borislavil

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след



като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от



сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на



Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го



предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова



отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен



случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че



имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се



отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и



разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много



здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря



онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е



похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на



стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен



десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я



възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:



"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти



трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".



Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой



нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере



нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя



трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с



десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва



пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите



там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува



това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за



работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще



одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята



на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който



краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да



възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,



когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,



той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му



предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на



дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума си, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло; и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, да утихва. А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, да си вземат малко равнец – попийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки вкъщи да има набран равнец, бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си – те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди – и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние да кашляте, извадете си малко от тях, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец – че той сега расте, че той е жив – и че този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!

Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, те правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, която е стара, взета е от индусите, той я е преработил и казва: "Всички тия отлагания в организма, това са същества – у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата." Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха и после чрез жлезите, чрез изпотяване да ги изхвърли навън и така да се освободи организмът от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашля. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, има един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода: една, две, три, четири, пет, шест чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво! Снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново: една чаша, две чаши... Вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете и си легнете. Опитайте този начин и няма да ви боли главата. Вие сега казвате: "Мен от настинка не ме е страх." Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар.

Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомахът и червата ти от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Трябва един-два дена въздържание от ядене, три-четири чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картофки, с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преяждате, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни: в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването – това е тониране. Болестите – това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че това е нещастие. Това не е нещастие – вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекар, но искаме лекар, който е роден такъв – лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си; а някой път, ако това не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.

Окултна медицина, 24.12.1922

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили. Той трябва да знае как и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху някой мозъчен център, ученикът трябва да се свърже с тези Същества, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат благотворно в това направление именно, към което той се стреми. Например, ако ученикът иска да развие в себе си милосърдие, той трябва да се свърже с ония интелигентни, разумни Същества, на които милосърдието е специалност. Други Същества пък имат специалност Любов към Бога; щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството Любов към Бога, веднага протича и към вас... Ето защо, когато искате да развиете милосърдието в себе си, дружете с хора, у които това чувство е силно развито. Не дружите ли с такива хора, вашето милосърдие няма да се развие. Ако искате да развиете интелигентността си, дружете с хора високо интелигентни – те ще ви предадат своята интелигентност. Изобщо за да развиете известни способности и чувства в себе си, вие трябва да дружите с такива хора, у които тъкмо тези способности и чувства са силно развити.

Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява; той трябва да я започне отново – докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема – не му харесва; нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса.

Когато някой е силно възбуден и усеща, че слънчевият му възел е в неизправност, кое движение ще бъде за него естествено? Най-естественото движение за него ще бъде да тури дясната си ръка на слънчевия възел, под лъжичката, с дланта надолу, а лявата си ръка – на кръста, с дланта навън. При това положение на ръцете човек усеща успокояване на нервната система. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правят някои хора в такива случаи? Те ходят, движат се от единия до другия край на стаята, удрят, тропат, сърдят се на този, на онзи. И в резултат на тия движения, вместо успокояване, те повече се разстройват. Като постави ръката си на слънчевия възел, по този начин човек прекарва излишната мозъчна енергия през ръцете си и се успокоява. Дланта на дясната ръка е проводник на отрицателна, примирителна енергия, а горната част на лявата ръка е проводник на положителна, възбудителна енергия; тези енергии, съединени на едно място, успокояват човека. Следователно, щом се намерите в някакво умствено, нервно възбуждение, направете този опит, за да се успокоите. Каквато нервна възбуда и да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевият възел е в състояние да регулира мозъчната енергия.

Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, за да видите какво се иска от вас: хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате.

Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит: турете дясната си ръка на слънчевия възел и започнете бавно, съсредоточено да броите от 1 до 10. Ако и при това положение не се успокоите, бройте от 1 до 100. Всяко число съдържа в себе си известен род сили, които се отразяват благотворно върху човека. Като изговорите или напишете числото 1, мислете за Бога и си кажете: "Има само един Бог в света, само една Мъдрост." Като изговорите числото 2, кажете си: "Има само една Божествена майка, само една Любов." При изговаряне на числото 3, кажете си: "Има само един Син – Истината." Числото 4 пък представлява тия три сили, съединени в едно – те са родили човечеството. Числото 5 е свързано с човешкия ум, числото 6 – със закона на развитието, 7 е свързано със силите, които работят в човечеството, 8 представлява голямата майка на света, 9 е резултат, завършен кръг. Щом дойдете до 10, спрете малко и си задайте въпроса: "Разбирам ли нещо от тия числа?" Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да броите от 10 нататък до 100. При всяка нова десетица ще размишлявате върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н.; каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до 100, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите.

Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл, противоположна на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убеден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл и да дойде в ума ви или каквото чувство и да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте всяка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в самите вас. Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл.

... при изучаване на Свещените книги: те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Например, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалом представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на Природата.

Днес на човека са нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правят човека нещастен. Някой седи и размишлява върху велики въпроси, мисли, че знае много неща; по едно време той отива да слуша един велик музикант, но се връща дома си отчаян, обезсърчен, че не знае да свири. Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение; четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към Истински живот.

Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да раз­решиш правилно своя въпрос. Този е естественият начин за разрешаване на въпросите.

Първата родена мисъл

Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума си, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло; и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, да утихва. А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, да си вземат малко равнец – попийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки вкъщи да има набран равнец, бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си – те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди – и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние да кашляте, извадете си малко от тях, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец – че той сега расте, че той е жив – и че този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!

Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, те правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, която е стара, взета е от индусите, той я е преработил и казва: "Всички тия отлагания в организма, това са същества – у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата." Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха и после чрез жлезите, чрез изпотяване да ги изхвърли навън и така да се освободи организмът от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашля. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, има един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода: една, две, три, четири, пет, шест чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво! Снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново: една чаша, две чаши... Вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете и си легнете. Опитайте този начин и няма да ви боли главата. Вие сега казвате: "Мен от настинка не ме е страх." Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар.

Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомахът и червата ти от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Трябва един-два дена въздържание от ядене, три-четири чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картофки, с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преяждате, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни: в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването – това е тониране. Болестите – това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че това е нещастие. Това не е нещастие – вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекар, но искаме лекар, който е роден такъв – лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си; а някой път, ако това не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.

Окултна медицина, 24.12.1922

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора

Човек трябва да се кали в Живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на Живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, за да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой, той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето, свържете се с онзи свят над вас и помислете за Разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, Луната, за да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина – там да изпитате величието на Природата. Правете различни опити, различни упражнения, за да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с Живата Природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в Живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, Природата ги поставя пред големи изненади: на сън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен, обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват, той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта, окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си – той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на Живота, той влиза в правия път, в пътя на Доброто.

Упражнение. Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас – не се вижда вече Луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си, и в това време далеч някъде виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква и след малко Слънцето подава своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ - МОК, година втора

Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще показва, че си изгубил любовта, която си имал. Казваш: „Изгубих те, не знаех как да те ценя.“ Това означава, че постигаш дълбочина, когато търсиш любовта долу. Когато я намериш, влизаш в мажорна гама и веднага възлизаш нагоре. И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че сме намерили това, което сме изгубили.

В днешната музика много елементи липсват, например в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения: в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда. И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат. В музиката има живот. Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения: в отчаяния човек тя може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.

Трябва не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното чувство, най-възвишеното състояние на музиката – това е Любовта. Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа.“ Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка. Щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например в песента Цвете мило, цвете красно или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци, са разбирали това изкуство по-отблизо.

Сега всеки един от вас може да пее и вие трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай, докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, ѝ казват: „Не ти трябва пеене.“ Дори когато някоя стара жена започне да пее, я питат: „Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?“ Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка – тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш, без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват нисшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма.

И така, всички от вас, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете! Музиката може да се употреби дори против болестите. Ако един болен може да пее, лесно ще се излекува; ако има треска и може да пее, лесно се лекува, а ако не може да пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее, нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците ѝ не пеят, а казват: „Бягайте!“ Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат. И така, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т. е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи: „Моят глас ще бъде добър.“ – Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи я! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо – пей, не бой се! И когато четете псалмите, ще намерите пеене: в тях има хваление на Бога, всички те стават на песни. И всички религиозни обреди в старо време са се извършвали все с песни. Да предположим, че имате едно неразположение на духа: вземете първата буква а и пейте. После изпейте о, у, ху, ху, хуу. Когато пеете по този начин, някои ще кажат: „На този човек му е мръднала дъската.“ – Не, преди ви е била мръднала дъската, а сега ще се намести! АО показва, че животът трябва да се движи в кръг. У е обърнатият с главата надолу човек – когато се обърне в музикално отношение надолу, човек започва да мисли. Когато пееш, добиваш едно приятно настроение. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която да има два или три слога гласни. Например не започвайте с думата милосърдие, а с такава, която започва с буквите а, б, в, г, д, е, и. Например вземете думата дом. Можете ли да изпълните една песен с думата дом? „Дом, дом, дом“, т. е. ще бъдете весели, защото домът е място на веселие.


Изтълкувай ни тази притча

Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще показва, че си изгубил любовта, която си имал. Казваш: „Изгубих те, не знаех как да те ценя.“ Това означава, че постигаш дълбочина, когато търсиш любовта долу. Когато я намериш, влизаш в мажорна гама и веднага възлизаш нагоре. И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че сме намерили това, което сме изгубили.

В днешната музика много елементи липсват, например в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения: в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда. И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат. В музиката има живот. Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения: в отчаяния човек тя може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот.

Трябва не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното чувство, най-възвишеното състояние на музиката – това е Любовта. Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа.“ Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка. Щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например в песента Цвете мило, цвете красно или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци, са разбирали това изкуство по-отблизо.

Сега всеки един от вас може да пее и вие трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай, докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, ѝ казват: „Не ти трябва пеене.“ Дори когато някоя стара жена започне да пее, я питат: „Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?“ Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка – тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш, без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват нисшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма.

И така, всички от вас, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете! Музиката може да се употреби дори против болестите. Ако един болен може да пее, лесно ще се излекува; ако има треска и може да пее, лесно се лекува, а ако не може да пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее, нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците ѝ не пеят, а казват: „Бягайте!“ Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат. И така, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т. е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи: „Моят глас ще бъде добър.“ – Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи я! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо – пей, не бой се! И когато четете псалмите, ще намерите пеене: в тях има хваление на Бога, всички те стават на песни. И всички религиозни обреди в старо време са се извършвали все с песни. Да предположим, че имате едно неразположение на духа: вземете първата буква а и пейте. После изпейте о, у, ху, ху, хуу. Когато пеете по този начин, някои ще кажат: „На този човек му е мръднала дъската.“ – Не, преди ви е била мръднала дъската, а сега ще се намести! АО показва, че животът трябва да се движи в кръг. У е обърнатият с главата надолу човек – когато се обърне в музикално отношение надолу, човек започва да мисли. Когато пееш, добиваш едно приятно настроение. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която да има два или три слога гласни. Например не започвайте с думата милосърдие, а с такава, която започва с буквите а, б, в, г, д, е, и. Например вземете думата дом. Можете ли да изпълните една песен с думата дом? „Дом, дом, дом“, т. е. ще бъдете весели, защото домът е място на веселие.


Изтълкувай ни тази притча