителя и Щайнер]

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна

летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.

Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.

Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много

малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.

Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и

към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"

една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.

Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи

в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат

преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха

предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше

неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние

нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,

когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме

Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много

прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и

говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След

Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и

Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за

образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф

Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са

учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф

Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете

неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На

"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило

и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф

Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата

се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на

български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо

продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на

пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като

най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от

нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата

на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.

Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич

в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва

и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,

през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на

философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на

теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на

антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо

до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в

науката, природата и религията.

Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф

Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко

особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то

Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.

Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една

велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото

славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в

присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към

българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и

уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян

Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам

да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма

защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се

завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се

завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един

разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на

Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.

Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което

Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."

След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията

на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите

развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф

Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели

започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на

гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и

случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него

Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви

европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в

света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на

Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да

допуснат това в умовете си.

Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха

Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.

Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,

усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради

нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на

същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също

заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да

търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази

жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как

се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.

Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,

френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая

приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от

времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни

кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от

времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При

кардинални прераждания тези души вървят заедно."

Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил

за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал

ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при

египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една

единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като

"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора

от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,

което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата

теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят

разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на

човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -

мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай

питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно

знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е

равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са

двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските

жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на

квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на

квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.

След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите

последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни

блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива

снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние

такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и

без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.

Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за

клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от

ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и

старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за

клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били

дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на

Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала

жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само

нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че

зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това

клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го

видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за

отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.

Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли

тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия

свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от

заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за

вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,

чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен

човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му

отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният

език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.

Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият

окултен народ на земята."

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[Необикновените способности на Учителя]

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след

като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от

сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на

Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го

предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова

отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен

случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че

имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се

отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и

разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много

здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря

онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е

похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на

стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен

десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я

възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:

"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти

трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".

Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой

нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере

нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя

трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с

десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва

пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите

там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува

това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за

работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще

одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята

на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който

краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да

възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,

когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,

той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му

предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на

дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

[Защо се появява Юда всеки път, когато дойде живата истина]

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"

Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!

Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

[Необикновените способности на Учителя]

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова