НелиТ

Нека звездите да ти помагат!

Мила М-М, направо ми потекоха лигите, докато четях твоите рецепти. С удоволствие ще зарадвам моите хора в къщи, а и доста ще ги изненадам. Като доста зает с работа човек имам някои въпроси : може ли да се бърка с миксер по втората рецепта? На колко градуса и горе-долу колко време се пекат (никога не съм правила питка)?

През последните години се опитвам да следвам точно този императив. Кога успявам, кога не... Направиха ми впечатление някои много яростни коментари срещу западното мислене, срещу Западна Европа, срещу Съединените щати и противопоставянето им на източното мислене. Предлагам да не забравяме все пак, че през последните 15-20 години идеите на Изтока идват до нас главно от така "гнилите" в духовно отношение западни страни, а не директно от изток. Свидетели сме на близо 40-годишното явление New age, което знаем откъде започна. Това не ви ли говори, че там, на запад, хората са се пробудили преди нас? Въпреки, че ние си имаме нашия безценен Учител, чиито духовни съкровища малко българи познават и ползват. Няма, според мене, никакъв смисъл да противопоставяме Изтока и Запада. А, както сме клекнали на кръстопътя, да се изправим, да се огледаме в най-близката локва, да се уплашим от нацупената си физиономия, да се усмихнем широко, въпреки нащърбената си уста, и да тръгнем в някоя посока. Ако сме сгрешили посоката, да я сменим.

Благодаря, Бекрайност! Не бях чувала тази песен на божествената Сара.

Според мене парите не са и не могат да бъдат причина. Те са следствие.

Здравей breeze, давам ти сайта - там пише всичко. www.silvamethodbg.com А можеш и да зададеш въпроси - e-mail: silvamethod@silvamethodbg.com. Отговарят бързо. Семинарът на 10 и 11, доколкото разбрах, е основен, първоначален, а не специализиран. На 9 ноември надвечер има уводна лекция, която е безплатна. А хора се събират над 50 души (всъщност никога не съм ги броила). Но преди 3 дни, след като изключих компютъра и си тръгнах от офиса (в къщи умишлено не съм свързана с нета), осъзнах, че толкова ме теглят семинарите, защото все още понякога (доста често) се поддавам на инерцията в ежедневието и забравям да живея осъзнато и да практикувам ежедневно това, което съм научила. Т.е. - обхваща ме изглежда духовен мързел и ползвам семинарите като патерица. През последните три дни много мисля по въпроса. Трябва да се дисциплинирам.

Мнго точно казано. И като продължение - може би съм случила на професия, но на мене ми е скъпо и това, че нямам два еднакви дни, че като се потопя в работата си, където основният ми ангажимент е да създам нещо красиво, полезно и трайно, забравям за мръсотиите на ежедневието. И това ми зарежда батериите нон-стоп. Всяка сутрин, като вляза в офиса си, се чувствам като новородена. А парите са си пари, но не на всяка цена. Когато някой изисква да направя нещо, което противоречи на личните ми принципи или на професионалния и общочовешкия морал, или не сключвам договор с него (ако се усетя навреме), или връщам взетия аванс, дори и вече да съм в напреднала фаза на работата. В това отношение, слава Богу, със съдружника ми сме единодушни. Може би затова в последните години парите не бягат от мене.

За някои неща имам търпение, за други ми е трудно да го постигна. Това за мене се оказва много сериозна битка със себе си през годините.

Рабира се, че има ! Ние сме живият пример. Взел, че ни дал свободната воля и ни се радва как я използваме...

Семинарите по метода Силва се провеждат, за съжаление, само в София. Аз бях на първия на 29 и 30 септември, след това на втори - с по-лечителски уклон - на 13 и 14 октомври. Преди десетина години, когато за първи път публикуваха книгите в България, детето ми беше съвсем мъничко и вечер имах свободно време да се занимавам по книгите. И достигнах известно ниво. Но, тъй като съм много заета в ежедневието и понякога забравям да живея осъзнато, намирам, че имам полза от семинарите. Там груповата положителна енергия ми действа много благотворно. Сега се каня да отида отново на 10 и 11 ноември на семинар в София, ако са благоприятни условията край мене (86-годишен баща и 14-годишна дъщеря, която не се знае все още кога ще тръгне на училище). Любима ми е тази техника с лабораторията. Обзаведох си я много колоритно и с удоволствие си работя в нея. Може би тази техника ми е по-близка от останалите, защото първата й част е свързана тясно с професията ми - вадя си хляба с проектиране на всякакви неща и чувствам личната си лаборатория наистина като реална. Интересен беше моментът при избора на съветници. Като мъж-съветник избрах Учителя и той не ми отказа, но като избирах съветничка, образът, който си бях избрала, непрекъснато се изместваше от образа на покойната ми баба, която ме е отгледала и в движение избрах нея за съветник. И двамата много ми помагат. Ще ви дам един пример. Преди зесетина дни ми се наложи да напиша една статия за Бургас за едно вестниче. Аз много съм чела, но не съм писала друго, освен обяснителните записки към проектите си - нито поезия, нито проза. А обяснителните записки са суха материя, изпъстрена с термини и терминчета. Отдавна бях си направила списък с проблемите, за които трябваше да пиша, но въобще не ми идваше на ума в каква форма да поднеса всичко това, така че да се чете леко и да е интересно и разбираемо за непрофесионални среди. Добре че се сетих да "вляза" в лабораторията. Помолих съветниците си да ми помогнат и се получи добре. Доста хора ми се обадиха да ме попитат защо досега не съм се отдала на литературата.

Много неща съм чела по темата, но не бих могла да ги цитирам. Бих ви препоръчала последната книга, която прочетох : "Законът на привличането" на Естер и Джери Хикс. Издадена е преди няколко години, но все още се намира в книжарница "Нова епоха". Също така поредицата "Пространство на варианти" от един руски физик, на когото в момента не мога да си спомня името. Когато бях дете и ученичка в гимназията в далечните години от 1965-6 до 1972 бях наистина настроена на тази вибрация, живеех с мисълта, че каквото пипна, се получава и наистина се получаваше. След това към двадесетата си година здраво се дестабилизирах, защото изгубих майка си, от една страна, и от друга - започнах да се влияя от завистта и злобата на околните. Започнах да страдам от циклично безверие в собствените си сили и възможности. и така преминаха още двадесет години. Към 35-40-тата си година успях да се стабилизирам, като огромна роля изиграха появилите се тогава вече "духовни" книги. Сега си вибриркам весело на вълната на радостта от живота и дори да се появят проблеми - дупки в корпуса на лодката или прекалено силен насрещен вятър, бързичко успявам да ги сритам на дъното, а аз си изплувам отново. Но все пак във всяка нова книга намирам някакъв нов нюанс и го прибавям към вече изградената си основа. Затова не бих могла да цитирам. Просто нещата ги преработвам вътре в себе си и те стават мои.

Така наистина е най-смислено! Благодаря ти Нели! И все пак имам в живота си човек, на който само със сърцето и в ума си казвам: "Защото те обичам... стоя далеч от теб; не искам да те правя по-добър за мен, не мога и да те оставя да ме правиш по-добра, защото ме обичаш ... такава, каквато искаш да бъда, за да ме обичаш.... Защото те обичам... съм щастлива, въпреки че ти не ме обичаш.... Защото те обичам... бъди щастлив така, както ти умееш да обичаш а аз така, както аз обичам да обичам...." Това е като опоетизираната ми автобиография.

Хей, защо ме лишаваш от участие?

Подобна, но с филе от сьомга

Блестящ анализ, Станимире!

Хипотезата за енергиите ми харесва повече от всички теории за дяволи, Луцифери и тем подобни същества, според мен, измислени от църковните дейци, за да плашат с тях неграмотните си събратя. И на мене. Персонифицирането на всяко явление за по-лесно разбиране се е извършвало в съвсем други времена. И не е необходимо да продължаваме да го правим. Но ако на някой така му е по-удобно - защо не? Важното е да не се загуби смисълът.

В това е смисъла Донче. Дасе чувстваш на мястото си, да удовлетворена от това, което правиш... Ти си успяла и това е чудесно... Но ми се иска да задам един въпрос-ако на мен ми се иска да уча например за хомеопат или да имамсвой детски център-логопедичен, /защото не бих могла да бъда в системата на образованието по ред причини.../, но това мога да осъществя само ако съм любовница на някой с повечко пари или пък да излъжа и то сериозно, за да може някоя банка да ми отпусне кредит, трябва ли да платя тази цена? Т. е. - или да осъществя мечтата си като платя цената за това, или просто да съхраня съвестта и духовното в себе си и да се откажа?... Избора е доста важен нали?... Бихте ли ми отговорили как ще постъпите на мое място?... Хамелеонче, мисля, че отново изместваш въпроса встрани. Сигурна съм, че си човек, който свети със собствена светлина и няма нужда да търси екзотичните начини на финансиране, които споменаваш. А не мислиш ли, че ще бъде съвсем различно, ако ти се устремиш към своята мечта и го правиш толкова завладяващо и заразително, че твой любовник или пък просто меценат, съвсем неочаквано за тебе, ти предложи финансиране? Ще ти дам един прост, но реален пример. Представи си, че, без да имаш кабинет, откриеш кабинет в къщи, в тавана, в гаража, в офиса на приятели след работното им време - или където можеш да измислиш, след като мечтаеш много силно за това. И излекуваш от заекване дете на заможни родители, или млад човек, който поради говорен дефект не може да упражнява достатъчно ефективно високо платената си професия. И ти предложат, от благодарност да ти помогнат да работиш в по-подходящи условия. Това не е моя фантазия, а пример от живота на моя позната. Може да ти звучи фантастично, но е истина. Пробвай - от пробване глава не боли. С много любов НелиТ Напротив, не се притеснявай да имаш предвид точно мене, защото аз съм съгласна с Джон Кехау. А и парите в неговия девиз, според мене, са натоварени и със символика, а не само с буквалния си финикийски смисъл.

Аз лично никога не съм живяла някъде другаде, освен в България, и то само в родния си град - с изключение на 5 години в университет (1972-1977). А на хората с ниски доходи и на пенсионерите, и най-вече на себе си, можес само и единствено да помогнеш, когато твърдо решиш, че не си една от тях. Манипулират се хората, които разрешават да бъдат манипулирани. А най-лесно могат да бъдат манипулирани тези, които не желаят да поемат отговорност поне за себе си. Коментарът ми нямаше нищо общо с политиката.

Аз, например имам личен критерий към себе си - глупак съм, когато не обръщам внимение на знаците, които ми показват верния път в даден отрязък от време; глупак съм, когато забравям понякога в ежедневието, че трябва да живея осъзнато и да не се повличам по течението и да изпадам в емоционални екзюберанси .

Спомняте ли си, приятели, математическото понятие "необходимо и достатъчно условие"? Ще споделя с вас своята позиция за образованието в духа на това математическо понятие, както като майка на осмокласничка, така и като човек, който твърди, че образованието (в по-широкия смисъл на думата - не само посещаването на учебно заведение с цел придобиване на някаква поредна степен, а и като възпитание в духовност, гражданска съвест и т.н.)е панацея за много от социалните, етническите, политическите и всякакви други проблеми на обществото. Та формулата, според мене, е следната : Необходимо условие един човек да бъде преподавател е да има необходимата начална квалификация и да не спира дотам, а да продължава да се учи до последния си дъх. Но това не е достатъчно, нали? Достатъчното условие е този човек да обича безусловно своите питомци (рядко срещано качество), тогава и само тогава процесът е успешен.

Мила Мишел, дано моите коментари не ти прозвучат гадно. Не съм въобще по-умна или по-мъдра от тебе. Просто съм на 18 х 3 години. Прекарах първите 40 в същите терзания, докато не открих сама, че всичко сама съм си го причинявала. И оттогава се опитвам да живея по-осъзнато. Не винаги се получава, но поне загърбих черните дупки, в които падах от многото "защо".

Ами, според мене, началото на пътя за преодоляване се състои в това да признаем пред себе си, че да се чувстваме самотни е било наш личен избор. А щом сме избрали нещо сами, можем и сами да го отхвърлим. Гворя от личен опит.

На мен това ми се струва невярно, в държавата в която живеем, във време когато голяма част от хората дават за храна над 60% от заплатата си. Скъпа Еси, "държавата, в която живеем" не сме ли си я направили самите ние? По моите лични впечатления благата, които се разпределят на средно аритметичния гражданин, който е обикновено наемен работник, се изработват от не повече от 10% от трудоспособното население. Останалите 90% просто маркират, че работят. По тази причина последните харесват и избират да бъдем ръководени от хора, които също маркират, че правят нещо "за народа" и чакат да бъдат "оправени" от поредния картонен вожд, без особено лично да се напъват. При това положение най-естественото нещо е фактът, че 60% от заплатата отиват само за храна. Разбира се, че има изключения, но "средностатистическият българин" така мисли и действа, по-точно бездейства. Моят майчински съвет към тебе е просто да се изключиш от тези хора, които дават почти всичките си пари за храна, да решиш твърдо, че не си от тях. И решението как да постигнеш положението, което би те задоволило, ще те намери само. Само не се страхувай и всичко ще бъде наред! И прочети цитата на Ла Горда отговорът се съдържа в него.Браво, Ла Горда!

Мила Донке, харесва ми, че винаги предлагаш собствените си разсъждения, а не цитатничиш без мярка, и то без хъс в коментара на нечие мнение, а с много любов и мъдрост. Съжалявам, че не живееш в Бургас, щях да пратя дъщеря си да учи при тебе , независимо какво преподаваш.

Мисля, че първо пострадалите етнически турци от Цар Калоян трябва да се отърват от страха си от ДПС и Доган в частност и да осъзнаят, че еднаквата им етническа принадлежност с него няма да им помогне в бедата. И да осъзнаят, че не трябва тайничко да се надяват, че Етем ще помогне поне на тях като съплеменничка. Второ, Всички заедно - българи и турци - трябва да се обединят, да направят подписка, да излъчат свои представители и да им делегират права да връчват тази подписка във всички възможни инстанции - Народно събрание, Министерски съвет, Сметна палата, Прокуратура и други. Да пуснат подписката и в интернет - много хора ще ги подкрепим. И трябва да престанат разединено и еднолично да се оплакват на журналистите, когато те ги потърсят. Първо трябва сами да се организират и да започнат ефективни протести и самите те трябва да поканят представителите на медиите. Въобще трябва да покажат не само мъката си, но и повече кураж, за да извоюват това, което им се полага.