НелиТ

С удоволствие бих дошла да се запозная с приятелите от форума "на живо" до Шумен, Варна или друго място сравнително близо до Бургас. Проблемът ми е само, че бих могла да го осъществя само в някоя събота или неделя, и то през деня, тъй като не мога да отсъствам от къщи с преспиване - баща ми е много възрастен, болен и капризен и не желае дори за ден някой друг да се грижи за него. Освен ако не ми се налага да отида в командировка по работа до София, което много рядко се случва. Разбира се, и ако планинските проходи не са затворени.

"Аз тъй гледам на света. Злото е привидно; те са външните обвивки на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе." Ежедневно се старая да помня това, но все още често забравям...и като се сетя, се отчайвам. Не от хората, които съм си позволила да осъждам или категоризирам, а от себе си. Утехата ми е, че поне знам, че трябва да работя върху себе си в тази насока. "Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел. Жестокостта е като кристал, който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на Духа да проникне и да се прояви във всекиго от нас." Тъпо ми е, че в някои отношения съм на ниво полусъзнателност. "Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята същност. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната почва. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без любов няма смисъл." Тази мисъл ме окрилява и ми дава кураж да възпитам у себе си по-голямо търпение, за да дочакам по-спокойно да видя какво стъбло ще изникне. От 13 години отглеждам и възпитавам 14-годишната си дъщеря. С много любов. Кълнчето, което вече се подава и гледа към слънцето, ми показва, че в много отношения съм се справила. Успяла съм да я науча (това казват и хората, които ни заобикалят) да бъде честна и пряма, да не завижда, да не преценява хората по материалното им положение, да защитава несправедливо третираните, да търси у всеки човек и добрите му страни (в това отношение съм едновременно и ученик, и учител). Но в същото време вече осем години в училище е сред най-изоставащите. Което е в огромен контраст с нейната приодна любознателност, мъдрост и психологически усет по отношение на хората и събитията в живота. Контрастно е и това, че умее (и според учителите) да разсъждава и да говори смислено и на висок стил, без да е прочела нито една(!) книга през живота си. Всичко това ме прави неспокойна, че ако остане невежа, ще бъде по-лесно манипулируема, а тя е иначе дете с характер (телец). Може би не съм успяла да я науча достатъчно на труд...А може би е гадно, че в България липсват училища с по-специални програми, които да стимулират качествата и на деца като нея, които мразят писаното слово. След като през всичките тези години я наблюдавах внимателно, за да разбера какви са нейните наклонности, я оставих миналата година сама да избере къде да продължи образованието си след седми клас. Избра актьорско майсторство в музикалното училище и се справи блестящо само с един месец подготовка(аз само й осигурих преподаватели, които да я подготвят). Яви се по свое желание без никаква подготовка и на тестовете за езиковите училища и, за своя огромна изненада, получи 3 по математика и 4 по български, при което балът й стигаше да се запише във френска гимназия. Но тя избра актьорството и сега това е единственият предмет (и физкултурата), по който проявява амбиция и страда, ако не успее да се справи добре. Но понякога и по любимия предмет пак забравя, че успехът е свързан и с труд, а не само с дарба. За всичко друго в училище интересът й клони към нулата, въпреки че често споделя неща, които са я заинтригували по история, по физика, по анатомия. Но дотам. "Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. " Тя знае, че моята любов към нея е безусловна, не зависи от бележките в училище. Че никога не съм искала да я превърна в свое подобие (завършила съм с медал английска гимназия и с отличие университет). И тя ме обича много и обича да го показва. Но страдам, че не проявява достатъчно воля да се труди поне за нещата, които обича - актьорство, рисуване, музика. Ако нещо не се получи от първия път, заявява, че е тъпа и го захвърля. Налага се да я окуражавам. На теория зная, че трябва да престана да се притеснявам, но на практика трудно го постигам. Благодаря ти, Ла Горда, за доброто начинание! "Мисля, че всякаква форма на шаблонизация на обучението, независимо дали духовно или друго, е погрешна. Душата на човека следва неведоми пътища по своя път към развитие. Често ми се е случвало да преподавам на дете, да виждам, че то има вътрешни проблеми да преодолява и смила и че това е сега приоритета, който се задава от собствения му Висш Аз. По естествен път то отказва да възприема, защото има да смели това, което е в него и то стига. В същото време училището и, какво да правят, родителите натискат децата да усвояват определен планиран материал и това често е обект на неописуеми амбиции от всички страни. Този метод е принципно погрешен и пречи, а понякога и осакатява децата. На детето трябва да му се даде необходимото време за духовна работа, през което време да не му се тъпче информация в главата, която то очевидно в момента не смила, защото е заето с други неща. След като си смели всичко, което е било "на дневен ред", детето може пак да се обърне към възприемане на повече информация на ментално равнище и да напредне достатъчно бързо, за да застигне другите, а дори и да ги надмине. Случвало ми се е на една майка да кажа за дъщеря й, че тя не е изобщо глупава и проблемите й в училище не се дължат на това, че не иска и не може да учи, а на това, че в момента не може да го прави. Посъветвах я да остави момичето на спокойствие за малко, да не я стресира с прекалени изисквания, да обръща повече внимание на душевните й нужди и просто да се въоръжи с търпение, за да премине този период. Тя го направи и след време Катрин сама се втурна да учи, без частен учител, започна да изкарва добри бележки и всичко си дойде на мястото. Това го казах на майката, защото е моя приятелка. Но колко родители или учители в днешно време биха възприели един такъв съвет като друго освен налудничав? Въобще факторът душевност и личен път има ли място в съвременното образование? Тук има нужда от радикални промени и в нагласите, и в методиката на преподаване и възпитание." Благодаря и на тебе azbuki. Прочетох твоите думи веднага, след като написах своите коментари по беседата на деня. Те потвърждават моите собствени мисли и никак не са налудничави. Просто въоръжаването с търпение не е лесно. И това, че през цялото време се съмнявам, че някъде греша във възпитанието. Твоето послание ме окуражава.

Толкова е красива тази беседа...

"Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен." Моето кредо през годините, и преди да бях се докоснала до словото на Учителя: Противник съм на революциите. Може би защото в училище само това ни набиваха в главите. По история. По литература. По теография. До опротивяване. "Ако мога да направя така, че моят микросвят (това, което ме заобикаля в непосредствена близост) да се придвижи към добро и на милиметър - аз съм щастлив човек" - това споделях със своите познати и приятели и те ме мислеха за ненормална. За съжаление, през моето детство и млади години, нямахме достъп до световната мъдрост. И трябваше до всичко да достигнем по емпиричен път. И сме по-бавно развиващи се. Нормално.

Темата е безгранична, щастието е многолико и не бих могла да обобщавам. Не умея. Чувствам се щастлива , например, когато сътворя нещо и получа усещането, че това мое произведение всъщност не е мое, а си е било винаги тук и аз само съм го намерила. Чувствам се щастлива, че стоя отстрани и наблюдавам нещо, което, уж мое, въщност не е мое.

А аз не бях се замисляла за връзката между суфизма и учението на Учителя, нито пък съм срещала нещо за това в книгите. Но докато четях тези две книги на Хазрат Инаят Хан, които споменаваш, се възхищавах на това колко широко "скроени" са идеите на суфизма и за пореден път получих усещане за нашата необвързаност с пространството и времето, за това че идеите не могат да се заклещят в тесните пространствено-времеви рамки, а са винаги тук и сега. Нито са стари, нито са нови. Образно казано, виждаш една грееща купчина жълти есенни листа, разравяш ги и там те чака.... слънцето.

Снощи гледах прекрасен американски филм по Канал1 - "Някъде на картата". Тема - щастието.

Мисля че Нели е имала приключване на определени карми, ще има нова мотивация, може би ще срещне истински приятел, ще прави добро и ще има много хубава година Благодаря за тълкуванието. Сигурно си прав за приключването на определени карми. Декември 2007 беше много тежък и труден месец за мене. Чувствах се непрекъснато като уред със щепсел, включен в 220-волтовата ел.мрежа. Това явно се е отразявало и на най-близките хора около мене и непрекъснато изпадахме в конфликти, случваха се и най-различни инциденти. Почти ежедневно плачех безутешно по най-различни поводи. На моменти ми се струваше, че просто с нищо не се справям. За пръв път от години насам не успях да се отпусна нито за миг чрез най-различните техники. И този случай в офиса на БТК беше първият сигнал, че всичко е наред и успях някакси да се дистанцирам от случващото се с мене и край мене и да изчакам малко по-спокойно бурята да отмине. Вчера, на Богоявление (имен ден на дъщеря ми, чието име в превод от гръцки означава точно Богоявление) вече се чувствах спокойна, щастлива, весела, уверена.

Имах великолепен пример за синхроничност наскоро. В последния работен ден от Старата година тръгнах да плащам всички сметки за тоци, води, телефони, кабели. В офиса на БТК имаше опашка от недоволни хора, тъй като вместо обичайните три служителки (за договори, за телефонни кабини и каса), бяха оставили само една и тя, разбира се, беше много изнервена. По едно време влезе една млада жена и помоли служителката да я пусне в кабина, защото спешно трябва да направи справка на 144 за някакъв телефон. Служителката категорично отказа, и то заливайки момичето с порой от недоволство, гняв и всякакви други отрицателни емоции. Долових притеснение в гласа на момичето и й предложих да се обади от моя мобилен телефон и да си направи справката. Тя ми отговори, че има мобилен, но от него не може да се справи. Оказа се, че е набирала кода на Бургас и след това 144. Обясних й, че трябва да набира без код и работата стана. Момичето остана да разговаря по телефона в помещението, защото навън валеше дъжд и духаше силен вятър. След като се свърза със 144, чух, че търси телефона на фирма Н+Н, а моята фирма се казва така! Тя не търсеше мене, а лекарска къща в Стара Загора със същото заглавие. Почувствах се щастлива.

Преди малко, като отворих компютъра, влязох в друг форум, в който отдавна не бях влизала. Попаднах на отделна тема, в която две дами си разменят собствени стихове. например: Заклевам те Бъди щастлива - искрено желая... Заклевам те - щастлив го направи. За него вече няма да мечтая и в мене вече няма да боли. Ти можеш всичко да ми вземеш, очите му, гласът му, обичтта му, ти можеш да ми го отнемеш, думите му, мислите, страстта му. Да бъде твой за винаги той може, за себе си с халкъ да го завържеш, повярвай ми, не ме тревожи, че с теб така ще се обвърже. Ти всичко би могла да ми отнемеш, той с теб далече, аз с дълбоки рани, но никога не ще ми вземеш, спомените вече преживяни. Бъди щастлива - искрино желая... Заклевам те, щастлив го направи, но не очаквай, че ще се разкая, за най щастливите ни дни ! А стиховете им, според мене, все още не са поезия и са пригодни само за текстове на певиците с големи цици и само с едно име, защото феновете им не могат да помнят две имена. Първоначално получих импулс да им напиша мнението си, но след това размислих и реших, че това може би са първи опити и моето отношение може да секне един бъдещ добър поет.И просто си премълчах. Това е един от редките ми моменти на неоткровеност. И сега осъзнавам, че откровеността наистина трябва да бъде поднесена с любов. За да помогне на човека отсреща. Ако може. P.S. Не съм сигурна дали беше почтено от моя страна да цитирам тук чуждите стихове. Но исках да бъда ясно разбрана.

Честито Рождество Христово, мили приятели! Благодаря ви, че ви има Благодаря, старая се

Поздрави за всички, които днес общуват във форума http://4storing.com/n15bm/3f023b78cab4033f...831e6da6bc.html

От осем години закусвам сутрин, зиме и лете, плодове + билков чай с мед, след като през 1999практикувах лечебен глад по метода на Лидия Ковачева. Не съм се интересувала научно доколко е полезно или вредно. За мене е важно, че така се чувствам по-добре и не мога вече да си представя друг вид закуска.

Еси - таралежче

Имам приятелка, която е лечител. Запознах се с нея, когато преди няколко години исках да помогна на мои познати, чиято дъщеря, страдаща от анорексия, беше обиколила всички възможни болници в България без никакъв ефект. Тази жена помогна и след това, през годините, съм водила и много други хора при нея. Тя взема пари, ако й предложат, и то кой колкото реши - 5лева, 10 лева. Самата тя живее съвсем скромно. Можеш да я събудиш и през нощта, ако имаш нужда от помощ. Непрекъснато работи върху себе си - изкарала е най-различни курсове, свързани с медицината и психологията. Занимава се активно с благотворителност - помага на сираците от бургаските домове по най-различни начини, организира благотворителни концерти с тяхно участие; помага и на църквата. Така че, по мое мнение, не можем да слагаме на веки лечител етикета "шарлатанин" или "меркантилен".

Коледните пости Какъв е смисълът във физиологичен план на Коледните пости /40 дни/, които са едни от най-дългите през годината? Преди да се отговори на този въпрос, трябва да се подчертае, че Коледните пости са продължение на системата от постове през годината – Великия пост, Петровите пости и Богородичните пости, и да напомним, че някога тези пости са се провеждали само на вода. Сега обаче постенето предполага въздържане само от месо и месни продукти, яйца, млечни продукти и мазнини. (Вж. за постите) С настъпване на есенно-зимния сезон под влиянието на студа намиращите се в кръвта отпадъчни вещества започват да преминават в тъканите. Ако не се вземат мерки, тези вещества започват постепенно да се уплътняват в тъканите и да пречат за нормалното функциониране на клетките, на целия организъм. Появяват се различни заболявания, чиято цел е да отделят от организма събралата се слуз във вид на храчки при кашлицата, хрема или с помощта на висока температура. Системата на постите, и в частност на Коледните пости, позволява на организма навреме да се освободи от тези отпадъчни продукти и да заложи „фундамента“ на здравето през есенно-зимния сезон. Навреме очистеният организъм е най-сигурното препятствие за настинките, простудите, грипа, така характерни за този сезон. Ето защо, ако в този период се предприеме например 7-дневно класическо гладуване – само на вода, и то през втората или четвъртата фаза на Луната, очистването ще стане още по-ефективно и мощно. Особено, ако това стане с прилагане на уринотерапията. Лечебното /в случая то е профилактично/ гладуване обаче трябва да се провежда на топло, да се използват горещите вани, втриванията на сусамено масло или зехтин в кожата. Пълното гладуване не се препоръчва на хора от доша Вата, на възрастните, на слабите и изтощените по една или друга причина хора. За тях гладуването през студения сезон води до рязко охлаждане, изсушаване /втвърдяване/ на организма и до голяма загуба на телесно тегло, което след това много трудно се възстановява при захранването. За тези, които ще постят, ще бъде подходящо да използват храни, които затоплят организма. Това са пчелният мед, орехите, киселите и сладките ябълки /медът поражда топлина в тялото и изгонва слузта, киселият вкус също поражда топлина и съдейства за доброто храносмилане, сладкият вкус укрепва телесните сили и удължава живота, орехите „загряват“ организма и са мазни/.

Благодаря, М-М! Ще ти докладвам на ЛС, когато пробвам. НелиТ

Страхотно съвпадение, Криси! Първата е първата книга от този род, която прочетох преди години. А втората е последната, която свърших да чета вчера.

Говоренето наистина не е единственият начин на общуване. Най-вълнуващото и най-богато мълчание е между хора, които се разбират. Но има хора, които мълчат явно, демонстративно, агресивно и с това искат да покажат, че имат да кажат нещо. За този вид мълчание беше моят коментар. Например моя приятелка често наказва дъщеря си от най-ранна детска възраст, като не й говори по 2-3 дни, което аз намирам за не особено нормално. И то за неизмити чинии или друго прегрешение от този род. Резултатът е ясен. Детето е на 16 години и се е научило вече яко да мълчи. Просто не споделя нищо с майка си. И майката се тормози от това, а не се сеща че тя е първопричината.

Трудно понасям мълчанието на близък човек. Аз самата не използвам мълчанието в отношението си с близки и приятели. Не се чувствам гузна или виновна, когато някой мълчи, но поначало се придържам към правилото, че ако има проблем между двама души, най-доброто е проблемът "да се сложи на масата", което според мене е първата крачка към разрешаването му. Не твърдя, че съм права, но така го чувствам. Друг е въпросът, че понякога отсрещният човек мълчи, защото има някакъв личен проблем, който счита, че не ме касае и не желае да го сподели. Обикновено се старая да изчакам известно време и да подразбера кой от двата казуса е в случая, което успявам да усетя за няколко часа. И съответно да реагирам адекватно. Но ми костваше години да свикна да не питам веднага за какво става дума. И сигурно съм се чувствала и гузна, и виновна... P.S.Когато написах горните изречения и ги изпратих, ги прочетох отново, вече публикувани, и ме осени мисълта, че аватара, който много си харесвам, може би съм го избрала да ми напомня за какво трябва да работя най-много върху себе си.

В друга тема бях написала за едни книги, които и в тази пасват отлично :"Законът на привличането" на Естер и Джери Хикс; поредицата на руския физик Вадим Зеланд "Пространство на варианти". Има и много други, разбира се, но тези четох скоро.

Мисля, че издателството е "Нова епоха" и можеш да се осведомиш за тази книга в сайта, който написах в предния си постинг. Със сигурност книгата я продават в София, в книжарница "Нова епоха" на ул."6-ти септември". ето и телефоните на книжарницата : 02/ 981 98 98 и 088 981 98 98. Ще проверя все пак довечера в къщи - мисля, че я купих по време на семинара през октомври- и ще ти пиша по-сигурни данни в понеделник.